Saw - Collection (2004-2021) (5-Saw.V.2008.DC.1080p.BDRip.AV1-DiN.srt) Свали субтитрите

Saw - Collection  (2004-2021) (5-Saw.V.2008.DC.1080p.BDRip.AV1-DiN.srt)
Какво става, по дяволите?
Помощ!
Здравей, Сет.
Искам да поиграем. В момента се чувстваш безсилен.
По същия начин, както караше да се чувстват другите.
Но сега безсилният си ти.
Някои го наричат карма. Аз го наричам правосъдие.
Излежа 5 години от присъда, която трябваше да бъде доживотна.
За убийство! Дребна грешка ти дари свободата.
Но не успя да осъзнаеш последствията от отнемането
на човешки живот. Днес аз ти предлагам истинска свобода.
След 30 секунди махалото ще започне да се спуска.
60 секунди след като докосне тялото ти, ще те разсече на две.
За да избегнеш удара, трябва да унищожиш това,
с което убиваш - ръцете си.
Трябва да пъхнеш ръцете и да натиснеш бутона,
за да спреш устройството пред теб. Костите ти ще станат на прах.
Ще унищожиш ли това, с което отнемаш живот, за да се спасиш?
Направи своя избор!
Не!
Беше нещастен случай!
Направих го!
Направих това, което трябваше.
УБИЙСТВЕН ПЪЗЕЛ 5
Да ти видя ръцете! Да ги видя!
- Къде е дъщеря ми?
Исусе!
„Извън обхват“
Здравей, агент Страм.
Ако слушате това, значи сте открил това, което търсите.
Дали да намерите тялото ми е достатъчно?
Или ненаситният ви глад да откриете истината,
ще ви тласне в бездната? Чуйте предупреждението ми:
Не продължавайте!
В противен случай, тази стая може да бъде ваше убежище,
или може да бъде вашия гроб. Изборът е ваш!
Майната ти!
Помощ!
Помощ!
Помощ!
Движение!
Добре си.
Къде е тате?
- Всичко ще бъде наред.
Къде е мама?
Хофман.
- Поемам.
Можеш ли да вървиш? Какво се случи? Къде е Риг?
Опитах се да му помогна. Той не успя.
Никой не оцеля.
Имаме оцелял!
Ало? Веднага. Госпожице Тък!
Седнете.
Приятно ми е да се запознаем, г-н Фелдман. Защо съм тук?
Представлявам бившият ви съпруг Джон. В случай на неговата смърт,
бях инструктиран да се свържа с вас. Можете да си представите
изненадата ми, когато разбрах кой е той в действителност.
Джон остави нещо за вас.
Ако гледаш това, Джил, значи съм си отишъл от този свят.
Ти си любовта на живота ми, винаги си била и винаги ще бъдеш.
Няма да се опитвам да обясня действията си приживе.
Мога само да кажа, че ми е трудно да си простя
случилото се в клиниката.
Приех и дори те окуражих да помагаш на онези хора.
Предусещах опасността и трябваше да реагирам по-рано.
Днес ти оставям една кутия.
Съдържанието й е изключително важно.
Макар невинаги да сме били единодушни, познавам те и ти вярвам.
Знам, че ще разбереш какво да правиш с тези материали.
Искам да ви благодаря, че дойдохте днес.
И бих желал пръв да кажа: Край на убийствата на Пъзела!
Днес почитаме полицаите, отдали живота си на този случай.
Но искам да отдам особена почит,
на детектива, който се зае със случая от самото начало.
Който доказа с усилена работа и отдаденост,
че хората, които загинаха, не са умрели напразно.
Днес почитаме новопроизведения в дет. лейтенант -
Марк Хофман!
Благодаря, много ви благодаря.
Ако научих нещо, преминавайки през изминалите събития е,
че човешкият живот е свещен.
Научих, че всеки ден
трябва да обичаме и браним живота.
Справедливостта е гръбнакът на всяко
мирно общество.
И вярвам, че справедливостта бе въздадена.
„Пъзела открит мъртъв.“
„Знам кой си!“
Д-в Хофман, търсят ви от болницата. Става въпрос за агент Перес.
Благодаря.
Здравей, агент Перес.
И добре дошла в света, който изучаваш отдавна.
Чуй предупреждението ми, агент Перес!
Следващият ви ход е решаващ. Отвори вратата!
Какво е това?
Държа те.
Искрено съжалявам за агент Перес.
Тя каза твоето име, знаеш ли?
Последното, което каза бе „детектив Хофман“.
Защо го каза? Защо каза твоето име?
Не знам.
- Не?
Как се измъкна от сградата?
- Ами ти?
На носилка, с шибана дупка в трахеята.
А ти - две драскотини и история как си измъкнал ръката си. Пъзела не греши!
Пак ли развиваш теории? Защото Пъзела е мъртъв.
Не говоря за него. Говоря за теб и твоя мръсен отдел.
Отдела ми го няма. Всички са мъртви! Никой не оцеля.
Освен теб.
Преследваме Пъзела от началото и аз го пипнах!
Така че ако нямаш какво друго да кажеш - разкарай се!
Прочети вестниците, аз спасих онова момиченце.
Съжалявам за агент Перес.
Не трябва ли да си почиваш?
Добре съм, Ериксън.
- Не си, Питър.
Затова си под медицинско наблюдение.
Трябваше да умра в онзи капан.
Изобщо не трябваше да влизаш без подкрепление.
Искам да говоря с Джил Тък още веднъж.
Няма да работиш по случая, Питър.
Какво?
- Прочети го.
Над 12 трупа са открити там. Два са на полицаи.
Пъзела е мъртъв! Колко живота спасих?
Тъй като изложи на опасност себе си и другите, си отстранен.
По чие нареждане?
- Мое.
Съжалявам, Питър, приключи.
Боже мой!
Какво е това?
Не мърдай.
- Какво си ми направила?
Нищо не съм сторила.
- Пъзела.
Знаех си, че ще се случи с мен. Това е негова работа.
Не е Пъзела.
Мъртъв е. Не гледате ли телевизия?
Който и да е, ни наблюдава.
Уверява се, че следваме правилата.
- Какви са те?
Не бих го сторил, освен ако не искаш главата ти да хвръкне.
Откъде знаеш?
- Защото имам очи.
Един общ щифт задейства таймера.
Не искаш да го задействаш, преди да знаеш как работи, нали?
Престани да ме плашиш, човече.
Здравейте и добре дошли.
По рождение имате преимущества над мнозина.
Но тъй като нямате морал, използвахте егоистично привилегиите
само за себе си и за сметка на останалите.
Днес, този начин на егоистично мислене ще бъде подложен на изпитание.
Днес 5-мата ще станете едно цяло, с общата кауза да оцелеете.
Свързани сте с кабел, минаващ през нашийниците ви.
Може да се опъне толкова силно, че да бъдете обезглавени.
Единственият начин да махнете нашийниците,
са ключовете в стъклените кутии пред вас.
Независимо кой от вас ще стигне до ключа,
таймерът ще започне да отброява 60 секунди за всички ви.
Докато се чудите как да постъпите,
инстинктът за самосъхранение ще ви съветва едно.
Но аз ви умолявам да направите обратното.
Нека играта започне!
Някой трябва да умре.
Не! Не слушайте инстинкта си.
Не тръгвайте към ключовете.
- Луда ли си?
А как да оцелеем?
- Може би е тест за издръжливост.
Трябва да побързаме. Таймерът е свързан с бурканите.
Не каза нищо за тях. Може да са уловка.
- Това са нео-бомби.
Самоделни, вероятно Ц-4.
- Откъде знаеш, по дяволите?
Тя е пожарен инспектор. Виждала е всякакви откачени боклуци.
Откъде ме познаваш?
Човече, тя те попита нещо. Откъде я познаваш?
Откъде я познаваш? Отговори ми.
Нека да запазим спокойствие и може би ще го разгадаем.
Всички сме тук по някаква причина. Свързани сме, както се каза на записа.
Какво си направила?
- Първо ти.
Той каза, че всички сме родени с привилегии, нали?
Значи всички сме богати.
Аз не.
- Нито пък аз.
Добър опит, Нанси Дрю!
- Тогава за какво става въпрос?
Нещо не е наред с привилегиите, които имаме по рождение,
но не става въпрос за пари.
- Какво премълчаваш?
Знаеш за нея. Какво знаеш за останалите?
Ще ми отговориш ли, мамка му?
Спокойно!
- Спокоен съм, мамка му.
Това е игра. Схвана ли?
Колкото по-малко знаеш за мен, толкова по-добре.
Повече от очевидно е, как си прецакал
"очарователното" си съществувание, нали?
Майната ти!
Пак си си играл с кибрита, нали?
- Майната ви, на вас и плана.
Предлагам да продължим, освен ако не искате
да ви разкъсат бомбите.
Какво правиш?
- Предвидливост.
Офисът на агент Страм.
- Аз съм детектив Хофман,
агент Страм там ли е?
Не, но мога да ви свържа с агент Ериксън - главният следовател.
Ако обичате.
Свързахте се със секретаря на агент Ериксън, моля оставете съобщение.
Обажда се детектив Хофман.
Трябва да говоря с детектив Страм, но не мога да се свържа с него.
Бихте ли ми се обадил, ще ви бъда признателен.
„Ериксън“
Ето те.
„Местна жена брутално убита при семеен скандал“
„Детектив погребва сестра си“
Сестра!
„Сестра на детектив, убита от приятеля си“
„Пъзелът отново в действие: Сет Бакстър открит мъртъв“
Питър!
Каролин, занеси това в офиса.
- Веднага, сър.
Какво правиш тук?
Просто си взех някои неща от офиса. Следвам съвета ти.
Вземи си отпуск.
- Да, трябва да се възстановя.
Ще поддържаме връзка. Доскоро.
Хофман, открит е труп. Прилича на жертва на Пъзела.
Готов ли си?
- Да.
Типичен случай. Бивш затворник, убиец, лежал 5 години, пуснат миналия месец.
Познавам го. Казва се Сет Бакстър.
Бившият на сестра ми.
Този тип ли уби сестра ти?
- Беше осъден на 25 години.
Но намалиха присъдата заради грешка при делото.
Мога само да кажа, че справедливостта е въздадена.
Ти си го убил, постарал си се да изглежда като дело на Пъзела.
Пипнах те.
Не още!
- Не затваряй вратата,
ще задейства таймера.
- Сигурна ли си?
Логично е.
- Трябва да уточним кой кой е.
Знаем, че жената, която умря, работи за пожарната.
Вече не. Уволниха я преди месец.
- Откъде, по дяволите...
Откъде знаеш? Ти ли си отговорен за това?
Заради теб бе обезглавена! Ще затворя врата, мамка му!
Може ли да замълчиш?
Моля.
Каква е твоята история?
- Работя в Градоустройството.
Омъжена? Деца?
- Не.
Твой ред е.
- И няма да им кажеш за татенцето?
Баща ми е Ричард Гибс.
- Собственикът на „Кугърс“?
Опитва се да построи стадион от години.
Татенцето знае, че само трябва да изчака дъщеричката му
да започне работа в Градоустройството.
Ами ти? Какво ще кажеш за себе си? В какви каши си се забъркала?
Аз съм вицепрезидент на строителна компания.
Значи и ти си скучна.
Вечната зависимост.
Никой не получава разрешително за строеж, без одобрението
на комисията по Градоустройство, нали?
- Не, не може.
Ами ти?
Нямам съпруга, не знам да имам деца.
Нямам работа.
- Попечителски фонд. Каква изненада.
Писна ми да се правиш на праведен!
- Твой ред е.
Аз съм разследващ журналист, за „Харолд“.
„Харолд“? Искаш да кажеш, че работиш за таблоид?
Внимавай как ми говориш!
Какво има в тези буркани, по дяволите?
Да го направим, преди бомбите да избухнат.
По дяволите!
Здравейте и добре дошли на следващия урок.
На стените има 4 камери.
Камери за безопасност. Както е видно, за достъп до тях, ви е нужен ключ.
Но на разположение има само 3 ключа.
Те са в бурканите, висящи от тавана.
Бъдете бързи, защото щом броячът спре,
експлозивите в ъглите на стаята ще се детонират.
С три безопасни места,
кой от вас ще бъде следващия мъртвец?
Направете своя избор!
Мамка му!
Мамка му, празен е.
Ти никъде няма да ходиш!
Разкарай се, кучко, оцеляват само силните.
Нищо.
Нищо.
Открих един.
Повече късмет следващият път, богаташче.
Само силните, как не!
Почакайте!
Върви ли случаят със Сет Бакстър?
- Да.
Хубаво. Дръж ме в течение.
Добре.
- Хубаво.
След Сет си участвал във всяко разследване.
Кога за пръв път срещна Пъзела?
„Знам кой си.“
„Не работи“
Спри!
Място!
Не го дразни! Задник!
Боже! Хайде, Мъниче!
Мъниче?! По дяволите!
Може ли?
Нагоре?
- Да, благодаря.
На кой етаж отивате?
Мисля, че двамата отиваме на едно и също място.
Знаеш защо си тук, нали?
Казват, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство.
Но аз го намирам за отвратително -
да ми приписват заслуги, които не са мое дело.
„Пъзелът отговорен за убийството с махалото“
Особено ако е немарлива работа.
И аз като теб знам какво е да загубиш близък.
Знам какво е да си неспособен да защитиш любимия човек.
Абсолютно безсилие.
На твое място не бих го направил.
Мек спусък.
Какво виждаш?
Отмъщението те променя.
Кара те да вършиш неща, на каквито си мислел, че си неспособен.
Но за разлика от теб, аз не съм убил никого.
Аз давам на хората шанс.
Наричаш това шанс?
- Ще видиш!
Нашата игра току-що започна.
- Нашата игра?
Дори не ме познаваш!
Познавам те. Следях те.
Докато ти ме преследваше. Познавам те, знам за сестра ти.
Знам колко си я обичал.
Знам, че бе единственият ти близък.
Оставете ме!
Седиш в бара докато затвори. Пиеш, за да заспиш.
Дотътряш се до колата си и повтаряш всичко на следващия ден.
Тогава разбрах какво правиш за развлечение.
Можеш да раздаваш справедливост.
И същевременно да дадеш шанс на хората да оценят живота.
И между другото, острието на махалото не бе качествено.
Ако искаш истинско острие...
Трябва да използваш закалена стомана. Закалената стомана издържа дълго.
Ти готов ли си да издържиш дълго?
Полицай съм от 20 години. Според теб достатъчно дълго ли е?
И двамата знаем статистиката за престъпността в този град.
67.5% от престъпниците се връщат в затвора след по-малко от 3 години.
Какво искаш от мен?
Нима смяташ, че това, което стори със Сет е обществен дълг?
Тя бе моето семейство.
Не заслужаваше шанс. Беше животно!
- Всеки заслужава шанс.
Ти не видя кръвта! Не видя какво й е сторил, по дяволите!
Убийството е отблъскващо...
За мен!
Има по-добър, по-ефикасен начин.
Какво виждаш? Погледни!
Какво виждаш?
- Кажи ми какво искаш!
Искам да знам, дали имаш нужните качества да оцелееш.
Майната ти!
Майната ти!
Ето това е различният метод, за който говорех.
Ако обектът оцелее по моя метод,
той или тя бива мигновено реабилитиран.
Сега искаш ли шанс?
Искаш ли шанс? Ще ти дам шанс.
Аз съм човекът, когото наричаш „Пъзела“.
Твой дълг е да ме арестуваш. Но аз знам кой си.
И знам какво си направил.
Значи това е изнудване?
- Не, не.
Това е твоето спасение.
Предлагам ти възможност, това е.
Можеш да ме арестуваш,
но тогава животът ти никога повече няма да е същият.
Или...
Можеш да изучиш...
Метода на реабилитация. Което ще ти помогне да спиш нощем.
Или мога да те убия още сега.
- Но ти не си убиец.
Това е твоята дилема. Информацията, с която разполагам срещу теб,
е точно там, където трябва. И ще бъде разгласена,
в случай, че аз изчезна.
Няма да приемат твоята дума срещу моята.
Готов ли си да поемеш този риск?
Рискът да съсипеш собствения си живот, за да защитиш
корумпираната правна система, която връща убийци на улицата?
Как би се почувствала сестра ти? Ти си на кръстопът, детектив.
Направи своя избор!
Ти ли помогна на Пъзела да ги хване?
Детектив Хофман, обажда се специален агент Ериксън.
Искали сте да говорим по случая с „Пъзела“?
Да, ходих в болницата при агент Страм, но не беше там.
Надявам се, че е добре.
- Да, добре е.
Агент Страм имаше теория за съучастник на Пъзела.
Освен Аманда Йънг. Някой, който за момента е неизвестен.
Споменавал ли ви е нещо подобно?
Не. Все пак съм нов по случая.
Бихте могъл да го помолите, да се свърже с мен възможно най-скоро.
Ще го направя. А според неговата теория,
кого бихте заподозрял в съучастие?
Той подозираше вътрешен човек. Някой с достъп.
Интересна теория. Детектив, какво ще кажете
да се чуем пак сутринта?
- Дадено.
Този бе задник, но беше умен.
Щеше да ни е от полза.
- Все някой трябваше да умре.
Предпочиташ ли да беше ти?
Как са те хванали?
Ще те убия!
Здравей, Пол.
Преряза си вените, защото наистина искаше да умреш,
или просто търсеше внимание?
Тази вечер ще ми покажеш. Ако искаш да живееш,
ще трябва да се прережеш отново.
Колко кръв ще пролееш, за да останеш жив, Пол?
Не очаквах, че ще изпитам угризение.
Не бива да намесваш сърцето! Няма място за чувства.
Никога не трябва да е лично.
Да вървим.
- Не. Не си приключил тук.
Тази вечер ще откриеш разликата между убийството и
реабилитацията.
Има още един детектив, за когото трябва да знаеш.
Казва се Тап. Умен е и доближава развръзката.
Знам кой е.
Искам да му покажеш някого заради мен.
Доктор.
Лекар, който се нуждае от лечение.
Ваше ли е, докторе?
Ти си подхвърлил досиетата, нали?
Смяташ ли, че ще се развие както искаш?
Не предполагам нищо.
Предвиждам възможностите и оставям играта да се развива.
Защо вкара Аманда в играта?
За да съм сигурен, че правилата ще се спазват.
Няма да решава вместо никого, просто ще им...
Предлага възможности.
Малко по-наляво.
Оставяш нещата на случайността?
Ако си добър в предвиждането на решенията на човек...
Нищо не остава на случайността.
Време е.
Мили Боже!
Страхотно, още бомби.
Добре, какво си направил, за да те вкара тук?
Направих нещо, заради което умряха хора.
Не го исках,
но те си остават мъртви.
- Затова ли си тук?
Не трябва ли да си в затвора?
Никой друг не знае.
Някой знае.
Никого не съм убивала, ако това питаш.
Не питах...
Одобрявам плановете за строеж.
И да, някои минават по-лесно от други. Но знаете, че такъв е бизнеса.
И ако някой ви каже, че не е така,
значи е или глупав, или наивен, или и двете.
Глупости. Взимала си подкупи. Ти си лъжкиня! Да мамиш не е хубаво.
Убедена съм, и тя не е Майка Тереза.
- Не, не съм.
Строя сгради в най-населените градове в страната.
Не строиш нови, без да събориш няколко стари сгради.
Значи всички заслужаваме да сме тук. Страхотно.
Страхотно, мамка му.
- Смяташ, че това е причината?
Не мислиш, че има друго?
- Не, напротив.
Не ми пука, затвори скапаната врата - трябва да чуем правилата!
Здравейте и добре дошли. Вероятно горите от нетърпение
да научите следващия важен урок от преобразяването.
Играта пред вас, е проектирана да свърже проводниците с всички ви.
За да отворите 5-те ключалки и да излезете от стаята,
трябва да затворите 5-те захранващи електрически кръга.
Единственият начин, е да успеете да свържете и 5-те проводника
с водата във ваната.
Затворете кръга, вратата ще се отвори. Но трябва да сте бързи.
След 3 минути захранването ще прекъсне
и ще блокира вратата завинаги. Кой ще свърже проводниците?
Изборът е ваш!
Мили Боже!
Не стига до ваната. Как да го направим, по дяволите?
Хайде!
Ти ще влезеш във ваната...
Ще свържем проводниците за теб.
- Но така ще ме убиете!
Влизай.
- Къпал съм се.
Не мисля да се къпя сега.
- Влизай в скапаната вана.
Майната ти, кучко. Ти влез във ваната.
Не, не го правете! Моля ви, не!
Ти я уби! Мамка му, просто я уби!
Не й вярвах.
- Боже, какво ви има на вас двете?
Млъкни и ми помогни с тялото.
Не, почакай. Не позволявай тялото й да докосне твоето!
Боже, това е кука.
Забий я в главата й и да се махаме!
Направи го!
Влез!
Сър, търси ви Джил Тък.
Добър вечер. Аз съм специален агент Ериксън.
Благодаря, че ме приехте.
- Няма проблем.
Това е всичко.
Моля, седнете.
И така, защо се нуждаете от нас?
Мисля, че ме следят.
Това ми изглежда като работа за полицията, г-це Тък.
Не мисля, че те могат да ми помогнат.
- Защо?
Защото е ваш човек - ФБР.
Не разбирам.
Започна, когато Джон бе идентифициран като Пъзела.
Тогава това не ме изненада, но все още ме следят.
От кого, г-це Тък? Кой би ви следил?
Мисля, че е агентът, който ме разпита.
Агент Страм?
И защо би ви следил?
- Не знам.
На кого сте казала за това?
- Само на вас.
Какво става с Аманда?
Не ми ли каза, че единственият правилен подход
е да не си обвързан емоционално?
Но ти притежаваш нещо, което липсва на Аманда.
Анонимност.
Най-добрата защита. Това давам на теб.
Искам да започнеш игра.
Може да не е съвсем ясна за теб в момента.
Но те уверявам, че хората, които ще подложиш на тест,
са част от нещо много по-голямо.
Вие сте свързани. И затова накрая,
всички парчета ще се подредят.
И тогава ще разбереш всичко.
Аманда ще те подведе.
- Ще видим.
Какво правиш?
Какво е това?
- Време е да поиграем.
Помощ! Помогнете ми! Какво е това? Какво е това място?
Моля ви! Какво е това място?
Ние трябваше да умрем.
Пъзелът те изпитваше!
- Да не си мръднал!
Къде е дъщеря ми?
Помощ!
Той не успя, никой не оцеля.
А ти трябваше да си герой.
Питър, къде си, по дяволите?
Ало?
Свързахте се със секретаря на специален агент Страм.
Оставете съобщение.
Искам да се проследи телефона на Страм.
Веднага, сър.
- Обади ми се щом го откриете.
„Няма открит сигнал“
Какво е това, по дяволите?
- Следващият ни кошмар!
Вътре има остриета.
Свързано е с вратата. Когато колбата се напълни, вратата ще се отвори.
Да се напълни с какво?
Кръв. Нашата кръв.
Предполагам, трябва да си пъхнем ръцете, за да напълним колбата.
А ако използваме водата от другата стая?
Няма да се активира. Ръцете ни трябва да бъдат вътре, за да се задейства,
но тогава ще сме заклещени. Трябва да затворим вратата.
Значи единият ще се измъкне, благодарение на кръвта на другия?
Почакай! Пазиш ли ключовете от първата стая?
Да.
- Опитай с тях да отвориш тази врата.
Няма да се получи.
- Трябва. Има ключалка.
Дори бравата не съвпада.
Защо има 5 отвора? Не трябва ли да е един?
Петте ключа са еднакви!
„Сандбърст драйв“ 1293
- Ето те Страм.
Добре, разбрах.
Не мисля, че е добра идея.
Уредът не е направен за един човек.
Трябвало е всеки да държи кабел и да се разминем с лек шок.
Пригодено е за 5 души. Така е било във всяка игра.
Имали сме нужда само от 1 ключ в първата стая.
С всеки от ключовете е можело да отворим всички нашийници.
Във втората, камерите можеха да поберат повече от 1 човек.
Трябвало е да работим заедно, за да оцелеем всички.
Такава е играта.
„Инстинктът ще ви посъветва едно, но аз ви съветвам обратното.“
Опа!
- Голямо „Опа“!
Здравейте и добре дошли! Това беше пътуване на откритията.
Дано сте открили, че цялото е по-силно, от сумата на отделните единици.
Например човешкото тяло е изключително издръжливо.
То съдържа 5 литра кръв.
Но въпреки това, може да функционира и само с половината.
Устройството пред вас е жертвеник. Кръвен жертвеник.
За да отворите вратата, колбата трябва да е пълна до обозначението.
Необходимото количество не е избрано случайно.
Всеки от вас може да я напълни.
Но не това е важното. Важното е времето.
Ако до 15 минути колбата не е пълна, бомбата ще експлодира.
Вратата ще бъде заключена завинаги.
Така че - колко кръв сте готови да дадете, за да оцелеете?
Мамка му!
Ако сам човек напълни съда с 5 литра кръв ще умре.
Но двама души могат да успеят. Ако дадем по равно,
може би ще оцелеем.
Какво ще правим?
Излъгах!
Познавах журналиста, казва се Чарлз, написа история за мен.
Какво си направил?
Един пласьор ми даде хероин,
за да подпаля изоставена сграда.
Но... Боже, не беше изоставена!
Вътре имаше 8 души - 8 души загинаха.
Федералните се намесиха,
но аз сключих сделка и баща ми ме измъкна.
Но онзи, който ме нае, изчезна и нищо не стана.
Ето от къде ме познава. Жената във ваната.
Пожарът - това ни свързва.
Пожарният инспектор, фалшифицирал доклада.
Човекът от Градоустройство, дал разрешението за строеж.
Журналистът, който е покрил историята.
Богатото наркоманче - жертвеното агне.
И предприемачката, замислила целия план.
Убихме 8 души, откраднахме имот, без никой да го е грижа.
Никой? 8 души и семействата им ги засяга.
Федералните ги е грижа. Виж ми ръката. На мен ми пука!
Но не получи заслуженото. Нито един от нас.
Защо го направихте? За пари? Планът твой ли беше?
Ти ли стоиш зад всичко това?
Осем души живееха в тази сграда! Трябвало е да го знаеш! Знаеше ли?
Ти си чудовище!
Както и ти.
- И двамата заслужаваме да сме тук.
Не мога да го направя сам! Не мога!
- Добре. Всичко е наред.
На три.
Едно...
Две...
Пъхни си ръката в дупката.
Три!
Здравейте, агент Страм.
Ако слушате това, значи отново сте открил това, което търсите.
Или поне така смятате. Отдадеността ви е похвална.
Питам ви - научихте ли нещо по пътя си дотук?
Както се казва в старата мъдрост -
Да ме преметнете веднъж - срам за вас.
Да ме преметнете втори път - срам за мен.
Ситуацията, в която се намирате изисква доверие.
Затова ви питам, агент Страм, научихте ли се да ми вярвате?
Единственият ви шанс за оцеляване е да влезете в стъклената кутия.
Болката ще бъде непоносима, но ще имате шанс да оцелеете.
Успяхме, спечелихме. Спечелихме.
Пипнах те, кучи сине!
Хвърли го! Казах - хвърли го!
Кой ви причини това? Кой го направи?
Спечелихме... Работихме заедно...
Имам нужда от линейка. Ул. „Сандбърс Драйв“ 1293.
Господи, Питър!
Кажи ми как да го отворя. Как да го отворя?
Ако изберете да не го правите, повече никой няма да чуе за вас.
Тялото ви няма да бъде открито. Просто ще изчезнете безследно.
Питам ви, агент Страм,
научихте ли се да ми вярвате?
Чуйте предупреждението ми, или...
- Майната ти!
Тази стая ще бъде ваш гроб завинаги.
И моя завет ще стане ваш!
Ако си добър в предвиждането...
Мисля, че ме следят.
- Кой би ви следил?
Искам да говоря с Джил Тък още веднъж.
- Подозира някой вътрешен.
Нищо не остава на случайността.
Ние трябваше да умрем.
А ти трябваше да си герой.
Направи своя избор!
Обажда се Ериксън. Искам да пуснете бюлетин за издирване.
Името на заподозрения е Питър Страм.
Точно така. Специален агент Питър Страм.
Как да го спра, кучи сине!
Знам кой си! Знам!
Превод: kamito1 и tato