Resident Alien - 02x06 (2022) Свали субтитрите
Какво правиш? Женен съм.
- Извинявай...
Няма да получиш топката си. Скрила съм я добре.
Къде е Мърфи?
- „Ако искаш да видиш кучето си,
върни ми извънземната топка.“
- Топката!
Кой я е взел?
- Току-що прихванахме сигнал...
Криптиран код, но с извънземен сигнал.
Сериозно? Какво пише?
Това е телефонен номер в Ню Йорк.
Пицария "Демелио", "3-та Източна улица".
Приготви си багажа, отиваме в Ню Йорк.
Отвори, аз съм. Хари!
Сам?
- Не мога повече. Излезе извън контрол.
Успокой се. Какво има?
ПРЕДИ 6 МЕСЕЦА
Виж това! Заплаха ли е?
- Изпратиха ми същото...
Снимки на Изабел, Лайза.
- На онова благотворително нещо
в Ню Йорк, казаха, че парите са за клиниката, като дарение.
Вече не ми прилича на дарение, Хари.
- Успокой се!
Не мога да се успокоя! Заплашват семействата ни!
Трябва да отидем в полицията.
- И какво да им кажем?
Само можеш да ни уличиш. Това ли искаш? Нямаме доказателства.
Имаме медицинските досиета.
- Не е достатъчно.
Не можем да се противопоставим на тези хора без истински план.
Продължаваш да ми носиш досиетата, а аз ще търся още доказателства.
Просто ми дай няколко месеца, нали? Сам, обещавам.
Два месеца.
Сам Ходжис беше тук преди малко. Заплашва да отиде в полицията.
Какво искаш да направя?
МЕСТНИЯТ ИЗВЪНЗЕМЕН Сезон 2, еп. 6
„Голямата бомба на кмета Бен“.
Боже!
„Да изгледаш пиесата на Бен Хоторн за Деня на семейството,
е като да стоиш в мина с пръчка запален динамит,
отброявайки секундите до края".
Не чета "Пейшънс Поуст". Никой не го прави, защото е боклук.
Никой не може да го прочете, защото целият тираж е в офиса ти.
Градът заслужава истината, а не лъжи, написани от съученичка, която ме мрази,
защото съм добър на таблицата за умножение. 6 по 5 е 30. Още ме бива.
Да, още те бива. Но може би трябва да продължиш да четеш.
Виж това. Джесъп се опитва да построи петзвезден курорт
за насърчаване на туризма.
- Страхотно.
Ще си отмъстя на кмета им, като повърна от стрес в скъпарския им ресторант.
Не и ако първо ти направиш такъв. Инвеститорът още проучва.
Кой казва, че трябва да е Джесъп? Имотът на Грейди горе на хълма
плаче да бъде разработен.
- Курорт?
Може да бъде чудесен начин за привличане на туристи и финансиране.
Точно. Повече туристи, повече приходи. Ще мога да купя еър фрайър за офиса.
Здравето е богатство. Разбираш ли?
Да, аз ще анкетирам гражданите, да видя как ще приемат идеята.
Чудесна идея. Освен това направи банер,
който да прелети над цяло Колорадо: „Моля, откраднете идеята ни за курорт.“
Не мисля, че имам нужда от сарказъм.
Съжалявам. Просто съм уморен.
Клетъс пак е във фаза на хъркане.
Половината нощ водя битки да спася креслото си.
Като стана дума, знаеш ли как се махат петна от възглавниците на дивана?
Имам предвид дълбоки петна.
Не. А ти знаеш ли нещо за премахването на гадни образи от главата ми?
Не.
Не казвай на никого за курорта.
Няма значение с какви дрехи си.
Пак ще си в тази гнусна човешка кожа на срещата с този извънземен.
Просто ревнуваш, защото открих друг извънземен, който е от моите хора,
моето истинско семейство.
Ти си само далечен братовчед, който живее в мобилен дом.
И братовчедите са истински роднини.
По-близък роднина съм от онзи тъп сухоземен тюлен ей там.
Не говори лошо за този звяр.
Поне като му давам лакомства, той е щастлив!
Когато ти дам скариди, само се оплакваш.
Казах само: " Би ли ги поднесъл с усмивка?"
Затвори капаците. Идват тъмни буреносни облаци.
Гледай си работата, дънно отрепко.
Летим по-късно тази вечер, но кредитните ми карти са на нула.
Наяж се хубаво, преди да тръгнем.
- Парите не са проблем.
Можем просто да вземем малко от чантата с парите.
Да бе! Какво...
Откъде взе тези пари?
- Вървят с къщата.
И има един ваучер за безплатна мелба при г-жа Прасковка.
Знаеш ли къде мога да намеря тази г-жа Прасковка?
Хари, къщите не са пълни с пари просто ей така.
Какво е това?
По дяволите!
Това са Сам и истинският Хари Вандершпигел.
Това е дъщеря му като малка, преди косата й да стане зелена.
Виж, бележка за Хари от Сам.
„Хари, искаше още доказателства срещу "Галван-Пауъл Груп".
Ето ги. Обади ми се."
Това са медицинските досиета на Сам. Какво правят тук?
Не ги ли видя на дъното на чантата?
- Разсеях се от ваучера.
Кои са "Галван-Пауъл Груп"?
Чакай! Хората нямат толкова много пари в себе си.
Ако ги имат, е защото са ги откраднали или им е платено,
за да направят нещо незаконно.
- Той е бил лош човек.
Да. Истинският Хари е убил Сам, така че...
Може би...
"Галван-Пауъл Груп" стои зад това?
Но защо някой би искал да убие Сам?
И защо Сам е дал на Хари медицинските си досиета?
И защо имаш куче?
Сега съм кучкар.
Прегледах списъците на обажданията.
Знаете ли, че преди известно време имаше три обаждания за метеор?
Да. Мисля, че знам накъде биеш и това не ми харесва.
Сър, просто мисля, че трябва да обсъдим дали не е бил метеор.
Може би е било Н...
- Заместник, не.
...Л...
- Моля те, недей. Моля те.
...О.
- Проклятие! Ти си служител на закона.
Сър, винаги сте ми казвали, че трябва да се доверя на вътрешното ми усещане.
Заместник, виж, аз ценя мистичните същества.
Наистина. Е, без русалките.
Флиртуват, седнали на скалите, едни високи и могъщи,
и очакват да ги поканиш на среща. Защо са толкова надути?
Искам да кажа, ако ядеш риба, ще миришеш на риба, нали?
Гадост.
- Ето какво ще ти кажа...
Искаш да ловиш извънземни? Добре. Прави го в свободното си време.
Да, сър.
"Бягаме толкова бързо, колкото можем,
държейки се за ръка."
"Опитваме се да избягаме в нощта."
"И тогава ме прегръщаш,
претъркулваме се на земята и ти казваш:
„Мисля, че сега сме сами."
„Изглежда, че няма никой наоколо."
„Мисля, че сега сме сами."
"Биенето на сърцата ни е единственият звук."
Благодаря ти, Ед.
- Еха! Хубава песен.
Влизай! Какво искаш? Нещо, което гори гърдите или гърлото?
Всъщност, идвам тук като кмет.
Трябва да взема назаем едно от тези АТВ-та за утре сутрин.
Това не звучи много кметско. За какво ти е?
Просто трябва да актуализирам уебсайта на Пейшънс.
Ще правя снимки на имота на Грейди.
- Добре, страхотно.
Утре не съм на работа, мога да те заведа.
Не.
Не, няма нужда да го правиш.
Предпочитам да карам сам. Аз съм малко... вълк единак.
Както, като се бухна с триколката си в езерото, когато беше на 7 г.?
Ти ме бутна надолу по хълма.
- Докажи го в съда, ако можеш.
Както и да е, има само едно АТВ на разположение
и трябва да се управлява от застрахован водач.
И тъй като бяха достатъчно глупави да застраховат мен...
Да те взема в 10:00?
Супер.
Ехо?
Какво?
- Знам, че си там.
Не оставяй това нещо тук при мен, опитвам се да чета.
Здравей!
- Това е нахлуване в дома ми!
Защо си сама? Къде са тъпакът?
Разведохте ли се?
- Разводът е против религията ми,
освен ако не е иницииран от мъжа, затова никога няма да се омъжа.
Това е добра новина за всички мъже. Явно си приела условията ми.
Ти ми даваш топка, а аз ти връщам кучето ти.
История за топката е забавна, наистина забавна.
Защо имам чувството, че това няма да ми е смешно?
Е, знаеш как Макс открадна топката от теб.
Откраднах я от него. И тогава някой ми я открадна.
Това не е ли шокиращо?
- Какво? Кой ти я открадна?
Вероятно правителството. Лудост, а?
Някой ден ще се смееш на това. Сега ще взема кучето.
Не! Няма да ти го дам!
Ей, остави ме! Пусни ме!
О, не!
- Да!
Да, трябва да се страхуваш от това, което ще ти причиня.
Може да е нещо повече от поникването на косми по тялото на оня пръдльо.
Мога да контролирам енергията й. Мога да те изтърбуша!
И тогава ще отидеш на училище с вътрешностите отвън!
Обърни се, глупако!
Изчезни! Не!
42!
Аз... аз...
Не виждам. Мога... Ти ли си, братовчеде?
Да, аз съм. Тук съм.
Ще се оправиш.
- Не.
Дойде ми времето.
Аз... имах хубав живот.
Трябваше да нахраниш кучето, преди да го сложиш при мен.
Не! Ти не можеш да умреш!
Съжалявам, че ти казах, че не си ми истинско семейство.
Разгневи ме с искането си да гледаме предавания за подобряване на дома.
Ти живееш във вода.
Защо те вълнуваха масичките за закуска? Съжалявам!
Всичко е наред. Всичко е наред.
Всичко е наред.
Вече имаш истинско семейство...
В Ню Йорк.
Отивай!
Намери своя извънземен...
Заради мен.
Никога няма да те забравя.
Това беше почтена смърт.
Почети живота ми,
като изядеш мъртвото ми тяло.
В маслен сос с...
...хубаво, наистина хубаво шардоне.
42. Не!
Не! 42!
Не!
Не може да отидеш!
Остани с мен! Остани с мен!
Дишай, дявол да те вземе!
Страхотно!
Ужас! Твърде много хора.
Последният остров, на който имаше толкова много хора,
беше Атлантида и не свърши добре. Този човек има много домашни гълъби
и нито един от тях не е вързан.
- Хотелът е насам. Не ме изпускай.
Това е гадна шега. За да намеря единствения извънземен като мен,
трябва да премина през това море от хора.
Ако имах извънземна топка, щях да ги превърна в камък,
за да спрат да се блъскат в мен, или поне да миришат по-малко.
Аста, защо този град мирише на много неща, зреещи едновременно?
Ти не си Аста! Аста!
Аста!
Аста!
- Ела тук веднага!
Казах ти да стоиш близо до мен.
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Бях забравил колко е невероятно.
- Нали?
Г-н Грейди ми позволяваше да тренирам тук.
Да, баща ми ме водеше тук, като малък.
Направи още няколко и ще се качим горе, където има истинска гледка.
Най-горе ли?
Как ще се качим там?
Ще ти хареса.
Следващият! Какво желаете?
Две парчета пеперони.
Нещо друго?
- И...
Изпратиха ни тук.
Получихме сигнал.
Говори ли ви нещо това?
Искате ли нещо?
- Тук живее ли извънземен?
Ще взема едно парче пеперони. И едно парче със салам.
И още едно парче с пеперони. И още едно със салам.
Какво ми дойде на главата! 34,51 долара.
Добавете и още едно парче със салам.
- Хари...
Също така искаме да се срещнем с извънземното, ако не ме чухте.
Колко парчета с пеперони поръчах?
Ще плащате ли пицата, или си тръгвате?
Разбира се.
- Ето ти малко пари от килера.
Не! Боже мой! Знаете ли какво?
Давайте... Задръжте рестото. Много благодаря.
Не знаех, че трябва да те уча как да си поръчваш храна.
Това е невероятно. Трябва ли да ям чинията?
Не.
- Мога ли? Мазна е.
Не схващам. Това е номерът, който получихме.
Трябва да има нещо тук!
Чудя се дали номерът е на този, който е бил тук преди пицарията.
Тази информация трябва да е публична, нали?
Какво правиш?
Слушаш ли ме?
Пише...
"Голиат".
Откъде знаеш?
- Написано е на моя извънземен език.
Казах ти, че можеш да се справиш.
Виж тази гледка. Струва ли си?
Струва си. Благодаря.
Мамка му, не се сетих. Трябваше да ти кажа да доведеш Кейт.
Щеше да й хареса.
О, тя трябваше да заведе Макс при баба му за няколко дни.
О, Бени, сам-самичък си.
Нека позная: анимационни филми, овесени ядки, анимационни и ядки за вечеря.
Определението за идеален ден.
И след като Кейт я няма, не е нужно да се сдържам като пърдя.
Не пърдиш... Какъв е смисълът да си женен,
ако не можеш да пърдиш край жена си?
- Много неща не правя край нея.
Какво означава това?
Ами, не знам.
Понякога просто чувствам, че не мога да бъда себе си пред нея.
Не мога да правя нещата, които искам.
Мислех, че се разбирате страхотно.
По начина, по който тя говори, къщата ви е пълна с белезници и вибратори.
О, да, тя... Просто се шегуваше за тези неща.
Не, тя не се шегуваше. Истинско е.
И сега ще живее в мен завинаги.
- Това са дреболии.
Искам да окача пано на стената в хола, но няма да го хареса,
така че го държа в килера от шест месеца.
О, това е сбъркано. Това е и твоята къща, нали?
Просто правиш каквото искаш. Ако не й харесва, това е неин проблем.
Не е толкова просто.
Леле!
Не знаех, че нещата стоят така...
За теб.
Съжалявам, че те целунах оня ден.
Не трябваше да го правя. Беше гадна работа.
Съжалявам.
Не можа да се сдържиш. Имам предвид...
Погледни ме.
- Да, изглеждаш страхотно.
Оказва се, че Голиат е известен уличен художник и пълен отшелник.
Направил е куп стенописи из града. Новите се появяват за една нощ.
Дори са го кръстили „Призракът на Ню Йорк“.
Няма логика. Призраците дори нямат ръце, за да държат четката.
Лайно...
- Къде? Къде?
Не... Чуй това! „Никой не е виждал Голиат,
но много хора са се опитвали.“
Ако никой не знае кой е, как ще го намерим?
Този стенопис означаваше ли нещо?
- Не, но извънземните не рисуват
изображения върху мръсни стени за украса. Правят всичко с цел.
Която е?
- Трябва да видя всички стенописи.
Тогава ще знам.
- Добре, да потърсим следващия.
Натам.
Добре.
Ако можете да обясните събитията, заради които се обадихте...
Поглеждам нагоре и го виждам да се носи в небето.
Всичко наред ли е, заместник?
- Да, сър.
Г-жа Планкет е била ограбена снощи.
Разказвам й за НЛО-то, което видях. Дори го заснех на видео.
Заместник?
Сър?
- Да си поговорим за малко.
Извинете ме.
Ограбена?
- Да, сър.
Г-жа Планкет е била ограбена...
Загубила е вярата си, че извънземните не съществуват.
Да не мислиш, че работата в полицията е шега или някаква игра?
Да не татуирах Уили Уонка на дупето си, защото е шоколадова фабрика, а?
Каквото кажа, влиза в едното ти ухо и излиза от другото.
Де да беше така и сега.
Господине.
- Чакай! Зам-к, не се меси!
Чакай! Заместник... Отдръпни се, аз ще се справя.
По дяволите, казах да не се месиш!
- Защо?
Защото аз казвам, затова! Мислиш, че е игра? Такак загиват хора.
Ставай! Вдигай си задника. Писна ми!
Мисля, че истинският Хари е получил много пари от "Галван-Пауъл" в Ню Йорк.
Какво? Нали търсим стенописи на Голиат?
Да, но ми трябват само пет минути. Става ли?
Ботулинът под дъските, чантата с пари, бележката от Сам до Хари...
Ако тази компания е замесена, трябва да знам.
Съмнявам се, че съм познавала Сам.
- Добре.
Не, не... Трябва да отида сама, става ли?
Ако са намесени в смъртта на Сам, може да те разпознаят и е опасно.
Просто стой тук.
Веднага се...
"НАЙ-ХУБАВИЯТ ПАЙ НА СВЕТА"
- Веднага се връщам!
Трябва да намеря Голиат.
Чрез него ще мога да стигна до родната си планета.
Не знам колко от моята извънземна същност съм забравил.
Голиат ще ми припомни истинската ми самоличност.
Стенописите ще ме отведат до него и до мен самия.
Хари Вандершпигел.
Какво правиш тук, по дяволите?
Кучи син.
Хари, какво правиш тук?
Защо си в Ню Йорк?
Изглежда този човек познава Хари, но откъде?
Приятел ли е или враг?
Слушаш ли ме, задник?
Не му е приятел.
Пия кафе...
И ям пай.
Обичам пай.
Това е като кекс, но приготвен с истинска храна.
Трябваше да останеш в Колорадо и да си вършиш проклетата работа.
Така че нека те попитам отново "Защо си в Ню Йорк?"
Исках да видя родния дом на „Закон и ред“.
Мислиш, че това е шега ли?
Кажи ми поне, че си унищожил медицинските досиета.
Унищожих... медицинските досиета.
Само това ли ще кажеш?
- Ти ми каза да го кажа.
Но направи ли го?
- Чу ме съвсем ясно.
Казах го на глас.
- Говоря за медицинските досиета.
Да, казах ти, че унищожих медицинските досиета.
Значи не си го направил.
- Не ме ли чу?
Казах го, а ти седиш насреща.
- Не го казвай, направи го!
Да направя... Какво?
Объркан съм. Трябва ми още пай.
Помага ми да мисля.
Нямаш си представа с кого си имаш работа.
Правиш огромна грешка.
Здравей.
Току-що изтърва добре облечен мъж с къса памет.
Чух. Говореше за медицинските досиета, които Сам даде на Хари.
Добър апетит!
- Поръчал си ми пай?
Не.
Как се чувстваш?
Добре.
Наистина добре.
Всъщност се чувствам малко луд.
Не ми харесва да си троша коляното.
- Г-не, хареса ли ви живота на ръба?
Трябва да го отпразнуваме.
- Да. Имам бира в хладилника.
Една, не... половин бира. Мисля, че е отворена, но ще я разделим.
Скрих марихуана в гардероба ти, като бяхме в гимназията.
Може би е още там.
- Това сега е стаята на Макс.
Има трева в спалнята на детето ми?
- Надявам се.
Дарси, шегуваш се, нали?
Не можах да вляза в сградата. Охраната беше абсурдна.
Онзи човек те позна.
Явно работиш за тях. Сигурен ли си, че не ти каза още нещо?
Нещо за Сам?
- Нарече ме "задник".
Какво правиш?
Отбелязвам всеки стенопис на Голиат в града, за да можем да ги посетим.
Доста са.
Чакай!
Какво виждаш? Това са просто куп точки.
Хари.
Какво виждаш?
Съзвездието Голяма мечка.
Голиат е отбелязал места из целия град, които образуват нощно небе.
Всяка звезда е стенопис.
Съобщението не е било предназначено за кой да е.
Голиат го е насочил към мен.
Какво означава това?
Тази звезда е Слънцето на Голиат.
Моето слънце.
Там ще намерим Голиат.
Някой тук трябва да е Голиат.
Виждаш ли някой, който да ти прилича на извънземно?
Не виждам хора.
Опитай се да останеш незабележим, става ли?
Слей се с тълпата, не привличай внимание.
Гледай себе си. Моят род включва надразред Октоподоформи.
Камуфлажът е в моето ДНК.
Искате ли ордьоври?
- Да.
Ще взема всички "дьоври".
Само един, г-не.
Не.
Идеално.
Извинете... Здравейте! Можете ли да ни кажете името на домакина?
Да, Виолинда Дарвел.
Добре...
Харесва ли ви моя дом?
- Съжалявам, че не знаех, че сте вие.
Аз съм Аста. Това е Хари.
Кажи ни къде е Голиат!
Не му липсва самоувереност.
Липсват му други неща.
Всичко, което трябва да знаете за Голиат, е на платната.
Няма какво повече да ви кажа.
Добър вечер, зам-к.
- Благодаря, че дойдохте.
И какво е това? Нека позная.
Разстроена си, защото ти крещях по-рано днес, нали?
Може би не трябваше да крещя, признавам. Казах да не се месиш...
Какво си мислиш, че правиш? Какви са тези простотии?
Добре.
Не е заради самото крещене, а защо го правите,
заради това, че се държите странно цяло лято.
Трябва да ми кажете какво става с вас.
Няма да си тръгнем, ако не ми кажете.
- Казах ти да не се месиш,
а ти не изпълни заповедта. Сега ми свали белезниците.
Знаете ли... Вечерта е хубава и става за замразено кисело мляко.
Така че ще донеса малко.
Ей, заместник. Не се шегувам.
Не се бъзикам. Свали белезниците!
- И аз не се бъзикам.
Не може да си слагаш така ръцете и да ме подминеш с фасони!
Не мога да повярвам, че от години в гардероба на детето ми е имало трева.
Това е ужасно.
- Беше над рамката на вратата.
Детето ти е ниско. Нямаше да го открие скоро.
Дано следващото й изяде броколите.
- Полека! Няма да има следващо.
Сигурен ли си? Готината ти жена изглежда постоянно настървена.
Е, донякъде е заради календара за овулация.
Изненадана съм, че следи тези глупости.
- Не тя, а аз го правя.
Боже Господи!
Мислех, че аз съм много зле.
- Не се гордея с това,
но искам да кажа, че едно дете е достатъчно.
Освен това ти не си толкова зле.
Напротив. Виж ме само! Седя в спалнята ти и пуша трева.
Не съм помръднала от 20 години.
Не се цениш достатъчно.
Дори нямаше да съм тук в момента, ако не беше ти.
За какво говориш?
- В нощта, когато дойдоха похитителите,
стоях на предната веранда, чакайки Майк да дойде, си помислих:
"Какво би направила Дарси?"
Това и направих.
Наистина ли?
Ти спаси семейството ми, така че...
Мисля, че определено можеш да се спасиш.
Живей, смей се, обичай.
Еха.
Мислех, че надписът на паното ти е глупав, но...
Сега вече разбирам.
Надписът казва много.
Будна ли си?
Как ще разберем?
Голиат може да е всеки от присъстващите. Може да е Виолинда.
Сигурен съм, че Голиат ще бъде в извънземната си форма.
Ще му се обадя, използвайки безшумния сигнал за бедствие на моите хора.
Не се възприема от човешките уши.
Добре.
Мисля, че го усетих.
- Не... Какво?
Да.
Явно не става заради глупавите ми човешки гласни струни.
Не мисля, че той ще е в извънземна форма.
Виж това! По-точно годината.
Голиат е на Земята повече от десетилетие.
Достатъчно дълго, за да се установи и да изгради живота си,
да стане по-човечен.
- Не.
Не виждаш ли? Погледни картината!
Изкуството е показателно. То интерпретира чувствата ни
и ни помага да ги изразим наяве.
Който е нарисувал това, чувства...
...болка...
...загуба, тъга.
Тогава защо се крие от света, ако е в човешка форма?
Може би той се чувства като теб, не му е приятно кой е и затова се крие.
Аз не се крия. Стоя до теб. А къде е той? Няма го никъде.
Ще го намерим, ясно?
Да се разделим. Ще покрием повече периметър.
Стой тук! Аз ще проверя отзад, става ли?
Не може да бъде. Дойдох чак до тук, за да намеря мой събрат,
някой от моите хора. Ако Голиат е човек, не е от моя народ.
Как може да съм толкова заблуден?
През цялото това време очаквах да срещна някой от моя вид,
а Голиат вече е заразен с човечност.
Трябваше да оставя моите хора да дойдат.
Има заемки от Ван Гог, не мислите ли? От неговия период с автопортрети.
Не обичам картини.
Може да ви хареса, ако го видите да диша.
Вашите творби са много плоски.
Това е ЛСД. Халюциноген.
Казват, че според Голиат киселината помага да хвърлите човешките вериги.
Ще изживеете изкуството по начина, по който е предназначено.
Бих...
...искал да хвърля човешките си вериги.
Отне ти доста време.
Каза, че мога да се доверя на своя вътрешния глас в свободното си време.
Е, не съм на работа.
И мисля, че нещо става с вас.
Добре, знаеш ли... Така е.
Преди шест години загубих партньора си във Вашингтон.
Беше застрелян при изпълнение на служебния си дълг. Доволна ли си?
Не...
Сър, много съжалявам.
Да.
И съжалявам, че ти виках, но годишнината от смъртта му беше скоро.
Обърква мислите ми всеки път, когато дойде.
Може ли да ме освободиш сега? Моля!
- О, Боже, съжалявам.
Благодаря.
Ако това е всичко, ще се прибирам вкъщи при баща ми, става ли?
Харесвам нощи като тази...
Истински летни нощи.
Лятото е за децата, нали знаеш?
- Да.
Казваше се Джеси.
Бях на около 10 години.
Бях го виждал из квартала.
Понякога ме следваше, но никога не съм говорил с него.
И после, една вечер към 10 ч., се почука на вратата.
Никой не чука на нечия врата по това време на нощта, нали?
Баща ми отвори вратата, стискайки служебния си револвер зад гърба си.
И...
И когато я отвори, там стоеше това мършаво детенце,
което го попита: „Може ли Майки да излезе да играем?“
Не можех да повярвам, когато баща ми каза: „Да“.
Така че излязох.
Това беше, разбираш ли?
От този ден нататък станахме най-добри приятели.
Правихме всичко заедно.
Учихме заедно от първи клас, в гимназията, чак до академията.
Бяхме все аз и той. Искам да кажа...
На практика бяхме братя повече от 20 години, разбираш ли?
Беше човек, с когото се смеех до плач, и плачех до смях, разбираш ли?
И тогава...
Той просто... си отиде...
Завинаги, разбираш ли?
Просто... не разбирам скръбта.
Тя няма смисъл за мен. Знаеш ли, намираш начин да...
Да я преодолееш, да я подминеш, но...
Тази празнота, тя никога не изчезва.
Тук съм. Може да говорите. Всичко е наред.
Аз съм виновен, че го няма.
Изпратих го нагоре по стълбите. Казах му да отиде там.
Не.
- Аз съм виновен, че е мъртъв.
Просто... не мога...
Не мога да те загубя. Не мога да допусна да те сполети нещо, зам-к.
Ако ти се случи нещо...
- Какво? Ще ме убиете ли?
Да, така правя.
Ще убия трупа ти.
Нищо няма да ми се случи.
И нищо няма да ви сполети, защото аз няма да го позволя.
Благодаря.
Лятото е за децата, нали знаеш?
Изглежда, че това хапче засяга само мъже с мустаци, оформени като пипала.
Нищо не усещам.
О, мамка му.
Здравейте! Извинявам се, но знаете ли къде мога да намеря Голиат?
Това "не" ли значи?
Виждам, че все още търсите Призрака на Ню Йорк.
Елате.
Неговите картини са изкупени, разбира се, законно,
но мога да ви дам няколко имена. Има ги на черния пазар.
Не мисля, че разбирате. Не ми трябват картините му.
Търся него.
- Картините му са доста ценни.
Никога не бих продала негова картина, със сигурност не и тази.
Голиат я нарисува за мен.
Мисля, че вече съм добре.
Все пак не ставаше дума само за изкуство.
Мисля, че Голиат имаше нужда от мен.
Кажете ми...
От колко време знаете, че Хари е извънземен?
Може да тръгваш.
- Добре, благодаря.
Какво мога да ви дам?
- Какво имате?
Да му се не види!
Превод: gpym4e @2022