Lifeforce (1985) Свали субтитрите

Lifeforce (1985)
Филм на Тоби Хупър
ЖИЗНЕНА СИЛА
9 Август 2:30 следобед по Гринуич
Космически кораб Чърчил на крайна граница.
На борда: Британско-американски екипаж.
Мисия: да се свържат и изучат кометата, носеща името на д-р Халей.
Чърчил е първият космически кораб, оборудван с двигател "Нърва"
който задвижва Чърчил с постоянно ускорение,
достатъчно да създаде Земна гравитация за пръв път в продължителен полет.
Чърчил е на път за неговата среща.
Сър, нещо не е наред.
- Какво?
Радарът засича малък обект
точно пред главата на ядрото на кометата.
Аз също го виждам. Провери дължината. Градусът на сканиране е на лимита си.
Какво става?
- Провери ли оборудването?
На всеки пет минути.
Радарът засича 150 мили.
- 150 мили какво?
Дължина.
Какво е дълго 150 мили?
- Радарът го засече.
Нещо в ядрото на кометата.
- Покажи ми.
Двигателите работят.
- Изглежда добре.
Двигатели в оптимално положение. Проследяване три на три.
Прието.
Каква е височината?
Имаме вертикално разчитане около 2 мили.
Външна температура: три градуса.
По-малко от 2% съдържание на магнезий и титаниум.
Опитай да се свържеш с базата.
Кажи им, че имаме древен обект, скрит някъде там...
Сигурен ли сте, че искате да кажете "древен"?
Намира се в главата на кометата. Изпращай това до потвърждение.
Използвай подсигурена връзка.
Съжалявам, Капитане, всичко се поема от ветровете в ядрото.
Не можем да изпратим нищо до базата.
- Колко трае периодът на поглъщане?
Постоянно.
Какво ще правим?
- Влизаме.
Имаме само един шанс, Деребридж.
Това нещо ще се върне след 76 години,
когато и двамата ще сме мъртви.
Трябва да го разгледаме.
Угасете "Нърва"
- Гасене.
Угасен.
Соларните панели - прибрани.
- Проверка. Дай ми потвърждение, Боб.
Предприемане на маневра за излитане.
Откъде предполагате идва това нещо.
Дали изследва кометата?
- Хайде, момчета, да го направим.
Повърхността изглежда зле наранена.
В такъв случай това е тук от доста време.
Изоставено е, каквото и да е.
В готовност, Чърчил. Влизаме.
Ясно, Карлсън. Прието. Влизате.
Чърчил, това прилича на гигантска органична артерия.
Почти имам чувството, че съм бил тук и преди.
О, момче.
Това е невероятно.
Надявам се, че записвате това на видео.
Прието. Всичко се записва на касета.
О, мамка му.
- Ето къде са.
Чърчил...
Изглежда, че намерихме обитателите на кораба.
Приличат на гигантски прилепи.
Трябва да са стотици.
- Хиляди.
Мъртви, надявам се.
Изглеждат много стари.
Напълно изсъхнали са.
Ронят се.
- Да, така е.
Всичките течности са се изгубили в космоса през годините.
Ще вземем този с нас.
Разгръщаме торбата за събирана на материал.
Исусе. Какво, по дяволите, е това?
Капитане, корабът се разпъва.
Прилича на някаква голяма сграда, която се разгръща.
Гигантска е.
Боже, какво е това?
Трябва да се махнем оттук.
Никой, никъде не отива. Стойте по местата си.
Чърчил, Карлсън е. Какво става там?
Нещото спря да се отваря.
Мога да го опиша като гигантски чадър.
Мили боже. Невероятно огромно е.
Какво става сега?
- Нищо, сър.
Спря да се отваря. Просто си седи там.
От какво е направено?
- Не е метал.
Радарът не го засича.
Добре...
Ако започне отново, осведоми ме.
Каквато и да е активност. Ясно?
- Да, сър.
Ето там отиваме.
Има нещо там.
Капитане, тук Чърчил.
Губим сигнала. Изгубихме записващото устройство.
Връщайте, Капитане.
Три тела.
Перфектно запазени.
Приличат ми на...
Нещо става с мен.
Какво ми става?
Капитане, хайде.
Тук "Чърчил". Приемате ли?
Трябва да са в някакъв вид безсъзнание или сън.
Задръж. Слизаме.
Чърчил, ако приемаш...
тук има двама голи мъже и една жена.
Тук "Чърчил". Нямаме картина. Хайде, Том.
Чърчил, казах, че намерихме младо момиче.
"Момиче"? Имате предвид човек?
Определено е човек.
- Бих казал, че е перфектна.
В космоса съм от шест месеца. Изглежда перфектно.
Деребридж, какво става?
- Какво става?
Колко от вас искат да ги вземем с нас?
- Казвам да ги вземем и тримата...
и едно от онези неща в залата.
Да видим дали можем да ги освободим.
30 ДНИ ПО-КЪСНО
Чърчил, обадете се. Тук базата, Великобритания.
Приемате ли?
Ако идват да ни вземат, трябва да са близо.
Просто не приемат, д-р Буковски.
Дори автоматичните датчици не отговарят.
Радиото им не работи.
Боже, надявам се са само комуникациите им.
Как изглежда орбитата им?
Както виждаш, стабилна е, но тях просто ги няма.
Трябваше да се появили, но не се показват.
Защо мислиш така?
Изглежда, че са позиционирали курса си...
точно когато са напуснали кометата и не са го променили после.
Колумбия?
- Колумбия.
Имаме излитане.
Управление, тук Колумбия
Готови ли сме за процедура по скачване?
Продължавайте, Колумбия. Всичко изглежда добре.
В готовност за меко скачване.
Меко скачване.
Скачване потвърдено.
Колумбия, корабът е напълно безлюден.
Мили боже.
Хюстън, имаме проблем. Имало е пожар.
Аз ще огледам товарното отделение. Ти провери палубата.
Колумбия, всички са мъртви.
Нищо няма тук, Колумбия. Отивам в товарното отделение.
Аз ще взема касетите.
Сомнър, има нещо в товарното, което трябва да видиш.
Виждам. Как отворихте камерата с момичето?
Не сме, министре. Говорихме за това как да я отворим.
Сканирахте ли кристалните камери.
- Не сме сигурни дали са кристални.
Камерите не са метални. Не съм сигурен дали са органични.
Камерите са точно там пред нас,
ако това има някакво значение.
- А телата?
Сега ще направим първата дисекция.
При условие, разбира се, че д-р Фалада се съгласи, че са мъртви.
Не съм убеден, че съм квалифициран да определям смъртта на извънземни.
Не сте ли съгласен, че са по-малко живи от нас?
Халеевата комета в момента се издига над северното небе,
отдалечавайки се на 100 мил. мили в небесата,
заемаща една шеста от целия небосвод.
В тази изключително ясна нощ...
група ентусиасти празнуват голямото откритие на д-р Едмънд Халей...
с наблюдение от откритата от него обсерватория в Гринуич.
Може би е интересно на зрителите да знаят,
че кометата е определяна като носителка на злото.
Едно от първите определения за комета било, че е "бедствие",
което на латински означава "зла звезда"
Може да е "зла звезда" и за космическата сонда "Чърчил".
Все още няма и дума от правителството за съдбата на екипажа...
дали са живи или мъртви.
Можем само да чакаме по-нататъшно развитие.
Използвай тялото ми.
Къде е момичето?
- Изчезнала е.
Видях я.
Тя го направи.
Охрана
- Говори проф. Фалада.
Обаждам се по нареждане на д-р Буковски.
Доведете ми отговорника на охраната.
- Да, сър.
Не се тревожи.
Голо момиче се опитва да излезе от комплекса.
4-9 до управлението. Няма да повярвате какво виждам.
Управлението. Можеш ли да повториш?
- Мисля, че ме чухте.
Има момиче на свобода в сградата. Не трябва да напуска.
Извинете ме, но мисля, че казахте, че е гола.
Точно така. Това казах. Със сигурност можете да я намерите.
Може да е някаква шега.
Не мога да повярвам.
Добре, госпожичке, стой на място.
Чухте ги. Казаха да я хванем.
Успокой се, друже. Тя не е на себе си.
Управление, намерихме момичето в главния коридор.
Точно така. Хайде.
Да?
- Намерихме момичето, сър.
Къде.
- Тя е на стълбите в главния коридор.
Добре.
Тя е в главния коридор.
- Искаш ли да идеш там?
Бавно и спокойно.
Ела. Ела при мен.
Ела при татко.
Спри.
Хайде! Да я хванем!
Наред ли си, приятел?
- Да.
Моля цивилният персонал да напусне сградата.
Повтарям: Всеки, който няма работа тук,
нека напусне района за неговата безопасност
Това е полицейско нареждане.
Съжалявам, господа. Без снимки, моля.
Всичко е наред.
Кой от вас е д-р Буковски?
- Аз.
Аз съм полковник Кейн.
- От специалните части?
Последният коментар не е за публикация. Поверително е.
Не толкова близо.
И това е убийство?
Кажете ми пак как момичето ви надви.
Тя...
Това беше най-изтощителното женско присъствие, което съм виждал.
Бях изтощен от нея на ниво, което...
- Сексуално?
Да, доста изтощително.
И ужасяващо. Изгубих контрол.
Охраната беше ли мъртва, когато отидохте в стаята?
Намерили сте го както е сега?
- Да.
А момичето дойде от кораба "Чърчил"?
И тя ти говори на английски?
Точно така.
- Откъде може да знае английски?
Обратно. Казвате, че касетите на кораба са били унищожени от огъня.
Не бяха унищожени от огъня.
Това нещо се казва на хората. Бяха изтрити.
"Изтрити"?
Също спасителната капсула на "Чърчил" липсва.
Някой спасил ли се е?
- Не знаем.
За нещастие, състоянието на телата...
прави пълното идентифициране невъзможно.
Възможно ли е топлината от пожара да е изстреляла капсулата?
Какво е причинило пожара?
Въздушната система на кораба се е запалила. Било е невероятно горещо.
Все още твърдите, че трите камери с телата са били недокоснати.
Точно така.
- Къде са били намерени?
В отсека, където се намира космическият влекач.
Където всичко друго е било обгорено.
Невероятно, или не?
Изследвахте ли камерите?
- С всичката техника, която имаме.
Рентгеновите скенери отчетоха само размазани образи.
Какво означава това?
- Това не са точно телесни обекти.
Повече прилича на енергийно поле.
Малко сме пообъркани тук. Цялата работа е, че...
Да, знам, невероятно.
Дали са направили аутопсия на пазача? Предполагам не.
Какво имаме за другите две тела?
Полковник, ще ме извините ли?
Изглежда, че се чувствам малко по-отвратително, отколкото мислех.
Да, разбира се.
Разбрах от д-р Фалада, че вашата специалност е биохимията.
Но разбирам, че вашият истински интерес е...
Смъртта, полковник Кейн. Точно. Нарича се танатология.
Смъртта за теб е бюрократичен проблем.
Кой го направи? Кога? Защо го е направил?
Нали така?
- А вие?
Аз съм очарован от самата смърт.
Какво ни кара да умираме, кога умираме, какво става след като умрем?
Имате предвид живот след смъртта?
- Да.
Има ли живот след смъртта?
- Наистина ли искате да знаете?
Но ще отговоря на въпроса ви. Да, мисля, че има.
Предполагам, че жизнените сили се запазват завинаги...
във всички, след тяхната смърт.
Мислите, че това потвърждава случилото се тази нощ?
Да.
Мисля, че това момиче, същество...
е изсмукало енергията, жизнени сили...
частично от Буковски и напълно от пазача.
Вампир?
- Може и така да се нарече.
Във всеки случай и ние сме вампири.
Всички смучем енергия от други форми на живот.
Разликата е минимална.
Това момиче не беше момиче.
Тя е напълно различна за тази планета и нашата форма на живот...
и напълно опасна.
Исусе.
Мислиш ли, че тези хора са живи?
- Не ми плащат, за да мисля.
Вярвам, че са живи.
Не ми изглеждат толкова мъртви.
Имахме малък проблем, но всичко е под контрол.
Мисля, че е по-добре да слезем долу.
Да, сър. Много добре, сър.
Струва ми се, че тези вече на са опасни.
Във всеки случай вече не е възможно да им се направи пълна аутопсия.
Бих искал да разгледам пазача.
- Започнаха ли аутопсията на пазача?
Така мисля, сър.
Това е аутопсия на млад мъж, мъртъв от приблизително два часа.
Нали казахте, че е на 20?
- Точно така.
Доведете полковника тук!
Сложете го в изолационна камера бързо!
Нямам идея какво може да е станало.
Какво предполагаш?
Бих препоръчал да преместите тялото в друга клетка.
Изминаха два часа, откакто пазачът е бил атакуван.
Не бих се изненадал, ако се случи същото.
Прави каквото казва, Кели.
- Да, сър.
Също искам телата на мъжете, които бяха взривени.
Съберете остатъците и ги наблюдавайте.
Свържете ме с Министъра на вътрешните работи.
Обаждане за полковника.
- Сър, на телефона.
Веднага отивам.
Току-що са намерили тяло в Хайд Парк. Голо момиче.
Казват, че била в неописуемо състояние.
Възможно ли е да е същото момиче?
Е?
- Това не е тя.
Инспекторе, какво има двете момчета?
- Били са в парка по-рано, сър.
Видяхме я, мисля, по-рано.
Във всеки случай, това прилича на нейната коса.
Каква бъркотия.
- Сама ли беше?
Не, затова съобщихме за нея.
Беше с тъмнокосо момиче. Добре изглеждащо наистина.
Нямаше много дрехи по нея. Мислехме, че може да са... сещате се.
Да. Видяхте ли къде отиде тъмнокосото момиче?
Не, не видяхме.
Върнахме се назад, за да видим дали може да...
сещате се, дали можем да направим нещо.
И след това я намерихме.
- Преди колко време беше това?
Преди половин час.
Той се обади на нас, а ние на вас.
- Да. Благодаря ви, инспекторе.
Очевидно работа на момичето.
Можем ли да вземем тялото в центъра при останалите.
Да, предполагам, че идеята е добра.
Инспекторе, осведомете ме, ако намерите нещо друго.
Ще я вземем с нас.
- Много добре, сър.
Сега тя има дрехи.
Има нещо, което искам да видите, сър.
Д-р Ханс Фалада, сър Пърси Хестълстейн, Министър на вътрешните работи.
Точно навреме.
Сега са точно два часа.
Това е пазачът, първият сломен от космическото момиче.
Както се опасявах, веднъж трансформирани...
жертвите се нуждаят постоянно от енергия,
иначе...
- Иначе какво?
О, мили боже.
А това тук е патологът, който беше атакуван от пазачът.
Виждате ли?
- Той също се нуждае от храна.
Същото нещо ще се случи на момичето, което намерихме в парка...
след около час.
Последната ли е?
Има ли други съобщения?
- Не, сър.
Настроили сме съобщенията да идват тук веднага след получаването им.
Какво?
- Нищо.
Казвате, че тези същества са дошли тук с "Чърчил"?
Да, сър, но не тази. Тя е жертва на съществата.
Да, но откъде "Чърчил" ги е намерил?
В момента няма начин да определим това.
Предполагам това ще се промени.
- Какво?
Току-що получих съобщение от обсерваторията в Пасадена.
Изглежда, че проследяващото устройство е засякло нещо...
за което смятат, че е спасителната капсула на "Чърчил".
Къде?
- Тексас.
Къде?
Наранен ли е? Просто изтощен.
Веднага го доведете тук!
Полковник Карлсън? Очакват ви, сър.
Полковник Карлсън, сър.
Том.
Мислех, че си мъртъв.
Нека ви представя п-к Кейн от Специалните въздушни сили.
Как сте?
Вече познавате д-р Фалада.
- Полковник.
Моля, седнете.
Извинявам се, че ви довлякохме тук по този начин.
Убеден съм, че се възстановявате с красива мед. сестра.
Трябва да знаем какво се случи на "Чърчил"
Да, разбира се.
Може би ще ви е доста трудно...
да разберете това, което ще ви кажа.
Изпитваме малки трудности да повярваме на всичко, което казвате.
Продължавайте.
- Знаете ли нещо?
Имаше пожар на борда на "Чърчил"
Може би се интересувате да разберете защо телата на трите хуманоида...
не бяха повредени в този пожар.
Оцелели са благодарение на камерите.
Били са донесени тук в Лондон и жената е избягала.
Вече е убила трима души.
Мили, боже.
Така че каквото и да ни кажете е от голямо значение.
Моля Ви, кажете какво се случи.
Намерихме телата на борда на извънземен космически кораб.
Какъв извънземен кораб?
Полковник, започнете от началото.
Да речем, че не знаем нищо за тези неща.
Доближихме Халеевата комета на 9,000 мили.
Когато засякохме обект в ядрото на кометата.
След като намерихме телата, ги преместихме на "Чърчил".
Имаме три хуманоидни същества и едно прилепоподобно.
Тук "Чърчил". Прието. Добре дошли отново.
Не си ли минавал през Земята все още, Раулингс?
Не сър, опашката на кометата става по-гореща.
Какво има, Деребридж?
- Не знам, Том.
Чувствам се изсмукан.
- Така ли?
Чувствам се по-добре. Добре ли си?
Да, по-добре съм.
- Ок.
Всички да се върнат по местата си.
Да се махаме оттук.
На връщане към Земята, екипажът започна да измира...
един по един.
Раулингс - радистът, беше първият.
Раулингс отказа да каже какво беше направил.
Не си спомням.
Освен това, ти си единственият, който е бил тук последния час.
Чувствах се зле напоследък...
не бях на себе си.
Просто не си спомням.
Намерихме тялото на Раулингс на следващия ден.
Как точно умря той, полковник?
Животът беше просто изсмукан от него.
Един по един...
останалата част от екипажът започна да измира.
Някак си...
не знам как...
се разболях.
Беше просто някаква липса на воля.
Постоянно мислех...
момичето.
Да? Момичето?
Не мога да си спомня.
Следващото, което си спомням,
е гледката от наблюдателния прозорец...
влизайки в орбитата на Земята.
Не можех да изложа света на това, което носехме с нас.
Бях решен да ги унищожа всичките.
Това беше най-трудното нещо, което съм правил.
Разбираме.
Трябва голям кураж, за да го направиш...
Не, не разбирате.
Част от мен не искаше да си тръгне.
Тя уби всичките ми приятели, а аз все още не исках да си тръгна.
Да я оставя беше най-трудното нещо, което съм правил.
Полковник Карлсън ми изглежда изтощен.
Трябва да му даден да поспи. Ще продължим с това по-късно.
Много добре.
Благодаря ви, полковник.
НАСА следи, а нашите...
току-що ни докладва необичаен обект да напуска Халеевата комета
Предназначен е за нас.
- Какво е това?
Радарът е засякъл обект с игловидна форма,150 мили дълга.
Той ще е в орбитата на Земята...
след по-малко от два дни.
Току-що получих обаждане от Министър-председателя.
Ще има заседание в Даунинг Стрийт.
Министър-председателят иска отговори.
Затвори очи.
Даваш ми живота си.
Привлекателен си.
Изсмукваш ме.
Вземаш твърде много от мен.
Беше просто сън.
Какъв сън?
- Момичето... тя ме посети.
Посетила те? Сега?
В мислите ми.
Тя има някакъв вид телепатичен контакт с мен.
Изсмуква ме.
- Разкажи ни за този сън.
Не мога. Свърши.
Замъглено е. Не си спомням.
Бил ли си някога хипнотизиран?
Нещо напротив да опитам?
Да, нека опитаме.
Не сега. Твърде изтощен е.
- Хубаво. На сутринта.
Просто се взирай, докато очите ти не се изморят и тогава ги затвори.
Чувстваш се изморен, доспива ти се.
Изглежда, че говори с мен в сънищата ми.
Тя...
Момичето... Чувствам...
Какво усещаш за нея?
Чувствам се много...
близо до нея.
- Има ли връзка с теб?
Чувствам...
че моят разсъдък...
не е точно мой.
Ако тя е в контакт с твоя разум,
може би ти си в контакт с нейния.
Можеш ли да я видиш?
Можеш ли да видиш къде е тя?
Да.
- Къде е сега?
На едно място. Не му знам името.
Тя ходи...
С различно лице е, но е тя.
"Различно лице"?
- Как е възможно?
Тя използва друго тяло.
Какво прави?
- Търси някакъв мъж.
Какъв мъж?
Какъвто и да е. Здрав мъж.
Възнамерява ли да го убие?
Защо не?
- Страхува се да не бъде хваната.
Как може да бъде хваната? Тялото ще я спаси.
Какво се надява да направи?
Тя иска...
да вземе малко енергия от него.
Колкото да не го убие.
Може ли?
- Да.
Има и друг разум.
Да. Името на момичето е...
Елън.
- Има двама човека в едно тяло?
Два разума.
Елън и вампирът?
Да.
Тя наблюдава мъж.
Какво прави мъжът?
Паркирал е, прави нещо по колата си.
Каква е регистрацията й?
Можеш ли да видиш регистрационния номер на колата му?
Да.
- Прочети го.
FMC...
129E...
или R.
Какъв е моделът на колата?
Бяло волво.
Какво прави тя сега?
Возят.
- Тя попита ли го за името му?
Тя вдига полата си...
над коленете си.
Тя..
Той...
слага неговата...
ръка на крака й.
FMC129E или вероятно R...
номерата са на бяло Волво.
Шофьорът на колата е взел момиче на име Елън...
Трябва да знам кое е момичето и къде можем да я намерим.
Тя е свързана със случая.
Не мога да обясня по телефона. Благодаря.
Мислиш ли, че той казва истината за момичето?
Скоро ще разберем.
Колко възхитително, ако се движи от тяло на тяло, от разум на разум,
взимайки малко енергия от всяка жертва.
Ето защо не намираме нови жертви.
Тя се надява да не остави следи.
Ако момичето вече не е в първото си тяло, то къде е тялото?
Скрито.
- Нека го намерим.
Да предположим, че си прав.
Ами корабът там? Какво прави?
Не можем да знаем това, но можем да предполагаме най-лошото.
Може би това прилича като вампирите от легендата.
Как така?
Те ще донесат тяхната земя с тях и с техните ковчези.
Нали?
Имаме информация от Хаваите.
- Сега идва.
Пусни го на екран номер едно.
- Идва на 240,000 мили.
Мили боже, огромно е.
Хюг, направи ли пробите на кожата за която те помолих?
Добре.
Разбира се, ще следвам дискретна процедура.
Той е тук сега. Изпратете ми този войник, моля.
Благодаря ви.
Един момент, сержант. Благодаря ви, че дойдохте.
След секунда съм готов.
Дяволски лоша работа, преследвайки тази кола.
Принадлежи на мъж с име Нед Прайс, живеещ в Йоркшир.
Задържали сме го.
- А какво за момичето?
Момичето, което е взел е мед. сестра на име Елън.
Елън някоя си. Не знае другото й име.
Оставил я е на Болница Търлстоун, след като е прекарал следобеда с нея.
Беше му трудно да говори за това. Мъжът е тотално изтощен.
Търлстоун не е ли лудница или нещо от сорта?
Да, за луди престъпници.
Как сте? Аз съм д-р Армстронг, директор на болницата.
Елате с мен в офиса ми.
Студена нощ.
- Дяволски студена.
Това е къщата на сестрите.
Елън Доналдсън е в номер пет.
Благодаря ви.
- Да дойда ли да ви я представя?
Не бих искал.
- Елате с мен, д-р Армстронг.
С вас трябва да обсъдим някои неща.
Да? Кой е?
Името ми е Колин Кейн. Д-р Армстронг ме доведе.
Бих искал да поговоря с вас. Може ли да вляза?
Да?
Какво искате?
- Името ми е Колин Кейн.
Това е полковник Карлсън, от Американските въздушни сили.
Може ли да влезнем да поговорим? Видяхме се с д-р Армстронг.
Може ли да седна?
Искам да поговорим за мъжа, с когото сте прекарали следобеда - Нед Прайс.
Не знам за какво говорите.
- Мисля, че знаете.
Нека видя ръката ви.
- Моля?
Бяхте там, нали?
Не знам.
- Кажете ми.
Махнала се е от нея. Сега е в друго тяло.
Откъде знаеш това?
- Мога да го видя в мислите й.
Съпротивлява се. Трябва да я принудя да ми каже.
Въпреки вида си, тази жена обича болката.
Изключително много.
Иска от мен да я принудя да измъкна името й.
Иска да я нараня.
Мога да видя образите в мислите й. Искаш ли да останеш?
В такъв случай изчакай навън!
- Ни най-малко. Аз съм роден воайор.
Вътре ли си?
Там ли си?
Излизай!
Веднага.
Е?
Имам физически образ.
По-добре да изпратите някой да се погрижи за сестра Доналдсън.
Тя добре ли е?
Ако ви опиша някой от затворниците, можете ли да го идентифицирате?
Вероятно.
Голям мъж, дебел, сива коса, родилен белег на лицето.
Джефри Сайкс, детеубиецът. Откъде получи това описание?
Къде е той сега?
- Той е в строг тъмничен затвор.
Бил е непослушен.
- За какво става дума?
Това, което търсехме се е преместило.
Трябва да тръгваме. По-добре да се обадя в Лондон.
Може ли да използвам телефона, д-ре?
- Разбира се.
Трябва да видим Сайкс.
- Не може ли да почака до сутринта?
Добре, ще го уредя. Както заповядате, командире.
Иска ми се това да не беше толкова мистериозно.
Ако полицията е замесена, нямам ли правото да знам?
Ако вие се опитвате да се забъркате с пациентите ми...
Д-р Армстронг, разбирам положението ви в момента.
Мога да ви кажа, че става въпрос за националната сигурност.
Разбирам. Но не мислите ли, че трябва да представлявам
интересите на пациентите ми?
Вижте...
- Може ли да поговоря малко с вас?
Мъжът има К.И четиригодишно дете.
Това е решение, което трябва да предоставя на полковник Кейн.
Да, разбира се. Можем ли да започнем вече?
Какво трябва да правите с него?
- Трябва да го хипнотизирам.
Какво е това?
- Пентотал и морфин.
Препоръчително преди хипнози и работа с пациенти.
Добре, изглежда спокоен.
Ние сме готови.
- Ламсън.
Сър.
Може ли инжектирането да е опасно?
Винаги има риск, сър.
Може ли да погледна?
Ще го събудя.
Какво правите?
- Стойте където сте.
Той е болен, Ламсън. Помогни ни. Не мога да обясня сега.
Това е нашият убиец, сър Пърси.
Това е лудост.
Искам да го разпитам. Къде може да го заведем?
Нагоре по рампата, сър.
Оставете ни сами.
Как разбра, че е в него?
В отделението на сестрите той ме докосна по рамото.
Видях го в мислите му.
Какво?
Полковникът може да вижда в мислите на хората...
които са били обсебени от момичето, сър.
Случва се когато ги докосна. Да го сложим на масата.
Как...
Как разбра, че е все още в Армстронг?
Как да я спрем да не се премести я някой друг?
В капан е. Мога да го почувствам.
Сигурен ли си?
Ламсън.
- Сър?
Донеси ми още една доза от упойката.
- Една доза обикновено стига.
Това не е обикновена ситуация. Колко време държи упойката?
Доза като тази? Няколко часа.
Определено се нуждаем от още.
Донеси ми три дози.
- Три?
Аз нося отговорност. Просто ги донеси.
Да, сър.
Безопасна ли е втора доза?
Със сигурност може да му увреди сърцето.
Виж, не знаеш с какво си имаме работа тук.
Ако той се събуди, тя ще избяга.
Армстронг, чуваш ли ме?
Ако ме чуваш, просто кажи да.
Не ми позволява...
...да говоря с теб.
Можеш ли да видиш какво държи затворникът ти?
Да. Тя...
Кажи й да говори с мен!
Да?
Донесох пентатола.
Благодаря. Това е всичко.
Дръж го.
Няма нужда от това.
Там ли си? Можеш ли да ме чуеш?
Можеш ли да видиш в неговия ум, в нейния?
Не и с упойката. Като преграда е.
Може би си му дал твърде много.
- Млъквай!
Слушай, кучко...
ще те държа в това състояние и седмици, ако трябва.
Сега, говори с мен.
- Карлсън, бъди с мен.
Какво искаш от мен?
- Обичам те.
Какво си ти?
Защо си толкова перфектна, толкова приличаща на човек?
Какви бяха птицеподобните същества на кораба?
Телата ни не са от значение.
Когато ти и твоите хора приближихте с кораба си,
ги сменихме заради вас.
Влязохме в умовете ви
и намерихме там нови тела.
Избрах моя вид от твоите мисли.
Взех езика ти.
Станах жената, която открих там.
В твоите най-дълбоки мисли, твоите най-дълбоки нужди.
Аз съм жената в твоя разум, Карлсън.
Къде си ти?
Къде е тялото ти?
Остави ме на мира!
Докосни ме, Карлсън.
Вече се разнася.
- Сега?
Не го спря. Твърде късно е.
- Това е невъзможно.
Винаги сме били крачка зад нея.
- Този господин спря да диша.
Няма пулс.
Мисля, че вратът му е строшен.
Донесете количка за сър Пърси и една за д-р Армстронг.
Пригответе всички останали дози от лекарството.
Да, сър.
Каза, че това нещо не е спряло и все още се разпростира.
Защо каза това?
- Не знам.
Възможно ли е момичето да планирало да ни изведе от Лондон?
Намерихме ли всичките й жертви?
Ако има други, освен момичето в парка...
Продължава да се разпространява.
- Чрез верижна реакция...
геометрически, докато...
Исусе.
Л-т, може ли да използвам радиото да се свържа със центъра в Лондон?
Момент, сър. Нещо пристигна току-що.
От базата за вас и Карлсън.
Давай.
Чувате ли ме?
Фалада, по-силно! Не те чувам!
Двамата мъже не са загинали.
Скочили са в телата на войниците, които са стреляли...
и са трансформирали телата на войниците по тяхно подобие.
Това е разликата между тях и жертвите им.
Жертвите им не могат да напускат телата си. Само първите три го могат.
Но аз убих един от тях.
- Кой по точно?
Един от мъжките вампири.
Един от трансформираните.
- Как точно го уби, Фалада?
Добрият стар начин, Карлсън.
С оловен кол пробих не сърцето,
а енергийния център два инча под сърцето.
Не стомана, а излято олово.
Разбра ли, Карлсън?
Там ли си?
- Да.
Карлсън, и ти също, Кейн...
по мое предположение...
вампирите от легендите произлиза от същества, подобни на тези.
Може би точно от тези създания.
Знам, че звучи невероятно.
Чуваш ли ме?
Повече от предположение е, Фалада. Истина е.
Посещавали са Земята и преди.
Какво за другия мъжки?
- На свобода е.
У вас ли е момичето?
- Да.
Ще бъдем там колкото се може по-скоро.
Ще опитаме.
Това дойде, докато говорехте, сър. Какво е?
Кодирана телеграма до сър Пърси от Министър-председателя.
Трябва да продължим към сградата на правителството.
Изгубихме я. Изчезна!
Къде?
- Тялото й е в Лондон.
Къде в Лондон?
Карлсън, трябва да ми кажеш какво в действителност се случи на "Чърчил"
Не Раулингс разруши радиотехниката...
и корабните записи.
Бях аз.
- Защо?
Не исках да позволя на "Чърчил" да достигне Земята.
И дори да станеше, не исках никой да знае какво се случи.
Какво стана?
Отворих херметическата й камера.
Дали бях аз, или тя.
Не можех да се спася.
Никога не съм изпитвал...
Бях толкова,влюбен, колкото не можеш да си представиш.
Това ме ужасява.
Паметта ми изневеряваше.
Тя ме зовеше.
Силата й беше духовна.
Тя ме искаше, Кейн.
Това беше повече от духовно.
Тя взе част от енергията ми.
И ми даде част от нейната.
Трябва да са живели едно в друго, когато ги намерихме.
Бяха останали само три.
Тя уби целия ми екипаж, един по един,
но аз оцелях.
Тя искаше да оживея. Тя ме избра!
Защо?
Тя не е човек. Не е жена.
Тя ще те унищожи.
Тя унищожава светове.
Има нещо, което може би искате да чуете, сър.
Специално включване от ББС.
Тази нощ Лондон е на ръба...
на най-голямото разрушение след немските бомбардировки.
Виждам огромни части от града да излизат от контрол

в опита си да избегнат заразата.
Военните са мобилизирани от три часа...
но още не е ясно какво точно става.
Очаквахме ви.
- Благодаря ви. Побързайте.
Побързайте, Сержант.
- Разбрано, сър.
Обиколете от другата страна.
- Ясно.
Готово ли е всичко за евакуация?
Да, готово е.
- Моля, седнете, господа.
Сър, полковник Кейн и полковник Карлсън са тук.
Много добре.
Министър-председателят ще дойде скоро. Бихте ли искали чай, докато чакате?
Вижте, работата ни е неотложна.
- Министър-председателят разбира това.
Господа. Министре.
Аз съм полковник Кейн от Специалните въздушни сили...
Сигурен съм, че сте чул за полковник Карлсън от "Чърчил".
Да, наистина. Господа, връщам се, за да ви изслушам.
Между другото, къде е сър Пърси?
Опасявам се, че е мъртъв.
- О, това е много жалко.
Сър, имаме информация, относно космическия обект...
който се е приближавал към Земята...
- Да, господа.
Ако ме извините за момент.
Г-це Хавершам, елате тук. Елате за момент.
Ще се върна, господа.
Моля.
Някой да доведе доктор веднага.
Нуждаем се от доктор.
Някакви оръжия на борда?
- Не, сър.
Има сигнален пистолет, сър.
- Къде е?
Просто свали предпазителя и стреляй!
Докато бяхте с Министър-председателя, имах обаждане от базата.
Градът сега е под военно командване. Приемам заповеди от НАТО.
НАТО?
- Да, сър.
Моята част е мобилизирана над район Блекхийт.
Кацаме в центъра. Трябва да говоря с Фалада.
Мога да кацна само над Блекхийт. Градът е под въздушна карантина.
Ако не правим каквото кажат, ще ни свалят.
База, тук Ексрей 318, искам разрешение за кацане. Край.
База, прието. Ексрей 318, кацането разрешено.
Махнете се от летището! Вие сте под карантина!
Спрете, моля, сър.
Не се приближавайте! Спрете там!
Искам да говоря с командващия.
Аз съм полковник Кейн, Специални въздушни части...
а този мъж е полковник Том Карлсън, Американски военновъздушни сили.
и бивш командващ на "Чърчил".
Тук ли е д-р Фалада от центъра?
Той знае кои сме.
- Не, доколкото знам.
Някой да знае нещо за него?
Трябва да е още в Лондон.
Полковник, какво точно знаете за това, което се случва?
Всичко, което знаем е, че ужасна зараза се разстила из Лондон.
Инкубационният период трае два часа.
Докато това време не измине, не мога да ви пусна да влезете.
Знаем какво представлява заразата. Не сме заразени.
Знам какво говоря! Губим ценно време!
Цялостно сме изолирали Лондон
с цел да спрем по нататъшно разпространение.
Ако не успеем, и околните райони са застрашени...
Да?
Одобрено прочистване е с термоядрено устройство.
Получихме това нареждане от генерал Еймс от Брюксел.
Той идва точно след три часа.
Чули ли сте нещо за кораба?
"Корабът"?
- Нещото от Халеевата комета.
Паркирал се е в Земната орбита точно над Лондон.
Всички тези сини светлинки, издигащи се към облаците, са човешки души.
Откъде знаеш това?
- Чувствам го.
Процесът на преобразуване освобождава жива енергия,
която може да бъде събрана.
- "Събрана"?
Това ли представлява чадърът?
- Събирач?
Енергията се освобождава. Отива там горе.
Мъжкият вампир събира жива енергия...
но той трябва да я изпрати на нея, за да достигне до събирача.
Къде е тя?
Точно там.
Долавям светлини, идващи от тялото й.
Чувствителен е към нейната средата. Така повдига нещата.
Можеш ли да я намериш?
- Ако мога да прекося града.
Ами мъжкият?
- Той ще дойде ако усети, че я намеря.
Тя ме привлича.
Трябва да тръгвам.
Защо?
Иска да върна енергията, която ми даде.
Когато приемат някаква форма на живот...
те трябва да се учат от нея.
Да се съчетаят с техните сетива.
Момичето ме избра.
Но когато се забърка с мен, тя ми даде част от нея.
Сега си иска тази част обратно.
Има ли някакъв признак на активност във вашия район? Край.
Не, сър.
- Дръжте ме в течение. Край.
Полковник, слушайте ме. Карлсън вярва, че може да намери източника.
Има само двама носители.
Ако ги унищожим, може би няма да е нужно да разрушим цял Лондон.
Но ние имаме само час и половина.
Преустановете стрелбата!
Къде е Карлсън?
Сбутал се е с двама от хората ми и е взел един БТР.
Каза ли къде отива?
Искаше да знае къде се намира Космическият изследователски център.
Роджърс му каза и тогава се озовах на земята.
Ясно. На кой е тази кола?
- Тази?
На полковника. Дайте ми ключовете.
Какво?
- Присвоявам си колата!
Дай му ги.
И пистолета, ако обичаш.
Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
Веднъж влезнал там, не можем да те измъкнем.
Полковник Кейн от Специалните части. Пресичам реката.
Не искате да отидете там, сър.
- Знам, че не искам.
Подсигурете мястото! Движение!
Радвам се да те видя жив.
Оценявам това.
Наистина ли е мъртъв този път?
- Единственият начин да ги убиеш.
Къде е Буковски?
- Мъртъв.
Сега?
- Като останалите.
Ти как оцеля?
Търсиш Карлсън.
- Бил ли е тук?
Не, може би те е заблудил.
Какво знаеш за това?
- Поработих малко.
Продължавай.
- Открих...
че има живот след смъртта.
Откъде разбра?
- Има духовен обмен.
Телепатия, срещана между вампирите и техните жертви.
Карлсън е след момичето.
- Откъде знаеш това?
Изглежда го почувствах
- Къде е тя?
Не знаеш ли?
Карлсън знае.
- Къде?
Тя е в катедралата.
Била е там, след което е избягала.
Доста наблизо, не мислиш ли?
Гробницата на крале и кралици.
Стой където си.
Ето ме и мен.
Знаех си, че ще дойдеш.
Тук съм.
Можем ли да спрем тази лудост?
Ела. Бъди с мен.
Нуждая се от теб.
Било е планирано
да ни намериш и да ни доведеш на земята.
Мрежата на съдбата носи твоята кръв и душа...
обратно до създаването на моя род.
Ела с мен, Карлсън.
Ще бъде по-малко ужасяващо, ако просто дойдеш с мен.
Просто ще го направя.
Какво са тези чувства?
Защо се чувствам толкова близо до теб, нуждаейки се от теб.
Защото си един от нас. Винаги си бил.
Ти си като мен. Бъди с мен.
Съвсем малко още...
Превод: creck 24.05.05