I Know Where I'm Going! (1945) Свали субтитрите
ЗНАМ КЪДЕ ОТИВАМ
Когато Джоун беше само на годинка вече знаеше накъде отива.
Направо, наляво? Не, право напред.
Участват още: ПАМЕЛА БРАУН, ДЖОРДЖ КАРНИ,
НАНСИ ПРАЙС, КАТРИН ЛЕЙСИ, ДЖИЙН КАДЕЛ, ДЖОН ЛОРИ и други
На пет години тя написа:
Скъпи Дядо Коледа, не искам кукла.
Не искам и голяма червена топка.
Трябват ми чифт копринени чорапи...
и говоря за естествена коприна, а не за изкуствена.
Оператор ЪРВИН ХИЛЪР
На 12 получи първите си копринени чорапи
и не бяха от естествена коприна.
Виждате ли... останали момичета чакат автобуса.
И още чакат... но вижте нея.
Отива направо при млекаря.
Ще я вземе ли? Не се съмнявайте.
Музика АЛЪН ГРЕЙ
На 18 г. тя прави кариера и постарому знае какво иска.
Едно момче иска да я води на кино два пъти седмично, ако му позволи,
но тя предпочита вечеря в най-добрия хотел в града,
дори това да му е по джоба веднъж месечно.
Ето я, онова високо слабичко момиче.
Той ще се съгласи ли? Не се съмнявайте.
Сценаристи, продуценти и режисьори: МАЙКЪЛ ПАУЪЛ и ЕМЕРИК ПРЕСБЪРГЪР
Сега е на 25 и в едно нещо изобщо не се е променила.
Тя както винаги знае накъде отива.
Добър вечер, г-це Уебстър. – Добър вечер, Леон.
Здравей, мили мой татко.
Получих телеграмата ти. Мислех, че си дойдеш за отпуската.
Скъпи, ти и така ме виждаш всеки уикенд.
Донесе ли ми парите? – Да, заповядай.
Точно 47,19 паунда.
Подпиши разписката и ги преброй.
Нали не си против, че ги тегля? – Това са си твои пари.
Като банкер не искам да си закриваш сметката, но като баща...
Днес трябва да пийнеш нещо. Той ще пие шери, той обича шери!
За вас обичайното ли, г-це Уебстър? – Да, благодаря.
Какво е "обичайното"? – Джин и Дюбонне.
Не се съобразяваш с положението ми.
Моля те, бъди разумен. Помисли за момичетата наоколо.
Всички имат бащи с положение.
Но не всеки баща е банков мениджър.
Благодаря, госпожице.
Скъпи татко, моля те, поне за малко спри да бъдеш банкер
и тази вечер бъди мой баща.
Виж, Джоун, изминах дълъг път от Екълсхол дотук
и знаеш, че не обичам да се показвам на скъпи места.
Какво ще си кажат моите клиенти? – Татко, ще се омъжвам.
Какво? – Масата ви, г-це Уебстър.
Благодаря, Фред.
Да влезем. Донеси си питието.
Диамант, а? Кой е той?
Извинете.
Това е работен пропуск на ОХТ. Не можеш да се омъжиш
за "Обединения химически тръст". – Не мога ли?
Тук няма друго име, освен твоето и...
Да не искаш да кажеш...
Робърт Белинджър е един от най-богатите мъже в Англия.
Не ви ли хареса супата г-це Уебстър?
Изстина докато говорехме. Отнесете я.
Разбира се.
Не прекалявай, Джоун, спри се.
Още не си лейди Белинджър.
Както и да е, ще ме изпратиш ли до гарата?
Тази вечер ли? – Взимам Шотландския експрес.
В Глазгоу ли отиваш? – По-далеч, до Западните острови.
Имаш ли билет? – Всичко е уредено, всичко.
Отивам на остров Килоран. – Къде е той?
В Хебридите. До там с влака са 24 часа.
Това е неговият собствен остров. Ще се оженим далеч от хората.
Била ли си някога там? – Често.
Какво? – В мечтите си. Той ми е разказвал.
Там той има стара къща на милион мили от войната.
Наоколо са само пясъци и овце, птици и сиви тюлени.
Белинджър трябва да ми е връстник.
И какво й е лошо на възрастта ти, скъпи?
Хайде, тате, да танцуваме. – Не, не, Джоун.
Хайде, тате. Ти умееш да танцуваш.
Ти ме научи да танцувам.
Добър вечер, Хънтър. – Добър вечер.
Последвайте ме. Извинете.
Надявам се, че ще ви е удобно, г-це. – Благодаря, Хънтър.
Уредих ви по-далеч от колелата. – Чудесно, Хънтър!
До утре, г-це Уебстър. – Да, моля.
Пристигаме в 6:30 ч. Ще ви позвъня половин час по-рано.
Много добре, г-це Уебстър. Благодаря, г-н Хънтър.
Благодаря за спалното място, Хънтър. – Заповед на сър Робърт.
Не се намира лесно в наши дни. – Имаме си своите методи.
Това е баща ми. – Приятно ми е, сър?
Сър Робърт ме помоли да ви дам карта. Искате ли да я изучите?
В Глазгоу ще направите прекачване на гара Бюкенън.
Г-н Макалистър, директор на Белинджър Метал,
ще ви чака на централната гара.
Пристигате в Обан в 11:30 ч. – Потегляме, сър.
О, трябва да вървя. Извинете.
Довиждане. – Довиждане, Хънтър.
Сбогом, татко. Пусни ми телеграма.
Връщам се след седмица. Хънтър ще ти даде адреса. Довиждане, Хънтър.
Довиждане, госпожице, всичко добро. – Не забравяй да пишеш.
Скъпи, не се тревожи за мен. Аз знам къде отивам!
Маршрут на г-ца Уебстър...
Манчестър — остров Килоран, Шотландия.
Манчестър: Тръгване в 1:10 ч., перон №1.
Корабът "Лохинвар" отплава в 15:15 ч.
Курс на запад...
Не можеш да се ожениш за ОХТ.
Не мога ли?
Джоун Уебстър, вземате ли ОХТ... за ваш законен съпруг?
Вземам го. – А вие, ОХТ вземате ли
Джоун Уебстър за ваша законна съпруга?
Добър вечер, лейди Белинджър.
Всичко е уредено. Всичко е уредено.
Утре ще ви донесем сметката, разбира се.
Ще я изпратим веднага, госпожо.
500 гвинеи. – Благодаря, госпожо.
Колата на лейди Белинджър!
Ти тръгваш по главния път, а аз ще тръгна по обиколния
и ще бъда в Шотландия преди теб.
Следваща гара Гретна Грийн. Пресичате границата.
Централна гара Глазгоу! – О, да?
Един джентълмен ви чака. Началникът на гарата е с него.
Г-це Уебстър? Аз съм Макалистър.
Това е г-н Фини. – Приятно ми е?
Чудесен ден. Сега ще отидем на улица Бюкенън.
Моля.
Г-це Уебстър? Аз съм агент Дейвид Макбрейнс.
Какъв прекрасен ден е днес!
Г-це Уебстър. – Как сте, капитане?
Г-н Лий ми написа за вас. Това първата ви визита тук ли е?
Да, така е. – Днес е изумителен ден.
Г-це Уебстър? Побързайте, чичо Брайди.
Жалко за хубавия ден.
Преди час беше много приятно.
Хубавото време е рядкост на островите.
Скоро ще свикнете. За Килоран ли сте, госпожице?
Да, далеч ли е до Порт Ерейг? – На две крачки пеша е,
но на 40 минути ако сте с кола, а вие сте с кола.
Порт Ерейг е там зад дърветата.
Това е замъкът Мой, древният дом на Маклейн от Ерейг.
Къде живеят те сега? – Долу в дом Ерейг,
но вече са или мъртви, или в Нова Зеландия.
Остана само Катрина Маклейн. – Замъкът отворен ли е за посещения?
О, всеки може да влезе, освен лордовете на Килоран.
Върху тях тежи проклятие. – Какво проклятие?
Забранено им е да престъпват прага. Казват, че е ужасно проклятие.
Ей, вие там долу! Посрещнете дамата!
По-добре да сляза при тях. – Да ви помогна?
Не, аз сама. – Ще изчакам малко.
Руарид Мор може да не иска да плава до Килоран в това време.
Не, годеникът ми ще дойде да ме вземе.
Значи богатият джентълмен с очила е ваш годеник?
Бог да благослови и двама ви.
Хиляда благословии и за двама ви. – Благодаря.
Но в мъгла като тази годеникът ви
и с три чифта очила няма да вижда по-далеч от носа си.
Довиждане.
Добър вечер. – Добър вечер.
О, лош късмет. Днес няма да пресечете.
Това не е ли лодка от Килоран? – Не.
Но и да беше няма да се върне днес, милейди.
Това е фериботът. Извиках ви да задържите Иън.
Не ви разбрахме. Защо трябваше да го задържа?
За да ви върне да пренощувате в Тобърмори.
Но аз мисля да пренощувам на Килоран.
Искате ли да изчакате в къщата?
Благодаря, но за мен ще дойде лодка
и по-добре да остана тук, за да я посрещна.
Добре. Горе има голяма къща.
На галски ли си говорите? – Да, милейди, на какъв друг език?
Какъв е този звук?
Сигурно са тюлените, госпожице. – Тюлените ли?
Да, да, те харесват топлото и мъгливо време.
Ако лодката ми не дойде вие ще ме прехвърлите ли?
Не, няма, милейди.
Порт Ерейг, 17:15 ч.
Лодка от Килоран ще посрещне г-це Уебстър...
Добър вечер. Търся "Къщата".
Вървете нагоре и ще видите малка портичка.
Благодаря.
Здравейте?
Мога ли пръв да ви поканя в тези мраморни покои, госпожице?
Тъкмо тръгвахме за вас. Виждам, че сте срещнали полковника.
Имах честта, аз съм Барнстейпъл. – Полк. Барнстейпъл...
Най-великият дресьор на ястреби... – Соколи, Торкил.
Най-големият соколар на Западните о-ви.
И в света, старче. – Катрина е излязла, домакинята ни.
Тя няма представа, че сте тук, но ще намери някакво местенце.
Тя има благословено сърце. – Ние се познаваме от деца.
Тя се омъжи за един англичанин Потс.
Той сега е в Близкия изток, а децата са в интернат.
Как е бизнесът, полковник? – Имам ново увлечение.
Орел... от седем месеца тренирам златен орел.
Орел... и ловувате с него като с ястреб?
Потресен сте, нали? – Къде е, искам да го видя?
Съжалявам, старче. Преди четири дни избяга и още го няма.
Къде го загуби? – Бях на водопада Голи за зайци.
Глупакът загуби интерес, литна и изчезна в облаците.
Търся го всеки ден. Утъпках цялата планина, но ще си го върна.
Катрина! – Ето го и скъпото момиче.
Торкил!
Г-жа Потс!
Голяма досада е този галски.
Още ли държиш тези полугладни кучета, как ги храниш?
Ние живеем в провинцията. Има зайци и бездомни туристи.
Ти с какво очакваше? Накрая аз ще изям тях.
Ето това са кости.
Виж каква глава, а?
Торкил, чудесно е, че си дошъл да видиш стара чанта като мен.
Добър вечер. – Това е пътничка за Килоран.
О, ясно, Руарид ви е отказал превоз.
Права си, но аз още те обичам
и дойдох с обедния автобус, за да те видя.
Това е госпожица... – Уебстър.
Г-це Уебстър. – Приятно ми е.
Извинете, не ви видях. Торкил е виновен. Останете тази вечер.
Не искам да ви притеснявам. – Не ме притеснявате.
От месеци не съм чувала смислен разговор между жени.
Освен това няма къде другаде да отидете.
И няма да трябва да спите на пода, но на мъжете ще им се наложи.
Не знам дали по пътя дотук видяхте, че мястото е доста зле.
Е, изглеждаше малко мрачно.
Нищо чудно, току-що се отървах от момчетата.
Какви момчета? – От ВВС, разбира се.
Бяха тук две години. 80 парчета, не по-малко.
Но те ще ви компенсират за щетите.
О, да, всичко беше много честно,
ако не броим, че се опитаха да продадат и бетона от основите.
Обещаха да оправят мястото както беше.
След войната, разбира се. – Вярвате ли им?
Това е въпросът, Торкил, момчето ми.
Маклейн срещу Потс.
Ще пиеш ли нещо? – Да.
Разполагайте се. Ще приготвим вечеря.
Ще направим пай. – Тези дни си била много точна.
Скъпи Торкил, ето как се става точен стрелец.
Изпросваш няколко патрона от местния контрольор,
намираш седящ заек, прицелваш се и си казваш:
"Ако не го гръмна оставам без вечеря" и няма да пропуснеш.
И тя не пропуска. – Как е малкото ви име?
Джоун. – Моето е Катрина.
Можеш ли да одереш заека?
Странно момиче. – Младите разбирате ли от момичетата?
Не, нищо. – И аз разбирам точно толкова.
Жена се опитомява по-трудно от орел, друже.
Въобще е невъзможно, въобще.
Как ти понася войната? – Не лошо, видях света.
Често ли се прибираше вкъщи? – 4 години не бях.
Колко ще останеш? – Осем дни.
Не е много.
Има правилен и неправилен начин да одереш заек.
Знам само неправилния. Полковник, очакват ви.
На парад!
Някой чу ли звънене?
За момент си помислих, че старчето се е върнало.
Полковник! – Слушам!
Какво му се причу? – Неговият орел.
Той е малко странен, нали?
А кой не е?
О, това е Килоран! Изглежда огромен.
13 на 6 километра.
Щом вятърът се усилва ще издуха мъглата.
Изглежда е така. – Колко ще останете там?
Няколко дни. – Познавате ли някой там?
Това е хубав остров. Била ли сте там преди?
Не, но знам всичко за него.
А вие познавате ли го? – Познавам го от 29 години.
Не бих ви дала толкова.
Добавете още четири.
Ще останете ли на острова?
Имам осем дни отпуск и искам да ги прекарам там.
Познавате ли сър Робърт Белинджър?
Не, никога не съм го срещал.
Той знае ли, че отивате на Килоран? – Не, а вие познавате ли го?
Много добре. – Мил човек ли е?
Най-милият. – Надявам се да го срещна.
Вероятно, Килоран е доста малък. – Не е толкова малък.
Чух, че може да се пресече пеша за час и половина.
Сигурно, но защо да го правите? Има много по-добри занимания.
Като? – Лов на глухари, ловене на сьомга,
къпане в залива, пикник в Свинския рай.
Къде е това? – На северния бряг.
Там гнездят орли. Обещах да заведа полковника.
Значи и полковникът идва с нас? – Да, има разрешение от Белинджър.
Значи трябва разрешение? – Да, военно време е.
Ще се настаня при управителя на Западния бряг.
Дом Килоран е близо до езерото, нали?
До езерото е, да.
Кой е там? – Аз съм, идвам отвън.
Времето се е изяснило. Утре сутрин ще прекосим.
Благодаря, че ми казахте. – Ще се видим утре.
Лека нощ. – Лека нощ.
Вече могат да се видят дърветата. След половин час ще се види и брега.
След половин час ще спя. – Оттук Килоран изглежда прекрасен.
При изгрев слънцето огрява пясъците. С бинокъл се виждат и хората.
Имате ли кибрит или запалка?
Благодаря.
Благодаря. Значи сте сгодена?
Да, и ще се омъжа на Килоран.
Това е чест за Килоран.
Е, нека пулсът ви бие както сърцето пожелае.
Благодаря. – Скоро ли ще е?
Утре, ако времето позволи.
Има ли греди в стаята ви? – Да, защо?
Пребройте ги преди заспиване и желанието ви ще се сбъдне.
Толкова ли е лесно? – Само през първата нощ.
Хората в съвременните къщи не знаят какво губят.
Предупреждавам ви, не работи, ако не вярвате в него.
Една, две, три, четири, пет.
Моля те, Боже, нека вятъра не утихва тази нощ,
за да изчисти мъглата.
Добро утро, г-це Уебстър.
Добро утро. Вашите греди явно действат.
Проблемът е, че малко сте се престарала.
Защо, какво има? – Има предупреждение за буря.
Какво означава това? – Руарид Мор ще ви каже.
"Колко време ще продължи бурята? О, докато утихне, милейди."
Може да е един ден или една седмица.
Изглежда толкова близо. За половин час сме там.
А за по-малко от секунда се минава от този свят в другия.
Мога ли да говоря с острова? – По радиото на бреговата охрана.
Разрешено ли е за цивилни? – Да, да.
Къде е постът им? – В Тобърмори.
Може ли да наемем кола? – Има автобус.
Руарид, ще бъдем в хотел "Западни острови".
По-добре да се преместим в хотела.
Да не досаждаме повече на Катрина. – О, да, разбира се.
Тогава закуска? И по-весело.
О, аз съм добре.
Много е трудно. – Лудост.
Това е компромис. Пощата го искаше на хълма, Катрина — долу.
Но защо точно тук?
При монтажа беше сухо лято и забравиха за дъжда.
Ало?
Всичко е наред, имате голяма стая. – Ами вие?
Една малка.
Сега е моят шанс да видя замъка. Сигурно сте бил вътре стотици пъти.
Не. – Не... наистина ли?
А сега ще влезете ли? – Не, не мисля.
Страх ви е заради проклятието ли? – Какво сте чувала за него?
Знам, че е над лърдовете на Килоран.
Не знам дали важи за съпругите им
или за бъдещите им съпруги, но ще рискувам.
Идвате ли? – По-добре да се представя.
Аз съм Макнийл Килоран...
и аз съм лърдът на Килоран.
Сър Робърт Белинджър просто го нае от мен за определен срок.
Разбирам.
Но няма голяма разлика. В момента острова е негов.
Страхувате ли се? – Нито баща ми, нито дядо ми,
нито аз сме влизали в замък Мой.
Как, по дяволите, издържате? Не сте ли любопитен?
Не, винаги е било така.
Ще тръгваме ли?
Извинете, сър. Вие не сте ли Макнийл Килоран?
Да. – О, гръм да ме удари!
Помня ви като дете, Килоран. Познавах и баща ви.
Жена ми е от острова. Кети Кларк.
Кети Кларк? Тогава вие сте Джон Макалистър.
Да, да, паметлив си като баща си, Килоран.
Завинаги ли се върна, Килоран? – Една седмица отпуск.
Но остана малко. – О, това е вярно.
Чакам лодката. Как са всички на Килоран?
Засега са добре. Много добре.
Синът ми постоянно говори за богаташа на Килоран.
Вашият наемател, Килоран.
Той е направо като малък крал.
Да, да, втори братовчед на жена ми работи там цяла пролет
на езерцето за плуване, което той построил.
На плувен басейн. – О, каква глупост.
Не може ли да плува в морето.
Или в езерото. – Който печели той харчи.
Да, да, братовчеда на жена ми не се оплакваше.
От празна мрежа риба не пада.
Не му свидят парите на този богаташ.
Докарал си е сьомга от континента,
а водите тук са пълни със сьомга. – А защо никой не я лови?
Защо да я ловят, когато няма кой да я купува?
Значи той трябва да я купи, преди някой да започне да я лови.
Не може ли да си лови сам?
Не може. Има най-добрите такъми от Глазгоу,
но рибите не го познават.
Да, да, рибите не го познават, не.
За какво са ви тези пушки?
Изчезват ни агнета. Някой видял орел.
Да, златен орел.
Не им пожелавам успешен лов.
Защо? – Не ви ли жегнаха думите им?
Това са глупости. Какво им пречи басейна?
Лично аз харесвам басейните. – Въпрос на вкус.
И се обаждам на рибаря ако ми се дояде сьомга,
а не газя до колене във водата и чакам сьомгата да дойде.
Наистина ли? – Наистина.
Легендата за Кориврекан?
Това е вторият по големина водовъртеж в Европа.
Намира се североизточно от Килоран.
"Кори" означава котел или водовъртеж, а "врекан" е норвежки принц.
Той искал да се ожени за дъщерята на господаря на островите...
Ало, ало, ало!
Ало, бреговата охрана! Ало, бреговата охрана!
Продължете. – Лърдът отказал да даде дъщеря си.
Бил е шотландец. – Освен при едно условие:
Принц Врекан трябвало да закотви кораба си
в Кориврекан за три дни и нощи. – Каква е била уловката?
Надявал се е, че ще се удави.
Това място е ужасно. При прилив се образуват
водовъртежи и ревът се чува на километри.
Може да го чуете и от Килоран. – Обзалагам се, че той е успял.
Врекан първо се върнал в Норвегия и поискал съвет от старейшините.
Казали му да вземе три котвени въжета.
Едно конопено, едно... момент...
Ленено. – Ленено, благодаря.
Знаеш добре от какво било третото, Килоран.
Да, то било от коси на девойки,
които са верни на своите възлюбени. – Продължавайте.
Момите охотно дали косите си и принц Врекан отплавал за Хебридите.
Първата нощ се скъсало конопеното въже.
Втората нощ се скъсало лененото въже.
Третото въже било здраво, но третата нощ...
Ало, Тобърмори.
Говори остров Килоран.
Приемам.
Ало, Килоран.
Тобърмори говори.
Г-ца Уебстър иска да говори със сър Робърт Белинджър.
Изчакайте, моля.
Оттам, скъпа моя. – Благодаря.
Ало, Робърт?
Говори Джоун.
Аз съм в Тобърмори.
Пътувах много добре, но не сполучихме с времето.
Ако искате сър Робърт да отговори кажете "приемам".
Приемам.
Ало, скъпа. Робърт говори.
Радвам се да чуя гласа ти. Всички сме готови и те чакаме.
Надявам се, че пръстенът от Картие е доставен.
Дано ти хареса. Разбирам, че Хънтър те е изпратил.
Разбира се, Робърт. Всичко беше прекрасно.
Има ли ти нещо на гласа? Да не си настинал, приемам.
Не съм настинал. Така ли звуча?
Слушай, Джоун, имаш ли молив? Запиши един телефонен номер.
2-3-6, 236. Разбра ли?
Това е номерът на Робинсън. Те са наели замък Сорн.
Робинсън върши много работа за мен.
Той е един от най-добрите. Жена му също.
Може да разчиташ на тях.
Звънни им. Ще се радват да те приютят.
Ще дойда да те взема веднага след бурята.
Ало, Робърт. Записах номера и ще им се обадя,
но предпочитам да остана в хотела, ако не си против.
Добре, съкровище. Постъпи както искаш.
Джоун, тук е майор Фостър, управителят на Макнийл.
Чака да говори с г-н Макнийл. Той там ли е?
Мислех, че е в армията.
Ало, Робърт. Той е тук и служи във флота.
Е, довиждане, Робърт.
Надявам се да се видим утре.
Всичко хубаво, котенце. Ще бъде скромна сватба...
но пълна с изненади, обещавам ти.
Горе главата. Винаги може да позвъниш на 236.
Тази буря не може да продължи вечно. Довиждане.
Довиждане. Ти си, Фостър.
Говори Фостър. Ало, Килоран.
Радвам се да ви чуя, макар и от Тобърмори.
Има ли нещо, което да заръчате? – Здравей, Фостър.
Кажете на Дънкан, да ми приготви такъмите и пушката.
Прочетох всичките ви доклади. Ще обсъдим всичко, когато дойда.
Довиждане, Тобърмори.
Довиждане, Килоран.
Колко струва? – По девет пенса на човек, Килоран.
Благодаря. Нямам да ви върна, г-це Уебстър.
Заповядайте. – Ще се разплатим в хотела.
Тя отдавна не е виждала толкова едра банкнота.
Явно хората тук са бедни. – Не са бедни, а нямат пари.
То е едно и също. – О, не, различно е.
Някакви съобщения? – Не, г-н Макнийл.
Хайде, дами и господа. – Г-н Макнийл.
Да? – Искам да ви помоля нещо.
Може ли да обядваме на различни маси?
Разбирате ме, нали? – Нямам нищо против.
Ние сме непознати. Дори не са ни представили.
Да, но разбирате защо ви моля, нали?
Вие сте най-достойната млада дама, която съм срещал.
Приемам това като комплимент.
Скъпи татко!
Ти мислеше, че дъщеря ти твърдо знае какво иска
и не се нуждае от чужда помощ. О, скъпи, искам...
Моля те, Боже.
Моля те, укроти бурята.
Утре трябва да отида на острова.
Знаеш, че трябва.
Няма шега, вятърът се сменя през цялото време!
Сутринта духаше от югозапад на северозапад.
А сега... духа от всички точки на компаса едновременно.
Руарид казва, че на северозапад има спасители,
но тези неща ти вече ги знаеш.
Бедният, обзалагам се, че ти е писнало да чакаш.
Не, всичко е наред. Аз съм търпелив човек.
Слушайте, полковник. Очаква ви беда.
А? По дяволите, този водопад!
Говори по-силно. Нищо не чувам.
Какво... голяма птица, как ли не! Това е моят орел!
Това се опитвам да ви кажа. Те имат пушки.
Невежи, само перце да падне от стария Торкил ще ги съсипя!
Кръстих го Торкил. Не си против, нали, приятел?
Той ми напомня за теб. – О, благодаря... какво?
Що се отнася до това скандално обвинение, ще го опровергая!
Десет към едно, че е лисица или дива котка!
Не знам нищо за това.
Всеки селяндур вярва, че орлите отнасят ученици барабар с чантите им.
Топки! Пълни глупости!
Говорете с Катрина, не правете глупости и ми се обадете утре.
Здравей, Пейги.
Ужасно хубав ден, Килоран.
Така е. Г-ца Уебстър тук ли е?
Замина. – Замина... къде?
Замина с колата на Иън още преди 8:00 ч.
Беше при Ерейг, после се върна тук,
използва телефона и отново замина с колата.
ЗАМЪК СОРН
Семейството сега ще слезе, госпожо.
Как се казвате, красавци?
Добро утро, г-це Черил. – Коя е тя?
Г-ца Уебстър е дошла за среща с г-жа Робинсън.
Да ви предложа нещо, г-це Уебстър? – Не, благодаря.
Вие ли сте Джоун Уебстър? – Да.
И ще се омъжвате за сър Робърт Белинджър?
Да, имаш ли нещо против? – Не, нямам.
Той е богат, нали? – Не съм му броила парите.
Богата ли сте? – Не.
Може ли да отсъствам следобед, госпожо?
Мартин, днес имам бридж с г-жа Крозие.
Това ме устройва, госпожо. – Какво имаш предвид?
И аз искам да бъда довечера в Ахнакроиш, госпожо.
Да не си поканен от г-жа Крозие да помогнеш в кухнята?
Поканен съм от г-н Кембъл, градинарят на г-н Крозие.
Той дава "кейли" по случай диамантена си сватба.
Представи си да сме женени от 60 години.
Съгласна съм. Тръгваме в 16:00 ч.
Благодаря. – Всичко е наред, Мартин.
Адам, ти каза, че Робърт ще закусва с нас!
Не, скъпа, казах годеницата на Робърт.
Ето я. – Това е чудесно!
Скъпа, ще станем приятелки.
Той ми промърмори нещо, но аз не разбрах, че сте тук.
Робърт каза, че се казвате...
Впрочем скоро ще сте лейди Белинджър. – Казва се Джоун Уебстър.
Добро утро, Черил! Ти винаги знаеш всичко!
Ако знаехме, че сте блокирана тук... Донесохте ли си багажа?
Пригответе синята стая, Хупър. – Вижте, аз...
Недейте, аз съм стар приятел на Робърт,
а вие ще бъдете негова съпруга. Позволете да ви огледам.
О, да, минавате с отличие.
Днес ни трябва четвърти за бриджа.
Ще ходим у старата Ребека Крозие. Вие играете ли?
Не. – О, това поколение.
Черил играе, но ние не сме от нейната класа.
Тя казва, че играем подло, нали, Черил?
О, четеш приказки за закуска.
Ще дойдеш ли да видиш леля Крозие, скъпа?
Ще видим. – Това не е хубаво.
Ти й обеща. Татко е свидетел.
АКНАКРОИШ
Как сте, мили мои? Влезте.
Ребека, скъпа, изглеждаш прекрасно!
Мърдок, иди и запали лампата.
Извинете, че чакахте на вятъра.
Черил.
Коя е очарователната млада дама?
Джоун Уебстър, годеницата на Робърт Белинджър.
Поздравления. – Приятно ми е.
Оставете си нещата някъде. – Събличай се.
Как се справяте само с трима души в къща като Ахнакроиш?
Винаги имам много гости. – Но това е още работа.
Това са мои приятели, скъпи Торкил.
Наели са Сорне. Англичани, семейство Робинзон.
Това е Джоун Уебстър. – Здравейте, г-це Уебстър.
Колко дни отпуск ти остават? – Още шест дни.
Тук сме далеч от войната. – Чинии, Торкил.
Нещо друго, госпожо? – Не, благодаря.
Една, две, три, четири, пет и малка за детето.
Торкил, тази млада дама ще стане господарка на къщата ти.
Надявам се да сте щастлива там.
Сигурна съм в това. – Вие ли сте собственик на Килоран?
Колко интересно! Ние почти го бяхме наели, но го намерихме малко скъп.
Агентът ви поиска огромен наем.
Единственият ми доход идва от Килоран.
С тригодишния наем ще живея шест години.
Това е шотландска икономика. – Всички ли ще пият чай?
Ребека! – Да, моля.
Ако ще трябва да давам под наем къщата си, по-добре да съм мъртва.
Ще ни надживееш. Ахнакроиш е като развъдник за Матусал. Виж сем. Кембъл.
Градинарят дава "кейли" и Мартин е поканен.
Диамантената сватба на Кембъл. Поучи се от него, скъпа.
Ще се поуча. – И там трябва да отида.
Но първо бриджът. – Да, първо бриджът.
Гледала ли сте шотландски танци? – Не, никога.
Да бяхте видели нашите сборове в Обан.
Тези в Бреймар и Инвърнес са по-известни, но и нашите
не им отстъпваха. През Обан ли дойдохте?
Да, чудесно пристанище и прекрасен зелен остров.
Представете си пристанището пълно с яхти,
по цял ден има регати и игри,
а през нощта... през нощта балове.
Дори не може да си представите тази гледка.
Всички помещения са покрити с тъмночервени завеси,
а жените носят диадеми. Тези, които имат.
Отвсякъде блестят бижута.
Мъжете... мъжете са още по-ослепителни от жените.
С кадифени дублети и алени жилетки, дантели, маншети и жабо.
Копчета от злато и сребро, топази.
Обувки с катарами и филибеги в най-различни цветове.
Звучат гайди и ние танцуваме.
Танцуваме по цяла нощ...
докато слънцето не пробие през завесите.
Прекрасно. Какво е филибег?
Килт... това е "малкият килт", както се носи в наши дни.
А какво ще правим с бриджа? Джоун не играе.
Вие играете ли, г-н Макнийл? – Съжалявам, не.
Не виждам нищо оттук. – От стълбата се вижда.
Качете се малко по-високо.
Едно, две, три, четири...
Мартин, това е шотландски танц, а не менует.
Има трима гайдари. Сигурно са дошли от материка.
Това беше добре.
Ще можеш ли да танцуваш по шотландски?
Така мисля. – Добре.
Мисля, че е време да си вървим. – О, не бързай толкова.
Приятели и съседи, нека 100 000 пъти
да са благословени татко и майка. Навършват 60 години от сватбата си.
Мир и щастие за тях, гордостта на великия клан Кембъл.
Кембъли идват! Ура, ура!
Кембъли идват! Ура, ура!
Кембъли идват! Ура, ура!
Реч, реч!
Хайде, г-н Кембъл.
О... не, не, не...
Искаш ли да излезем навън
и да продължим "кейлито" само двамата?
Кени!
Сутринта ходих до Ерейг. – Знам.
Влязох в замъка Мой. – Така ли?
Да ти кажа ли какво има вътре? – Да, моля.
Всичко е както е било някога.
Видях залата, където Макнийл е пирувал...
и тъмницата, и дебелите стени.
Ужасно място.
А горе на крепостните стени има камък...
С изсечено проклятие. – Ти си бил вътре.
Не, но някога бях малък и имах бавачка.
Не може да бъде!
Както и да е, прочетох го. – Това е ужасно силно проклятие.
Ужасно. – Остави ме на мира.
Сега знаеш защо Макнийл се страхуват да влязат в замъка.
Не, не, не! – Внимавай.
Кембъл, не ставай глупав. Обичам само теб.
Наистина ли? – Да.
Елате да си вземете!
Хлебчета ли? – Да.
Извинете, вие не сте ли Макнийл от Килоран?
Да, а ти ще си Кембъл? – Джон Кембъл от Килоран.
Трябва да кажа на баща си, че сте тук.
Не си го и помисляте. Макнийл на "кейли" у Кембъл.
Ей!
Чакай малко, чакай!
Алистър.
Това е хубава песен: "Кестенявата девойка"
Запявайте, момчета!
В нея се пее: Хей, кестенява девойко моя,
чуй, кестенява девойко моя,
ти, красавице моя, любовта ми, знай, е твоя!
Килоран! Това вие ли сте, сър?
Така ли се отнасяте със стар приятел на диамантената му сватба?
Не искахме да се натрапваме, г-н Кембъл.
Дълги години живот за вас и г-жа Кембъл.
Благодаря, Килоран. Да се натрапите?
Вие и вашата дама трябва да поздравите г-жа Кембъл.
Торкил, трябва да тръгвам. – Не си тръгвайте.
Ще бъде голямо "кейли", просто грандиозно.
Много мило, но Килоран знае, че трябва да се върна.
Килоран не знае нищо подобно. – Трябва да видите танците.
Видях всичко, благодаря.
Още нищо не сте видели, милейди. Имаме трима гайдари.
Изкарахме късмет. Отиваха при богаташа на Килоран,
но ние изкарахме късмет, че бурният вятър ги спря.
Горе главата. Това са вашите гайдари.
Как сте, г-жо Кембъл? Това е г-ца Уебстър.
Лека нощ. – Извинете, госпожице, и вие, сър.
Вие бяхте най-добрите танцьори на "кейлито".
Благодаря, Мартин.
Моля те, моля те, Боже.
Знаеш колко е важно за мен да стигна до Килоран.
Моля те...
нека бурята да утихне...
или направи така, че да стигна до острова по някакъв начин.
Моля те.
Моля те.
Добро утро, Брайди. – Здравейте, Килоран.
Добро утро, г-це Уебстър. – Вятърът малко утихва.
Не духа толкова силно.
Утре, вдругиден ще пресечем Килоран. – Но не днес?
Татко ще ходи на зъболекар в Тобърмори.
Боли го зъб ли? – Не, но ако не отиде сега,
кой знае кога ще е следващата буря. Само тогава има време.
Видях те на "кейлито". На колко години си, Брайди?
Ще стана на 17. – Скоро ще се омъжиш.
Когато намеря правилният човек.
Ти на колко си, Кени? – На 18.
Не си ли мислил за женитба?
О, скоро ще ме мобилизират.
Ще се наложи да изчакам три или четири години.
Или дори повече. – Защо, Кени?
За женитба трябват пари. – Колко?
20 паунда.
Толкова иска собственика за моя дял от лодката.
Кой е той? – Руарид Мор.
Мисля, че той би могъл да ти подари твоя дял за сватбата, Кени.
Ако Кени купи половината другата половина ще вземе безплатно.
Добър ден, милейди. – Добър ден.
Добър ден, Килоран. – Иска ми се да беше.
Ще бъде, ще бъде.
О, да, да, наистина ще бъде.
Да, да, ще бъде. Разбира се, не знам дали ще спре,
но вече наближава края. Бурята е като слънцето, милейди.
Изглежда най-голямо точно преди да залезе.
Ти си поет, Руарид. – Ще прекосим ли днес?
Не, не, не, милейди, не. – Ще бъдете ли готов, ако спре?
Ще ви платя за чакането. Казахте, че бурята може да спре.
Много е важно. Трябва да пресека.
Ще ви платя колкото искате.
Ще ви закарам в Килоран веднага щом стане възможно, милейди,
и няма да взема допълнително заплащане.
Ще бъдем в къщата горе.
А аз ще бъда в Тобърмори. Хубава работа.
Това момиче е толкова глупаво, а вече е голяма жена.
Кой е там? – Островитяните.
О, останете за обяд. Заек, полковникът го готви.
Здравей, Джоун. – Здравейте.
Здравейте.
Торкил. – Да?
Ще ми направите ли една голяма услуга?
Да.
Ще ми помогнете ли да стигна до Килоран?
Ако имах голям кораб да, но нямам дори малка лодка.
Но Руарид ще ви послуша и ще ме закара, ако го помолите.
Вие също си пропилявате отпуска. – Нямам нищо против.
Вие обичате Килоран и не сте бил там от години.
Нямам нищо против.
Ще го помолите ли? – Не, не разбирате ли?
Да ни преведе е неговата работа и дълг.
Ако можеше, той щеше да го направи. Не може ли да изчакате до утре?
Не мога да го моля да рискува живота си или вашия.
Той е бил в много бури. Ако има кораб в опасност...
Различно е, когато хора имат нужда от помощ.
Да, но...
Какво?
Отчаяно ми трябва помощ.
Мислите ли, че ще утихне до утре?
Не мисля. – Смятате ли, че ще има затишие?
Страхотна новина! Поздравете ме. Орелът Торкил е намерен.
Името му е изчистено. Лисица е убила агнетата. Един овчар я видял.
Старото момче е живо и здраво. – Намери се.
Отивам там след обяд с примамка.
Надявам се да си го върна. Ще дойдеш ли и ти?
Бих искал. А вие?
Ще се върнем за следобедния чай.
Мисля, че ще остана тук.
Виждате ли кръщелника си, Торкил?
Не, но виждам нещо друго.
Така значи, а!
Няма оправия с тези дървета.
Знаеш ли, Торкил...
Какво ти стана?
Госпожо, искам да говоря с г-ца Уебстър.
Брайди иска да говори с вас. – Какво има, Брайди?
Лодката, госпожице, не трябва да я вземате.
Татко ще убие Кени. – Глупости, ще се оправя с баща ти.
Кени вече е мъж и много пъти е излизал сам.
Но никога в буря! Никога не я е изкарвал сам.
Но баща ти призна, че времето се оправя.
И той не би извадил лодката. – А парите?
Нима ще чакаш още четири години, за да се омъжиш за него?
Ще чакам, ако трябва.
Някой вече не си удържа мераците. – Какво каза?
Някой е готов да удави едно младо момче,
само за да се омъжи един ден по-рано.
По-добре излез! – Ще изляза, когато аз пожелая.
Коя си ти да командваш. Защо си дошла тук
с благородните си маниери и каменно сърце?
Защо си мислиш, че твоят живот е по-важен от нашия?
Ти не разбираш. Брайди, не плачи.
Мислиш, че рискувам живота на Кени без самата да съм в опасност,
но аз също съм застрашена и съм на ръба
да загубя всичко, за което съм мечтала.
Какво си мислиш, че правиш?
Ще закарам г-ца Уебстър в Килоран.
Ще загубиш лодката на Руарид и ще се удавиш.
Не ставай глупак, Кени. Колко ти плати тя?
20 паунда. Сега кой е глупакът?
Ще те компенсирам. Момче, върни й мръсните пари.
Не мога, Килоран. Аз й обещах.
Тя ме накара да й обещая и няма връщане назад.
О, Килоран! – Къде е г-ца Уебстър?
В стаята, но Килоран, не й позволявай да вземе Кени.
Кажи нещо. – Ще кажа.
Съвсем ли сте полудяла, а? – Как смееш да ми говориш така?
Нали ви казаха, че днес не може да плавате?
Руарид каза, че бурята отслабва. И Кени го каза.
Ти си купила Кени! – Няма нужда да ми крещиш!
Момчето не е виждало 20 паунда през живота си.
Можехте да се самоубиете и в Манчестър, без да идвате дотук?
Не ми крещете! Оскърбително е!
И ме оставете на мира! – А Кени?
Какво Кени? – Ами Брайди, ами екипажа?
Ами жените им? Ами децата им?
Да не мислите, че си губя времето заради вас?
Не ме интересуват вашите причини. – Така ли?
Вие се интересувате само от себе си! – Знам как да се грижа за нещата си.
Никога няма да стигнете до Килоран.
Майната му на вашия остров и на вашия Килоран!
Чудесно, за къде тогава сте се разбързала?
Да не мислите, че познавате тези води по-добре от Руарид.
Той защо ви отказа? Защото е упорит ли?
Защото искаше да отиде на зъболекар.
О, отивайте тогава!
Давете се!
Чу ли всичко? – Чуха те и в Тобърмори.
Торкил.
Те няма да успеят. – Какво очакваш да направя?
Да я заключа в стаята ли? Ще скочи през прозореца.
Тя не осъзнава опасността.
Но най-малко ти можеш да я спреш. – Защо?
Защото тя бяга от теб!
Я повтори...
Ей, не бързайте толкова.
Дай ми този куфар.
Често ли се молите?
Понякога, а вие? – Винаги.
Ако удържаме курса и не се обърнем имаме шанс.
А удържаме ли курса?
Всяка миля към Килоран ни приближава с две мили до Скаба.
Това опасно ли е? Защо? – Да. Кориврекан.
Водовъртежът. Не довършихте историята за принца.
Казахте, че две въжета са се скъсали.
Какво стана с онова от косите на верните девойки?
То издържало дълго. Няма нищо по-силно от любовта.
Не, няма.
Лошо ли ви е? – О, не.
Не, добре съм. Продължете.
Но една девойка не била вярна. Само една...
и когато тази нишка се скъсала се скъсало цялото въже.
Килоран!
Влезте по навеса и се дръжте.
Забравете за тях. Скрийте се!
Внимавайте!
Дръжте се!
О, роклята ми!
Не стойте така! Изгребвайте водата!
Ей така се изгребва.
Двигателят угасна. Трябва да го оправя.
А аз какво да правя? – Изгребвайте.
И се молете.
Дръж така.
Почисти това.
Кориврекан.
Дай кожуха!
Побързай.
Ако успея да го запаля преди прилива имаме шанс.
Прилива идва, но ние ще се справим.
Сега! Молете се!
Някой е казал добра дума за вас на небето.
Там веднага познават добрата молитва.
А, върна се!
Голям силен мъж...
Сваляй дрехите и в леглото.
В стаята ми има огън и там ще спиш.
Скъпо момче, скъпи приятелю,
пропусна уникално преживяване. – Наистина ли?
Докато вие се мотаехте... в историята
на соколарството бе написана нова глава.
О, върнал си го. – А, чуй това.
Той налетя на примамката като агне, имам предвид като ястреб.
После Макгиливрей предложи да хванем лисицата, която убива агнетата.
И така тръгнахме на лов и, Бог ми е свидетел, че той я хвана.
Хвана я, кой? – Торкил!
Торкил ловеца! Торкил ловецът на лисици!
Хвана го сякаш беше заек!
Уби го на място! Ето го.
Възрастен лисик. 20 паунда допълнителен порцион.
Ще ти подаря опашката, Торкил. Е, какво ще кажеш?
Къде е той? – Ето го, над вратата!
Не е ли красавец?
Торкил, при мен!
Хвани го!
Сигурно си мислиш, че съм ужасна. – За никого не мисля така.
Дори рискувайки да си счупя врата, заради изгоден брак?
Какво лошо има в това? – Мислех, че парите не те интересуват.
Кой казва така? За десет паунда бих плувала до Обан.
До Глазгоу за 20.
А какво ще кажеш за Торкил?
Той ще го направи за 15.
Струваше ми се, че ти и Ребека Крозие, и Торкил...
сте напълно щастливи и без пари.
Какво друго ни остава? – Може да продадете Ерейг.
Ребека може да продаде Акнакроиш.
Торкил може да продаде Килоран.
Да.
Но парите не са всичко.
А сега лягай да спиш.
Благодаря.
Лека нощ, Катрина.
И ако преброиш гредите...
молитвите ти ще се сбъднат.
Тази вечер няма да се моля.
А сега, Торкил, скочи там.
Това е.
Торкил, алчна свиня!
Остави го!
Не мога да направя нищо с косата си.
Къде ли е сега булчинската ми рокля?
Някоя русалка ще се омъжи с нея.
Как е Кени тази сутрин?
Сякаш нищо не се е случило. Помага на Руарид с лодката.
А кой ще ходи на Килоран? – Не и полковника, той си върна орела.
За Килоран явно ще пътувате само...
вие и тримата гайдари.
Лодката ли идва? – Да, идва.
По-добре да сляза и да ги посрещна.
Младата лейди винаги прави правилното нещо.
Съжалявам, не мога да се променя.
Много сте си добре и така.
Довиждане, г-жо Потс. Отивам на автобуса.
Сбогом, Катрина, и благодаря за всичко.
Ще направиш ли нещо за мен? – Зависи какво.
Не ме интересува къде и кога, но някъде, някога, ще кажеш ли
на гайдарите да изсвирят "Кестенявата девойка"?
Това може.
А ти ще направиш ли нещо за мен, преди да си тръгна?
Зависи какво.
Искам да ме целунеш.
Г-н Торкил, разказвала съм ви тази история хиляди пъти.
Имало едно време, преди стотици години,
Макнийл от Килоран, който си взел красива булка от материка,
но тя била влюбена в своя братовчед Маклейн
владетелят на замъка Мой.
След година и един ден,
докато съпругът й бил на грабежи из континента
тя избягала от дома си Килоран
и се приютила в замъка Мой при любовника си.
В една тъмна нощ Килоран се върнал.
Той обсадил и превзел замъка,
като убил всичко живо, освен двамата влюбени.
Точно под главната зала на замъка имало тъмница.
В нея кладенец с три метра вода в него.
и кръгъл камък в средата
на който един човек трудно би се задържал,
за да не се удави.
Килоран съблякъл влюбените, оковал ги заедно...
и ги хвърлил в тъмницата.
Той пирувал в голямата зала,
докато те се прегръщали отчаяно, за да не потънат,
докато силите им свършили
и се повлекли един друг към дъното.
Преди да умре жената проклела Килоран
и всеки бъдещ Макнийл от рода Килоран
който някога прекрачи прага на замъка.
Ето проклятието
изсечено на камък върху крепостните стени,
то стои там и до днес.
Това е ужасно силно проклятие.
То гласи:
Това е проклятието на Катрина Маклейн от Ерейг.
Проклинам Макнийл от Килоран и всеки Макнийл след него.
Ако той някога прекрачи прага на Мой,
никога няма да излезе оттук като свободен човек!
Здравей! – Здравей!
Излъгах те.
Предпочитам да плувам в морето, а не в басейн.
И предпочитам сама да си ловя сьомгата, ако някой ме научи как.
Знам.
И много съжалявам за стореното с Руарид Мор.
И аз те излъгах. Не се страхувам от това място.
Знам.
Никога няма да излезе оттук като свободен човек!
Той ще бъде прикован към жена до края на дните си
и ще умре в оковите си.
Превод и субтитри Ivon
Редакция Миро и Таня