The Witcher - 03x01 (2023) Свали субтитрите
- Търсим момиче и вещер.
Тя е с аристократично изражение, а той е невъзпитан, избелен грубиян.
Господарят Риенс ще ви възнагради за информацията.
Ще платим, ако си ги виждал.
Отдръпнете се, Професоре.
Умолявам ви, любезни господине...
Времето в Каер Морхен показа, че светът се променя под краката ни.
Дните отминават, а опасностите са все по-бързи и свирепи.
Понякога се чудя дали някога ще спрем да бягаме.
За мълчанието ти.
- Благодаря.
Друг призрак ни преследва. Това, което ти причиних.
Не мога да променя миналото.
Но ще помогна на Цири да развие вълшебните си способности.
Ще помогна да я опазим.
Като ти го докажа, може би отново ще ми вярваш.
Междувременно пожелай късмет на Цири.
Пътят пред всички ни е дълъг. Твоята приятелка, Йенефер.
Тисая ме научи първо на това.
Пробвай.
Дори в мълчанието си знам, че се чудиш как е Цири.
Има голям потенциал, но малко талант.
Това ще се промени с времето.
Някой ден ще създаде нещо по-вкусно от сепиите, които вероятно носиш.
Твоята приятелка, Йенефер.
Съсредоточи се върху дишането си.
От тук.
Не отново.
Цири, Йенефер, тръгваме!
Бързо!
- Спрете!
Направи го.
- Тази страна!
Отново ги изпуснахме! Къде са?
Изгорете всичко!
За мълчанието ти.
Брилянтно!
Скъпи приятелю, изглежда с Цири ви харесва четвъртата ни къща.
Имате време да се сближите.
Напомням ти, че ме умоляваше да я обуча да прави магии.
Запази енергията й, за да мога да го направя.
По-малко месо, повече вино. Йенефер.
Успехът идва с повторението.
Можеш, не се отказвай.
Побързайте!
Това са просто селяни.
- Да вървим.
Ярпен!
Боядисай този парцал. Никой не търси Черния вълк.
Здравей.
- Не руши къщата ми.
Очаквам плащане за мълчанието си.
Толкова сме отдалечени, че може да не тръгнем отново.
Като се замисля, дали е толкова зле?
Ще продължим уроците, преди снегът да се стопи.
Момичето има нужда от почивка. Може би ние с теб също.
Твоята приятелка, Йенефер.
Хайде, отново!
Усещам мислите ти, Гералт.
Искаш да ме поканиш на вечеря, откакто дойдохме.
Така ли?
- Не, но видях, че имаш повече вино.
Моля те за още.
Благодаря.
Малко от това. Перфектно.
Истински шедьовър.
От главен готвач Цири.
- Отвори уста.
Любимата храна на Гералт са репички.
Правехме го поне веднъж.
Благодаря.
Лягам си.
- Добре.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Лека нощ.
Лека нощ.
Водната магия е трудна.
- Същото каза за земна и въздушна.
Имаш изключителна сила. Трудно е и за двете ни.
Достатъчно за днес.
След като не се справям с магиите, защо огнената да е по-зле?
Спомни си Риенс.
Погледът му. Винаги има източник.
При огнената източникът си ти.
Отнема ти нещо и не можеш да го върнеш.
Магията ти.
- Да, но магията не е всичко.
Така твърдиш, но щеше да замениш живота ми за нея.
Едва не ме загуби от Волет Меир. Едва не загуби Гералт.
Знам.
Защо го направи?
- Бях се отказала.
Няма да повторя тази грешка.
Катериците нападнаха конвоя на Хенселт.
Картофи с размера на гномски топки.
И твоя конвой ли нападнаха?
- Нека да опитат!
Гневът им е към краля, не към нас.
Искат да отслабят Севера за Нилфгард.
Подслониха ги и сега се бият за тях.
Учудващо е какво правят хората, като им дадеш втори шанс.
Чакайте малко!
Пак ли се чукате?
- Тактично, Ярпен.
Кой би ви винил? Пролетта почти е дошла.
Светът се събужда.
Фестивалът Белетейн е в долината. Ела.
С удоволствие.
Не е безопасно.
- Лоша идея.
Не са ме търсили от месеци. Всички ще са с костюми.
Родена съм на Белетейн.
Можеше да станеш майска кралица.
Но брадата на племенницата ми порасна тази година.
Просто се съгласи. Време е за малко топлина.
Обещавам, че ще съм в безопасност.
Виж новия ми домашен любимец.
Какво е това?
Трябваше да те предупредя, глупако.
Обучено е да надушва вида ти от километри.
Дошъл съм на правилното място.
- Покажи се.
Или ще отворя и ще му станеш вечеря.
Търся момиче с елфска кръв.
Трябва му само миризма.
Кичур коса, част от дреха.
- Имам нещо по-добро.
Прибери го.
Колко?
Гейдж, прати бойците си към Марибор.
Филавандрел, прати твоите към Каед Дху.
Някъде там е.
- Видели ли са я, или са слухове?
Не знаем дали Цирила е от Старата кръв.
Уповаваме се на думите на магьосник, който едва дойде и си тръгна.
Имаш заповеди.
Искам да ги избия за стореното на детето ти.
Надеждата ни. Сестричке, не е достатъчно.
Целта ми е непроменена. Ще открия Дола на Блатхан.
Но как и къде? Вече няма убежище за елфи.
Трябва да открием Цирила. Тя е новата ни надежда.
Съмняваш ли се в мен?
Другите се съмняват.
- Галатин и Катериците се върнаха.
Не е добре.
Трябва ми помощ!
Няма нужда да си бавачка, а да си войник.
Имаше.
Кажи ми, ако не искаш да се биеш.
Невъоръжени Катерици се бият за свобода.
Само толкова воини можах да отделя.
- Това не е вярно.
Бойците ти са на тайни мисии, докато останалите сме там.
Следваме заповеди и нападаме конвои, за да си върнем земята.
Вършите работата на надутия човек.
- Белия пламък не ме интересува.
Интересува ме да имам храна и място, което да нарека дом.
Плановете ми не са да умра в гората заради егоизма ти.
С Нилфгард ли?
- Какво не разбираш?
Ако Нилфгард превземе Севера, елфите ще са свободни.
Континентът ни е Дол на Блатхан.
- Опитахме да делим Континента.
Ако ще има друг геноцид, този път ще бъдат хората.
Мърмориш за древни времена и пророчества.
Не знам какво търсиш. Искаш ли да опазиш елфите живи?
Ние сме тук.
Обеща ми принцеса.
Всеки крал знае за нея благодарение на Тисая де Врие.
Дийкстра, закле се, че Цирила ще бъде моя.
Говорете по-тихо, Ваше величество. Не искате любимата ви да чуе.
Преди да си крал означаваше нещо.
Минаха шест месеца. Какво постигна?
Извинения и разходи, не и принцеса, а искаше да се оженя за нея.
Вниманието ни е към Катериците.
Още извинения. Няма да говоря за тези копелета.
Винят ни за смъртта на глупавото бебе.
Нали не бяхме ние?
Имате най-голямата армия на Севера.
Най-страховитото кралство сме.
- Как го показвам?
Шпионинът не може да открие момиче. Време е за промяна.
Ще поверя задачата на човек, на когото вярвам.
Радовид!
- Какво?
Малкият брат на краля ли?
И този ли трябва да закриляме?
- Не, това е само за пред хората.
Визимир ще припомни на всички кой носи короната.
Носи я благодарение на нас.
Отдавна вършим това, Дийкстра.
- Няма такова нещо.
Съюзът ни е стар, но ни поддържа млади.
Що се отнася до принца - камък, ножица, хартия.
Твърдо не.
- Съблазних баронесата на Лирия.
Единствената й тайна бе сифилис.
Прекарах седмица в Темерия, докато договаряха цените на дървата.
Добре.
Ще наредя на някого да наглежда принца.
Не вярваме на друг.
Ако го направя...
Само аз ще раздавам заповеди, щом се върна.
Не съм била на Белетейн фестивал извън Цинтра.
Сър Лазло опита да прескочи огъня в броня.
Какво мислиш?
Скрий косата си и замаскирай очите.
Трудно ли е да кажеш, че изглеждам чудесно?
Цири.
Знаех си, че е лоша идея.
Изглеждаш чудесно.
Стой наблизо.
- Да открием бирата.
Прочете ми мислите.
- Това ми липсваше.
Ще танцувам.
- Пази се.
Виж какво става, като има една хубава вечер.
Да не се преструваме, че няма егоизъм в мотива ти.
Честит рожден ден и на теб.
Помниш.
- Не забравям много.
Спомняш си добрите ни нощи след джина.
Библиотеката в Ковир.
Не беше много тихо.
Фермата в Муривел.
Каретата от Еландер до Моен.
И връщането.
Не забравяй връщането.
- Как бих могла?
Все едно да забравя нощта в Каингорн.
Ловът на дракона.
Нощите бяха невероятни.
Утрините...
- Бяха самотни.
Често тръгваше преди зазоряване.
- Или пък ти.
Знам защо тръгвах, а ти?
Изплаши се какво щеше да стане, ако бяхме опитали?
Не знаех дали го искам.
Да не е някакъв номер от магията на джина.
А сега?
Да отидем в лабиринта!
Хайде!
Хайде!
Цири.
Цири!
- Цири!
Цири!
Йенефер!
Гералт!
Гералт! Йенефер!
Гералт!
Ще открием друг дом.
- Този ми харесваше.
На всички ни харесваше.
Как ни откри?
- Ловува по миризма.
Знаеше миризмата на Цири.
- Как?
Риенс е откраднал кръвта на Цири от Каер Морхен.
Използвал я е върху създанието.
- Където и да идем, ще ни открие.
Ако не го открием първи.
- Ще го подмамим.
Ще му дадем това, което иска. Мен.
Съжалявам, нямаше да ви поканя, ако знаех, че не е безопасно.
Знаем, но може да се реваншираш.
Керванът ти тръгва утре, нали?
Да.
- Ще дойда с теб.
Сама ли?
- И ние ще бъдем там.
Важно е никой да не разбира. Иначе планът няма да сработи.
Бройте ме. Какво трябва да направя?
Само един дресьор може да плени джакапейс.
Казва се Велдхок. Противен човек с противен навик.
Риенс го е наел да ме открие.
Ще разберат за конвоя ти.
Оплаквай се от непослушното дете, провалило фестивала.
Трябва да закарам белия й задник чак до Аедирн с кервана си.
Ще им взема двойно, ако не млъква.
Хайде, елфе.
Ще знаят за кого говориш.
И колко ценна е информацията.
Заслужи си я.
- Чакай, сладкишче.
Мислите ли, че ще повярва, че сте я пуснали просто така?
Ще бъде с доверен човек.
Някой привидно безвреден.
Стига! Беше само веднъж!
С много различни хора. Не означаваше нищо!
Тези дори не са мои!
Мислиш си, че само ти си изневерявал?
Проклето, дяволско изчадие!
Да, донякъде.
Това правим, сладурче. Изобретателни сме.
Свободомислещи. Всичко е честно.
- Дали?
Кога секси магьосничките ще спрат да ми изскачат?
Обикновено идваш отгоре.
Нали няма арбалет?
- Не.
Вероятно, не бих го изключил. Без арбалети!
Твой е! Заедно със заразения си чеп!
Кой лъже сега, Веспула?
- Изгубихме търпение, бекасе.
Правя всичко по силите си.
- Нищо не правиш.
Освен да мамиш хората.
Инвестирахме много в делата ти, а не получихме нищо в замяна.
С Дийкстра сме готови да те убием.
Крал Визимир е опрощаващ.
Ще посрещне момичето с отворени обятия.
И с отворен дюкян.
Не, скъпа. Не, виж ме!
Няма нужда да пострадат невинни!
Недей! Не!
Мисля, че те оставих да пиеш далеч от тук.
Да, но се отегчих.
Извадих късмет. Отдавна искам да те видя лично.
"Песен на седемте" ми е любима.
- Иронично, но благодаря.
Хората ме харесват. Извинявай, не разбрах името ти.
Радовид. Принц.
Принцът на Редания.
Не знам дали трябва да се поклоня.
Отдавна ви държа ръката. Извинете.
Де да можех да ви помогна.
Нищо...
- Може ли да кажа нещо?
Бедната Цирила има врагове навсякъде.
Редания не е лошо място.
Зимата е студено и влажно през лятото, но храната е чудесна.
Брат ми не е лош за монарх.
Редания не е перфектна, но е най-добрата й възможност.
Може да си кралският ни бард.
Спокойният живот в кралския двор не е за мен.
Ако ти е било спокойно, не си живял какво трябва.
Доведи ни момичето.
Или ще поправим всяко добро дело, което си извършил за елфите.
Ще избием всички.
- Да, схванах.
Имам малко работа, преди да се върнем Третогор.
Имаш пет дни.
Биячът на лютнята!
Отново с този ад... Г-н Зигрин!
Юлиан Алфред Панкрац!
- Знам.
Знам, по дяволите!
- Знам, но трябваше да го направя.
Какво да сторя за теб?
- Нищо, защото имам добър вкус.
Приятелите ти имат нужда от помощ.
Разбира се.
Примамка! Борех се с глад и стихии.
И сега разбирам, че ме ползват за примамка.
Лютиче, аз съм примамката. Риенс преследва мен.
Теб иска жива, а мен не.
Разбираш ли тревожността ми?
- Нищо няма да ти се случи.
Мога да те спася отново, Панкрац.
- Не ме спаси.
Не ме спаси.
Не го направи! Сериозно, ще ме спасиш, нали?
Няма да стигнем Хаге до залез.
Да лагеруваме тук.
Какво е това място?
- Шаеравед.
Внимателно. Земята е пълна с истории.
Не съм виждала толкова диви рози.
Красиви са.
- Историята им не е.
Аелирен.
Смела елфка, която си мислеше, че може да победи хората.
Сбъркала е.
- Доста съкратена версия.
Каква е твоята?
След Взаимното проникване на сферите се появили хората.
Елфите решили, че са просто неудобство.
Като чума от скакалци или суша.
Щели да умрат при едно мигване на елфите.
Хората продължили да се множат и убиват.
Аелирен знаела, че заплахата ще остане.
Събрала младите елфи да се бият при Шаеравед.
Била се е за това, в което е вярвала.
Да защити народа си.
- Така е.
Повела младите елфи на война.
Почитали това място.
Тук са се били. За нея.
Загинали с името й на устните си. Честта им останала непокътната.
Така обрекли вида си на изтребление.
Повела ги към смъртта им.
Неутралитетът няма да ти построи статуя.
Но със сигурност ще те опази жив.
Бийте се!
- Слаби човеци!
Да им е за урок!
Кога ще се научат да пътуват с повече стража?
Колко човека уби?
- Яжте.
Трябва да напълнеете.
Ето. Яж.
Храната е за биещите се.
- Бихме се като вас.
Яжте, каквото сте заграбили.
- Всички се хранят по равно.
Иначе не сме по-добри от хората.
Всички трябва да рискуват по равно.
Беше прав. Трябва да обединим силите си.
В целта си, но и в действията си.
Станало е нещо сутринта. Какво ти промени мнението?
Имах време да обмисля позицията ти.
Виждаме Дола на Блатхан по различен начин.
Но искаме дом и заедно ще го открием по-бързо.
По-често излизай от шатрата.
Утре ще направим следващия си ход.
Ще бъда до теб колкото време е нужно.
Цири!
- Цири.
Мислите ли, че съм толкова лош пазач?
Имах още един сън.
- Кошмар ли?
Не беше страшен. Мислех си за Аелирен.
И баба ми. Разделят ги векове.
Имали са една и съща задача.
Да заличат другия вид от Континента.
Щом заспах, ми дойде идеята.
Ако предложа нещо различно...
Път, който не разделя, а обединява.
Отчасти съм елф, отчасти човек.
Разбирам ги, защото съм и двете. Това е силата ми.
Разбирам какво имаш предвид.
Историята се повтаря.
Дори за идеалистите.
Казваш, че идеализмът на Аелирен е довел до клането на елфите.
Но ако старейшините я бяха подкрепили, можеше да спечелят.
Йен, чула си нещо, докато си им била в плен.
Каза, че са имали пословица.
Това, което е било, не е нужно винаги да е така.
Францеска, вярваше, че може да предложи нещо повече на народа си.
Аз също.
Гералт, научи ме да се бия. Също като Каланте.
Йен, учиш ме да контролирам силите си. Като Мишовур.
А ако това е причината съдбата да ни събере?
Според Ненеке имам силата да променя цикъла на омраза.
Искам да го направя.
Да съм баланс между крале и магове. Да обединя Континента.
Вместо отделни части постоянно да воюват.
Писна ми от разрушение и смърт.
Не се съмнявам в теб, Цири.
Но се съмнявам в света.
Той...
Да тръгваме. Веднага.
Ще бъдем тук.
Готова ли си?
Колко ще чакаме?
- Докато се покажат.
Ще се справи.
Цирила от Цинтра. Най-после си сама.
Не съвсем. Този път водя повече приятели.
Последния път те надхитрих с ум. Сега ще опознаеш магията ми.
С мен!
- Влизайте!
Харесвам шансовете си.
- Нашите са по-добри!
Твърде лесно е!
Гералт!
- Мамка му!
Върви!
Можеш ли да го поддържаш?
- Ново усилие от хаотична лудост.
Да, трябва да изчакаме Гералт.
Стрелци! Залегнете!
Къде е керванът?
- Само тя има значение.
Изпълнявай заповедите.
- Какво?
Мамка му!
Поддържай го.
Не изглеждаш толкова специална.
Копеле!
Мърдай! Държа те.
Наричаш себе си елф. Тя е Старата кръв.
Мястото й е...
- При мен!
Да я измъкнем!
- Хайде, Гералт.
Магьосницата ти се надценява.
Елфите дойдоха за Цири.
Насам!
Мърдайте!
Ще умрете, Катерици!
Отстъпваме. Отстъпление!
След мен!
- Събуди се, ставай.
Пипнах я!
Не!
- Да тръгваме.
Внимателно.
Ако умра, обещай Валдо Маркс да не свири на погребението.
Ще се оправиш.
Лютнята ти е виждала и по-добри дни.
Помогна на хората ми. Благодаря ти.
Лютиче.
Ти си най-смелият бард, живял някога.
Обещай ми да не го правим отново.
Благодаря ти, Лютиче.
Каза, че порталът е различен от всичко, с което си се сблъсквала.
Какво имаше предвид?
- Беше мрачен.
Мина през мен. Все още го усещам.
Имаме си работа и с други магьосници.
Зад Риенс стои някой могъщ.
Трябва да усилиш обучението на Цири.
Ще се трудя повече.
- Не е там въпросът.
Имам нужда от помощ.
Ако говоря с Тисая...
- Не.
Не знаеш колко е трудно да имаш сила без достъп до нея.
Аретуза не е единственият отговор.
- Това е най-доброто за нея.
Дали?
- Ела с нас.
Увери се, че е в безопасност.
Искам да останем заедно.
Мога да го направя, ако започнеш да ми вярваш.
Трябва да открия Риенс и да го убия.
Не мога да дойда с вас.
И ние не можем да тръгнем с теб.
- Трябва да се разделим.
Изгуби брат си.
- Изгубих много повече.
Трябваше да нападнем керван. Излъга ни.
Толкова убити заради едно момиче.
Познаваше момичето.
- Принцеса Цирила от Цинтра.
Предупредих ги, че тя носи само смърт.
Проблемът не е тя, а онази.
Търпях достатъчно. Изгубих достатъчно.
Къде отиваш?
- За помощ от стар приятел.
Гералт.
Където и да отиваш, върни се.
Колкото можеш по-бързо.
Лютичето ме чака в Бан Глеан.
Скоро ще се видим отново.
Ще се грижа за нея.
Обещавам ти, каквото и да си мислиш за мен.
Знам.
Йен...
- Кажи, че това не е сбогуване.
Ще има още хубави нощи.
Обещай ми...
Мисли за мен по какъвто и да е начин.
Обещавам ти.
Бяха натоварени няколко дни.
Обмислих щедрото ви предложение.
Какво е извинението?
- Ще го сторя.
Цири е в опасност.
И хората около нея. Хора, които обичам.
Най-добре да бъде някъде на безопасно място.
Добре представихте Редания.
За усядане.
- Чудесно.
Ще я ескортираме тази вечер.
- Не.
Все още не.
Има магьосник, харесващ огъня.
Риенс.
- Познавам го.
Отървете се от него.
Отървете ли се от него, Цири ще ви има доверие.
Гералт и аз също.
Добър си в тази игра.
Щом казваш, Пип.
- Пип!
Скъпи приятелю, вече ми липсваш.
По-скоро на нас ни липсваш. Твоята приятелка, Йенефер.
Ако Цири не хареса Аретуза, съм набелязала следващия ни дом.
Малка къщичка в една ферма.
Скъпа приятелко...
На Белетейн ме пита дали съм си тръгнал от страх.
Може би беше така.
Може би това ме доведе до тук.
Сега за първи път разбирам истинския страх.
Да не видя повече теб и Цири.
Нищо не е сигурно на този Континент.
Опасностите, които видяхме, говорят за още по-опасно бъдеще.
Йен, знай, че отново ще се науча да ти вярвам.
Ти, Цири и аз си принадлежим.
Твоят приятел, Гералт.
Превод: Koen