Elemental (2023) Свали субтитрите
Мисля, че това е твое.
Благодаря.
Добре дошли в Стихиопол.
Моля, пригответе документите си за проверка.
ПЪРВА ВЪЛНА ОТ СТИХИИ
ВТОРА ВЪЛНА ОТ СТИХИИ
ТРЕТА ВЪЛНА ОТ СТИХИИ
Следващите.
Имената ви?
Страхотно. И как се пише това?
Какво ще кажете да впишем Оги и Искра?
Добре дошли в Стихиопол.
Цепеници. Печени цепеници.
Заядливец...
Хей, внимавай, искричке!
Воден.
ПОД НАЕМ
Сухи листа.
ПРОДАВА СЕ
Добре съм.
Добре дошла, моя Лумна, в новия си живот.
СТИХИИ
Нашият Син пламък пази всичките ни традиции
и ни дава сила да горим ярко.
Горя ли ярко?
Едно, две, едно, две, едно, две.
КАМИНАТА
Този магазин е мечтата на нашето семейство.
Един ден всичко това ще бъде твое.
Добре дошли.
- Здравейте.
Всичко тук е автентично.
Тогава трябва да пробвам жар-боните.
Даваме жар-бони.
Даваме жар-бони.
Добра дъщеря.
Някой ден този магазин ще бъде мой.
Когато си готова.
Доставка!
Две захарни близалки, моля.
Аз ще се погрижа, ашфа.
Хей!
Водни. Дръж ги под око.
Опа.
Опа.
Оплискате ли, купувате.
Даде им да се разберат, а?
Никой не гаси огъня.
Да!
Може ли вече магазинът да е мой?
Когато си готова.
Истината е...
- Тя не е влюбена в него.
...че не съм влюбена в теб.
Знаех си.
Ашфа, клиент.
Какво ще кажеш да го поемеш ти днес?
Наистина ли?
Как мога да ви помогна?
Всичко това и...
Купуваш един, взимаш един безплатно?
Точно така.
- Страхотно!
Просто ще взема безплатния.
Не, виж...
трябва да купиш един, за да получиш един безплатно.
Но аз просто искам безплатния.
Съжалявам, но не става така.
Но клиентът винаги е прав.
Не и в този случай.
Не.
Не. Не. Не.
Просто ми дай един безплатно!
Не става така!
Честит рожден ден.
Какво се случи току-що? Защо избухна?
Не знам. Той настояваше и настояваше, и просто...
Спокойно, спокойно.
Понякога клиентите са трудни.
Просто поеми дъх
и се свържи.
Когато можеш да го правиш, без да губиш самообладание,
тогава ще си готова да поемеш магазина.
Няколко години по-късно
Това е твърде скъпо, а това не е направено в Жаравия.
Не са хрупкави...
- Дишай.
...и нямаше много сос.
- Свържи се.
Поеми дъх. Свържи се.
Поеми дъх. Свържи се.
Поеми дъх. Свържи се!
Съжалявам. Съжалявам за това. Съжалявам, съжалявам.
Тя почти стана лилава. Не бях виждала някой да става лилав.
Съжалявам, хора.
Моля, извинете дъщеря ми.
Тя гори ярко, но понякога е твърде ярко.
Хубава шапка, между другото.
Нека ви направя нова партида. За сметка на заведението.
Добре.
Съжалявам, ашфа.
Не знам защо се изпуснах.
Напрегната си заради голямата Разпродажба на червените точки утре.
Всички сме под напрежение.
Предполагам.
Просто някои от тези клиенти, те ме...
Знам. Знам. Само прави това, което упражняваме.
Толкова си добра във всичко останало.
Прав си. Ще се справя.
Просто искам да си починеш.
Готово.
Добре ли си?
Само съм уморен.
Нека ти помогна.
Оги, тази кашлица е ужасна!
Почти толкова ужасна, колкото готвенето ти!
Кога ще сложиш край на мъките на Лумна и ще се пенсионираш, а?
Най-накрая да сложиш нейното име на табелата отвън?
Тя ще поеме, когато е готова.
И като говорим за готовност,
ние сме повече от готови да си купите нещо,
ако си размърдате мързеливата пепел.
Изгори ни!
Но тя е почти готова.
Вероятно никога няма да прави доставки толкова бързо, колкото мен...
Мислиш, че не мога да подобря рекорда ти?
Защото аз съм мила с теб...
за да не нараня чувствата ти, г-н Комин.
Но играта започва.
УСЛУГИ ЗА СВАТОСВАНЕ
Преди да видя дали сте един за друг,
плискам това на сърцата ви,
за да извадя любовта на повърхността.
И ще разчета дима.
Лумна, разчитам знаци тук.
Съжалявам, трябва да взема някои неща. Ще бия рекорда на татко.
Е, един за друг ли сме?
Това е истинска любов.
Което е повече, отколкото някога съм надушвала у тази.
Прекрасно, старата песен на нов глас.
Да. Нищо.
Просто безлюбовно, тъжно бъдеще, изпълнено с тъга.
Лумна, помогни ми.
Да ти намеря половинка бе предсмъртното желание на майка ми.
Обещай ми едно нещо...
Омъжи се за огнен.
Добър опит, мамо. Трябва да вървя.
Запазете това за сватбата.
- Ей.
Ей, ей, Лумна.
Здрасти, Торф. Не мога да говоря, бързам.
И гледай баща ми да не те хване тук отново.
Какво? Стига, не харесва ли моето озеленяване?
Празникът на Юнският цъфтеж наближава
и ти трябва да си моята дама, защото погледни това.
Вече съм пораснал.
И мириша хубаво.
Кралице моя.
Съжалявам, приятелче, стихиите не се смесват.
Фламбе. Трябва да тръгвам.
Хайде, ела на фестивала с мен.
Никога не напускаш тази част на града.
Защото всичко, от което се нуждая, е точно тук.
Освен това градът не е предвиден за огнените.
Съжалявам, но ще е нужно божие чудо, за да премина оттатък моста.
Божие чудо ли?
Или торфено чудо?
Трябва да вървя.
ЦЕПЕНИЦИ ПЕЧЕНИ НА ОГЪН
Както поръчахте.
ТЕЧНОСТ ЗА ЗАПАЛКИ
Бързам. Искам да бия рекорда на татко.
Дръпни се!
Кой е победител и разпали въглищата...
Лягай си, аз ще затворя магазина.
Все още има много подготовка за Разпродажбата на червените точки.
Татко, аз ще се погрижа. Трябва да си починеш.
Как?
Учих се от най-добрия.
Аз съм стар. Не мога да правя това вечно.
Сега, след като подобри времето ми, има само едно, което не си направила.
Утре ще спя до късно
и искам ти да поемеш магазина за Разпродажбата на червените точки.
Сериозно ли? Сама?
Ако успееш да го направиш, без да избухнеш,
това ще ми покаже, че си в състояние да го поемеш.
Дадено, ашфа.
Няма да те разочаровам, кълна се. Ще видиш.
Добра дъщеря.
Да!
Син пламък, моля те, нека това да мине, както искам.
Добро утро!
- Добро утро!
Поеми дъх.
Спокойна като свещ.
Добро утро, добре дошли в "Камината".
Чакай, чакай. Всичките са еднакви. Просто вземи една отгоре.
Благодаря, че пазаруваш.
Толкова много стикери на разпродажба.
Тези чупливи ли са?
- Не, почакай.
Плаща се, преди да ядеш.
Каква е политиката за връщане?
Има ли голям размер?
Поеми дъх.
Баща ми счупи това.
Свържи се.
Може ли да пробвам този чайник?
Връщам се след пет минути.
Не, не, не.
Глупава избухливост. Не и днес.
Какво не ми е наред?
Какво, по...
Какво щастливо семейство.
Това ти и баща ти ли сте?
Обичам бащите.
И имаш рожден ден.
Кой си ти? Какво правиш тук?
Не знам.
Търсех теч от другата страна на реката и бях засмукан.
Това е лошо, не мога да загубя още една работа.
Просто не мога да намеря своя поток.
Да му се не види!
Тази тръба ми смачка формата.
Така е по-добре.
Пич, просто се махай оттук.
Трябва да почистя, преди баща ми да види какво съм направила.
Всъщност...
Страхувам се, че ще трябва да ти напиша глоба.
Глоба ли?
- Да.
Аз съм градски инспектор и тази тръба определено не е според изискванията.
Засмукала съм градски инспектор в тръбите ни?
Знам. Иронично е, нали?
Спри да си играеш с това.
Трябва да се уверя, че е здраво.
- Всичко е здраво.
Сигурна съм. Баща ми сам построи това място.
Чакай, баща ти ли го е построил?
Да, с голи ръце, всяка тухла и дъска.
Беше руина, когато го намери.
Леле. Сам ли е направил всичко това?
Без разрешителни?
Ще трябва да опиша и това.
Първо съм засмукан в тръба,
а сега трябва да пиша неща, които могат да затворят това място.
Боже. Идва ми в повече.
Да ни затворят?
Знам, ужасно е.
Не, не можеш да ни затвориш, моля те.
Днес е голям ден за мен. Имаме Разпродажба на червените точки.
По-спокойно. Трудно ми е, колкото и на теб.
Върни се тук.
- Съжалявам.
Трябва да занеса тези в кметството преди края на смяната ми.
Фламбе.
Върни се тук.
Следващата спирка е Стихиопол.
Хей!
- Съжалявам.
Хей!
Какво, по...
Спирка "Кметството".
Долу ръцете!
Извинете.
Спри!
Хей!
Спри.
Новото ми яке.
Полека!
Хей!
КМЕТСТВО
Чили маслото ми!
Хайде, човече.
Не можеш да минеш през това.
Така че, време е да ги предадеш.
Леле, съжалявам.
Това ще е доста разочароващо за теб.
Не, не, не.
Не, не, не.
Съжалявам.
Моля те...
Не.
Ти не разбираш.
Този магазин е мечтата на баща ми.
Ако аз съм причината да бъде затворен,
това ще го убие.
Никога няма да ми се довери да го поема.
Защо не го каза по-рано?
Чакай, това означава ли, че ще скъсаш глобите?
Искам да кажа, бих го направил, но току-що ги изпратих
към отдела за обработка.
Но мога да те заведа там, за да обясниш случая си.
Здрасти, Папрат.
Как я караш?
Изживявам мечтата си.
Нали знаеш онези документи, които ти дадох от Огнеград?
Щях да ги изпратя на г-жа Нимбус.
След това да се напръскам за вредители.
Чакай.
Кажи му това, което ми каза за баща си и разочароването.
Не. Това е лично.
То наистина ме трогна.
Може и той да го почувства.
Баща й ще бъде...
- Не. Не.
...супер разочарован от нея.
Престани.
Може дори да се срамува.
Какво правиш?
Но най-важното е,
че ако баща й не може да се пенсионира, ще е заради Лумна...
Млъкни!
Изглежда ще се прибера по-рано днес.
Не, недей.
Очаквайте да ви затворят до седмица.
Приятен ден.
Съжалявам.
ЗАТВОРЕНО
Какво?
Вече?
Ехо?
О, не.
Татко, какво стана?
Имаме късмет, че никой не е пострадал. Това съсипа разпродажбата.
Той ли направи това?
- Кой?
Водният, когото те видях да гониш.
Да, той го беше.
Просто излезе от една тръба. Не знам защо.
За щастие, успях да я затворя. Но не можах да го хвана.
Водата винаги се опитва да ни залее.
Той беше воден, татко, не просто вода.
Едно и също е. И защо водата е в тръбите?
Градът я спря преди години. Не би трябвало да има вода.
Татко!
Оги.
Ще се справим с това.
Точно както и преди.
Преди ли?
Има причина да напуснем Жаравия.
Лумна, там много ни харесваше.
Почти всички имаха Син пламък
и това свързваше всички ни заедно.
С нашите традиции. Със семейството ни.
Беше труден живот.
Но баща ти започна да изгражда живот за нас.
Вложихме всичко в него.
Но после дойде голяма буря.
Изгубихме всичко.
Баща ти разбра, че трябва да оставим всичко.
Домът си. Това беше единственият начин да изградим по-добър живот.
Тогава баща ти видя семейството си за последен път.
Затова дойдохме тук.
За да построим всичко това.
Ашфа, нищо няма да се случи с магазина или с пламъка отново, обещавам.
Добра дъщеря.
Огън! Огън!
Огън!
- Хей, хей!
Извинявай.
Толкова си гореща.
Моля?
Не, искам да кажа, че си изпепеляваща.
Не, нямах предвид това.
Приключи ли вече?
- Да, моля.
Чакам да говоря с шефа ти.
Така че, направи си поток и изтечи някъде другаде.
Всъщност Буря няма да идва днес.
Тя е голям фен на еърбол,
а "Мусоните" най-после са в плейофите.
Тут-тут.
Добре. Аз дойдох,
само защото оставих билетите за мача тук снощи.
Билети ли? В множествено число?
Къде е тя?
Там горе, в онзи кабина.
Хайде де!
Добре. Време е да анулираме малко глоби.
Сок "Тут-тут".
Вземете си сок "Тут-тут".
Сок "Тут-тут", вземете си сок.
Ще се справиш чудесно. Насам.
Извинете ме.
- Джими, какво става?
Съжалявам. Извинете.
- Уенди.
Извинете. Огнено момиче минава.
Издухайте ги!
Здравей, Буря, как си?
Виж резултата, ти как мислиш?
Издухайте топка, не играта!
Да, така, Буря.
Казвам се Лумна Лумен. Семейството ми има огнен магазин.
Лей ни написа куп глоби вчера...
Що за отсъждане беше това?
Лумен? Да, Огнен магазин с 30 глоби.
Тридесет?
Както и да е, приятелко, надявах се да измислим нещо.
Стига бе, рефер! Очите ти да не са ти на тила?
О, не.
- Да, гадно.
Да. Добре, 30-те глоби.
Имаш ли нещо против? Тече мач. Огнена топка такава.
Огнена топка ли?
Всъщност имам нещо против.
Говорим за живота ми. Не просто за някаква си игра.
Някаква си игра? Това са плейофите.
Прости ми, че не искам да слушам някаква ревлива история
за проблемите на някакво малко магазинче.
Това малко магазинче е много по-важно
от куп надплатени облачни пухчета, които раздухват някаква топка наоколо.
Предизвиквам те
да кажеш "облачни пухчета" още веднъж.
Облачни пухчета.
О, не!
Луц!
Луц е в такава форма, защото майка му беше болна.
Това изобщо не е яко, той дава най-доброто от себе си.
Обичаме те, Луц!
Луц!
Обичаме те, Луц!
Обичаме те, Луц! Хайде!
Обичаме те, Луц! Всички!
Обичаме те, Луц! Обичаме те, Луц!
Обичаме те, Луц! Обичаме те, Луц!
Супер!
- Да! Браво, Луц!
Да, Луц!
Това беше невероятно, Луц!
Да! Да! Да!
Какво завръщане!
Вижте кой намери магазина за подаръци.
Трябва да призная, че беше много яко.
Разбираш защо се вълнувам толкова,
но като облачно пухче, което е идвало тук с баща си,
всички тези победи означават малко повече.
А като огнено кълбо, което трябва да поеме магазина на баща си,
определено не искам да го разочаровам и една победа ще ми дойде добре.
Сега просто трябва да спра водата да не влиза.
Вода ли? В Огнеград?
- Да.
Водата там беше спряна преди години.
Забрави глобите.
Ще трябва да съборя магазина на баща ти, за да разбера какво става.
Не можеш!
Баща ми вложи целия си живот в това място.
Обзалагам се, че е свързан с онзи скапан теч.
Да, опитвахме се да открием един теч в града.
Затова бях в канала и...
Чакай, знам къде бях засмукан в магазина на Лумна.
С Лумна ще проследим водата от магазина и ще намерим източника.
Продължавай.
Мога да извикам градския екип да поправи каквото открием.
Да. И няма да има нужда да пипаме магазина на баща ми.
Късметлии сте, че сте сладка двойка.
Ние не сме...
Имате време до петък.
Ако намерите теча и закарате екип да го оправи дотогава,
глобите ще бъдат анулирани.
Ако не, магазинът на баща ти ще бъде затворен.
Давайте "Мусони"!
Благодаря ти.
Моля те, свали всичко това.
- Ама аз ти взех шапка.
Добре.
Само не се показвай, става ли? Ще стане голям проблем.
Сега вода и горе ли?
В стените е.
Не разбирам. Поправям една тръба и друга протича.
Вода!
Как може да е по-зле?
След като водата се е върнала, налягането я тика нагоре по тръбите.
Трябва да намерим източника.
Ти как изобщо се озова тук?
Бях в каналите и проверявах шлюзовете за течове,
когато намерих вода, която биваше да е там.
Ръжда с малко двигателно масло?
Появи се вълна.
И бях засмукан във филтрираща система.
Помощ!
А после чух експлозия.
Така се озовах у вас.
О, фламбе! Моята избухливост е причинила това.
Значи търсим вода в някой канал?
Тези канали вървят навсякъде.
Затова проследяването на този теч е толкова трудно.
Покривът.
По-добре се дръпни.
Света росна капка!
Качвай се.
Добре, там бях засмукан.
Още вода. Давай натам.
Да, точно там.
Тук не става нищо странно.
Само малко се подкастряме.
И какво правиш в магазина? Ако не възразяваш, че питам.
Баща ми се пенсионира и аз ще поема управлението.
Някой ден.
Когато съм готова.
Сигурно е хубаво да знаеш какво ще правиш.
След като баща ми почина, започнах да се питам: "Какъв е смисълът?"
Сега просто скачам от една работа на друга.
На жарски има една дума.
Тишок.
Да приемеш светлината, докато гори, защото няма да трае вечно.
Тий-шок.
Или нещо подобно.
Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си?
Онази сграда там,
Това е централната гара "Гардън".
Баща ми ме заведе там като дете, защото имаше дърво вивистерия.
Винаги съм искала да видя такова.
Това е единственото цвете, което процъфтява във всяка среда.
Включително и в огън.
Толкова се вълнувах.
Но казаха, че огънят ни е твърде опасен
и не ни пуснаха вътре.
Върнете се в Жаравия.
Баща ми беше толкова ядосан...
Горете някъде другаде!
- Махайте се оттук!
...и засрамен.
Сградата се наводни няколко години по-късно.
Така че изпуснах единствения си шанс да видя вивистерия.
Сигурно много си се уплашила.
Да.
Как го правиш?
Кое?
- Да привличаш другите?
Накара цял стадион да се свърже с теб.
Аз не мога да се свържа дори с един клиент.
Глупавата ми избухливост винаги се намесва.
Предполагам, че просто казвам това, което чувствам.
И не мисля, че избухливостта е толкова лошо нещо.
Понякога, когато изгубя самообладание,
мисля, че се опитвам да си кажа нещо, което не съм готов да чуя.
Това е нелепо.
Може би.
Хей, там.
Свали ни там долу.
Нещо не е наред.
Двигателно масло.
Да, това е източникът.
Защо няма вода?
Защото шлюзовете са счупени.
Тук би трябвало да улавят разливите от основните канали и...
Спасявай се!
Помощ!
Хвани това!
Огнеград.
Дръж!
Лумна, хвърли ми още!
Това ще издържи ли?
Да. Определено би трябвало.
Поне достатъчно дълго, за да докарам екип да го оправи до петък.
Какво?
Имаш малко пясък.
Тук? Тук ли?
Точно там е.
Благодаря.
Е, кажи ми, когато е готово.
Ще се погрижа да дойде екип до петък.
Добре. До скоро.
Чакай.
Има ли шанс утре да си свободна?
Да се помотаеш с един воден?
С воден ли? Баща ми ще те свари жив.
Не е нужно да знае. Можем да се срещнем в града.
Обещавам, нищо странно.
Може би малко подкастряне?
Съжалявам, това няма да стане.
Ти се усмихна. Видях го.
Утре. Ще бъда в театър "Алкали". В 15:00!
Таванът ти отново тече.
Още течове?
Спокойно. Проблемите ще се решат.
Усещам го.
И тъй като всички сме добре, аз отивам да правя доставки.
Надушвам ли нещо по Лумна?
Ей, Лумна.
Торф.
Отгледах си още едно.
Кралице моя.
Опа, съжалявам, но трябва да тръгвам.
ПРИЛИВ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Започнах с еднопосочен влак, винаги знаех къде ще отида.
Докато не видях лицето ти, не знаех, че пропускам всеки миг.
Ти ще си едно, а аз ще бъда две. Ще ти кажа, че плени моето сърце.
Влюбен съм в теб.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Ти и аз принадлежим един на друг.
Ти си небето. Аз ще бъда времето.
Красиво създание, слънце и дъжд, кой да се досети?
О, да.
Лятна нощ, перфектен повод.
Къде съм? Знаеш, че ще те чакам.
О, да, ще те чакам.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Кой е този?
Грееш...
Ти грееш завинаги.
Продължава вечно.
Ти грееш и привличаш погледите.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Започнах с еднопосочен влак, винаги знаех къде ще отида.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Леле.
Как го направи?
От минералите е. Виж това.
Страхотно.
Леле. Виж това.
Още една ли?
Не, не, не!
Водата се върна.
Лумна Лумен.
Доставка за Лумна Лумен.
Цветя за Лумна?
Извинете ме. Толкова са красиви.
Отивам да ги прибера.
Какво правиш тук?
Имам лоши новини. Чувалите с пясък не удържаха.
Очевидно.
Да. А имам и по-лоши новини.
Бях забравил малка подробност за последната ни среща с екипа.
Ти събори три тона цимент на прах.
Половината от момчетата все още не са се възстановили.
Предполагам, че може да се каже, че все още таят лоши чувства,
защото няма да ни помогнат.
Лей, крайният срок на Буря е утре.
Трябват ни още чували с пясък.
Но това не проработи преди.
Е, не мога просто да не правя нищо.
Лумна, поправи ли теча?
Пак ти.
- Кой? Аз ли?
Ти си този, който започна всичко това.
Не, татко. Той е друг.
Не всички водни си приличат.
Градски инспектор ли си?
Не. Нали?
Да! Не съм инспектор.
Инспектор си.
Защо душиш наоколо? Заради водния теч ли?
Не. Не е заради вода по никакъв начин.
Той е различен вид инспектор.
Нали?
Да. Да.
Аз съм инспектор по храните.
Дойдох да инспектирам храната ви.
Мисля, че лъже като скъсан.
Като разпран.
- Както и да е.
Храната е горе. Ела.
Инспектор по храните?
Паникьосах се.
Наистина ли си инспектор по храните?
Доколкото знаеш ти, да.
Тогава инспектирай това.
Татко.
Да, всичко ми изглежда наред.
Не, не, не, инспектирай с устата си.
Виждаш ли? Харесва му.
Трябва да опиташ тези. Направо от Жаравия.
Татко, тези са прекалено горещи.
Добре съм. Обичам гореща храна.
Хей! Контролирай си водата.
Е, минахме ли инспекцията?
С отличен.
Всъщност, след като топлината отмине, това е доста добро.
Ако нямаш нищо против.
Виждаш ли? Много е вкусно, ако го позалееш с вода.
Да ни залееш с вода?
Да ни залееш с вода?
Къде е фотоапаратът?
Никога няма да ни залееш с вода. Махай се!
Добре, сър, трябва да си вървите.
Татко, не се тревожи. Ще се погрижа за това.
Чакай ме на плажа и ще напълним още чували с пясък.
Трябва да решим как да оправим шлюзовете.
Водата иска да ни залее?
Тогава водата вече не се допуска в магазина.
Той е разбранен.
Забранен.
Забранен!
Ашфа, всичко е наред.
Всичко ще бъде наред.
Не мисля, че това ще проработи.
Няма, ако не държиш чувала изправен.
Може би баща ти ще разбере.
Сериозен съм.
Виж, знам, че може да е трудно.
С моя баща бяхме като олио и вода.
Нямах шанс да оправя това.
Но вие сте различни.
Може би е време да му кажем.
Да, точно така. И какво да му кажем?
Че ни затвориха заради мен и съсипах мечтата му?
Мисля, че се провалям.
Ашфа трябваше да се оттегли отдавна, но не смята, че съм готова.
Нямаш представа колко усилено са работили.
Или какво е трябвало да изтърпят.
Семейството, което са изоставили.
Как се отплащаш за толкова голяма саможертва?
Всичко е като бреме.
Как мога да говоря така?
Аз съм лоша дъщеря.
Хей, не. Правиш всичко по силите си.
Аз съм развалина.
Не. Мисля, че си още по-красива.
Може би си прав, когато каза, че се опитвам да си кажа нещо.
Виж какво направи огънят ти с пясъка.
Това е стъкло.
Прилича на цвете от вивистерия.
Знам как да запечатаме шлюзовете.
Да.
Плачеш ли?
Да.
Просто никога не съм виждал такава красота.
Получи се!
Ще накарам Буря да дойде веднага след работа.
Ще ти кажа щом чуя нещо.
Дали това ще е достатъчно за нея?
Честно казано, трудно е да се каже. Може да реши и двете.
Ето. Запазих това за теб.
Специално е.
Ашфа, добре ли си?
Да, да. Просто има прекалено много неща за поправка.
Аз ще се погрижа за това.
Трябва да си почиваш и това е заповед.
Да, госпожо.
Лумна, виждам промяна в теб.
По-щастлива си, по-спокойна си с клиентите
и с онзи инспектор по храните.
Винаги поставяш магазина на първо място.
Доказваш, че мога да ти се доверя.
Такъв късметлия съм, че те имам.
Любов?
Лумна, намери адреса. Всичко наред ли е?
Моля те, кажи ми, че имаш добри новини от Буря.
Наистина се тревожа за баща ми.
Това трябва да ми се получи.
Още не съм я чувал, но се закле, че ще се обади довечера.
Всъщност семейството ми се отби за вечеря.
Искаш ли да дойдеш и да изчакаме обаждането заедно?
Семейството ти ли?
Добре. Ще дойда за малко.
Извинявай, тук ли живееш?
Това е домът на майка ми.
Боже мой!
Страхувам се, че не мога да ви пусна. Само за жители и гости.
Добре. Разбирам.
Изненадващо добър си в работата си.
А ти си изненадващо бърза за възрастта си.
Представа си нямаш.
Лумна! Толкова се радвам най-накрая да се запознаем.
Да се прегърнем ли, или да помахаме, или...
Не искам да те изгася.
"Здравей" е достатъчно.
Едва ли. Лей не спира да говори за теб от деня, в който те е срещнал.
Момчето е хлътнало.
- Мамо.
О, стига де. Аз съм ти майка. Знам, когато се запалиш по нещо.
Просто не знаех, че ще е толкова ослепителна.
Ела насам, запознай се с останалата част от семейството.
Скъпи, няма да повярваш какво направи малката ти племенница днес.
Тя се усмихна.
Стига бе.
Да.
Хей, всички, това е Лумна.
Здрасти!
Това са брат ми Алън и съпругата му Еди.
Здравей.
И имаме две деца, които плуват тук някъде.
Марко! Поло!
Какво?
Здрасти, чичо Лей!
Ще умреш ли, ако паднеш във вода?
- Леле!
Марко!
- Деца, нали?
Не ни намразвай.
Както и да е, това е малката ми сестричка Лейки
и гаджето й Бликна.
- Как е?
Те учат в градската гимназия за изкуства.
Да. Следваме вълната на мама.
Глупости. Аз съм просто архитект.
Истинският творец е брат ми Харолд.
Аз просто потъвам в водните бои.
Или както обичаме да ги наричаме "цветове".
Не го слушай. Той е чудесен художник.
Една от картините му току-що влезе в постоянната колекция на музея.
Леле, това е много яко.
Моят единствен талант е "Почисти четвърта пътека".
Това е скромност.
Лумна има невероятен творчески пламък.
Никога не съм виждал нещо подобно.
Трябва да кажа, че говориш толкова добре и ясно.
Да, изумително е
какво може да се случи, когато говориш един език цял живот.
Хей, Лумна,
Лей казвал ли ти е някога, че се ужасява от гъби?
Не.
Бях травматизиран.
Все още не мога да използвам гъба около него.
Бях заседнал там вътре с часове.
Алън! Това беше ново.
Моя грешка. Причинявам всички бедствия тази вечер.
Аз мога да го оправя.
Съжалявам.
Това беше невероятно!
Просто разтопено стъкло е.
"Просто разтопено стъкло" ли?
Всяка сграда в новия град е построена от "просто разтопено стъкло".
О, не, трябва да направиш нещо с този талант.
Виждаш ли, казах ти, че си специална.
Мисловен балон.
Може след вечеря да играем "Разплакванка"?
Да, да, да.
Нека позная, опитвате се да плачете?
Опитваме се да не плачем.
Имате една минута. Старт!
1979 г. Ноември. Ти беше...
Така и не се сбогувах с Нана.
Много си добър.
Добре, Лумна, Лей, ваш ред е.
Това е почти нечестно, защото аз буквално никога не съм плакала.
Нямаш никакъв шанс.
Звучи като предизвикателство.
Готови, старт!
Пеперуда, чистачки на предното стъкло,
половин пеперуда.
Добре.
Един старец на смъртното си ложе си спомня лятото, в което се е влюбил.
Тя била много над неговото ниво, а той бил млад и уплашен.
Той я оставил, мислейки си, че лятото сигурно ще дойде отново.
Така и не се случило.
Времето почти изтече.
Лумна,
когато те срещнах, реших, че се давя.
Но тази светлина,
тази светлината вътре в теб ме накара да се чувствам толкова жив.
И сега искам само да съм близо до нея.
Близо до теб.
Заедно.
Ало? Буря, здравей.
Стъкло? Поправил си го със стъкло?
Задръжте за малко.
Закалено стъкло. Твърдо като скала, харесва ми.
Считайте глобите за анулирани.
Успяхме ли?
- Да!
Страхотно!
Благодаря ви, г-жо Фонтана.
Това беше...
Беше наистина чудесно.
Да, беше.
И наистина мисля това, което казах за таланта ти.
Имам приятелка, която ръководи най-добрата фирма за стъкло в света.
По време на вечерята се измъкнах и се обадих,
и й разказах за теб.
Търсят си стажант.
Това може да е невероятна възможност.
Наистина ли?
Далеч е от града, но би било невероятно начало.
Имаш бляскаво бъдеще.
Вижте ме, имам оригинална творба от Лумна.
Изчакай, ще те изпратя.
Опасявам се, че все пак ще трябва
да изчакаш тук, госпожо.
А аз се опасявам,
че ще повърна.
Лумна.
Лумна, чакай, какво става?
Не мога да повярвам, че тя ми предложи работа.
Знам! Може да е готино.
Да, супер готино, Лей.
Мога да замина далеч да правя стъкло. Да правя каквото си искам.
Не разбирам.
- Отивам си вкъщи.
Добре, тогава идвам с теб.
Воден?
Виж, майка ми просто се опитваше да ти помогне.
Тя не знае колко се вълнуваш, че ще ръководиш магазина.
Какво има?
- Нищо!
Така ли? Защото се движим с хиляда...
Автобус!
Ти не ме познаваш, Лей. Ясно?
Така че спри да се правиш, че ме познаваш.
За какво става дума?
Нищо.
Всичко. Не знам. Това е...
Не мисля, че наистина искам да ръководя магазина. Разбра ли?
Това се е опитвала да ми каже избухливостта ми.
Аз съм в капан.
Знаеш ли кое е откаченото?
Още от дете се молех на Синия пламък
да съм достатъчно добра да отменя баща си някой ден,
защото това място е неговата мечта.
Но нито веднъж не се запитах
какво искам да правя аз.
Смятам, че е така, защото дълбоко в себе си знам, че няма значение.
Защото единственият начин да се отплатиш за такава саможертва
е да жертваш и своя живот.
Лумна!
Да не си мръднала.
Фламбе! Майка ми.
Мамо, всичко е наред. Той е просто приятел.
Тишина!
Надуших те още оттам. Вониш.
За какво говориш?
Знаеш за какво говоря.
Мириша ти на любов?
Ако баща ти разбере...
Огнени и водни не могат да бъдат заедно.
Ще го докажа. Елате с мен.
Плискам това на сърцата ви, и вадя любовта на повърхността.
После трябва да запалите тези с огъня си, а аз ще разчета дима.
Виждаш ли, Лумна? Не може да бъде.
Всъщност...
Какво правиш?
Искра?
Кой е там долу?
Това е баща ми. Трябва да тръгваш.
Чакай, един за друг ли сме?
Какво става? Събуждам се и горе няма никого.
Бях само аз.
Проверявах дали е заключено.
Мама слезе и...
Да, и започнахме да гледаме тази врата.
Не говорим достатъчно за тази врата.
Вземи се в ръце.
Е, щом сте будни,
щях да ви кажа утре, но съм твърде развълнуван да заспя.
След два дни се пенсионирам.
О, Оги.
Два дни ли?
Да. Ще организираме голямо парти.
Голямо ново откриване.
Така ще мога да кажа на целия свят, че дъщеря ми поема управлението.
И имам подарък за теб.
Тук е от известно време, но след нашия разговор
вече знам, че сега му е времето.
Преди да ти го дам,
искам да разбереш какво означава това за мен.
Когато напуснах Жаравия,
отдадох на баща си Ба Ксо
дълбокия поклон.
Това е най-висшата форма на уважение.
Но баща ми
не отвърна на поклона ми.
Той не ми даде благословията си.
Каза, че ако напуснем Жаравия,
ще изгубим това, което сме.
Те така и не видяха всичко това.
Не видяха, че така и не забравих, че сме Огнени.
Това е бреме, което все още нося.
Лумна, важно е да знаеш,
че имаш благословията ми всеки ден, когато идваш тук.
Затова поръчах това за теб.
КАМИНАТА НА ЛУМНА
Леле, ашфа.
Ще бъде голяма, ярка.
Всички ще я виждат.
"Камината на Лумна."
Ще я покажем на голямото повторно откриване.
Ела, Оги. Нуждаеш се от почивка.
Лумна, какво каза майка ти за съвместимостта ни?
Нищо.
Виж, имам подарък за теб.
И дойде чак дотук, за да ми го дадеш?
Чакай, защо ми даваш подаръци?
О, не.
Не, не, не.
Чакай, мисля, че искам да ти покажа нещо.
Дай ми само две секунди.
И ще ти трябват чифт ботуши.
ЗАТВОРЕНО
Лей, какво правим тук?
Само почакай.
Защо въобще ги слагат?
Кой знае?
Ето го любимото ми огнено кълбо.
Здрасти, Буря. Какво става?
Знам, че смяташ, че трябва да сложиш край на това,
но този наводнен тунел води до гарата.
Добре.
Все още ли искаш да видиш вивистерия?
Буря?
Чакайте, трябва да вляза там ли?
Въздухът трябва да стигне за...
Поне 20 минути.
Казали са, че не може да влезеш там.
Защо някой да ти казва какво можеш да направиш в живота си?
Леле.
Вивистерия.
Леле.
Ох.
- Свършва ти въздухът.
Почти стигнахме. Опитай да дишаш бавно и равномерно.
Много съжалявам. Изобщо не биваше...
Шегуваш ли се?
Беше невероятно! Най-после видях вивистерия!
Беше вдъхновяващо.
Ти беше вдъхновяваща.
Не. Лей, не можем да се докосваме.
Може би можем.
Не.
Не може ли просто да го докажем?
Да докажем какво?
Нека да видим какво ще стане,
и ако е катастрофа, тогава ще знаем, че никога няма да се получи.
Но наистина може да е катастрофа.
Аз може да те изпаря. Ти може да ме угасиш и после...
Да започнем с нещо малко.
Такъв късметлия съм.
Такъв късметлия съм, че те имам.
Трябва да тръгвам.
Чакай, какво?
Къде отиваш?
В магазина, където ми е мястото.
Поемам управлението утре.
Леле, чакай, чакай, задръж.
Ти не искаш това. Сама го каза.
Няма значение какво искам аз.
Разбира се, че има.
Слушай. Слушай.
Имаш възможност да направиш това, което искаш с живота си.
Да "искам" ли?
Да, "следвай сърцето си" може да работи в богаташкото ти семейство,
но да правиш, каквото искаш, е лукс
и не е за хора като мен.
Защо не? Просто кажи на баща си как се чувстваш.
Това е много важно. Може би ще се съгласи.
Да.
Странно.
А през цялото това време мислех, че си толкова силна,
но се оказа, че просто се страхуваш.
Не смей да ме съдиш.
Не знаеш какво е
да имаш родители, които са се отказали от всичко заради теб.
Аз съм огън, Лей.
Не мога да бъда нищо повече от това.
Аз съм такава и такова е семейството ми.
Това е нашият начин на живот.
Не мога да захвърля всичко това само заради теб.
Не разбирам.
И това само по себе си е причина никога да не се получи.
Всичко свърши, Лей.
ГОЛЯМО ПОВТОРНО ОТКРИВАНЕ
Добре дошли на всички.
Радвам се да видя лицата ви.
За мен бе чест да ви служа,
но е време да продължа напред.
Ела.
Дъще моя,
ти си жаравата на нашия семеен огън.
Затова съм толкова горд, че ти поемаш работата на живота ми.
Доста добър номер, а?
Това е фенер, който донесох от старата страна.
Днес ти го предавам.
Измислих други причини.
Лей?
Леле.
Какво правиш тук?
Каза, че това, че не разбирам, е причината никога да не ни се получи.
Но измислих други причини. Един куп.
Например, първо, ти си огън, а аз съм вода.
Искам да кажа, стига, това е лудост.
Нали?
Кой е този?
- Нямам представа.
Второ, натрисам се на партито ти.
Що за смотаняк съм аз?
Доста голям.
- Нали?
Трето, не мога да ям от вкусните ви храни.
Много неприятно.
Чакай, знам кой е. Това е инспекторът по храните.
О, да. Четвърто, забранено ми е да влизам в магазина на баща ти.
Има милион причини защо това не може да се получи.
Милион "не"- та.
Но има и едно "да".
Ние се докоснахме.
И когато го направихме, с нас стана нещо,
нещо невъзможно.
Променихме химията един на друг.
Стига!
Що за инспекция на храните е това?
Инспекция на храната за сърцето, сър.
Кой си ти?
Просто един тип, който нахлу в живота на дъщеря ви в наводненото старо мазе.
Значи ти си спукал тръбите?
Какво? Не бях аз. Беше...
Ти ли?
Ти си пукала тръбата?
Аз...
- Лумна.
Тишина!
- Не!
Възползвай се от шанса. Кажи на баща си коя си всъщност.
Виж, съжалявах за неща, когато баща ми почина.
Но заради теб се научих да приемам светлината, докато още гори.
Тишок.
Нямаш цяла вечност, за да кажеш това, което искаш да кажеш.
Обичам те, Лумна Лумен.
И съм сигурен, че и ти ме обичаш.
Не, Лей, не те обичам.
Не е вярно. Разчетох ги.
Оги, това е любов. Истинска любов е.
Не, мамо, грешиш.
Лей, върви си.
Но, Лумна...
Аз не те обичам.
Върви!
Излизала си с воден?
Ашфа, аз...
Предизвикала си теч в магазина?
Аз ти се доверих.
Няма да поемеш магазина.
Вече не се пенсионирам.
Защо не мога просто да бъда добра дъщеря?
Огнеград.
Еднопосочен билет за където и да е, само не тук.
Върви. Обиколи света.
Излекувай разбитото си сърце.
Моето малко капещо момченце.
Кап, кап, кап, прави бебенцето.
Нарисувах ти картина.
Това е самотен човек,
къпещ се в тъга.
Лумна.
Мамо, татко!
Водата идва!
Пазете се!
Отзад!
Качвайте се! Качвайте се!
Внезапно наводнение! Побързайте!
Мамо, вода!
Качи се на по-високо място!
Оги!
Пламъкът!
Пусни ме!
Лумна, не!
Лей?
- Ключалката.
Надявах се да вляза по-героично.
Ти се върна след всичко, което казах.
Шегуваш ли се? И да пропусна всичко това?
Дръж вратата.
Не! Не.
Не, не, не.
Лумна, трябва да тръгваме!
Трябва да тръгваме веднага!
Не мога да си тръгна.
Съжалявам да го кажа, но край с магазина. Край с пламъка.
Не! Това е целият живот на баща ми. Никъде няма да ходя.
Хвърли ми онзи фенер.
Не.
Не, не, не.
О, Лей.
Благодаря ти, благодаря ти.
Тук е прекалено горещо.
Качвай се!
Назад! Назад!
Трябва да отворя това.
- Не!
Водата ще влезе и ще те изгаси.
Но ти се изпаряваш. Не знам какво да правя.
Всичко е наред.
Не, не е наред!
Лумна,
не съжалявам за нищо.
Ти ми даде ми нещо, което хората търсят цял живот.
Но не мога да съществувам в свят без теб.
Съжалявам, че не го казах преди.
Обичам те, Лей.
Наистина ми харесва, когато светлината ти прави това.
Те са в огнището!
Лей го няма.
О, дъще моя.
Той ме спаси.
Татко,
вината е изцяло моя.
Магазинът...
Лей.
Трябва да ти кажа истината.
Не искам да управлявам магазина.
Знам, че това е твоята мечта, но тя не е моя.
Съжалявам.
Аз съм лоша дъщеря.
Лумна,
магазинът никога не е бил мечтата.
Ти беше мечтата.
Винаги ти си била мечтата.
Обичах го, татко.
Пеперуда.
Пеперуда. Чистачки на предното стъкло. Половин пеперуда.
Един старец на смъртното си ложе си спомня лятото, в което се е влюбил.
Тя била много над неговото ниво,
а той бил млад и уплашен.
Той я оставил, мислейки си, че лятото сигурно ще дойде отново.
Така и не се случило.
Подхождате си идеално. Десет от десет.
Не разбирам. Какво става?
Просто кажи нещо, за да разплачеш водния, става ли?
Вече не си разбранен.
Забранен.
Забранен.
Искам да изследвам света с теб, Лей Фонтана.
Искам да си с мен в живота ми.
Завинаги.
Коминът ви е за почистване.
Знаех си. Носът ми винаги е прав.
Месеци по-късно...
Ако беше зеленчук, щеше да си сладка краставичка.
Кралице моя.
Не мога да повярвам, че щях да затворя това място.
Извинявай.
Папрат, ти си фен на "Мусоните"?
Тут-тут.
Тут-тут.
Знаеш ли какво най-много ми харесва в това да управлявам този магазин?
Че не трябва да ядеш жар-боните на Оги?
Съжалявам, не те чух заради пенсионирането си.
Здравейте!
Здравей, Лей.
- Здрасти, Лей! Ей!
Лумна, време е.
Знаете ли, аз не съм много по сълзливите сбогувания.
Лей.
Лъжец такъв.
Кап, кап, кап,
прави бебенцето.
Сигурна ли си за този?
Сигурна съм.
Татко,
съжалявам, че стажът е толкова далеч.
Това е най-добрата компания за дизайн на стъкло в света,
но кой знае дали ще бъде истинска работа.
Ще се върна след няколко месеца
и може да не се окаже нещо...
Върви да започнеш нов живот.
Майка ти и аз ще бъдем тук.
Сега ще имаме повече време за джиджи-биджи.
Започнах с еднопосочен влак, винаги знаех къде ще отида.
Докато не видях лицето ти, не знаех, че пропускам всеки миг.
Ти ще си едно, а аз ще бъда две. Ще ти кажа, че плени моето сърце.
Влюбен съм в теб.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Ти и аз принадлежим един на друг. Ти си небето. Аз ще бъда времето.
Красиво създание, слънце и дъжд, кой да се досети?
О, да.
Лятна нощ, перфектен повод. Къде съм? Знаеш, че ще те чакам.
О, да, ще те чакам.
И ако наистина го има,
дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Ти грееш.
Ти грееш завинаги.
Продължава вечно.
Ти грееш и привличаш погледите.
И ако наистина го има, дай ми знак.
Ще се радвам да те видя пак.
Започнах с еднопосочен влак,
винаги знаех къде ще отида.
Докато не видях лицето ти, не знаех.
Тогава, скъпа, дай ми знак.
Ти ще си едно, а аз ще бъда две. Ще ти кажа, че плени моето сърце.
Ще се радвам да те видя пак.
Превод на субтитрите: Борис В. Христов
subs by sub. Trader at