The Last of Us - Season 1 (2023) (The.Last.Of.Us.S01E07.2160p.UHD.BluRay.x265-BROADCAST.srt) Свали субтитрите
Мамка му, мамка му.
Хайде, помогни ми. Хайде.
Махай се.
Махай се.
- Млъкни, Джоул.
Вземи пистолета.
- Джоул, млъкни!
Тръгвай. Заминавай. Върви на север, отиди при Томи.
Просто тръгвай.
Върни ми ги.
- Тогава ускори крачка.
Няма пак да бягам двойно заради теб.
Не искам да се бием.
- Да се бием?
Ти не се биеш. Приятелката ти се бие.
Но тя вече не е тук, нали?
Какво става?
Не си от кротките, но какво става последните седмици?
Бетани започна.
Бетани е в лазарета с 15 шева.
- Добре.
Вкарвай ме в дупката.
- Беше там три пъти. Не проработи.
Ще опитам нещо ново.
- Какво?
Ще ти кажа истината.
Ти си умна, Ели. Толкова умна, та чак глупава.
Не виждаш ли? Ще ти помогна. Имаш два пътя пред себе си.
Първият - държиш се като кашик и ще живееш като кашик.
Ставаш рано, патрулираш по улиците,
ядеш скапана храна, изпълняваш скапани задачи
и получаваш скапани заповеди от водача,
който вероятно ще е Бетани.
Това ще е животът ти, докато не те гръмне Светулка,
паднеш пияна от покрив или ти се заплете косата в танка.
Има и друг път. Преглъщаш си гордостта,
спазваш правилата и ставаш офицер.
Получаваш собствена стая с хубаво легло,
ядем добре, не патрулираме, лятото на хладно, зимата на топло,
а хубавото е, че като офицер
ще казваш на всички Бетани-та на света къде да си го наврат.
Защо ти пука?
Защото без значение какво казват или мислят,
ние крепим всичко това заедно.
Изчезнем ли, хората ще гладуват или ще се избият.
В теб има лидер.
Един ден може ти да си начело.
Или не.
Е, накъде?
Ключовете.
- Добре.
Това ли е?
Това е.
Може ли уокмена?
БЕС МАЙТАП СТАВА И ЗА ЧЕТЕНЕ
Гасете лампите, дами.
Гаси.
Райли? Къде беше?
Какво ти става? Защо се промъкваш така?
Беше шега, ясно? Мислех, че ще е по-добре.
В мислите ми ти хареса.
Е…
Как върви?
Ясно. Зле.
- Мислех те за мъртва.
Нямаше те три седмици. Трябва да те наръгам.
Оценявам милостта ти.
Добре ли си?
- Да, просто избягах за малко.
Ако имаш проблеми,
не трябва ли да поговориш с най-добрия си приятел?
Върнах се.
Чакай. Кой ти е посинил окото?
- Къде беше?
Кажи ми името да го разкатая.
- Беше Бетани и вече я разкатах.
Къде беше?
Влязох в Светулките.
- Да бе!
Не съм в настроение за това, Райли. Наистина.
Ти си Светулка?
- Божичко! Казах ти, че ще го направя.
Приказки за освобождаване на зоната не е…
Мамка му. Къде успя…
- По-бавно.
Ще ти разкажа всичко. Първо трябва да ми обещаеш нещо.
Откачено е и ще кажеш "не", но после ще кажеш "да".
Ела с мен за няколко часа за най-хубавата нощ в живота си.
Не.
А сега кажи "да".
- Никъде няма да ходя.
2 ч. през нощта е, а след няколко часа имам тренировка
и ще се уча да убивам Светулки.
Обличай се.
Абсолютни глупости.
Обърни се.
- Какво толкова?
Ако мислиш да се мотаем в парка, вече не може.
Сложиха патрул и там.
- Няма да ходим в парка.
Добре. Къде отиваме?
Тайна. Довери ми се.
Вярваш ми, нали?
Не знам. Трябва ли?
- Разбира се. Дори с живота си.
Охрана?
- Няма. ФЕДРА са глупаци.
Готова ли си?
- Дано да си струва.
Май не са чак толкова глупави, а?
Добре, труден старт.
Можеше да е и по-зле. Можеше да ни сгащят.
Не, благодаря. Ще ми се другата ми вежда да остане цяла.
Е, щом изведнъж се заинтересува от самосъхранението си,
може да спреш да се ебаваш с Бетани.
За какво беше този път?
- За нищо. Тя е глупачка.
Получи 15 шева.
- Не се забърквай с такива.
Извинявай, казваш да не пребивам хората?
Ти вкара Керъл в лазарета за седмица.
Само казвам, че не можеш да се биеш с всички.
Избирай само важни битки.
Това ли учат в университет "Светулка"?
Нещо от рода. Да.
Майната й на Керъл.
Майната й на Керъл. Шибаната Керъл.
Къде отиваме?
- През шибания прозорец.
Виж как тече водата по ръждясалите пощенски кутии.
Най-хубавата нощ в живота ми.
- Виждаш ли?
Светулките светят по-добре.
Честито, една точка за анархистите.
Предпочитаме "борци за свобода".
- Все тая.
Колко етажа?
- Два.
Какво… по… дяволите?
Добре, съжалявам.
Два етажа. Да ти го начукам.
- Добре, не уцелих с малко.
По дяволите.
Мъртъв ли е?
- Да.
Това ли е голямата изненада?
- Не, нямаше го вчера.
Отвратително.
Истинско ли е?
- Бутилката е истинска.
Не е домашнярка. Това е от "онова време".
Трябва да е похарчил всичките си дажби за това.
И не е знаел, че не се меша с хапчета?
Знаел е какво прави.
Ти си извратена, знаеш ли?
- И ти се смя. Още се смееш.
Добре. Ще го пием ли?
Да.
Вкуснотия.
- Дай ми.
Добре.
Страхотно е.
За пръв път ли виждаш труп?
Не.
Родителите ми.
- Да, съжалявам, знам.
Тоест знаех.
- Всичко е наред.
Всичко е наред. Подай.
Може ли пистолета ти?
Заклех се да не позволявам друг да пипа оръжието ми.
"Не пипай оръжието ми, защото съм Светулка."
Дай ми пистолета си.
- Добре.
Тежък е.
- Достатъчно.
Благодаря ти.
Как се случи? Излезе с пич Светулка
и реши: "Яко. И аз мога да съм терорист".
Точно така. И ще се женим.
Наистина. Защо?
Добре…
Една нощ ти беше в дупката. Стана ми скучно. Излязох.
Връщах се, потайна както винаги,
и една мацка изскочи от нищото.
- На нашата възраст?
Не, на 40 или 50. Все тая. Абе стара.
Била се впечатлила как се промъквам. Как съм избягвала охраната.
Попита ме какво мисля за ФЕДРА. Казах й истината.
Фашистки чепове,
които трябва да бъдат обесени, а не хората.
И тя каза: "Ако искаш, приемаме те".
Това ли е всичко? Без странни ритуали?
Не. Казах "да" и сега съм Светулка.
Лесно се отрече от всичко, а?
Под "всичко" имаш предвид, че станах "фашистки чеп"?
Не знам дали е толкова просто.
В определен смисъл ФЕДРА крепи всичко заедно.
Колкото и да обичам да споря с инатливия ти задник,
сега сме поели на мисия.
Добре, спри, спри.
Дай ми секунда.
- Добре.
Светлините са нови.
Свързаха квартала преди няколко седмици.
Повече хора в карантината, повече апартаменти.
ФЕДРА не е съвсем зла.
Фашистки чепове, недохранващи населението си.
Не помогна, че Светулките взривиха склада.
Пропагандни глупости.
- Значи вече не взривявате?
Не и когато има цивилни.
- Пропагандни глупости.
Какво?
Първо, няма проблем, че не знаеш всичко.
Позволи да не се съглася.
И второ, пристигнахме.
В мола? Ти луда ли си?
Запечатан е с причина. Пълен е със заразени.
Щом е запечатан, защо не е запечатан?
Лигаво е.
- Да, капе от години.
Оказа се, че когато ФЕДРА свърза тока, това място също било свързано.
Не че знаят.
Какво правим тук? Просим си токовия удар или…
Слушай внимателно. Минаваш оттам и завиваш надясно.
Ще видиш врата, минаваш през нея и чакаш.
Не.
Завий надясно, отвори вратата, кажи ми, когато си там.
Тръгвай.
- Добре.
Ще ме убиваш ли? Тук е идеалното място.
Знам.
Там ли си?
- Тук съм. Сега какво?
Шибан боклук, хайде.
Е…
Какво мислиш?
Това е…
Това е ебаси… Чакай. Светлината.
Спокойно. Видя отвън, като бункер е.
Никой няма да види нищо. Само аз и ти.
Още нищо не си видяла.
Тази вечер ще ти покажа четирите чудеса на мола.
Планирала си нещо?
Стига бе!
Електрически стълби?
Ескалатор.
- Ескалатор?
Давай.
Стига бе.
Скивай, човече. Толкова е яко.
Назад.
Напред. И назад.
Сега не отивам никъде. Не се движа.
Това е първото чудо, нали?
Да, разбира се. Може да има пет чудеса в този мол.
Внимавай.
Гоня те.
- Какво правиш?
По дяволите, Ели.
- Добре съм.
Добре ли си?
- Да, спънах се.
Добре.
Като грациозна балерина си,
само че побързай, имаме график.
- Добре.
ЗОРАТА НА ВЪЛКА ВТОРА ЧАСТ
ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД 5 МИНУТИ
Не е пълно със заразени, а?
Добре, права беше.
Може ли да спрем и да поразгледаме?
Не. Времето е от съществено значение.
Защо някои магазини са празни, а някои не?
Майка ми каза, че при заразата хората започнали да плячкосват,
докато военните не го затворили.
Нещата, които ги няма, са нещата, от които хората се нуждаели най-много.
Или искали.
Ясно, значи…
Маратонки, а не сапун?
Или тази простотия.
Не разбирам защо хората са искали всички тези неща.
Искаш ли да ти го обясня?
- Много смешно. Знам защо.
Просто изглежда неудобно.
Какво?
- Просто си представях, че носиш това.
Я да млъкваш!
Хайде. Почти стигнахме.
Ели.
- Идвам.
Спри тук. Затвори очи.
Защо?
- Затвори ги.
Вярваш ли ми?
- Очевидно с живота си.
Тогава ми подай ръка.
Хайде.
Почти стигнахме.
Сега?
- Почти.
Казах "почти".
Добре.
Отвори си очите.
По дяволите.
Какво? Стига бе.
Какво?
- Нищо.
Пияна си.
- Не съм.
Ама си.
- Още не съм. Подай.
Помощ?
- Не.
Да.
Стига де.
По дяволите. Ще видя дали мога да го оправя.
Чакай…
Наистина ли мислиш, че можеш да освободиш това място?
Не го казвай, сякаш е някаква фантазия, Ели.
Успели са в другите зони. Направили са нещата както е било.
И ние ще успеем.
Ако се върнеш, искам да кажа…
Ние сме бъдещето. Може да подобрим нещата.
Може да управляваме.
Ти може да управляваш.
Следващия месец ставам на 17. На 17 те разпределят.
Знаеш ли къде ме прати Куонг?
Отряд в канализацията.
Мамка му.
- Охрана, докато хората ринат лайна.
Това мислят за мен.
Защо не ми го каза?
Не знам.
Просто… Паникьосах се. И избягах.
Колкото по-дълго бях далеч, толкова по-трудно ми беше да се върна.
Има ли логика?
Разбирам те.
И щях да те разбера още тогава, ако ми беше казала.
Ти си единственото, което ми залипсва от това шибано място.
Ако това има значение.
Няма ли?
Както и да е. Видяхме две чудеса,
остават още три, ако искаш да продължиш.
Яздя магически кон с милион лампички.
Не знам кое може да е по-хубаво.
Машина на времето?
Хайде.
Можете ли да сте готини като мен? Заемете най-добрата си поза.
Да си готин не е безплатно. Моля, поставете пет долара.
Майната ти.
- Я гледай ти.
Дойдох подготвена.
- Правила си го и преди?
Не, идиотке. Чаках да го направя с теб.
Запомнете. Най-добрата ви поза.
- Хайде, зайче.
По дяволите. Какво да правим?
Страхотни сте.
- Добре, заешки уши?
Чакай.
- Кажете "зеле". Друга поза.
Гръб в гръб?
- Да.
Зеле.
Страшни.
- Добре.
Супер. Времето изтече.
- Чупка.
Добре, извинявай. Разбрах.
Почти сме готови. Да видим как сте се справили.
Благодаря, че се отбихте.
- Ето.
Мамка му.
Тази не е зле.
Щом ти харесва, твоя е.
Хайде. Имаме места за ходене и чудеса за виждане.
Към следващия номер ли отиваме?
- Четвъртото чудо на мола.
Надявам се, че си готова, защото е ебаси якото.
Направо да откачиш.
- Не се престаравай.
Слушай.
ИГРАЛНА ЗАЛА
Райли?
- Да?
Не съм виждала по-красиво нещо.
Да.
- Да.
Извънредно съобщение.
Земята е нападната от летящи чинии от Марс!
О, да.
Имаш ли пари?
Не тези безполезни боклуци. Монети.
Не можем да поиграем дори един път.
Задник.
- Да, същият задник,
който вчера цял час чупи това копеле.
Благодаря ти.
Човече…
Човече.
- Да.
Боже мой.
- Готова ли си?
Да.
Боже мой.
Рейдън.
- О, да.
Милена.
- Милена.
Басейнът на смъртта.
- Първи рунд. Начало.
Как се играе?
- Блъскаш копчетата.
Много са.
Ползвай джойстика.
- Добре.
Милена печели.
- Милена печели.
Егати тъпотията.
- Чиста победа. Готова ли си?
Не.
- Втори рунд. Начало.
Джойстикът.
Как го правя?
- Справяш се добре.
Довърши го.
Довърши го.
- Не ме довършвай.
Но тогава няма да видиш това.
Милена печели.
- Ебаси.
Фаталити.
- Фаталити.
Това беше много яко.
- Да, знам.
Колко пъти си играла това?
- Какво да ти кажа…
Била съм тук няколко пъти.
Значи не си чакала да правиш всичко с мен.
Отново?
И още как!
Първи рунд. Начало.
- Първи рунд. Начало.
Не за дълго.
- Мамка му.
Без мамене!
- Не мамя. Чисто и просто губиш.
Добре. Използвай…
Да почваме.
- Аз вече почнах.
Добър удар, няма да си кривя душата.
Да! Падна ли ми!
- Размазваш ме.
Довърши я.
- Какво да правя?
Назад, напред, долу, напред, нисък удар.
Барака печели.
Хайде. Следващото нещо.
Става късно.
Скоро трябва да ставам и да си оправям леглото.
Така че…
Имаме няколко часа.
- Не трябва да правя гафове.
Но ще се срещнем тук утре.
Взех ти подарък.
А аз обичам подаръците.
Паяк ли е?
Не.
- Нова тениска?
Не.
- Воден пистолет?
По-хубаво.
- По-хубаво?
Динозавър?
- Възможно е.
Пак ще съм ти приятелка, ако е динозавър.
"Пак"? Ели, ти вече си най-добрата ми приятелка.
Чакай, чакай.
Такос ли е?
Добре, не е такос.
Тук ли си отседнала?
- Предимно.
"Част 2".
- Стига бе!
Има втора част? Откъде я взе?
"Какво прави ядосаният канибал?"
Предавам се.
- "Изяжда се от яд."
Дай ми я. Мой ред е.
"Какво казал кръгът на ъгъла?"
"Много си тъп."
"Какво си губи пияният компютър?"
"Оперативната памет."
"Оперативна памет"?
Не знам какво е.
- Добре. Дай ми я.
Чакай малко.
Готово. "Как се нарича алигатор с дръжка?"
Ти ли я направи?
Да. Ели, остави я.
Да убиваш войници?
Не ти си открила мола, нали? Изпратили са те тук.
Новобранецът в скривалището?
Не бихме ги използвали срещу теб или близо до теб.
Никога няма да им го позволя.
Няма да им позволиш? И ще те послушат?
Е, явно ще разберем.
Ели.
- Споко. Тръгвам си.
Ели. Ели!
Ели.
Нищо не е било заради мен.
- Ще спреш ли?
Майната ти!
- Ели.
Ели, заминавам.
Изпращат ме в карантинната зона в Атланта.
Попитах дали може да дойдеш, за да отидем заедно.
Но Марлийн каза "не".
- Коя е Марлийн?
Марлийн е тази, която ми помогна… Няма значение.
Ели, опитах се.
Тази нощ е последната ми в Бостън.
Защо ме доведе тук?
Защото исках да те видя.
И?
И…
И исках да се сбогуваме.
Не е лесно, Ели.
- Всъщност е лесно.
И вече го направи.
Сбогом.
Егати тъпотията.
Райли?
Райли!
Какво, по дяволите…
Изненада.
Петото чудо.
Мислех, че ще го харесаш най-много. Оставих го за последно.
Явно е било тъпо. Каква съм тъпачка.
Дай ми книгата.
Изоставяш ме, решавам, че си мъртва.
Изведнъж се оказваш жива.
Организираш тази нощ. Тази невероятна нощ.
И сега пак си тръгваш. Завинаги.
В името на кауза, която мисля, че не разбираш.
Кажи ми, че греша.
Мисля… че не знаеш всичко.
Не знаеш какво е да имаш семейство.
Да принадлежиш.
Не беше задълго, но го имах.
Бях част от тях.
Искам го отново.
Може Светулките да не са това, което си мисля, но те избраха мен.
Важна съм за тях.
Беше важна първо за мен.
По дяволите, иде ми да те цапна.
Ако ще ме мразиш по-малко…
Сигурна ли си?
За заминаването?
Да.
Добре.
Не го казвам, защото съм ядосана или нещо такова…
Ти си ми приятелка.
И ще ми липсваш.
Е… нощта не е свършила.
Едно последно нещо?
Давай.
Ей.
Какво да правя с това?
- Сложи си го, глупаче.
Защо?
- Защото е забавно.
Тази музика е гадна.
Малка крадла.
Със сигурност… вероятно щях да го върна.
Да бе.
Хайде. Качвай се тук.
Хайде.
Имам теб, скъпа.
Имам теб, скъпа.
Какво?
Не заминавай.
Добре.
Съжалявам.
За какво?
Какво ще правим сега?
Нищо няма да правим.
Бъди готова.
Бягай, бягай!
Разкарай се от мен!
По дяволите!
Не…
Не, не, не!
Не!
Хайде, хайде.
Майната ти! По дяволите!
Да му еба…
Мамка му! Мамицата му!
Тук има още за чупене.
Какво ще правим?
Според мен имаме две възможности.
Първо… избираме лесното решение.
Бързо и безболезнено.
Не. Вариант едно не ми харесва.
Вариант две…
… продължаваме.
За какво говориш, Райли? Всичко свърши.
Ще свърши. Но още не е свършило.
Така свършва за всички, рано или късно, нали?
За някои от нас по-бързо, отколкото за други.
Но не се отказваме.
Дали…
… ще са две минути
или два дни.
Не се отказваме.
Не искам да се отказвам.
Може да изчакаме и романтично да си загубим разума заедно.
Какъв е третият вариант?
Съжалявам. Съжалявам.
Добре. Добре.
Превод КАМЕН ВЕЛЧЕВ