The Woman King (2022) Свали субтитрите
Африканското кралство Дахомей е на кръстопът.
Един нов крал, Гезо, току-що е завзел властта.
Големият им враг, империята Ойо, е сключил съюз с народа Махи
да напада дахомейските села и да продава пленниците на европейските робовладелци,
жестока търговия, която е въвлякла двата народа в омагьосан кръг.
Могъщите Ойо имат коне и нови пушки,
но младият крал притежава свое страховито оръжие:
елитна част от жени воини, амазонките агоджи,
предвождани от генерала си Наниска.
Сега тези воини са единственото, което стои между Ойо
и унищожението на Дахомей.
СЕЛО МАХИ
Агоджи!
Залегни!
Къде са пленниците? Къде са хората ни?
Ние сме земеделци. Никого не сме пленили!
Миганон.
Скоро ще се върнете у дома.
Коне.
Това означава само войници на Ойо.
Коя е тя?
- Майка ми.
Ще те върнем в селото ти. Може би баща ти...
Те го продадоха!
И братята ми.
Продадоха всички.
Миганон. Пленниците са готови за тръгване.
Доведи ми по-силни воини.
КРАЛСТВО ДАХОМЕЙ
Благодаря.
Науи!
- Да?
Кажи на майка си да дойде за роклята.
Каква рокля?
Булчинската ти рокля. Хубаво ще те издокарам.
Кажи й.
- Пак ли са ти намерили жених?
Не знам за какво говори.
Идат! Да вървим.
Дъще! Добре дошла!
Ела! Дъще! Ела!
Сестро!
Майко!
- Радвам се да те видя!
Искам да ги видя.
Кралят не позволява да гледаме агоджи.
Наниска.
Извоювахме победа.
Те са тук заради теб.
Не знаят какво зло се задава.
Но знаят, че ще ги защитиш.
Искам да говоря с краля.
- Днес приема само жените си.
Предай му. Ще почакам.
Агоджи пият от черепите на мъжете, които са убили.
Не.
- Режат им главите
и щавят кожата им във врящи казани.
Сестро! Сестро!
- Науи!
Имаме гост. Богаташ от Кана.
Ела. Ела!
Може би е хубавец.
Притежавам три палмови плантации.
Ти ще работиш.
Не говориш ли със съпруга си?
В моя дом ще се научиш да се подчиняваш.
Науи!
Прости на дъщеря ми.
Слуховете са били верни.
Тази... е никаквица.
Господарю Абаде.
Ела!
Искам да предам дъщеря си на краля.
Никой съпруг не я иска.
- Няма да се омъжа за старец,
който ме бие.
- Тогава върви на война.
Ще разбереш какво е болка.
Влез.
В двореца можеш спокойно да гледаш.
Ела.
Затвори си устата. Приличаш на риба.
Какво има вътре?
- Индигова боя.
Ти какво помисли, че е?
Глави.
- Не.
Ето ги главите.
Някои от мъжете, които нападнаха селото ни.
Останалите ще бъдат продадени в Уида.
След мръкнало в двореца може да влизат само евнусите.
Зад тази стена е дворецът на жените.
Ела.
Ей!
Вървете да се изкъпете.
Ойо! Виждате ли това?
Вашите избити другари.
От жени.
Дахомейците стават твърде дръзки при новия си крал.
Любими мои.
Любима.
Наниска, ела с мен.
Защо винаги е благосклонен към нея?
Идва тук мръсна, не проявява уважение.
Тя се би за него по време на преврата.
Качи го на трона. Ти какво направи?
Заключи се в гардероба.
Ойо нахлуха в земите ни.
Те нарушиха мира.
Когато дойдат за налога,
няма да го платим.
- Това значи война.
Миган, те ни тъпчат още от времето на моя баща.
Не ти ли омръзна?
Само защото се боим от мощта им.
От страх.
Кралю, те са два пъти по-многобройни от нас,
имат коне и повече мускети.
Трябва ни време да подготвим войските си.
Агоджи са готови.
- Колко изгубихте в последната битка?
Срещу жалките Махи?
Кралю. Говори се за нов генерал.
Последното нападение е било само за сплашване. Нищо повече.
Съгласна съм. Дахомей процъфтя по време на мира. Ойо също.
Търговията с роби е причина за благоденствието ни.
Но на каква цена? Това е отрова, която ни убива бавно и европейците го знаят.
Те идват в земите ни заради човешкия си товар.
Те идват да търгуват. Продаваме им това, което искат.
Но защо продаваме пленниците си? За оръжия?
За да се продават още пленници за още оръжия?
Това е безкраен порочен кръг. Не това е начинът.
Духовете проговориха. Ифа търси светлина.
И какво предлагаш, Наниска?
Имаме други неща за продан.
Злато. Палмово масло.
- Ще удвоим добивите.
Тя иска да ни превърне в нация от селяни.
Искам Дахомей да пребъде!
Боговете ни доведоха нов крал.
Крал, който да всява страх. Никой не се страхува от фермер.
Вече започнахме да събираме налога.
Може да платим, за да спечелим време.
Обещавам...
...това ще е за последно.
А относно палмовото масло, Наниска, покажи ми.
Покажи ми колко можеш да произведеш и ще видим.
Говориш тайно с краля. Искаш да ме изолираш.
Ако кралят ме уважава, то е защото съм си го заслужила.
Аз съм Аменза. Вие сте в двореца на Гезо,
девети монарх на народа на Дахомей,
потомък на леопарда Агасу,
любимец на боговете близнаци Мау и нейния брат Лииса.
Призовани сте да се присъедините към кралската гвардия.
Ние се бием или умираме.
Ние се бием за Дахомей.
За нашите сестри.
За нашия велик крал.
Ще бъдете почитани.
За работата ще ви се заплаща.
Ще се вслушват в мнението ви.
Никое племе или народ в цяла Африка няма тази привилегия.
Заради тази чест ние прекарваме живота си между тези дворцови стени.
Не се омъжваме.
Не раждаме деца.
Жени Махи, никой няма да ви стори зло заради греховете на мъжете ви.
Предлагам избор на вас и на нашите хора.
Всяка жена, която не желае да остане,
може да си тръгне.
Не пипай оръжието на друг воин.
Особено пък това. То е прокълнато.
Еси не можа да уцели слон сред цяло стадо.
Обърни се с гръб и ще видиш дали съм точна.
Аз?
Дълго обикалях край реката да търся идеалното точило.
Изгладено до блясък от водопада.
Остри са като бръснач.
Извадиш ли им очите, край на битката.
От полза са и при строяването на новаците.
Защо не си се изкъпала? Ще привлечеш лешоядите.
Пуснах другите преди мен.
Първо правило на обучението.
Винаги се подчинявай на Изоги.
Аз съм Изоги.
Съжалявам.
Остани.
От освободените пленници ли си?
Не. Баща ми ме доведе. Като дар за краля.
Баща ти богат ли е? Сигурно е богат.
Иначе щеше да те продаде на богат съпруг.
Опита се.
Не искам съпруг.
Искам да бъда войник. Агоджи.
На колко години си?
- На 19.
Приличаш на дете.
- Работя много. Повече от всекиго.
Много непокорни дъщери биват оставяни в двореца.
Обикновено се провалят.
Цял живот са ни разказвали истории за агоджи.
Че използвате магия.
На мен ми приличаш на обикновена стара жена.
Да се биеш не е магия.
Това е умение.
Ще видим дали го притежаваш.
Аз не съм войник.
Тогава защо остана?
Няма къде другаде да ида.
Ти си Махи.
Защо остана?
Тук аз ще съм ловецът, а не плячката.
Днес ще получите първото си оръжие.
Лошо.
Добре.
Отново.
Въжето не е оръжие.
Друго оръжие ли искаш?
Стани.
Давай, атакувай войника. Отрежи му главата.
Извинявам се.
- Не се извинявай. Действай.
Бих поработила с въжето.
Ей! Цеце!
Кой е Цеце?
- Ти. Малка мушица.
Бръмчиш наоколо като пощръкляла.
Но не знаеш къде отиваш.
Трябват ни умни воини. Глупавите умират бързо.
Аз не съм глупава.
- Тогава го докажи.
Трябва да тренираш другояче.
Тренировките са игра.
Също както си играла като дете.
На мен не ми даваха да играя.
Караха ме да работя.
- Колко тъжна история.
Нищо не знаеш.
Знаеш ли... Когато бях на 14,
майка ми обяви за продан моята девственост.
Дойде първият мъж и аз плаках за майка си, но тя не дойде.
Дойде вторият и се оплака от сълзите ми, затова тя ме наби.
Дойде третият мъж и аз го изгорих с въглен от жарта.
Семейството ти е било жестоко.
Също като майка ми.
Нормално е да се разплачеш.
Но е по-добре да се засмееш. Нали?
Вече имаш ново семейство.
Новаци! Ще ви подготвим за последния изпит.
Ще демонстрирате бойните си умения пред краля.
Тези, които издържат изпита, ще станат агоджи.
Онези, които се провалят, ще напуснат двореца завинаги.
Виж се. Ойо ще те хванат.
Ще те обесят за краката и ще ти прережат гърлото.
Хайде, размърдай се!
Ставай. Така направо си чакаш смъртта.
Да готвим ли се учим?
Режете тяло, а не картоф!
Замахвайте със сила.
Готови. Огън!
Браво, Оде.
Науи, движиш се като охлюв.
Агоджи!
- У Су!
Фумбе, покажи ми как да връзвам въжето.
Никога.
- Само това върша по-добре от теб.
Оде, виж я тая.
А видяхте ли Изоги? С кинжала ето тук!
А тя стои, не помръдва, сякаш не усеща болка.
Ще стана като нея.
- Да, приятелко.
Силна като нея. Опитате ли да ме наръгате и аз ще ви отвърна.
Замах.
Коя от вас измисли този номер?
Тогава всички сте наказани.
- Аз бях.
Всички го направихме.
- Не.
Аз бях. Извинявам се.
За пореден път.
Върнете се в помещенията.
Как направи тази експлозия?
За да използваш барут, не ти трябват пушки, трябва ти само искра.
Харесваш ли пушките?
Харесва ли ти да се обучаваш с мъжете от пехотата?
Видях те да флиртуваш.
Не е ли разрешено?
- Знаеш, че не е.
Защо? Мъжете войници имат съпруги и деца.
А агоджи не могат. Това честно ли е?
И у вас ли беше толкова арогантна? Нищо чудно, че са те изгонили.
Вие сте арогантна.
Аз съм генерал. Заслужила съм си го.
Ти не си заслужила нищо. Би трябвало да те изгоня.
Гледала съм войници как умират поради липса на дисциплина.
Лесният им живот не ги бе подготвил за живот на агоджи.
Не съм имала лесен живот! Моля ви.
Искам да остана тук. Искам да се бия за своя крал.
Моля ви.
Сълзите ти...
не значат нищо.
За да си воин, трябва да убиеш сълзите си.
Върви.
Върви.
Ей!
Ти си пленница Махи. Винаги ще си останеш такава.
Какво каза?
Тя уби нашите хора.
- И вие моите.
Аз също дойдох тук като пленница.
За по-добра от мен ли се мислиш?
- Не, Аджахи.
Издържиш ли последния изпит, ставаш една от нас.
Независимо от произхода си.
Ей, Цеце. Яж. Наниска харесва силните.
Кое е първото правило?
Винаги се подчинявай на Изоги.
Ела.
Пий.
- Какво е това?
Единственото ценно нещо, което имат белите.
Наричат го "уиски".
Ето. Най-сетне успяхме да укротим Цеце.
Езикът ти ще те прати обратно в селото ти.
Защо все предизвикваш Миганон?
Ако кротувам, тя няма да ме забелязва.
Мислиш ли, че тя има време да мисли за теб?
Тя мисли за света.
Някой ден тя може да стане Кпохито.
Жената крал?
Но такава не е имало от много години.
Брат му не спази обичая,
но крал Гезо вярва в традициите.
В боговете близнаци Мау и Лииса.
Жена и мъж. Равни.
Гезо ще избере Жена крал.
Зарази боговете. И народа.
Миганон това ли иска?
Не знам.
Но в двореца тя е легенда.
Като млад войник била пленена.
Мислели я за мъртва.
Но тя се върнала
с чарковете на копелетата Ойо, висящи от колана й.
Мразя това питие.
Кралят пие всичко, което му дам.
Кралят е млад. Води онази глупава съпруга на съвета.
Шанте.
Тя е амбициозна.
Разкажи ми съня си, Нани.
Ако го изречеш на глас, магията му няма да се сбъдне.
Аз съм в джунглата.
Нещо дебне там, в мрака.
Звяр. Разярен.
Усещам мириса на потта му, страха му.
Как изглежда звярът?
Не знам.
Тогава се събуждам.
Сънят е предупреждение, нали?
Трябва да питаме Легба.
О, не! Не и орехите.
Не ги наричай "орехи".
Те са свещени.
Има струпване на врагове.
Кажи нещо, което не знам.
Виждам огън.
Нещо или някой от миналото ти.
Това са глупости. И цярът ти не струва. Дори не усещам умора.
Иди в светилището.
Остави дарове за мъртвите.
Направи го.
Ако не почиташ Ифа, почитай собствения си сън.
Аз съм генерал Оба Аде.
...дясна ръка на краля на Ойо.
Дарове за кралство Ойо, както е по традиция.
Наниска.
Това е по-малко от всякога.
- Мислехте, че няма да забележим?
Мислехте, че няма да забележим участието ви в набега над селото ни?
Като компенсация за недостига, ще приема добавка към налога.
40 агоджи.
Не твърде стари.
А ако откажа?
- Няма да ползвате Уида за търговия.
Пристанището е на Дахомей.
- Ние го завзехме. То вече е наше.
Изненадан съм, че дойдохте тук с конете си.
Ако мухите ги ухапят, може да хванат сънна болест.
Понякога мишка може да победи слон.
Нима заплашваш Ойо, узурпаторе?
- Уважавай краля!
Миган. Този нов генерал ни провокира.
Няма да се поддадем. Нека поговорим.
Двайсет агоджи. По наш избор.
Ще ги придружим до Уида и ще ги предадем.
И пристанището остава отворено за нас.
Ще оставя Бома да се наслади на подготвения пир.
Ще ви чакам в Уида.
Оба.
Наниска.
Какво е станало?
- Твоите орехи най-сетне познаха.
ПРИСТАНИЩЕ УИДА
Не мога да повярвам.
Наистина съм тук.
Мястото е диво.
Боя се, че няма да ти е по вкуса
след комфорта, в който си живял.
Същото важи и за кораба ти.
Само корабите с роби плават до тези брегове.
Възнамерявам да го правя както баща си.
Твоят баща има печатница. Ти не познаваш нищо друго.
Ела. Да разгледаме града.
Агоджи. Идват Агоджи.
Те ли са...
- Дахомейските амазонки.
Девици воини. Най-свирепите кучки в Африка.
Носим налог от крал Гезо.
Дахомей няма мъже, достойни за войници.
Затова използват жените си.
Това е против боговете!
Моите мъже ще им намерят приложение.
Грешиш.
Тези войници не са дар за теб.
Ето го твоя дар.
Нека всички знаят:
великият и могъщ крал Гезо не се бои от никого!
Ойо!
Вдигнете портата!
Миганон!
Бягай!
Бързо!
Оттласни!
Защо наруши плана? Трябваше да тичаш към лодките.
Войниците идваха. Ако не се бях върнала...
Значи си герой? Пренебрегваш заповедите?
Нямаше да избягаш!
- Науи.
Като не ми се подчини, можеше да те пленят.
Ние сме агоджи.
Не действаме сами. А само заедно с една цел.
Ако си сама, ти си слаба.
Ще те убият или още по-лошо.
Видяхте бараконите.
Пленената агоджи е робиня.
Използвана от мъже. Оставена да гние.
По-добре да умреш.
Сама да си прережеш гърлото.
Никога не бих ти възразила пред другите,
но точно ти не спази плана.
Винаги съм имала само един план, Аменза.
Да му взема главата.
- Наниска, аз...
Наниска. Влез.
Чух, че си завоювала победа.
Мисля, че не започнахме както трябва.
Искам да бъдем приятелки.
Мога да помогна. Кралят се вслушва в мен.
Нека му служим заедно. За да стане още по-могъщ.
Ти искаш да станеш по-могъща.
Да тънеш в покой и охолство в хубавия си дворец.
Промените може да бъдат опасни.
Казах го на съпруга си.
Значи скоро ще разберем в кого се вслушва наистина.
Само това поле произвежда хиляди бурета с палмово масло.
Ако събираме реколта от много полета, ще имаме постоянни добиви за продан.
Никога не съм виждал тази възможност.
Но погледни това. Сега я виждам.
Прозорливост е да виждаш това, което другите не могат.
Но сега ние обявихме война.
Ще победим Ойо и ще разширим земите си.
Ние ще станем най-великата империя в Африка.
Да, кралю. Но нека бъдем империя, която не продава народа си.
А империя, която обича народа си.
Брат ми продаваше народа ни. Аз няма да го сторя.
Дори да не са дахомейци, те пак са наш народ.
Белите хора донесоха поквара.
Те няма да се спрат, докато не поробят цяла Африка.
Върви.
Английският флот патрулира в морето,
напада и отнема товарите ни.
Вашите племенни войни не са моя грижа.
И вашата с Дахомей не е наша.
Скоро тя ще приключи.
Племената Махи и Игбо са с нас.
До пълната луна ще нахлуем в града им и ще го завладеем.
Търговията ще продължи.
Ще си получите товара.
Искаш ли да видиш Дахомей?
Тогава да тръгваме.
Докато още го има.
Санто!
Това не е забавно!
Взела си ми дрехите.
Връщай се в Уида, търговецо на роби. Гол като хората, които продаваш!
Не съм търговец на роби!
- Разбираш ли ме?
Майка ми беше от Дахомей.
Не приличаш на дахомеец.
Баща ми е бял.
Значи хем си дахомеец, хем не си.
Хем си бял,
хем не си.
Би ли ми дала панталоните?
Видях те в Уида.
Защо си тук, в джунглата?
Отивам в Дахомей.
Мястото, за което майка ми все ми разказваше.
Може би и теб ще видя там.
Ако те пуснат в двореца.
Аз съм Малик.
Малик!
Водата хубава ли е?
Този млад капитан не ми харесва.
Надут като бойно петле.
- Най-сетне сме на едно мнение.
Много време мина, Санто!
Изчезна някъде!
Португалският ви е перфектен, ваше величество.
Баща ми ви поздравява.
- Значи вече си капитан?
Много добре.
- Той ме обучи.
Дарове. За вас.
Браво.
Моите благодарности.
Това е Малик. Майка му била взета в плен от Дахомей.
Моята майка също бе взета в плен.
Брат ми я продаде.
Пратил съм хора в страната ви да я търсят
и те ще я върнат. Това е задължително.
А ако намерят майка ти, ще върнат и нея.
Току-що я погребах.
Предсмъртното й желание беше да дойда в родината й.
Единственото място, където е била свободна.
Тук е твоята родина. Твоят дом.
И идваш точно навреме.
Нашите прекрасни агоджи ще положат последния си изпит.
Затова седни, моля.
Хайде, заповядайте. Пригответе им места.
Много добре.
Да започваме!
Тръгвайте.
Не се страхувайте. Бъдете решителни.
Ще се бием безпощадно.
Фумбе!
Не, не, не.
- Ела.
Ела, ела.
Ела. Ела, ела насам, скъпа. Ела.
Как се казваш?
- Аз съм Науи, кралю.
Науи. Колкото красива, толкова и свирепа.
Ако не беше толкова способна, щях да я взема за съпруга.
За победителката!
Боговете ще те благославят. Боговете ще те пазят.
Браво на всички. Вие сте най-силните воини в Африка.
Добре дошли в кралската гвардия.
Агоджи!
Кротувай.
Благодаря.
Защо се върна да помогнеш на Фумбе? Можеше да изгубиш.
Тя ми е приятелка, искам да остане. Затова трябва да мине изпита.
За да е полезна, тя трябва да се справя сама.
Вие нямаше ли да помогнете на приятелката си?
На Аменза? Ще й стъпя на главата, за да спечеля надбягване.
Първите ти белези, знакът на воина.
Виждаш ли?
Ще получиш още много.
Погрижи се... всички тръни да излязат.
Тук и тук.
Тук.
Какво е това?
Баща ми го наричаше "знакът на дявола".
Имало го е, когато ме е взел от сиропиталището.
Ти си сираче?
Но баща ти...
- Той ме прибра.
Явно не се оказах желаната от него дъщеря.
Нани?
Какво направи с него?
- С кое?
Каза да не ти казвам.
- Питам.
Каза, че ще ме питаш и ме закле да мълча.
Аменза!
Не съм ти слугиня, Наниска.
Дадох я на мисионерите.
- Какви мисионери?
Които подминахме по пътя.
- Те къде я отнесоха?
Няма как да знам.
- Накъде отидоха?
Изпълних заповедта ти.
Да те отърва от бремето.
И реших да я дам на някого.
И не знаеш повече?
- Да! Не те лъжа.
Защо задаваш тези въпроси след толкова време?
Защото Науи е сираче?
Нали не мислиш, че тя е...
Не, разбира се.
Не.
Боговете не са чак толкова жестоки.
Говори на моя език, когато си в двореца ми.
Съпругата ти Шанте каза, че искаш да сложиш край на търговията.
Тя не ми е говорител.
И ще бъде наказана за своеволието.
Според нея желанието е на генерала ти, а не твое.
Моят генерал се подчинява на моите желания.
Значи желаеш да продаваш... палмово масло?
Желая народът ми да благоденства, както желае и твоят.
Гезо, моят народ благоденства
благодарение на търговията с роби.
Същата, която те направи богат.
Богат колкото краля на Англия.
Прекратиш ли търговията, ще бъдеш едно нищо.
Крал, може би, но... крал на калта.
Всички капитани ще изнесат бизнеса си другаде.
Бизнесът с продажбата на африканци?
Ще бъдеш незащитен.
Незащитен?
Нямам никакви илюзии, че вие гледате на нас като на стока.
Но аз съм крал.
Със или без вашето уважение.
И ако вие вече не сте ми нужни...
...вие също сте незащитени.
Малик.
Науи. Може ли да вляза?
- Не.
Мъже не могат да минават през преградата.
В Бразилия чужденците гледат ли жените на краля?
В Бразилия жените прикриват телата си с дълги ръкави и дълги поли.
Тогава как тичат?
Нощес ще лагеруваме извън стените. Ела да ме видиш.
Ще полагаме кръвна клетва.
- След това.
Ако искаш момиче да дойде в палатката ти,
има такива платени на пазара.
Не, искам само да си поговорим.
Малик!
Ще дойдеш ли при мен?
Агоджи!
Кръв на нашите сестри!
Направи ни непобедими.
Вие живеете за мен...
И аз за вас.
Кръв на нашите сестри...
Направи ни непобедими.
Вие живеете за мен и аз за вас.
Агоджи!
Вече си моя сестра. Ще съм горда да се бия редом с теб.
Искам да ме научиш. Както Миганон учи теб.
И аз искам да стана велика.
За целта трябва да си съсредоточена.
Нищо не бива да те разсейва.
- Ще бъда.
По време на изпита видях онзи мъж от Бразилия да ти маха.
Познаваш ли го?
Срещнах го в джунглата.
"В джунглата."
И какво, имаш ли чувства към него?
Няма как да знам какво изпитвам към него.
Искаш да те уча.
Ти си силна. Много повече, отколкото осъзнаваш.
Не прахосвай силата си.
Заради любов?
- Любовта те прави слаба.
Наистина ли го мислиш?
Никога ли не си обичала?
Един ден ще стана Миганон.
Не можеш да имаш и двете.
Това ще ти стига ли?
Това е животът, който сме избрали.
Всяка оцелява по свой начин.
Ти ще откриеш своя.
Майка ми беше робиня.
Само това знаех за африканците.
Не бях и сънувал, че сме били...
...крале и воини.
Но сега?
Виждам величието.
Виждам красотата.
Мисля, че си добър човек.
Не бива да другаруваш с търговци на роби.
Ние израснахме заедно.
- Той вижда ли красотата ни както ти?
Науи, Ойо ще дойдат.
- Готови сме.
Не, не само Ойо.
Също и други племена.
Чух генерала да заговорничи.
Трябва да кажем на Миганон.
Ще се връщам.
- Почакай.
Утре си тръгваме.
Това е Огу.
Той дава смелост и сила.
Може би той ще те върне при нас.
Аз нямам какво да ти дам.
Ще те изпратя.
Миганон.
Дочух нещо.
Мъжът, който дойде в двореца, Малик,
каза, че генералът на Ойо събира войска и от други племена.
Ще нападнат Дахомей.
Ойо им вдъхнаха кураж.
Къде си говорила с този мъж, Малик?
Той ми го каза през преградата.
В нощта на клетвата ти към сестрите ти си говорила тайно с търговец на роби?
Той не е такъв. Майка му е дахомейка.
Защитаваш ли го?
Този нож подарък ли е?
Къде си ходила?
Никъде.
- Ела тук.
Тук.
Ти си агоджи.
Не може да бъдеш с мъж.
Мислиш се за толкова специална, че няма да те изгоня?
Ще го сторя.
- Не се мисля за специална.
Не свеждай глава. Никога!
Познавам безочието ти.
Правиш каквото си искаш. Не спазваш правилата.
Какво искаш от мен?
Днес се доказах. Най-добрата съм!
Не е достатъчно да си най-добрата!
От безочие и глупост ще те заловят!
Аз не съм като теб.
Изоги ми каза, че са те пленили. Това никога няма да ми се случи!
Бях насилвана многократно всяка нощ.
Когато идваха, исках само да умра.
Те ми отнеха всичко.
Всичко, което знаех.
А когато най-сетне избягах, носех дете.
Дете от тези мъже.
За да не се наложи да напусна сестрите си, трябваше да се крия.
Къпех се сама. А коремът ми растеше.
Беше момиченце. Казах на Аменза: "Отнеси го някъде".
Ала кръвта ми изтичаше.
Аменза хукна да търси лекарство
и я остави при мен.
И аз направих нещо.
Направих разрез на лявата й ръчичка
и пъхнах вътре един зъб.
Зъб от акула.
Не съм била аз.
Те са само на ден път от нашето плато.
Ще лагеруват там.
Очакват да се отбраняваме иззад стените си.
Много повече от нас са.
- Броят им ги прави арогантни и бавни,
също като оръжията им.
Но за да използваш барут, не ти трябва пушка.
Трябва ти само искра.
Понякога един термит може да победи слон.
Ние ще нападнем първи.
Агоджи!
Цели 90 години
Дахомей живя под властта на Ойо.
Когато вали дъжд, нашите деди плачат заради нашите мъки
в тъмните трюмове на кораби, плаващи към далечни брегове.
Когато вее вятър, нашите деди ни подтикват да тръгнем на бой
срещу нашите поробители.
Когато гърми, нашите деди настояват да разкъсаме оковите на съмнението
в душите и да се бием храбро.
Ние се бием не само за днешния ден, но и за бъдещето си.
Ние сме копието на победата.
Ние сме острието на свободата.
Ние сме Дахомей!
Агоджи!
Нападат ни! Нападат!
Грабвайте оръжията! Ние сме Ойо!
Къде е Оба?
Къде е Оба?
Отстъпвайте!
Ойо, отстъпвайте!
Вземете я! Ойо, живо!
Оба иска агоджи.
Живо, живо!
Те отстъпват!
Живо, живо!
Ти се би храбро, малка сестричке.
А сега почивай в мир.
Няма я.
Никой не я е виждал.
Фумбе.
Провалих се.
- Не.
Остана жива.
Не си вързана за никого.
Претърколи се.
Искаш ли да живееш?
Сега.
Трябва да уредим транспорт.
Не си ли отиваме у дома?
- Ние изгубихме.
У дома ние сме мъртъвци.
Изкарай тази за продан.
За войници плащат повече.
Мърдай!
Казах, мърдай!
Живо! Назад!
- Направете място за още една.
Изоги.
Ела, седни. Седни.
Яж.
Трябва ни сила, за да избягаме.
Ръката ми е счупена.
Знам какво трябва да сторя.
Както каза Миганон.
Ще си прережем гърлата.
Няма да го направим.
"Не се страхувайте. Бъдете решителни.
Ще се бием безпощадно."
Ти си Изоги.
Сама го каза.
"Ще се бием безпощадно."
Хайде!
Намести я.
Силна си за малка мушица.
И сега какво?
Караха ни към бараконите.
- Колко други има?
Мисля, че три.
- Изоги?
Не я видях.
Науи ми каза да скоча от каруцата.
Науи?
Миганон. Аджахи.
Кралят ви вика.
Поканих ви тук, защото избрах Кпохито.
Кпохито е възлюбена от народа.
Тя трябва да заслужава неговото възхищение и доверие.
Ние трябва да имаме общи възгледи за бъдещето.
Едно смело бъдеще.
По тази причина аз избрах Наниска.
Тя е прост войник! Опетнена от врага!
Седни и замълчи!
- Шанте.
Келу, Ефе, поговорете с нея. Вървете.
Ще го отпразнуваме.
Ще поканим целия град в двореца и ще вдигнем пиршество.
Пригответе се.
Браво.
Кралю, това е огромна чест.
Но може би е твърде скоро.
Изгубихме много войници и хората скърбят...
Скърбят?
Никой не скърби. Ние победихме. Отхвърлихме игото.
Искам да потърся изгубените ни агоджи.
Някои са пленени. Ще ги продадат и насилват.
Сега е твоят миг.
Малцина ще паднат жертва. Трябва да продължим напред.
Ще отида сама. Нека опитам.
- Проявяваш неподчинение.
Да не бъркаш възхищението ми със слабост?
Аз съм твоят крал.
Нека ти кажа: няма да търсиш пленниците.
Трябва да стоиш до мен и да приемеш оказаната ти чест.
Не предизвиквай гнева ми.
Те ще дойдат на сутринта.
Мърдай! Живо!
- Назад!
Назад!
- Живо!
Дръпнете се!
Тръгвай!
Първо ще изкарат агоджи.
Изправи се!
Трябва да имаме търпение.
Когато ни изкарат на площадката, ще ни свалят оковите.
Ще разполагаме с краката си.
Не бива да видят, че ръката ми е счупена.
Моментът ще е, докато ни продават. Ти ще им отвлечеш вниманието.
Давам 90 за тази.
- 120.
Оба, обеща да си благосклонен към мен.
- Който даде най-много, негова е.
Всяка разоръжава пазач и хуква.
Не спирай, докато не стигнеш брега.
150 реис.
Науи! Какво правиш?
Това, за което съм дошъл.
- Наричаш тях диваци! Дивакът си ти!
Не се бъркай! Радвай се, че не си там, изложен за продан!
На място!
Не.
Не!
Не!
Изоги. Хайде, хайде.
Стани. Не. Изоги, ставай!
Моля те, Изоги.
Не. Не! Не!
Съжалявам.
- Науи.
Движиш се като охлюв.
Съжалявам.
Да вървим. Да вървим.
Изоги? Изоги!
Махайте се от нея!
Махайте се!
Ако искаш тази,
100 реис.
Какво правиш? Знаеш какво ще ти стори кралят, ако се опълчиш.
Искаш да те изгони или още по-зле? Няма да стоя и да гледам.
Знам какво означава това.
В съня ми...
Звярът, от който толкова се боя.
Това съм аз.
Той е безмълвното оковано момиче, на което онези мъже запушваха устата.
Цял живот я крих.
Отричах болката й.
Но сега ще я чуя.
Трябва да опитам да я спася.
- Не.
Моля те.
Тук не е безопасно. Донесох ти дрехи.
Ще те измъкна, когато падне нощта.
Твоя собственост ли съм вече?
- Не.
Махай се! Заключваш ме?
- Искам да те защитя.
Знаеш ли какво ще ти сторят? Един бял мъж беше убит.
Ето ти ключа.
Ти решаваш дали да е заключено.
Майка ми ме прати тук, за да намеря себе си.
И намерих теб.
Запазих места на един търговски кораб за Англия.
Искам да те опазя.
Сърцето ми носи много белези.
Съпруже. Приеми извиненията ми за това, че оспорих волята ти.
Какво искаш? Дръпни се.
Съпругите шушукат. Казах на Танону какво твърдят.
Не казах ли да не обсъждаш делата ми?
Не съм ли ти казвал?
- Простете ми, кралю.
Наниска тръгна за Уида. Заедно с Миган и няколко воини.
Трябва да отложим пира.
- Не. Хората сплетничат.
Ако го отложиш, ще излезе, че си слаб.
Къде са другите?
Изоги беше убита, Миганон.
Науи изчезна.
Няма да вземаме пленници.
Изпепелете всичко тук.
Бийте тревога!
Науи! Пусни ме да вляза!
Трябва да тръгваме.
- Моите сестри дойдоха.
Трябва да им помогна.
- Тогава ще ти помогна.
Не, Малик.
Трябва да тръгваш.
Имаш кръв по дрехите.
Облечи тези.
Аз ще се погрижа за него.
Ще чакам на брега.
Искам Оба.
Бързо, насам!
- Живо, дявол го взел!
Малик! Бутайте!
Докарай лодка! Трябва ми лодка!
Не, не!
Малик!
Малик, скачай!
Малик, не! Не!
- Освободи ме!
Не!
Малик, не!
Май не ме помниш.
Сега... никога няма да ме забравиш.
Агоджи!
Агоджи!
Не можем да останем! Скачай в лодката!
Браво, Шанте. Заслужаваш го.
Наниска! Наниска!
Наниска!
Не се подчини на краля си, Наниска.
Ще подам оставка като командир.
Народе на Дахомей!
Ние сложихме край на господството на Ойо!
Вижте лицата на воините.
Вижте ги.
Малцина вярваха, че това е възможно.
Но ние вярвахме.
Това прави великият предводител.
Вижда онова, което другите не могат.
Европейците и американците проумяха, че ако искаш да държиш хората в окови,
първо трябва да ги убедиш, че това е съдбата им.
Ние им помогнахме да станат наши потисници.
Но вече край.
Край.
Ние сме народ от воини.
Има могъща сила в нашия дух,
в нашето единство, в нашата култура.
Ако осъзнаем тази сила,
за нас няма да има граници.
Народе мой, ще ви водя към осъществяването на тази мечта.
Тази моя мечта е споделена.
Герои на Дахомей!
Пред вас е най-храбрата от храбрите,
избраницата на крал Гезо,
издигнатата до свещената титла Кпохито,
Наниска, Жената крал.
Дар за Изоги.
Тя не иска тази вода.
Иска ето това.
Във вените ми тече кръвта на убиец.
Мъж, който ти е причинил толкова болка.
Съжалявам.
Ти си агоджи.
Съжалявам.
Аз те изоставих.
Нямах достатъчно смелост.
Но ти оцеля, защото е било писано да дойдеш тук.
Ти не си виновна за станалото с мен.
Ти...
...не си онова, което ме е наранило.
Ти си Науи.
Ти си моя дъщеря.
Съжалявам.
Майко, ще танцуваш ли?
ЖЕНАТА ВОИН
Кръвни сестри...
Вие паднахте...
...но сега се възраждате.
Танцувайте с нас.
Бъдете с нас.
Вие живеете за мен...
и аз за вас.
Изоги.
Оде.
Еси. Йоши.
Алеко. Кесия.
Бриона.
Превод МАЯ ИЛИЕВА
Превод на субтитрите: Мая Илиева