National Treasure: Book of Secrets (2007) Свали субтитрите
УОШИНГТЪН, 14 април 1865
5 дни след края на гражданската война
Вие ли сте Томас Гейтс?
- Да.
Искаме да погледнете нещо. Чух, че сте добър в гатанките.
Изглежда като закодирано съобщение.
Това е кода на "Плейфеър".
- "Плейфеър"?
Можете ли да го разчетете.
- Невъзможно е без "ключа".
Какво е "ключа"?
- Дума или фраза.
Мисля, че имате нужда от това.
- Ще ми трябва време.
Тръгвай. Аз ще взема дневника и ще се видим после.
Това застига тираните!
Храмове...
Злато... Сибола. Това е карта на съкровище!
Рицарите на Златния кръг! Ти си предател.
Всички сте предатели!
Застреляха президента! Всички вън!
Ще ви бъда благодарен, ако довършите дешифрирането.
Татко!
- Войната свърши!
Не!
Недей!
Грешиш. Войната едва сега започва.
Синко, всички плащат... дълга си.
Татко, не умирай!
Върни се. Не е честно! Помощ! Някой да помогне.
Рицарите на златния кръг са южна екстремистка групировка,
която руши устоите на Съюзническите сили на север.
Ако Томас не бе изгорил липсващите страници от дневника на Бут,
убийците може би щяха да открият огромно съкровище
и Съюза щеше да загуби войната. Благодаря ви!
Искам отново да благодаря на Патрик Гейтс.
И да повторя колко ценна добавка е Томас Гейтс
към героите от Гражданската война.
Благодаря ви д-ре. Съжалявам само, че дядо ми не е тук да види...
Извинете! Имам един въпрос.
Какво, мислите, е станало със страниците извадени от огъня?
Може никога да не разберем.
- Може би.
И аз имам велик пра-прадядо точно като вас.
Казвал се е Сайлъс Уилкинсън.
Разказвал е на предците ми за нощта на убийството на Линкълн.
Според него, Бут не потърсил Томас Гейтс заради някаква си карта,
а самият Томас е свикал срещата, на която са планирали убийството.
Това е абсурдно.
- Това е лъжа!
Дами и господа, представям ви
една от липсващите страници от дневника на Джон Уилкс Бут,
с името на Томас Гейтс в списъка с убийците на Линкълн.
Латински?
- Бут е учил латински.
Изкрещял е "Сик семпер тиранус" след като е дръпнал спусъка.
"Това застига тираните".
- Да, знаем.
Сурат - "копиае"?
- Боеприпаси.
Мери Сурат е обесена за това, че доставила на Бут пушка и бинокъл.
Томас Гейтс - "творения".
- Организатор или ръководител.
Знам какво значи.
Вероятно е планирал убийството.
- Но това са само предположения.
Погледнете изгорената част тук.
Сигурно ви е много трудно.
- Може ли, г-н Уилкинсън?
Искам да видя дали страницата съвпада с дневника.
Това е безумие. Наричате дядо ми лъжец?
Нима вие наричате прадядо ми лъжец?
- Точно така!
Това не е история от учебниците. Дядо ми лично ми я разказа.
Видях истината в очите му!
- Съжалявам. Наистина.
Ще направим пълни изследвания за произхода, Патрик.
Това е невъзможно.
Планове за къщите на президенти, ключове за несъществуващи врати.
Какъв е смисълът? Какво търся?
Доказателства, доказателства...
Но за какво?
РАЙЛИ ПУУЛ "СЪКРОВИЩЕТО НА ТЕМПЛИЕРИТЕ"
Това книга за съкровището на рицарите темплиери ли е?
Точно така. Но също така и за много други неща.
Теории на конспирацията, легенди и други верни митове.
Авторът тук ли е да ми се подпише?
- Аз съм авторът.
Вие ли?
- Да. Ето тук има снимка.
Снимката си я бива.
Мислех, че Бенджамин Гейтс е откривател на съкровището.
Да, Бен беше, но аз съм съоткривател.
Не съм ви чувала.
Господи! Вие не сте ли Бен Гейтс?
- Да. Точно аз съм.
Имате ли червено "Ферари"?
Да, имам.
- Тъкмо ви го вдигат.
Чакайте! Колата ми!
Къде е "Ферарито"?
- Данъчните го прибраха.
Данъчните?
- Счетоводителят ми създал фирма
на несъществуващ остров и ми каза, че така правели богатите.
После ми натресоха огромна глоба. С лихвите.
Знаеш ли колко са таксите на 5 млн.? 6 милиона.
Но стига за мен. Какво ново при теб?
Гаджето ми ме изрита, живея при баща си
и семейството ми е убило президента Линкълн.
Супер!
- Трябва да ми помогнеш.
Трябва ли да се промъкваш в собствената си къща?
Трябва ми пропуска на Абигейл. Тя има достъп до дневника на Бут.
Защо не я помолиш за помощ?
- Тя смени кода на алармата, Райли.
Не ще и да ме чуе.
Имаме 30 сек. да изключим алармата, след като влезем.
Може би ще се проклинам, че съм попитал,
но какво стана между вас?
- Не знам.
Започна да изполва често думичката "значи".
"Значи" ли?
- "Значи, вече не съм важнa?"
"Значи, ти знаеш най-добре? Значи, станах невидимa?"
Докато се усетя се изнесох, разделихме мебелите и...
Жени! Не можеш да живееш с тях.
Особено, ако са сменили кода.
- Успя само за 25 секунди.
Затова казах да си вземеш куче.
Взех я.
- Да изчезваме.
Това не е колата на Абигейл.
Била е на среща.
- Това не е ли онзи от Белия дом?
Странен е.
Освен, че работиш в музей, живееш в такъв.
Виж ти! Остроумен бил. Сигурно много го харесва.
Ще те разведа... Странно, защо...
Здрасти, Абигейл.
- Какво правиш тук?
Дойдох да си взема разни неща. Конър, радвам се да те видя.
Как влезе, Бен?
Райли, покажи се веднага!
Я, виж ти! Какво правиш тук? Знам, че живееш тук, но...
Пратих ти копие от книгата ми. Успя ли...
Не, още не съм я прочела.
Тебе те познавам. Ти си уредник на Белия Дом.
Запознахме се...
- О, помня! Помощникът на Бен.
Може би трябва да тръгвам.
- Да, съжалявам.
Вечеря, утре вечер?
- Всъщност имам планове за утре.
Тъй ли?
Разбира се.
- Но съм свободна в петък.
Кофти.
Лека нощ.
Не мога да повярвам, че си влязъл с взлом! Какво си взел?
Това са си мои неща.
- Пропускът, Бен.
Трябва да видя дневника.
Видя страницата с очите си. Няма карта на съкровище.
Кодирана е. Някой правил ли е спектрален анализ?
Няма нужда. Мастилото се вижда ясно.
- Може да е изтрито или избледняло.
Специалист си по запазване на документи. Знаеш, че е възможно.
Не зависи от мен. Друг отдел е.
- Който е подчинен на твоя отдел.
Моля те. Само да го погледна. Ще ти оставя Бостънските маси.
И двете ли?
Гледаме я с часове. Нищо няма да открием.
Бен, наистина смятам, че няма да открием нищо.
Погледни го от друга страна.
След 100 години, хората ще помнят само Бут като убиец на Линкълн.
Не е вярно. Чувал ли си израза: "Името му е опетнено"?
Разбира се.
- А знаеш ли откъде идва?
Друг освен теб знае ли?
Д-р Самюъл Мъд е набеден за съратник в убийството на Линкълн.
Доказателствата били косвени. Оправдан е, но това е без значение.
Името му още се помни с лошо. Името Гейтс няма да бъде опетнено.
Бен, погледни!
Виждаш ли?
Това вече е нещо, нали?
Да. Пише "петно".
Нищо не е.
Това е мастилото от другата страна. Обърни я! Буквите са огледални.
Това е шифър!
- Да. Така е.
Виждаш ли как буквите са по двойки? Това е кода на "Плейфеър".
Това може да е доказателството.
- Докато не разгадаеш кода,
това не доказва теорията ти.
Просто ни трябва 5-буквена "ключова дума".
Коя е тя?
- Още не знам.
Ще ми го разпечаташ ли?
- Съществуват милиарди думи.
Трябва да е нещо логично. Да почнем отначало. "Абдал"...
Не искам да развалям празненството, но мисля,
че това няма да спре д-р Никълс да обяви откритието утре.
Не можеш ли да го помолиш да почака, докато докажа, че Томас е невинен?
Ами, ако не е невинен?
ЦЕНТРАЛНА КВАРТИРА НА ФБР
Изглежда старият ни приятел Бен Гейтс пак е в новините.
Да не е открил Атлантида?
Открили са страницата от дневника на Бут.
Това не е всичко. Чуйте това!
- "На страницата са имената"
"на убийците на Линкълн, включително и това на Томас Гейтс."
"Томас Гейтс е пра-прадядо на известния иманяр Бен Гейтс."
А аз си мислех, че нашите са лоши.
- Какво знаем за този Уилкинсън?
Моля?
Човекът твърди, че има страницата от 140 години, но я показва сега...
Защо ли?
Ще открием.
- Така ви искам.
"Бекон".
Продължавай.
- Глупаво е.
Как е той?
- Продължавай да работиш.
Благодарни сме на сем. Уилкинсън, че ни предоставиха страницата.
На нея присъства името на досега неизвестен съучастник - Томас Гейтс.
И Никълс се е хванал. Виждаш ли?
- Татко, спри да го гледаш.
Вече е в интернет. Няма как да го спрем.
Смятаме, че Гейтс е организаторът.
Те не разбират.
- Важното е, че ти знаеш истината.
Чул си историята от дядо Чарлз.
- Историята ли?
Този човек има доказателства. А ние имаме една приказка.
За момент можехме да вървим с гордо вдигнати глави,
а сега ни смятат за лунатици.
- Поне не сме лъжци.
Уилкинсън казва, че Томас Гейтс е организаторът
на едно от най-ужасните дела в Американската история
и е изгорил страницата за да покрие всичко.
И двамата с теб знаем, че е изгорил страницата,
за да попречи на съзаклятниците да открият съкровището.
Има само един начин да го докажем.
- Трябва да откриеш съкровището.
И ти ще ми помогнеш. Разкажи ми пак историята на дядо.
Дядо чул от баща си за картата на съкровището.
След това започнал бунтът.
- Като оставим това,
случило ли се е нещо след това? Нещо да е казал или направил?
Чакай малко.
- Какво?
Хванал сина си за ръката, погледнал го в очите
и му казал с последния си дъх: "Всички плащат дълга си."
"Дълга"?
- И Томас е платил дълга си.
Това са петте букви!
Опитай "смърт". Това е кода. Всички плащат със смъртта си.
Л-А-Б-Ъ-Л... Лабю... Леб...
Глупости!
- Лабуле!
Какво е това?
- Едуард Лабуле.
Къде е телефона?
- Нищо не намирам в тая бъркотия.
Докато си намеря ново жилище.
- Намери си старото. Тя ми харесва.
Д-р Чейс.
- Наричайте ме Абигейл.
Приятно ми е.
- Да седнем.
Благодаря ви за срещата.
- Всъщност, аз щях да ви се обадя
за страницата.
- Нещо ново ли?
Всъщност, открихме няколко двойки букви.
Погледнете.
Прилича на "шифър". Гейтс видя ли го?
Той го откри.
Извинявай.
- Няма проблем.
Ще ми отнеме минутка.
Разбихме кода. "Лабуле".
Лабуле е бил известен във Франция. Може да се окаже нищо.
Или може да е имало карта, както е казал и Томас Гейтс,
и тя е била в Лабуле. Имаме само част от следващата дума.
"Д-А-М". "Дамаска".
- "Дамаджана"?
Дама!
- Благодаря ти, Абигейл!
"Дамата на Лабуле". Знаеш ли какво е проектирал Лабуле,
когато са убивали Линкълн.
- Бен, трябва да затварям.
Има карта или указание върху статуята...
Затвори ми.
- Но ти вдигна. Имаш напредък.
Беше Гейтс, нали?
- Да.
Изглежда е разбил кода. Дочух без да искам "Лабуле"?
Едуард Лабуле?
- Така смята той.
Човекът, чиято идея е "Статуята на свободата"?
Искаш да кажеш, че има карта в "Статуята на свободата"?
Лабуле е бил масон. Оставяли са следи навсякъде.
Научил си нещо от книгата ми.
Интересувате се от история?
- Запленен съм от нея.
Особено от Гражданската война. Потомък съм на ген. Албърт Пайк.
Бил е забележителен мъж.
Но историята само отбелязва делата на великите хора.
Човек живее само един живот, но историята помни вечно.
Единственият въпрос е: "Коя Статуя на свободата"?
Точно така. Има повече от една ли?
Всъщност са три, Райли. Едната е в Ню Йорк.
Има една в Люксембург.
- Но само една e неговата "дама".
ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ
Как го правиш това?
- Радвам се, че ти харесва.
Лабуле е оставил следа някъде. Вероятно е върху факела.
Ще стигна и до там. Не е толкова лесно.
Извинете, господине!
Мога ли да ви помогна, г-н полицай?
- Виж ти. Американец?
Явно не ви притеснява, че тормозите хората с това бръмчене.
Имате ли си идея колко е повлияна Конституцията ни от Монтескьо?
Познавате Монтескьо?
- Готово.
Трябва да има правителство, за да не се страхуват хората един от друг.
Браво!
Намерих го! Четеш ли френски?
Може ли?
- Заповядайте.
Той е ченге.
"През морето, близнаците стоят..."
"...непоколебими"
"...за да пазят това, което търсим."
"Лабуле, 1876"
Това е указанието!
- Близнаците стоят непоколебими.
Да видим. "Непоколебими близнаци".
Непоколебими...
Че и близнаци! Сиамски близнаци, Сиам...
Търговски маршрути между Франция и Тайланд. Не става.
"Непоколебими"!
Британски кораб, който се загубил в Арктическо море през 19 в.
Открит е от американски китоловци, а Конгресът го връща в Англия,
където кралица Виктория прави от дървесината му 2 писалища.
Непоколебимите близнаци!
- И къде са писалищата сега?
Най-близкото е в Лондон. Райли, колко бързо ще стигнем до Бъкингам?
Знам ли? Питай приятелите си.
Ще ви извикаме такси.
- Мерси боку.
Страхотен хеликоптер. Ваш ли е?
- Да, мой е.
Хубаво. Значи глобата е за вас.
- Супер!
Мич Уилкинсън завършва „История” в Военния Институт на Вирджиния.
Компанията му праща наемници в Ирак,
както и в Конго в края на 90-те.
Освен, че са тренирани войници са и продавачи на антики на черно.
Защо тогава един такъв контрабандист
би се отказал от рядък предмет от Гражданската война?
Нещо, което би могъл да продаде на частен колекционер за доста пари.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ... ПОЛУЧАВАНЕ...
КЛОНИРАНЕТО УСПЕШНО
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
Кабинетът на кралицата е тук. Асансьорната шахта е близо,
но единственият достъп е през охраната.
Интересно ще бъде.
- Трябва да те вкараме вътре.
Здрасти, татко.
Телефонът на Патрик Гейтс. Обажда се на Бен.
Снощи ме нападнаха вкъщи.
- Обади се в полицията. Прибирам се.
Какво е станало?
- Няма смисъл.
Нищо не са взели, пък и аз съм добре.
Ние сме в Лондон. Отиваме в Бъкингамския дворец.
Утре имаме среща с уредника.
- Само се пази. Дочуване.
Още някой търси съкровището.
- Естествено! Такава е формулата.
Трябва да разгледаме писалището.
- Да не изпускаме срещата.
Здравейте. Аз съм Бен Гейтс.
- Заповядайте.
ЗАЕТО
Чаено време е, пичове.
Търся офиса на уредника.
Нагоре по стълбите и вляво.
- Много ви благодаря.
Бен!
- Абигейл!
Какво прави тя тук?
- Какво правиш тук?
Баща ти ми се обади. Каза ми, че следата ти била тук.
Ама, наистина ли е там? Разкарай я!
Искам да помогна.
- Много мило, но сега не е момента.
Не е сега моментът?
- Лошо време случи.
Изминах всичкия път до Лондон, за да предложа помощта си,
а ти казваш, че не ти трябвам.
- Не е нужно да правиш сцени.
Не правя сцени!
- Но ние искаме сцени.
Хубаво тогава! Щом така искаш, нека се разберем!
Красота!
Да позная? Не му е времето и мястото. Пак съм крив!
Не съм прав за нас, нито за Томас Гейтс.
Греша, че искаш стола на кралица Ан.
- Грешиш, че си го помисляш!
Чувате ли всички? Тук е по-интересно.
Тя мисли, че съм крив, дори когато съм прав.
Просто защото отговарям бързо, не значи че греша.
Не и ако трябва да го решим заедно. Така правят нормалните двойки!
Сър, ако обичате излезте навън.
- Видя ли сега! Ченгетата довтасаха.
Вие изведете госпожата. Аз оставам.
Добър ден, г-не.
- Мараба!
Пили ли сме?
- Цапнах едно малко в кръчмата.
Ще окошарите човек, щото е сръбнал едно „виски”?
Достатъчно, г-не.
- Йоркширкски пудинг, пай с чай!
Хемендегс!
- Край! Слезте от парапета!
"Хъмпти Дъмпти седеше на стената..."
Това беше фантастично!
Какво лошо има в това да съм прав?
- Нищо. Трябва да пробваш.
Искаш да кажеш, че винаги съм крив?
- Не съм казала това.
Пак съм крив, нали?
- Ето тук вече си прав!
Винаги ти трябва да си важният!
Влезте вътре, г-жо!
Направи ми един списък с нещата, които мога...
Ало! Стойте мирни, гълъбчета!
Не ме оставяй тук с нея!
Какво става?
- Извинявай, че те замесих,
но се справи страхотно.
- Мерси. Ти също.
Кога разбра, че се преструвам?
- Ти кога разбра, че наистина споря?
Точно по средата. Когато каза, че винаги се смятам за прав.
Но когато се окажа прав, и съм си помислил, че съм прав,
значи съм прав, нали?
- Когато заключиш нещо
и случайно се окажеш прав, просто си налучкал.
Доста често се случва.
Аз нямам ли право на мнение, Бен.
- Направо сте си лика-прилика.
Искаш да знаеш защо съм тук?
Мисля, че има следа в писалището от "Непоколебими".
Така бива ли?
Защо ти е толкова трудно да обсъждаш решенията си с други.
Просто защото може да знаеш какъв ще е отговорът ми,
не значи, че не трябва да ме питаш.
- Отварям първата врата.
Добре. Ще пробвам така: Абигейл, би ли ме придружила?
Да, благодаря!
- Не ставай смешна! Оставаш тук.
Опасно е.
- Напротив идвам!
Втора врата.
- Готово!
Няма да идваш.
- Ще викна охраната.
Трябва да има сервизен асансьор.
Какво правиш? Да не са за кралицата?
- Тя не е тук. Флагът е спуснат.
В Уиндзор е.
Какво правиш, Бен?
- Отивам при писалището, без теб!
Не!
- Не я пускай!
Хайде, влизай! Влизай!
Върни си ми цветята.
Какво?
Сложила си си парфюма, който ти купих.
Е?
- Ухае страхотно.
От цветята е, Бен.
- Не е вярно.
Добре. Завийте наляво.
Няма нищо.
- Исках да кажа надясно!
Цветята... и листенцата...
- Да, добре.
Влизай!
Ето го.
- Писалището от "Непоколебими".
Търсим...
орнаменти, нещо написано или издълбано. Може да е всичко.
Виж тук.
Малкълм Гилвъри. 1880-та.
- Изчакай така.
Ето го. Малкълм Гилвъри. Не е правил мебели,
а китайски кутии със загадки.
Ааа...!
- Какво?
Чекмеджетата са като циферблат на сейф.
Четири чекмеджета, значи комбинация от четири цифри.
Може да е година.
Да видим. Кралица Виктория. Родена е 1819.
Добре. Тук е "едно"...
Осем.
Едно.
Девет.
Стана ли нещо?
- "1876" беше написана на Статуята.
Нека опитаме.
Едно.
Осем.
Седем.
Шест.
Ново двайсет!
Тези знаци като че ли са от Инките или Ацтеките.
Досега не съм виждала такова нещо.
Това е с векове по-старо от Гражданската война.
Какво ли значи?
Едва ли има общо със заговора за убийството на Линкълн.
Опа! Тревога! Изчезвайте оттам.
Къде са задържаните?
Да вдигнем малко шум.
Пожарната аларма се включи.
- Опала! Бог да пази кралицата.
Какво става тук?
Някой или нещо причинява шума.
- Проверка по постовете.
В това няма логика.
- Открийте източника.
Проверете тоалетни 4 и 8.
ЗАЕТО
Оттук, дами и господа.
Видях го. Излезе през главната порта.
Алергичен съм към кучета.
Какво намерихте? Дай да го видя.
Почакай, Дани.
Какво е това?
- Взехме си дъска от Бъкингам?
Погледни символите...
Уилкинсън!
Спрете ги! Тръгвайте!
Той е по следите на съкровището.
- Аз ще карам!
В Англия сме.
Наведете се!
Заклещиха ни!
- Дръжте се! Пазете си главите!
Ти пък кой си?
Извинете!
Приближават ни!
- Какъв им е проблема?
Наляво!
Завий!
- Внимавай!
Добре ли сте?
По-живо, бе!
- Дан, спри ги!
Пазете се!
Давай!
Видя ли накъде тръгна?
Какво става? Някой звъни.
- Той е.
Запазила си му номера?
- Я, тихо!
Спри преди да е пострадал някой.
- Дай ми, каквото намери в двореца.
Кажи го на баща ми.
Защо седят на средата на пътя?
Къде са тръгнали всички?
- И защо бягат?
Настъпи я. По-бързо!
Разкарайте се!
През нечий крак ли минах?
- Внимавай с хората!
Давай! По-бързо!
Ето го!
- Да, видях го!
Още са зад нас!
- Телефонът ти има ли камера?
Не, счупена е.
- Добре. Дай ми дъската.
Дръжте се! Минаваме на червено.
Влез в системата на пътна полиция и изтегли снимката от тази камера.
Не можеш ли?
- Мога. Но първо можеше да попиташ.
Благодаря ти, Райли.
Вземи я!
Спри!
Какво е това?
- Не знам, но е наше. Да вървим.
УОШИНГТЪН
Здравей, Патрик.
- Радвам се, че отново сте заедно.
Да, ама не сме.
- Надявах се да си разкара кашоните.
Не мога да разчета всичко, но мога да ви кажа, че
това са местни символи от преди колонизирането на Америка.
Значи на над 500 години.
- Като нищо.
Разпознавам един от символите. Погледнете.
Знаеш ли какво е това?
- Нямам представа.
Този символ е Сибола.
"Златният град".
През 1527 г. испански кораб се разбил на брега на Флорида.
Четирима оцелели. Единият бил роб, на име Естебан,
който спасил вожда на местното племе.
За наградата го завели в свещения им град, построен от чисто злато.
По-късно, когато Естебан отново опитал да намери града, не успял.
Но легендата останала. И всички идвали в Новия свят да го търсят.
Когато ген. Къстър започнал последната битка, търсейки златото,
разбрал, че градът никога няма да бъде открит.
Представяш ли си какво щеше да стане,
ако златото беше попаднало в ръцете на Конфедерацията?
Ще отида да говоря с нея.
И ти идваш с мен.
- Не!
Никой друг не може да го преведе.
- Има и други...
Преводачи от индиански? Няма по-добри.
Не мога да дойда с теб, Бен.
Минаха цели 25 години.
- 32.
Чак толкова?
Има си причина да не сме говорили 32 години.
Нищо не ни свързва.
- Ами аз?
Разбира се. Сигурен съм, че тя се гордее с теб, колкото и аз.
Кой?
- Майка му.
УНИВЕРСИТЕТЪТ В МЕРИЛЕНД
Ще се отпуснеш ли? Всичко ще е наред.
Че как! Минало е доста време. Може да не ме познае.
Мразя я!
Улучили сме мястото.
Аз ще се покрия този път.
Здравей, Бен! Абигейл! Каква изненада!
О!
Видя ли? Една "гласна" е като нож в сърцето!
Умее ги тези неща.
- Не и да открия четката си за зъби.
Не съм забравил четките ти за зъби в Маракеш.
Сложих ги в куфара, както ми каза.
- И каза да натоварим багажа.
Не съм "казал"! Сам го натоварих.
- Но не и пътната чанта.
Чантата е част от багажа. А кой опаковаше багажа?
Не можах да побера чантата в куфара, защото беше я натъпкал с парцали,
докато се правеше на "шивачка".
- Не е вярно!
Мамо!
- Имаше цял куфар...
Мамо!
Искаме да погледнеш това.
- Каква е тази снимка?
Много е интересно. Мислим, че е индианско.
Да. Определено е такова.
- Надявахме се да ни го преведеш.
Ама, разбира се.
Това не е поредното търсене на съкровища, нали?
Мамо, това е много важно.
Добре. Да видим какво имаме тук.
Това тук означава "птица". А това...
... "благородна птица". Намери благородната птица.
Нека те хване за ръката и да те отведе до свещения храм.
Мислите си, че това е карта за Сибола, нали?
Точно това е.
- Не, Патрик.
Този символ не значи "Сибола", а "центърът на света".
Преди ти харесваше. Влюби се в мен, докато търсихме съкровище.
Не беше любов, а вълнение, адреналин и текила. Не си приписвай заслуги.
От търсенето обаче има полза, ако скоро не си чела вестници.
Ти нямаш нищо общо. Бен намери съкровището.
Патрик, Емили, моля ви, може ли да разгадаем какво пише?
Страхувам се, че това е всичко.
Тези символи са наполовина. Така, че имате само половин карта.
Съжалявам. Но не съм учудена.
Поне знаем къде е другата част от картата.
Знаеш къде е? Защо не ми каза?
Защото имаш навика да се вживяваш.
Съжалявам.
- И аз.
Та къде е?
Надписът на статуята беше: "Близнаците непоклатими".
Смята че, картата е разделена в двете писалища от "Непоклатими".
Писалището от "Непоклатими"? Това на президента?
Кой президент? Нашият ли?
- За съжаление, да.
Значи... ние трябва... Белият дом.
Овалният кабинет, ако трябва да бъдем точни.
Че защо да се вживявам сега?
Не съм се съгласявал на това.
- Може ли да се съсредоточим в това?
От преди откриването на Америките е.
- Можеш ли да го преведеш?
Шегуваш ли се? Този език е изчезнал отдавна.
Само шепа хора изучават тези езици.
- Къде да ги открием?
В университета. Но тук не е всичко.
- Какво искаш да кажеш?
Тези символи са отрязани.
Картата не е цяла? Как ще я намерим?
- Не е нужно. Гейтс ще я намери.
Писалището от "Непоклатими" е близо до Южната стена на Овалния кабинет.
Има вратичка отпред.
Рузвелт я е сложил, за да не се вижда количката му...
Я, вижте тук!
Може да стане.
Мисля, че е време за среща с новото ти гадже.
Май си прав!
Този в заешкия костюм Конър ли е?
Досега не съм участвала в такова състезание.
Супер е.
Познавам те. Твоят пра-прадядо е убил Линкълн.
Не. Бъркаш го с Джон Уилкс Бут.
Според Айзеншимъл, Бут е бил само марионетка.
Голямата конспирация е включвала хора от кабинета на самия Линкълн.
Глупости! Теорията му се основава на грешни предположения.
Защо тогава бодигардът на Линкълн не е бил на пост тогава?
Защото Линкълн никога не е ходил с охрана на театър,
особено на Разпети петък!
Защо всички мостове са били затворени, освен един?
Този, през който е избягал Бут!
Добре. Изчезвай вече, нехранимайко такъв!
Какво става с образованието в Америка?
Конър!
- Радвам се, че реши да дойдеш...
... с Гейтс.
- Случайно се срещнахме.
Е, ще го питаш ли?
Какво?
- Нищо.
Не, кажи.
- Не искам да те притеснявам.
Иска да каже, че едва ли ще можеш.
- Какво да мога?
Иска да види Овалният кабинет.
- Не! Знам, че молбата е прекалена.
Не. Може да стане.
- Наистина ли?
Видя ли?
- Можеш ли?
Страхотно! Винаги съм искала да видя Овалния кабинет.
Конър е върха!
Ами, заповядайте.
Имперски мебели, арки... Страшна работа!
Чувството да си тук е невероятно.
- Така си е.
Това е писалището от "Непоколебими".
Сигурно ви е познато от снимката на Джон Кенеди Младши отдолу,
докато баща му работи.
- Прекрасно е.
Хората не знаят, че това писалище има "близнак" в Бъкингамския дворец.
А стига бе!
- Кой би си помислил?
Всички президенти след Хейс са го ползвали, без Джонсън и Никсън.
И, разбира се, Форд.
- Ами, не.
Ами, да.
- Не.
Абигейл! Да не си загуби обецата?
О, да.
Конър, подарък са от баба ми.
- Ами, да я потърсим.
Няма да е приятно да намерят обеца, която не е на Първата дама, тук.
Чудесна забележка, като се има предвид, че не бива да сме тук.
Защо не погледнем ето там?
Аз ще проверя тук.
Мислиш ли, че е паднала отдолу?
- Да.
Може пък да е тук.
- Вероятно...
Нали седна на дивана?
- А, да. Зайчетата.
Конър! Откри я.
Така е.
Толкова ти благодаря!
Ти си най-добрият!
Благодаря ти.
Беше празно.
- Някой го е взел.
Най-умните мъже са седели на него повече от сто години.
Погледнете това!
- Все някой е открил картата.
Беше върху дървото.
- Печатът на президента.
Не е. Орелът държи свитък, а не маслинови клонки.
Не съм сигурен какво е това?
Никой ли не е чел книгата ми?
Орелът, който държи свитък.
- Знаеш ли какво значи?
Да. Но не мога да ви кажа. Трябва да ви покажа.
В книгата ми е.
Даже не си я отворил?
- Нали се местих.
Тринадесета глава.
Тайната книга на президента?
- Точно така!
Това е сборник от документи за президенти, събран от президенти
и предназначен само за такива. Не говоря само за Кенеди,
а за липсващите минути от касетите "Уотъргейт",
дали "Аполо" е кацал на Луната. Дали?
И голямата мистерия. Зона 51.
Райли, това са само легенди.
Дали, Абигейл?
Това е пълна...
- Лудост?
Доколкото се сещам, с "лудости" си изкарваме хляба.
Има право.
- Сигурно.
Символът е същият.
- На бял свят е от 66-та.
Орелът и свитъка. Тайният символ в "Книгата на президента".
Искаш да кажеш, че символите от дъската са в тази книга?
Ако ти се опитваше да ме убедиш,
щях вече да съм ти повярвал, и с по-малко доказателства.
Орелът и свитъка.
Конспираторите вярват, че това е символът на "Тайната книга".
Купил си книгата на Райли?
Мислиш, че ще напишете книга за конспирации и няма да разберем.
Но истина ли е? Президентът има ли тайна книга?
Обичаш ли патици?
Има такава книга.
- Защо ми го казваш тук?
Защото вътре, съм федерален агент. А тук ти говоря като на приятел.
Къде държат книгата?
- Само президентът знае.
Предава се между президентите. Всеки сам си избира скривалището.
Нали си от ФБР? Не можеш ли да ми я намериш?
Единственият начин да видиш книгата е да те изберат за президент.
Човек никога не знае.
Трябват ми няколко минути с него.
- Няколко минути?
Дори да си женен за него, няма да имаш няколко минути.
Ако е с охраната си - да. Но не и, ако е сам.
И как очакваш да стане това?
Преди гражданската война щатите са били разделени.
Хората ги наричали: "Щатите".
Чак след войната започнали да ги наричат "Съединените щати".
Линкълн обедини цялата нация.
И плати с живота си.
- Както и Томас Гейтс.
С живота си...
Как тогава ще остана насаме с него?
Ще го отвлека.
Ще отвлека Президентът на САЩ.
Аз съм ти баща! Как да реагирам? Да те оставя да съсипеш живота си?
Ти луд ли си?
- Чел ли си изобщо книгата ми?
Как точно смяташ да го направиш?
Мислех си за "Маунт Върнън".
Моля?
- Аз съм "за"!
Ще трябва да преместим купона за рождения ден на президента.
Оказа се, че хотел "Спенсър" е бил използван за срещи на Ку Клус Клан.
Имаме ли потвърждение?
- "Уошингтън Газет".
Питат дали на президента му пука за малцинствата.
Няма нужда от потвърждение.
- Искам списък с алтернативи.
Знам, че се обаждам късно. Тръбите се спукаха в другия хотел.
Пълно е с вода.
- Купон за 200 в "Гънстън Хол".
В "Монтичело" е заето. В "Гънстън Хол" и "Тюдор" също.
Свободно е само в "Денби" и "Маунт Върнън".
Направо сте страхотна!
- В "Денби" е супер.
Току що резервираха "Денби". Остана само "Маунт Върнън".
Резервирайте. Преди някой друг да го заеме.
За мен е чест да ви честитя рождения ден, г-н Президент.
МАУНТ ВЪРНЪН, ВИРДЖИНИЯ
Добър вечер, г-не.
- Добра да е!
Намирате се в забранена зона.
- Да, ама тука кълве.
Може, но ще трябва да се преместите нагоре.
Знаете ли, че според чл. 1 ал. 25 от Конституцията на Мериленд
мога да ловя риба в тези води?
- А вие знаете ли, че имам право
да ви задържа за 48 часа без причина?
Прибирам се веднага.
Някой ден може да го облека на купон, на който съм поканен.
20:00. Проверка. Пост 11?
- Чисто е.
Да си виждал една сладурана? Отидох за пиене, а тя изчезна.
Не, сър.
- Хич не ми върви днес.
Добър вечер, Ваше Превъзходителство.
Радвам се, че сте отново в САЩ, г-н премиер.
Ограниченията на средствата при кампаниите не са...
Честит рожден ден, г-н президент.
- Благодаря.
Аз съм Бен Гейтс. Съкровището на тамплиерите.
О, да вярно.
- Ще ви оставим насаме. Довиждане.
Не мога да опиша, колко се радвам, че съм поканен тази вечер, сър.
"Тайните служби" сигурно вече са на крак.
Като се има предвид, новите разкрития около родата ви.
Извинете, сър, но знам, че сте голям почитател на Джордж Уошингтън.
Реших, че ще искате да погледнете това.
Това е план на "Маунт Върнън", начертан от самия Джордж Уошингтън.
Точно така, г-н Президент.
- Завърших архитектура в Йейл.
Не знаех. Наистина.
Била е на пра-чичо ми. Получил я от внучката на робиня...
Честит рожден ден, г-н президент.
- Радвам се да те видя, Франк.
...казвала се Шарлът и е живеела и работила тук, в "Маунт Върнън".
Ние сме ето тук, сър. А това е тунел за бягство, който не е бил открит.
Чудя се дали още го има.
Има само един начин да разберем.
- Защо не погледнем?
Ще ни разрешат ли? На вас, да. Нали сте президентът.
Може ли да дойда с вас?
Вие май сте навсякъде. Дайте на приятеля ми едно фенерче.
Според тази карта, трябва да е...
Едно... две...
Ето тук.
- Да, тук е.
Може ли?
- Абсолютно.
Радвам се, че си вършиш работата, но тук долу нямам врагове.
В подземието. В тази тясна, малка стаичка
Ще ви изчакам тук.
Насам!
Това е знакът на Джордж Уошингтън.
- Но е малко по-различен.
Брадвите. Ъгълът е по-остър. За да съответстват с тези тук,
трябва да формират буквата "V".
Какво друго?
- Острието.
Настрани е.
Добре сме. Спокойно!
Г-н Президент?
- Имаме проблем в сектор 9.
Първи канал, обадете се!
- Затворете всички изходи!
Какво правиш, Гейтс?
Съжалявам, но трябва да ви задам един въпрос,
на който няма да отговорите, ако не сме насаме.
Насам!
Някой има ли чук или железен лост?
Том, намери вицепрезидента.
Между 1880, когато в Овалния кабинет е поставено писалището и днес
някой от президентите е открил тайно отделение в него.
Вътре е била скрита дъска с индиански символи върху нея.
Карта за Сибола. Легендарният град от злато.
И всичко това, заради картата?
Тя ще докаже, че Томас Гейтс е невинен.
Знам, че дъската вече не е там.
- Ходил си в кабинета ми?
Мисля, че местонахождението й е скрито в "Президентската книга".
Книга, известна само на президента, която съдържа всичките ни тайни.
По-смешно нещо не съм чувал.
- Видях печата на писалището, сър.
Знам, че картата съществува.
Няма да ми кажеш как да се измъкна, ако не получиш каквото искаш, нали?
Изходът е натам. Ще ви покажа.
Май не си добър парламентьор?
- Не съм, сър.
Г-н Президент? Къде са чуковете?
Не те разбирам, Гейтс. Рискуваш да влезеш в затвора,
за да изчистиш името на рода си.
- Изходът е нагоре по стълбите.
Всичко, което съм, дължа на рода си.
Томас Гейтс е дал живота си, за да спре Рицарите на златния кръг.
Смятам, че такъв човек трябва да бъде почетен от страната си.
Дал е живота си?
- Линкълн ми е любимият президент.
Не се засягайте.
- Разбирам. И на мен ми е любимият.
Сър, знам, че книгата съществува.
Въпросът ми е, ще се съгласите ли да я погледна?
Дори да съществуваше, защо мислиш, че просто ще ти я дам?
Защото вероятно ще ни отведе до най-голямото съкровище
на всички времена. Огромно парче изгубена история.
Можете да върнете тази история на потомците й.
Вие сте президентът на САЩ, сър.
Дали заради репутацията ви, клетвата да защитавате Конституцията
или заради теглото на историята, което лежи на раменете ви,
смятам, че сте почтен човек, сър.
Хората не вярват в тези неща.
Но искат да вярват.
Най-близката магистрала е натам.
Трябва да се разделим.
Следващият разговор никога не се е състоял.
Книгата съществува.
- Къде е?
Където се държат книгите. В библиотеката на Конгреса.
XY234786.
Благодаря ви, сър.
Трябва да знаеш и 3794.
- Запомних.
И Гейтс?
200 човека видяха, че ме отвлече. Не мога да им обясня защо.
Ако не откриеш, каквото търсиш, ще те обвинят в отвличане.
Знаеш ли какво значи това?
- Да, сър. И още как.
Искам да направиш нещо за мен.
- За мен ще бъде чест, сър.
Страница 47. Хвърли един поглед.
Райли, среща в библиотеката на Конгреса след 20 минути.
Президентът е... какво?
Гейтс!
XY234786...
Близо сме.
Откъде ще започнем?
- "XY" е класификация на книгите.
Означава много специални книги. Къде са те?
Оттук. Ще трябва да се промъкнем.
Ще бъде забавно.
Ето на. "XA", "XM".
Виж! Знаеш ли кода?
- 3794.
Кой каза, че е номерът?
- 234786.
Насам!
76, 78.
- Няма я.
Може някой да я е взел.
Защо тогава ни прати тук?
- Искал е да ни хванат по-лесно.
Вижте!
Какво е това?
- Ключалка с шестцифрен код.
Комбинацията е местоположението.
Комбинацията е местоположението.
Бях прав.
- Браво, г-н Пуул!
Орелът със свитъка.
"Зона 51"!
Убийството на Кенеди...
- Нямаме време.
Април, 1865. Кралица Виктория изпраща на Пайк 2 кодирани писма.
Първото пристига с информация за съкровище в Новия свят.
"Златният град".
Кралицата е помагала на Конфедерацията?
Разделена Америка е слаба.
- И на юг е имало памук.
Второто писмо е било кодирано с "Плейфеър" за връзка с Лабуле,
който да остави указания преди смъртта си.
Това е кода от страницата на Бут, която Томас искал да изгори.
Нея я имаме.
- Точно така. 1880.
Писалището от "Непоколебими" пристига при президента Хейс.
Погледнете.
Липсващата дъска от Белия дом.
Това е от президента Кулидж.
1924. Намерих дъска в скрито отделение на писалището ми.
Дъската е заснета и унищожена.
На Борглум е възложено да унищожи указания в планината "Блак Хилс".
Борглум? Връх "Ръшмор"?
Изваял е връх "Ръшмор",
за да заличи указанията и да защити "Златния град".
Връх "Ръшмор" е камуфлаж.
Данъците ми идват да ме арестуват.
- Идват за мен, не за теб.
Отивайте при колата! Ще се видим после.
Насам!
Отвлича президента, пуска го и отива в библиотеката. Защо?
Сигурно иска да вземе книгата.
Оттук.
Бен, излизай оттам. Трябва да мръдна колата. ФБР са навсякъде.
Изпратих ти снимка на дъската на телефона.
Това възможно ли е?
- Да. Получи ли я?
Получих я.
Занеси я на мама да я преведе.
- Защо аз?
Каза, че майка му е преводач?
- Разберете, коя е.
Как ще намерим Бен?
- Не знам.
Кои сте вие?
- Тук работим!
Казаха ни да се евакуираме.
- Не знам какво става...
Колата ми е ето там.
- Както си чета спокойно и...
Вървете.
- Благодаря ви.
Покажете си пропуските на изхода.
- Успех!
Лека нощ!
Пали колата.
Дай на скорост.
Какъв е проблема? Тръгвайте.
Ще ни окошарят.
Искам проверка...
Бен! Дръж се!
Сив "Мерцедес" SUV.
- Дай газ!
Можем да го направим.
Вдигайте бариерата! Веднага!
Карай!
Няма да стане!
Не трябваше така да става.
- Как ни откриха толкова бързо?
Президентът е плямпало!
Садъски беше там. Знае повече за книгата, отколкото си мислех.
Как президентът прие отвличането?
- Екстра.
Д-р Апълтън?
- Съжалявам, но е затворено.
Извинявам се за късния час.
Казвам се Мич Уилкинсън.
Искам да погледнете нещо. Ще отнеме само минутка.
Вие сте иманяр.
Не. Просто искам да остана в историята. Ще ми помогнете ли?
Този език не ми е познат. Съжалявам, но не мога да помогна.
Извинете.
Разбрах.
Бившият ви съпруг идва. И той иска превод.
Кажете му всичко друго, но не и истината. Разкарайте го.
Животът му зависи от това.
Знам, че не ти е до мен. На мен също не ми е приятно,
но искаме да ни преведеш нещо.
Бен ме изпрати. Има нужда от помощта ти.
Разбира се. Щом е за Бен. За какво става дума?
В телефона е. Не знам как...
- Дай ми го!
Знаем, че води към връх "Ръшмор".
Каменни острови в море от трева.
Така индианците в Южна Дакота са наричали планината "Блак Хилс".
Открийте къде Луната докосва земята и освободете колибрито.
Това ли е?
Хрумвало ли ти е някога... Не мога да повярвам, че го казвам.
Хрумвало ли ти е, че съм правил всичко това, за да те впечатля?
Правеше го, защото искаше. Аз също.
Един от нас трябваше да порасне и да се грижи за Бен. Но не беше ти.
А ти мислил ли си за жертвите, които аз съм направила за нас?
Разбира се, че не си. Просто си върви.
Гадната текила.
Справи се чудесно. Патрик повярва на думите ти.
Синът ти и без това нямаше да открие съкровището.
Ти не го познаваш.
- Може и така да е, но имам това.
Писмо от кралица Виктория до ген. Пайк от Конфедерацията?
Явно кралицата е била съпричастна с каузата на Конфедерацията.
Предава се в семейството ми от 140 години.
Съдържа важна информация. Последното указание.
Естествено, тя е безполезна без вашия превод на дъските.
Каква ирония!
Всичко започна с горенето на страници
и сега приключва с изгарянето на това последно указание.
Така аз ставам единственият, който може да открие Сибола.
Обличайте се.
Преводът на втората дъска е: "Намерете остров от камък."
Бен щеше да го е открил вече.
- Не мисля.
Здрасти, Мич.
Мамо.
Чакай ме!
- Много си бавен.
Знаех, че ще разгадаеш посланието.
Колибрито беше добра идея. Пусни я, Мич.
Оръжията са в нас. А ти ми даваш заповеди.
Отвлякох президента.
ФБР идва да ме арестува. Ще се зарадват и на теб.
Ще хванат и двама ни. А така няма да открием "златния град", нали?
Бен, той има информация. Имаше едно писмо...
От кралица Виктория до ген. Пайк.
- Откъде знаеш?
Четох го в една книга.
За съжаление го изгори.
Досега аз вършех работата. Защо да не продължим така?
Кажи ми какво знаеш, аз ще намеря града,
ще докажа невинността на Гейтс. Съкровището остава за теб.
Но аз идвам с теб.
Искам признанието за откриването на "Златния град" да е за мен.
Хората ти и оръжията остават тук.
- Защо да се съгласявам на това?
Защото имаш нужда от съкровището. Повярвай ми, знам го.
Добре, Гейтс. Така да бъде.
Но повярвай ми, аз нямам нужда от пистолет.
Кой президент? Нашият?
- Реших да ти го спестя.
Все още не виждам благородната птица.
Е, Мич, какво пишеше в писмото?
Какво беше указанието на кралица Виктория?
Входът ще се покаже само при безоблачен дъжд.
Опитай се да го разгадаеш.
Да се върнем като завали?
"Безоблачен".
Може да означава слънце. Трябва ни слънчев ден и дъжд.
Трябва ни вода.
- Вода ли?
Скалите потъмняват от водата. Полейте ги.
Емили, водата.
- Какво държа? Сляп ли си?
Добре.
Това е глупаво. Всичко ли трябва да намокрим?
Ето го.
Тук е, намерих го! Насам! Намерих го!
Погледнете!
Това е орел.
Вижте, орел!
Благородната птица.
- Тя ще те пропусне.
Ами сега?
Трябва да сключим ръце и благородно да се възнесем
над птицата.
Може да показва посоката.
- И някак си птицата ще литне...
Да разгледаме скалите...
Може да се почудите още малко или да ви кажа следващата следа.
Отдай ръката си на сърцето на воина.
Орелът е символ на воина.
Бен, почакай! Това вероятно е ужасен капан. Кажи му!
Това е ужасен капан.
Ще бъде жалко да стигнем до тук и да не опитаме.
Аз ще го направя, Бен.
- Няма проблем.
Отдай ръката си...
Съжалявам, не се сдържах.
Има нещо като дръжка.
Какво е това?
Бен, погледни!
Прекрасно е!
Какво е това?
Прилича на тежест, която държи вратата отворена.
Какъв е този звук?
- Невероятно е.
Извинете.
- Добре ли си?
Заключи се.
- Патрик, какво направи?
Има някакъв механизъм. Не бях аз.
Има само един изход сега.
Напред.
Не съм виждала толкова реликви. Толкова добре запазени.
Трябва да преместим малко камъни. Тук отзад има тунел.
Погледнете това!
Малко златно човече.
Виж му малкото телце.
Прилича на...
Назад!
- Мини от другата страна!
Назад!
Райли, ела напред!
Малко назад.
Последно?
- Спри!
Трябва да балансираме тежестта си на това нещо.
Никъде не се виждат.
- Какво ще правим?
Ще ти кажа какво?
- Не, аз ще ти кажа.
Не, аз!
- Аз.
Там има тунел. Отиди да махнеш камъните.
Все нанякъде води.
- Това е страхотна идея.
Няма нищо. Просто голяма черна дупка.
Вижте! Там има стълба.
Поне каквото е останало от нея.
- Хвърли ми фенера.
Тръгни бавно към онзи ъгъл... Не! Чакай!
Докато аз вървя към онзи ъгъл.
Стъпка по стъпка.
Ако вдигнем този край, мисля че ще я стигна.
Спри!
- Не ни помагаш!
Аз също мога да се кача.
- Назад.
Спри!
Момчета!
- Трима на един сме.
Няма да съм последен. Значи няма проблем да мина пръв.
Виж!
Какво решаваш?
Ще го направим, както казваш.
На "три" всички тръгваме заедно. Стъпка по стъпка.
Едно, две, три.
Готови ли сте?
- Давай!
Какво виждаш, Мич?
Има ли изход?
Какво има там, Мич?
Добре ли си?
Обещай ми, че Бен ще се оправи.
Добре, да вървим.
Мич, обади се!
Според моите сметки...
- Знам.
Ще трябва да оставим един.
- Обещайте, че ще се върнете.
Аз също мога да смятам.
Значи ти си следващата.
- Аз ще съм последен.
"Не, ще измислим нещо, Райли."
- "Да. Имаме нужда от теб, Райли."
Майтапя се. Вървете!
Едно. Две. Три.
- Давай!
Какво правиш, бе?
- Нищо.
Не мога да се кача.
Тръгвай! Веднага!
Готов ли си? Сега!
Райли, дръж се!
Ето там! Мич статуята. Бен, тук има златна статуя.
Можем да я търкулнем, за да компенсира теглото ти.
Ами, търкулнете я.
Пускаме я.
Хайде, Бен!
Подай ръка!
Мерси, Райли.
Къде са гаджетата да ме видят сега?
Добре ли си?
- Всичко е наред. При нас си.
Да продължаваме.
Какво е това?
Освети там!
Какво правиш?
Нищо не виждам. Това ли е?
Петрол.
Няма изход.
Трябва да се върнем.
Патрик, недей! Това е лудост.
Хванах те!
Не можем да продължим напред.
Не е напред, а надолу.
Водата сигурно се отича някъде. Иначе щеше да се напълни.
Помогнете ми да завъртя колелото.
Нивото на водата спада.
Това е...
Намерихме го!
Томас беше прав.
- Не. Ти беше прав.
Съжалявам, че опетних доброто име на прадядо ти.
Само така щеше да потърсиш града.
Това е шансът на Уилкинсън да останат в историята.
Да открием "Златния град". Да бъдем запомнени.
Къде изчезна? С баща ти се поболяхме.
Тя направо изперка.
Като идвахте насам, видя ли...
Стига! Видяхте ли някакви тунели, които водят навън?
Всичко е затрупано. Даже не можем да се върнем при каменната врата.
Къде хукна майка ти?
Скъпи, погледни това!
Това ще отключи тайната
на езика, който се е говорил преди идването на Колумб.
Щастлива ли си?
Бен, погледни!
Тук са им рязали гърлата и са им вадили сърцата.
Какво беше това?
- Чуйте!
Търсих изход, но всичките са блокирани.
Всичката тази вода трябва да отива някъде!
Бен, има течение.
Проследи го. Някъде трябва да се отича.
Точно под нас.
Хайде! Да влизаме.
Водата се покачва бързо.
Да отворим вратата, за да не се удавим.
Води надолу. Това е отводнителен канал.
Пълни се с вода като отвориш.
Трябва да подпрем вратата с нещо.
Ако е отворено, ще наводним тунела.
Трябва да минем и да затворим вратата.
Патрик и Емили. Тръгвайте.
Внимавайте!
Трябва да минем оттатък, Мич!
- Оставаме, докато аз не кажа.
Вратата няма да стои отворена сама.
И двамата знаем какво трябва да се направи.
Единият трябва да държи вратата отворена и да остане.
Аз гласувам за Мич.
- Това не ви е демокрация.
Спри! Ще остана! Погледни!
Виждаш ли? Ще остана!
- Ще ви кажа какво ще правим.
Аз и ти отваряме вратата.
Опита ли се някой да мине, пускам вратата и почваме отначало.
Ако опиташ да ме прецакаш, ще има пострадали.
Няма. Обещавам ти! Просто я пусни.
Бен, не тръгваме без теб.
Изведи родителите ми.
Да вървим.
- Не! Няма да го оставя!
Опитва се да ни спаси. Моля ви!
Бутай, Бен!
Течението е много силно.
Готов съм.
- Дръж!
Дръж се!
Поеми си въздух.
Трябва да изведем Бен от там!
Ако съм заклещен под вратата,
тя ще е отворена. Помещенията ще се наводнят и ще се издавим.
Отвори вратата, ще те измъкна.
- Течението е много силно.
Отворя ли, ще те помете.
Ще те измъкна.
- Аз открих "Златния град".
Аз го открих. И никой няма да научи?
Ще го решим. Можем да се измъкнем.
Това не е загадка.
Край на загадките, Бен. Или всички ще умрем, или само аз.
Кажи на света, че съм го открил.
- Не се предавай!
Благодаря ти.
Не сме се запознали. Аз съм Райли.
За вас е.
Имам доказателство.
Тъкмо си говорихме за теб.
Готов ли си да се предадеш?
- Не. Намерихме "Златния град".
Няма значение. Извършил си федерално престъпление.
Спри се!
Г-н Президент.
- Остави ни за малко, Крейг.
Това е човекът, който ви отвлече, сър
Доколкото си спомням, разглеждахме скрит тунел,
който се затвори случайно, а той ми спаси живота.
За протокола, на днешния ден, след векове изследвания,
ти прослави името на семейството и страната си.
Направихте огромна услуга на страната си. Благодаря ви.
Благодаря.
Реших, че може да искаш да видиш утрешните заглавия.
Утрешните?
ТОМАС ГЕЙТС - ГЕРОЙ ОТ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА
Благодаря ви, сър.
Всички вие, Емили и Патрик Гейтс ще бъдете откриватели на града.
И Мич Уилкинсън, сър.
Наистина ли?
- Да, сър.
Бен, любопитен съм за услугата, за която те помолих.
Какво ще кажеш за стр. 47?
- Мисля, че мога да помогна.
Значи всичко е наред.
- Жизненоважно, сър.
Какво има на 47-ма страница? За книгата ли говорите?
Каква книга?
Моля, ви много внимавайте.
Дестилирана вода ли използвате? Каталогизирахте ли всичко?
Не сте ли? Извинете! Записвате ли всичко?
Трябваше да видите, когато си избирахме диван.
Извинете! Не сте ли онзи? Търсачът на съкровища.
Всъщност "онзи" е ето там.
- Не. Вие сте. Райли Пуул.
Познах ви от снимката на книгата. Ще ми се подпишете ли?
Благодаря.
Значи, масичките за чай.
Ще ти ги изпратя следващата седмица.
Щях да кажа да си ги оставиш.
И може би да се нанесеш обратно при мен.
Не! Използва думичката "значи".
- Значи какво?
Значи, че си ядосана.
- Понякога.
Но понякога не съм. Нещо като гатанка.
А тебе те бива в гатанките. Сигурна съм, че ще ме разгадаеш.
Значи?
БЕЛИЯТ ДОМ, УОШИНГТЪН. ОФИСЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА
ОСВОБОДЕН ОТ ДАНЪЦИ
Обичам тази кола.
Превод и субтитри: bratchet
www.sab.bz Translator's Heaven '2008