Dampyr (2022) Свали субтитрите
Къде си?
Ето го, идва.
- Ще се погрижим за майката.
Ти го дръж надалеч. Давай! Напъвай, мила!
Драка!
Напъвай!
Драка!
Майката е мъртва.
Детето ще живее.
Дайте ми сина ми.
Не може да го вземеш.
Той е под наша закрила.
Наш дълг е да го отгледаме.
Докато стане способен да прави своите избори сам.
Дампирът ще живее.
ДАМПИР
БАЛКАНИТЕ
ЙОРВОЛАК
Някой се е позабавлявал тук.
Браво на командването, че ни каза, че градът е бил превзет.
Сега трябва да вършим работата на гробарите.
Какво, по дяволите, се е случило с тези трупове?
Къде е кръвта?
Изглежда никой не е бил пощаден.
Военни...
Цивилни...
Избили са се взаимно ли?
Не говори глупости.
След битка все някой оцелява.
Прилича на дело на вълци.
Беше...
Спокойно.
Дяволът...
Беше дяволът.
Какво се е случило тук, старче?
Откриха огън...
Хората ми в църквата...
- Спокойно.
Крясъци - "Кръв, кръв, кръв!"
Кои бяха?
Видя ли ги?
Дампир!
Трябва да повикате дампир. Трябва да повикате дампир.
Дампир ли?
- Трябва да повикате...
Я, млъквай!
По дяволите, Стефан!
Какво ти става?
Беше просто смахнат стар глупак.
Повикай останалите.
Съберете телата на едно място.
Трябва да погребем мъртъвците.
Живо!
Да вървим!
Да не пропуснете някого!
Преместете ги отсреща.
Харлан...
Ела при мен...
Пак ли от твоите кошмари?
- Да.
Стават все по-лоши, Юри.
Може би ако спреш да пиеш тази гадост...
Твърде си млад да си ми баща.
Не и твърде млад да съм ти мениджър, Харлан.
Искам те в добра форма. Чака ни много работа.
В идеална форма съм. Не виждаш ли?
Стига си го наричал "работа".
- Работа си е.
Носи храна на масата.
Къде ме караш?
- Йостанира.
В гробището им има напаст.
Не бяхме ли там миналата седмица?
Бяхме в Йосталика.
Човече, опитай се да се съсредоточиш.
- Спокойно.
Професионалист съм.
Дампирът!
Приближете се! Моля! Елате по-близо!
Дампирът идва.
Дампирът!
Граждани на Йостанира.
Знам, че всички сте притеснени.
Злото е застигнало мирното ви село.
И повярвайте, като ви казвам, че с право ви е страх.
Зловонието на дявола е навсякъде и се е пропило в това място.
Вие сте прокълнати.
Чухте ме! Прокълнати сте и си го знаете.
От сега нататък обаче не ще се боите от злото.
Защото днес,
най-сетне, тук сред вас се изправя могъщият...
Харлан...
Дампирът!
Дампирът!
Заведете ме на гробището.
Назад! Оставете му пространство за работа.
Назад! Дампирът усеща присъствието на вампир.
Отдръпнете се!
Вън, прокълната душа!
Върни се в ада, който те е пръкнал.
Нямаш работа на това свещено място.
Пица маргарита...
- Какво казва?
Езотерични формули, с които запечатва гробището, за да не се върне злото.
Боже! Как пих пил едно питие в момента, Юри.
Хилядолетни знания.
Приберете се по домовете си в мир.
Чудовището, покварило гробището ви, бе надвито.
Благодаря. Благодаря.
Добре, добре. Благодаря. Благодаря.
Юри!
Командир Куриак до командването.
Командир Куриак до командването.
Командир Куриак...
Командир Кури...
По дяволите.
И какво сега?
Ще останем тук
и ще поддържаме позициите си.
Не разбирам Куриак.
Какъв е смисълът да оставаме в този град?
Този призрачен град ще ни помогне да спечелим войната ли?
Откога стана стратег, Петър?
Ей! Не съм ли тук затова?
Тук си, защото имаш цигари. Дай една.
Може да помогне да не ми измръзнат топките.
Помощ!
Сигурно сънувам.
О, не сънуваш.
Помощ!
Помогнете ми, страх ме е!
- Разбира се, бебче.
Аз ще ти помогна. Ела при татенцето.
Чакай, Петър! Не я знаеш коя е.
Добре. Май си умира да се запознае с мен.
Петър!
Помощ!
Петър!
Петър!
Петър!
Живо!
Командире!
Кой стреля?
Дойде от там долу, където са онези двама кретени - Петър и Янко.
Нападат ни!
- Мърдайте! Трима с мен!
Живо!
Кой е там?
Тито!
Тито!
Насам!
- Командире! Нападнат ни!
Командире!
Кой ни нападна?
Ей!
Стойте на позиция!
Стойте!
Какво става?
Какво става?
По дяволите!
Командире! Командире, имаме нужда от помощ!
Идвайте!
Прикривайте!
Сложи го да легне. Живо!
Кого видя, Йосиф?
Застрелях го, но той не умря.
Не умря...
Йосиф? Йосиф!
Недей така.
Трябва да го повикаме.
Хайде, глупако.
Старецът беше прав!
- Лазар.
Враговете ни са...
Адски изчадия!
Неживи!
Какво ти става?
- Куршумите ни са безполезни срещу тях.
Трябва да открием този, който знае как да ги надвие.
За кого говориш, по дяволите?
Аз го познавам.
Нека отида да потърся този,
който може да ни помогне.
Мразя да разигравам шоуто докрай.
- Не вършим нищо нередно.
Наричаш това "нищо нередно"?
- Момичето вече е мъртво.
Няма да усети нищо.
А родителите й ще си легнат тази нощ, знаейки, че тя няма да стане вампир.
Това по мое мнение се казва "да вършиш добро".
И всичко е благодарение на великия дампир.
Просто ми дай проклетия кол.
Избави ни! Ти си нашият спасител.
- Дампире!
Дампире!
Назад!
- Налага ли се да отрежеш главата й?
Тя е най-малката ми дъщеря - Емина.
Спаси душата й, дампире.
Оставете дампира да работи, става ли?
Моля те!
Прости ми, Емина.
Господи!
Благодаря! Благодаря, но...
Благодаря, но, моля ви, по-тихо.
Прочистваме гробището от зли духове,
от които има толкова много в тези времена на смърт.
Благодаря.
Шоуто приключи, хлапе.
Трябва да дойдеш с нас.
Арестуваме този измамник по заповед на нашия командир.
Повече няма да може да ви обира, глупаци такива!
Назад!
Стойте назад!
Стойте назад!
Щом арестувате него, трябва да арестувате и мен.
Разкарай се, хлапе.
Долу!
- Не отивам никъде без мениджъра си!
Не те познах. Иначе, щях да те ударя по-силно.
Не си се променил ни най-малко от последната ни среща.
Предимствата на здравословния живот.
Ти от своя страна изглеждаш ужасно. Войната не ти влияе добре.
Не може да ни арестувате, че носим надежда на хората.
"Надежда" ли? Твърде зле за онези глупаци.
А и не ви арестуваме.
Командирът ни иска да говори с вас.
Да говори с нас ли?
С двама безполезни скитници?
- Точно така, хлапе.
Истината е, че иска да говори с Харлан.
Какво мога му кажа аз, по дяволите?
Какво става тук всъщност, Лазар?
Слизай.
Да вървим.
Отваряй!
Ей, аз съм мениджърът му.
Разкарай се, хлапе.
Ето го, командире.
Е?
Какво "Е"? Тук ме доведохте вие.
Бях по-добре, без да гледам грозните ви мутри.
Повече уважение към командир Куриак!
Да, сър, г-н полковник!
Редник Харлан се явява на служба.
Не ли?
Ако сме приключили с представянето, бихте ли ми казали какво търся тук?
Нямам общо с тази война.
Седни.
Ако обичаш.
Всички имаме общо с тази война.
Ти също, дампире.
Нещо ни нападна снощи.
Уби хората ми.
Нещо не от този свят.
Искам да знам какво.
И ми казаха, че ти знаеш.
Какво точно си ти?
Аз ли?
Аз съм дампир.
Ловец на вампир.
С партньора ми обикаляме и се грижим никой от ухапаните
от тези адски изчадия да не се върне към живота.
Значи знаеш как да ги убиваш?
Да.
Наистина ли искаш да знаеш какво съм обаче?
Аз съм чист измамник.
Вампирите не съществуват, проклет глупако.
Вдигнете го.
Аз съм негов мениджър. Трябва да съм с него.
Има правото някой да го защитава.
Харлан!
Харлан! Ще ми кажете ли какво сте сторили на партньора ми?
Ето го - цял-целеничък. Засега.
Погледни ги добре.
Не знам кой или какво е сторило това, но същото може да сполети и теб днес.
Откачил ли си?
Дампирът е глупост!
Остави го!
Говори така само за да спаси собствената си кожа.
Ние обаче сме от същия град и всички знаем какво е в действителност.
Синът на дявола.
Доказателството е, че не е остарял изобщо от първия ден, в който го срещнах.
Да видим кой от двама ви казва истината.
Лазар, дай му пистолета си.
Мърдай!
Зареден е.
Не хаби патроните.
Зареди!
Заради вас ще го убият.
- Дадохме му оръжие.
Приятелят ти е агнето, с което ще подмамим вълка.
Ако е това, което твърдят, че е...
Той е вълкът, а не агнето.
Да видим как ще се развият нещата.
Каква скапана нощ!
Помощ.
Ей!
Няма страшно.
- Моля ви, не ме наранявайте.
Какво правиш тук?
Просто се опитвам да остана жива.
Няма страшно.
Моля ви...
Ей!
Ей...
Миризмата на кръвта ти...
Какво си ти?
- Какво... Какво съм аз ли?
Какво, по дяволите, си ти?
Ставай, красавецо.
Време е за вечеря.
Харлан?
Трябва да видим какво става с него.
- Никой няма да излиза.
Какво против имаш тениската ми?
Сега аз ще съсипя твоята.
- Не, Боян! Недей!
Той не е човек.
Как, по дяволите, го направи?
Живо!
Огън!
Убий го! Убий го! Убий го!
Дампирът...
Дампирът...
Върнете се, деца мои. Не можете да го надвиете.
Ти - не.
Ти остани.
Остани с него и бъди моите очи...
Още е жив!
Мислех, че ще те изгубя.
Боже! Как си?
Добре.
Куриак, да се махаме от това проклето място!
Ако останем тук, всички ще умрем.
Да, ще избият всички ни.
Какво, по дяволите, му стори?
Беше слънцето.
Вътре има момиче, трябва да я видите.
По дяволите!
Влизайте вътре.
Страх ли ви е?
Страх ли ви е, по дяволите?
Лазар!
Мърдайте! Вътре!
- Влизайте!
Живо!
Имаме пленник.
Отстъпете!
Никой да не излиза.
Нищо лично, Куриак,
но не споменаха за битка с вампири, когато се записвах.
Искаш да се изправиш пред военния съд ли, Стефан?
Ти ни доведе в това проклето село
да нахраниш с нас тези чудовища.
Няколко наши другари вече са мъртви!
Може би пред военния съд трябва да се изправиш ти.
А ти...
Ако наистина си убиец на вампири, ликвидирай това чудо.
Да я извлачим навън на слънцето и да я изгорим като другия!
Да убием това чудови...
Какви ги вършиш, глупако?
- Няма логика да я убиваме.
Прав е.
Само това нещо може да ни каже срещу какво сме изправени.
Да зарежем Куриак тук с това чудо.
Да. Нека се избият!
- Точно така!
Да изчезваме от тук!
Хайде!
Чиста лудост е да оставаме тук, Емил.
Ела с нас.
Нека преминем...
- Не съм дезертьор.
Тези неща може да избият всички ни,
а вие искате да си тръгнете?
Да се престорите, че не съществуват?
Ей!
Какво търсим тук с този откачен войник и онова чудовище там?
Юри, виж, ти...
Не бива да оставаш тук.
Какво?
Случват ми се странни неща и имам нужда да...
Имам нужда да остана тук и да ги разгадая.
Не, аз...
- Ще се върнат. Просто...
Просто е опасно, ще си застрашен.
Няма да те оставя тук.
Трябва да вървиш.
- Не...
Не.
Харлан...
Вземете момчето със себе си.
Двамата с Харлан сме екип.
Кажи им, Харлан.
Харлан?
Каза, че винаги ще се движим заедно. Обеща ми.
Да вървим, хлапе.
Обеща ми, Харлан.
- Да вървим.
Мислех, че сме семейство, Харлан.
Моля те, Харлан.
Моля те! Не ми го причинявай, Харлан.
Нека остана с теб, Харлан! Моля те!
Ела с нас! Моля те, Харлан!
Харлан, моля те.
Пуснете ме!
- Погледни на нещата иначе, Куриак.
Да останеш тук, може да е най-добрият начин да те убият
и да видиш сина си отново.
Бягай възможно най-далеч, Стефан.
Защото веднага щом командването узнае, че си проклет страхливец,
ще дойде за теб.
Тогава ще се уверим, че няма да кажеш на никого...
Командире.
Вратата!
Заключете ги с чудовището.
Да тръгваме.
По дяволите!
Как върви?
- Млъквай.
Защо?
Нямаш проклет план.
Какво ще кажеш да започнем да получаваме отговори от кучката?
Отдръпни се.
Не.
Отдръпни се.
Казвам се Тесла.
Не "кучката".
Веднъж вече ме защити, войнико.
А ти...
Дампире, можеше да ме убиеш, но още съм жива.
Длъжница съм ти.
- Не забравяй на чия страна си.
Видя омразата в очите й, нали?
Не ви мразя.
Мразя Горка.
Кой е Горка?
Господарят ми - повелител на нощта.
Заради него съм това, което съм.
Повелител на... Какво?
Уж си дампир, а не знаеш кой знае колко.
За разлика от нас - обикновените вампири,
повелителите на нощта не се боят от слънцето.
Само повелителите на нощта могат да вдъхват живот на други вампири.
И да създават такива като теб.
- Какво значи "като мен"?
Стой настрана от звяра.
- Млъквай!
Трябва да знам.
Ако повелител на нощта се съвкупли с жена, която не е вампир,
то тя ще роди дампир.
Аз не... Не съм...
- Кръвта ти твърди друго.
Не познавам баща си.
Явно е скрил истината от теб, за да те защити.
Повелителите на нощта ви убиват при раждането.
Твърде опасни сте.
А сега, от мига, в който уби един от робите му,
Горка знае, че съществуваш.
- Какво значи това?
Ще стори всичко, за да те унищожи.
Явор!
По дяволите!
Какво става?
Явор?
- Какво, по дяволите, става?
Защо спряхте?
Явор?
Явор! Явор!
Явор! Явор!
Бягай, хлапе! Тичай!
Тичай, Юри! Бягай!
Тичай, Юри!
Какво става?
Какво, по дяволите, му правиш?
- Това е той.
Горка.
Бягай!
Бягай, Юри! Бягай!
Харлан!
Залови Юри.
Залови хората ти.
Аз съм виновен.
Можеш ли да ме заведеш при него? Моля те.
Да, доведи го в моята кланица.
Глутницата ни се връщаше в града.
Мога да ти помогна да го откриеш.
Защо, по дяволите, ще го правиш?
Само дампир може да убие повелителя на нощта.
Ако Горка умре...
Ще съм свободна.
Не й вярвам.
Тя е една от тях. Ще ни скочи при първия удобен случай.
Не. Тя се страхува от мен.
Ще я наблюдавам, ясно?
Първо, трябва да се измъкнем от тази проклета църква.
Лесна работа, войниче.
Готина чанта.
Хайде, хубавецо.
И ти явно си ходил на пазар.
Остави това.
Маската, която носиш, ти отива.
Не знаеш ли, че слънчевата светлина вреди на кожата, войниче?
Какво си ти?
Мамо? Чудовище! Чудовище!
Ти си прокълнат. Както и онази вещица - майка ти.
Майка ми не е вещица!
- Махай се от тук!
Миризмата на кръвта ти... Какво си ти?
Мамо!
- Какво точно си ти?
Чудовище! Чудовище!
Какво значи "като мен"?
- Мамо!
Какво точно си ти?
Син на дявола.
Харлан... Ела при мен.
Внимавай, Харлан.
Какво...
Какво стана?
Ти ми кажи.
Изпадна в несвяст в колата.
Започна да бръщолевиш като луд.
Тресеше се, сякаш си обладан или нещо такова.
Винаги съм имал кошмари.
Сега изглеждат все по-реални.
Като опитващи се да изплуват спомени. Не знам.
Сигурно ме мислиш за луд.
Това, което преживяхме, може да подлуди всекиго.
По дяволите!
Ей, тя каза, че отива да хапне нещо,
а знаем от какво се състои диетата й.
Дружките й може да се появят всеки миг.
Нямам никакви дружки.
Но мога да ви чуя от много далеч, като си шепнете.
Майка ти не те е ли учила, че е грубо
да шепнеш зад гърба на хората...
Войниче?
А и съм ви виждала как водите войната си.
Наистина ли се мислиш за по-добър от тези като мен?
Не знаеш нищо за войната.
Ще престанете ли, вие двамата?
Раните ти изчезват.
Ти си точно като нас.
Не може да очакваш Куриак да го приеме за нормално.
И на мен ми е трудно.
Кръвта пази спомени.
Повярвай ми, предпочитам да забравя всичко,
отколкото да помня това, което Горка ме принуди да преживея...
И което ме принуди да върша.
Тесла...
Вярвам ти.
Бъди спокоен.
Какво, по...
Доставя ми такова удоволствие да усещам как страхът пулсира във вените ти!
Никога не ще се уморя да си играя с мизерните ви животи,
докато напразно се молите да бъдете пощадени.
Какво е усещането да знаеш, че животът ти приближава към своя край?
Нямам представа как се усеща смъртта.
Мога да подуша намек за нея от ужаса ти.
Винаги сме съществували и това ще си остане така завинаги.
Стоейки близо до крале и императори, водейки ги и убивайки ги...
Каквото е било нужно, за да утолим жаждата си.
Миналото, настоящето и бъдещето за нас са безсмислени.
Важна е единствено кръвта.
Ще те освободя от страха ти.
А ти, вярно куче...
Ще се присъединиш към моята армия.
Всички се опитват да се измъкнат от тази дупка.
А ние смятаме да влезем в нея.
Знам как да заобиколим пътните барикади.
Но влезем ли веднъж вътре...
Щом се стъмни,
ако вътре има още други като този звяр,
това няма да ни помогне.
Човек никога не знае.
След като на кръвопийцата вече й е по-удобно,
ще ми кажеш ли какво си намислил?
Смяташ ли, че ще свърши работа?
Ти си вампирът, Тесла.
Какво мислиш?
Би могло.
Би могло?
Да видим, по дяволите!
Е...
Да ги зареждаме.
Не си просто хубава физиономия, а?
Дай.
И ти ли искаш?
Да.
Звярът също иска.
Достатъчно опасна си и без него.
Прав си, войниче.
Само че ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв.
Ако вляза в града с празни ръце обаче, мъртва съм.
Мен ме устройва. Вече няма да има нужда да си пазя гърба от теб.
Наистина започваш да ме вбесяваш.
Тесла, просто... Пусни го.
Какво ще кажеш да проверим дали куршумите ти действат, Харлан?
Давай.
Стреляй.
Само ще ми донесеш освобождение.
Войната ти е детска игра в сравнение с това, през което съм преминала.
Така че направи ми услуга, войниче,
престани с мъжкарските си глупости.
Ей!
Тесла...
Знаеш, че можех да те застрелям, нали?
Знам.
Само че не го стори.
Защото знаеш какво значи да си различен.
Бъди внимавателна.
С моята кръв е.
Да вървим, влюбени гълъбчета.
ДОБРЕ ДОШЛИ В АДА!
Аз изпълних своята част.
Сега е ред на кръвопийцата.
Бърлогата на Горка е под старата библиотека, трябва да минем през...
Движете се!
Хайде.
Тате! Татко, почакай!
Ная, идвай!
Побързай, хайде!
Идват.
Да вървим!
- Хайде! Те идват!
Да вървим! Да вървим!
Какво има?
- По-добре да избягваме оживените улици.
Елате.
След мен.
Нещо не е наред.
Тесла!
Вървим от часове.
Според мен кучката ни вкара в проклет капан.
Не мога да ви заведа до него.
Горка го е устроил.
Знае, че идваме.
- Предупредила си го.
Не се наложи.
Повелителите на нощта знаят всичко, няма скриване.
Предупредила си го!
Тук са.
По дяволите!
Проклятие!
Движи се!
Спрете, негодници такива!
Върши работа! Казах ти, че ще свърши.
Новият ни господар
те иска мъртъв,
сине на вещица.
Казах ти, че войната не е за теб, глупако.
Върви по дяволите!
Нужда от помощ, старче?
Върви по дяволите!
Ела.
Готово.
Единственият, когото исках да убия, беше Стефан.
Знам.
Чакай!
По дяволите!
Всичко е наред.
Харлан...
Горка е...
Той ме кара да го направя.
Можеш да го надвиеш, Тесла.
Грешиш.
Твърде силен е.
Отдръпни се!
Ти не си негова робиня.
Не мога да устоя.
Мръдни се!
Убий ме.
Моля те, убий ме. Моля те, убий ме...
По дяволите!
Съжалявам.
Харлан!
Ей! Ела.
Ела.
Проклятие.
Така. Да почистим раната.
Ще щипе.
- Добре.
Готов ли си?
- Да.
Започвам.
Добре, добре.
Пий.
- Да.
Това беше.
Ще се оправиш.
Смело момче.
- Да.
Онази снимка в джоба ти...
Съпругата ти и синът ти са, нали?
Миклос и Милияна.
Миклос беше на 9 г., когато го убиха.
Съжалявам.
Това е войната.
Притискай го.
От мига, в който се родиш,
ти казват, че техният начин, е правилният.
Повтарят ти го толкова пъти, че не само ти самият да го повярваш,
но и накрая
започваш да учиш другите на същото.
Дори да го налагаш.
Може би няма правилен отбор.
И на всички ни е писано да сме на грешната страна.
Или може би това е единствената война, която си струва да водиш.
Моля те, недей!
Не можеш да се разбунтуваш.
Принадлежим на един и същи господар.
Не принадлежа на никого.
Всичко е наред.
Любовта е толкова надценена.
Предпочитам страха.
А ти в момента се страхуваш, Тесла.
Защото също като куче знаеш,
че си ухапала ръката, която те храни.
Вампир и дампир.
Не виждаш ли иронията?
Ти си нищожество!
Марионетка, която се движи само когато аз дърпам конците.
Моя собственост.
Само моя.
Дампирът ще те открие...
И ще те убие.
Искам да ме открие.
Тогава, ще поправя грешката, която допуснаха, като му позволиха да живее.
Не ставаш за медицинска сестра.
Така ли се грижиш за умиращите?
Имаш предсмъртно желание ли? Не?
Радвам се да видя, че като ме закърпваше, си взел още от кръвта ми.
Дай да видя раната.
По дяволите.
И не боли.
- Не съм виждал такова нещо.
Станах партньор с проклет супергерой.
Да.
Или може би с чудовище.
Май това е мястото.
Сега какво, хубавецо?
Влизаме,
убиваме Горка,
освобождаваме Юри.
Проста работа.
Проста работа.
Тихо е.
Прекалено тихо.
Срещаме се горе.
Тате?
Миклос?
Татко?
По дяволите!
Татко...
Защо ме остави?
Защо ме остави?
Защо ме остави?
Куриак?
Тесла?
Тесла!
Добре ли поспа...
Командире?
Остави я.
Остави я!
Остави я, по дяволите!
Спри!
Проклет боклук!
Спри!
Винаги съм те презирал, Куриак.
Теб и манията ти да следваш правилата.
Проклетото ти чувство за чест.
Може да са те превърнали в чудовище, Стефан...
Едно нещо обаче никога не ще се промени.
Пак си оставаш скапан страхливец.
Горка!
Юри!
Очаквах те, дампире.
Твърде бавен си.
И сега...
В моето кралство
мога най-сетне да те убия.
Може да опиташ, проклето чудовище!
Чудовище ли?
Аз?
Ти си единственото отвратително нещо тук.
Сега, след като си пред мен,
смрадта ти потвърждава това, което винаги съм подозирал.
Принадлежиш към рода на Драка.
Драка беше глупак.
Не биваше да допуска да идваш на този свят или да живееш толкова дълго.
А ако просто е искал да те използва за отмъщение,
то сметките му излязоха криви.
Точно както го пропъдих от тук преди векове,
така и сега ще убия теб.
Кръв от неговата кръв,
как смееш да живееш толкова дълго?
Впечатляващо.
Не мислиш ли, че е величествена
безсмислеността на всичко това?
Не! Не изпадай в несвяст все още.
Тук има някого, който иска да се сбогува с теб.
Специален приятел.
Харлан?
Ю... Юри...
Юри, прости ми.
За какво? Знаех, че ще дойдеш за мен.
За жалост, е твърде късно.
Юри...
Не!
Съжалявам, стари приятелю.
Сега Горка е моят господар.
Не можех да спра. Той е в главата ми.
Знам.
Не искам да живея така. Моля те, Харлан.
Всичко е наред, Юри.
До теб съм.
Ти си истински дампир, приятелю.
Беше чудесно да работя с теб.
Какво сърцераздирателно сбогуване!
Войникът и предателката.
Проклет негодник!
Ще останеш заровена тук,
пропита от страданието, което са видели тези стени.
И ще преживяваш това страдание цяла вечност
с всяка фибра на съществото си.
Време е да направиш своя избор, Харлан.
Трябва да знам.
Харлан, ела...
Ела при мен.
Какво има, Харлан?
Нима се боиш от собствения си баща?
Или може би аз трябва да се боя от сина си?
Вслушай се в кръвта си, сине мой.
Вслушай се в това кой си.
Защо Драка те е оставил жив, дампире?
Защо?
Живях като бог сред същества, предопределени да умрат.
Заради теб обаче, дампире...
Вече познах
ослепителния блясък
на смъртта.
Би се смело, войнико.
Хайде.
Какво е това място?
Това не би могло да има нищо общо с Горка.
Горка каза, че някога е принадлежало на баща ми.
Това е баща ми.
Така изглежда във виденията ми.
Явно грозотията се предава в рода ви.
Има много други като него.
Значи войната ще бъде дълга.
Добре дошъл в света на кошмарите, войниче.
Техният кошмар ще бъдем ние.
ДАМПИР
Синът ни направи своя избор, Велма.
ВЕЛМА
Сега той стана...
Дампирът.
Но не се съгласи да те следва.
Нито да стане твой съюзник.
Може да се опита да те убие.
Може би.
Или...
Може да последва зова на кръвта си.
Моята кръвта.
Защото това е само началото.
Началото на моята война.
Превод на субтитрите: Kristina Kostadinova
subs by sub.Trader at