Saw - Collection (2004-2021) (2-Saw.II.2005.DC.1080p.BDRip.AV1-DiN.srt) Свали субтитрите
Помогнете ми!
Здравей Майкъл.
Искам да поиграем една игра.
До сега, в т.нар. ти живот,
ти си се прехранвал наблюдавайки други хора.
Обществото би те нарекло информатор, доносник, къртица.
Аз те наричам недостоен за тялото, в което се намираш,
за живота, който ти е даден.
Сега, ще видим дали ще успееш да погледнеш
вътре в него, и да жертваш нещото,
на което си разчитал, за да спасиш живота си.
Устройството около врата ти е маска на смъртта.
Маската е свързана с таймер.
Ако не намериш ключа на време,
маската ще се затвори.
Представи си го като един голям капан.
Това, което гледаш в момента е собственото ти тяло.
Преди не повече от 2 часа.
- Мамка му!
Не се тревожи, беше упоен и не усещаше нищо.
И все пак имаш голям късмет,
защото ще ти подскажа къде се намира ключът,
затова слушай внимателно.
Подсказката е това.
Той е точно пред очите ти.
Колко кръв ще пролееш, за да останеш жив, Майкъл?
Живей или умри.
Изборът е твой.
Кой по дяволите си ти?
Мамка му! Не!
Не!
Някой да ми помогне!
О, мамицата му!
Направи го.
О, мамка му!
Помогнете ми!
Помогнете ми! Моля ви!
Мама му! Какво по дяволите?
Моля ви!
Не, не, не...!
Убийствен Пъзел II
Извинете...
- Да ви помогна?
Аз съм баща на Даниъл Матюс.
Подпишете тук.
Благодаря. Да вървим, Даниъл.
Накани ли се?
- Съжалявам, че не си отложих графика.
Ще повдигнат обвинения, знаеш нали?
- Да, те са задници.
Разбира се, че ще те обвинят. Ти си крал от тях.
На мен не ми пречи.
Майка ти, ти пое попечителството, а аз трябва да се оправям.
Какъв ти е проблемът?
Вече си голяма работа като си откраднал?
Спести ми лекциите.
Защо се държиш като полицай с мен? Ей, нарича се бащинство.
Повярвай ми, по-добър си като полицай.
Мисля, че трябва да се прибера при мама.
Какво каза?
- Не ме ли чу?
Не, не те чух. Кажи го пак.
Мисля, че трябва да се прибера при мама...
Върви тогава!
Боже!
Здрасти, това е Даниъл. Оставете съобщение.
Баща ти е. Съжалявам за вчера.
Дано не съм те наранил. Би ли ми се обадил?
Даниъл...
Съжалявам сержант. Помислих ви за сина ми.
Да, идвам веднага.
Какво имаме?
Местните работят по това... кога е настъпила смъртта.
По тялото е трудно да се установи.
Сградата е изоставена от около две години,
рядко е имало хора тук.
Какви?
- Предимно бездомници.
И деца, когато преди около два месеца е имало рейв парти.
Възможно ли е да е от тогава?
- Работи се по въпроса.
Решихме да ти се обадим, защото ти е приятелче.
Не ми беше приятел, просто информатор.
Не можахте ли да го огледате сами?
Не успяхме,
затова те викнахме и теб.
- Добре.
Ще му погледна лицето и за две секунди ще ти кажа какво е било.
Там е проблемът.
Да, това е Майкъл.
Нямаше ли да ми кажеш за това?
Исках да го видиш лично.
Добре, приключих.
Не че искам да се намесвам,
но това си е изцяло в стила на "Пъзела".
След като си го разбрала. За какво съм ти аз?
Да си представим, че е друг сериен убиец.
Можеш ли да се сетиш за някой, който би направил това на приятеля ти?
Той беше информатор, Кери.
Възможните заподозрени... целият телефонен указател.
Обикновените отрепки нямат такова инженерско образование.
Бих казала, че причината за смъртта тук е доста интересна,
не мислиш ли?
Разбира се, ти си експертът.
Погледни отблизо детектив Матюс.
Какво да погледна?
Питай този, който е написал това.
"Погледни отблизо детектив Матюс"
Здравей Майкъл, искам да играем на една игра.
До сега, в т. нар. ти живот,
ти си се прехранвал наблюдавайки други хора...
Това ли ти е трудният човек, Кери.
Моля?
- Да, обичаш да си играеш с хората.
Недей да правиш такива глупости като на местопрестъплението, става ли?
Не аз те викам, а той.
Това не значи, че аз трябва да съм примамка.
И без това си имам достатъчно проблеми.
Ще си продължиш с канцеларската работа.
Да, докато вътрешните ми дишат във врата,
синът ми е престъпник,
а жена ми иска развод,
с това ще се занимавам.
Виж, съжалявам.
Надявах се отново да успея да те върна.
Не сме партньори вече, Кери.
- Забрави, че не сме партньори!
А фактът, че този тип е написал името ти на стената?
Той пита за теб.
Не е за пръв път някакъв си психопат да ме вика.
А фактът, че аз те моля?
Няма да стане.
Ти си експертът по "Пъзела".
Кога споря да бъдеш полицай?
Погледни отблизо детектив Матюс.
Този тип беше написал името ти на стената.
Погледни отблизо детектив Матюс.
Той пита за теб.
Добре, хора, слушайте.
Това са най-добрите точки за влизане.
Тази тук е директно на улицата, има добър достъп
за колите и място за прикриване.
Помнете, ще влезем през деня.
Не искам да плашите цивилните.
Бил съм тук. Знаем мястото.
Влизате, изкарваме акъла
на всички вътре и си заминаваме.
Ще бъдем 3 екипа,
аз съм с екип алфа.
Точно както в добрите стари дни, а?
Не ти ли е понатежала откакто не си се включвал.
Ще свикна по време на пътуването.
Давай, давай, давай...
Провери отзад.
Давай наоколо.
Екип алфа, искам ви на Броудбейкър. Стойте отстрани.
Ние влизаме.
Давай, давай, давай.
Движи се, движи се!
Не мърдай.
К'во по дяволите
Ранен полицай, ранен полицай.
Това е шибан капан.
- Ранен полицай, ранен полицай.
Изкарайте ги от там.
Добре, давай, давай...
- Бейкър, давайте!
Момчета...
Говорете ми, момчета.
Давай, давай
Свален полицай
- Излизайте
Изкарайте го, изкарайте го!
Чисто
Назад
Излизайте!
Повтарям!
Не мърдай.
Да видя ръцете ти. Няма да повтарям.
Сложи си ръцете, така че да ги виждам.
Падни на колене.
Падни на колене.
Страхувам се, че не мога да направя това.
Претърсете го.
Имаш право да не казваш нищо. Имаш право на адвокат.
Ако не можеш да си го позволиш, ще ти бъде назначен такъв.
Чист е.
Здрасти.
Това достатъчно близо ли е?
Махнете го от тук.
Всъщност бих искал да остана тук,
докато се справите с проблема си, детектив Матюс.
Какъв проблем?
- Проблемът в онази стая.
Дръжте го под око.
Чисто.
Мамка му.
Какво?
- Не знам.
Мамка му,
мисля, че това е синът ми.
Мамка му!
Пипнал е сина ми.
Какво по дяволите е това?
Какво по дяволите е това?
Синът ти Даниъл, помниш го нали?
- Не ме баламосвай копеле,
какво прави той на този монитор.
Рядко поглеждам към мониторите,
така че ми е трудно да кажа.
Но бих си представил как си седи в ъгъла с онази физиономия...
Шибаняк! Успокой се Ерик...
Шибаняк такъв, къде е той?
- Къде ли е?
Това е проблемът, който трябва да решиш, преди да е станало твърде късно.
Той има около два часа,
преди газът да съсипе нервната му система,
и да разруши тъканите му,
след което ще започне да му тече кръв от всеки един отвор по тялото.
О да… ще има кръв.
Кажи ми, къде е?
Той е на сигурно място.
Ерик?
- Трябва ми телефон.
Ерик, послушай ме.
- Дай ми телефона си.
Виж, всичко това съвпада с профила му.
- Трябва де си убедя.
Свързахте се с телефона на Даниъл.
Той не е тук в момента, но ако оставите...
Съжалявам.
Да, има нещо, с което трябва да се оправим.
Искам сапьорите, веднага.
Ей...
Ей, събуди се.
Ей!
Чуваш ли ме?
Тя все още диша.
Какво е това? Домашен арест?
Да не сме в затвора? Не,
това не е затвор.
- Защо тогава не им го кажеш?
Да, трябва.
Някой да отвори шибаната врата. Не мисля, че някой ни чува.
Какво по дяволите е това?
Някой ни слуша.
Не,
този тип камери нямат звук.
Мамка му!
Мамка му!
Защо трябва да се събудиш в някаква си стая и да не знаеш какво се случва?
Май никога не си се напивал досега.
Разбира се, че съм пил... бях 3 години в колеж.
Но това не е такова. Това си е отвличане.
Гледах един филм по телевизора миналата седмица.
За един репортер, нещо за войната ли беше?
Легна да спи в хотела си и още първата нощ...
Бум... и на другата сутрин се събужда в клетка, без прозорци, без светлина.
И е прекарал 9 години в тази стая.
9 години? Това е глупаво, преживей го.
- Как така да го преживее?
Имам предвид... да спре да мрънка и да направим нещо.
Защо просто не се успокоим.
- Млъкнете,
май чух нещо.
Какво? Какво е това?
Нещо тиктака. Чувам тиктакане.
Успокой се. Как се казваш?
Аманда.
Къде съм?
- Не знам.
Никой не знае. И ние се събудихме тук, както и ти.
Не!
Всичко е наред.
Не!
Мамка му!
Какво?
Какво търсиш?
Какво е това?
Всичко, което искате да знаете с на това.
Здравейте и добре дошли.
Смятам, че всички се чудите къде сте.
Мога да ви уверя, че мястото ви не е важно.
Това, което тези стени ви предлагат с по-важно.
Спасение. Ако си го заслужите,
след три часа вратите на тази къща ще се отворят.
За съжаление, вие имате два часа живот.
В момента, вие дишате смъртоносен невропаралитичен газ.
Дишате го откакто пристигнахте тук.
Тези от вас, които си спомнят атентата в метрото на Токио,
ще си спомнят разрушителните му ефекти върху тялото.
Единственият начин да излезете живи през тези врати
е да намерите противоотровата.
Няколко дози са скрити из къщата.
Една има в сейфа пред вас.
Трябва да откриете кода за сейфа.
Помислете си. Цифрите се намират на гърба на съзнанието ви.
Можете да намерите подсказка над дъгата.
След като разберете каква ви е подсказката,
ще ви стане ясно, защо сте тук.
"Х" маркира мястото с уликата. Така че търсете внимателно.
Нека играта започне.
Кой е това?
- Какво имаше предвид?
От къде знаеше за това?
- Това са глупости.
"Не се опитвайте да използвате този ключ за вратата на тази стая. "
Майната му!
Да, майната му. Това вече е добра идея. Не, не
Не е добра идея.
- Какво ще правим тогава, а?
Ще си седим тук ли?
- Не трябва да използваме ключа.
На кой му дреме за тая бележка?
Всичко това е една шибана ебавка. И аз ще я прекратя.
Започни да говориш веднага.
Какво става тук? Това е игра.
Не е никаква игра. На този човечец му пръснаха главата.
Той ни изпитва.
- Кой ни изпитва?
Кой по дяволите е Пъзелът?
- Не гледаш ли шибаните новини?
Не, кой е той?
- Той е сериен убиец.
Не, не е. Той ни изпитва. Иска да преживеем това.
Трябва да играем по шибаните му правила!
Ще те питам пак, откъде знаеш всичко това?
Защото съм я играла преди.
Ще се погрижа да дойде екипа от техници.
Опитай да намериш, от къде идва това.
Какво искаш от мен?
Мъничко от времето ви, детектив.
- Нямам време.
Попита ме какво искам и аз ти казах.
Вярвай ми като ти казвам, че сина ти е в голяма беда.
А ако отделя малко от времето си за теб? Тогава какво?
Искам да говоря с теб. Всички трябва да се махнат, това са ми условията.
Не, това е местопрестъпление. Никой няма да си ходи.
Не е нужно да напускат сградата, да напуснат тази стая,
докато си поговорим с теб.
Ако се съгласиш с това, ще видиш сина си отново.
Ако не видя сина си отново, кълна се, ще ти откъсна главата.
Не искам да ви разочаровам, но аз съм онкоболен.
Според вас дали ще успеете да ми причините
повече болка, от тази, която изпитвам?
Просто ги домъкнете тук.
Техниците са на път. Ще проследим разговора, с предаватели.
Той каза, че иска да говори само с мен.
Тогава ще говорим с него.
- Оставяме го 5 мин. по стария метод.
Няма да се получи с този метод.
- Недей да го подценяваш.
Работя по този случай от първия му ден.
Прекарвам цялото си време, за да навържа нещата.
Може би затова си нямаш семейство
и не можеш да разбереш, какво преживява този човек в момента.
Недей!
- Виж...
Не искам да приказвам с него.
Слушай, преди загуби сина си,
защото започна да излизаш с мен.
Това няма да се случи отново.
Това са глупости... Какво ще правим?
Говори пак с него, дай ни малко време.
Отиди при него, Ерик. Можеш да го победиш.
Хайде.
- Добре.
... открийте противоотровата.
Няколко дози са скрити из къщата.
Една доза има в сейфа.
Трябва да откриете комбинацията за сейфа.
Мислете. Цифрите се намират на гърба на съзнанието ви.
Мислете. Цифрите се намират на гърба на съзнанието ви.
Има начин да бъдат намерени...
Мамка му.
Ей, чакай малко. Къде отиваш?
Ще намеря противоотровата и се махам от тук.
Противоотрова? Бил си зад решетките,
много добре знаеш за какво става дума.
Знаеш, че няма противоотрова за това нещо.
Погледни това, вратите са заключени.
Чуваш ли това? От дърво е.
Това не е някакъв замък, обикновена къща.
Опитвам се да кажа, че трябва да измислим план за играта.
Ти си измисляй план за играта, става ли? Аз изчезвам от тук.
Виж.
Добре ли си?
- Да, добре съм.
Не бих го направил, ако бях на твоето място.
Не знаеш какво може да има зад тази шибана врата.
Мамка му.
Да еба!
Изнасяйте се от стаята.
Добре. Да говорим.
Седни, Ерик.
Искам да играем една игра.
Правилата са прости.
Това, което трябва да правиш, е да седиш и да ми говориш.
Слушай ме,
ако направиш това, ще намериш сина си
жив и здрав.
Не успяхме да се запознаем както трябва. Името ми е Джон.
Мислех, че ти викат "Пъзела".
- Не, не.
Това е прякор измислен от пресата и полицията.
Никога не съм се провъзгласявал така.
Парчетата от моите пъзели са били единствено символ
на това, че липсва нещо...
жизненоважно парче от човешкия пъзел. Инстинктът за оцеляване.
Всичко това е много интересно, Джон.
Но сега бих искал да говорим за...
Сега аз приказвам,
а ти не ме слушаш.
Не забравяй правилата.
- Слушам те.
Но това, което чувам са все същите шибани и болни глупости
които ръсите през две минути...
ти и болните хора като теб.
Интересна гледна точка на нещата.
Не трябваше ли да ме убеждаваш, че си ми приятел?
Това ще ми даде известна сигурност и аз ще направя признания?
Трудно е да следваш протокола, когато синът ми е в твои ръце, Джон.
Протокол?
Какво би ми направил в момента?
А преди 5 години?
Би ли следвал протокола?
Или би ми счупил челюстта с фенер?
Изглежда знаеш много за мен.
Знам, че преди си бил добър полицай.
Чувстваш ли се по-сигурно сега, когато седиш зад бюрото?
Чувствам много неща в момента.
Но се чувстваш жив, това чувстваш.
Това е целта.
Би ли...
бил така добър, да ми сипеш чаша вода?
Ще ти бъда много благодарен.
Мамка му.
Разбра ли, че мачо-глупостите ти
няма да отворят вратата?
Някакви други идеи?
- Погледнете кой говори.
Единствената врата, която можеш да отвориш, е тази между краката ти.
Защо не вземеш да млъкнеш?
- Стига, бе човеко!
Защо ти не млъкнеш?
- Писна ми от глупостите ти!
Точно така, разкарай се, кучко!
- Малък пишльо!
Ко ш напраиш? Да, да, точно така, разкарай се!
Добре, пич. Добре. Никой никого няма да обижда.
Всички сме затънали.
Намери ли нещо?
- Не, нищо.
Това на ръката ти е от Джулиет, нали?
Да, и какво от това?
И аз не съм си правил тази драскотина сам.
А ти в какво поправително съоръжение си лежала?
Какво имаш предвид?
- Имам предвид, че не ми приличаш
на жена, работеща като учителка в гимназия?
Така че ставаме трима лежали в затвор.
Трябва да се концентрираме върху касетата,
защото според нея, ние имаме много общо помежду ни, което не знаем.
Аз казвам, че щом трима от нас са...
Ей! Открих врата.
Трябва ми фенер.
Насам.
Какво, мамка му?
O, Мамка му!
Ей!
По дяволите, хлапе!
- Съжалявам.
"ОБИ".
- Какво по дяволите е ОБИ?
Оби, това е името ми.
Здравей Оби, искам да поиграем на една игра.
През годините ти мамеше хората около теб
с лъжите и непокорството си.
Сега имаш възможност да се отдадеш
напълно на игричките си...
Играейки една от моите игри.
В тази пещ седяща пред теб има две дози от противоотровата
за това, което тече във вените ви.
Едната доза е за теб, за това, че помогна с отвличането на другите.
Втората доза ти ще решиш на кой да дадеш.
Така или иначе, някой ще я получи
Помни Оби:
когато си в ада, само дяволът може да ти помогне.
Почакай малко, какво значи това? Отвлякъл си другите?
Какво говориш?
- Той ни е домъкнал тук.
Колата.
Той... е...
Спомням си те.
Ти си последният човек, когото видях, преди да се събудя тук.
Ти си направил това.
Сигурна ли си, че е той?
- Добре ще е да си сигурна.
Сигурна съм.
Ти би направил същото. Направих това, което трябваше.
Аз ще ти дам право на избор.
Имаш 5 секунди да ни изкараш от тук.
- Не знам къде е изходът.
Глупости. Ти си ни вкарал тук, ти ще ни измъкнеш.
Не, не мога.
Това значи, че си мъртвец. Както и ти.
Не, чакай. Изслушай ме.
Има две дози противоотрова в пещта.
Само си губим времето тук. Губим си времето? Ти шегуваш ли се?
Той ме отвлече посред нощ.
Ние дори не знаем какво има в спринцовките.
Ще си я забодеш, за да видиш какво има в нея ли?
А кой ще я вземе?
Имам предвид на кого ще бъде дадена?
Ще обсъдим това по-късно.
Сега ще влезеш в това.
Или ще те убия на момента.
Мамка му.
Ако ще ме заплашваш с нож, трябваше да ме посрежеш мъничко.
Явно ще трябва да влезе и да взема тези игли.
Една за мен.
Една за мен.
- Побързай.
Хайде, ама ще се сбиете за тази.
Благодаря ти Оби.
Хайде.
Мамка му, шибаната врата се затвори!
- Отворете вратата.
Отворете вратата!
Заключена е. Не може да се отвори.
Отворете вратата!
Отворете шибаната врата. Не е смешно!
Хайде, измъкнете го.
- Вратата!
Спринцовките!
Не мога да я отворя!
Измъкнете го от там!
- Не е смешно!
Използвай якето си. Използвай шибаното си яке!
Хайде! Той гори!
- Спрете това!
Хайде бързо. Спрете това.
Спрете това.
Човекът умира!
Има прозорче отсам.
У него е противоотровата. Спрете това.
Изкарайте го.
Бързо!
- Отворете го.
Мамка му!
- ... стъкло или нещо.
Спрете!
- Дръж се приятел, ще те измъкнем.
Спрете това, спрете това...
Мръднете се. Бързо, бързо.
Мамка му! Хайде!
Спринцовките! У него са шибаните спринцовки.
Шибан идиот, искам спринцовките! Искам спринцовките!
Успокой се.
Мамка му. Спринцовките заминаха…
Заминаха...
Той имаше избор.
Още един замина, Кери. Колко време още ще загубим с това копеле?
Не си губим времето тук, правим точно това,
което трябва, докато хората ни дойдат.
На мен не ми изглежда така.
Вижте детективе, знаете теорията на Дарвин за еволюцията...
по-силният оцелява, направена въз основа
на разходката му до Галапагос.
А ние сме човешка нация, която няма край.
Или воля за оцеляване.
Какво по дяволите искаш?
- Трудно е да си спокоен, нали?
Когато синът ти е на онези монитори.
Не мога да ти дам това, което искаш, ако не ми кажеш какво е то.
Казах ти какво е то.
Просто помни правилата.
- Не, ти каза, че искаш да говорим.
После каза, че искаш да играем игра.
Говориш разни неща, които не значат нищо.
Какво е лечението на рака, Ерик?
Какво?
- Лечението на рака.
Какво е?
- Не знам какво е.
Знам, че не е да убиваш и измъчваш хората
заради извратеното си удоволствие.
Не съм наранил никого през живота си. Решението си е изцяло тяхно.
Да допреш пистолет до главата на някого
и да го принудиш да дръпне спусъка си е чисто убийство.
От кога насилването е проблем за теб?
Защо толкова отчаяно се стремиш да си върнеш сина?
Защото ми е син.
Какво беше последното нещо, което му каза, преди да се разделиш с него?
Тогава върви!
Според мен възможната смърт на сина ти
те кара да действаш така.
Прости му всички грехове, за да може да почне наново...
Защо трябва да се получава така? Само когато животът е на косъм.
Винаги съм обичал сина си, това не се е променило.
Но ще се промени сега.
Знанието за смъртта променя всичко.
Ако ти кажа точната дата и часът на собствената ти смърт,
това ще срине света ти напълно.
Знам го.
Можеш ли да си представиш някой да те накара да седнеш и...
Джон Креймър?
... и да ти каже, че умираш?
Помисли за това?
Как часовникът тиктака за теб.
За секунди целият ти свят се променя.
Започваш да гледаш на нещата различно, всичко започва да ти мирише различно.
Можеш да дадеш всичко за чаша вода или разходка в парка.
Часовникът тиктака, Джон.
- Повечето хора имат късмета
да не знаят, кога този часовник ще спре да тиктака.
Ироничното е, че вместо това да ги поддържа живи...
ги поддържа спящи.
Това ги кара да пият вода, но никога да не усещат вкуса й.
Все още можеш да оправиш нещата, Джон.
Да, но можем ли да оправим теб?
Мен?
Аз не мога да бъда поправен.
Имам рак.
Мислиш си, че ракът ти е извинение за това, което правиш?
Не.
Ракът ме насочи към работата ми.
Това беше моментът, когато реших да сложа край на живота си,
наистина го исках.
Доста се потрудих.
Буквално се опитах да се самоубия.
Но не се получи.
Тялото ми не беше достатъчно силно, за да пребори раковите клетки.
Но все още бях жив, макар и на ръба.
Изненадващо, но аз бях жив.
И се зарекох да прекарам остатъка от дните си...
тествайки човешката природа.
Разбираш ли, Ерик?
Имаш възможност да промениш нещата сега, Джон.
Просто ми кажи, къде е синът ми. И ще ти помогна.
Нямам нужда от помощта ти и виждам, че все още не си го разбрал.
Тези, които не ценят живота си, не го и заслужават.
Синът ми цени живота си.
А ти цениш ли своя? А цениш ли този на сина си?
Стига глупости!
Не забравяй правилата.
Ако искаш да намериш сина си.
Къде си?
Не, нямаме 15 минути.
Веднага ни трябва мястото, от което се излъчва сигнала.
Ей, не трябва да спираме, ясно?
Лаура, разбираш ли ме?
За втори път се събуждам в тази дупка.
Можеш ли да се изправиш?
Да, ама не искам.
Не остана какво друго да направим.
Имам да говоря с толкова много хора.
Това не може да е краят.
Не е.
Аманда, ти каза, че си преживяла веднъж това, нали? Какво?
Този тип. Каквото и да прави...
... ти каза, че си играла преди и си оцеляла.
Да.
Значи и ние можем да оцелеем.
Да.
Аманда, защо е избрал теб?
Защото бях шибана наркоманка.
Най-смешното е, че аз преминах този тест.
Щом си го преминала, защо си тук?
Не бях особено послушна.
Кога започна...
- Започна в затвора.
Защо са те арестували?
- За притежание на наркотици.
Но аз мислех, че каза...
Може би трябва да поговориш с ченгето, което ме арестува.
Предполагам никога до сега не си бил арестуван.
Не.
Имал съм проблеми няколко пъти, но нали знаеш? Дребни неща.
Баща ми е...
Много е строг с мен.
В момента сигурно се е побъркал да ме търси,
та да ми срита задника, задето съм избягал.
Да,
вероятно.
Намерихме врата. Хайде.
Хайде. Да вървим.
Това е единствената незаключена врата, но не можем да влезем.
Как ще влезем?
- С нещо е заклещена.
Мама и!
Дай аз да опитам. Хайде...
- Успокой се малко.
Стой настрана, ясно?
Щом е заклещена, значи е капан.
Моме, цялата тази къща е един капан.
Явно не са искали да се влиза в тази стая.
Сега какво?
- Ще отида да погледна, става ли?
Каквото и да е това, имаме 4 минути да го свършим.
Здравей Екзейвиър, искам да играем една игра.
Играта, която ще играем, е почти същата
като игрите, които ти играеш като наркодилър.
Играта предлага надежда на отчаяния срещу определена цена.
Трябва да се съгласим, че състоянието ти е отчаяно.
Затова ти предлагам надежда,
Цената, която трябва да платиш, е да се подложиш на същото, на което...
подлагаш клиентите си.
Влизайки в тази стая...
- О, Господи!
Таймерът започна да отброява...
И когато изтече времето, вратата пред теб ще бъде заключена завинаги.
Само ако намериш ключа...
- Хора.
Какво?
- Виж.
... преди времето да е изтекло. После можеш да я отключиш
и да си вземеш противоотровата.
- О, Господи!
Ще се опитам да ти намекна къде можеш да намериш ключа.
Ще е нещо като да намериш игла в купа сено.
Нека играта започне.
Някой трябва да влезе.
Някой от вас трябва да влезе там.
Мамка му.
- Какво правиш, мама ти?
Спри!
- Какво правиш?
Не! Не!
- Какво по дяволите правиш?
Не! Не! Моля те!
- Пусни я.
Не!
Лайна!
Господи.
Хайде!
Няма време!
- О, мамка му.
Какво ти е сбъркано?
Какво правиш?
Изгърмял ти е шибаният мозък.
- Побързай.
Мамка му!
Хайде!
Нямаме време.
Продължавай да търсиш.
Хайде! Хайде!
- Да го духаш!
Какво мамицата му?
Някой трябва да й помогне.
Какво ви става, бе пичове?
Мамка му!
Не, не, не!
Не!
Не, не!
Хайде.
Не, не, не!
Шибана кучка!
- Стига толкова.
Не, не стига.
Престанете с тия глупости.
Не чухте ли записа?
Той знае за нас. Имената ни...
Има нещо, което ние не виждаме.
Затвор.
Казахте, че тримата сте били в затвор.
Да го направим четирима.
За какво?
- Има ли значение?
Някой друг да каже нещо?
А ти? Имаш разни неща изписани по теб.
Не, никога не съм бил.
Добре.
Нека да го обсъдим.
- Не.
Стига приказки.
Единственото общо между вас е, че само ми пречите да изляза.
Аз изчезвам.
Къде са тези проклети техници?
- Ще са тук всеки момент.
Няма да слушам повече това.
И секунда повече е прекалено дълго.
- Знам как работи този тип, ясно?
Той си играе игрички. Просто трябва да поостанем малко повече.
Погледни часовника.
Най-добре ще е да мислиш нестандартно или синът му ще пострада.
Работата му.
Ако искаме да го пипнем, това е начинът.
Той обожава това.
Няма как иначе да бъде наранен, предизвикан.
Опитай да унищожиш работата му.
Как ще успееш да ме осъдиш без всички тези улики, Ерик?
Не ми е нужно нищо, за да те осъдя.
Тогава давай, унищожи ги.
Това и ще направя.
- Унищожи всичко.
Само да знаеш, че правейки това не спасяваш сина си.
Ако убиеш сина ми, аз ще те убия.
Давай.
Защо да чакаме? И двамата знаем какъв човек си.
Изчезвай от тук.
- Такъв тип,
който да опре пистолет на невъоръжен заподозрян.
Тип, който подхвърля улики,
за да постигне присъди.
Тип, който жена му го напуска, а сина му го мрази.
Млъквай!
Трябва да проследите сигнала чрез сателит.
Техниците ти пристигнаха.
Точно на време.
Изчакай само да открият откъде идва сигналът.
Има нещо, което на ти казах, Ерик.
Приключих със слушането.
- Може би мога да ти го покажа.
За съжаление, ще ми е трудно сам да отида...
затова може би ще е добре да помолиш хора там,
които ни слушат... да ти го покажат.
Кафявото бюро. Второто чекмедже отдолу.
Ти може да не помниш всички тези хора.
Но съм сигурен, че те не са те забравили.
Ти си арестувал всеки един от тях.
Ти си човекът, подхвърлил всичките улики...
за да ги осъдиш.
Ти си този, който ги прибра на топло.
Синът ти играе...
игра, с много хора, които не те харесват, детективе.
Би било срамота ако разберат, кой е той.
Трябва да откриете комбинацията за сейфа.
Помислете внимателно. Цифрите са на гърба на съзнанието ви.
Подсказката за реда им е над дъгата
Кучи син.
Какво правиш?
- Опитвам се да го измисля.
Другите са много изплашени от теб.
Чудесно.
Ти и аз...
може да продължаваме да се държим както досега,
или можем да се обединим и да измислим кой ни прави това.
Ти и останалите можете да правите, каквото искате.
Аз намерих, каквото ми трябваше.
Същият си като мен.
Независимо в колко шибана ситуация си,
винаги трябва да си намериш враг.
Знаеш ли какво? Аз имам врагове.
Извън тези стени, брато.
И те ме търсят.
И след като няма да ме намерят, ще се насочат към близките ми.
Семейството ми.
Разбираш ли?
Не.
Не те разбирам.
Оставам си само аз, защото така ми харесва.
Сега, обърни се.
Какво?
- Обърни се.
Мамка му.
Не трябва да спираме.
- Мама му.
Господи.
Тук сме вече от 2 часа. Ако онова беше истина,
значи след час предната врата ще се отвори.
Няма да доживеем толкова.
Това ли ти е оптимизмът?
Тя знае какво приказва.
- Така ли?
"Х" маркира мястото.
- Какво?
"Х" маркира...
Маркира мястото.
Това е отговорът.
Какво правиш с него?
Това е баща ти?
Какво? Познаваш ли го?
- Да.
Да, той беше този, който ме затвори.
Кажи ми, че това не е баща ти.
Добре. Добре.
Не мога да се доверя на никой от вас.
Оставате самички.
Значи все пак имаме нещо общо помежду си.
Аманда, моля те, не съм знаел.
Ей, хлапе! Аманда!
Къде сте?
Моля те не ме изоставяй.
Трябва да тръгваме.
Ей, хлапе!
Аманда!
Намерих изход.
Осем.
Ей, хлапе!
Не бягай.
Ерик… Ерик…
Не! Спри!
Махни се от мен!
Опитахме по твоя начин.
Къде е той, шибаняко?
Ерик.
По дяволите.
Докато аз отивам в ада, синът ти ще пикае кръв.
Ето това е Ерик Матюс, който получаваше купища медали.
Помощ.
Помогнете ми!
О Боже мой!
Джонас.
Помогни ми. Помогни ми.
Помощ.
Моля те...
Всичко е наред.
- Помогни ми.
Не. Не.
Не!
Шибаняк такъв!
Не!
Аманда.
Никой не ни слуша вече, тъпако.
Отвори си устата. Хайде. Точно така.
Сега ще ми кажеш ли къде е?
Какво?
Кажи го пак.
Играта свърши.
Ще те заведа до къщата.
Искам да ми кажеш къде е веднага. Веднага!
Ще те заведа.
И никой друг.
Добре. Само ти и аз.
Как ще излезем от тук?
- Има бутон на стената.
По-добре побързай.
Няма много време.
Асансьорът!
- Хайде!
Обезопаси склада!
Добре! Хайде, хайде!
- Проклятие.
Сигналът засечен.
Обажда се Кери. И двамата заминаха.
Ако не го намеря, кълна се в Господ...
Кери, изчезнаха.
Изпуснахме ги.
Да, Кери, имаме мястото, открихме къщата.
Риг, имаме я.
- Какво?
237 Нортхайд Кресънт.
237 Нортхайд Кресънт. Разбрано.
Сега накъде?
Само направо.
Хайде, къде си?
Бъдете готови!
Отворете шибаната врата!
Отворете вратата!
Няма къде да отидете.
Искам само да видя номерата на вратовете ви.
Няма къде да отидете, хайде, Аманда!
Не мога да го задържам повече.
Хайде, пуснете ме.
Пуснете ме.!
Отворете вратата!
Какво ще правим?
На завоя в ляво.
Последната къща от ляво.
Мамка му!
Мамка му!
Хайде!
Хайде, Аманда!
Аманда, какво има?
- Това е врата,
Това е шибана врата!
Няма къде да отидете.
Помогни ми да преместя това нещо.
Няма да ви нараня.
Хайде, Аманда!
Мамка му, заключено е!
Пуснете ме да вляза!
Хайде, отворете вратата!
Хайде!
Трябва ни ключът, който намерихме с касетофона.
Къде е? Къде?
Джонас... той го прибра последен.
Хайде, Аманда!
- Намери го. Бързо!
Хайде!
Хайде, отворете вратата!
Пуснете ме!
Ерик, ще ти е нужен този ключ, когато влезеш в къщата.
Къде сме, по дяволите?
Бягай!
Даниъл?
Даниъл!
Даниъл, да се махаме!
Да се махаме! Хайде!
- Бягай.
Добре, хайде! Давай, давай, давай!
Давай, давай, давай!
Давай, давай!
Пътят е чист.
- Вътре сме.
Даниъл!
Приземният етаж е подсигурен.
- Качвайте се!
Кери, в къщата сме. Повтарям, в къщата сме.
Не ви виждам, сержанте. Повтарям, не ви виждам.
Не ви виждам.
Къде са всички?
- Къде се намирате?
Риг, чуваш ли ме?
Здравейте г-н Хиндъл.
Следвай сърцето си.
Наистина ми се иска, да бях погледнал първо там.
Какво по дяволите е това?
Името ми ли, прекалено съм объркан, а твоето име?
Сега ще убия мъжа ви г-жо Гордън.
Той не е искал да прережем веригите!
Какво ми правиш? Не!
Искал е да прережем краката си.
Не, о, Боже мой!
Боли!
Не!
Даниъл!
Даниъл, не. Не ме оставяй.
Моля те.
Той си отиде.
Няма значение. Искам само да знам номера
на врата му, както и твоят.
Но ти не знаеш собствения си номер.
Как ще го научиш, ако аз не ти го кажа?
Даниъл!
Мамка му.
Бягай!
Мамка му.
Даниъл?
Все още не ви виждам, сержанте.
Риг, чуваш ли ме?
Отляво, чисто.
- Дясно, чисто.
Чисто.
Не ви виждам, сержанте. Повтарям, не ви виждам.
Не е било на живо.
Кери, в друга къща сме били!
Били са мъртви през цялото шибано време.
Махни екипа от там.
- Да вървим!
Даниъл?
Даниъл?
Даниъл?
Даниъл.
Даниъл.
Здравей Ерик, най-вероятно не ме помниш,
но ти промени живота ми.
Ти ме вкара в затвор.
Бях виновна за доста неща.
Но не и за наркотиците, заради които ме затвори.
Не можеш да оцениш нещата, които си загубил, когато си в затвора.
Вторият път, когато някой промени живота ми, бях виновна.
Здравей, Аманда.
Но живота ми беше спасен този ден…
Каза, че си преживяла това, нали?
- Да.
Намерих си баща. Водач. Учител.
Трябва да се срещнеш със смъртта.
За да бъдеш преродена.
Той ми помогна.
Какво е лечението на рака, Ерик?
Този, който не оценява живота си, не го и заслужава.
Как да се излекуваме напълно?
Отговорът е в безсмъртието.
Даниъл!
Създавайки завещание,
живеейки един заслужен и запомнящ се живот ти ставаш безсмъртен.
А сега е време делото да бъде поето от друг.
Той пита за теб.
Какво искаш?
- Казах ти...
Той иска да преживеем всичко това.
- Искам да играем игра.
Трябва да играем по шибаните му правила.
Правилата са прости. Трябва да седнеш и да приказваш с мен.
Ако направиш това достатъчно дълго, ще намериш сина си в добро състояние.
Какво по дяволите е това?
- Синът ти Даниъл, помниш го нали?
Баща ми е... много строг.
Аз те наричам недостоен, за живота, който ти е даден.
Знанието за възможната смърт на сина ти,
кара да простиш всичките му грехове.
А защо трябва да се получава така?
Няма да те слушам повече.
- Не забравяй правилата.
Той си играе игрички.
- Не искам да говоря с него.
Не казваш нищо.
- И двамата знаем какъв тип човек си.
Докато отивам към ада, синът ти ще пикае...
Ще те заведа в къщата.
Даниъл?
Има нещо, което не ти казах, Ерик.
Аз ще продължа делото на Джон, след смъртта му.
Даниъл!
Давай, унищожи ги.
И ти...
... си ми първият тестов обект.
Сега ти ще си заключен,
безпомощен и сам.
Шибана кучка.
- Играта свърши.
Ще те убия!
Шибана кучка!
Шибана кучка!
Ще те убия!
Превод: elishafan //
Допълнения за Uncut: BuCHERWURM