The Big Blue (1988) (The Big Blue - CD1.sub) Свали субтитрите
Гърция 1965
Роксана Аркет
Жан-Марк Бар
Жан Рено
БЕЗКРАЙНА СИНЕВА
Пол Шенар
Серджо Кастелито
Жан Босе
Марк Дурет
Андреас Вотсинас
Валентина Варгас
и Грифин Дън
Жак, Жак! Ела бързо!
- Нещо свети! Нещо свети!
- Бързо, Жак!
- Нещо блещука в пристанището!
- Бързо!
Ето там, ето там! Виждаш ли го, Жак?
- Блещука!
- Това е монета.
- Моя е! Аз я видях първи!
- Не, лъжец такъв!
Добре, ще я извадя, но спрете да се биете. Ще си я разделим.
Не можеш да разделиш монета. Глупаво е. Моя е. Аз я видях пръв.
Той е прав. Ти си тъпак.
- Ще си купим нещо и ще го разделим.
- Добре.
- Става ли?
- Става.
Спрете да я сочите. Видях я вече.
И аз я видях също.
Ей, та това е малкият французин.
Как си малки французино?
Добре.
Не възразяваш, аз да се гмурна вместо теб, нали?
Не.
- Ако имаш нещо против, ще ми кажеш, нали?
- Да.
Хубаво тогава.
Роберто.
Брой.
Едно.
Две. Три.
Четири.
Пет. Шест.
- Седем...
- Браво, Енцо! Браво, Енцо!
На кого е монетата сега?
Ти я видя, но аз се гмурнах за нея.
- Роберто, колко отброи?
- Шест.
Ще я хвърля обратно в морето.
Дълдисваш, и ако я извадиш за по-малко от шест, твоя е.
Браво.
Енцо, аз видях първи монетата. Ще я делим, ли?
Не може да се дели монета, тъпако!
Това... монета ли е, дето блести там долу?
Да. Монета е.
Ще ви я извадя, отче.
Ще я дам на бедните.
Отче?
Отче?
Време е да ставаш, Жак.
Мамка му.
Енцо!
Жак!
- Не трябва да се гмуркаш всеки ден, татко.
- Тогава ти, не трябва да ядеш всеки ден.
Не се безпокой. Когато се уморя...
Сирените ще ми помогнат да изплувам.
Хей, виждал ли си някога Сирена?
Не.
Аз съм ги виждал. Не искаш ли да знаеш, къде?
- Защо не ме попиташ?
- Какво?
Къде съм виждал Сирени.
Защо никога не задаваш никакви въпроси?
Аз винаги задавам въпроси.
Безмълвен си като камък. Все едно сам си говоря.
Питай ме нещо, дяволите да го вземат!
Защо мама ни напусна?
Помпи.
Майка ти не ни е напуснала.
Върна се в Америка, това е всичко.
Там е домът й.
Жените са толкова...
непредсказуеми...
като морето.
Пропуска! Не!
Помощ! Жак!
Не, вода! Вода!
Помощ! Не мога да дишам!
Не!
Татко! Татко!
Какво? Стой тук, Жак!
Сицилия 1988
Г-н Молинари?
Да. Как се случи това?
Ами, компанията ме помоли да извадя каквото мога от кораба.
Така че, водолазите се опитаха да стигнат до двигателя...
но корабът просто се обърна по течението!
Вижте, прецаках всичко!
Вижте само!
Можете ли да помогнете?
- Колко души има там долу?
- Само един.
Подаваме му много въздух, но той трудно диша.
Ей, трябва да го изкарате по-скоро от там!
Десет хиляди.
- Лири ли?
- Долари.
Ей, почакайте малко.
Вие момчета да не се опитвате да ме изнудвате в момент като този.
Добре, ти ми кажи...
колко споре теб струва един човешки живот?
В моето село, имаме поговорка.
Как точно беше?
- Не си спомням.
- Какво означава всичко това?
Забрави.
Енцо, успех.
Тъй като имаме малко време, ще подпишеш ли чека?
- Колко дълго може да издържи така?
- Брат ми е световен шампион.
Подпиши.
Браво! Браво!
Благодаря! Браво!
Хей! Чакайте! Чакайте малко!
Чакайте малко! Чакайте, момчета! Ей!
Ей, благодаря ви, момчета.
Наистина.
Пак заповядай.
Енцо, какво ще правиш с парите?
Трябва да боядисам колата.
Но Джузепе ще го направи за 25 кинта.
Тогава му кажи и да я лъсне.
Енцо, сериозно, какво ще си купиш?
Градина с рози за мама. Рокля за Анджелика.
Вземи си подходящ костюм.
Но най-важното е...
Да?
Намери Французинът.
Намери ми Жак Маьол.
Южна Америка
Чао.
Вие ли сте д-р Лорънс?
Не, аз съм асистентът му. Добре дошли в Перу.
Благодаря.
От тук.
- Питие за згряване?
- Да, ако обичате.
- Чай или уиски?
- И двете.
Не видях ли току що мъж в червен неопренов костюм и очила?
Точно така.
- Застрахователя е тук.
- Време беше.
- Джоана Бейкър.
- Хареса ли ви пътуването, а?
Благодаря.
Минаха три седмици от злополуката. Малко се обезпокоихме.
Франк, по-добре иди при него. Почти е готов да се гмурне.
Добре.
Първо потапяне, две минути.
Кой...
- Кой е този?
- Маьол.
Жак Маьол.
Значи това експериментирате? Гмуркане на човек в замръзнало езеро?
Камионът пропадна в много дълбока цепнатина в ледника.
Не успяхме да спасим оборудването.
Трябва да говоря с шофьора.
През пролетта, когато се размрази.
Наистина ли ще го спуснете под леда?
Да не е роб или затворник, или нещо подобно?
Скъпа моя, науката е жестока господарка.
- Как ще диша?
- Няма да диша.
Чуйте.
Това са ударите на сърцето му.
Чувате ли, с каква скорост забавя?
Това е невероятно.
Сега е във флуороскопа.
Чуйте ударите на сърцето му.
Не мога да поярвам.
Всичката му кръв е концентрирана в мозъкът му.
Дори не захранва крайниците му вече.
Това е феномен, който е наблюдаван само при китовете и делфините...
до сега.
Защо го прави?
Не знам.
Няма ли някой да му занесе одеяло или нещо подобно?
Кафе?
- Познавам ви.
- Срещнахме се преди няколко минути.
В езерото.
Не, в хижата.
Тогава трябва да е бил някой, който много прилича на вас.
Благодаря.
Нямаме много време.
Това е подарък.
Благодаря.
Няма ли да го отворите?
- От дълго време ли сте тук?
- Не.
- Къде живеете?
- Ню Йорк.
Ами, радвам се, че се запознахме.
И аз също.
Френската Ривиера
Ще се забавя само пет минути.
Палячо.
Това е лама.
Готов ли си?
Липсвахте ми, пакостници.
Жак, приятелю.
Как си?
Енцо?
Оставих те да плуваш, и 20 години по-късно те намирам отново във водата.
Какво по дяволите правиш, тренираш ли?
Да.
Чудесно.
Виж костюма ми. Изглежда добре, нали?
- Знаеш ли, че станах световен шампион?
- Да, знам.
Световният шампионат стартира след десет дни в Таормина.
Бъди ми гост.
Ето ти билета.
Защо?
Защото съм сигурен, че си умираш да ме победиш.
Ти си най-добрият, Енцо.
Ще се видим на шампионата.
Хайде, давай, давай!
Върви да паркираш в Джърси, задник такъв! Давай, давай, давай.
Трябва да се движа! Трябва да свиквам с живота тук!
О, Господи. Мамка му.
Смених ключалката, кучи син такъв!
Сали! Аз съм.
- Къде беше?
- В Перу.
Обраха ни.
Взеха телевизора, новата стерео уредба.
Взеха пръстена от баба ми.
Мразя Ню Йорк.
Мразя го тоя апартамент.
- Мразя те и теб.
- Как беше пътуването?
Беше приятно. Беше...
Беше много интересно.
Беше студено.
Имаш ли негова снимка?
Всъщност...
Какво мамка му е това?
Това е неговият пулс.
Ще направя кафе.
Оставили са ни печката.
Той имаше най-красивите очи.
Смешно е.
Беше като в приказките.
Знаеш ги французите. Много са романтични.
Той не е французин. Америцанец е.
Майка му е американка. Нима не си чула какво ти разказах?
Да. Слушах те цяла нощ.
Звучеше сякаш си влюбена.
Но всички знаем, че няма такова нещо, като любов от пръв поглед.
Изяла си всичкият сладолед.
Това е добро. Това е много добро.
Много, много, добро. Много добро.
За съжаление е непълно.
- Джоана.
- Какво?
- Отегчавам ли те?
- Не, разбира се, че не.
Определено не. Какво казахте?
Казах, че това досие е непълно, разбра ли?
Защо не се върнеш при Лорънс и да вземеш номера на камиона?
И не му позволявай да ти разправя, че е била в жабката.
- Тоя човек наистина ли е замръзнал?
- Като висулка.
Ще го оставят така до пролетта.
Радвам се, че не отидох аз.
Не те чувам!
Казах че, документите на снегомобила са в жабката.
Да. Вижте, просто вземете копие от митницата и ми го изпратете веднага.
Не можем да ви изпратим нова екипировка, докато не попълним досието по случая.
Добре. Ще ги имате до края на седмицата.
Чудесно. Направихте ме много щастлива. Благодаря.
- Добре. Довиждане.
- Д-р Лорънс?
- Да?
- Ами...случайно да знаете...
как да се свържа с вашият водолаз, Жак Маьол?
Последно чух, че е в Таормина...
за да участва в Световният шампионат по гмуркане в Сицилия.
Сицилия ли?
Дъфи? Имаме големи проблеми в Сицилия.
- Какво искаш да кажеш?
- О, Господи, Мафията.
Мафията. Коза Ностра. Де Ниро, Копола, Пачино. Искам да кажа, знаех си.
- Не трябваше да се заемаме с тази полица.
- Какво се е случило?
- Документите са подправени.
- Не може да бъде.
Да. Нотариусът е фалшив.
Има същият подпис като на предприемача.
- Това не може да е истина!
- Да, ама е.
Трябва да изпратим веднага някого там.
Ако докажем измамата, може и да се отървем.
Със самолет е четири часа до Рим...
а от там пътя е доста кратък до Сицилия.
Ще повикам Кардоса. Той ще ни измъкне от това.
Не, аз вече му се обадих. Синът му има рожден ден утре.
- О, по дяволите синът му!
- Аз ще отида.
- Ще отидеш ли?
- Да, ще отида.
Благодаря ти. Мислех, че говориш испански.
Италианският е на практика същият.
Много ти благодаря.
Маьол, Маьол, Маьол. Нямате резервация.
- Сигурен ли сте?
- Напълно, сър.
- Това нали е Хотел Сан Доменико?
- Да, той си е от 127 години.
Внимавайте с колата. Току що я боядисах,ясно? Графиньо.
Жакомино, приятелю мой, братко мой!
Е, най-накрая се реши да се присъединиш към нас. Постъпи правилно.
Помниш ли малкият ми брат, Роберто?
- Здравей.
- Здравей, Роберто.
- Коя стая си избра?
- Нямам стая.
Нямаш стая? Паоло?
Какво чух току що?
Лично аз ти се обадих да запазя стая за моят добър приятел...
а ти го третираш като непознат.
- Всичко е наред. Ще отседна другаде.
- Жак Маьол е не само мой...
много специален приятел...
но той още е един от най-добрите гмуркачи в света!
И ти го изхвърляш навън! Ти луд ли си бе, идиот?
Остави, Енцо. Ще се оправя някак.
Вземи моята стая. Аз ще взема апартамента на графинята.
Тя ми каза, че смята да се премести в гробищата.
Там щяло да и е по-удобно.
Радвам се, че дойде.
Е, след всичките тези години, трябва да имаш куп въпроси към мен.
- Прав ли съм?
- Да, разбира се. Имам много въпроси.
Ами, какви са?
Не знам как да ти ги задам.
- Женен ли си?
- Не, не, не.
Аз също, заради мама.
Тя е проклятие. Торнадо.
Упорита е като муле.
Бях сгоден за около седмица.
Мама така побесня, че макароните отскачаха от стените.
Значи не си женен.
Браво на теб.
Играеш зона като мен. По едно момиче във всяко пристанище, нали?
- Все пак, сме мъже.
- Дяволски си прав!
Това им казвам, когато ми кажат, че съм се превърнал в риба.
Хората ли говорят това?
Забрави. Майтапя се!
Залагам часовника си, че тя ще е в леглото ми довечера.
Здравейте.
- Ей, вие познавате ли се?
- Да.
Енцо Молинари. За мен е голямо удоволствие.
Джоана Бейкър. Приятно ми е. Това е случайноста.
Невероятно е. Да се срещнем точно тук.
Невероятно. Не мога да повярвам.
Ъ... искате ли да седнете?
Да, благодаря.
- Не ви прекъсвам, нали?
- Не, ни най-малко. Емилио.
- В хотел ли сте отседнали?
- Не, всичките са пълни.
Но ми препоръчаха един пансион в града. Казаха ми, че всичко в Таормина е пълно.
Заради Световното по гмуркане е. Между другото, аз съм световен шампион.
- Какво правите в Сицилия?
- Застрахователно разследване.
Реших да си взема няколко почивни дни и да разгледам островът.
Няма друго такова място по света като Сицилия.
Спагети Дел Маре за супер специалният...
- застрахователен агент.
- О, не, благодаря.
- Само кафе.
- Не, трябва да ги опитате. Добри са.
- Добре.
- Както ви казах по-рано...
аз съм световен шампион по свободно гмуркане.
Някой хора казват, че това е най-мъжкият спорт в света.
Едно трябва да знаете, когато гледате тези мъже да се гмуркат с главата на долу...
в синята бездна, че всички мускули се стягат за едно изключително усилие...
- Енцо.; - Какво?
- Майка ти.; - Къде
Ще ме убие, ако види, че ям спагети в ресторант.
- Мамка му.
- Яж.
Мамо!
Остави ме да мъкна целият този багаж, а?!
Мамо, Роберто е като кран... Това не е ли достатъчно?
Какво, да не си седнал да похапнеш?
Само малко кафе. Утре се гмуркам. Помниш ли малкият Жак?
Жак Маьол. А това е приятелката му, Джоана.
Красива е, нали?
Спагети "Дел Маре".
Много ви благодаря.
Толкова съм гладна.
Хубави са.
Американка ли си. Трябваше да се досетя.
Това е пансиона.
Чудесен е.
Е, май ще си доста зает тези дни, а?
Не знам.
Защо питаш?
Ами, защото аз...
Не знам. Просто си мислех...
Ти...Състезанието. Интервютата. Нали разбираш.
Състезание като това, изисква голяма доза концентрация.
Нали така?
Да.
Можеш вече да оставиш чантите.
Благодаря.
Трябва да се приготвим за церемонията довечера.
Таитянина е новият световен шампион.
Писна ми. Не съм сигурен, че ми се ходи.
Роберто, сакото.
- Това ли?
- Да.
Много добре.
Ами обувките?
Много шик.
- Както и да е. Нямаш други, нали?
- Не.
Тогава си много шик.
- Здравей.
- Здравей.
Дами и Господа, моля за вашето внимание.
Г-н Андре Боне...
Председател на Комитета на Световният Водолазен Шампионат...
ще връчи наградата на новият световен шампион по свободно спускане.
Днес слетобед нашият нов шампион се спусна на...
забележителната дълбочина от 310 фута.
Герой за един ден.
Г-н президент, ако обичате...
Нов световен рекорд. Страхотно.
Таман утре ще има какво да подобря.
- Била ли си някога в Таити?
- Не.
Тогава, аз ще те заведа там. Ще се препичаме на слънце. Ще готвиш прясна риба.
Ще правим любов под палмите.
Ей, я почакай, какво ще кажеш ти да готвиш?
- А ти забрави за хулата.
- Извинете ме.
Изглежда странно, нали? Като дете, което току що се е научило да ходи.
- Отдавна ли го познаваш?
- От както се помня.
Живеехме на един и същ остров в Гърция, когато бяхме деца.
Как изглеждаше като малък?
Малък, много малък.
В сравнение с мен.
Схванах, Енцо. Ти си бил тарторът.
Точно така.
Какво става, Джоана? Толкова си луда по него, че не виждаш истината.
Не мисли за Жак като за човек.
Той живее в друг свят.
А ти от кой свят си, Енцо?
Италия.
Разбрах.
А сега приятели мои, заповядайте около плувният басеин за по едно питие.
Днес на обяд ме попита, дали имам някакви въпроси.
Ааа! Най-накрая искаш да научиш нещо за жените.
Те ли са най-важното нещо?
Не.
Зависи.
Понякога са.
Какво точно искаш да знаеш?
Всичко.
Всичко за какво?
За всичко.
Така, с мама, Роберто и Алфредо се караме и викаме по цял ден.
С изключение на Анжелика. Тя само циври.
И накрая всички се прегръщаме и целуваме.
Можеш ли да ми го обясниш?
А?
Защото всичко това е любов.
Като болка в задника е...
но ни обединява.
Голямо...
прекрасно...
семейство.
- Енцо.
- Какво?
Трябва да се откажем от това състезание.
Защо?
Защото ще те победя.
Чу ли това?
Какво?
Погледна ме в очите като някоя шибана златна рибка...
и ми каза, "Ще те победя".
О, Господи.
Ами, затова сте тук, момчета.
Чуй я само. Точно за това е тук той.
Той е тук за да загуби. Ето защо е тук.
Първо, аз съм непобедим.
Второ...
- На колко години си?
- Две години по-млад от теб.
Както казах, второ, ти си твърде мършав.
Имаш мънички бели дробове.
Все още не мога да разбера, как се гмуркаш без да се разболееш.
Размера на дробовете няма нищо общо с това.
"Размера на дробовете няма нищо общо с това".
Колко дълго можеш да задържиш дъха си?
По-дълго от теб.
Ще видим.
Ей! По-спокойно! Исусе!
Благодаря.
Какво, да не сте откачили, бе?
- Нека ти помогна.
- Кой спечели?
Да спечели, какво? Наградата на задниците ли? Ако питаш мен, бяхте равни.
Държите се като двугодишни деца.
Можехте да умрете в този басеин.
Спри да мърдаш. Клатиш лодката.
Късметлия си, че бях там за да те спася.
Портфейлът ми.
Тук е.
Не, не, не. Искам да ти покажа нещо. Дай ми го.
Седни.
Това е моето семейство.
Що за човек...
би имал такова семейство?
Всичко е наред.
Всичко ще се оправи.
Всички лекари те търсят, Енцо.
Медитирам. Не виждаш ли?
Жак упражнява два часа Йога преди спускане!
Аз мога да подремна за пет минути!
Г-н Молинари...
Съжелявам, но не можете да се спуснете в това състояние
Какво знаете вие за морето? Нищо.
Така, че разкарайте тубичките и шишенцата си далече от мен.
Морето е мое.
Аз по-добре знам кога то е готово за мен и кога не.
А днес то е готово за мен.
Спускате се на ваш собствен риск.
Браво.
Една минута.
Три, две, едно.
Панталоните ти ми са доста големи.
Къде са?
Благодаря ти.
Къде са всички?
Изчезнали са.
Нещо не е наред.
Това ти е забранено.
Какъв е проблема?
Не разбирам. От два дена опитваме.
Не искат да ядат. Не искат да изнасят представление.
Това е откакто взехме новия.
За днес приключихме.
Тя е новата.
Как разбра, че е женска?
По движенията й.
Помощ!
Жак, помогни ми.
Помогни ми да изляза. Помогни ми...
Не се сърди. Върнах си това, което е мое.
Ето. Подарявам ти го.
Довечера ще си направим малко парти, само за нас.
Осем часа в моята стая.
Г-н Роберто, кажете на брат си да бъде разумен.
Всички го чакаме горе.
Не може. Неразположен е.
- Да повикаме ли лекар?
- Мама ще опита нещо.
О, Г-н Маьол, помогнете ни.
Отказва да получи медала си, а всички го чакат.
- Ще направя каквото мога.
- Много мило от ваша страна.
- Жак е.
- Жак!
Приятелю, влизай.
Г-н Молинари, разрешете ми да ви разясня...
значението на вашето присъствие на церемонията по награждаването.
Мисля, че брат ми ви каза, че съм неразположен.
Това трябваше да направи, нали? Разрешено ми е да съм неразположен.
Разбра ли? Така че, иди и кажи на прасата, че великият Енцо Молинари...
смазан от вдъхновяващото си спускане на 324 фута...
няма да е в състояние да приеме дрънкулката им, защото е...
- Да?
- Той е...
- Неразположен.
- Браво.
- Жак, приятелю мой!
- Защо не отидеш да си вземеш медала?
Защото макароните трябва да се ядат топли!
Кажи ми как ги намираш.
Да, все още съм тук. Много лошо те чувам.
Почти всичко е... да. Два, може би три дни.
Но,...
Не, в ресторант съм. Какво?
Добре, ще ти се обадя пак. Обещавам. Утре.
Добре. Добре.
Да!
Офисът ми в Ню Йорк. Много са заети там.
Имам толкова много работа да свърша.
- Хубави ли са?
- Искаш ли малко?
Ами, не, аз...
Благодаря.
Какъв е проблема?
Искам да те помоля за услуга.
Не крадем делфина, нали?
Не. Нали ти казах, просто му помагаме да излезе.
Помагаме му да излезе, ли?
Да.
Добре тогава.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
Таормина нощем. Късметлия е този делфин, а?
Ето. Стълби!
Можеш да спреш с това вече. Тя има всичката вода от която се нуждае.
Добре, направихме го. Да се връщаме на празненството.
Пет минути. Само толкова, става ли?
Ами, тогава, лека нощ.
Лека нощ.
- Лека нощ, Жак.
- Лека нощ.
Нямаш нужда от носилка, за да я вземеш с теб.
- Знаеш това, нали?
- Какво?
Делфините не са единствените, които не се чувстват добре понякога.
Жак, мога ли да дойда да те гледам утре?
Да.
Добре.
Наистина трябва да научиш някои неща за жените.
Какво ще правят тези момчета?
Те са парамедици.
Чакат на 200 фута.
А този?
Това е водолаз, който слиза под 300 фута.
Гмуркат се със смес от хелий и кислород.
Сгъстеният въздух е твърде опасен.
Три минути.