Friday the 13th - Part 2 (1981) Свали субтитрите
О, мамо!
- Веднага!
Не!
Коя сте вие?
Аз съм г-жа Ворийс, стара приятелка на семейство Кристи.
Те всички са мъртви!
- Ще ида да проверя.
Не ме оставяйте. Ще убие и вас!
Не ме е страх.
Не!
Не знаеш ли, че едно момче се удави
годината преди тези двамата да бъдат убити?
Отговорниците не са го наблюдавали.
Те са се любили, докато момченцето се е давило!
Казваше се Джейсън.
В деня, когато се случи, бях на работа. Работех в кухнята.
На това място. Аз бях готвачката.
Не трябваше и за миг да изпускат Джейсън от поглед!
Той...
Той не можеше да плува добре.
Сега можем да тръгваме, скъпа.
Не!
- Моят сладък, невинен Джейсън.
Единственото ми дете. Джейсън.
Остави го да се удави! Изобщо не си го наблюдавала!
Виж какво му причини!
Виж какво му причини!
Не!
Убий я, мамо.
Няма къде да се скрие.
Хвани я, мамо.
Убий я.
Не!
Хората ми ви извадиха от езерото. Мислихме, че и вие сте мъртва.
Какво си спомняте?
Момчето. И то ли е мъртво?
Кой?
- Момчето. Джейсън.
Джейсън?
- В езерото.
Този, който ме нападна и ме завлече във водата.
Не открихме никакво момче.
Тогава значи е още там.
Господи!
Ало?
- Здравей, мамо.
Знам. Съжалявам.
Исках да ти се обадя по-рано, но съм заспала.
Всичко е наред, наистина.
Просто имам нужда да остана сама за малко.
Знам, че с татко се тревожите и съм ви признателна за това.
Хайде, мамо, обсъждали сме го вече.
Трябва да подредя живота си и само така ще го постигна.
Чуй ме... Мамо, моля те.
Късно е, а и нямам желание да говорим за това.
Ще ти се обадя утре. До скоро.
Мамо! Ало?
Страхотно!
Искаш ли нещо за ядене?
Гледай внимателно. Мисля, че наближаваме.
Ето я бензиностанцията.
Добре, да се обадим на Тед.
Тед, приятелю!
Току-що пристигаме. Да, Сандра е с мен.
Здравей, Тед!
- Няма ли да дойдеш да ни посрещнеш?
Добре. Кажи ми как да стигна.
Изчакай за момент. Добре, казвай. Записвам.
Значи по Олд Норт Роуд и после стигаме до един ресторант?
Така. И после към...
Казах и на другите. Те не ми повярваха.
Всички вие сте обречени.
Какво? Не, нищо.
Давай! Така... към покрития мост.
Добре. После накъде?
После покрай старото гробище.
И после...
Наляво и карам около 700 метра по един черен път...
Боже! Вдигат колата!
- Мамка му! Ще ти звънна пак!
Ей, чакай!
- Господине!
Това е моят джип! Недей така!
Идиот такъв!
По дяволите!
Добре дошли в Божията страна.
- Гадняр такъв!
Благодаря, Макс!
Макс държи бензиностанцията. Той е луд.
Трябваше да се досетя.
Така се радвам да ви видя. Ще бъде като едно време.
Да, точно от това се страхувам.
Помогни ми да си натоваря багажа.
И така, Тед, каква е работата?
Познавам този тип Пол, който води курса. Свестен човек е.
Само дето си пада мъжкар, приема всичко на сериозно.
"Висш курс за лагерни отговорници."
Вероятно ще получим медал, ако оцелеем.
Ако оцелеем?
- Точно така. Ти си втори помощник.
О, не!
- Почакай, чуй това.
В гората мечок и заек отиват по голяма нужда.
Мечокът пита заека: "Лайното залепва ли за козината ти?"
Заекът отвръща: "Не, г-н Мечок."
И мечокът обърсва задника си със заека.
Какво е това?
Откъде се взе това проклето нещо?
- Не знам. Да го преместим.
Тръпки ме побиват от това място.
Някой го е довлякъл до тук.
- Но защо?
Момчета, вижте това.
Кървавият лагер.
На същото езеро, където ще сме ние.
- Кървавият лагер?!
Да вървим.
- Не може ли да поогледаме?
В никакъв случай.
- Защо?
Не ти трябва да знаеш. Не и преди да обядваш.
Да ти помогна ли?
Не, всичко е наред. Справям се. Благодаря, все пак.
Да започваме.
Добре дошли в нашия център за лагерна подготовка.
Всички сте работили като отговорници към някой лагер.
Тери, Вики, миналото лято бяхте в северните райони.
Скот! Радвам се, че си тук. Имаш нужда от това.
Марк, работили сме заедно един-два сезона, нали?
Скоро ще опозная и останалите.
Има едно нещо, което не е нужно да ви казвам.
Да си отговорник не е толкова лесно, колкото си мислите.
През следващите две седмици,
ако се появят и другите ми служители, ще си припомним основните неща.
Оцеляване, първа помощ, гребане, стрелба с лък и пушка, всичко.
Какво, по дяволите...?
Веднага се връщам.
Здравейте! Закъснях.
Що за глупости, Джини? Нали уж си ми помощник.
Всички отдавна пристигнаха.
- Казах, че съжалявам.
Така ли?
Съжалявам. Доволен ли си?
Колата ми се скапа.
- Можеше да се обадиш.
Опитах, Пол, но телефоните ти още не работят.
Добре, прибери си нещата и ела да ми помогнеш.
Виж, Пол, курсът започва днес, нали? Е, ето ме тук.
И ти обещавам, че никога до края на живота си
няма да закъснявам. Става ли?
Добре. Какво пък толкова!
Джини, бях започнал да се тревожа за теб.
Глупости, Пол.
Остави колата си на паркинга.
Това място заприличва на "МакДоналдс". Докъде бях стигнал?
Канехте се да ни изнесете реч как "трябва да си стегнем задниците".
Г-н Холт.
- Точно така.
Няколко думи за безопасността.
Брадви, ножове, фенери, триони. Всички те могат бъдат опасни.
Неправилната им употреба е основната причина за злополуки.
Бъдете внимателни с екипировката си и тя ще бъде внимателна с вас.
Предупреждавам ви за горските ни приятели.
Наред с другите неща, по тези места се срещат и мечки.
Противно на всеобщото мнение, мечките са опасни.
Това значи никакво замеряне с храна.
Преобличайте се често. Мирисът от храна полепва по дрехите.
Ако сте жена, не слагайте парфюм.
Поддържайте хигиена, докато сте неразположени.
Проблеми? Трябва ти внимателен подход, като с децата.
Приложи детската психология, която учиш в университета.
Опитай сега.
По-забавно е тази детска психология да се приложи върху теб.
Направо си го просиш.
Благодаря.
- Не искам да плаша никого,
но трябва да ви запозная със случая с Джейсън.
Тялото му така и не било извадено от езерото, след като се удавил.
Старите хора разправят, че все още бродел по тези места,
като някакво побъркано същество, което живее сред пустошта.
Вече бил пораснал...
Дебнел...
...крадял каквото му трябва, хранел се с диви животни и растения.
Някои хора твърдят, че са го виждали по тези места.
Момичето, което оживяло онази нощ в Кървавия лагер, онзи петък 13-ти...
...твърди, че го е видяло.
Тя изчезнала два месеца по-късно.
Безследно.
Навсякъде имало кръв.
Никой не знае какво е станало с нея.
Според легендата, Джейсън видял майка си обезглавена през онази нощ
и си отмъстил.
И ще продължава да търси отмъщение, ако някой отново навлезе в гората.
И така, предполагам всички знаете, че сте първите, които се връщат тук.
Пет години... пет дълги години на изчакване...
И глад.
Джейсън е някъде там...
...нащрек.
Постоянно дебнещ за неканени гости.
В очакване на жертва.
В очакване на плячка.
Жаден за млада кръв.
Хей, върнете се!
Тази случка вече не ни засяга.
Не искам повече да чувам за нея.
Стара история. Джейсън се е удавил, г-жа Ворийс е била убита
и да се влиза в лагера "Кристалното езеро" е забранено. Ясно?
Хвана се, нали? Какво ще кажеш?
Трябва да преработиш второ действие.
Много лошо.
- Хайде де.
Хвана го натясно. Направо го хвана на тясно.
Продължавай.
Чист късмет, нали?
- Много благодаря.
Следващият.
Здрасти, Тери. Ще танцуваме ли?
- Не, благодаря.
Здрасти. А ти какво ще кажеш? Искаш ли да танцуваме?
Та, седя си аз в заведението и си мисля:
"Скот, старче, какво ще правиш с остатъка от живота си?"
Ей, какво недоволстваш?
Мисля, че те притиснах. Шах.
Грешиш, бледолики. Шах и мат.
Е, какво следва сега?
Марк би могъл да ми счупи ръката,
нашият електронен магьосник да ми загрее мозъка...
...или да си лягам.
Лека нощ, Пол. До утре.
Просто трябва да видя това място.
Кое място?
- Този лагер. Кървавия лагер.
Ти си луда.
Може би има нещо вярно в тази легенда.
Говоря сериозно.
- В никакъв случай. Не отивам там.
Освен това Пол каза, че е забранено.
- Ще видим.
Ехо?
Кой е там?
По дяволите, Пол!
- Успокой се.
Ще събудиш останалите.
Нямам право да флиртувам със служителите си.
Няма да те издам.
Липсваше ми, Джини.
Разтревожих се, когато не дойде на време.
Пол, има нещо, което мисля, че трябва да ти кажа.
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ МЕЧКИ
Хайде! Какво ви става, момчета? Джеф, жените ви правят за смях!
Остава ни още половин миля и после ще обядваме.
Продължавайте по пътеката, защото наоколо има коприва.
Колко ни остава до лагера?
- Да не се спънеш в това.
След като обядваме, ще продължим с бягането.
Заповядай, Тед.
- Благодаря, скъпа.
Ела и ги вземи.
- Идвам.
Мъфин? Ела, момичето ми.
Тери, обядът е готов!
- Идвам.
Джеф, готов ли си?
За какво?
- За Кървавия лагер.
Не бива да ходим там.
- Няма да разберат, че ни няма.
Джеф, говоря сериозно. Наистина искам да го видя.
Като се върнем в града, ще разкажем на всички къде сме били.
Хайде, пъзльо такъв.
Да вървим.
Ето ви една гатанка. Готови ли сте?
Хем зелено, хем червено и се движи с 150 км/ч. Що е то?
Какво?
- Жаба в миксер.
Ха-ха. Не е смешно.
Нещо кафяво седи на пиано. Що е то?
- Лицето ти.
Последното изпълнение на Бетовен.
Божичко!
НЕ ПРЕМИНАВАЙ!
- Това трябва да е.
О, Боже!
- Какво е това?
Прилича на куче.
Направо е на кайма.
- Какво ли го е изкормило така?
Диво животно, предполагам.
Какво правите тук, деца?
Дръж хората си настрана от това място, Холт. Забранено е да се влиза.
Следващия път като хвана някой, ще го арестувам.
Каза, че...
- Остави го на мен.
Бих могъл да забраня със заповед.
- Наистина ли?
Виж, Холт... хората твърдят, че вършиш чудесни неща с тези деца.
Имаш добра репутация.
Но на твое място, бих отишъл в съседната област.
Прекалено си близо.
От пет години тук е спокойно и искаме да си остане така.
Аз също, г-н полицай.
А вие се омитайте. Ще си поговорим на вечеря.
Повече няма да правим така.
- Благодаря, г-н Холт.
Няма дори да ги порицаеш?
Няма да ги накажеш? Що за място е това?
Джини?
- Да, Пол?
Без допълнителен десерт за Джеф и Сандра довечера.
Добре ли си?
Да кажем ли на Тери какво видяхме?
В никакъв случай. Що се отнася до мен, нищо не сме видели.
Хей, ти!
Мили Боже!
Кой е направил тази гадост?
И така, приятели.
Днешният ден премина в игри и забавления.
Не искам да се товарите веднага. Утре ще преминем към същината.
Сега е моментът, ако някой желае да се позабавлява за последно.
Кой друг? Само с две коли сме.
Има доброволци, които сами предложиха да пазят лагера.
Не е ли мило от тяхна страна?
И аз ще остана. Мъфин може да си дойде.
Ще ида да се преоблека.
Твърде съм уморен. Мисля и аз да остана.
Ще ми донесеш ли кафе?
- Не пий прекалено много.
Оставаш ли?
- Да.
Нищо не разваля купона така, както пияница в инвалидна количка.
Глупости. Можем да идем заедно, ако искаш.
Благодаря ти, но трябва да тренирам.
Тогава и аз оставам.
- Както искаш.
Ами ти? Идваш ли?
- Ти ли черпиш?
Разбира се.
- Дадено.
Може ли ключовете?
Време е за бира!
По-полека. Забавлявайте се Ще ти поръчам едно уиски.
Да ми върнете джипа цял.
- И да донесете бира!
Отивам да се разходя.
- Ще те чакаме.
Да вървим, Скутър.
Сега разбирам как си плащаш колежа.
Все намираш някой глупак да ти оправи колата и да те черпи бира.
Точно така.
Мъфин?
Пристигнахме!
Давай, Марк.
Ще загубиш.
Мошеник.
- Добре. Две от три.
Джеф, не се преуморявай.
Щом искаш да се бориш, ела с мен.
- По-късно, Скутър.
Искаш ли да се бориш с мен?
- Разбира се. Сядай.
Искам само пръстите ти.
- Какво?
Избери си.
На Тед са. Той няма нищо против.
Футбол и хокей.
Коя предпочиташ?
- Тази с шайбата.
Искаш да кажеш хокей?
- Така ли му казвате?
Добре. За какво ще играеш?
- За позиция.
Търсиш ли нещо?
Ела и си го вземи.
- Дай ми ризата, Скот.
Само да те хвана!
Скот!
Вече не е смешно, Скот.
Помощ! Мътните го взели този Пол! Него и глупостите му за пустошта!
Мога ли да ти помогна?
- Свали ме долу.
Ще отида да взема нож.
- Добре, но побързай.
Би трябвало да те оставя да висиш, перверзник такъв.
Хайде, Тер. Имай милост.
Ще престанеш ли с глупостите си?
- Каквото кажеш. Обещавам.
Добре.
Не мърдай оттук.
Много смешно!
Сега ще срежа въжето, Скот.
Но ако отново ми погодиш този номер, ще те убия.
Скот?
Я гледай...
Мисля, че съм влюбен.
Не, просто привличане.
Сигурен ли си, че не искаш да ги разчистя?
Не, добре са си така.
- Както искаш.
Просто не искам барът да се срути върху теб.
Благодаря.
Мисля, че те харесва.
- И аз смятам така.
Всичко това е смехотворно.
Две от децата ни си изпатиха днес, защото преди пет години
някакво хлапе се паникьосало и паднало от кануто. Направо абсурдно.
Ами ако това е работа на Джейсън?
- Глупости, Джини.
Ами ако някакво момче-звяр обикаля лагера "Кристалното езеро"?
Забрави за легендата. Помисли реално.
Какво ли би представлявал днес? Някакъв развилнял се психопат?
Уплашено недоразвито същество? Дете, в капана на мъжко тяло?
Пуснете ме да си ида!
Вече трябва да е пораснал, нали?
- Точно така.
Единственият човек, който някога го е познавал, е била майка му.
Не е ходил на училище, така че не е имал приятели.
Имал е само нея.
- Точно така. Побъркан убиец.
Не е така. Не следиш мисълта ми.
Съмнявам се, че Джейсън дори би разбрал какво означава смъртта.
Поне не до онази ужасна нощ.
Сигурно е видял как е станало всичко.
Може би е видял как убиват майка му, само защото го е обичала.
Дали това не е нейното отмъщение?
Отчаянието й, гневът й при мисълта за случилото се...
Заради любовта й към него.
Странно, нали?
Сигурно е някъде там и копнее тя да се върне, да възкръсне.
Какво мислиш?
- Че си пияна.
Ще пия за това. Сипи ни по още едно, скъпа.
На мен не.
Пол, говоря сериозно.
Джейсън е легенда, Джини.
Ти си на ред. Три попадения или губиш.
И преди съм го чувал.
Марк, какво се е случило, че си в инвалидна количка?
Катастрофирах с мотора и краката ми са парализирани.
Завинаги ли?
Докторът смята така, но не и аз.
Нямам намерение да остана така до края на живота си.
Значи само краката, а? А останалото наред ли ти е?
Справям се по един или друг начин.
Цигара?
- Тренирам, не помниш ли?
За какво?
Каква е наградата за победителя?
Каква награда искаш?
- Отгатни.
Искаш ли да спиш при мен тази нощ?
Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.
В твоето бунгало или в моето?
В моето е Тед. Не мисля, че ще е удобно.
Целият лагер е на наше разположение. Все ще си намерим бунгало.
Само да си взема някои неща.
Разбира се.
- Веднага се връщам.
По дяволите!
Ама, че си разсеяна, Тери.
Ето къде си била.
Вики?
Вики, ти ли си?
Вики?
Трябва да си лягам.
- Уморена съм.
Тръгвате ли си вече?
- Ще ме държиш, докато се съмне.
Ще се кача при теб. Лека нощ, Тед.
- Лека нощ, Джини.
Щом затворят, веднага се прибирай в лагера.
Слушам, шефе.
- И остави Маги да шофира.
Слушам, шефе.
Да изтичаме.
Хайде!
- Идвам!
Дано това чудо запали.
Нали я поправи?
- Точно това ме притеснява.
Има ли някакви мотели наоколо?
Разбира се.
Разбира се.
Марк?
Марк, къде си?
Има ли някой?
Сандра?
Джеф?
Не!
Не!
Хубава нощ!
- Да, ако обичаш плуването.
Божичко!
Защо, по дяволите, свети?
Не биха оставили всичко така.
Мислиш, че нещо не е наред ли?
Ще проверя горе.
Тези хлапета пушат повече марихуана от мен.
Пол!
Да, Джини, какво...
Това някаква шега ли е?
- Те не биха направили подобно нещо.
Хайде, Джини.
Чакай ме.
В кухнята все още свети. Сигурно пак е от главния бушон.
Пол, какво става тук?
- Нищо.
Къде са всички?
- Нямам представа.
Дъждът поспря. Ще ида да ги потърся.
Пол, в стаята има някой.
Има някой в проклетата стая!
Боже мили!
Пол?
Отговори ми!
Ключовете.
Хайде!
Моля те, пали.
По дяволите!
Божичко!
Господи! Господи, помогни ми!
О, Боже...
Джейсън! Всичко свърши, Джейсън.
Добре си свърши работата, мама е доволна.
Добро момче.
Ела при мама. Ела.
Ела.
Мама ти е приготвила награда.
Джейсън, послушай мама!
Джейсън, послушай мама!
Ела.
Точно така, моето момче. Ела. Коленичи.
Добро момче.
Коленичи.
Доброто ми момче.
Добро момче.
Добричкият ми Джейсън.
Джини!
Ела. Да си вървим.
Джини.
Исусе Христе!
Ела.
Ще те нося.
Всичко е наред.
Успокой се.
Господи!
Няма страшно, Джини.
Всичко е наред.
О, Мъфин!
Ела тук, Мъфин.
Пол?
Къде е Пол?
Корекции: Стелиан Николов a.k.a. Stelcho