SEAL Team - 05x07 (2021) Свали субтитрите
Това е Манди. Трябва да направим нещо.
Къде е той? Имаш 20 секунди.
Пуснал си терорист? Могат да ни разжалват.
Манди се нуждае от помощ.
Не стреляй!
- Манди.
Нещо с Аш ли?
- Рак.
Бих дал всичко за още един ден с майка ми.
Стела е бременна.
- Браво!
Дано приятелят ти в МО ти отвори нови врати.
Разширявам хоризонтите си.
Закъсня.
- Не съм размислила.
Притесних се, че си се изгубила.
За мое щастие, джипиесът работи в Делауеър.
МОРСКИ ТЮЛЕНИ
Това беше добра идея.
- О, да.
Една от най-добрите ми.
- Добре че си свободен за уикенда.
Заповядай. Радвам се, че се обади, въпреки че мина цял месец.
Имаше ли проблеми с ЦРУ?
- За това ли мислиш в момента?
Загрижен съм като твой приятел.
Приятел?
- Да.
Добре, приятелче.
- Приятелче?
Вече не съм в ЦРУ и не ми пука какво мислят.
Преживяването на нещо подобно
може да разтърси всекиго, нали?
Възстановяването ти трудно ли беше?
Избрах да се завърна в този свят и платих цената.
Не е първото ми родео, нито първото ми отвличане.
Познавам лъжата, когато я чуя.
Това е комплимент от г-н Игнорирай и Преодолявай.
Какво да ти кажа? Еволюирах.
Затова ли сме в Рехобот, вместо във Ва Бийч?
Забравих да ти кажа, че говорих с д-р Маккена.
Тя каза, че ще ни приеме в четвъртък вместо в петък.
Доста важен преглед.
Ще ни каже пола на бебето.
Нима вече не знаем? Ема, Джамила, Лиан.
Първите деца на морските тюлени винаги са момичета.
Момичета се гледат по-лесно. Така си мисля.
Никоя майка не го е казвала.
Явно това е пътят ни. Бащи и синове рядко се разбират.
Още ли мислиш за срещата с Аш?
По-скоро беше засада, отколкото среща.
Аш винаги има задни мисли, но не мога да разбера какви са сега.
Помисли.
Защо ми каза, че може би умира, а после изчезна?
Може би е искал да се помирите.
Но ти го отряза. За пореден път.
Опита ли да се свържеш с него?
Кой кого избягва?
Казах ти, две топки са малко. А за теб цяла купа.
Защото се оплескваш цялата.
Глупаче.
Мога ли да ви помогна?
- Просто разведрявам деня й.
Денят ни е ведър.
- Нейно е. Нито мое, нито твое.
Искаш няколко долара ли?
- Не съм те молил.
Тогава ще продължим разходката си.
Благодаря за подаръка.
Добре ли си, миличка?
Какво ти каза?
- Че харесва шапката ми.
Каза, че и той е бил във флота.
- Така ли?
Възможно ли е?
Ако е вярно, защо живее в палатка?
Не мога да ти кажа.
Работата на теб и мама е да помагате на хората, нали?
Да.
- Можеш ли да му помогнеш?
Ще говорим с мама, като се приберем. Хайде, маймунке.
Господи. Един момент.
Добре ли мина полетът?
- Да.
Малката принцеса плака ли много? Вбеси ли пътниците?
Емет ми даде рецептата за каубойските курабии.
Подкупих всички да я харесат.
А запазихте ли за тате?
Съжалявам. Крещях с цяло гърло. Трябваха много подкупи.
След като изкупих всички "Чериос" за теб от "Костко"?
Нося й няколко зеленчукови пюрета.
В този магазин е истински рекет.
Ела тук.
Знам, че спиш, но това е новата ти стая.
Разполагай се на леглото, аз ще спя на дивана.
Взех ти една възглавничка за масаж.
Сигурно те боли гърбът от полета.
Ти си мокрият сън на хипермаркетите.
Дребна цена за това да ми дойдете на гости.
Разтревожих се за теб след онлайн сесиите.
Понякога ставам малко неспокоен по време на мисия,
далеч от момичето ми.
Рей организира парти утре.
Мислех си, че ще е готино
да я запозная с момчетата.
Но ако ти трябва повече време…
- Утре е добре. Звучи забавно.
Хайде, пий.
Ще изядеш ли последното?
Това ли?
- Да. Сигурна ли си?
Имаш добър апетит.
По-добре хвали мъжествеността си.
Интересно. О, боже.
Тъкмо набирахме темпо.
- Да.
Не е централата. Рей е.
Малката на Сони е в града. Утре ще има купон у тях.
Боже, Сони е баща.
Какво ли е това чудо?
- Ела и виж сама.
Има ли причина да сме в Рехобот?
Ако отидем заедно, ще има много въпроси.
А защо не пристигнем поотделно?
Последния път, когато го направихме в Джалалабад,
и двамата бяхме разклатени.
Не е това.
Добре, става.
Наистина не е. На една вълна сме.
Ние сме просто двама приятели…
Облечени в халати и празнуващи дръзкото ти спасение.
Жалко, че Брок не влезе пръв през онази врата.
Тук ли искаше да се срещнем?
По-безопасно е от заведение.
Сестрите ще ме пазят от крошетата ти.
Няма ли да седнеш?
Не е приятелско посещение, а?
Аз просто…
Искам да знам какво става с теб.
Тоест - кое ме закова в този стол с игла в гърдите ли?
Можеш да провериш в гугъл.
Ще питам на рецепцията.
Жалко, че не си сред близките ми контакти.
Лекарят няма да ти каже нищо.
- Какви близки контакти?
По дяволите.
Сарком на Юинг.
Химиотерапията е само началото.
Ще смекчи туморите
за атака с радиация или операция.
Не знаеш ли кое от двете?
Ако не проработи, нито едно от тях.
Каква е възможността да не проработи?
Не попитах.
- Защо?
"Никога не ми казвай какви са шансовете."
Това не е като да пилотираш Хилядолетния сокол.
Става въпрос за живота ти.
Точно така. Животът си е мой.
Аз решавам, Клей. Не си навирай носа в работите ми.
Тогава защо ме проследи до онова заведение?
Клей…
Карал си чак дотук. Остани за малко.
Не ми е забавно да се карам с болен човек.
Това бе удар под кръста.
Сладка е, но не прилича на теб, чичо Сони.
Има повече прилика с дупето й.
Ако го разпалиш още малко, ще заприлича на барбекюто си.
Присмивайте ми се колкото искате, но не пипайте месото ми.
Спокойно, месото ти е в безопасност.
Слава богу.
- Ако слуховете са верни.
Верни са.
Какво си се разпалил? Едва ли е от бирата.
Вижте кой е тук.
- Здравейте.
Манди?
- Каква приятна изненада.
Извикаха ме в Лангли заради Буркина Фасо.
Звъннах на Джейсън и той ми каза, че сте тук.
Добре дошла.
- Както кажеш, шпионке.
Грант, изпратих ти един линк.
Билети за "Де ла соул"? В "Кенеди Сентър"?
Караш дотук вече цял месец. Време е да посетим родния ти град.
Пътят стана по-лек с отбивката дотук.
Радвам се, че разбивам монотонността на пътуването ти.
Концертът ще ме измъкне от бумащината.
Как намери време да купиш билетите?
Не всеки ден имам шанса да кажа на офицерите
как решенията им влияят на работата ми да пазя хората си.
Не е лесно да изпращаш близките си в боя.
Не е. Те са ми като семейство.
Да кажем, че офицерите те послушат.
Ще продължаваш ли да ги изпращаш на бойното поле,
или ще потърсиш нов път?
Обичам да търся нови пътища.
Чудесно е, че дойдохте с Лиан.
Сони много страдаше, че не може да я вижда.
Не е лесно и за двама ни, но можеше и да е по-зле.
Като лидер на екипа знам,
че твърде много похвали не му действат мотивиращо.
За разлика от уискито.
- Или кеча.
Или гадната кънтри музика.
Нямаш право да оскверняваш кънтрито
след толкова френска музика, с която ме бомбардираш.
Страхотна е.
- Нищо подобно.
Каква е историята ви?
- Просто приятели.
Да.
Вижте го само.
- Ето ги и тях.
Лиан, искаш ли малко в ръцете на Златокоска?
Ела тук.
- Заповядай.
Внимателно.
Ето какво е да те гушне принцеса.
Кажи, когато искаш да изнудваш татко си.
Знам някои неща.
- Сериозно?
Изоставате с питиетата.
- Не, не. Стела няма да пие.
Добре съм.
- Никакъв алкохол.
Очаквате бебе ли?
Ами…
Днес празнуваме бебето на Сони и Хана, не нашето.
Това заслужава един тост.
Искам да приветствам Хана и Лиан в дома на Браво.
Наздраве и за Клей и Стела. Прекрасно бъдеще за всички.
Всяко попълнение в семейството на Браво ни напомня,
че трябва да се борим здраво не само на бойното поле.
Наздраве!
- Наздраве!
Две бебета в една година.
Сигурно има нещо във водата.
- Не я пий,
защото аз вече приключих.
Не, не.
- Защо?
Край.
Господи. Двамата са съвършени.
Не.
Видях и повярвах.
- Сони като татко?
Не е чак толкова странно.
- Имах предвид теб.
Беше и Джейсън Хейс, и Браво едно.
Подкрепяш и хората си да го правят.
Има подобрение от Джалалабад.
- И за двама ни?
Определено.
Жалко, че ни прекъснаха в Рехобот.
Е, до следващия път.
- Да, до следващия път.
Брайс Никълс, офицер на ЦРУ, останал в Афганистан
след оттеглянето ни.
Това явно е офицерската дума за "изоставен".
Преди месец бе разкрит и изчезна.
ЦРУ го мислеха за мъртъв, но е в плен на талибаните.
Имаме данни, че го държат в базата "Фенти".
Едва си тръгнахме и талибаните пак са на власт.
Не са превърнали базата в училище.
- Не, сега е депо за доставки.
Оставихме им оръжия. Не почистихме след себе си.
Базата е солидна. Колко врагове има там?
Само минимална охрана.
Оставихме им оръжията си и сега може да ни превъзхождат.
Нямаме тактическо предимство.
- Грешиш.
Най-добре да скочим.
Ще има ли дронове над нас?
Ще изпратим.
- Има план за евакуация?
Уредени са кола и шофьор за превозването на Никълс до Кашмир.
Излитаме след час.
- Отново у дома, а?
Ще сме първите, скочили в Афганистан 20 години по-късно.
От Трети екип насам.
Прогрес в стил война срещу терора.
- Да.
Прахосахме трилиони долари в тази война,
а ще ни наблюдават с хартиено самолетче.
Това хартиено самолетче е ракета, Малко уважение.
Как е, шефе?
Усамоти се по време на целия полет.
Тревожи те мисията ли?
Планът е добър.
- Съгласен съм.
Лошото е къде отиваме.
Бяхме повече време в Афганистан, отколкото у дома.
Гадно е да гледаме как делото ни бива заличено.
Работата ни е да изпълним мисията, не да изразяваме чувствата си.
Беше в страшна форма на партито.
- Сериозно?
Странно, че и Манди беше наблизо.
Дано сте прекарали известно време заедно.
Какво намекваш?
Помня поведението ти,
докато я търсехме. Беше устремен.
Затова ли сияеше като прасенце в калта у дома?
Тя ми е приятелка, ясно ли е?
Исках да й помогна, както исках да помогна и на теб.
Ясно. Приятели, значи. Повтаряй си го тогава.
Според мен двамата доста си подхождате.
Жалко, че не можеш да го видиш.
Подготвяйте се.
- Разбрано.
Отгоре още прилича на дома ни.
Почти. Талибаните са добавили свои щрихи.
Хавок, минах фаза "Джеймс".
- Прието.
Виждам няколко клетки край открития фитнес.
Неколцина души са се събрали там.
- Прието.
Май сме пропуснали търга. Всичко ли сме оставили?
От 50 г. не са поправяли мост у дома,
а данъците ни въоръжават тези отрепки.
Това е Никълс.
Оръжията ниско и без прибързана стрелба. Като по учебник.
Учили са се от най-добрите. Оставили сме им нещо тук.
Съсредоточете се върху целта.
Сони, Трент, тръгвайте, но тихо. Не стреляйте.
Да ги обкръжим.
Готов ли си?
Ти сериозно ли?
Ще се справя.
Хайде.
Трябва да тръгваме.
- Добре ли си?
Как е той?
В съзнание е, но е зле.
- Вдигнете го. По-живо.
Хавок, минах фаза "Воън".
- Прието, Браво едно.
И други се нуждаят от помощ.
- Кои?
Къде? Тук в базата?
Американци?
- Съдружничката ми.
Не мога да я изоставя. В беда е.
- Тя не е мисията ни. Тръгвай.
Мустанг.
- Сали.
Колко?
- Седем.
Как е пътят?
- Тежък, но талибаните се кротнаха.
Готови сме.
Цялото ни дело тук е заличено.
Зависи какво мислиш, че е било делото ни тук.
Дадохме им пример за демокрация.
- И те го поругаха.
Всички добри хора, които ни помагаха,
са осъдени на смърт след тръгването ни.
Страхотно наследство оставихме.
- Къде е съдружничката ти?
Укрива се в Джалалабад.
Спри камиона!
- Какво правиш, Джейс?
Спри камиона! Искам да помогна. Това правя.
Един живот не променя нищо, но няма да бездействам.
Преводачите ни и семействата им…
Бих искал да ги спася от съдбата им.
Можем да поправим поне една неправда.
Разкажи ни всичко за нея.
Бенеш Нор. Помогна ни в кампанията
за дестабилизиране на ислямисткия контрол.
С парите от ЦРУ построи училища за хиляди момичета.
Талибаните ще я преследват.
- Не искам да развалям купона,
но шефовете няма да одобрят.
Ще е политическо, а не стратегическо спасяване.
Всяко офицерско решение през тези 20 г. бе погрешно.
Няма шанс сега да вземат правилното.
Няма да им кажем.
- После ще поискаме прошка.
Точно така. Хей, промяна в плана.
Какво става?
Връщат се обратно.
- Господи. Какво пак?
Браво едно, тук Хавок. Поехте в друга посока. Обяснете.
Имаме информация, че маршрутът е компрометиран.
Промяна в плана. Слънцето изгрява. Оттеглете дрона.
Вярваш ли му?
- Ще каже, ако им трябва помощ.
Не че можем да им помогнем.
Трент, Брок, пазете Никълс. Останалите с мен.
Няма да ви пуснат без мен.
- Можеш ли да ходиш?
Щом е за Бенеш.
Какво продаваш?
Чай и ориз.
Всичко е наред. Отворете.
Здравей.
- Дойдохме да те спасим.
Има ли място за всички?
- Ще успеем.
Жалко, че нямаме място и за всички останали.
Да тръгваме. Слънцето изгря.
Клей, Рей, охранявайте прозореца.
Трябва да тръгваме.
- Готови сме.
Осмина талибани проверяват от врата на врата.
Изглежда претърсват сградите.
За това говорехме.
- Виждам ги.
Карат наш джип с 50-калиброва картечница отгоре.
Убити от собствените ни оръжия.
Това се казва наследство.
Какво решаваш, Джейс?
- Ще унищожим картечницата.
Не и с въздушните ни пушки. Много по-тежко въоръжени са от нас.
Една престрелка ще доведе и други.
- Трябва да сме бързи.
Браво четири, колко ракети имаме?
- Две.
Качи ги на покрива. Клей, наблюдавай отгоре.
Рей, с мен.
- Разбрано.
Ще се присмеят на въоръжението ни.
Имаме и нещо по-голямо за тях.
Тръгвай, Рей.
- Разбрано.
Шест, на позиция ли си?
Браво едно, тук шест. На позиция съм.
Браво четири, как е при теб?
Изстрелях я.
Шест е готов.
- Готови сме.
Браво четири, удари ги.
Господи. Хайде, Трент.
- Прицелвам се.
Трент! Разкатават ни!
- Прицелвам се.
Трент!
- Сега ще ги изпържа!
За наше щастие, въпреки тежкото си въоръжение,
талибаните са ужасни стрелци.
А нашето въоръжение се побираше в раница.
Технологиите печелят битки, не войни.
Един ден заличи 20 години.
Нима тези 20 години бяха загуба на време и напразни жертви?
И трилиони долари.
- Да.
Тези пари могат да помогнат на ветераните.
Това е гробището на империите.
Британците, руснаците, а сега и ние.
Трябваше да разберем, че някои неща са непоправими.
Ако мислехме повече от какво се нуждаят те,
а не ние, щеше да се пролее по-малко кръв.
Войниците не са виновни.
Заради политиците винаги се бием със завързани ръце.
Не трябва да е така.
Постоянно променяха причините да сме тук.
Като самоближещ се сладолед.
- Талибаните не ни победиха.
Ние сме най-лошият си враг.
Дано не докладваш за малката авантюра на Браво.
Просто нахвърлям идеи за дисертацията си.
Ако ти трябва някой, който да я провери за грешки,
аз със сигурност не съм твоят човек.
Съжалявам, че пропуснах партито у Рей.
Дано успея да видя Лиан и Хана, преди да се върнат у дома.
Заповядай да хапнем някъде, когато се върнем.
С удоволствие, но заминавам за Вашингтон.
При онзи натегач от бара ли?
Да.
- Сериозно?
Каквото и да се е случвало между нас,
винаги сме си оставали приятели.
Не бива да го забравяме.
- Да.
Колкото и да се бориш,
някои неща са непоправими.
Вода, четка за зъби, паста за зъби.
О, не, забравили сме чорапите.
Напротив, нося седем чифта, по един за всеки ден от седмицата.
Ехо?
Почакай, миличка.
Нека татко е първи.
Ехо?
Наима.
- Какво му е?
Нищо, просто е болен. Мама ще му помогне.
Седни тук.
Какво става?
- Подай ми наркана.
Заповядай.
911? Изпратете линейка до южната алея на "Плаза Шоп".
Дихателният път е чист. Обърни го настрани.
Сам Хюз.
Поеми дълбоко дъх.
Наистина е бил във флота.
Спри тук.
Изчакай секунда. Свали я.
Изненадата зад минивана ли е?
Не, изненадата е самият миниван.
Нима трябва да карам Лиан до Тексас в това чудо?
Това ще е нашата кола.
Нашата ли?
- Да.
Ще я караме и двамата ли? Какво предлагаш?
С Лиан да се преместите тук и да заживеем като семейство.
Но аз имам бизнес в Тексас, а ние двамата…
Знам, че има детайли за изчистване.
Колкото до мен и теб…
Виж, Лиан може и да бе случайност, но не е грешка.
Ако ми кажеш, че между нас няма нищо,
ще го приема.
Но ако има дори нищожен шанс,
не мислиш ли, че дължим на дъщеря си
поне един опит да сплотим семейството си?
Докато ме зарежеш отново?
Научих си урока. Наистина.
Приключих със зарязването.
Нека да опитам нещо.
Благодаря, че дойде.
Поканата ти ме изненада.
Стела ли ти предложи?
Кой отговор ще те вкара вътре?
Какво правя тук?
Прочетох доста за саркома на Юинг.
Ако ще ми говориш за шансове,
тръгвам си.
- Не.
Дойдох в болницата, защото исках нещо от теб.
Какво?
Няма значение.
Разбрах, че не е важно от какво се нуждая аз,
а от какво се нуждаеш ти.
Вече ти казах. Не ми трябва нищо, синко.
Тогава защо дойде в града?
Не е заради лодката на Куп.
Веднъж чуеш ли подобна диагноза,
започваш да се замисляш за някои неща.
Знам, че оплесках всичко, но за времето, което ми остава,
ще опитам да се реванширам, ако ми позволиш.
През голяма част от живота си съм ти бил ядосан.
Вече мога да мина и без това чувство.
Може би да си спомня какво е да съм твой син,
ще ми помогне да стана по-добър баща.
Здравей.
- Здрасти.
Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Как се чувстваш?
- Малко по-добре.
Искаш ли да седнеш?
- Определено!
Господи.
Заповядай.
За мен не, благодаря.
- Добре.
Сандвич с фъстъчено масло и банан?
Да, моля.
- Това мирише ужасно.
Какво е?
- Лещена яхния.
В интернет видях, че е пълна с калий, желязо и фибри.
Всичко, което ти трябва в момента.
Бих я сменил с бананов сандвич, ако може.
Не може. Стела храни нов живот в момента,
а ти - точно обратното.
Имаш ли нужда от помощ?
- Господи.
Не, няма нужда.
Отпуснете се.
Аз ще се оправя тук.
Здравей.
- Виж ти.
Страхотна изненада.
- Взех нещо на идване.
Чакай малко.
"Далесандрос"? Какъв е поводът?
Дойдох да опразня склада за новото ни жилище с Брад.
Италианската храна не компенсира факта,
че се нанасяш у Брад, след като ти забраних.
Искахме твоята благословия, не одобрение.
Колко вълнуващо.
Какво правиш? Ехо? Какво правиш?
Търся ключовете за колата.
Какво е това? "Плажовете на Рехобот"?
Звучи романтично. Ева прекара ли си добре?
Бива си те. Коя е Ева?
Май не си пиеш хапчетата за памет. Леля Наима те запозна с нея.
Не, тя се провали на всички фронтове. Съжалявам.
Но не си бил сам. Спомняш ли си името й?
Естествено, че си го спомням.
Харесваш ли я? Коя е тя?
- Престани.
Адски смахнато е да водя този разговор с теб.
Не е по-зле, отколкото да говорим за моята връзка.
Манди.
- Манди ли?
Страхотно! Мислех, че е напуснала.
Често ли се виждате? Винаги сте били близки.
Успокой се. Просто се забавляваме.
Едва ли, след толкова история между вас.
По-добре да говорим за Брад.
- Недей.
Какво?
- Не отричай чувствата си.
Щом си развълнуван за Манди, вълнувай се.
Винаги саботираш щастието си,
но поне веднъж не бъди най-страшният си враг.
Ще дойдеш ли с мен до склада?
- Не.
Не искам да идвам с теб в склада.
Тук имам всичко, от което се нуждая.
Здравей, Манди.
Превод и субтитри: Йосиф Йосифов Iyuno-SDI Group