Bon voyage (2003) Свали субтитрите
- Искам да се забавлявам.
По-тихо! Всички са тук.
- Да им видя физиономиите!
Но моля ви...
- Пуснете ме. Жан-Пиер!
Млъкнете!
- Жан-Пиер!
Забранявам ви да влизате!
- Да видя как ще ме спрете!
Добър вечер!
- Валантин, какво правите тук?
Омъжвам се за сина ви, господине. Жан-Пиер, ела, тръгваме си.
Тази е луда!
Така ли? Ей сега ще видите какво значи лудост!
Извинете. Буквално падам в краката ви, възхищавам ви се.
Г-н министър!
- Щастлив съм да се запознаем.
Не питайте за филма, не го гледах.
- Нима?
Гледах само вас. Вие озарявате тези тежки времена.
Това не ви ли шокира?
- Напротив, имаме нужда от това.
Смехът ни кара да забравим несгодите. А пред вас човек забравя всичко.
А дали...
- Какво?
Дали ще има война?
- Постоянно ми задават този въпрос.
Не исках да го чуя и тази вечер. Точно от вас!
Аз съм ваш горещ почитател. Гледал съм всичките ви филми...
Довиждане.
- До четвъртък.
Вивиан!
Махай се!
- Чуй ме.
Не искам да те виждам повече!
НА ДОБЪР ПЪТ (2003)
Ало? Да?
Ти ли си?
Откъде знаеш номера ми? Звъняла си в Дижон?!
Сигурно се е чудила коя си. Какво?
Говори по-бавно, нищо не разбирам.
Късно е. Обади ми се утре сутринта.
Напротив, радвам се. Но какво има?
Казах, че се радвам. Но дори не знам адреса ти.
Почакай.
Записвам.
Много се забави. Влизай!
Студено ли ти е? Трепериш.
- От вълнение е.
Че ме виждаш ли?
- Да.
Отдавна не сме се виждали.
Хубаво жилище.
- Още не е довършено.
Гледах снимки в едно списание...
- Не се събличай.
Няма ли да останем?
- Не.
Къде отиваме?
- Ела.
Вивиан, какво се е случило?
- Ето това.
Той...
- Падна.
Отгоре?
- Да.
Ти къде беше? Долу ли?
- Не, горе.
И ти го...
- Не, той залитна.
Сам ли?
- Не, аз го зашлевих.
Защо?
- Беше пил и ми се нахвърли.
Какво ще правим?
- В какъв смисъл?
Стой! Не пипай нищо!
Ще повикам полиция.
- Недей!
Не! Никаква полиция!
- Остави ме да се обадя.
Нали е нещастен случай?
- Няма да ми повярват.
Ти си се отбранявала, той се е подхлъзнал...
Фредерик, само си представи скандала!
Пресата направо ще ме съсипе! А в понеделник започвам нов филм.
Успокой се, седни.
- Остави ме. Лъгала съм се, че ти...
Че би ми се притекъл на помощ... Извинявай.
С какво се занимаваше?
- Кой?
Той.
- Със сделки.
Какви?
- Всякакви. Инвестираше и в киното.
Гледа ли "Среднощен бал"? Да го оставим тук.
Хареса ли ти?
- Кое?
Филмът.
- Много.
Хубаво ли пях?
- Много.
Дублираха ме. Чудесно! Значи не се забелязва.
Какво търсиш?
- Ключовете от колата му.
Той кърви!
- Нормално е при такова падане.
Къде е тази река?
- Канал е.
Дълбок ли е?
- Достатъчно.
Да не идвам ли с теб?
- Прибери се и заличи следите.
Утре ще ти се обадя.
Бях сигурна, че ще ми помогнеш.
Мислех, че си ме забравила.
- Аз ли? Ти изчезна и не се обади.
Около теб имаше твърде много хора.
ЗАГАДЪЧНАТА СМЪРТ НА АНДРЕ АРПЕЛ
Моля ви, не ставайте.
Търсих ви, но не можах да се свържа по телефона.
Претрупан съм с работа.
Какво има? Изглеждате уморена. Събитията ли ви тревожат?
Не точно. Може ли да говорим като приятели?
Снощи бяхте толкова мил с мен.
- Кажете.
Познавахте ли Андре Арпел?
- Не.
Мъртъв е.
- Разбрах.
Някога го познавах. Знаехте ли?
- Не.
Вече не се виждахме, но полицията разпитва всички.
Получих призовка за идната седмица, но реших да не се явя.
Слушате ли ме?
- Да. И защо?
Представяте ли си писанията по вестниците?
Сега си имат други грижи.
- Не ги познавате.
Смятате ли?
Какво очаквате да сторя?
- Да отмените призоваването ми.
Не съм префект на полицията.
- Но можете да му се обадите.
Ще си помисля.
Жан Ланвен ли е?
- Моля?
Парфюмът ви.
- Да. "Скандал".
Много ми харесва.
А сега ще се обадите ли на префекта на полицията?
Сега не мога, но ще му се обадя. Обещавам.
Не се безпокойте. Излишно се тревожите.
Четох, че са заловили виновника.
Г-н Оже, казвам се Вурио, вашият служебен защитник.
Но не мога да ви защитавам, мобилизиран съм.
А кой ще ви замести?
- Никой, делото остава при мен.
След три седмици всичко ще свърши. Тази война е безсмислена.
И Хитлер дори не я иска. На бас, че ще се откаже.
Спокойно, тук сте като на линията Мажино.
Видяхте ли съдията?
- Не.
Кръгла нула!
Четох показанията ви. Но сега нямам никакво време.
Значи сте откраднали колата?
- Да.
И не знаехте какво има в багажника?
- Не.
Чуйте, не бива да криете нищо от мен, иначе си търсете друг адвокат.
Какво направихте с пистолета?
- Какъв пистолет?
Арпел е бил застрелян. И това ли не знаехте?
Няколко месеца по-късно...
Всички вън!
- Какво става?
Трябва да се изнасяме. Германците идват.
Къде са?
- Утре ще са тук. Ще ги чакаш ли?
Стига де!
- Но моля ви се...
По-живо!
Стой!
- Къде ни водят?
На юг, къде другаде.
По пътя няма да сме сами. Нещо се мъти.
Тръгвайте!
Ела!
- Какво правите?
Полека!
- Млъквай!
Дръж! Давай!
Какво прави там?
- Хванете го!
Не стой тук!
Стой! Не мърдай!
Гадост!
14 юни 1940 г.
Ало? Киностудия "Франкьор".
Кой? Вивиан Данвер не е тук.
Няма никого. Нито актьори, нито филми.
Какво? Не знам, господине, сигурно е в Бордо.
Всички са там.
Аз останах тук. Уча немски.
Вашите документи?
Откачи ли?
- Пошегувах се! Какво правиш тук?
Хванах последния влак.
- Къде отиваш? В Бордо ли?
И ти ли?
- Няма друг избор.
Мислех, че са те хванали.
- Не успяха. Ще ти разправям.
Ето. Не намерих чаша.
- Нищо, благодаря.
Боже, това се казва жажда! Да ви представя един приятел. Г-н...
Оже.
- Г-н Оже.
Госпожицата е от Колеж дьо Франс.
- Какви ги говорите?
Не е ли вярно?
- Това не интересува никого.
Какво толкова казах? Слиза в Ангулем. Жалко, нали?
Тук ще се поболеете.
- Добре съм си.
Оттатък има монахини. Ще ви потърся място.
Ще кажа, че сте болна.
- Не съм! Не се правете на глупак!
Отивам и се връщам.
- Не искам!
Приятелят ви винаги ли е такъв?
Добре ли го познавате?
- Не много. Направи ми услуга.
Ясно.
- Явно му е в природата.
Искате ли да седнете?
Наистина ли работите в университета?
- Да, асистентка съм по физика.
Вие с какво се занимавате?
Аз ли? Ами, с много неща.
- По-точно?
Започнах когато... бях в...
Но не се задържах. После...
- Не ви ли мобилизираха?
Не, нямаше ме.
Къде бяхте? В чужбина ли?
- Да.
И докато се върна... Докато намеря кораб...
Ангулем!
Професоре!
Почакайте!
Ще се претрепете така.
Камий, не вярвахме, че ще пристигнете.
Два часа чакахме в Поатие. Как сте, г-н Жирар?
Благодаря и довиждане.
- Ще се видим ли отново?
Къде е Колеж дьо Франс?
Документите тук ли са?
- Да. Взех всичко от лабораторията.
Внимание! Поради бомбардировка движението е преустановено.
Всички пътници да слязат от влака.
Куфара! Вземи ми куфара!
Как ще се оправите в Англия?
- Ще видя.
Там не ви чака никой.
- Но имам приятели.
Трябва да напусна Франция. След седмица германците ще са тук.
Вие сте ги взели?
- Така е по-сигурно.
Мислех, че са извозени с камиони.
- Нямах им доверие.
Корабът кога тръгва?
- Утре.
И вие ли заминавате, г-н Жирар?
- Не мога заради майка си.
Със счупена бедрена кост е. Нямам вести от нея.
Случайно да пътувате за Бордо?
Не се тревожете, бяха много услужливи.
От Париж ли са?
- Май да.
Не пипайте там, господа.
Тя спи, господине.
Не, умолявам ви!
Късно е, Вивиан, ставайте.
Не съм спала. Тук е толкова шумно.
- Никой не е спал.
Цялото правителство пристигна.
Нощес сновах между хотела и префектурата.
Горкичкият Жан-Етиен!
Пак отивам.
- Ще отидете. Поспете малко.
А министерския съвет?
- Изпратете бележка с извинение.
Вивиан...
- Краката не ви държат.
Видях семейство Дьо Люс.
- Тук ли са?
Спали са в колата.
- Не е възможно!
Отидете да видите. 127-а, ако обичате.
Обажда се Бофор.
Говорихте ли с някого от Генералния щаб? Кой? И какво?
Жаклин дьо Люс спи на улицата! Заслужава да се разкаже.
Идвам.
Какво става?
Германците са в Орлеан.
- Вече?
Добър ден, госпожице.
Мъртва съм! Не мога да ти опиша какво преживяхме с Албер.
Не говоря за умората, а за унижението.
Тези хора са чудовища!
Знаеш ли къде спах?
- В колата?
Да.
- О, не!
Добре, че поне ти имаш стая.
Искаш ли да се изкъпеш?
- После. Ако не хапна, ще припадна!
Да те придружа ли?
- Не.
Стая с две легла!
- Префектурата не е бюро Настаняване!
Албер твърди, че спя неспокойно, а аз не мръдвам.
До сега никой не се е оплакал. Къде тръгна?
Алекс!
- Вивиан!
Снощи ви оставих бележка.
- Да, но не мога.
Не сте свободна ли?
- Не и за вечеря.
Тогава за обяд?
- Сложно е.
Поне за едно питие?
- Може. Ще ви се обадя.
В Париж не мога да ви виждам, мислех, че поне тук имам шанс.
Не съм министър, но това сега е предимство.
Пак те преследва!
- Тук е заради вестника.
Луд е по теб. Казал е у Грамон,
че олицетворяваш френския идеал - чар и красота.
Трябва да заминем, нямаме избор.
Къде, в колониите ли?
- Светът е голям.
Правителството - в Сенегал? Стига, Бремон.
Да бъдем реалисти. Войната е загубена.
Още не.
- Уви, напротив.
Да поискаме примирие.
- Пол Рено няма да го стори.
Да подаде оставка. Маршалът е готов.
Нужен е вот.
- Никой няма да е против.
Срещу Петен? Поне двама.
- Кой? Да, забравих.
Кой?
- Мандел и онзи Дьо Гол.
Наляво, закъсняваме. Тук има задръстване.
Хей, луд ли си?
Виж ги само!
Няма нищо за нотата на Моне.
Къде хукна? Не оттам!
Да се преработят точки 6 и 9...
Спрете!
- Какво има?
Да купя нещо!
- Не сега!
Само минутка.
- Вивиан!
Какво ще желаете, госпожо?
- Аз...
Имате ли... ръкавици?
- Кожени или вълнени?
Не знам. Кожени.
- Кой номер?
Покажете си ръката, госпожо. Номер 7.
Какъв цвят?
- Подобен.
Бял?
- Да.
Освободиха ли те?
- Избягах.
Преместиха затвора.
- Скрий се, ще те търсят.
Сега не им е до мен.
- Ето моделите.
Взимам ги.
- Кои?
Застреляла си Арпел!
- Какво?! Не тук!
Защо ме излъга? За да не те издам ли?
- Ще ти обясня. Не мърдай!
Трябва да тръгваме. Какво правите?
- Харесва ли ви?
Не е лоша. Да вървим. Колко дължа?
- И шапката ли?
Питам се дали си давате сметка.
Как се казваше тази?
Вивиан Данвер.
Познаваш ли я?
- Да.
Познаваш я просто така, или...
- Просто се познаваме.
Вече ми стана ясно защо дойде тук.
А онзи кой е?
- Не го ли познахте?
Г-н Бофор, министърът. Хубава двойка са, не смятате ли?
По-тихо, деца!
Свързах се с кметството. Ще изпратят още дюшеци.
В Бордо сме свикнали с бежанците. През 1870-а, през 1914-а...
Ще ви дам стаята на сина си. И той сега е някъде по пътищата.
Не върху кувертюрата!
- Извинете.
Може ли да се обадя?
- В Бордо ли?
Да. Ще си платя.
- Телефонът е в спалнята ми.
Морис, аз съм. Да, тук съм.
Ще ти разкажа.
Кой? Така ли?
Кога са пристигнали? Оже!
Не затваряй, Морис.
Изчакай ме пет минути.
Къде хукна? Дори не знаеш къде е.
- Ще я намеря.
Какво търси господинът?
- Правителството, госпожо.
Разберете, нямаме места. Препълнено е.
Онзи ден ви изпратих телеграма.
- И аз, преди три дни.
Аз съм графиня Роберти.
- Нищо не ми говори.
Искам да говоря с управителя!
- Болен е.
Знам, че има стаи на 5-и етаж.
- Служебни са.
Точно за мен.
- Запазени са за депутати.
Търся г-ца Данвер.
- Излезе.
Къде отиде?
- Не знам, господине.
Вината е на Народния фронт.
Знаех си, че ще ни докара до катастрофа.
Руснаци от немската армия изнасилвали жени в Белгия.
Добър ден.
Какво правите тук?
- Чакам професора.
Не е ли заминал? А корабът?
- Отплава тази вечер.
Нямаше виза и не го пуснаха.
- Сега къде е?
Горе. Обикаля кабинетите. Гений като него! Ще полудея.
В този хотел ли сте?
- Не.
От един час съм тук и вече ме е срам. Погледнете ги!
Германците са в Париж, а това изобщо не ги притеснява.
Вас не ви ли е грижа?
- Напротив...
Явно ви е все едно.
- Имам си други грижи. Извинете ме.
Други грижи сега?
- И вие също -
професорът, тежката вода...
Кой ви каза за нея?
Вие. Чух ви нощес в колата, когато си говорехте с професора.
Мислех, че спите.
- Защо? Да не е нещо секретно?
Всъщност какво представлява?
- Специално химическо вещество.
Не мога да ви кажа повече.
- Както желаете.
Това е единствената в света тежка вода.
Ако германците се доберат до нея, ще стане страшно!
Не ми се мисли!
- Така ли? Защо?
Върнете ми регистъра, госпожо! Нямаме повече стаи.
Не ви ли е интересно?
- Не, но трябва да...
Искаме да знаем какво става!
- Не мога да ви кажа.
Не издържаме повече.
Войната ще продължи ли?
- До кога?
Поискайте примирие.
Вивиан, какво стана?
- Всичко е наред. Ще ви настанят.
Благодаря, скъпа. В кой хотел?
- В девическата гимназия.
Шегуваш ли се?
- Има удобства за спане.
Албер, ако не ми хареса, тръгвам за Ница!
Все пак ти благодаря...
Може ли да поговорим?
Ти си луд! Всички ни гледат. Ако те познаят?
И да не говоря ли?
- Не сега.
Жан-Етиен, това е Фредерик, приятел на братята ми от Дижон.
Бяхме съседи. Помниш ли?
Колко време мина, Фредерик?
Не си се променил. Как го правиш?
Ще дойдете ли да обядвате с нас?
- Ей сега.
Г-н министър, положението е тревожно.
- Точно затова ви търсех.
Камий!
Взехте ли документите?
- Не.
Какво?
- Правят се, че не разбират.
Мотаят ме, никой не иска да подпише. Това ще ме убие. Ще ме убие!
Излъгах, наговорих ти измислици. Нека ти обясня.
Не издържах, той ме тормозеше.
- Арпел ли?
Заплашваше да съобщи на пресата моя тайна.
Каква тайна?
- Стара история.
Когато дойдох в Париж, взех назаем бижута.
От кого?
- От разни хора.
Върна ли ги?
- Не всичките. Беше отдавна!
Затова ли го уби?
- Не. Беше бесен, уплаших се.
Чий беше пистолетът?
- Мой.
Какво направи с него?
- Пъхнах го в чекмеджето.
Когато видях снимката ти във вестника, щях да припадна.
Дори не можех да ти пиша - нали в затвора отварят писмата.
По цял ден плачех.
Не ми ли вярваш?
Не ми вярваш.
Фредерик, какво ще стане с нас?
Не се страхувай.
Да? Слизам, да започват без мен.
Трябва да тръгвам.
Да те чакам ли?
- Не, цял Париж е тук.
Къде си отседнал?
- У една жена.
Ще дойда, остави ми адреса.
Кога?
- Когато мога. Не зависи от мен.
Това ли е новата ти роля? Бофор и подкрепата за републиката?
Знаеш, че не ми е лесно. Ако не беше Жан-Етиен...
Фредерик?
Стой, почакай! Не ми се сърди.
Ще дойда, обещавам.
- За Коледа ли?
Защо си такъв?
- Защото излизам от затвора.
И по чия вина? Никого не съм убил!
- Мълчи!
Господине!
Г-н Бофор иска да говори с вас.
Защо побягнахте? Няма ли да обядвате с нас?
Елате, Вивиан ще се радва - толкова отдавна не ви е виждала.
Исках да ви питам за Вивиан.
Тя е артистична натура и е доста загадъчна.
В Дижон беше ли омъжена?
- Не.
Мъжете сигурно са били луди по нея.
- Предполагам.
Как така? Нали сте били съседи?
Седнете. Ето там.
Днес имаме чудесни пъдпъдъци.
- Донесете риба на скара. Бързам.
Калкан?
- Добре.
А за господина?
- Същото. Нали не възразявате?
Калкан за всички.
Мислех, че е по-ниска.
Поканих приятеля ви. В провинцията добре сте си живели.
Какво си разказал?
Той е твърде дискретен. Почти колкото вас.
Познавате баща й, героя на семейството. Тя говори за него.
Ветеран от 1914-а, раняван два пъти, три бягства от плен.
Ще се изненада да види дъщеря си тук.
Защо?
- Средата е съвсем различна.
Какво искате да кажете?
Не настоявайте.
- Пуснете ме, видях един познат.
Извинете, но...
Търсят мен.
Какво става?
- Професорът не може да замине.
Трябва да говори с приятеля ви Бофор.
- Не ми е приятел.
Личи си, че познавате всички, дори правителството.
Нямам нищо общо...
- Помогнете ни, моля ви!
Извинете.
Началникът на кабинета ми.
- Седнете.
Седнете на моето място, аз тръгвам. Всичко хубаво! Довиждане, Вивиан.
Приятелка на Фредерик ли сте?
- Не.
Калканът за вас ли е?
Г-н Оже!
Вие сте Фредерик Оже, нали? Аз съм племенник на Андре Арпел.
Говори ли ви нещо?
- Нищо.
Беше убит! Откриха го в багажника на колата му. Не сте ли в затвора?
Дръжте престъпника!
Хванете го! Той уби чичо ми.
Убиец!
Оставете.
Вивиан, изчакайте ме. Г-н Кополски, дайте ми няколко часа.
Но корабът тръгва довечера.
- Има време, не се тревожете.
Г-н Бремон ще остане с вас.
Търсят ви от Марсилия.
- Моля ви!
Съсед, а? Браво! Един убиец!
А аз го каня на масата си, когато се решава съдбата на Франция!
Иде ми да вия!
- Откъде да знам!
Какво, че е убил Арпел ли?
- Не, че е тук.
А за Арпел не знаехте ли?
- Не.
Знаели сте, но сте скрили от мен.
- Не.
Стига лъжи, Вивиан! Стига лъжи!
Какво?
Колата е долу, господине.
- Да се качи.
Тоест шофьорът да дойде да вземе папките.
Как да ви имам доверие?
Един път поне да бяхте ми казали истината!
Направил го е заради мен, да ме защити.
Отишъл е при Арпел и сигурно са се сбили.
Мрази да се държат зле с мен. Винаги е бил такъв.
И други ли е убил?
- Не.
Но се е бил с журналисти, които пишеха лоши отзиви за мен.
Веднъж го бяха пребили.
Трогателно, но няма да плача за него.
Знаете ли адреса му?
- Не.
Полицията ще го издири.
Бях поръчала осем. Качете ги на първия етаж.
Е, намери ли я?
- Коя?
Нея!
- Морис, това е Оже.
Здравейте.
Намери ли я?
- Да.
Другия път й поискай автограф.
Не за мен, за Морис. Луд е по актрисите.
Какво си му казал?
- Приятел е, имай му доверие.
Министърът беше ли?
- Да.
Е, ще ти я върне ли?
Не? Браво! На мен нямаше да ми се опъне.
Актрисите са специална порода.
- Стига си дрънкал.
Стегни се, ти си по-хубав от него!
Всичко ли е тук?
- Да.
Има ли риск?
- Какъв риск?
От експлозия.
Не е възможно. Трябва уран.
Но и без тежката вода нищо не може да стане.
Тя забавя неутроните и осигурява верижна реакция.
Верижна?
- Да.
Г-н Жирар!
- Извинете.
Бъдете там в 5 ч. Това е училище. И потърсете гараж.
И не оставяйте колата на улицата.
Г-н Жирар я пази.
- Градът гъмжи от шпиони.
Ще ви изпратя човек.
- По-добре ускорете нещата.
Заповед за командировка не се пише дълго.
Да ви дам ли чернова?
Извинете, но...
- Веднага ще ви я върнем.
Не е спешно.
- За визите ни за Португалия.
Вътре имаше листове.
- Бяха тук някъде.
Татко!
Остави ме, интересно ми е.
- Това е на господина.
Извинете ме, че си позволих...
Роман е, нали?
- Надявам се.
Как така? Чудесен е. Може ли няколко забележки?
Ще му бъдат от полза! Има неясноти. Например:
"Чуваше се шумът от залата." Кой чува? Вие, някой случаен човек?
Ще го видя.
- Изразът е безличен.
Вивиан! Къде отивате?
- На покупки.
Излизате сама от хотела?
Следите ли ме?
- Не ми е в стила.
Да ви закарам ли?
- Не.
Колата ми е наблизо.
- Няма нужда.
Ще ви е по-спокойно. Пълно е с бежанци, опасно е.
Отивам за колата.
- Не искам.
Страх ли ви е от мен?
- Не, Алекс.
Все ме отбягвате.
- Не е така.
Знам, че имате големи неприятности.
Мога да ви помогна, ако не ме държите настрана.
Ако този Фредерик проговори, сте загубена.
Да се заема ли с него?
Търси ви една дама. Дадох й вода, прилоша й.
Има странен вид, мисля, че е болна.
Ела, не стой тук.
Сега ще й се кара.
Видели са ме с теб. Целият град вече знае!
Успокой се.
- Всички знаят.
Край, свършено е с мен!
- Господине, връщам ви машината.
Упреквам дядо си за ръкописа.
- Няма нищо.
Но много му е харесал. Би желал да прочете края.
Вие ми се свят.
- Седни.
Да ви помогна с нещо?
- Не.
Вземете. Но да ми я върне.
- Разбира се, за него книгите...
Добре ли си?
- Да.
Някои искат да се бият, други - не.
Тук всички са французи. Не ме поучавайте.
Трябва да заминем.
Къде?
- В Африка - Алжир, Тунис...
На добър път! Ако тръгнете, никога няма да се върнете.
Господа, моля ви!
Професорът и асистентката ви чакат.
Трябва да защитим нацията!
Ако изоставите народа, той ще ви го припомни.
Ще бъдете дезертьори и предатели.
Кои са предатели - тези, които заминават, за да спасят родината,
или онези, които остават, за да сътрудничат на врага?
Проф. Кополски, простете, не знам дали ме помните.
Алекс Уинклър. Интервюирах ви в Женева преди две години,
след онази конференция.
- Да, наистина.
Тук сте за няколко дни, а? Спокойно, не е за вестника.
Недискретен съм. Извинете.
Когато се отнася за война, само военните имат думата.
Щом маршал Петен казва да сложим оръжие,
трябва да се подчиним.
Не минавайте край гарата, там всичко е блокирано.
Минете по булеварда край парка.
Послушайте ме. Да!
С кого съм тук?
- С брат ти.
Антоан? Да, това е нашата градина.
Откъде си ни снимал?
- От моя прозорец.
Шпионирал си ме?
- Ти го знаеше.
Трябва да заминеш, Фредерик. Не можеш да останеш. Ще те хванат.
И ти трябва да заминеш.
- Не мога.
Вече си в опасност.
- Не, не съм.
Сама ми го каза!
Ела с мен. Да заминем заедно.
Къде?
- Не знам. Някъде надалеч.
Надалеч?
- Да, в Португалия.
Ще си вземем визи.
- Какво ще правим там?
От Лисабон може да отидем навсякъде. В Южна Америка...
В Мексико?
- Защо не?
Предлагаха ми да снимам там.
Ще направиш фурор. Сеньорита Данвер!
А ти какво ще правиш?
- Ще давам уроци.
Ще довърша романа си.
Чакай. Още ли пишеш онзи роман?
- Да.
О, не!
- Този път го завърших.
Трябва само да поправя тук-там.
Нали те запознах с един издател? Срещнахте ли се?
Оказа се мошеник.
- Нима?
Когато станеш известен, ще публикувам първите ти стихове.
Които пъхаше нощем през капаците на прозореца ми.
Запазила си ги?
- Разбира се.
Ще ви разочаровам, професоре, но ме разберете.
С колегите не можем да ви позволим да отнесете тежката вода в Англия.
Но казахте...
- Беше грешка.
Ще остане във Франция заради националния интерес.
Немците ще я отнесат в Германия.
- Не се страхувайте, ще я скрием.
След няколко часа ще преговаряме.
С германците?
- Естествено, не с китайците.
Не можем да нарушим примирието. Мирът е най-важен.
Това е коз за нас, разменна монета.
Ще им дадете тежката вода в знак на добра воля?
Не! Казах, че ще я скрием.
- Ще я намерят. Отдавна я търсят.
Моля ви, госпожице!
И професорът ли влиза в сделката? Той е евреин! И него ли ще предадете?
Подмазвате се на германците!
- Млъкнете!
Това е национално предателство!
Пуснете ме да мина!
Известно ви е, че с тежката вода те ще направят атомна бомба!
Объркани са. Не знаят какво да правят.
Не ги оправдавайте! Наясно са какво рискувате.
Може би.
Все гледате да разбирате другите. Но сега не е моментът, професоре.
Госпожице...
Оставете ни, господине.
- Не мислех, че ще стигнем до там.
Капитулираме. Аз също се срамувам.
За кораба бих могъл...
- Късно е за съжаления. Той замина.
Какво ще правите?
- Ще отидем до Байон.
Ще ви арестуват на първия пост.
Не изкарвайте колата. В гараж ли е?
- Не.
На улицата ли е още?
- Да.
Защо?
- Има заповед полицията да я задържи.
Леко, ще потрошите всичко!
- Само гледаме.
Какво е?
- "Пишон-Лонгвил".
Година?
- 1928-а.
Дай да видя.
Кой ще ги купува сега?
- Ще чакаме.
Представи си цените, ако войната продължи!
Г-це Камий!
Спри!
Какво правиш, Раул? Не мога да повярвам!
Ще я потърся.
Къде отиваш?
- Остани при него.
Кой е той?
- Учен. Ще ти обясня.
Извинете, господине, виждате ли шапката ми някъде?
Колата е повредена.
Не можем да я помръднем.
- Стига, госпожице.
Не, на втора сте. Дайте първа. По-полека!
Какво правят?
Проф. Кополски от университета. Моята кола пречи ли ви?
Къде я карате?
- В управлението.
Имате ли заповед? Покажете си картата.
Леко, ще изпочупите всичко!
Луд ли си?
Нищо не видях. Полицаите казаха, че не могат да направят нищо.
Бях организирал всичко, но...
Изпуснали са ги.
Трябва да предупредим Берлин.
Значи сте физик?
- Да.
Обичам физиката - тръбички, мехурчета, вода, която почервенява...
Това по-скоро е химия.
- Не е ли същото?
Ето ги!
Приятели!
Камий, да не сте ранена?
- Не, добре съм.
А вие, г-н Жирар?
- Вижте какво направиха.
Кой ще я оправи сега?
- Оже!
Оже!
Раул, трябва да тръгваме.
- Минутка.
Кажете на колегата да слезе.
- Той излезе.
Ще се върне ли?
- Беше с една дама.
Актриса ли?
- Мисля, че да.
И той ли живее тук?
- Оже ли? Да.
Морис, познай коя е била тук.
- Коя?
Гаджето на Оже.
- Не!
Вече не му е гадже, ходи с един министър.
Видях ги днес да обядват заедно.
Тримата ли?
- Да.
Горкият Оже! Тя му дърпа конците като на марионетка.
И го прави от години.
Сутринта за малко да го арестуват.
- Така ли?
Знаете ли, че е бил в затвора?
- Заедно избягахме. Ако не бях аз...
Ние сме престъпници, г-це Камий. Вие също. И г-н Жирар, и професорът.
Трябва да се подкрепяме. Иначе всички отиваме в кафеза.
Довечера се връщам. Да вечеряме двамата.
Консулството отваря в 8 ч.
Открих човека, който изготвя визите. Веднага ще ги направи.
Щом ги взема, ще ти се обадя.
Ще те чакам в квартирата, в хотела е опасно. Донеси ми паспорта си.
Да дойда ли с теб?
- Не.
Какво има?
- Знаеш, че не мога да тръгна.
Не мога да зарежа всичко.
- Как така?
Забравяш с кого живея.
- Вярно.
Значи разчиташ на него.
- Той ще ме закриля.
Но ти бягай, не може вечно да се криеш.
Изпрати ми телеграма от Лисабон, но не я подписвай. Имаш ли пари?
Аз имам в хотела, ще донеса. Къде отиваш? Фредерик!
Остави ме!
- Заради Жан-Етиен ли е?
Ще го зарежеш, след като го използваш до дупка!
Искаш да те обичат, но не обичаш никого, дори себе си.
Ще свършиш сама пред огледалото!
Ричи, къде се губиш? Търсих те навсякъде.
Не сте в униформа. Не сте ли мобилизиран?
Млад човек сте. На колко години сте?
С какво се...
Г-це Данвер?
Тиери Арпел. Извинете за скандала тази сутрин, срамувам се.
Фредерик Оже ваш приятел ли е? Не е ли странно, че е тук?
Всички са тук.
- Трябва да е в затвора!
Знаете за случая, нали?
- Дочух.
Как не!
- Оставете ме!
Тук ли е г-н Бофор?
- Отиде в префектурата.
Пак ли? Какво става?
- Пол Рено е подал оставка.
Така ли? Кой ще го замести?
- Маршал Петен.
Но какво става?
- Тревога!
Познавахте чичо ми. Той си падаше по актриси.
Смъртта от любов е прекрасна.
Аз също обичам актрисите. Да умра в обятията на звезда...
Защо любовницата на чичо ми да не е и моя?
Търся приятел, който е в Бордо. Дали не е отседнал при вас?
Професор Кополски.
- Няма такъв.
Придружава го девойка на 25 години.
- Спрете!
Почакайте!
- Стига!
Как да ви спечеля? Какво повече от мен имаше той?
Благодаря, Алекс. Какъв ужасен тип!
Кой е той?
- Луд, който ме преследва.
Спокойно, ще се заемем с него.
Няма да ви досажда повече.
Ще се върнете ли?
- Да.
Ще ви чакам тук.
Какво правите тук?
- Вашият приятел г-н Раул, той...
Какво?
- Той ни спаси.
Уж бяхте уредили всичко.
Онзи министър уж щеше да ни помогне,
а едва не ни арестуваха. Избягахме сякаш сме бандити!
Вие сте виновен!
Разбрах, няма нужда да крещите.
Какво да ви кажа? Съсипан съм! Сам съм си виновен.
Не биваше да ви слушам. Този мръсник!
Кой е мръсник?
- Бофор.
Когато поискахте да ви свържа, трябваше да откажа.
Сега ме мразите.
- Не сте знаели.
Беше очевидно! Вижте кариерата му.
Ляво, дясно - фурнаджийска лопата! Да ви предаде на полицията!
Какъв мръсник!
Какво ще правите с тежката вода?
- Не знам.
Не можете да се предадете.
- Професорът трябва да си почине.
Три седмици ли ще почива?
- Проявете уважение!
Извинете.
Още ли настоява да замине?
Да се заема ли с това?
- Не, благодаря.
Имам възможност.
- Не държа.
Ето, сърдите ми се. Значи ми нямате доверие.
Вие ме излъгахте, г-н Оже.
- Кога?
Във влака ми казахте, че идвате от чужбина.
Предпочитахте да кажа, че излизам от затвора?
Предпочитам истината.
Добре, какво искате да знаете?
- В момента нищо.
Смятате ме за лъжец. Трябва да ви обясня.
По-късно. Боли ме главата. Не обичам лъжците, нито пияниците.
Нито убийците, нали? Чули сте, че съм убил човек.
Да.
- И повярвахте?
В затвора не се лежи за нищо.
- Напротив. Ще ви разкажа всичко.
Камий, да се свържа ли с Байон?
- Чупка!
Какво ви прихваща?
Г-н Жирар!
Г-н маршал, кандидатурата ви бе приета с облекчение
от всичките ни посолства.
Отвсякъде пристигат поздравителни телеграми...
Извинете ме.
От дипломатическите ни мисии пристигат телеграми...
Какво има?
- Трябва да поговорим.
Не сега!
- Важно е. За Фредерик Оже.
Какво е направил пак?
- Нищо. Да не го преследват.
Защо?
- Защото аз убих Арпел.
Вземете.
- Благодаря.
Наистина ли смятате, че съм убиец?
Не.
Онази жена... има ли нещо общо?
Коя жена?
- Знаете много добре.
Познавате я много отдавна.
От цяла вечност.
- Кой ви каза?
Вашият приятел.
- Раул?
Какво точно ви каза?
- Едва ли е тайна.
Сигурно не е лесно.
- Кое?
Да обичаш такава жена.
Вие някога обичали ли сте някого?
- Да...
Кого?
- Не е ваша работа.
Питате, а вас не бива да ви питат!
- Не обичам да говоря за себе си.
Разбрах. Но този младеж...
- Кой младеж?
Когото сте обичали.
- Не съм казала такова нещо.
Значи е възрастен.
Професорът!
- Вие сте луд!
Извинете, постъпих глупаво. Повече няма да ви притеснявам.
За глупак ли ме мислите?
Защо точно тази вечер, когато се решава всичко -
войната, мирът!
Светът ни гледа, а вие ме забърквате в престъпление!
Той ме нападна, аз се защитих.
Но хората няма да повярват.
- Никой не знае.
Четирима сме: вие, аз, Оже и младият Арпел.
Фредерик ще мълчи.
- А Арпел? Нима не е разбрал?
Мислех... Наредете да го арестуват.
- За какво?
Той е сексманиак като чичо си.
- Бълнувате.
Ще бъдете вътрешен министър.
- И да започна със саморазправа?
Не плачете.
Нищо няма да ви се случи, обещавам.
Ще прекратя делото, няма да стигнат до вас.
А Фредерик?
- Стига!
Ще видя какво мога да направя.
- Благодаря.
Може ли?
- Обадихте ли се в Байон?
Никой не знае нищо. По-зле е и от тук.
Какво има там?
- Английски кораби.
Защо ще ходите в Байон?
- В Бордо няма кораби.
Сигурен съм, че... Почакайте.
Какво?
- Елате.
Вижте тези печални лица. Франция е победена.
Може би си го заслужава - не се противопостави.
Ще изградим друга Франция.
- Реч ли готвите?
Не ми се присмивайте. Загрижен съм за нас.
Идват нови времена, Вивиан, които няма да ви допаднат.
Вече ми го намекнаха.
- За какво?
Лесно е да се досетите. Връзката ни е нежелателна.
Занапред ще стане невъзможна. Сърцето ми се къса.
Никога няма да забравя колко щастливи бяхме.
Г-н министър...
- Да?
Чакат ви.
Идвам.
Къде са англичаните?
- Тъкмо тръгват.
Г-н Бремон! Ще ме закарате ли до хотела?
На пет минути е. Вижте в какво състояние съм!
Обадихме се на летището.
Самолетът излита в 7 ч, генерале. Ще бъдете в Лондон преди пладне.
Албер, готова съм.
Има ли новини?
- Маршалът е поискал примирие.
Господи, най-сетне!
Чухте ли? Примирие!
Скоро ще си бъдем в Париж.
- С германците?
Ще се нагодим.
- Без нас! Заминаваме за Ница.
Благодаря. Добър път!
Жаклин!
Вир-вода си, ще настинеш.
Кога тръгвате утре?
- Тръгваме сега.
Ще ме вземете ли?
- В Ница?
Няма да остана тук. Ще отида да си донеса багажа.
Почакай! Колата е препълнена. Има куфари и на покрива.
Не разбирам. Правителството няма ли шофьори?
Благодаря ти.
Вивиан...
Алекс!
Така й се пада! Да се оправя сама.
Видяхте ли, че работи?
Няма заден ход заради акробатиките ви.
А професорът трябва да тръгва.
- Закъде?
За Сулак, при устието.
Намерили са кораб. Ще отплава призори.
Далече ли е?
- На 100 км.
Ще стигнете.
- Аз не мога да замина.
Чакам майка ми да се обади.
Кой ще кара?
- Г-н Оже.
Таян е ето тук. Лесно е, пътят е само един.
От там по шосето до Кастелно.
- Само да си обърна гърба и край!
После прекосявате гората до Леспар
и от Сен Вивиен завивате наляво към Сулак - ето тук.
Ясно.
- Ти не можеш да ги закараш.
Умееш ли да шофираш? Имаш ли книжка? 100 км през нощта!
Г-це Камий, не е разумно, ще ви блъсне в някой чинар.
И какъв е този кораб? Ще ви искат документи.
Корабът е английски, а не френски.
Да тръгваме, професоре.
- Лека нощ, г-н Раул.
Заминават.
- За къде?
Ще отида да видя.
- И аз.
Деца, прибирайте се.
Камий, чантата ми.
Къде е?
- В антрето.
Щяхте да тръгнете без да се сбогуваме. А вечерята ни?
Донесох ви това. "Дю Пояк".
Благодаря, но...
Остави ме да карам. Какво ти струва?
Спасих живота на малката и тя ме боготвори.
А и не е твой тип.
- Разкарай се!
Всички жени ли искаш? Къде щеше да си, ако не бях аз?
Камионът ваш ли е?
- Да.
Мръднете го.
- Веднага.
Това е парното, стартерът е отдолу.
Тръгвате ли? Забравихте ръкописа. Дано разчетете почерка ми.
Забележките ми са дребни, романът е много хубав!
Особено краят - театърът, актрисата в плен на лъжите си.
Невероятен образ! Как да кажа...
Глупаво е да бързате. Какво ще правите в Ница?
Казах ви.
- Скоро всичко ще свърши.
Ще ви заведа в Париж.
Госпожице...
Още, още... Стоп.
Заминаваш ли?
- Да.
И аз.
- Къде?
В Ница, при приятели. Но нямат място в колата.
Помолих Алекс, но той има работа.
Можеш ли да ме закараш?
- В Ница ли?
Да. Сигурно сте в друга посока. Къде отивате, госпожице?
Не че любопитствам...
На почивка.
- И къде точно?
Напуснах Жан-Етиен. Разказах му всичко. Вече знае, че си невинен.
Добър вечер.
Господине! Знаете ли къде отиват?
- Не.
От Сулак ще вземат кораб.
Извинете, в къщата има ли телефон?
Не ме изоставяй! Свършено е с мен! Без теб съм изгубена.
Толкова съм уморена, Фредерик!
Може да си доволен, ти ще караш.
- Както искаш.
Няма ли да дойдете?
- Не.
Значи тя се нуждае от вас?
- Трябва да й помогна.
Не мога да постъпя по друг начин.
Открих ги. Все още са в страната.
Напускат Бордо.
- Кога?
Току-що ги видях и разбрах накъде пътуват.
Ей сега свършвам.
- Надявам се. Тук не е поща!
Г-н Жирар, разбирате ли немски?
- Малко.
Елате.
Може да работиш в Ница. Ще пишеш в градината. Къщата им е голяма.
Ще бъдат горди, че са приютили писател.
Няма да дойда.
- Защо?
Всичко свърши, добре го знаеш. Къща, градина - сама не си вярваш.
Ще те заведа до Ница. Това е последното, което правя за теб.
Ти вече не ме обичаш.
Аз съм виновна. Провалих живота ти с моите мечти.
Г-н Оже, на помощ!
Бързо! Той ще го убие!
- Кой?
Шпионинът!
Пуснете го! Престанете!
Вие не сте ли в Ница?
Господи!
Татко, страх ме е!
Ало?
Кой? Сега ще ви го дам.
Майка ви.
Как си, мамо? Аз съм добре.
За какво се разказва там?
За нея ли?
Не знам, чета бележките.
- Недискретно е.
Но е много интересно.
"Бележките ми не омаловажават същественото.
Ще заемете място сред писателите със собствен глас и присъствие.
А те не са толкова много."
Виж ти!
Каза им и за Сулак, и за колата.
- Дори името на професора.
Какво правят?
Полиция!
Германци!
Спрете! Много е затънала.
Трябва да подложим нещо под колелата и да бутаме.
Къде са?
- Там. Ела.
Внимателно.
Всичко наред ли е?
- Да.
Елате насам, внимателно! Чудесно!
Е, Камий...
надявам се, че някой ден пак ще поговорим за всичко това.
Защо не дойдете с нас?
- Какво? И вие ли тръгвате?
Но нали... Кога решихте?
- Сега.
Аз не мога. Животът ми е тук.
Какъв живот?
Какво ще правите в Англия?
- Каквото мога.
Време е за отплаване!
Довиждане, Камий.
Какво ще правите в Ница, този град за застаряващи дами?
Не си ви представям. В Париж животът отново ще закипи.
Мислите ли?
- Разбира се. Доверете ми се.
Не се страхувайте.
Аз съм д-р Алекс Уинклър от Абвера.
Откъде идвате?
- От Бордо.
Вивиан!
Почакайте, спрете!
Париж 28 април 1942 г.
Не тук. Прочетете го после.
Има писмо и за г-н Жирар.
Кога го видяхте?
- Професорът ли?
В понеделник, в лабораторията му в Кеймбридж.
За първи път ли идвате във Франция?
- Да.
С парашут ли ви спуснаха?
- Да.
Край Шартр ли?
Откъде знаете?
- Знам.
Значи и вие...
Дълго ли ще останете?
- Не. Скоро се връщам обратно.
Нямате много време за писане.
- Наистина.
Жалко. Ръкописът ви е у мен. Ако искате, мога да...
Не се обръщайте.
Документите, моля.
Господине! Почакайте! Госпожице!
Няма щастие за тези,
които ги е страх от любовта.
За онези, които обуздават поривите на сърцето си.
Но... да се оставиш в плен на нежни думи,
изречени с глас кадифен,
е като известие за пътуване,
като предчувствие за отиване и за връщане.
На хиляди километри!
Може би ще дойдете с мен
на това пътешествие без багаж.
Просто отиване и връщане.
Едно пътуване към любовта.
Превод: Мая Илиева Синхронизация: mastercho
редактор Недялка Арнаудова