Pig (2021) Свали субтитрите
С В И Н Я "Търсач на трюфели"
ЧАСТ ПЪРВА Селски тарт с гъби
Намери трюфелите, момиче.
Добра находка, момиче.
Прощавай...
Не, чупката.
Махни се от колата. Марш. Къш!
Махни се от мен.
Как си, старче?
Красота.
Как го прави тоя смръдльо? Как го правиш, а?
Защо не си вземеш от онези душове,
дето са на газ - стоплят водата?
Поне си вземи телефон.
Не искам някой ден да дойда и да те заваря мъртъв.
Тук гъмжи от всякакви животни.
Беше ми приятно да си поговорим, Роб.
До следващия четвъртък, задник.
Излез.
Излез де.
Опитвам се да те изненадам...
Добре съм.
Обикновени койоти. Спи си, момиче.
Това са койотите.
Точно така, лягай си.
Влизай вътре. Вземи го!
Хванах го, държа го.
Пусни я!
- Боже мой!
Не.
Не.
Мога ли да ти помогна?
Мардж дали е тук?
Мардж почина преди 10 години.
Имате ли телефон?
Ще поръчаш ли нещо?
Не.
Хайде, побързай.
Благодаря ти, дебил такъв.
Боли ли?
Слушай, проблемът си е твой.
Ако искаш да те снабдявам, трябва да си върна прасето.
Класическите композитори са пионерите,
които развиха музиката до това чисто съвършенство.
Затова класическата музика се откроява от всички другите жанрове.
Нейната сила е в постоянството.
Тя е била прекрасна преди 200 години
и ще си остане прекрасна и след 200 години.
Как си, Мак?
Знаеш колко мразя, когато клиентите идват тук.
Знам, Мак, извинявай.
Търсим онези двамата със зеления пикап.
Тюркоазен.
Имаш нещо на челото.
Не са се вясвали от няколко седмици. Какво са направили?
Нищо. Явно е грешка, ще я изясним.
Откраднаха ми прасето.
- Какво прасе по-точно?
Търсача ми на трюфели.
- Мамицата им!
Вики, поеми тук. Ако някой пипне моята Вики, ще му счупя пръстите!
Копелдаци недни!
Очаквам да имам добри отношения с хората, с които търгувам.
И е в реда на нещата.
- Да, Мак, оценяваме го.
Наистина.
Копали сте в моята територия.
- Не бихме посмели.
Този човечец разправя, че сте му взели прасето. Крадете чужд хляб.
Прасето не е при нас. Кълна се...
- В кого е тогава?
Де да знам.
Не го ли видя?
Да не мислиш, че съм му искала лична карта?
Беше мангизлия...
- Богаташ?
Той ни намери. Имаше яка кола. Каква беше, пич?
Черна. Някаква полирана.
Беше някакво гражданче. Не го знам.
Май приключихме. Ще си вземеш ново прасе.
Друго прасе няма да се справи като нея.
Ще му намериш учител.
- Ще изпуснеш сезона,
докато я обучи. Това устройва ли те?
Закарай ме в града.
- Какво?
Бил е гражданче от града.
И как ще действаш? Ще посетиш всеки в Портланд?
Може и да познавам някой, който е в този отрасъл.
Може и...
Няма да те заведа в шибания град, ясно?
Там въртя търговия.
От какво те е страх?
Слушай, работата ми се основава на репутация.
Ще тръгнат слухове.
- Ще тръгнат слухове? Слухове?
Спри да го повтаряш.
- Харесва ли ти тази кола?
Харесва ли ти тази риза?
Млъквай.
Това ли е мястото?
Трябват ми 10 долара.
Естествено.
Знаеш ли нещо за прасето?
Помня времената, когато името ти означаваше нещо, Робин.
Но сега... нищо не струваш.
Дори вече не съществуваш.
Ти не съществуваш.
Поне истинското му име знаеш ли?
Отвори вратата.
- Откъде го познаваш този?
Откъде го познаваш, Роб?
- Живеех тук.
Това ли е Едгар?
Откъде познаваш Едгар?
- Колко е часът?
Какво?
- Нямам часовник.
Каква изненада. Девет и петнадесет.
Какво ще правим?
- Ще изчакаме до полунощ.
Мамка му! Отиваш сам, оправяй се.
Махай се.
- Трябва да вляза.
Нямаме тоалетна.
- Тук съм с един приятел.
Амир?
- Скапан задник.
Амир, човече!
Дейв? Как си, готин?
Не знаех, че си на смяна.
Този човек с теб ли е?
Приятел на баща ми е. Развеждам го из града и...
Все тая. Не ми пука.
- Будист е човекът.
Знаеш ли поне къде отиваме? Роб.
Отиваме в хотел Портланд.
- Моля?
Какъв хотел?
- Хотел Портланд.
Познавам този град. Тук няма такъв хотел.
Заложих си главата за това. Ние сме в моя град...
... поне ме дръж в течение.
- Няма течение. Търсим моето прасе.
Не ти трябва да си в течение. Ти си ми само шофьор.
Майната ти, човече! Ти си смрадлив бездомник,
който вероятно си чука прасето. Писна ми от тия глупости!
Ти без това прасе си нищо! Абсолютна нула!
Ако получиш инфаркт, аз ще съм единствения, който ще разбере.
Затова се напъни и ми отдай нужното уважение.
Не си чукам прасето.
Писна ми! Дотук бях.
Хотелът бе съборен през 50-те години.
Сега там е "Пионерския площад".
Но строяха отгоре
и той все още е там под парка.
Какво?
- Сега е бърлогата на Едгар.
Натам отиваме. Вече си в течение.
Помогни ми.
Каквото и да стане, не се меси.
Какво ми казваш? Какво може да стане?
Прашно е.
Изключи го. Очите ти ще привикнат.
От 30 години Едгар организира боеве между ресторантьори.
Колкото си по-известен, толкова и залогът е по-висок.
Само това го интересува.
Откъде знаеш това?
Кой си ти?
Десет секунди. 500 долара за Денис.
Следват...
Божичко.
Търся само...
... прасето си.
ЧАСТ ВТОРА
Пържените филийки на мама и деконструирани миди
Съжалявам. Рядко готвя.
Знаеш ли това място?
На Финвей? Да, популярно е.
Ще запазиш ли маса за обед?
Да. Разбира се.
Като малък
родителите ми си имаха вечер само за тях.
Не излизаха често, баща ми вечно беше зает.
Обикновено се прибираха с разправии и викове.
Мама изпадаше в депресия.
Но...
една нощ...
Помня я като днес, отидоха в този ресторант
и когато се върнаха, бяха толкова щастливи.
Смееха се, обсъждаха храната и виното...
... бяха добре се наквасили.
Споменаваха тази вечеря години наред.
Дори след като онзи готвач, онзи велик готвач,
внезапно изчезна.
Това беше твоето място.
Хората още те споменават.
Това е единственият път, когато майка ми беше...
Какво стана с нея?
Самоуби се.
Тя никога не е била...
Когато си такъв като нея,
рано или късно ти се случва.
А баща ми...
Винаги е бил по-силният в семейството.
Бизнесът му процъфтява.
И си е много добре даже.
Той е много...
... твърд, ако ме разбираш?
Затворен в себе си.
Задник.
Не бива...
... да ни пука толкова.
Първите хора тук
са се появили преди 10,000 хиляди години.
Ако бяхме от тях, сега щяхме да сме под 100 метра вода.
На всеки 200 години
ни връхлита земетресение точно по крайбрежието.
Вече наближава едно.
Когато ударната вълна удари,
ще залее повечето градове.
Всеки мост ще рухне...
в реката, така че...
дори и да искаме, няма къде да се скрием.
Останалите, оцелелите, просто ще стоят в очакване.
Пет минути по-късно
те ще вдигнат поглед...
и ще видят вълна висока колкото 10-етажна сграда.
И тогава всичко това, всички ние...
... ще свършим на дъното на океана.
Отново.
За пържени филийки ползвай стар хляб.
Собственик в Портланд "Кралят на екзотичната храна"
... само чрез асоцииране с друг тон.
Можем да го чуем отделно, да проучим качеството му
и да определяме степента на неговата острота, но...
Искаш качествен, истински трюфел?
Значи ти трябвам аз.
Ако искаш боклук, трябва ти Кейти. Ако искаш спаружени, стояли...
Стояли с дни в хладилник грудки, отиваш при баща ми.
Но ако искаш висококачествен, истински труфел, трябвам ти аз.
Аз съм кралят на джунглата.
Ти нямаше ли приятел - помощник-готвач на Финвей?
Колко грама са?
- 220.
Ще стигнат. Джес ще ти плати.
Имаш приятел при Финвей, нали?
- Да.
Екстра. Дали би ми уредил маса за обед?
Нали знаеш, че баща ти търгува с тях?
- Да, знам.
Всичко е наред. Той знае.
Няма да ходя по работа. Ще водя приятел.
Нали знаеш, че са претъпкани по това време?
Сигурно е така, но нали си връзкарче?
Хайде бе, човек. Моля те.
Ще ти ги дам на половин цена.
- Не.
Приятеля ми е Робин Фелд.
Това звучи добре. Какво е?
Нарича се "Хендпан".
Искаш ли да го пробваш?
Лицето боли ли те?
Да.
Благодаря ти.
- Как се казваш?
Аз съм Роб.
Преди живеех тук.
Къде е дървото на райската ябълка?
Какво е "райска ябълка"?
Това е...
... оранжев плод.
Прилича на домат.
Не може да се яде, ако не е узрял.
Ужасен е.
Но ако му дадеш време
да се избави от така наречените танини,
тогава е много вкусен.
Не мисля, че имаме такова дърво.
Няма значение.
То умряло ли е?
Всички ние имаме различни виждания за обкръжаващия ни свят.
Но най-сложното е да признаем, че не сме нещо повече
от просто прашинки. Признаем ли, тогава ще сме в симбиоза.
В чиста връзка със света. Реалният живот.
Днешното пътуване започва с обединяването на морските дълбини
с богатствата на нашите гори.
Емулгирахме местни миди в смес от замразен морски хайвер
върху легло от боровинкова пяна.
Всичко това, окъпано в парата от иглички на Дъглосова ела.
Бих искал да говоря с готвача.
Можем ли да не привличаме внимание?
Баща ми върти бизнес с тях. Не бива да съм тук.
Съжалявам.
Няма нищо.
Защо?
Какво защо?
Защо не бива да идваш тук?
Браво на теб. Сещаш се, нещо като уговорка.
Да не си крадем клиентите.
Аз си гледам моята работа, а той своята.
Защо не работиш за него?
Ще го направя един ден, когато се докажа.
Звучи като кофти баща.
Какво да се прави, не всички можем да живеем в гората.
Говоря за бащината подкрепа.
Той знае, че мога да се справям и сам.
В този бизнес трябва да си...
Сещаш се...
Не се нуждая от помощта му.
Нека аз да говоря.
- Добре.
Здравейте, аз съм готвач Финвей. Добре дошли в "Евридика".
Храната е отлична.
- Благодаря. Радвам се, че ви харесва.
Чухме, че планирате трюфели в менюто си?
Да, планираме нови ястия с трюфели за зимното меню.
Забележително разрастваща се местна индустрия
с дълбоки корени в древните традиции.
Страхотно.
Търся прасе, търсач на трюфели.
Не ви разбирам.
Искам да си намеря прасето.
Кажи му кой си.
Хайде. Кажи му.
Шеф Фелд?
Мили боже! Ще позволите ли?
Как сте? Господи, не сме чували за вас от
десет години!
- Петнадесет.
Сериозно? Добре. Аз предположих...
Времето как лети...
- Ясно.
Имате ли нужда от медицинска помощ?
- Не, благодаря.
Вероятно не ме помните, но работех в "Хестия".
Беше помощник-готвач два месеца.
- Само толкова ли бяха?
Уволних те, защото винаги преваряваше пастата.
Това е страхотно!
Това е "Пино", реколта 2012, само на 30 километра оттук.
Знаете ли нещо за прасето?
За какво ви е това прасе?
- Защото е мое.
Добре. Това е страхотно.
Това е... Чудесна работа. Процъфтяваща индустрия.
Някой ми го открадна.
Наистина ви уважавам, шеф. Винаги съм.
Но тук ръководя бизнеса и хората имат очаквания.
Критиците, инвеститорите и т.н.
Трюфелите са ключова част от концепцията на зимното меню.
Те трябва да бъдат първокласни. Сам разбирате.
И го казвам с най-голямото си уважение към вас.
И каква е концепция ви?
Ние събираме местни съставки,
предимно дивите за този регион, и просто ще ги деконструираме.
Карайки познатото да изглежда чуждо.
Това би ни дарило с повече разбиране към храната като цяло.
Това ли обичаш да готвиш?
- Вълнуващо е.
Много вълнуващо.
- Вълнуващо?
На всички им харесва.
И ти харесва да го готвиш?
Несъмнено.
- Дерек,
какво стана с мечтата ти?
Да отвориш собствена кръчма?
Всички обожават това място. Това е голям успех.
Защо не отвори кръчма?
Не съм убеден, че го исках...
Беше доста отдавна.
Когато те уволних, те попитах какво искаш да направиш.
Ти каза, че си набелязал няколко помещения
за автентична английска кръчма.
Така ли съм казал?
- Да.
Тук никой не иска кръчми. Това е ужасна инвестиция.
Какъв щеше да е специалитетът ти?
Шотландски яйца с черен дроб и медена горчица.
Те не са истински. Наясно си, нали?
Нищо от това не е реално.
Критиците не са истински, клиентите не са истински,
защото това не е реално.
Ти не си истински.
Защо те е грижа за тези хора?
Те не се интересуват от теб, никой от тях.
Те дори не знаят кой си, защото не си им показал кой си.
Всеки ден губиш частица от себе си.
Подчинил си живота си на тях, а те дори не те забелязват.
Дори ти самият вече не се забелязваш.
Нямаме много неща, за които наистина да ни е грижа.
Дерек, кой ми взе прасето?
Такива хора не ти трябва да ядосваш.
А той ще се ядоса.
Роб, нямам нищо общо с това.
Дори не съм говорил с него.
- Отвори.
Не съм казал и дума.
Моля те. Дори не знаех за това.
Заведи ме при него.
Това е баща ми.
Той е баща ми. Ти не разбираш?
Спри! По дяволите! Какво, по дяволите, не ти е наред?!
Камарото ми! Спри!
Психопат!
- Какъв е адресът му?
Слушай, ще ти купя нова свиня! Кълна се!
Ще наваксам загубеното време.
- Къде живееш?!
380 Вила Нортуест.
Приключихме.
Не искам да те виждам повече.
Какво, това ли беше? Наистина ли?
Тук съм! Точно тук!
Можем да се справим с това.
Знаеш ли какво? Майната ти!
Всички велики са изпреварили времето си
и великите им композиции, без значение кога са писани...
Здравей, мамо.
Срещнах човекът, който...
... ви е приготвил онази вечеря.
Помниш ли онази вечеря?
Всъщност мисля, че щеше да го харесаш.
Или пък не.
Не знам.
Би ли искала татко да те остави да си отидеш?
Да те остави просто да умреш?
Извинете ме.
Щях да й почистя трахеята,
но може би искате да я видите?
Не.
Мога ли да отбележа...
че за мен е чест.
Половината ресторанти в Портланд са ви задължени.
Бих искал да си върна прасето.
Синът ми се справя добре,
но тази работа не е за него. Жив ще го изяде.
Но ще се оправи. Ще му намеря лесна работа,
далеч от тази. Повече ще му подхожда.
Не ми пука.
Знаете ли,
разказа ми как сте се запознали.
Много мило, всъщност.
Не вярвах, че бизнесът ще му потръгне, но...
Оказах се глупак.
Но е време някой опитен да поеме нещата в свои ръце.
Искам да си върна прасето.
Ще ви дам 15,000 долара.
Не.
- 20,000? 20 млн?
Обикновено се контролирам,
но не мисля, че разбираш кой съм аз.
От момента, в който синът ми започна да купува от теб,
ти стъпи в моя свят.
През цялото време, всички тези години,
Едгар, Финвей,
онези дрогирани глупаци,
те са мои.
Така стоят нещата.
Не си ми в категорията, за да се пазариш.
Ще наредя да ти донесат 25,000
утре в малката ти колибка.
И ако те видя отново,
или се опиташ да ме прецакаш,
прасето става на бекон.
И ще си купя друго.
А сега се разкарай от дома ми.
Винаги ли си бил такъв,
или стана след нейната смърт?
Ами ти?
Взел си правилното решение,
когато си се оттеглил в гората.
Изживял си своя миг на слава и вече няма нищо за теб.
За повечето от нас не остана нищо.
Все някой трябва да държи всичко под контрол.
Купи си ново прасе.
Реших, че ще ти е нужен превоз.
Имам колело.
Съжалявам, че му разказах за теб.
Не очаквах да ти я вземе.
Нямам нужда от прасе, за да намеря трюфели.
Моля?
- Дърветата.
Дърветата издават къде да търсиш.
Тогава защо беше всичко това?
Обичам я.
Имаш ли химикалка?
- Какво?
Трябва да си запиша нещо.
Ако градът се наводни, можем да се качим в планината.
Тя е действащ вулкан.
В скапания Сиатъл няма да стъпя.
- Майната му, на Сиатъл.
Ще трябва да ме метнеш и да купиш всичко това.
Няма как да уредя всичко.
- Ако се дърпат,
кажи им, че аз те пращам.
Искаш да използвам името ти?
Трябва ли да питам какво ще правим?
Връщаме си прасето.
ЧАСТ ТРЕТА Птица, бутилка и солена багета
Какво обичате?
Здравейте, търся Изабел.
Ще трябва да си уговорите среща.
Идвам по заръка на Робин Фелд.
Всичко това ваше ли е?
- Вече да.
Принадлежеше на Робин и Лори.
Коя е Лори?
Той не ме е молил,
но му пазя място до нея.
Ще му го кажеш, нали?
Превърнала си го в пекарна.
Аз съм пекар.
Години не променях нищо,
с надеждата да си го върнеш...
но ти не го направи.
А готвенето не беше за мен.
Ти си готвачът,
аз съм пекар.
Още ли печеш своите солени багети?
Да, Робин.
Все още.
По същата стара рецепта?
По същата.
Ще ти се намери ли една?
Може ли още една?
Довиждане, шеф.
Махнала си щорите.
Лори все искаше да ги махне.
Така е по-добре.
Татко?
Татко, би ли излязъл?
Вечерята е готова.
Върви си.
Приготвихме ти вечеря.
Благодаря.
Синът ти я донесе.
Махай се.
Махай се, моля те.
Вън! Вън от дома ми!
Помня всяко ястие, което приготвих.
Помня всеки човек, за когото съм работил.
Защо го правиш?
Съжалявам, но...
Когато отидох,
онези скапани наркомани,
те...
били са твърде груби.
Нямаше как...
тя умря.
Какво да направя за вас?
Какъв пай предлагате?
- Не сервираме пайове.
Имаме бисквити с шоколад, чийзкейк и брауни.
Ще вземем две брауни. Както и кафе.
Със сметана и захар?
- Разбира се.
Какво си мислиш?
Мислех си...
че ако не бях тръгнал да я търся,
в главата ми
тя щеше още да е жива.
Не, нямаше.
Не, нямаше.
Добре ли си?
Смятам да се поразходя.
Всичко наред ли е?
Да.
До четвъртък?
- Да.
... няма да му е трудно да разпознае
трите елемента, на които се основава музиката.
Мелодия, хармония и ритъм...
Спри.
Знам, че ще отидем в изискан ресторант тази вечер,
а ти ще се оплакваш от храната
и че ще трябва да се напия, за да те изтърпя,
но това е твоят рожден ден
и аз те обичам. Тази песен ми напомня за теб.
Честит рожден ден.
Превод и субтитри Наталия Георгиева
© 2021 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас: