The Last of Us - Season 1 (2023) (The.Last.Of.Us.S01E06.2160p.UHD.BluRay.x265-BROADCAST.srt) Свали субтитрите
Какво направих?
- Дай ми пистолета.
Дай ми пистолета, Хенри. Дай ми го.
Хенри, не!
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
И пистолета.
Кой си ти, по дяволите?
- Човек, който минава оттук.
Извади го с два пръста. Остави го далеч.
Защо не го застреля?
- Пистолетът ми е чак там.
Не ме е наранил, между другото.
- Виждам.
Направила си му супа?
Да, направих му. Навън е студено.
Търся брат си.
Не съм го виждал.
- Не съм казал как изглежда.
Прилича ли на теб?
- Малко.
Значи не съм.
- Има момиче с него.
Може ли да сляза?
- Не.
Ели!
Какво казах току-що?
- Джоул, на по хиляда години са.
Коя е малката откачалка?
- Не й обръщайте внимание.
Искам да ни кажеш къде сме.
- Имаш карта, а не знаеш?
Пропуснахме уличните знаци в шибаната гора.
Леле-мале!
Някъде тук сме. Къде точно?
Дано отговориш като жена си.
Истината ли му каза?
- Да.
Истината ли ми казваш?
Да.
Явно сте си намерили страхотно място за криене.
Да се крием? Тук сме отпреди да се родиш, синко.
Махнахме се от всички.
- Аз не исках.
Не исках да те разстройвам за брат ти,
но щом си стигнал дотук, тогава знаеш какво е навън.
Видяхте ли Коуди?
- Отблизо, гъмжи от заразени.
Както и Ларами и резерватът Уинд Ривър.
Където е имало хора, вече не може да се стъпи.
И не сте чували името "Томи"?
Не.
- Ами Светулките?
През лятото има.
- Не буболечките, хората.
Има хора-светулки?
Кой е най-добрият път на запад?
Поемете на изток.
Но няма да успеете да минете реката.
Никога.
Какво има зад реката?
- Смърт.
Не сме виждали кой е там,
но виждаме телата, които оставят след себе си.
Някои са заразени, други - не.
Ако брат ти е бил на запад от реката, вече го няма.
Няма да ни уплашите.
Него го уплашихме.
Не им вярваш, нали?
- Живеят тук отдавна.
Върни го.
- Те не знаят нищо.
Не са чували за Светулките.
Джоул? Джоул? Добре ли си?
По дяволите, умираш ли?
- Млъкни.
Добре ли си?
- Добре съм.
Добре съм.
- Знаеш, че умреш ли, край с мен.
Казах, че съм добре.
- Добре.
Просто… От студения въздух е.
Добре.
Да намерим Томи и Светулките.
Лесна работа. Само да прекосим Реката на смъртта.
Реката на смъртта. Ама че страшно!
Не започвай.
Скоро ще се стъмни.
До реката има пещери. Лагеруваме там, пресичаме сутринта.
Добре, умирам от глад. Трябваше да взема два.
Сами ще си хванем зайци.
- Ще ме научиш ли как?
Тръгвай.
Слез. Ще си счупиш врата.
Може ли малко?
- Не.
Само да се стопля. Хайде де.
Да. Още е гадно.
Мислех си…
Да кажем, че намерим Светулките, всичко се нареди.
Източват ми кръвта, пускат я в някоя от яките си машини
и правят лекарство.
Добре.
- После какво?
Какво ще правим?
- "Ние"?
Добре де. Все тая. Ти.
Ще правиш каквото поискаш.
Къде отиваш? Какво правиш?
Досега не съм имал избор.
Може би… Стара ферма, малко земя…
Ранчо.
- Готино.
Ранчо за какво?
- Овце.
Ще отглеждам овце.
- Овце.
Те са тихи. Правят каквото кажеш.
Да, да. Добре.
Значи сте само ти и куп овце.
Романтично.
Ами ти? Къде ще отидеш?
Израснах в карантинната зона.
Зад теб океан, пред теб стена.
Може да гледаш само нагоре.
Изчетох цялата училищна библиотека.
Нийл Армстронг, Бъз Олдрин, Джим Ловел.
Кой ми е любимецът?
- Сали Райд.
Шибаната Сали Райд.
Най-доброто име за астронавт.
Ще се получи, нали?
Ваксината.
Малко е късно да се чудим.
Опитах със Сам.
- Опита какво?
Знаех, че е заразен.
Втрих от кръвта си в ухапаното му.
Знам, беше глупаво. Но…
Исках да го спася.
Предполагам, че е по-сложно от това.
Марлийн е много неща, но не е глупачка.
Щом е казала, значи ще успеят.
Първа смяна или втора?
Ще поема и двете. Ти се наспи.
Сънувай…
… ранчо за овце на Луната.
Обещавам.
Би трябвало.
Би…
Още мърмориш насън.
Събудих се рано. Ти спеше, затова поех втора смяна.
Трябваше да ме събудиш.
Не може да правиш такива неща.
- Мога. Защото ги направих.
Аз отговарям за теб, ясно?
- Тогава не заспивай.
Бях тиха, оглеждах се зад гърба си,
търсих следи, стоях на по-високо място и наблюдавах.
Както си ме учил.
Какво да ти кажа? Идва ми отвътре.
Другия път ме събуди.
Тъй вярно, сър.
Реката на смъртта. Все още никакви хора.
Добре.
Уча се да свиря.
- Не можеш да свириш?
Звучи ли ти като да мога?
- Не.
Мамка му, как се прави?
С талант.
- Все тая.
Научи ме да ловувам.
Ха.
- Ха.
"Момиче е. Няма да се справи."
Стрелбата ти е добре.
Не съм сигурен за изкормянето.
- "Изкормяне"?
Изваждането на вътрешностите.
- А, да! Защо е "изкормяне"?
Трябва да е "изчревяне", защото е такова.
Вадиш червата отвътре.
Все още се интересувам.
Я! Зовир.
Не си като Ливингстън.
- Да. Той е неповторим.
Значи това е произвеждало ток?
- Да.
Не ме питай. Не знам как.
Можеше да измислиш нещо. Щях да ти повярвам.
Виж реката. Ненормално синя е.
Джоул, ами ако това е Реката на смъртта?
Стой зад мен.
Не искаме неприятности. Само минаваме.
Свали пушката.
Ти. Пет крачки назад.
- Хайде да поговорим.
Хайде да млъкнеш.
- Добре. Спокойно.
Всичко ще бъде наред.
Били ли сте до заразени?
- Тук няма заразени.
Дяволски си прав.
Последен шанс за куршум.
Ако си заразен, ще го помирише и ще те разкъса.
Както казах, само минаваме.
Сега нея.
Ей!
Спечелихте си още десет секунди.
Какво правите тук?
Търся брат си. Това е. Нищо повече.
Как се казваш?
Джоул.
Томи?
Какво правиш тук?
Идвам да те спася.
Има още, ако искате.
- Благодаря, госпожо.
Отдавна не сме яли свястна храна.
- Аз никога не съм яла свястна.
Това е ебаси якото.
Извинете я. Ели, малко по-възпитано, ако обичаш.
Какво?
- Какво ти има?
А нейното възпитание?
- Беше любопитна.
Децата тук не изглеждат и не говорят като теб.
Ясно. Е, може да ги науча.
И си искам пистолета.
- И не са въоръжени.
Знаете ли…
Мисля, че започнахме малко зле.
- Хората й щяха да ни убият.
Трябва да внимаваме кого пускаме тук.
Всичко е шоу. Плашим тези, които ни мислят злото.
Едни 90-годишни се посират наблизо.
- Ели!
Казват, че оставяте трупове.
- На наши нападатели.
Лоша репутация не означава, че си лош.
Поне невинаги.
Госпожо, благодаря за гостоприемството,
но може ли да останем само семейството?
Ами…
Всъщност Мария е от семейството.
А стига бе! Поздравления.
Джоул, кажи "поздравления".
Поздравления.
Искате ли да разгледате?
- Да.
Установихме се тук преди 7 години. Тогава бяхме неколцина.
Тази част вече беше затворен комплекс и достроихме стената оттам насам.
Повечето нападения спряха, но има от време на време.
Каза "заразени".
Обикновено малки колонии, отклонили се от градовете.
На това открито поле е като стрелба по мишена.
Още съм с "Ремингтън"-а, но му намерих оптика.
С повишена точност. Пръскам им главите от километър.
Ще ме научиш ли?
- Не, няма да те научи.
Как опазвате това място?
- Внимателно.
Насред нищото сме, не се хвалим, не включваме радио.
Храм за всевъзможни религии.
Училище. Пералня. Старата банка е затвор, не че имаме нужда.
Ток от язовира ли вземате?
- Пуснахме го преди години.
Последваха канализация, водопровод, топла вода, осветление.
Това шибано място функционира.
Джоул, скивай.
Значи ти командваш?
Никой не командва. В съвета съм.
Демократично избран в услуга на 300 души плюс децата.
Всеки помага. Патрулиране, готвене, ремонтиране, лов
и прибиране на реколта.
Всичко, което виждате - оранжерии, добитък…
Всичко е общо. Колективна собственост.
Значи комунизъм.
Не е точно така.
- Буквално е точно така.
Комуна. Ние сме комунисти.
Стига бе!
- На няколко месеца е.
Искаш ли да я погалиш?
- Да. Как се казва?
Блясък.
- Блясък. Толкова е красива.
Ще искат да се изкъпят. Да се преоблекат.
Може да заемат къщата срещу нас.
- Да, тя е прилична.
Недокосната е от 2003-а, но пуснах отоплението.
Можеше и по-зле.
- Повярвай ми, били сме по-зле.
Справяме се добре.
Ще заведа Ели, ако искате да си поговорите.
Да. Добре.
Джоул.
- Всичко ще е наред.
Тръгваме ли?
- Да.
Мина много време.
Не си остарял много.
За разлика от теб.
Мерси, че още ти пука за мен.
Пробваме да отглеждаме прасета.
Имаме ли бекон, какво още ни трябва?
Коледни елхи и бекон. Пълен комплект.
Е, как е Тес?
Добре е. Бива.
Това е добре.
А хлапето?
Да…
Дъщеря е на някаква важна клечка от Светулките.
Опитва се да си намери семейството.
Идвах насам и затова…
- Наистина ли?
Защото си добра душа?
Плащат.
Знаеш ли къде може да са Светулките?
Имат база в Университета на източно Колорадо.
Една седмица езда на юг.
Много шибан терен е дотам.
Заразени, бандити.
Не е лесен преход.
- За нас ще е лесен.
Нали гърмиш заразен от километър, което е пълна глупост де.
Не мога да дойда.
- Стига де. Аз прекосих цялата страна.
Двамата ще стигнем до Колорадо.
Жената не те пуска ли?
- Джоул.
Тя ли ти забрани радиото? Затова ли спря да пишеш?
Мария ме намери, след като зарязах Светулките.
Добри хора са.
Не бяха длъжни, но ме взеха. Само трябва да следвам правилата.
Аз съм ти брат.
- Да, знам.
Ревностно пазят това място и има причина да го правят.
Разчуе ли се, че сме тук…
- Да, знам.
Ще дойдат лоши хора.
Аз такъв ли съм? Лош човек?
- Джоул…
Томи, нещата, за които ме съдиш, правех ги, за да ни опазя.
Правехме ги заедно. И не бяха "неща".
Ние убивахме хора. И не те съдя за това.
Оцелявахме по начина, който знаехме. Но има и други начини.
Просто не бяхме добри в тях.
Ако знаеше през какво минах да те търся последните месеци…
Ще ставам баща.
Мария е бременна отскоро.
Трябва да съм по-внимателен.
Честно, ужасно ме е страх.
Не знам… Мисля, че ще съм добър баща.
Ще разберем.
"Ще разберем"? Това ли ще кажеш?
Какво друго да кажа?
Ако животът е спрял за теб…
… не значи, че трябва и за мен.
Утре взимаме припаси и ти се махаме от главата.
От другата страна на улицата съм
Гадост.
Ехо?
Мария?
КЕВИН 03.04.00 - 29.09.03
САРА 20.07.89 - 27.09.03
Добре. Току-що ти взех това.
Хайде. Пробвай го.
Ебаси шибаното лилаво.
- Патладжанено. Става ли ти?
Да.
- Обувките?
Добре са. Къде са ми нещата?
Бяха парцали. Видя ли какво ти оставих?
Да. Най-странният подарък.
Но полезен. Къде се подстригваш?
Само в елитни салони.
Ще си взема ножицата.
- Не…
Само връхчетата, обещавам.
Това ли си работила преди?
Не. Бях помощник-окръжен прокурор в Омаха, Небраска.
Вкарвах лошите в затвора.
- Яко, предполагам.
Но харесвах и фризьорството. Сигурно е типично за майките.
Видя ли мемориала, който направи Томи?
Да.
Съжалявам за децата ти.
- Всичко е наред.
Дете. Само Кевин е мой.
Сара е била дъщеря на Джоул.
Май не трябваше да казвам.
- Не, всичко е наред.
Това обяснява нещата.
Няма да питам защо си с него.
- Добре.
Но има неща, които не знаеш за него.
- Че е убивал ли?
Знам за това.
Значи ме разбираш.
- Вече не го прави.
Спрял е да убива?
- Невинни.
И Томи го е правил. Това тревожи ли те?
Томи е следвал Джоул. Като теб сега.
Може да съм по-умна от Томи. Не се обиждай.
Определено си умна. Щеше да станеш страхотен адвокат.
Не ми казваш много неща.
Добре. Това е важно.
Внимавай на кого се доверяваш.
Могат да ни предадат само тези, на които сме повярвали.
Разбираш ли?
Хайде. Взимай си шибаното патладжанено палто.
Къде отиваме?
- На кино.
Елиът Гарфийлд. Ще съм в другата стая.
Приятел на Тони съм. Сещаш ли се? Тони Дефорест.
Чудесно.
- И аз съм актьор.
Така ли?
- Майка ти знае.
Разбирам.
Ами…
Явно ще се виждаме.
- Явно.
Лека.
Срещнах Люси.
- Какво й каза?
Че ще живея в другата стая. Прие го спокойно.
Казаха ми, че си тук.
Реших да ти спестя мъките.
Не трябваше да казвам онова.
Дори не го мисля.
Знам, че се радваш за мен.
В сложна ситуация си и съжалявам.
Прощаваш ли ми, или…
Пътуването до университета самоубийство ли е?
Не. Опасно е, но можеш да се справиш.
Само се подготви добре.
- Връщали ли са се хора от там?
Всички.
За какво става дума?
Тя има имунитет.
Какво?
- Ели.
Зарази се, но не се разболя.
Томи… Томи, лично видях как я ухапаха.
Беше преди месеци. Месеци.
Има имунитет.
От самото начало.
Марлийн ни нае да я заведем до някакви Светулки.
Потръгна зле.
Тес беше ухапана.
Закле ме да заведа детето.
Предсмъртното й желание. Какво друго да правя?
Стигнахме до Канзас Сити и тогава…
Тя спаси живота ми там. От друго дете.
Преди пет години щях да го убия.
Но го застреля тя, за да спаси мен. 14-годишна.
Защото съм твърде бавен и глух, за да го чуя, че идва.
Видях…
Видях човек да убива брат си,
за да спаси нея, а аз просто гледах.
Реших, че кучето ще я разкъса, защото е подушило нещо върху нея.
Но само стоях неподвижно.
Не можех… да помръдна,
не знаех какво да кажа. Само…
Бях толкова уплашен.
Мислиш, че все още ме бива…
… но не съм този, който бях. Слаб съм.
Има моменти, в които страхът изниква от нищото
и сърцето ми сякаш спира.
И сънувам.
Всяка нощ.
- Какви сънища?
Не знам. Не ги запомням.
Но когато се събудя, знам, че…
… съм загубил нещо.
Провалям се в съня си.
Това правя. Винаги съм се провалял.
Провалих се с нея, отново и отново.
Искаш аз да я заведа.
Иначе ще умре заради мен. Сигурен съм.
Трябва да я изоставя.
Джоул…
- Затова се махна от мен, нали?
Да компенсираш нещата, които правехме.
Това е шансът детето ти да се роди в един по-добър свят.
По-млад си. Още си силен. Сам каза, че ще се върнеш.
Трябва да я заведеш.
Не може да казваш на никого. Дори на Мария.
Томи, само на теб вярвам.
Ако някой види ухапванията по нея, какво има под кожата й,
ще я убие.
Това е последното, което искам от теб.
Кълна се.
Ще я заведа сутринта.
Настанихме ви в номер 38. Ляво, ляво, дясно.
Мисля, че той предпочита да е сам.
Ще е невъзпитано да не кажем "здрасти".
Но се опитай да бъдеш тактичен.
Какво е "тактичен"?
- Да излъжеш.
Ехо? Господин Гарфийлд? Люси и аз сме.
Върнахме се да ви кажем колко ни хареса.
Прекарах си страхотно. Първо помислих, че ще е скучно.
Ели?
Само за това ли се тревожат?
Момчета, филми,
коя риза с коя пола си върви?
Странно е.
Слушай…
- Защо си тук?
Дойдох да говоря с теб.
- Не. Защо още си тук?
Ако ще ме зарязваш, зарязвай ме.
Какво си чула?
"Трябва да я изоставя. Заведи я ти."
Застъпих се за теб, защото помислих…
За твое добро е.
По-добре ще ти е с Томи.
Познава района по-добре…
- Пука ли ти за мен?
Разбира се.
- От какво се страхуваш?
Аз не съм тя, ясно?
Мария ми каза за Сара и…
- Недей.
Не казвай и дума повече.
Съжалявам за дъщеря ти, Джоул…
… но и аз съм загубила хора.
Не знаеш какво е загуба.
Всички, за които ми е пукало,
са или мъртви, или са ме изоставяли.
Всички, с изключение на теб.
Не казвай, че ще съм в безопасност с друг.
Истината е, че ще съм по-уплашена.
Права си.
Не си ми дъщеря.
Аз не съм ти баща.
На сутринта…
… поемаме в различни посоки.
Влез.
Към конюшните.
Дойде да се сбогуваш ли?
- Не.
Да открадна един кон и да замина.
Щях да ти дам един.
- Знам.
Както и да е, това беше преди 30 минути и…
Заслужаваш избор. Мисля, че е по-добре с Томи.
Да тръгваме.
Добре.
Дръж и двете.
Горе-долу посока?
- На югоизток до магистрала 25.
До междущатската. Няма да я пропуснеш.
Тук има място за теб. И за двамата.
Разчитам на това.
Може ли да я взема?
- Да.
Мария взе моята.
- Вече казах "да", Джоул.
Адиос, големи братко.
Затваряй.
Много надясно. Трепна.
- Целта е много малка.
По-голяма е, отколкото трябва. Вади гилзата.
И не трепнах.
Пушката е скапана.
- Добре, дай ми я.
Не стреля точно. Ще видиш.
Вдишай дълбоко, издишай бавно. Стискаш спусъка с любов.
Нежно, стабилно, внимателно и бавно.
Ще стреляш или ще я чукаш?
Няма да стане. Не стреля точно.
Да ти го начукам.
ЗАДНИК
Значи в Джаксън е така, както е било преди?
Не. Страната беше твърде голяма за това.
Преди на света се гледаше по два начина.
Някои хора искаха да имат всичко.
Другите искаха никой да няма нищо.
Ти от кои беше?
- От никои. Вършех си работата.
Която е била… да строиш?
Точно така. Къщи, магазини, такива неща.
Наричаха ни "изпълнители".
"Изпълнителят".
Доста готино.
- Да, бяхме готини.
Всички обичаха изпълнителите.
Супер.
Ако объркаш на четвъртия път, даваш топката на другия отбор?
Да. Нарича се "обръщане".
- Обръщане.
Но ако стигнеш до 10-ия ярд, броенето започва отначало?
Да.
Тоест просто се движиш в една посока.
В общи линии. Но с насилие.
Че как иначе.
Гледай ти. Успяхме за пет дни.
Лесно беше. От какво толкова се страхуваше Томи?
Има време да разберем.
- "Има време да разберем."
"Изпълнителят".
"Дом на Овните".
Какво е това?
- Талисманът на отбора.
Мъжка овца.
- Виждаш ли?
Крачка по-близо до мечтата ти.
Но не виждам Светулки.
- Може да са по средата.
На по-безопасно.
Насам.
Значи тези места…
Хората са живели тук
и са ходели на училище?
- Да.
Въпреки че са били възрастни?
- Почти възрастни.
Мисля, че беше повече купони и откриване на себе си.
Какво искат да направят с живота си.
Какво искат да направят с живота си.
Мислех си…
Не искам ранчо. Нали мога да правя всичко?
Това са условията.
Като дете исках да стана певец.
- Да бе.
Кое му е смешното?
Сега трябва да изпееш нещо.
- Не.
Хайде. Няма да се смея.
- Вече се смееш.
Добре, прав си.
Ще ми попееш по-късно.
Спасявам света. Поне това можеш да направиш за мен.
Така си е.
Това маймуни ли са?
- Сигурно от старата лаборатория.
Погледни ги.
- За първи път виждаш маймуна?
За първи път виждам маймуна.
Виж.
БИОМЕДИЦИНСКИ НАУКИ
Да започваме.
Охранителни гнезда.
- Без охрана.
Да.
Пистолетът?
Да.
Тук определено е имало лекари.
Списък за опаковане. Правиш го, преди да заминеш.
И просто са заминали?
Може би не всички.
Е, поне не са кликъри.
Да, но няма и Светулки.
Може би изследванията са ги превърнали в маймуни.
Там ли са отишли?
СОЛТ ЛЕЙК СИТИ
Трасетата водят насам. Може да са бягали от времето
към по-добри условия. Не знам.
Насам.
- Млъкни, по дяволите.
Отзад.
Готова ли си?
- Да.
Ела тук. Ела.
Джоул!
Джоул! Качвай се!
Качвай се на коня!
Джоул!
Хванете го!
- Тръгвай!
Махайте се!
- По дяволите!
Копеле!
Вече не ни следват. В безопасност сме.
Джоул? Джоул?
Джоул, не! По дяволите!
Джоул? Джоул?
По дяволите.
Джоул, отвори очи. Отвори си очите.
Трябва да станеш.
Не мога да се справя без теб.
Не знам къде да отида, какво да правя.
Джоул.
Моля те.
Джоул, моля те.
Превод КАМЕН ВЕЛЧЕВ