The Man Who Shot Liberty Valance (1962) Свали субтитрите
Джеймс Стюарт
във филма на: Джон Форд
Човекът, който застреля Либърти Валънс (1962)
Участват още: Вера Майлс, Лий Марвин, Едмънд О'Браян
Анди Дивайн, Кен Мъри
Музика: Сирил Мокридж Аранжимент: Ървин Талбот
Сценаристи: Джеймс Уорнър Бела, Уилис Голдбек
Продуцент: Уилис Голдбек
Режисьор: Джон Форд
Шинбоун
Благодаря, Джейсън. Точно навреме. – Съмнявали ли сте се?
Линк! Линк Апълярд!
Мис Хали. – Здравей, шерифе!
Добър ден, сенаторе! – Казвай ми Ранс.
Ранс, радвам се, че дойдохте.
Получихме телеграмата в Сейнт Луис. Благодаря.
Файтонът ни чака. Джейсън, подай ми кутията.
Знаел си, че пристигат!
За пръв път не се разплямпа, бъбривецо!
Този заслужава ли да го споменем във вестника?
Да го споменем? Че това са сенаторът и жена му, глупако!
Можеш само за тях да пишеш.
Лидия! Чарли Хасбрук съм. Голяма новина.
Предай, че сенаторът Стодард и съпругата му току–що пристигнаха.
Точно така! Благодаря. – Трябва да си платиш.
На сметката на "Шинбоун Стар"!
Сенаторе! Сенатор Стодард! Госпожо!
Можете ли да ми дадете интервю? Само за нас. Сензационно.
"Шинбоун Стар". Виж, синко. Става.
Ще ме интервюираш, но само по една причина.
Една–единствена. Дътън Пибоди,
издател и редактор на вестника, някога ме уволни.
И мен ще ме уволнят, ако не получа интервю.
Вярно ли е, че ще... Той идва.
Сенатор Стодард, каква изненада! За нас е чест, сър!
Максуел Скот, редактор. – Приятно ми е, господин Скот.
Това е госпожа Стодард. – Очарован съм.
Какво ви води обратно тук, сър? Вярно ли е, че?
Един момент, господин Скот.
На кого давам интервю? На вас или на този младеж?
Който пръв ме запита, между другото. – Точно така.
Ако си добър репортер, ще ги поканиш да влязат, да не са навън.
Прав е. За да разговориш някого, трябва да го настаниш удобно.
Работата пак започна. Политика!
Линк, защо не разведеш Хали из града?
Май доста се е променило?
Аз ще отида да видя как върви политиката.
Забелязвам, че не носиш звездата.
Мис Хали, не са ме избирали за шериф от години.
Единственият от онова време, който още работи, е сенаторът.
Тук доста се е променило.
Нови църкви, училище, магазини.
Така е около железницата. Но пустинята си е същата.
Кактусите са цъфнали. – Може би...
Може би искате да отидем към пустинята и да огледаме.
Може би.
Знаеше къде да ме докараш, нали?
Каза, че искаш да видиш цъфналите кактуси.
Това е неговата къща. По–скоро, каквото е останало от нея.
Наоколо всичко цъфти.
Той не успя да завърши онази стая, която беше започнал.
Не. Сама знаеш.
Виж колко са красиви.
Господа, бях си обещал да не говоря за политика на тази обиколка.
А ето, че правя само това.
Нали ще отидете в Капитол Сити да говорите пред събранието?
Този път не. Пътуването ми е частно.
На читателите ми това не стига.
Защо дойдохте в Шинбоун? Нещо тайно ли е?
Няма нищо скрито. Дойдох за погребение.
Погребение ли? – Чие, сър?
Сър, аз не... – Казва се Том Донъфон.
Съпругата ми се върна. Благодаря ви, господа.
Том Донъфон?
Гробар, дърводелец, колар, файтонджия
Здравей, Клут. – Рансъм Стодард! И мис Хали!
Сенаторе, не знаех, че... Линк, защо не ми каза, че ще идват?
На негово място щях да поръчам шумно погребение.
Да дойдат хора отвсякъде.
Погребват го на общински разноски. Няма да прибера и един цент.
Помпей?
Мис Хали. – Съжалявам.
Искате ли да...
Къде са ботушите му?
Бяха много хубави, почти нови. Реших, че...
Сложи ги обратно, Клут. Както и патрондаша, и шпорите.
Ранс, той от години не носеше оръжие.
Разбира се.
Сър, не искам да ви преча. Но посещение на сенатор е новина.
Аз съм редактор на вестник, който се чете в целия щат.
Моя отговорност е да разбера
защо сте дошли чак дотук за едно погребение.
Не стига да знаем само, че е на Том Донъфон.
Кой е Том Донъфон?
Бяхме приятели, господин Скот. Предпочитам да ни оставите сами.
Скот, да тръгваме. – Съжалявам, сенаторе.
Това не е достатъчно. Имам право да науча историята.
Може и да сте прав.
Тази история не е само моя.
Старият Помпей и Линк също я знаят.
Но предполагам, че само аз мога да я разкажа.
Прегледах архива на вестника. Никъде не се споменава...
Вие сте млад, твърде млад.
Спомените ви са след железницата.
Преди беше много по–различно, господин Скот.
В Шинбоун дойдох за пръв път с дилижанс.
Подобен на този тук.
А може да е бил същият.
"Овърланд". Сигурен съм, че е същият.
Гледай ти.
Гледай ти.
Бях млад, току–що завършил право.
Понесъл торба с книги, златния часовник на татко и 14,80 долара.
Бях приел съвета на Хоръс Грийли дословно:
"Иди на запад, млади човече,
да търсиш приключения и слава".
Горе ръцете!
Изпразни пушката.
Сложи сейфа на земята. Веднага!
Много добре. Сега измъкни пътниците.
Не са паралии, но ще вземем всичко.
Тази брошка също. – Тя е от покойния ми съпруг.
Моля ви! – Вдовица значи. Ще я взема.
Не я докосвайте! Какви мъже сте?
Каквито ни виждаш, братле!
А ти пък какъв мъж си?
Аз съм адвокат, с право да работя тук.
Сега може да сме ти в ръцете, но ще те изпратя в затвора.
Какъв затвор?
Стига!
Дръпнете го. Обратно в дилижанса! Хайде, тръгвайте!
Влизайте! И ти също.
Той може да загине. – Ще му изпратим букет.
Чико, пусни бързите коне.
Давай!
Приберете всичко тук и се качвайте по конете. По–бързо.
Книга?
Правна.
Адвокат ли си?
Ще ти покажа аз едно право. Ще научиш как е на запад.
Да се измъкваме. Хайде!
Хали! Събуди се, момиче!
Том Донъфон! 5:30 сутринта е. Какво става?
Един човек е ранен след нападение.
Ще умре, ако не се погрижим за него.
Това е момчето от засадата. – Така е.
Откъде знаеш?
Дилижансът спря снощи да уведоми шерифа.
Линк Апълярд ли?
Стига сте клюкарствали. Внесете го вътре. Помпей!
Ще издържиш ли, пътниче? Вдигни го, Помпей.
Сложи го на дивана.
Том, той е ранен много лошо.
Благодаря ти, Помпей.
Горкичкият. Пребит до смърт,
защото се е опитал да защити жена.
Какво каза? – От дилижанса ни разказаха.
Помпей, изглежда сме попаднали на ценител на жените.
Хали, ние...
Донеси ми бинт. – Но...
Аз ще се грижа за него.
Няколко шева ще те оправят, пътниче.
Помпей, потърси доктор Уилъби. Доведи го, ако е трезвен.
Нора, извинявай, че нахълтахме така. Момчето има проблем.
Голям бой са му дръпнали. – Направо ужасно.
За Бога! Ще извикам шерифа.
Искаш ли кафе? Ще направя закуска. Хали?
По–внимателно, пътниче.
Добре ли си?
Изпий това.
Кафе ли е?
Кафе. И аквавит – шведско бренди. Полезно е.
Не, благодаря.
Трябва да го изпиеш. Ще се почувстваш по–добре.
На запад не е прието да оставиш някой да пие сам.
Мога ли да пуша? – Разбира се.
Браво. Ще се почувстваш укрепнал. – Благодаря ви, госпожо.
Взеха ми часовника и парите. Всичко, което имах.
Не си слагай дерт, пътниче.
Можеш да ядеш тук, докато си стъпиш на краката.
Все още имам кредит, нали? – Да, Том.
Легнете, моля ви. – Не. Не сега.
Сега имам да свърша нещо.
Имам работа.
Как каза, че му е името?
На човека със сребърния камшик?
Казах, че е Либърти Валънс. Но, ако това ти е работата,
по–добре си приготви пистолет.
Не съм споменавал оръжие.
То не ми трябва. Не искам да го убивам.
Искам да го изпратя в затвора.
Знам, че обичаш закона, но той не е затук.
Тук човек сам решава своите проблеми.
Разбираш ли какво ми каза точно сега?
Ти повтаряш думите на Либърти Валънс.
Каква е вашата общност?
Всички изглежда да познавате Либърти Валънс.
Той е долен убиец и крадец.
Но единственият съвет, който ми давате, е да си взема пушка.
Аз съм адвокат. Рансъм Стодард, адвокат.
И законът е единственият...
Малко ред и законност в Шинбоун няма да навредят.
Добре, Хали.
Арестувайте този човек! Арестувайте го! Никой не иска да...
Ето го и господин Ред и Законност.
Той е лошо ранен. – Защо ме домъкна тук?
Не стига, че будувам цяла нощ, заради нападението.
Кой е този? – Пострадал.
Знаех си, че не трябва да идвам. – Чакай, шерифе.
Том, ако иска да се оплаче официално, нека го направи.
Иска да вкара Либърти Валънс в затвора.
Либърти Валънс? Да не съм луд? Том, тръгвам си.
Хали смята, че е прав. Нека го изслушаме. Той е адвокат.
Време е да направите нещо.
Либърти Валънс идва в града.
Ако се държи, както подобава, аз нямам...
Юрисдикция. – Нямам това, което той каза.
Знаете, че съм само градски шериф.
Това, което Либърти прави на пътя, не ме засяга.
Прав ли съм, господин адвокат?
Предполагам, че е извън територията ви.
Значи съм прав? – Да, шерифе, прав сте.
Знаех си, че ще се разберем още, като дойдох.
И без това затворът има само една килия.
Не може да се заключва, затова спя там.
Трябваше да ми е ясно, че нищо няма да стане.
Разкарай се, шкембелия такъв.
Имаме си работа. – Хали, аз още не съм ял.
Не бих отказал шест или седем яйчица.
Също и малко бекон. А това смес за палачинки ли е?
Пиши ги на сметката. Татко, облечи се.
Разкарай се! Сядай.
Знаеш ли, че си много красива, когато се ядосваш?
Както ти казах, можеш да ядеш тук, докато се оправиш.
Как се казваш?
Донъфон. Том Донъфон.
Забрави какво ти казах за оръжието. Още си зелен.
Либърти Валънс е най–силният мъж на юг от реката. Заедно с мен.
Господин Пибоди! – Добър вечер, шерифе.
Знаете ли, че Либърти Валънс е в града тази вечер?
Какъв вестникар съм,
ако не зная това, което знаят всички останали.
Не знам какво да правя, господин Пибоди. Честна дума.
За какво ти плащат? Прогони го. – Да го прогоня? Либърти Валънс?
Моят съвет към теб като... – Съдебен лекар.
И твой личен... – Доктор.
Вечеряй и си лягай. Няма да ми плащаш.
Добър съвет, шерифе. Това е добър съвет.
Хали, скъпа, къде си? Чакам те, миличка.
Добър вечер. Събота е, господин Пибоди.
По–добре поръчайте, преди да са дошли пияндетата.
Виж, Хали. Има правила за приборите.
Колко пъти да ти казвам –
вилицата е отляво на чинията, а ножът...
Да не би да сте суеверен? Какво ще поръчате?
Обичайното.
Пържола с фасул и картофи, и ябълков пай.
Три препечени пържоли. – Разбрано.
С много грах, Хали. – Ясно, Кейнтък.
Три препечени пържоли за момчетата на Лейзи Джей.
С доста гарнитура. За господин Пибоди редовното.
Пържола с фасул и картофи. – И ябълков пай.
Ако някой ден поръча нещо различно, направо ще припадна.
За Бога, Ранс! Още ли не си готов?
Така е като си разсеян. Дай да ти помогна.
Хали, намерих го. Ще ти покажа. Не, ръцете ми са мокри.
Вземи книгата. Донеси я за малко.
Нора, Петер, слушайте. Донеси ми книгата.
Ето тук, където пише:
"По законите на тази територия". Прочети го, Хали.
Ще хвана Либърти Валънс точно, както искам.
Какво има? Прочети го. Хайде!
Не мога.
Какво? Но защо?
Не съм ходила на училище.
Изобщо ли не можеш да четеш?
Не мога да чета, нито да пиша. Вземи си книгата.
По дяволите! Още ли се бавиш с поръчката на Пибоди?
Хали. – Фасулът не стига.
Съжалявам, Хали.
Мога да те науча.
Защо ми е? Какво си постигнал, като можеш да четеш и пишеш?
Погледни се. Препасал престилка.
Идвам, момчета.
Явно изглеждам смешен. Не исках да я обидя.
Ще й мине. На едно момиче не е нужно да пише и чете.
Ще бъде чудесна съпруга за всеки.
Ако Том Донъфон е умен, ще я поиска
преди тази, за която съм женен, да обърка всичко.
А ти вечеряй, преди да са дошли пияниците.
Не съм свършил. – Седни и яж.
Какво готвиш? Пържоли с картофи?
Гладен съм. Мога ли да се възползвам от гостоприемството ти?
Няколко пържолки без фасул.
Шерифе! Точно вие ми трябвате.
Не викай. Сложи повече картофки.
Пържола за шерифа. Запиши му я.
Шерифе, онзи ден не бях прав.
Попрочетох това–онова и ето какво намерих.
Ще съставя оплакване с пълни подробности.
На вас ви влиза в правомощията. Пише го тук.
Следващият път, когато дойде тук, можете да го арестувате.
Щом казвате, господин Стодард. Много ще ми е приятно да...
Чакай малко. Кого да арестувам? – Либърти Валънс.
Да арестувам Либърти Вал... Онзи Либърти Валънс?
Тъкмо беше почнал да ми се връща апетитът.
Много грах.
Пържоли за братята Брофи, с грах. Препечени.
Тази вечер са трезвени. – Направи четири.
Това е вечерята на Ранс.
Благодаря, Хали. – Седни.
Ставаш всеки път, когато те заговори момиче.
Свиква се. – Ранс, мислиш ли, че ще мога?
Ще мога ли да се науча да чета на моята възраст?
Разбира се, Хали. Изобщо не е сложно.
Дали можеш да се научиш да четеш? Аз ще ти покажа.
Такова умно момиче. Естествено, че ще можеш. Искаш ли да опиташ?
Много ми е мъчно, че не мога. Познавам Библията от проповеди,
но душата ми ще е спокойна, ако мога сама да я чета.
Ще те науча. Съвсем скоро ще можеш да четеш всичко.
Хали, може ли още само една пържола?
Пиши поредната.
Ясно, ясно.
Извинявай.
Нора, чу ли новината? – Не.
Ранс ще ме научава да чета. –"Научи да чета".
Ще ме научи.
Аз не знам азбуката на шведски. Но мога да науча английската.
Разбира се, Нора. Ти ще си втората ми ученичка.
Хали е първата. Ти си втората.
Петер, чу ли това?
Пътниче, виждам, че все още закриляш дамите.
Том, много си издокаран.
Събота вечер е. – Не е ли хубав?
Донесох ти подарък.
Най–красивият цъфнал кактус, който съм виждал.
Прекрасен е. Виж, Нора.
Ще изглежда добре в градината ти. – Но трябва да се засади сега.
Аз ще го направя. – Благодаря ти, Помпей.
Семейство Хаш са в пълен комплект. Сложи осем в печката.
Да не е твърде близо до храстите. – Разбира се.
Рансъм Стодард, адвокат.
Не се отказваш лесно, пътниче.
Наистина ли ще закачиш тази табела?
Затова съм я написал. – От мен да знаеш, пътниче.
Ако закачиш този надпис, ще трябва да го защитаваш с оръжие,
а не си такъв човек.
Почти са готови. Благодаря.
В събота вечер ти трябват шест ръце. Толкова е горещо. Погледни ме.
Ако още малко се зачервиш, ще си по–красива и от цвета на кактуса.
Том, ласкаеш ме.
Приготви ми една голяма пържола с картофи, Пит.
Здравей, Кейнтък. – Здравей, Том.
Том. – Мога ли да ти правя компания?
Можеш, Том. Седни.
Предполагам, че знаеш кой е през улицата?
Да. Разчуло се е.
Няма да му хареса какво говори града за него след нападението.
Какво искаш, Кейнтък?
Бих искал пър... – Пържола.
Да. – Добре препечена.
И ябъл... – Ябълков пай.
Да. – Идват.
Хубаво момиче е тази Хали. Много красива.
Така е, сър. Точно й го казах.
Да не би да чувам сватбени камбани? Кога да напиша във вестника?
Не ме пришпорвайте, господин Редакторе.
Ето го цветето. Много е красиво.
Благодаря ти, Помпей. Сега иди да хапнеш.
Благодаря.
Не е ли това най–красивото нещо, което си виждал?
Много е красиво.
Виждала ли си истинска роза? – Не.
Но, ако някога отклонят реката,
ще имаме вода и всякакви цветя.
Щом свършиш с чиниите, ще помогнеш ли със сервирането?
Разбира се. – Стига му да мие съдове.
Мъж да сервира? – С радост ще помогна.
Наистина. – Мислех, че имаме много работа.
Тези пържоли ми изглеждат направени за нас.
Не бързате да ядете, нали, фермерчета?
А аз бързам.
Предполагам, че можем да ударим по още едно.
Много си учтив, партньоре.
Особено след всичките лъжи,
които се сипят по адрес на Либърти Валънс.
Чакай малко. Един от пайовете на мама за Том.
Виж новата сервитьорка.
Това е моята пържола, Валънс.
Чу го, братле. Вдигни я.
Не. – Пътниче, задръж.
Имах предвид теб, Валънс. Ти я вдигни.
Трима на един сме, Донъфон.
Моят Помпей е в кухнята.
Аз ще я взема, Либърти.
На теб говорех, Либърти. Ти я вдигни.
Какво става? Да не сте се побъркали? Ето!
Ето! Вдигната е.
Вече не е на земята.
Защо не си поръчаш нова пържола? Аз плащам.
Представлението свърши. Засега.
Да не си посмял, Либърти.
Изчезвай.
Чудя се от какво се уплаши.
Как да не знаеш? От олицетворението на закона,
което се показа сред сос и картофи.
Разбрах те. Оръжието говори.
Това на Помпей и твоето, Том.
Защо се намеси? Той спъна мен. – Пържолата беше моя.
И щеше да го убиеш, заради нея.
Или той теб. Заради една малка пържола.
Затова я вдигнах. – Дължа ти живота си, пътниче.
Не го направих, заради това. Никой няма да води моите битки.
Ранс, съжалявам.
Не съм свикнал да ям пържоли, падали на пода.
Успокой се, пътниче. Всичко завърши без пострадали.
Не е свършило и всички тук го знаете. Той ще се върне.
Ще се върне, но не за мен. А за теб, пътниче.
Няма да можеш да се защитиш с учебник по право.
Пибоди иска да каже,
че има два начина да оцелееш.
Да си купя пушка или да се измета от района?
Точно така. – За Бога!
Не бих искал да си заминавате. Вие сте новина, Стодард.
Още, откакто дойдохте в града.
Рансъм Стодард, адвокат.
Не исках да те засегна.
Ще ти кажа нещо. Ако решиш да останеш,
ще те пусна да го закачиш пред редакцията.
Няма нищо да плащаш.
Не. Щом Либърти се върне в града,
ще го направи на кайма, заедно с редакцията.
Какво ще кажеш за това, Пибоди? – Ще е новина.
Приемам предложението ви.
Може ли да го закача утре?
Разбира се. – Благодаря.
Защо не?
Ще остана, но няма да си купя оръжие.
Успех, пътниче.
Хали, известно време ще съм извън града.
Ще продавам коне на север от реката.
Довиждане, Том.
Ослушвай се какво става в града, защото, когато се върна,
няма да има къде да го прочета.
Какви са новините? – Хансънови имат бебе, 4 килограма.
Не са близнаци. – Не, не са.
Това е избирателният списък.
Има 37 нови попълнения за една година.
На никого не е трябвал адвокат.
Цели 37. И един от тях да накараме да гласува,
ще се справим с търговците на добитък отвъд реката.
Фермерите са срещу щатския статут Малките имения са в опасност
Ти ли си я написал? – Да.
Много е добра. – Харесва ли ти?
Невероятна е.
Както казваше бившият ми шеф, Хоръс Грийли,
ще им изтръгнем сърцата.
Идвам веднага.
Ще взема статията. Ще я използвам в час.
Добро утро. Извинявам се за закъснението.
Учителят не бива да закъснява. Седнете.
Днес сте много повече. Умножавате се с всеки ден.
Добро утро, шерифе. Как сте? – Много добре.
Да не сте простинал? – Не. Исках...
Извинете. Исках да видя как се справя Жулиета.
Жулиета се справя отлично. – Благодаря, сеньор.
А другите от семейството как четат?
Хали отговаря за децата.
Хали, защо не повторите азбуката?
Готови ли сте? Едно, две, три.
А, Б, В.
К, Л, М, Н.
С, Т, У, Ф.
Ю, Я.
Азбуката е това.
Знам я наизуст сега.
Прекрасно, прекрасно.
Виждам двама нови ученици отзад.
Сериозно ли ще се учите да четете?
Стани. Кажи му.
Ами, мис Хали убеди толкова умно
Лейзи Джей.
Той каза да теглим чоп
кой ще ходи на училище и аз загубих.
Разбирам. Добро утро, господин Карутърс.
Добро утро. Намерих го да хвърля въдицата.
Хвана ли нещо, Хърбърт?
Не. Не кълват. – Това е лошо.
Няма ли да го набиете? – Много е голям.
Заради тези от нас, които сега започват...
Никой тук не пуши, господин Карутърс. Благодаря.
За тези от вас, на които им е за пръв път,
ще кажа, че започнахме да учим
за нашата държава и за управлението й.
Да видим сега. Нора!
Ще разкажеш ли на класа какво знаеш за Съединените щати?
Съединените щати са република,
а републиката е държава,
в която хората управляват.
Значи ние самите. И, ако големите шефове във Вашингтон
не приемат това, което искаме, ние няма да гласуваме повече за тях.
Няма повече. – Няма.
Много добре, Нора.
Да видим дали някой от вас си спомня
как се нарича основният закон на страната?
Казах ви, че понякога той се променя
с така наречените поправки.
Сеща ли се някой? Жулиета винаги вдига ръка.
Помпей, ти опитай.
Написа Томас Джеферсън от Вирджиния.
Написа го, Помпей. – Написа го Томас Джеферсън.
Нарече го Конституция. – Декларацията на Независимостта.
Започва с думите "За нас тази истина е"...
Очевидна. – Не го прекъсвай, Чарли.
"Очевидна, че...". –"Всички хора са равни".
Достатъчно, Помпей. – Знаех го, но ми изскочи от главата.
Много хора забравят тези думи. Ти се справи чудесно.
Благодаря. – Законът също посочва,
че властта е в електората.
Това сте вие. Народът.
Упражнявате тази власт чрез гласуване. Ясно ли е?
Може ли да отида до тоалетната?
Да. Хали, заведи го.
Това е най–добрият учебник в света. Един честен вестник.
Това е "Шинбоун Стар". Главен редактор Дътън Пибоди.
Щом го прочетете, ще разберете
колко е важно да използвате гласа си. Заглавието е:
"Фермери срещу щатския статут. Малките имения в опасност".
Ясно пише, че, ако големите търговци на север от реката
спечелят битката да запазят тази територия,
всичките ваши ферми, полета, малки магазини
и бъдещето на децата ви ще са изгубени.
В тази статия ви призовават
да се обедините зад силен представител
и да продължите битката дори във Вашингтон.
Здравей, Том. Добре дошъл. Ще се включиш ли при нас?
Търся Помпей.
Нямаше ме три седмици, а още не си оправил вратите и прозорците.
Защо си губиш времето тук? Хващай се на работа.
Не бъди груб. Той има право на...
Това, което ще кажа на теб, ще е доста по–грубичко.
Почитаемият редактор е написал нещо благородно.
И ти го тълкуваш добре. Но, ако не оставиш този вестник,
по улиците на Шинбоун ще потече кръв.
Точно ти какво имаш против това?
Нима южно от Пикетуайър няма повече избиратели?
Така е, но гласовете не могат да се противопоставят на оръжието.
Какво оръжие, Том?
Да не мислиш, че Валънс не се мярка, понеже се бои от теб?
Той събира наемници за големите фермери.
Да, тате? – Прибери малките у дома.
Хайде.
Хали, няма да е зле да разпуснеш класа.
Да разпусна класа? – Хайде, пусни ги.
Свободни сте. Утре елате по същото време.
Отиди в магазина.
Може да стане по–лошо, отколкото във войната за овцете.
Смяташ ли, че ще предприемат нещо тук?
Вече започва. Валънс и хората му пресякоха вчера реката.
Убиха няколко земеделци. Старият Холидей и сина му.
Сигурен ли си?
Да. И мен целеха, за съжаление на един от тях.
Във вестника ли ще го напишеш? – Това е новина.
Ако го публикуваш, ще ти видят сметката.
Мислиш ли, че ще дойдат тук, Том?
Тук ще са утре или вдругиден.
Зависи колко са натряскани.
За изборите ще са тук, пътниче.
Хали, върни се, където ти е мястото. Не искам да попадаш под куршумите.
Чуй ме, Том Донъфон.
Какво ще правя и къде ще ходя решавам аз. Ти не ме притежаваш.
Хали, нали съм ти казвал, че си ужасно красива, когато се ядосаш?
"Образованието е в основата на реда и законността"
Ранс, след всичко, на което ни научи,
как можеш да поискаш да се предадем?
Чу какво каза Том.
Пред заплахата от сила, приказките не помагат.
Хали, намери Том и му се извини.
Той се опитва да те предпази.
Остави го да върви, Хали.
Защо? Къде отива?
Необходима му е подготовка.
За каква подготовка говориш?
Ще ти кажа.
Когато дойде при мен, му дадох един от своите пистолети.
Два пъти седмично излиза извън града да се упражнява.
Искаш да кажеш, че Ранс ще се изправи срещу Либърти Валънс?
Така ми се струва. Не сме го обсъждали.
Постоянно се упражнява.
Том! Том Донъфон!
Здравей, даскале!
Къде отиваш?
Искам да говоря с теб у нас. – Том, отивам.
Слез, пътниче. Огледай се.
Добре, Том. Какво искаш да ми кажеш?
Искам да ти кажа, че Хали е моето момиче.
Строя стая с веранда за нея, когато се оженим.
Том, мисля, че почти всички са наясно с това.
Всички, без Хали. И без теб, може би.
Това е проклета лъжа.
Защо тогава дойде при мен разстроена,
че ще загинеш в схватка с Либърти Валънс?
Не съм й казвал. – Но Пибоди го е сторил.
Мисля, че блъфираш.
Не блъфирам. Том, какво има?
Помпей, вземи няколко кофи боя.
Нали имаш пистолет? – Да.
Вземи го.
Ела.
Хайде, майсторе.
Уцели тази кофа.
Доста е далеч.
Пътниче, предпазителя. – Забравих.
Нагласи го в ръката си и не дърпай спусъка. Натискай.
Няма нужда да ме учиш.
Помпей, донеси кофите. Дай ми пистолета.
Ще видиш колко е лесно.
Сложи кофите на онези три кола.
Хайде.
Това е първият.
Този ли? – Точно така.
Не там. На крайния.
Правилно.
А последната да е в средата.
Пътниче!
Не обичам номера,
но срещу Либърти Валънс ще е така.
Той е бърз почти, колкото мен.
И аз не обичам номера, така че сме квит.
Пътниче, забрави си пищова.
Събрание Избори
Лид е записан. Ръф МакМард.
Хайпокетс, Кейнтък. Кейнтък, остави дамаджаната.
Толкова се гордея с него.
Дътън Пибоди упражнява правото си.
Дътън Пибоди. – Рансъм Стодард.
Ранс, ще ни трябваш за някои от правните проблеми после.
Рансъм Стодард, адвокат. Записан.
Петер Ериксон. Американец. – Влизай, Пит.
Ще се видим на вечеря. – Да.
Том, трябва да станем щат. – Съгласен съм.
Хърбърт, твърде си млад да гласуваш. Върни се на училище.
Здравей. Извинете.
Искам обичайното. – Барът е затворен.
Редакторе, барът е затворен по време на избори.
Приятелят ти адвокат е виновен.
Казва, че това е основно правило на демокрацията. Без изключения.
Дори за неуморната преса? Прекалена е тази демокрация.
Една малка бира.
Барът не работи. Дай ми чукчето.
Тишина! Всички да седнат.
Успокойте се.
След като по закон ни затвори бара,
предлагам Рансъм Стодард, адвокат,
да дойде и да председателства събранието.
Подкрепям предложението. – И аз.
Рансъм, заповядай.
Добре, добре.
Щом искате, ще ви покажа правилата.
Трябва да има ред. Успокойте се.
Господин Пибоди, ще водите ли записки?
Ранс, моля те. Има и други. Искам да пия.
Барът не работи. – Само една бира.
Барът е затворен. – Една биричка не е много.
Преди да започнем... – Докторе, седнете.
Имам си молив. Благодаря.
Всички знаете защо сме се събрали.
Трябва да изберем двама представители. Растящото население
на юг от Пикетуайър ни дава право на толкова.
Двамата ще ни представят в
събранието на територията по въпроса за създаването на щат.
Знаете за какво става дума.
Големите търговци на добитък искат територията да остане открита.
Не.
Управлявана по техните правила, каквито и да са те.
А ние, всички в тази стая, сме за щат.
Искаме статут на щат и закрила на фермите и собствеността ни.
Ще имаме училища за децата и напредък в бъдеще.
Седни.
Сега е ред на номинациите.
Можете да правите неограничен брой предложения.
За да ви покажа каква е процедурата,
временно се оттеглям от председателството.
Така е по закон. Мога да го направя.
Напускам председателското място, за да направя предложение.
Искам да номинирам единствения човек в Шинбоун
с подходящите квалификации да поведе борбата за щатски статут.
Мога да говоря цял ден за него,
както и всички вие.
Не мисля, че е необходимо. Номинирам Том Донъфон.
Седнете.
Стига си пушил тази пура. И остави молива.
Отказвам номинацията. – Вече не можеш.
Разбира се, че мога. Имам си лични планове.
Господин адвокат, продължете със събранието.
Не живееш на юг от реката. Не можеш да гласуваш.
Живея там, където замръквам.
Двама фермери убити от бандата на Либърти Валънс
Съпруга гледа безпомощно как пребиват мъжа й
Хайде, размърдайте се.
Сервитьорът, какво си се изправил там?
Той ръководи събранието, ако не си чул.
Всички тук.
Искам да номинирам председателя
Рансъм Стодард за представител в териториалното събрание.
Чакай малко. – Подкрепям предложението,
не само, защото той разбира от право, но и има силен юмрук.
Я ме чуйте, твърдоглави фермери.
Аз искам да бъда представител. – Не живееш на юг.
Флойд, изкажи се, както се разбрахме.
Номинирам Либърти Валънс за представител.
Поддържам номинацията. – Предлагам да приемете.
Това не е съвсем законно, нали, господин адвокат?
Нужни са ни двама добри представители в Капитол Сити.
Двама честни мъже. В лицето на Стодард имаме един.
Белята ли си търсиш, Донъфон? – Ти ли ми помагаш да я намеря?
Чу предложението ми. – Добре. Запиши му името.
Либърти Валънс. Адрес неизвестен. – Имам ли право да говоря?
Хайпокетс! – Какво ще кажете за Пибоди?
Може да чете и пише. Той списва вестника.
А, когато е пиян,
и глухите го чуват.
Подкрепям предложението.
Не. Не става.
Аз съм вестникар, а не политик.
От политиците си вадя хляба. Вдигам ги, свалям ги.
Но няма да стана един от тях. Не мога.
Това ще ме съсипе. Сипи ми едно. – Барът е затворен.
Скъпи жители на Шинбоун, аз съм вашата съвест.
Аз съм гласът, който чувате нощем.
Аз съм вярното куче, което лае настъпващите вълци.
Аз съм вашият изповедник.
Кой още съм аз? – Градският пияница.
Дътън Пибоди. Запиши се. – Предлагам край на номинациите.
Съгласен. – Всички ли са съгласни?
Сега ще гласуваме.
Сеячи, много сте смели, докато сте заедно. Но не гласувайте,
така че да съжалявате като сте сами.
Който подкрепя Рансъм Стодард
за представител, да вдигне ръка.
Който е за Либърти Валънс, да вдигне ръка.
Който е за Дътън Пибоди, да вдигне ръка.
Хайде да те почерпя. – Барът е затворен.
Според Стодард барът е затворен.
Има ли още работа по изборите? – По закон вече са приключили.
Значи барът е отворен.
Това гласуване няма значение. Не се намесвай.
Крие се зад сянката ти твърде дълго. Имаш избор, миячо!
Или напускаш града, или довечера излизаш сам на улицата.
Там да си. Да не се налага да те търсим.
Ясно го каза.
Лошо е, че не дойде по–рано при мен с онзи пищов.
Пътниче, след залез Помпей ще бъде при шведите.
Ще има каруца. Защо не си тръгнеш от града?
Благодаря.
"Либърти Валънс е победен"
П–У–Б–Е–Д–Е–Н?
Ръката ти трепери вече.
Какво има, господин Пибоди?
Страх ли те е?
Отговорът май е: Да.
Не е останала капка смелост.
Смелост се купува в близката кръчма.
Но имаме ли кредит? Това е въпросът. Има ли на вересия?
Кредит лесно се взима.
Почакай ме, слуга на обществото.
Най–светлият ни час тепърва предстои.
А ти, Хоръс Грийли,
иди на запад, старче и там се подмлади.
Не правете така, Пибоди. Защо сте навън?
Не знаете ли, че всички трябва да опразнят улицата?
Мое ненакърнимо право е да търся щастието.
Не ходете в кръчмата. Либърти Валънс се завърна.
Трябваше да чуеш заканите му към Ранс.
И на теб се е наточил. Дай на мексиканеца да я напълни.
Съмнявам се, че имам кредит при онези господа.
Естествено, че имаш. Той е чичо на жена ми.
Ще напишеш ли нещо хубаво за мен във вестника?
За моя скъп приятел Линк Апълярд?
За безстрашния шериф на запада?
Ти ще влезеш в историята наред с Бъфало Бил.
Пибоди се е натаралянкал в онази мексиканска кръчма.
Няма да вечеря днес.
"Няма" да вечеря днес. Запомни ли?
Няма, няма – има ли значение?
Няма повече да има училище, след като си заминеш.
Добър вечер. Господин Ранс, каручката чака.
Тук съм, ако ви потрябвам.
Отивай, Ранс. Заминавай, докато можеш.
Нора и Хали ще довършат работата.
Моля те, върви.
Дължа ви за храна за три дни.
Искам да си оправим сметките, преди да тръгна.
Благородните, които днеска спят в пухени легла, ще се проклинат
задето са били далеч оттук,
а не с нас на Криспианов ден.
Но, щом се чуе бойната тръба,
ще се възправим ние...
Либърти Валънс. И неговата сган!
Либърти Валънс си позволява свободи със свободната преса.
Вечеря ли вече, Пибоди? – Дали съм вечерял?
Не. Но идеята е чудесна.
Първо изяж това. – Шегата ти е дебелашка.
Изяж го.
Изяж го.
Мъртъв е.
Господин Пибоди?
Ранс? Ранс Стодард?
Пибоди. – Да го вдигнем.
Къде е доктор Уилъби? – Все още в кръчмата.
Доведи го.
Ранс? Ранс!
Разказах на Либърти Валънс
за свободата на пресата.
Шерифе?
Шерифе,
кажи на Либърти Валънс, че ще го чакам.
Помпей! – Мис Хали.
Къде е Том? – Отиде някъде.
Доведи го. Ранс чака навън с пистолет.
Веднага. – Чували сте за Гетисбърг. 240.
Докторе, Пибоди е лошо ранен. Има нужда от вас в редакцията.
Какъв е проблемът? Произшествие ли е станало?
Още едно от твоите произшествия, Валънс?
Очаквам деня, в който ще ме повикат за теб.
Предплащам ти.
10 долара.
Либърти, не ти ли стига това, което направи на Пибоди?
Дали ми стига, шерифе? – Знаете добре, че Ранс Стодард
не може да стреля с пистолет.
Нима той държи пистолет? – Свали картите, Валънс.
Попове и тройки. – Добра ръка.
Но не е достатъчна. Асът си е ас.
Ако го застреляш, ще е чисто убийство.
Даскале, мислехме, че си напуснал града.
Защо си навън?
Чакам Либърти Валънс. Защо не излиза?
Не е наша работа.
Чухте го да казва, че има пистолет, нали?
Не съм казал това. – Тогава не е убийство.
Самоотбрана е.
Чухте го да ме провокира, нали?
Махай се.
Сервитьорът, там ли си?
Мисля, че това вече е Либърти Валънс. А ти?
И аз. – Довиждане, Стодард.
Приближи се да те виждам.
Не се крий в сенките.
Имаш две ръце, малкия. Вдигни го.
Добре, братле. Стрелям между очите.
Либърти?
Либърти! Либърти!
Докторе!
Либърти!
Това е Либърти. Той е ранен.
Донесете уиски. – Ето, сър.
Мъртъв е.
Ранс, ако беше ти, а не Валънс, щях да...
О, не, Хали.
Не мога. Чувствам се толкова виновна.
Не исках да заминаваш. Исках да останеш.
Той можеше да те... Съжалявам.
Прости ми. – Хали.
Хали, моля те. Недей.
Хали!
Съжалявам, че дойдох толкова късно, Хали.
Добре си се справил.
Аз ще съм наоколо.
Том! Либърти е... – Знам.
Нямаше да го убива. Искаше само да го близне куршум.
Щеше да пропусне. Видяхте сами.
Адвокатът го застреля хладнокръвно. – Не е така.
Това е чисто убийство.
Ако шерифът не вкара Стодард в затвора,
ще трябва сами да се погрижим.
Трябва да го обесим. – Вярно. Нека го обесим.
Да увисне на въжето!
Не може ли човек да се напие на спокойствие в този град?
Никой не ти пречи, Донъфон. – Пречите ми.
Шерифе!
За какво ти плащат? Разкарай тия отрепки.
Чухте го. Кейнтък и Хайпокетс!
Помагайте! – Дай ми чукчето.
Кажете на скотовъдците на север, които са ви наели,
че Линк Апълярд ви е изгонил от града.
И ще го направи отново, ако се върнете.
Виж, Помпей. Знаеш, че аз... – Кой казва, че той не може?
Налей си, Помпей. – Не пия, мистър Том.
Казах да си сипеш. – Не, сър.
Имаме една бременна кобила, за която да се грижим. Елате вкъщи.
Вкъщи.
Милият роден дом. Прав си, Помпей.
Имаме много работа у дома.
За какво ви плащат, момчета? Свирете!
Веселете се! Пейте!
Остави ме.
Мистър Том!
Конете, Помпей!
Добре дошли в Капитол Сити
Здравейте. Как сте?
Оправил си се. – Благодарение на доктор Уилъби.
Ще ти закача това. – Ето го.
Вие трябва да сте Рансъм Стодард. – Ранс, това е Ханди Стронг.
Приятно ми е, сър. Градът ви е голям.
Не е нещо особено по стандартите на изтока,
но железницата стига право до Вашингтон.
Хайде, Ранс.
Тишина! Тишина!
Спокойствие!
Ред! Тишина!
Тишина!
Делегатите са преброени
и всички са настанени.
Откривам
заседанието на териториалното събрание.
Тишина!
Ред!
Господин председател!
Давам думата на майор Касиус Старбъкъл,
воин, съдия и държавник.
Господин председател, скъпи делегати,
дами и господа,
дойдох тук с приготвена реч,
но нямаме време за ораторство.
Ще говоря от дъното на душата си.
Искам да предложа номинацията
на един човек, по–добре подготвен от всеки друг
да ни представя във Вашингтон.
Вие, неразбиращи,
слабо подготвени,
не вървете срещу Божията воля.
Нека всички подкрепим човека,
който за пет мандата в Конгреса
опази тази територия непокътната.
Номинирам за териториален представител
в Конгреса на Съединените щати
достопочтения Къстис Бък Лангхорн.
Гласувайте за територия
Спокойствие!
Сега, като ви е паднал, обесете конекрадецът!
Тишина!
Това е събрание, а не родео, Лангхорн.
Господин председател!
Давам думата на нашия стар познайник,
изтъкнатия представител на четвъртата власт,
основател, собственик и издател на вестник "Шинбоун Стар"
Дътън Пибоди.
Благодаря ви, господин председател, за тези благи думи,
но защо не им кажете пълната истина.
Освен собственик и основател, аз съм също чистач във вестника.
Скъпи колеги, като всички вас,
и аз слушах в захлас и почуда великолепната реч
на достопочтения майор Касиус Старбъкъл,
гласът на скотовъдците. Мучащите са сред нас.
Омаян от неговото красноречие,
видях отново огромните стада бизони
и дивите индианци, прекосявали територията ни.
Нямаше закон, който да ги спре. Имаше закон на джунглата,
закон на томахавката, закон на лъка и стрелата.
Когато нацията тръгна на запад,
дойдоха пионерите, ловците на бизони, смелите и храбрите.
Най–смели бяха скотовъдците,
които заграбиха откритите земи за собствена употреба.
Техният закон беше законът на оръжието.
Но днес идват железниците с други хора.
Трудолюбивите граждани,
земеделците, магазинерите, строителите на градове.
Трябват ни пътища, които да ни свързват с тези градове,
язовири, които да съхраняват водите на Пикетуайър.
Трябва ни щатски статут, който да опазва правата
на всички мъже и жени.
Как ще постигнем това? Ще ви кажа.
Трябва да обединим гласовете си зад един човек.
Един–единствен! Той е сред нас днес.
Човек, който дойде при нас не с пистолет,
а с торба учебници по право.
Той е адвокат и учител.
Първият от новите мъже, дошли на запад. Но по–важното е,
че той е човекът, прочул се из цялата територия
като радетел за ред и законност.
Дами и господа, номинирам като ваш и мой кандидат
за Конгреса на Съединените щати достопочтения Рансъм Стодард.
Ред и спокойствие!
Изкажи се, Старбъкъл.
Благодаря ви, господин председател.
Хм.
Виждам тази демонстрация, но не мога да повярвам на очите си.
Възможно ли е това представително тяло
на честните и трудолюбиви американци да одобри за кандидат
за Конгреса на родната ни страна,
човек, чиято единствена слава е, че е убил друг човек.
Нима наричаш Либърти Валънс човек?
Ред!
Изслушайте ме.
Кой е този Рансъм Стодард? Какви квалификации има,
които му дават право на големия пост?
Казва ни се, че е човек на закона, адвокат,
че е работил в съд. Но какъв адвокат е той?
Ако узурпира функциите и на прокурор, и на съдия,
и взима закона в собствените си ръце?
Тишина! Тишина!
Какви са другите му квалификации?
Кръвта по ръцете му?
Скритият в сакото пистолет?
Надупченото с куршуми тяло на почтен гражданин?
Либърти Валънс ли е почтен гражданин?
Глупак такъв! Либърти Валънс не знаеше почтеност.
Това ли е вашият безстрашен радетел за ред и законност?
Господин председател! – Знакът на Каин е на челото му
и ще бележи всички нас,
ако го изпратим с окървавени ръце
в святата обител на властта.
Там, където Вашингтон... – Господин председател!
Господин председател! – Спазвайте реда!
Духът на Линкълн все още е там, безсмъртен в паметта на живите.
Господин председател!
Ранс! Ранс!
Тишина!
Пътниче!
Къде си тръгнал? – Отивам си у дома.
Връщам се на изток, където ми е мястото.
Валънс не успя да те прогони. Сега съвестта ти ли заговори?
Не стига, че си убил човек, а и ти се носи славата след това.
Говориш много. Мислиш твърде много.
Освен това, ти не уби Либърти Валънс.
Какво? – Спомни си, пътниче.
Валънс излезе от кръчмата.
Ти вървеше към него, когато той стреля за пръв път.
Сещаш ли се?
Помпей!
Добре, братле. Този път ще стрелям между очите.
Но. Том, защо го направи?
Мога да живея с мисълта за хладнокръвно убийство.
Хали е щастлива. Тя те иска жив.
Спасил си ми живота. – Иска ми се да не бях.
Хали сега е твоето момиче.
Върни се и приеми номинацията.
Ти я научи да чете и пише.
Нека да има за кого да чете и пише.
За територия – гласувайте за Лангхорн
Останалото го знаете.
Отидох във Вашингтон и получихме статут на щат.
Станах първият губернатор.
Три мандата губернатор, два – в Сената.
Бяхте посланик, после се върнахте в Сената.
Ако щракнете с пръсти и поискате,
можете да сте следващият вицепрезидент на Съединените щати.
Няма ли да използвате историята?
Не, сър.
Тук е западът, сър.
Когато легендата стане факт, публикувай легендата.
Прав е, Ранс.
Закъсняваме, Хали.
Няма да те забравим, Помпей. Обещавам.
Мистър Ранс. – Дребни пари.
Хали.
Хали, ще ти бъде ли много мъчно,
ако, след като гласуваме новия закон за напояването,
си съберем багажа и напуснем Вашингтон?
Иска ми се да се върна да живея тук.
Мога да отворя адвокатска кантора. – Ранс!
Ако знаеш колко често съм мечтала за това.
Корените ми са тук. И сърцето ми е тук.
Нека се върнем.
Виж само. Навремето беше пустош.
А сега е градина. Не си ли горд?
Хали, кой сложи цъфналия кактус върху ковчега на Том?
Аз.
Ето, нося нов плювалник.
А Люк ще кара с пълна пара.
Ще качим 35 километра в час. Или ще спукаме локомотива.
Пратих телеграма до града. Ще задържат експреса.
След два дни ще сте във Вашингтон. – Благодаря ти, Джейсън.
Ще напиша писмо до шефовете на железницата
да им благодаря за съдействието. – Няма нужда.
Човекът, който уби Либърти Валънс, заслужава всичко.
Bulgarian
Редакция и тайминг за REMASTERED BD50 /Release date: 17.05.2022/: RX8
Край