Bleach: Thousand-Year Blood War - 02x04 (2023) Свали субтитрите
Гадост! Крилете ми резонираха и се появиха.
Е, и? Ако искаш ги използвай.
Моите ме уморяват. Не са ми нужни.
- На мен също!
Бамбиета май използва нейните.
И още как. Ядосана е, че й изчезнахме.
Страшничко. Тя е последният човек, който искаме да ги използва.
Нали не е от най-умните.
Битката се очертава да свърши бързо.
Предварителен достъп до преводите ми: www.patreon.com/animekuhnia
О, скъпа моя, дори не зная къде сърцето ми се дяна
Забравих онзи сън, който някога сънувах
Да станеш възрастен е равно на това да сложиш маска и да блъфираш?
Кажи ми какво се отразява в боядисаното огледало?
Снимката ти започва да избледнява
Напуска ме, докато се променям
Ще крещя с пълно гърло, докато гласът ми пронизва нощта
Безформеният страх гърдите ми изгаря
Няма нищо, ако не мога както в онзи ден да се смея
Тъга, белези и всичко... Искам със себе си да ги взема
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
Не можеш да убиеш настроението ми, о, бейби
Изгарям като падаща звезда
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Трансформира се, но все още всичко е обърнато...
Кое казваше, че е обърнато? Левашко!
Щом не мога да различа посоките,
то просто ще унищожа всичко пред очите ми!
С моя Взрив!
Добре дошъл!
Капитане!
- Чия подчинена си?
На палето или ехидната усмивка?
Това не беше разумно, лейт. Хинамори!
Тобиуме не може да неутрализира бомбите й.
Нито могат да бъдат блокирани без щит или броня.
Дали?
Говориш така, сякаш кофата на главата ти може да ги блокира.
Усети, че нещо не е наред в момента на удара и помести глава.
Признавам ти го, паленце. Може би животински инстинкт?
Правилно. Не можеш да се предпазиш от бомбите ми.
Не ви обстрелвам с бомби от рейши.
Всичко, по което изстрелям рейшито си, се превръща в бомба.
Затова да ги отблъсквате в последния момент
няма да ви помогне.
- Не.
Да видим как ще отреагираш, паленце!
Зад мен!
Е?
Предполагам, че само бронята ти се е счупила и все още шаваш.
Я да видим какво се крие под кофата!
Какво е станало? Вече не си кученце.
Техниката Джинка...
Така ли кланът ни нарича тази тайна техника?
Да.
Кланът на върколаците бяхме пратени в животинското царство
зарад греховете, дето сме извършили в миналите ни животи.
Ала и туй не ги изкупи и се върнахме в Обществото на душите.
Чупейки временно греховните окови,
можем да върнем облика си и да получим огромна сила,
преди да сме осъдени да бъдем зверове.
Наричаме тази техника Джинка.
Как да я изпълня?
Дай сърцето си.
Изтръгни го собственоръчно.
Принеси ми го
и ще те даря с техниката Джинка.
Не си ли способен? Няма нищо.
Не си длъжен да захвърляш живота си зарад шинигамитата.
Длъжен съм.
Не можех да понеса живот в сенките
и изоставих клана си без срам, но господарят Генрюсай ме прие.
Дължа му много,
а куинситата го посякоха.
Трябва да отмъстя за смъртта му на всяка цена!
Лейтенант Хинамори, вземи капитан Хирако и се оттегли.
Слушам.
Нямам избор.
Банкай.
Кокуджо Тенген Мьо'о...
Дангай Джое!
Какво е това?
Шокирана съм! И в банкая ти няма кученце?
А може би то се крие зад лика на това чудовище?
Какво става?
Кокуджо Тенген Мьо'о е банкай броня, наситена с живот.
Дангай Джое е формата му без бронята,
която разкрива само силата и реяцуто му.
Техниката ти не може да го срази!
Ако реяцуто ти е разкрито, значи и слабостите ти също са!
Не разбираш ли?
Да се превърнеш в жива бомба е плашещо само за живите.
Без живот няма и страх!
Какво намекваш?
Животът на Тенген Мьо'о е в бронята му.
Дангай Джое е Тенген Мьо'о лишен от живот.
Какви ги бръщолевиш?
Знам как действа банкаят ти! Преди минута беше у мен!
Твоят банкай е свързан с притежателя му!
Виждаш ли? На банкая може нищо да му няма,
но не и на теб, притежателят му...
Каква е тази дупка?
Тялото ми вече е празна черупка,
просто съд, имащ за цел да ви срази.
Тайната техника на клана ми, Джинка, ни позволява временно
да се сдобием с безсмъртни тела, като жертваме сърцата си.
Не мога да умра, докато съм в човешки облик.
Значи си дал живота си? Изгубиш ли, умираш или биваш убит!
Не се ли биеш, понеже именно това искаш да избегнеш?
Ако захвърляш живота си така, какъв е смисълът от победата?
Не съм го захвърлил. Заложих го.
Господарят Генрюсай заложи живота си в тази война,
защо да не последвам примера му?
Още преди дори да встъпя в боя...
Вече бях изоставил живота си!
Саджин...
Саджин... Браво.
Наистина си един от нас.
Гледам те
и ме караш да се гордея, Саджин.
Няма начин... Бомбите не се детонират...
Насочва ги към мен по-бързо, отколкото могат да се взривят.
Не може да бъде...
Не още... Трябва да издържиш още малко.
Техниката Джинка... Сърцето ми!
Трябва да стигна до замъка им...
Трябва...
да убия Яхве!
Добре. Много добре, Саджин.
Даде ли си сметка, Саджин?
Чувствата, които те изпълват, са желание за мъст.
Захвърляш живота си в името на отмъщението.
Нещото, което беше рекъл на приятеля ти, че прави.
Но няма нищо.
Отмъщението е истинската същност на нашия клан.
Най-после се завърна...
... в клана ни.
Какво?
Ясно... Значи това е...
Това е цената, която трябва да платя.
Правилно, Саджин.
Животът ти като човек скоро ще секне.
Ще се превърнеш в жаден за мъст звяр...
Остави гнева ти да достигне своя предел.
Проклинай съдбата си. Отдай се на отмъщението си.
Ще пия от мрачната неприязън и ще живея.
Саджин, драги ми Саджин...
Благодаря, че стори това за мен.
Превърна се в ням звяр... само заради мен.
Благодаря ти.
Значи това е цената да продадеш душата си в името на отмъщението.
Това получавам, задето нося името на Готей
и продавам душата си, за да си отмъстя.
Цената, която платих, защото не си взех бележка
от думите ми към Тосен.
Бях...
Да вървим, капитане. Не сторихте нищо лошо.
Нищичко такова.
Да се бием, капитане.
Да убием онзи негодник Яхве
и да отмъстим господаря Генрюсай Ямамото.
СЪРЦЕ НА ВЪЛК
Отстранени щети до 45%.
По дяволите...
Как можах да загубя от шинигами?
Не мога да повярвам, че бях първата загубила от петте...
Недопустимо! Просто недопустимо!
Клетата Бамбинка... Нека ти помогнем.
Ще ни е самотно без теб, Бамби.
Нали, момичета?
Моля те... Не го прави, Джиджи!
Изглежда, битката се изравнява.
Ама че скромен анализ. Можем да се съгласим обаче.
Споделям мнението.
- Да.
В противен случай нямаше смисъл да идвам.
Работата ми е да наклоня везните в наша полза.
Като гръм от ясно небе!
Почти бях забравил, че куинситата умеете да крадете рейши.
Бавно го отнемах от тази страна на бариерата, за да го отслабя.
Отне ми повече време. Прекрасна техника.
Чу ли го?
- Ще го приема за комплимент.
Само че...
Щом ти е отнело време да отслабиш бариерата,
ние също сме разполагали с такова, за да вдигнем нова.
Формата на тази бариера е различна от на първата.
Изглежда чуплива, защото не е еднослойна?
Да.
Но този й вид издава, че е капан.
Не ми оставяш избор. Налага се да взема по-строги мерки.
Време е... Негово величество чака.
Пардон.
- Момент! Заминаваш си точно сега?
Гледай да й благодариш.
Кога ще се върнеш?
- Веднага щом издадат заповед.
Ясно. Другия път ще те чакам с чаша хубав чай.
Това беше страшна експлозия.
Изчезнаха две реяцута. Едно на врага и още едно на...
Капитан Комамура. По дяволите!
Мистър!
Време е за втори рунд! Ставайте!
Кое е това хлапе? Или по-скоро е дребен чичак.
Остави. Не може да се бие повече.
Мистър!
Окей, Джеймс!
Какво?
Една суперзвезда винаги получава втори рунд!
Мислех, че е само един!
- Гонга, Джеймс!
Веднага, мистър!
Стига маймунджилъци!
- Винаги съм сериозен!
И едно! Две! Три!
Хей, Джеймс!
- Да, сър!
Довърших почти всеки капитан, когото успяхме да потвърдим.
Но въпреки че победих,
жалко е, че нямаме публика, нали, Джеймс?
Съвършено сте прав, мистър.
Каква е тази светлина?
Нов враг?
Двоумя се дали да отида там.
Ти как мислиш, Джеймс?
- Да, сър!
Направиха шоу с това спускане. Ще блеснете, ако ги победите.
Да вървим тогава! Не изоставай, Джеймс.
Слушам!
Стой! Мислиш, че си ни победил само защото си преброил до три?
Така мисля, да.
Нокаутираха те, без да покажеш плодовете от тренировките си.
Жалък лейтенант.
- С тях ли си?
Капитан на девета, Кенсей Мугурума. Командвам този без ръкавите.
Капитан? Чудесно! Обикновено сте достоен противник,
но се боя, че отивам да проуча един очебиен паднал обект.
Стига, не говори така. Имаш си двама капитана.
Бих казал, че сме отлични противници, ако искаш да се изтъкнеш.
Тогава чакам да ме нападнете!
Спокойно, няма да ти отнемаме много от времето.
Останете и след финалните надписи.
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ
Изведнъж светлините угаснаха
Напомняйки ми с глас и не мога да помръдна
Не мога да предам и милиметър от репликите, които дублирах
Всички реплики, които не искам да забравя,
се пренавиват, повтарят,
превърнаха се в белег и забелязвам прахта
Чакам ли, чакам, но няма да започне, ако вече е свършило
Предавам се, но може ли за малко рамото ти?
С оставения нож
го пронижи
Все още
по средата на съня неспирно търсехме
Белега, който въртящият се свят помни
Търсехме го със силното желание да живеем
Ще изберем утрешен ден, който няма да се върне
Съвсем скоро
ще падне последната завеса
Озарявайки ни
със замъглените финални надписи
Какво е това?
Усещаш теглото на онова, което се опитваш да защитиш.
Всичко пред взора ти
са вечни спомени и откровения.
С други думи, силата на краля.
Съд, способен да удържи силата, която го пълни,
или чуплива купа си?
Какво искаш да направя сега?
За още епизоди подкрепи ме в Револют: revolut.me/animekuhnia
"Небесата кънтят със заблуда.
Плененото сърце танцува в тон с мелодията."
Bleach 18: ЯРОСТ НА РИНГА