H.M.S. Defiant (1962) Свали субтитрите
АЛЕК ГИНЕС
ДИРК БОГАРД
и АНТЪНИ КУАЙЛ във филма
ПРОКЛЯТИЕ ЗА "ДРЪЗКИЯ"
Участват още: Том Бел, Морис Денхам, Уолтър Фицджералд,
Виктор Мадърн, Мъри Мелвин, Найджъл Сток и други
Музика Клифтън Паркър
Сценарий Найджъл Книйл и Едмънд Норт
Вдигайте веслата!
По-бързо! Сбор на комисията на пристана.
След три часа се връщам на "Дръзкия".
Екипажът ще бъде готов за служба.
- Благодаря ви, г-н Скот-Паджет.
Наборната!
Спрете го!
Хванете го! Не му давайте да избяга!
Наборните действат тази вечер.
- Да, вероятно нашите.
Не ни достигат няколко души. Е, няколко дузини.
Нещата се влошават. Английският моряк изгуби вкуса си за битки.
Може би е изгубил вкус към условията, в които се бие.
Трябва да има дисциплина.
Флотът на Н. В. използва тежка ръка.
Понякога навярно твърде тежка.
Колкото и неделикатно да звучи, тя може да бъде опасна.
Долната палуба е като затвор.
Няма свобода, нередовно заплащане, храна, каквато и плъховете не ядат.
Може би звучи дръзко.
- Вярна е всяка дума.
Имаме достатъчно неприятности и без провокации.
Все пак това е работа на Адмиралтейството.
Заповедите, Крофорд.
- Благодаря, сър.
Да се явя пред Джарвис в Корсика?
- Тъй вярно. Възможно най-бързо.
Старайте се да избягвате всякакви конфликти по пътя.
Как е чашата ви?
Първият ви лейтенант, г-н Скот-Паджет,
как ви се струва?
- Старателен и всеотдаен.
Толкова всеотдаен, че е навън с наборната.
Мразя клюките и злословията
относно чувството му за дълг, предупреждавам ви.
Простете, сър, но предпочитам сам да си съставям мнение.
Не. Недейте!
Не трябва да се противите на кралската комисия.
Женени сме само от три дни.
Не ви трябва! Той не е моряк.
- Ще го научим.
Не ми го отнемайте. Не можете!
Умолявам ви. Имайте милост.
- Давай го.
Тези хора са от "Дръзкия".
Наборна комисия.
От нашия кораб.
- Не могат да ни пипнат.
Ще трябва да дадем някои обяснения.
Идваш с нас.
- Не можете, той е джентълмен.
Разбира се, че съм. Махни си ръцете от мен.
Сър? Греша ли?
- Благодаря на Бога, че сте тук.
Виждате, че съм джентълмен.
- Вижте хубавите му дрехи.
Вземай го, Долиш.
- Но не можете.
Визард, утре ли отплавате?
- Да, към Средиземно море.
Значи, засега трябва да ни изключите.
Не. Уведоми флота там.
Ако двата действат едновременно, веднага ще извоюваме исканията си!
Значи скоро ще действате?
Скоро всеки кораб ще се разбунтува.
Преди пролетта?
- Зависи. Как е екипажът ви?
Още 40 съмишленици.
Вече половината кораб е наш.
- Добре.
Клетите хора, юркат ги като говеда.
Не разбирам. Да те принуждават да станеш моряк?
Не всеки иска да напусне дома си.
- Помисли за това!
Да плаваш с "Дръзкия" и да се биеш с французите.
Звучиш точно като баща си.
Все пак, адмиралът може да не се съгласи да те пусне.
Татко се върна.
Какво каза адмиралът?
- За кое?
За Харви.
Няма възражения. Все пак, това е обичаят.
Време е да свикнеш с люшкането.
- Благодаря.
Събирай си нещата. Тръгваме.
- Готов съм.
Харви.
Съжалявам, мамо.
Довиждане, скъпи мой.
Пази се.
Довиждане, мамо.
- Чакай ме долу.
Различно е от търговския флот.
- Само на 1 2 е.
Не се тревожи. Ще е добре.
Този път колко дълго? Година?
По-малко, може би.
- Само "може би"?
Мразя сбогувания на пристана.
- Знам какво ще кажеш.
Затова се сбогувам сега.
- Напусна ме преди дни,
когато зърна морето.
Довиждане.
- Довиждане.
Бог да пази и двама ви.
Как ти се вижда?
- Красота.
Греблата горе.
Трябва да се сбогуваме.
Отплаваме ли, няма да имаме шанс да говорим.
Довиждане, татко.
Довиждане, Харви.
Лодка!
- Тъй вярно, сър.
Продължавайте, г-н Крофорд.
Лодка, хей!
Капитанската лодка идва, сър.
Целият екипаж на борда.
- Добре. Това е юнкер Крофорд.
Трябва да се гордеете, че служите с баща си.
Заведете сина на капитана долу и го представете на другарите му.
Готови за отплаване.
Отношението към Крофорд трябва да е като към всички.
Разбрано, сър.
Много жени на борда. Съпруги, предполагам.
Здравей, любов моя.
Тези кои са?
Тези? Новобранците. Последвайте ме.
Сбогом, любов моя.
Свалете тези клетнички!
Вдигни настрани!
- Долиш! Прехвърли ги!
Освободете палубата!
Всички провизии на борда, сър.
- Благодаря. Стройте наборниците.
Преглед на наборниците!
- На палубата.
Дайте си по-весел вид, моля. Хайде, хайде.
Влизай в края на строя.
Къде отиваш?
- Трябва да видя капитана.
Влизай в строя.
Наборниците са готови за преглед.
Един иска да слезе на брега, сър.
Аз самият го доведох. Той е мошеник.
- Не съм по-лош от...
Родът ми е толкова почтен, колкото и вашият.
Как се казваш?
- Пърсивал Палисър Уегстаф.
Роднина ли си на адмирал Уегстаф?
- Далечен братовчед.
Би ли се застъпил за теб? Колко добре го познаваш?
От близо.
- Посещаваш ли го?
Твърдиш това, така ли? Твърдиш ли също, че си луд?
Посещаваш несъществуващ човек.
- Не съществува? Братовчед ми?
Току-що го измислих.
Какъв си ти? Чиновник?
Тишина!
- Тъй вярно, сър.
Е, обещано ми е да следвам право.
Много добре, г-н Долиш.
Готови за преглед, сър.
- Благодаря.
Обичайните плажни боклуци. Ще е нужна усилена работа.
Все още не са положили клетва.
Какво казва лекарят? Ах, г-н Гос.
Е, ще се справят. Ще се справят много добре, сър.
Извинете ме. Протестирам.
Аз съм джентълмен.
- Мошеник.
Разпитах го. Извинете ме, сър.
- Г-н Скот-Паджет?
Ще ви помоля да останете.
- Извинете, сър.
Имам други задължения.
- Задълженията ви тук са към мен.
Момчета, не мислете, че това е краят.
Корабът има добър екипаж.
Мнозина са тук по принуда, като вас самите.
Надяваме се на вълнуващо плаване и богати награди.
Научете и изпълнявайте заповедите и няма да пострадате.
Помнете, единственият враг е французинът.
Прочетете на хората Военния устав. Това е задължителна мобилизация.
Сега можете да продължите с другите си задължения.
Благодаря, сър.
Сбор на носа. Ще прочета устава.
Кръгом напред, следвайте ме.
Раздвижи ги! Използвай стартера си!
Тъй вярно, сър. По-бързо, смотаняци!
Вдигнете котви!
Там горе. Хайде. По-живо, момчета.
Следващият!
Следващият!
Опъни предното платно.
Опъвай грота.
Вдигни кливера!
Пълен напред!
Не гледай надолу, мърльо!
- Дай по-живо и не зяпай!
Качи се по-високо, отрепко!
Последният долу се наказва!
По-бързо там!
Хайде, там. По бързо! Хайде, по-бързо!
Не е достатъчно добре. Ще го направим пак. Сега.
Хайде, нагоре по платната.
Ставай! Хайде, сега!
Нагоре по платното, там.
Да не би там горе да са умрели? Движение!
Много по-добре. Постигнали сте чудеса с екипажа.
Благодаря, сър.
- Не ги притискайте твърде много.
1 2 минути и 45 секунди. Този път ще го направят.
Лошо ли е ранен?
- Счупен крак, сър.
Заведи го при лекаря.
За днес достатъчно тренировки.
- Продължавайте, там долу.
Освободете часовия на щирборда!
- Г-н Скот-Паджет,
бихте ли вечеряли с мен?
Часовият на щирборда сменен.
- Благодаря, сър.
Как е раненият днес?
- Не много добре.
Може би ще трябва да ампутирам крака.
Съжалявам.
Г-н Скот-Паджет попита дали може да се върне в строя.
Не го харесвате.
- Служил съм с него преди.
Кога?
- На "Бийдъл". Лош кораб беше.
Твърде много бой. Един беше убит.
Вследствие на наказание?
- Да, сър.
Мога да се справя с г-н Скот-Паджет.
Може би, сър. Знаете ли какво се случи с капитана на "Бийдъл"?
Адмиралтейството го съсипа както и предишните му двама капитани.
Привилегии?
Когато някой с огромна власт има любовница
и тази любовница има син, синът се ползва с големи привилегии.
Разбирам.
- Той е прекрасен млад офицер.
Един бъдещ Дрейк с порочна жилка и роден със сребърна лъжичка в уста.
Сър, това може да се случи.
Добър вечер. Да ви предложа Мадейра?
Благодаря.
- Ще си тръгвам.
Благодаря ви, г-н Гос.
Искате ли да знаете каква е задачата ни?
Присъединяваме се към флота в Корсика, към адмирал Джарвис.
Като ескорт. Заповедта гласи: "Колкото може по-бързо. "
Няма да спираме в Гибралтар, но ще имате време за обучение.
Надявам се. Бих искал да наблегнем на артилерийската стрелба.
Добре.
Знам колко е трудно да се работи с необучен екипаж,
но бих искал да бъдете по-мек.
Няколко седмици използвахме методи, които никой не одобрява.
Оспорвате ли ги?
- Не съм казал това.
Знам цената на дисциплината.
Само това е от значение.
- Никога не е само това.
Може да я има и при по-ведра атмосфера.
Идеалното винаги е възможно, сър, ако хората сътрудничат.
Сигурен съм, че ще сътрудничат. Предлагам тост!
За "Дръзкия"! Непобедим и щастлив кораб.
Непобедим кораб. И смърт на французите.
Зависи от артилерийската ви подготовка.
Г-н Д'Арблей, в целта! Скачат като зайци!
Огън! Назад!
О, сър, не исках!
- Сержант! Арестувайте този мъж.
Задето посегна на офицер.
За това се полага бичуване! Шейсет удара с камшик.
Уитли, арестуван си.
Заканвал си се на офицер?
- Не, сър. Не бих могъл.
Поне това съм научил.
- Но си вдигнал юмруци?
Е, отговори ми!
Импулсивно, веднага съжалих.
Какво беше това?
- Импулсивно, сър. Веднага съжалих.
Къде си научил тази фраза?
- Вярно е, сър.
Да заплашваш офицери е сериозно, но предвид чистото ти досие
ще бъда благосклонен. Двайсет и четири удара с камшик.
Казах 6 дузини.
- Изведете го.
Надясно. Ходом марш.
Много хора чуха, че казах 6 дузини.
Решението не трябваше да е ваше.
Отбелязахте ли тази фраза?
- Фраза, сър?
"Импулсивно, веднага съжалих. "
Може да не значи нищо. Но смятам, че той е обучен за това.
Обучен, сър! От кого?
- Бих искал да знам.
Той си спомни урока.
- Това не го спаси, нали?
Помогна. Само две дузини. Скот-Паджет сигурно е бесен.
Знаеш ли какво значи двайсет удара?
- Затваряй си устата.
Значи мек капитан. Старият ми капитан на "Суифт"
никога не налагаше по-малко от шест дузини.
Да, това получих.
Шест дузини с камшик! Погледнете тук!
Всички моряци на палубата да гледат наказанието!
Хайде, по-бързо!
По-бързо!
Корабен екипаж, мирно!
Екипажът готов да гледа наказанието.
- Действайте!
Арестантът е готов, сър.
- Започвайте.
Започвай броенето!
Едно!
Две! Три!
Четири! Пет!
Шест!
Седем! Осем!
Девет! Десет!
Единадесет! Дванадесет!
Тринадесет!
Четиринадесет! Петнадесет!
Шестнадесет! Седемнадесет!
Осемнадесет! Деветнадесет!
Двадесет! Двадесет и едно!
- Само още три.
Гледай в краката си.
Двадесет и три! Двадесет и четири!
Наказанието приключено, сър.
- Свалете го.
Тъй вярно, сър. Отвържете го.
Екипаж! Ходом марш! Свободно!
Хубаво време, г-н Понсонби.
"Аз, Ричард Долиш от кораба на Негово величество "Дръзкия",
се заклевам да бъда верен на каузата
и да служа в съвета за действие.
Дори да пожертвам живота си. "
- Добре, Долиш.
"Корсика, Легхорн, последните останали британски бази". Край.
Потвърждавам.
- Тъй вярно, сър.
Лоша новина, сър. Наполеон нахлу в Италия.
Испания ще бъде на негова страна.
Предполагам, че искате да спрем тук.
- Нищо не променя задачата ни...
Не, но тъй като...
- Която е, да продължим до Корсика.
Вдигнете брамселите.
Поемете вахтата, г-н Понсонби.
Сър.
Трябва да се върнем в Гибралтар.
- Вдигнахте ли брамселите?
Не, още не, сър.
- Защо не?
Ако тръгнем към Корсика, може да попаднем в капан.
Имам заповед.
- Да, сър, да се присъединим
към адмирал Джарвис, който може да не е там.
Добре сте информиран.
- Той сигурно ще доплава дотук,
където няма да бъде в капан
и отрязан от бази и провизии от вражеския флот.
Адмирал Джарвис не е глупак.
- Ще е доволен да го чуе от вас.
Той би постъпил както казах.
Наше задължение е да изпълняваме съществуващите заповеди.
Отговаряме и за кораба.
Да го рискуваме заради заповеди, вместо да проявим въображение.
Когато получите свой кораб, можете да плавате с въображение.
Моят кораб ще следва заповедите на Адмиралтейството.
Каквито и да са последиците?
Имате власт над живота и смъртта на всекиго на този кораб.
Предупреждавам ви, ако се измъкнем.
- Да? Ако?
Изпълнението на заповедите може да не бъде достатъчно.
Заявявам веднъж завинаги.
Няма да търпя заплахи и изисквам подчинение.
Приятелите ви не значат нищо за мен.
Докато служите на този кораб, те няма да значат нищо и за вас.
Сега можете да си вървите.
Плавно напред!
- Плавно, сър.
Г-н Понсонби, вдигнете брамселите. Бързо, Понсонби.
Да, сър. Първият горе на мачтата!
Вдигнете брамселите!
- Мога.
Свалете ги. Това не е детска градина.
Тъй вярно, сър. На палубата, г-н Пардо! Г-н Крофорд!
Г-н Крофорд!
Намерете ми старшия юнкер.
- Г-н Килпатрик, сър?
Кажете му да дойде при мен.
- Тъй вярно, сър.
Отвори този люк. Нека влезе въздух в склада.
Чу ли какво казах? Отвори люка.
Но вчера го отворихме, сър.
Това не ме интересува.
Давам заповед. Отвори този люк!
Заповедта бе за веднъж седмично.
- Стани, нахално куче!
Г-н Килпатрик? Г-н Скот-Паджет иска да ви види.
Какво иска?
- Не знам. Каза веднага.
Веднага отвори люка.
- Тъй вярно, сър.
Продължавай, сержант Нийбоун.
Още трима.
- За мен - седем.
Само петима.
- Достатъчно.
Само още няколко и ще завземем целия кораб.
Сега, ще напишем петицията си.
- Петиция!
Защо да се боим от думата "бунт"?
Не се боя, стига да подхожда, но не подхожда.
Завземеш ли кораб, това е бунт. На никого никога не се е разминало.
Нищо не могат да ни направят.
- Не могат да обесят всички ни.
Ще ги накараме да ни слушат. Дотогава
разпространи вестта. Също като в Спитхед.
Да. Чакай и чакай и чакай.
Да, Еванс. Чакай. Докато му дойде времето.
А когато му дойде времето, Визард... Скот-Паджет!
Г-н Килпатрик, три пъти сте били пред комисията.
И трите пъти сте се провалили.
- Тъй вярно, сър.
На колко години сте - 33, 34?
- Тридесет и пет.
Тридесет и пет.
Шансовете ви намаляват.
- Да, сър.
Освен ако комисията няма причина да вярва, че имате
специални качества.
Специални качества, сър?
- Находчивост при трудности,
кураж, лоялност към конкретен офицер,
офицер с влияние, който би могъл да го използва.
Да, сър. Мисля, че разбирам, сър.
Натоварен сте с обучението на юнкери, нали?
Да лижат пода.
- Без страх или протекция.
Ами г-н Крофорд? Как го приема?
Не съм имал повод да разбера.
- Не сте имали повод?
Направен е от добро тесто, трябва да е смел.
Следователно, сигурно прави бели.
Щом направи беля, трябва да бъде наказан.
Капитанът настоя да няма протежиране.
Чухте го да го казва.
- Да, сър.
Е, бъдете бдителен, г-н Килпатрик.
И усърден.
- Да, сър.
И ако се нуждаете от съвета ми, не се колебайте да попитате.
Благодаря ви, сър.
Не лъжи, сине.
- Не лъжа, сър.
Това твоите инициали ли са?
- Да, но просто драснах чертичка.
Едва се виждаше.
- Така ли?
Излъга ме.
- Помислих...
Все пак толкова е издраскано.
- А не трябва.
Има правила срещу обезобразяване на масата.
Бях благосклонен към теб. Твърде благосклонен.
Нещо да кажеш?
Някой друг трябва да е.
Нямам какво да кажа.
- Нямаш?
Точно, когато трябва да имаш. Това наричаме тъпо нахалство.
Приближи лампата, дърводелецо.
Има следа от червей.
- Мислех, че трябва да знаете.
Ще се оправи с малко вар.
Може да си пробие път до каютата на юнкерите. Трябва да гледате.
Ако го считате за важно. Някой го учат на добри обноски ли?
Прекалява, нали?
Достатъчно.
- Тъй вярно, сър.
Добре, стани.
За какво е наказан?
Издълбал е инициалите си на масата.
Къде е това?
- Чапман!
Виждам само парче гол дървен материал. Това ли е всичко?
Мислех, че трябва да видите, сър.
Вятърът се усилва.
- Защо сте отменили заповедта ми?
Сър?
- Исках да се вдигнат брамселите.
Не ги виждам.
- Така прецених.
Преценихте, г-н Скот-Паджет? Вие преценихте?
Въпрос на мореплавателски умения.
- Вие сте нахален.
Не позволявам решенията ми да се оспорват.
Слизате долу, докато не ви разреша да се качите на палубата. Ясно?
Да, сър. Съвсем ясно.
Г-н Д'Арблей, вдигнете брамселите.
Тъй вярно, сър. Вдигнете брамселите!
Бой всеки ден цяла седмица.
Защо капитанът не направи нещо?
- Какво може да направи?
Добре ли си?
- Благодаря.
Хайде тогава. Ще слезем заедно.
Сега спокойно.
Сбор на палубата с артилерията. По-живо!
Следите от камшик бързо минават.
- Все още са ужасно болезнени, сър.
Собственият му син, а?
Капитанът не вижда ли какво става?
Ей, ти, ела тук. Седни.
Каза, че капитанът не може да направи нищо. Какво значеше това?
Предположение.
- Какво значи това?
Ако той обвини Скот-Паджет за това, ще има военен съд.
Ще докажат, че напада офицер, за да защити сина си.
Това ще го свърши. Ако Скот-Паджет има влияние, ще стане лесно.
Колко разбираш от право, момче?
- Просто предположение.
Значи Скот-Паджет ще прави на кораба каквото си иска.
Това е шанс.
- За какво?
Скот-Паджет. Нож в гърба. Изхвърляне зад борда.
Не ставай глупав.
- Виж какво,
капитанът ще се трогне ли, ако той умре?
Преследваме по-големи неща, не един човек.
И ще ги постигнем с търпение.
Само тази дума знаеш.
- Знам това:
Докоснем ли един офицер,
цялата ни кауза е изгубена.
Мислиш ли, че той е чул?
Този стар пияница? Има ли значение?
Не казах ли да разчистиш това?
- Разчистих го.
Наричаш това чисто?
Изглежда, трябва да ти дам друг урок. Ела тук.
Надявам се, че не ви смущавам.
- Ни най-малко, г-н Гос.
Мислех, че трябва да съобщя, че...
Да съобщите какво?
Уитли се възстановява от наказанието.
Другите са вече на служба.
Всичко това ми го казахте вчера.
Наистина желая, сър, да направя предложение.
Е, простете ми, ако аз... Искам да кажа, че
ако той би могъл да остане в лазарета,
ще бъде извън ръцете им, разбирате ли.
Кой ще бъде извън чии ръце?
- Синът ви.
Какво се опитвате да ми кажете?
- Чувам всичко.
Каютата ми е точно отсреща. Тези наказания...
Моят... Само г-н Крофорд ли бива наказван?
Не, но когато бият двама или трима, той винаги е един от тях.
Това трябва да спре. На долната палуба хората започват да мислят...
Да мислят какво?
- Искам да кажа...
Г-н Скот-Паджет ме изпраща, сър.
Той ви моли за аудиенция, сър. Веднага, ако е възможно.
Каза, че е от жизненоважно значение, сър.
Г-н Крофорд, вървете в лазарета.
- Не, сър, не съм болен. Честно.
Мога ли да предам отговора ви, сър?
Лично ще го направя.
Искали сте да ме видите.
- Не очаквах да дойдете.
Искам да ви бичувам и окова,
но това идеално ще ви допадне.
Не разбирам, сър.
- Така ли?
Няма да последвам предишните ви капитани на брега. Разбрано?
Сега, какво искате?
- Само да бъда върнат на служба.
Нужен съм на квартердека.
- Защо?
Има пробойна.
Чувам я. Знам, че съм прав.
Вие все сте прав.
Ако се наложи да забавим курса, ще може ли да се върна на палубата?
Там ми е мястото.
Имам задължения.
Първото ви задължение, като напуснете тази каюта,
е да видите дали всичко е наред в юнкерската каюта.
Но със сигурност, г-н Килпатрик...
- Ще направи каквото му кажете.
Искам да оставите момчето на мира.
Получил е повече от достатъчно.
- Имате предвид сина ви, сър?
Знаете много добре, че е така.
Ще се погрижа за това, сър.
Сега мога ли да се върна на работа?
- Можете.
Скот-Паджет!
Защо не сме с опънати платна?
Прецених, че е неразумно, сър.
Продължавай да работиш.
- Какво искате?
Теб.
- Трябва ни адвокат.
Още не съм такъв.
- Учил си право.
Можеш да ни прегледаш документите.
- Мога да дам съвет...
Искаме помощ за петицията ни.
- За премахване на неправди?
"Премахване", това е думата. И още много думи.
Има хора тук от години.
- Защо не напуснат?
Да напуснат? Да бъдат заловени и бити като него?
Няма да се присъединя към бунт.
- Не е бунт.
И ти ще го докажеш.
- Ще се закълнеш.
Какво правят там?
Какво е това сборище?
- Просто плетем въже.
С тези малоумници?! Размърдайте се!
По-живо! Не спирайте! Размърдайте се! Внимавайте,
или ще ви дам да разберете!
Съжалявам. Аз съм виновен.
Ти?
- Аз дръпнах въжето, спънах го.
Повече никакви злополуки, Визард.
Или ще се погрижа за гръбнака ти.
Боутсен?
Какво става? Луд ли си?
Визард, присъединявам се.
Добре, момче.
Бой с камшик за това. Сержант!
Поставете го под стража.
- Джоунс.
Още един бой.
Разгласи: Утре правим репетиция при осем удара на камбаната.
Първият лейтенант каза зорко да се наблюдава щирборда.
Вие, на трето оръдие, по-бързо!
Поставете двама моряци на откритата оградена палуба след шестия удар.
Насочи на изток-североизток.
- Тъй вярно.
Г-н Скот-Паджет.
- Да, сър.
Забелязахте ли нещо?
- Да забележа какво, сър?
Редица дребни неща. Като човек, викащ беззвучно.
Какво имате предвид, сър?
- Добре.
Видя те.
Защо го направи?
- Това е сигналът. Три провиквания.
Следващия път внимавай.
- Кога ще действаме?
Наистина.
- Ще ти се каже.
Както казахме, присъединяваме се към флота с нещо, което да покажем.
Кораб под клетва.
Готов за действие.
Никакъв проклет кораб.
Нищо в пристанището. Ни мачта, ни пръчка.
Изглежда сме сами.
Какво ли се е случило с тях? Къде са?
Сигурно са отплавали.
Ако няма британски кораби, има френски. Трябва да тръгваме.
Ще тръгнем.
- Към Гибралтар, както предложих?
Обърнете курса, г-н Скот-Паджет.
- Да, сър.
Боутсен, готови за обръщане на курса.
Г-н Понсонби, изпратете Крофорд на марса за два дни.
За наказание, сър?
Правете каквото ви казвам.
Искам да разговарям с корабния екипаж неофициално.
Съберете всички моряци, моля.
Всички на палубата!
- Хайде! По-живо!
Обратно към Гибралтар ли се насочваме?
Засега запазваме този курс.
Е, момчета. Трябва да ви обясня нещо.
Изглежда, сме изгубили флота.
Искам да знаете заповедта, според която
трябва да ескортираме конвой от кораби с дървен материал
от обратната страна на Италия обратно в Англия.
Дървен материал за строеж на бойни кораби и фрегати.
Още такива като "Дръзкия".
Трябва да отидем на мястото на срещата
и да видим дали конвоят е там. Ако не е, поне ще сме опитали.
Ако е там, ще го върнем
напук на французите, испанците
или който и да се опита да ни спре.
Обратно на работа.
- Продължавайте!
Италия, г-н Скот-Паджет.
Здравей, донесох бисквити.
- Благодаря.
Колко време мина?
- Ден и половина.
Скот-Паджет се размеква.
- Не беше той. Беше Понсонби.
О, защо?
- Пардо, кораб!
Платно на хоризонта! От страната на щирборда.
Фрегата и търговски кораб, френски, от страна на щирборда!
Лавирай!
Г-н Скот-Паджет, вдигнете всички платна.
Няма да допусна офицер да носи въже.
Добре! Прегледай съоръженията!
- Много добре, сър.
Вдигнете брамселите и летящия кливер!
Едно оръдие готово!
- Две!
Три готови!
- Четири!
Пет!
- Вдигай!
Оръдия напред!
- Премести!
Корабът готов за действие!
- Благодаря.
Момчета, ще се бием така, сякаш цяла Англия ни гледа!
Щурвал горе!
- Щурвал горе, сър.
Нека падне още малко.
- Да, сър.
Приближава се.
Дръжте здраво! Отнесете ранените!
Внимателно. Огън!
Леко насочи.
Прицели се в мачтите!
Огън!
Групата за абордаж.
- Тъй вярно, сър.
Абордаж!
Артилеристи, готови за абордаж. Понсонби.
Абордаж!
Капитане!
Кажете му да абордират!
Моряци, абордаж!
Корабът е наш! Сега към търговския!
Той свали знамената си! Ще го вземем като трофей!
Всичко е наред, сър. И двата кораба.
Заведете го долу, сержант.
Английският флот е в Атлантика.
- Не го вярвам.
Може би сме единственият английски кораб в Средиземно море.
Настоявате ли за срещата?
- Държа на заповедите,
които са да се ескортира конвой.
- Френски кораб ще чака.
Вече го виждам.
Веднъж вече доказахте, че сте прав.
Но сега чувствам, че грешите. Няма да има френски кораб.
Само страх от кораб.
Сър!
- Слушайте! Вече празнуват.
Сър.
- И защо не?
Заради тези два красавеца моряците ни ще получат добри пари.
Внимавайте.
- Вече наредих на екипажите.
Третият лейтенант, отговарящ за фрегатата. Късмет, г-н Д'Арбле.
Приятно плаване до Рошфор.
- Благодаря.
Трябва да ме чуете.
- Келахорн управлява търговския.
Дадох му младши юнкер за помощник.
Г-н Крофорд.
Г-н Крофорд?
Погрижете се за този кораб.
- Да, сър.
Върнете го невредим.
Изтегляй. Вдигай.
Мислех, че искате момчето да е на борда с вас.
И аз мислех така.
Сгреших.
Сега поправих грешката си.
По-бързо! Движение! По-бързо!
По-живо, мързеливи кучета!
По-живо!
- Г-н Скот-Паджет!
Вчера ги накарах да се бият добре.
Няма да допусна офицер да носи или използва въже.
Не можах да намеря Килпатрик.
- Отстранявам ви.
За въжето?
- За неподчинение на заповед.
Ще предприема стъпки, които ще ви стъписат.
Стъписвали сте ме много пъти.
- Какво беше това?
Трябва ви сериозен урок.
Ще давате вахта. На смени по четири часа, денонощно.
Аз съм старши офицер, а не юнкер.
Не юнкер, значи.
Извинявам се...
- По дяволите, слизайте долу!
Искам само да кажа...
- Все още спорите! Г-н Понсонби.
Този офицер ще се представя на всеки два часа, в пълна екипировка,
на вахт-офицера, който ще докладва на мен. Сега слизайте долу!
Вече забравиха за петицията.
В нашия занаят Скот-Паджет беше най-добрият ни приятел.
Продължавайте, г-н Скот-Паджет.
Офицерът се представи напълно изправен.
Благодаря. Все още има малък шанс конвоят да е тук.
Някаква промяна в курса?
- Още не.
Платно на хоризонта! Готови!
Голямо платно, два рифа напред от страната на бакборта.
Какъв е? Можете ли да кажете?
- Фрегата, сър.
Чувате ли, г-н Скот-Паджет? Самотна фрегата.
По местата!
- Слушам.
По местата!
Мислят, че пътят е сигурен.
Ще плаваме с него. Дайте курс север-североизток.
Слушам, сър. Курс север-североизток.
Номер едно готово!
- Две!
Пет!
- Всички оръдия готови!
Бойни фенери готови. Оръдейни отвори затворени.
Венециански е.
- Значи неутрален?
Освен ако Венеция не е превзета от французите. Няма флаг.
Няма сигнал.
Защо няма?
Трябва да виждат нашето знаме.
Трябва да са чули, че сме готови за действие.
Г-н Понсонби, нощен сигнал.
Вдигни нощния сигнал.
Няма отговор.
Оръдейните отвори са отворени, сър.
Не можем да чакаме техния залп.
Не съм по-малко подозрителен от вас, но трябва да сме сигурни.
Не можем да изложим кораба на риск. Трябва да открием огън.
Добре. Пригответе оръдията си.
- Слушам, сър.
Но задръжте огъня!
Приготви оръдията!
Издигни!
Какъв кораб сте?
Ние сме корабът на Н. В. "Дръзкия".
Какъв кораб сте?
Огнева група на оръдие номер пет!
Г-н Понсонби! Ръката му. Свалете го долу.
Хъдзън! Свалете капитана долу!
Капитанът е ранен! Ще получавате команди от мен!
Готови!
Огън!
Кой е там навън?
Какво става?
Гос.
Превзет ли е "Дръзкия"?
- Не, сър.
Чии... Чии са гласовете?
Г-н Скот-Паджет, капитанът.
Гос каза ли ви?
Превзех венецианците.
- Много хора ли загубихме?
Около дузина.
- И ранени около тридесетина.
Извинете, имат нужда от мен.
Преди да потъне, прехвърлихме много от товара му.
Пълни каси от това - за Франция. Но има и по-голяма плячка.
Въведете французина!
Няма да повярвате,
но този човек е полковник Жиро, политически съветник на Наполеон.
Добре, отведете го.
Късмет е, че Жиро е пропуснал да унищожи всичките си книжа.
Той знае за планове за нашествие в Англия.
Знае ли кога?
- През следващите няколко седмици.
Трябва да бъде изпратен в Лондон.
Разбира се. След нужните ремонти, потегляме с пълна скорост.
Справихте се безкрайно добре.
- Благодаря, сър.
И, г-н Скот-Паджет,
екипажът ще ви служи вярно, ако не го притискате твърде много.
Ще запомня това, сър.
"... да напуснем скверното си тяло, за да стане то като Неговото
и всичко да бъде по Негов образ и подобие. "
С това завършваме погребалната церемония за загиналите в боя.
Давай напред и...
Останете, всички моряци. Нямам време за сбор,
така че това ще послужи и за друга цел.
Останете, за да видите наказанието.
Всички моряци да присъстват на наказанието.
Две дузини.
Само защото го е погледнал.
- Млък!
Започни наказанието!
- Започни броенето!
Наведи се.
Ще свали мачтите ни.
Ще ги отреже!
Сниши се!
Гос, там ли си?
Аз съм... Момче, къде е г-н Гос?
На палубата, сър. За телесното наказание.
Наказание? Не съм разрешавал наказание.
Двадесет и три!
Двадесет и четири!
Наказанието приключено, сър! Две дузини удара с камшик!
Свалете го!
- Слушам, сър.
Забавлявахте ли се? Няма да е за дълго!
Ще ти прережа гърлото, проклета свиня!
Още две дузини!
- Слушам, сър.
Още две дузини!
Какво ти е, Еванс?
- В това има червей.
Бих ял гъгрици и личинки, но не и червени червеи!
Добра храна хвърлена на палубата. Разглезен си.
Знаеш, че това е нарушение.
Нарушение за телесно наказание. И това знаеш, нали?
Той те изпрати.
- Какво?
Да, сър. Знам го.
Докато обмисляме най-добрия начин за действие,
го вдигни!
Годно е. Яж го.
Яж! Това е заповед.
Ще ви избесят за това, до един!
Прав е. Ще ни обесят, задето сме ударили офицер.
Всички сме вътре. Трябва бързо да действаме.
Какво да правим?
Има само едно нещо. Да дадем сигнала.
Кога, сега?
- Колкото може по-скоро.
Действаме при осмия удар, както преди.
Моризън, качваш се на палубата и предупреждаваш всички.
Уегстаф, върви и кажи на Долиш.
Ти! Качвай се горе. Този път да те чуем.
Кой е на вахта?
- Понсонби.
Къде е Скот-Паджет? Къде е той?
Всички офицери в каютите, под стража от моряци.
Чуй ме. Предупреждавам те.
Използваш ли този нож, мъртъв си.
Добре, момчета. Без суетня към палубата.
И чакайте за паролата.
Сега, вземете още, сър.
Ще понесете по-добре това, което трябва да направя.
А сега, готови.
Сега, хванете здраво.
По живо! Дайте всичко от себе си!
Добре, ти. Започни на оръдие номер четири.
Хип-хип-ура!
Какво става там?
Оставете ме на мира.
- Затваряй си устата.
Не мърдайте, сър!
Това означава смъртта ти, Визард.
- Отведи го долу.
Не мърдай!
- Вън!
Добре. Никой да не влиза тук.
Стой на вратата.
Французинът.
Какво каза той?
Че сме революционери като него.
Капитанът иска да ме види заради него сега.
Взе ли петицията? Грижете се за него.
Ние сме революционери, но те вършат нещата както трябва.
Французите с гилотината!
Завзехме кораба и Скот-Паджет е още жив!
Чакай.
Свободен си.
Влез.
Искали сте да ме видите, сър?
Г-н Крофорд?
- Седнете.
Накъде сме се запътили?
Комитетът ми още не е решил.
Карибско море, Южна Америка... Където и да е, но не Англия.
Именно за Англия искам да говоря с вас.
Полковник Жиро има важна информация за ново нашествие.
Това е истината.
- Нашествие?
Научихме от него местата за акостиране и вероятната дата.
Но той знае много повече.
Веднага трябва да бъде предаден за разпит.
Предаден? На кого?
Адмирал Джаксън командва ескадрата, блокирала Рошфор.
"Дръзкия" да отплава до Рошфор. Това ли искате?
Да застанем до английски военни кораби?
Да, искам да направите това,
ако ви е грижа за сигурността на страната ви.
Ако не искате тя да бъде унизена
и прегазена от французи.
А какво ще стане с нас?
- Как мога да обещая нещо?
Господата в Адмиралтейството не насърчават бунтове.
Не сме планирали бунт.
- Какво тогава?
Петиция?
Разбирам.
Но вече е късно за петиции.
Добре, ще отплаваме към Рошфор.
Но ще застанете ли зад нас?
- Ще сторя най-доброто за вас.
За всички вас.
Ще представя всички факти във ваша полза.
Но ви предупреждавам,
ако един-единствен офицер пострада...
Един-единствен.
Разбирам.
Съжалявам, че изгубихте ръката си, сър.
Обеща да се застъпи за нас, когато му дойде времето.
Можем ли да му вярваме?
Какво, да вярваме на офицер?
По дяволите Англия!
- Там имам семейство!
Не искам французи да плячкосват родината ми!
Сержант, наблюдавайте го. Животът на всички ни зависи от това.
Засега сме съгласни.
Тръгваме към Рошфор и блокиращата ескадра.
Платна на носа на щирборда!
Това е ескадрата.
Палуба, там! Флагмански кораб!
Удари марсела!
- Живо, там!
Готови за хвърляне на котва!
Уегстаф? Подготви групата свързочници.
Чакай тук.
Вие сте луди!
Всички сте се побъркали!
Да преговаряте с адмирал?
- Джаксън е честен човек.
Той ще се вслуша в нас.
Ще се съгласява, докато се предадем.
След това ще ни избеси.
- Няма. Служих при него през '89...
Ще видиш.
Г-н Крофорд.
Визард?
Кой от нас ще отиде на флагмана?
- Никой.
Защо да рискуваме да ни оковат? Ще ги накарам те да дойдат при нас.
Пуснете котва!
Внимание лодка!
Флагманът!
- И двете гребла горе!
Сержант.
Заемете се с мостика на щирборда.
Дръжте пленника долу.
- Флагманска лодка до борда!
Заведете ме при капитана!
- Насам, сър.
Пристигна с корабите-трофеи и остана с адмирала.
Нося спешно съобщение.
- Дайте ми го.
Случи се.
Направили са го при Спитхед! Флотът се е разбунтувал!
Адмиралтейството е приело това?
- Всяка точка, сър.
Всичко, което искахте.
Вижте. Н. В. Кралят е издал пълна амнистия
за всички участници в бунта.
Това променя нещата, нали?
- Променя всичко.
Е, момчета, чухте новината!
Какво ще стане с нас?
Отивам при адмирала и навярно ще мога да ви обещая много неща.
Щом оставям кораб, където всичко е наред.
Всички офицери да бъдат незабавно освободени! Доведете ги на палубата!
Не можете да ги пуснете! Пращате всичко на вятъра!
Дженкинс, освободи юнкерите!
Освободете офицерите.
- Освободете офицерите.
Моля, елате на палубата, сър.
Какво се случи?
- Свърши се. Всичко е наред.
Всичко е наред?
- Заповеди от флота.
Махнете ръцете си от мен.
Бунтовна гад!
Не мислете, че може скоро да ви бъде простено.
Не е лесно.
- Г-н Скот-Паджет.
Съветвам ви да не казвате нищо повече.
Усложнявате положението си. Вие сте в кюпа с тях!
Ще се заемем с приятелите ви.
Когато господата чуят каквото имам да кажа, свършено е с вас.
Вие сте арестуван.
Вкара всички ни вътре.
Какво има? Всички искахте той да умре.
Лош си като него.
И вие, вие двамата довършихте всички ни.
Дайте ми нож!
Върни се!
Имахме всичко и той ни го отне!
Да вървим.
- Докато мъглата е гъста.
Те са прави, Визард.
Не искам никакъв звук. Ще вдигнем котва и ще отплаваме.
Вдигни котва.
- Сега тихо.
Котва вдигната!
Определете курс!
Курс запад-югозапад.
Курс запад-югозапад.
- Запад-югозапад!
Внимавай!
- Платно на щирборда!
Платно? Къде? Виждам само кораби на котва.
Ето там! Вражеска фрегата! И още една!
Французите нападат!
Вдигни котва, дай назад. Французите нападат.
Към всички кораби. Приготви се за битка.
И те са използвали мъглата.
- Напредват към нашата ескадра.
Виж. Онази червена светлина.
Брандер, движи се по вятъра.
Право към флагмана!
- Не могат да мръднат навреме.
Както и другите.
- Ще изгорят!
Визард, не правя никакви пазарлъци и не обещавам нищо.
Този кораб е в ръцете ви.
Нищо не може да ви спре да бягате, но врагът е там.
Всички моряци да се съберат отзад!
- Живо, там!
Сър.
Е, момчетата, виждате какво става.
Французите са излезли от Рошфор и само ние сме англичаните в морето.
Трябва да позволим на флагмана да вдигне котва.
Тръгваме към брандера. Предайте назад.
Понсонби, насочи към брандера.
- Да, сър.
Хайде, всички до един!
Боже мой, сър. Вижте там.
Подгответе оръдията на щирборда. Ударете го с всичко възможно.
Готови.
Огън.
- Огън!
Отнесете ранените!
Открийте огън!
- Огън!
Справете се с огъня от мидела! Пожарната бригада!
Огън!
Ще минем под носа на брандера.
Чакай! Задръж огъня!
Задръж огъня!
Пусни щурвала.
- Тъй вярно, сър.
Спокойно.
- Движи се стабилно, сър.
Пълен към щирборда.
- Пълен към щирборда, сър.
Готови с куките.
Сега!
Заловихме го!
Завърта се!
Те успяха!
Пуснете куките.
Всички оръдия на бакборта да се насочат към брандера.
Огън!
Флагманът влиза в битката.
Французите бягат назад към пристанището! Вижте, сър!
Те са добър екипаж, сър.
- Сигнал от флагмана, сър.
Благодарим на "Дръзкия" за бързата и доблестна намеса."
"Благодарим за бързата и доблестна намеса."
Сега на борда на този кораб, сър,
няма никакви бунтовници.
Обърнете, г-н Понсонби.
Присъединяваме се към ескадрата.
- Тъй вярно, сър.
Готови за обръщане!
Благодаря, г-н Крофорд.
Субтитри: SDI Меdiа Grоuр