Absurd - 01х01 (2022) Свали субтитрите
Специален влак №794 Сургут - Воркута
Другарю началник на конвоя,
постовете са сменени, ще проверявате ли?
Айдарич, наред ли е всичко?
- Играят карти дяволите.
Викам им не е хубаво, те викат трябва.
Викам не може така, те - разкарай се.
Викат, викат. Нека играят, какво ти става?
Вале?
Кой го каза?
Здрасти!
Вале!
Художествен ръководител, ти ли си?
- Аз!
Ти какво? Още ли лежиш?
- Лежа. Вече 15 години.
Така се вживях в ролята, че просто ми харесва тук!
Затворът сега е мой дом.
А ти още охраняваш?
- Да.
Щеше ми се да се пенсионирам, но кой ще ме пусне? Не става.
Имам длъжност, заплата, а звание и документи нямам.
Абсурд!
- Абсурд. Отвори вратата!
Симонов, изтичай да ни донесеш чифир
с кифлички. И курабии не забравяй да вземеш.
Е? Да убием времето?
Вие, гражданино началник,
сте най-странният началник, когото съм виждал.
Кармен, знаеш ли кой е този?
- Не.
Това е Валето! Беше зам. авторитет.
Ей така държеше затвора. Шест години ли бяха?
Шест.
После влезе в конвоя, представяш ли си?
Стига, бе! Това е невъзможно!
- Щом ме има, значи е възможно.
Тогава разкажете, интересно е!
- Дай да чуем, а?
Беше 2020-та година.
Тогава излежавах шестата си година в затвора в град Енск.
С момчетата решихме да бягаме.
Започнахме да копаем тунел от котелното под оградата.
Искахме да излезем право на затворническите гробища.
Копаем, и изведнъж...
Пичове, какво е това стъкло тук?
- Дай.
Ти си стъкло, Гриня.
Та това е елмаз!
Ето и още един.
Момчета... открихме находище на елмази!
Давай!
Но доносниците ни издадоха.
Другарю полковник?
- Каква е тази суматоха?
Никодимич, имаме проблем! Затворниците са замисляли бягство.
Избягали ли са?
- Не.
Тогава защо вдигаш врява?
Копали от котелното и открили находище на елмази.
Много!
Ти луд ли си?
Открили са елмази под носа ти, а ти хленчиш.
И всички пари отиват в касата на крадците, какво е това?
Ти началник на затвора ли си?
Аз...
- Запомни, полковник!
Ние сме представители на държавната власт.
Хора в пагони.
Половината печалба по закон е наша.
Половината на затворниците, половината на нас.
Всичко трябва да е честно.
А после идва съобщение отвън, от московските крадци.
Решили да отменят бягството ни
и да започнат нелегален добив на камъчета.
Парите, значи, в руската хазна, а за нас царския им подарък отвън.
Ние месец събираме, после идва едно човече, сякаш за продукцията
от дърводелския цех. И между другото изнася камъчетата.
И този човек се казва Герман.
Тогава му оставаха две години в заточение.
АБСУРД
Първа серия
Така, имаме проблем.
В затвора пристига сборна комисия от евросъюза
и ЮНЕСКО.
Тъпите правозащитници, за да видят условията на затворниците.
А търтеите от ЮНЕСКО, защото се оказва, че сградата на затвора
е обект на всемирно културно наследство.
Най-древното каменно здание в Сибир, съхранено до наши дни.
А как ще показваме контингента?
Не бива, другарю генерал! Те всички са зли, нагли.
Ето такъв чепат, другари, ни очаква.
Аз вече го измислих.
Ще очистим затвора от затворниците за 2 часа.
Това вече е... прекалено.
Толкова души на оня свят. Някак не е човешко.
Ти си глупак, Никодимич.
Да не съм завършен убиец според теб?
Имам читав план. Качваме затворниците на влак.
И две седмици ги возим из цяла Русия.
Вземи част от охраната, и ти, Березин, си старши.
Тук ще останеш ти, Никодимич, и ти, Дубинин.
А тук, вместо истински затворници, ще докараме актьори.
Ще ги научим да отговарят на въпросите и всичко ще е гладко, по европейски!
Ти сериозно ли, другарю генерал?
Това е невъзможно.
Откъде ще намерим толкова актьори?
- На нас не ни трябват много.
Ще кажем на еврокомисията, че престъпността рязко е намаляла.
Паднала под непреодолимия натиск на стабилността.
Затворниците с всеки ден стават все по-малко и по-малко.
Ами не искат руснаците да нарушават закона!
От сорта: Скоро ще стиснем ръката на последния превъзпитан престъпник.
Ето! Добре го разбираш.
Обаче това, което със сигурност нямаме в града, е всякакви
ненужни дивотии, от сорта на театри и музеи.
Откъде ще намерим актьори?
- Вече съм се погрижил за това.
Имам една трупа от изгорелия театър.
И Хоботов започва да ги баламосва за актьорите, защо театърът е изгорял.
Чакай, Вале. Може ли аз да разкажа? Все пак е моята история.
Не ще и лаф, давай.
- И така, момчета.
Работихме в провинциален театър в малко градче на Волга.
А аз бях там директор, художествен ръководител, режисьор.
Тихо, тихо.
- И стана пожар.
Град Кошкин, някъде на Волга...
Марина?
Къде е жена ми Марина?
Някой виждал ли е Марина? Марина!
Марина! Маришка...
Ще те скъсам, сладка!
Костик, цялата горя!
- Като мен.
Горим!
- Мамка му!
Дръпни се!
Горим! Ние горим!
Мариша?
Спрете водата!
Бързо спасителното платно!
Скачайте по един!
Първо жената!
Не се страхувай!
- Марина!
Господи! Маришенка, ела, мила! Маришенка, толкова се притеснявах!
Господине, скачайте!
Какво правехте там горе двамата?
Кой, ние ли?
- Вие.
Репетирахме.
Шилер. Любовната сцена до фонтана.
Шилер? До фонтана?
На другия ден след пожара всички изпаднахме в униние.
И изведнъж звъни познатия генерал Хоботов.
И ми предлага такава авантюра!
За такива кинти, момчета, не можах да откажа.
И тогава събрах трупата.
Как ще живеем сега, когато изгубихме всичко - и сцената, и драматургията?
Как ще живеят актьорите?
- Колко правилно го каза
обичаният от всички Инокентий, как бяхте?
Владиленович.
- Благодаря ви, драги!
Но ръководството е предвидило всичко!
Докато се възстановява изгорелият ни храм на Мелпомена,
имате прекрасна възможност малко да спечелите.
А също така да натрупате опит
и да имате работа, докато не възстановят нашия храм.
А какво трябва да правим?
- Ще ви отговоря.
Сутринта ми се обади един генерал. Трябва да влезем в затвора!
Как да влезем?
- Побъркахте ли се? Какъв затвор?
Спокойно. Това ще е риалити шоу!
За западните правозащитници
трябва да изиграем затворници в един от сибирските затвори.
Но, има едно "но"! В този проект участва само
мъжката част на колектива.
- Какво?!
Какъв е този отявлен сексизъм? И ние искаме да участваме в проекта!
Нали, Лиза?
- Да!
Мариша, все пак е мъжки затвор, женски контингент не е предвиден.
А ние какво, не сме ли актриси?
- Марина, свали го, не е приятно.
Колко мъжки, в смисъл детски роли бяха изиграни?
Том Сойер, принцът и просякът.
Чук и Гек.
- Белка и Стрелка!
Луди ли сте? Мариша, това е мъжки затвор!
Важното е да си траеш пред клиента. А гърдите ще омотаем с бинтове!
То пък едни гърди - жив смях!
Инокентий Владиленович, елате в кабинета ми!
Който го няма.
И тогава аз...
- Сега е моята част на историята.
Всичко вървеше по плана, замислен от генерал Хоботов.
Никодимич, вагоните за контингента ще бъдат на гарата след час.
Веднага започвай да товариш затворниците.
А актьорите кога идват?
- Утре.
Твоят свинарник за 24 часа трябва да е по европейски стандарт.
Има ли гастарбайтери в града?
По-добре кажи къде ги няма сега.
- Тогава наемай.
И не се скъпи, дай двойна надница за бързина и качество.
Да бе, двойна. Лесно ти е на теб.
А аз имам половин рубла и скелет на русалка.
Знаех, че така ще кажеш. Ето за разходи, и не кради много.
Усещам, че ще стане както винаги.
- Какво хленчиш?
Старо конвойно куче, не някакъв тъп професор от академията на науките.
И още нещо.
Актьорите, които ще дойдат утре, не трябва да знаят за тунела.
Разбрах.
- Сега може и да пием.
Важното е всички затворници да се изкарат преди лягане.
Вдигай затвора,
строявай, викай поименно и товари.
- Всички ли?
Очевидно.
И още: матраци, бельо, храна за всеки.
Не забравяй конвоя, и те са хора.
- Тъй вярно!
Помощник! Вдигай затвора!
Пасюк?
- Горностай?
Пугач?
- Михайлов?
Пивнов?
- Бородин?
Олешкевич?
- Синицин?
Вале, тревога! Ченгетата строяват затвора!
И какво, да си счупя краката ли?
Хората казват, че било нещо сериозно.
Хората казват...
Викни на проверката вместо мен, да не е за пръв път?
И гаси фенера, свети ми в очите.
Добре, както кажеш.
Така... Какво ви боли?
Душата, Анна Николаевна.
Трябва да ви прегледам по-детайлно.
Кой е? Какво има?
Анна Николаевна, да нямате затворници за преглед?
Пузирьов, вие добре ли сте?
Какъв преглед, какви затворници? Нощ е, вървете да спите! Пиян ли сте?
Готов съм.
А остатъка от месото аз ли да го нося в хладилника?
Хайде, Екстремист, пали джапанките и заминавай!
И после да измиеш казана, да блести като тиган на месечина!
Гриня?
Чифир с пряниче?
- Ще мина без чифир.
Той нареди строяване, така че сваляй това и бегом на плаца.
Защо така посред нощ?
- Да не съм ти бюро справки?
Екстремист! Бягай на плаца, общо строяване.
Някой да помогне!
Така стана, че бяхме трима,
които не стигнахме до натоварването: Аз, Алик Жиголото и Дан Екстремиста.
Чакай, началник, как е възможно това?
Защо не са установили къде са трима затворници?
Кажи ми, Айдар, какво ви набивам всеки път в главите?
Че при товарене и разтоварване трябва да се брои на глава. 2 пъти!
А беше такова бързане. И товаренето ръководеше
първият зам. на нашия шеф, Березин. Кръгъл глупак!
Какво се смееш? Знаеш ли какъв прякор имаше? Червеният нос.
Казвам ви, пълен малоумник!
Граждани затворници,
в родния ни затвор предстои ремонт,
след който вашият бит ще стане по-уютен и красив.
Предстои ви фантастична възможност!
Безплатна екскурзия по безкрайната Русия!
За качване по колите, марш!
Първи етап на генералния план навлезе в решаващия стадий.
Да ви е сладко, момчета!
- Благодаря.
Привет на Стьопка. Напомни му за неделя, за риболова.
Нима ще забрави такова нещо?
- Хайде.
Къде ги карат? Да не са закрили затвора?
Не знаеш ли? Цял ден съобщават по телевизията.
Всичките ни затворници ги взима Америка.
Малко ли им са техните?
- Ти не разбра.
Това не е просто така. В замяна се съгласяваме
тук при нас да дойде цялата силиконова долина.
Три години уговаряха нашата администрация
да им разрешат да си плащат данъците в градския ни бюджет.
Жалко, че не съм затворник. Сега щях да замина за Щатите.
Валя, гледай кого сме приютили.
Космополит! Предател на родината!
Другарю подполковник, а кой ще товари багажа, провизиите?
Вярно.
Вземи затворници и се заеми.
- Слушам!
Трета камера да влиза.
Втора...
Не е палат.
Търбух, няма ги Валето, моят Дан и Алик. Да кажем на надзирателите?
Луд ли си? А ако са избягали?
Мълчи, Гриня, и на другите кажи - ако някой гъкне,
ще направя на пастет черния му дроб!
- Тихо, тревога!
Другарю подполковник, натоварихме затворниците!
Кажи на машиниста, можем да тръгваме.
- Слушам!
Къде тръгна нашия влак?
Стой. Да се качваме, бързо, затворници, напред!
Да се качваме, бързо!
Бързо да се качваме, хайде!
Всички ли качихте?
Всички по списъка. И още двама при Погодин за товаренето.
Нали тръгнахме, какво товарене?
- Значи вече са във влака.
Мунициите качихте ли? Не виждам.
- Тъй вярно, под леглото ви са.
Полетя душата в рая!
Кой, по дяволите, си ти?
Шейтан!
Анна Николаевна, целебен балсам за душата ми!
Завинаги сте в сърцето ми!
Началник, трябва още боя. Всичкото свърши.
Даваш много боя, ще стане бързо ремонта.
Добре, ще предам.
А къде са всички?
- Там, на площада.
Другарю генерал, кафето.
Красота!
Затвор има, а затворници няма!
Направо щастие!
Щом няма затворници, кои са тези?
Как е възможно това? Как?
Вас питам, изроди!
- Началник, по-кротко с приказките,
не огорчавай хората.
- Говори ми!
Защо не заминахте?
Всеки си има причина.
Аз например, като зам. авторитет, нощем спя, не тичам по гарите.
Ще ви убия, гадове!
Добре, навикахме се, сега да помислим. Какво ще правим с тях?
Вие тримата марш в коридора, чакайте там.
Слушай, Никодимич, този...
Валето, знае ли за добива на елмази?
Защо, мислиш, че така нагло ми говори?
Нали е в тунела от московските апаши?
Мислиш, че ще има проблеми?
Не е ли останал нарочно в затвора,
за да не оставя тунела само на нашите, а?
Нещо не помислих.
Никодимич, твой пропуск, ти ще го мислиш.
Имам само една възможност.
Трябва да пратим и тримата при баджанака.
Кой е баджанака?
- Петрович, шеф на местната полиция.
Нали има килия? Да лежат там.
Добра идея.
Колеги, чувате ли всички? Имаме трудна задача.
Трябва да се вживеем в образите на престъпници, маниаци, изкормвачи.
Лесна работа! Толкова Кашчеи и Будалковци сме изиграли.
Толя, не е толкова лесно да удивиш европейските правозащитници.
Трябва дълбоко...
Дълбоко - дълбоко да се потопиш...
Много дълбоко да се потопиш
в своя жаргон. Да отчетеш йерархията на отношенията,
да разбереш мотивацията на тези хора, разбирате ли?
Да, другарю режисьор, та Станиславски
дори да не посмее да извика знаменитото си "Не вярвам!"
Тук съм ви набелязал няколко жаргонни израза,
такива като: "ще те скъсам", "да пукна".
Моля да се запознаете с тях, да ги научите,
и задължително да прочетете тези две прекрасни брошури. Нали? Да.
Е, момичета, скоро сме в Енск.
Време е да маскирате вторичните си полови белези.
Ти нормален ли си?
Как може да държим трима затворника в обикновен отдел на полицията?
Много е важно, Петрович!
Няма какво да ги правя. Не може действително да ги заровя!
Това е грях.
Добре, ще приема твоите шмекери.
- Благодаря!
Петрович, ти си велик!
- Но не просто така!
Като се върнат затворниците ти, ще ми построят нова вила.
И материалите за сметка на затвора.
Няма ли да ти преседне?
- Няма.
После заедно ще я ползваме.
- Добре, съгласен.
Виж там.
Не мога да държа престъпниците ти в своя отдел.
И аз имам началство. Не дай боже разберат,
ще ме убият.
А щом казваш, че няма да бягат, значи няма защо да се охраняват.
Ще ги дам на свои особено доверени служители.
Виждаш ли онези тримата?
Е?
- На тях ще разпределя твоите шмекери.
Разбрахме се!
Къде?
- За дъски.
Обръщай, днес нищо няма да има.
И утре. Две седмици нищо няма да има.
Не разбрах? Защо няма да има?
Карантина. В затвора има епидемия.
Остави идиотските шеги!
Хайде, тръгвай.
- Изчезвай.
Откараха всички затворници.
Дъскорезницата е празна, няма кой да работи.
Тихон?
Имаш ли раница, палатка, фенер - всичко за гората?
Имам, и какво?
- Дай ми ги за два дни.
Ще ходя в тайгата.
- Пет хиляди.
Взимай каквото искаш.
Другарю подполковник, началник-гарата ви търси.
Влакът ви от час стои на гарата и пречи на другите композиции.
И какво искате?
Трябва да оформя пътния доклад, затова трябва да знам накъде пътувате.
Ето тук!
Това е крайният пункт на жп линията!
- Знам!
Ще доложа на началството си,
че командвате композицията в нетрезво състояние!
Слушайте ме внимателно.
Сега с моята власт ще ви снема охраната за 2-3 седмици.
Ще живеете в града.
На квартира у семейства.
- Неочаквано. А ако избягаме?
Какъв е смисълът? Остана ви съвсем малко,
а ако се издъните, ще ви лепнат още 3.
Прав си, началник, има такова нещо.
А в новите ни семейства как е с жените?
А за теб персонално,
едно невнимателно полово движение, и ще ти гръмнат знаеш какво.
Така, за теб казах, че си хакер.
Аз ли? Защо?
Да не искаше да кажа на полицая, у когото ще живееш,
че си написал екстремистки пост за него?
Какъв полицай?
Така, новите ви хазаи са местни полицаи.
Ти какво, началник? С ченгета под един покрив, това е резил!
Говори ми още! Край, в колата!
Гражданино началник, как така?
Бил сте уважаван крадец, зам. авторитет.
И сте се съгласили да живеете с ченге под един покрив. Това е срам!
Обяснявам на пръсти. Сега пътуваш под един покрив с конвоя.
Срамно ли е?
Че то не е по своя воля!
- И аз така.
Никодимич ми заповяда. Тогава бях затворник -
заповядват ми, отивам.
- Чакай, чакай, сега е мой ред.
Слушайте сега. В Енск ни чака автобус, качват ни и ни карат в затвора.
Много се радвам!
Здрасти, авер!
- Това не го казвайте на мен,
а като влизате в килията при авторитетни затворници.
Здравейте, засега другари актьори,
но скоро вече граждани затворници. Готови ли сте?
Готови сме!
- Браво.
Направление на движение - бръснарницата.
Трябва да ви подстрижем в съответствие с устава.
После ще ви преоблечем в униформи и ще ви разпределим по отряди.
Напред!
- Напред, хора, напред!
Спинов, събуди се, да вървим.
Аз ще тръгвам.
- Да, разбира се.
Ставайте, жени! Надюха!
Миша, спри се!
- Катюха!
Уляна! Добитъкът не е нахранен, птиците не са напоени,
закуската не е готова, униформата не е изгладена!
Татко!
Само знаете да спите!
- Татко!
Искаш ли? А? Искаш ли?
Седни! Браво! Още, още. Моли!
Давай. Браво!
Светка, ставай, обличай се, жена ми дойде!
Полудя ли? Аз коя съм тогава?
Светка, интересно, откъде имаш такива рефлекси?
Ще те убия, водкар!
Не водкар, а лодкар.
- Този е друг.
Мамо, какво има за закуска? Бързам за работа.
Синко, заета съм, не виждаш ли?
Или чакай да се освободя, или...
- Или?
Или се жени. Жена ти да ти готви.
Игор, добро утро!
Ще се видим ли днес?
Добро и на вас Тамара. Не мога, на работа съм.
Ало?
- Анечка,
добро утро.
- Добро.
Какви са ти плановете за довечера? Днес ще се освободя по-рано.
На работа имаме много проблеми.
Вероятно ще остана до късно.
Нямам време да говоря.
Защо си ми такъв несхватлив глупчо?
Как така са откарали всички?
Березин не ви ли предупреди?
Ама че пиянде, съвсем се пропи.
А ако случайно са забравили някого?
- Ще го застреляме и ще го заровим.
Шегувам се.
Енски отдел на полицията, капитан...
- Николай Иванович?
Тук пред библиотеката някакви пияндета
вдигат врява направо пред входа.
- Ясно, Тумочка, сега ще се оправим.
Пети, отговори на Централния?
- Тук Пети, какво има?
Постъпи сигнал. Пиянски скандал пред библиотеката.
Прието, пиянски скандал. Сега ще проверим, край на връзката.
Давай, Ваньок, натисни педала на газта.
Библиотекарката на Игор тръпне в очакване на своя любим.
Ти какво? Защо да е моя?
- Ще го подмина.
Мъже, не пийте тук, сега ще дойде полиция.
Че кой ще я извика?
- Аз. Извиках я преди 5 минути.
Нещо бъркаш, моме, преди 5 минути ни нямаше тук.
Другари почиващи, да се разходим?
Така, напред в отделението, бегом!
Какво чакаш? Давай.
Давай, давай. Бързо. Да вървим.
Наистина ви благодаря, Игор! Не знам какво щях да правя без вас.
Всъщност това ни е работата.
Ще наминете ли на чай?
Няма време. Престъпността съвсем се разпаса.
Петрович, жена ми ще ме убие, ако доведа затворник да живее вкъщи!
А моята е млада. А чужд мъж вкъщи, знае ли се?
А аз имам майка, още млада.
Така, край! Прекратете митинга!
Наложително е хора, разбирате ли? Много наложително!
Петрович, три екземпляра, както се разбрахме!
Влизайте!
Здравейте.
Запознайте се, другари полицаи - затворниците ви на временна издръжка!
Превод: kia1964
http://subs. sab. bz Translator's Heaven 2022