The Island at the Top of the World (1974) Свали субтитрите
В главните роли: ДЕЙВИД ХАРТМАН
ДОНАЛД СИНДЪН
ДЖАК МАРИН, МАКО,
ДЕЙВИД ГИЛИМ, АГНЕТА ЕКИМИР и други
Музика МОРИС ЖАР
Оператор ФРАНК ФИЛИПС
Сценарий ДЖОН УЕДЪН
Продуцент УИНСТЪН ХИБЛЪР
Режисьор РОБЪРТ СТИВЪНСЪН
ЛОНДОН, 1907 г.
Добър вечер, сър.
- Аз съм професор Айвърсън.
Сър Антъни ви очаква.
- Всичко е в ръцете ви, Майло.
Работете бързо. Условията ще уточним допълнително.
Ако изникне проблем, консултирайте се с екипа,
те знаят какво имам предвид.
- А, професор Айвърсън!
Не знаете колко съм щастлив, че се съгласихте да пътувате с нас.
Не съм давал съгласието си за нищо, сър Антъни.
Някой ме събуди в 6 ч. сутринта, представящ се
за британския посланик.
- Това бе британския посланик.
Любезно ми предложи да пътувам с пощенския кораб до Англия,
а един огромен мъж ми опакова багажа и ме закара до пристанището.
Влакът тръгва след 10 минути, сър.
- Добре. Да вървим, Айвърсън.
Но, сър Антъни...
Експедиция до Арктика? Професията на изследовател ми се струва опасна.
Оставете ме да довърша. Събрах някои сведения за вас.
Вие сте американец, гост-преподавател
в университета в Християния.
Специалността ви е археология на севера.
Водили сте няколко успешни експедиции.
Открили сте нещо много интересно в Гренландия.
Вие сте точния човек за тази работа, уверявам ви.
За коя работа? И защо е толкова спешна?
Какво очаквате да намерим?
Моят... син.
Жена ми умря, докато Доналд бе още дете.
Когато порасна, започнах да го подготвям да поеме моя бизнес.
Упражних голям натиск.
Както и да е, разбрахме се. Изведнъж, Доналд заряза всичко
и отплава на китоловен кораб, като обикновен моряк.
Три месеца по-късно чух, че е слязъл от кораба на Бафинова земя.
Защо?
- Нямах и най-малка представа,
докато не получих това от факторията във форт Кондер на остров Елсмиър.
Очевидно Доналд го е оставил на агента за безопасно съхранение,
когато е заминал с някаква експедиция.
След като не се е върнал, агентът го изпратил на мен.
Това е стара страница от вестник "Хъдзън Бей Къмпани".
Вижте датата — 15 януари 1856 г.
В местния гарнизон на този ден дойде Джон Мърчисън с няколко ескимоса,
тръгнали на лов за бели мечки далеч отвъд Края на Земята.
Казал, че е видял самотен облак, който като че ли лежи на леда
и крие под себе си остров.
Остров, който иска да намери, но ескимосите го разубедили,
казвайки, че е пазен от зли духове,
защото това е мястото, където китовете отиват да умрат.
Пристигнахме в Дувър, сър.
- Благодаря.
Това гробище за китове е пълна измислица.
Китовско Ел Дорадо и хората си мислят, че ще намерят
огромно богатство в балени и амбра. Факт е, че просто не съществува.
Това е легенда и нищо друго.
Легенда или не, това гробище е отишъл да търси моя син.
А, аз търся сина си.
Носач, сър?
- Отнесете багажа на пристанището.
Сър Антъни, страхувам се, че това е краят на моето пътуване.
Бих помогнал, ако можех. Знам колко много означава това за вас.
Но искате невъзможното. Надявате се да намерите човек,
само въз основа на една-единствена страница от стар вестник...
Има и още нещо. Доналд е оставил и това при агента.
Надявах се, че може би вие знаете какво е това нещо.
Резба върху кост. Ескимоска изработка. Често срещано в Арктика.
Това нещо представлява карта.
- Карта?
Ако имах истинска морска карта, мога да ви покажа как се работи.
Яхтата ми е в пристанището. Там ще намерите каквото ви е нужно.
Тази ивица съответства на част от брега, тук на морската карта.
Погледнете. Виждате ли как се вписва?
Не чак толкова прецизно, разбира се.
Червения знак може да бъде острова, който търсим.
Ако изобщо съществува.
А защо да не съществува?
- Защото там няма никаква земя.
Само огромно замръзнало море. Всички изследователи знаят това.
Пири, Нансен, всички.
- А какво е мнението на Айвърсън?
Разбира се, огромните пространства там са все още неизследвани.
Но ако съществува такъв остров, ако китовото гробище съществува...
Светът никога няма да узнае, нали?
Освен ако вие не го откриете.
Или някой друг не ви изпревари.
Сър Антъни, вие сте нечестен човек.
Да, аз съм измамник.
- Подготвих договора.
Отпуск от университета, пълномощно подписано от правозащитници.
Адвокатите ми ще се погрижат за делата ви във ваше отсъствие.
Ние сме отплавали!
- Да, преди известно време.
Ще бъдем във Франция до сутринта.
Защо във Франция? Това едва ли е най-прекия път до Форт Кондер.
Точно обратното. Мисля, че ще разберете, че прекия път е това.
Може ли малко по-бавно? Мислех си, че ще отпътуваме рано сутринта.
И ще отпътуваме.
- Какво?
Казах, че заминаваме.
Рано сутринта.
- Невъзможно.
Зима е. Нито един кораб не може да премине през леда до пролетта.
Имам други планове.
- Какви планове?
Ако ви кажа, ще ме помислите за луд.
Сър Антъни, вие сте луд.
Сега ще се запознаете с още един луд. Капитан Брио!
Мосю Рос!
Какво удоволствие!
Правил го е за американците, но им свършил бюджета.
Тогава чух за този проект и го взех за себе си.
Капитан Брио.
- Добър вечер, сър Антъни.
Професор Айвърсън.
- За мен е чест, професоре.
Удоволствието е мое, капитане. Имате ли нещо против, ако поразгледам?
Не, заповядайте. Горд съм, че ще сте с нас за церемонията утре.
Каква церемония?
- Първият полет на моето творение.
Сутринта целия свят ще научи за мен и моя "Хиперион".
Франция ще завладее въздуха!
Ако сте планирали нещо — анулирайте го.
Утре тръгваме за Арктика.
- Арктика?
Арктика! Сър Антъни, това е смешно! Това е невъзможно!
Ще ни трябва храна, консумативи, гориво за двигателите!
Горивото ще оставя на вас, капитане.
За всички други неща, екипа ми се е погрижил.
Мосю, мисля, че е най-добре да се споразумеем.
Ние сме се споразумели. Купил съм дирижабъла ви.
Мой е. И смятам с него да намеря сина си, който е изчезнал в Арктика.
Но не мога да го сторя без ваша помощ.
Не мога да ви предложа нищо, освен трудности и опасности.
Ще заемете своето място в историята.
История?
- Помислете за това, капитане.
Имате възможност, която се отваря веднъж на цяло поколение.
Хората ще ви запомнят не само като първия човек прелетял над Арктика,
но и като първия човек, вероятно, който е завладял Северния полюс.
Днес правим историята. Трябва да има знамена...
музика, реч на президента.
А какво имаме? Две деца и стадо кози.
Когато се върнете във Франция,
ще има посрещане, каквото светът не е виждал.
Вече сме готови за полет.
- Много добре, продължавайте.
Тишина! Никакви разговори!
Контакт.
Е, вече сме на път.
Велик ден, господа. Движим се със слънцето.
Честито, капитане. Ще бъде сутрин, която дълго ще помня.
Нещо от тази кошница за храна ме ухапа.
Това не е кошница за храна. Това е, уф...
Това е малкия Жозефинин будоар.
Това е някакъв пес.
- Разбира се. Най-хубавия. Френски.
Не ме интересува от къде е. Кой я е качил на борда?
Никой не я е качвал на борда. Тя живее тук.
Това е нейният дом откакто съм започнал направата на дирижабъла.
Това да не е екарисаж? Отърви се от него.
Както желаете, мосю. Но ще отнеме време. Слънцето затопли газта.
Трябва да изчакаме нощта, за да се върнем в хангара.
После да извикаме наземния състав.
- Да изчакаме нощта?
Това значи още 12 часа. Нямам време за губене!
Абсолютно сте прав, сър Антъни.
Поздравления, Жозефин!
Току-що беше избрана за талисман на кораба.
Много добре. Но не обичам малки кучета и никога не съм го правил.
Британия може да владее моретата, сър Антъни,
но френските дирижабли владеят небето.
Триумфално прелетяхме над морския бряг на вашата родина.
Вали дъжд, както обикновено. Колко сме прелетели?
Около 150 мили.
- 150?
За шест часа.
На това ли му казвате "триумфално ускорение"?
След ден-два ще летим по-бързо, но сега моторите са на половин скорост.
По дяволите, защо?
Защото са нови. Трябва да се разработят.
Глупости! Искам максимална скорост.
Това са контролери, мосю. Ако искате максимална скорост,
отговорността е ваша, не моя!
Какво ще кажете, сър Антъни?
Казвам, че искам пълна мощност!
И мисля да я постигнем.
Както желаете, мосю.
То си е за главата ви.
Какво става?
- Нещо не е наред с витлото.
Изпълних нарежданията ви, мосю, и видяхте резултата.
Трябва да се върнем във Франция за ремонт.
В никакъв случай! Продължаваме с едно витло.
А арктическият вятър!? Би било лудост!
Без пълна мощност, дирижабълът ми не може да оцелее.
Отказвам да вървим напред!
- А аз отказвам да се върнем!
Е, господа, нали трябва да отидем някъде.
Имате резервно витло, нали?
- Разбира се.
Защо не го монтирате?
- Във въздуха?
Невъзможно е!
- Няма нищо невъзможно.
Отлична идея, Айвърсън. Да вървим. Помогнете ми.
Мога ли да ви напомня, че аз командвам тук!
Само идиот би опитал да направи подобно нещо.
Аз ще го направя.
Бъдете внимателен. И не предприемайте излишни рискове.
Внимавайте. Появи се вятър.
Хайде да го издърпаме горе.
Добра работа, капитане. Поздравления!
Благодаря, сър Антъни. Трогнат съм.
Какво прави?
- Марсел, дай контакт.
Контакт, капитане.
Смел човек, Брио!
- Невероятен е!
Смел, но и луд като шапкар.
Мускусни бикове.
- Ето там.
Какво правят?
- Формират отбранителен кръг.
Мислят, че ги нападаме.
Капитане, необходимо ли е да летим толкова ниско?
По-лесно се контролира дирижабъла на тази височина.
Не трябва да се тревожите, сър Антъни. Всичко е под контрол.
Разбрах намека ви, капитане. Няма нужда да се прекалява.
Хванете въжета.
Не проумявам защо Доналд е взел само един ескимос със себе си.
Защото успя да убеди само един. Знаеха какво е тръгнал да търси.
Митичният остров, където китовете отиват да умрат.
Мит за един човек, е евангелие за друг, г-н Айвърсън.
Във всеки случай, ескимосите вярват, че островът съществува.
Уплашени са до смърт от него. Казват, че е пазен от зли духове.
Какво ще кажеш за ескимоса, който отиде с него?
Казва се Оомиак. Те го наричат Безстрашния,
въпреки че далеч не изглеждаше така, когато се върна.
Върнал се е?
- Да. Той е този отвън,
който показва на капитана накъде да лети с дирижабъла.
Намери младежа. Извикай го тук.
Едва ли ще узнаете нещо от него, сър.
Извикай го веднага. Не спори с мен.
- Както кажете, сър.
Всеки, отишъл със сина ми и се е върнал, трябва да говори с мен.
По-добре го оставете на мен. Още не сте имали допир с ескимосите.
Те имат свой собствен вид дипломация.
Глупости, Айвърсън. Защо си мислите, че нямам такт?
Ела тук, Оомиак.
А, ето те и теб.
Това, което искам от теб е да ми кажеш какво точно се е случило...
Сър Антъни, това е големия Оомиак.
Кой знае за Оомиак?
- Слава ти се носи надалеч.
Каква слава? Дори и кучетата ми не ме познават.
Ти си бил водач на сина ми. Какво се случи с него?
Кой?
- Това е бащата на Доналд Рос.
Искаме да научим за...
- Разкажи ни какво се случи,
когато тръгнахте да търсите острова?
Остров.
- Не се опитвай да ме разиграваш.
Оомиак, мисля, че си виждал това и преди.
Това е мястото, където китове отиват да умрат.
Този остров е търсил Доналд.
Е?
Говори, човече.
- Мой ум забравил.
Може би Безстрашния се страхува да ни помогне?
Пътувахме много дни. Злите духове ни наблюдаваха.
Когато намерихме острова, направиха голяма виелица.
Тогава ни нападнаха. Борил съм се като мечка.
Борил съм се като мечка, но злите духове бяха много силни.
Затова ти избяга и остави сина ми?
Не! Двамата сме бягали, заслепени от снега.
Когато виелицата утихна, търсих го в продължение на много часове.
Никъде няма Доналд. Казвам истината.
Ти, баща на Доналд. Аз, приятел на Доналд.
Цялата му история е лъжа.
- Може би.
Той е единствения шанс, който имаме. Най-малкото, може да ни покаже
къде е загубил Доналд и ние да започнем да търсим от там.
Предполагам, че няма шанс да тръгне с нас.
Не, сър. Никакъв шанс. За нищо на света няма да се върне там.
За нищо на света.
Капитане! Защо не пуснете поне един на борда?
После той, ще разкаже на другите.
- Не... мосю...
Защо не този младеж? Много ни помогна.
Искаш ли да огледаш вътрешността на дирижабъла?
Аз? Да, искам.
- Добър човек.
Помогнете му, капитане. Защо не го разведете из кораба.
Може би можем да го спечелим.
- Е, можем поне да опитаме.
Капитане, трябва да поговорим.
Капитан?
Не, мосю! Абсолютно невъзможно. Няма място, а и сме претоварени.
Можем да оставим механика и да го вземем на връщане.
Искате да летя без механик?
Но имате мен. Само ми кажете какво да правя.
Мога да ви кажа какво да правите, мосю, но не можете да го направите.
Изглежда, че се готвим за излитане. По-добре да те сваля.
Пускайте въжетата.
Чакай, Оомиак е все още на борда.
Какво сте се намръщили? Само той знае къде е отишъл Доналд.
Ще го върнем... след като той ни помогне да намерим Доналд.
Сър Антъни, след като вече нямам механик,
мога ли да ви предложа първо да затворите вратата,
а след това да отидете горе и да приберете въжетата.
Слушам, капитане.
Сега сме тук. Мога само да гадая колко още има до острова.
Тази ескимоска карта е малко съмнителна.
Хазартно е да се разчита на парче кост.
А и от него никаква полза.
А вие какво сте очаквали?
Сър Антъни!
Елате горе, моля ви. Много е важно.
Какво има?
- Погледнете там.
Китове.
- Бели китове. Белуга.
Нормално за Арктика. Погледнете там.
Бих казал, че тези са съвсем други.
Калифорнийски сиви. Срещат се само в Тихия океан.
Нарвал, морски еднорог.
Изключително рядка гледка, сър Антъни.
Дявол да го вземе, навсякъде има китове! Всякакви китове.
И всички се движат в една и съща посока.
Точно така.
Значи, все пак съществува мястото, където китовете отиват да умрат.
Капитане! Виждате ли канала през леда?
Следвайте го.
Ако наистина сме на прав път, трябва да срещнем нещо.
Вижте. Спомняте ли си вестника?
"Самотен облак, който лежи на леда."
Оомиак!
Това ли е островът?
- Грешна посока! Грешна посока!
Островът не е там! Островът е от другата страна.
Той просто ни каза това, което искахме да знаем.
Само напред, капитане.
Вижте!
"И скрит под облака остров."
Капитане. Какво има?
Капитане!
Капитане! Защо спряхме?
През такъв облак е опасно.
- Опасно ли?
Защо мислите така?
- Не виждам къде летя.
А на сутринта ще има силни ветрове.
Дирижабълът може да се разбие върху тези скали.
Няма връщане назад!
Няма и да се наложи.
- Можем да отидем и пеша.
Блестяща идея!
Спуснете кораба на леда, капитане.
- Ще събера багажа.
Не, не. Не може да напуснете кораба.
Професоре, нали знаете за опасностите, които дебнат долу.
Дори и да оцелеете на студа, по-нататък има само скали.
Не можете да преминете през скалите.
- Трябва да опитаме, капитане.
Знам. Това е хазарт, капитане.
Но когато живота на сина ми е на дневен ред, нямам избор.
Не, сър Антъни. Аз съм този, който няма избор.
Аз не съм от камък.
Има моменти, когато сърцето надделява над разума.
Ще атакуваме облака.
Можем ли да се изкачим над него?
- Невъзможно!
Твърде сме тежки.
- Ще го направим по-лек.
Побързайте. Губим височина.
Добре ли сте?
- Да, горе-долу.
Не преставам да си мисля за капитана. Горкият човек.
Колко дълго ще издържим така?
- Не можем да оцелеем на открито.
Трябва да продължим, докато не намерим подслон.
В тези планини трябва да има пещери.
- Оомиак?
Това ли е мястото, където сте били с Доналд?
Казах ти, баща на Доналд,
нищо не сме видели от виелицата.
След това дойдоха духовете, и...
- И ти си се борил като мечка.
Да, спомена ни за това.
Някои ни наблюдава.
- От къде?
Не виждам.
Усещам.
Глупости!
Нещо се промъква!
Видя ли нещо?
- Не бих казал.
И аз не съм.
Мисля, че трябва да вървим в тази посока.
Добре. Ако не знаеш къде отиваш,
предполагам, че всеки път е толкова добър, колкото и другия.
Това е невероятно. Не мога да повярвам.
Зелено и плодородно...
в средата на целия този сняг и лед.
- Вижте. Ето го обяснението.
Островът е вулкан. Топлината си пробива път през пукнатини в земята.
Може би са термални извори, точно като част от Исландия.
Там има сгради.
Изглежда, че е някакво селище.
- Хора. Там има хора.
Това означава, че Доналд може да е там.
Дух! Дух!
Чакайте малко. Не, чакайте. Ние сме приятели.
Разбирате ли езика им?
- Норвежки е.
Старинен норвежки език от преданията.
Оръжията, дрехите, външният им вид.
Това са викинги!
- Викинги?
Те мислят, че ние сме нашественици, дошли да завладеем земята им.
Какво, ние тримата?
- Мислят, че след нас идват хиляди.
Това е смешно. Кажете им. Обяснете им защо сме тук.
Ще опитам, но никога не съм говорил на този диалект. Само съм го чел.
Доналд?
- Доналд Рос. Къде е?
Кажете им, че съм негов баща.
Какво е това? Какво се случва?
- Той ме разбира.
Ще отиде да обяви тревога и да вдигне селото на бойна нога.
Ще ни държат под строга охрана.
Това не е добре. Ако мислят, че сме нашественици,
то тогава Доналд е държан като затворник през всичките тези години.
Накарайте ги да ни кажат къде е той. Оомиак, не! Не!
Идиот! Можеха да ни убият заради него.
Наистина се бори като мечка.
Казва, че сте му спасили живота.
- Радвам се, че той оценява това.
Но му кажи, че не искам нищо лошо да се случи на Оомиак.
Благодаря.
Казва, че синът ви е тук и е добре.
Живее със семейството на мъжа, който го е намерил, след голямата виелица.
Аз... аз... знаех. Аз... знаех си, че е добре.
Какво става?
- Спряхме да ядем.
Малко си поприказвах с нашия приятел.
Открих защо толкова се страхуват от нашественици.
И? Защо?
- Тези хора живеят тук от векове.
Потомци са на някоя ранна викингска експедиция.
Открили сме изгубена колония.
- Това е доста забележително.
Толкова дълго са изолирани тук, че са започнали да вярват,
че останалата част от света е замръзнала пустиня от лед и сняг.
Много странно.
Никога не са напускали острова.
- Ами, нямат причина.
Наричат острова Астрагард и вярват, че е градината на боговете,
че е съвършеното и единствено място в опустошения свят,
и е оставено само за тях. Завинаги.
Защо се чувстват застрашени?
- Заради пророчество.
Ще дойде ден, когато варвари ще нахлуят от снега и леда
и ще се опитат да завладеят техния рай.
Това обяснява всичко. Мислят ни за диваци, дошли да ги унищожат?
Това е малко странно. Във всеки случай,
когато отидем при техния вожд, ще гледам да оправя нещата.
Елени. Може би им служат като добитък.
Това е къщата, където живее Доналд.
- Доналд е там? Да вървим!
Стой!
Синът ми. Не съм го виждал от две години. Кажи им, Айвърсън.
Ще отида с тях, но първо искам да видя сина си.
Благодаря ти, моето момче. Много мило от твоя страна.
Не се зарадваха, като ни видяха. Може би онзи ловец ги е разбунил.
Не виждам Доналд между тях.
Благодаря ви, сър. Доналд. Доналд Рос.
Къде е той? Можете ли да ни кажете?
Попитайте го за Доналд.
- Наистина ли сте бащата на Доналд?
Господи, вие говорите английски.
- Доналд ме е научил.
Живее при нас, откакто дойде в земята ни. Това е баща ми.
Благодарен съм ви за грижите положени за сина ми. Къде е той?
Иска да влезем в къщата. Не можем да говорим тук.
Добре. Благодаря ви.
Какво искаш да кажеш "взеха Доналд"? Кой го е взел?
Хората на Годи. Дойдоха въоръжени.
Годи е техният... върховен жрец.
- Всичко това се дължи на ловеца.
Слизайки от планината е предупреждавал за нашествениците.
Това е бил младежа с коня.
- Да.
Когато Годи е чул това, надул големия рог.
Големият рог е неговият призив за война.
Война? Каква война? Какво общо има това с Доналд?
Когато е разбрал, че един от нашествениците е бащата на Доналд,
Годи е обявил Доналд за шпионин, дошъл да ни предаде на врага.
Вие сигурно не вярвате на това.
Ние не, защото познаваме Доналд.
Но много хора повярваха,
защото са видели знамение в небето.
- Знамение?
Чудовище, което прилича на кит, но много по-голямо.
О, скъпа, това е лесно обяснимо.
Това, което хората са видели, е дирижабълът ми. Той е като...
като... като една от вашите лодки.
Само че плава във въздуха.
Ако мога само да поговоря с Годи. Мога да обясня всичко.
Ще ни изправят пред великото събрание в храма. Ерик е член.
Ще получите възможност да бъдете изслушан.
Тази девойка говори английски по-добре от Оомиак.
И е по-красива от него.
- Ако е научила всичко от Доналд,
той трябва да е прекарал много време в нейната компания.
Може ли да го упреквате за това?
- Определено не мога. Не.
Това е като... сън на археолог... връщаш се назад в миналото
и вървиш по земята както преди десет века.
Предлагам да забравите за миналото и да се замислите за бъдещето,
което, съдейки как се развиват нещата,
бих казал, че не е обещаващо.
Дрехите, които носят, оръжието им. Всеки би могъл да е музеен експонат.
Това не ми харесва. Тези музейни експонати.
Вижте!
Викингски кораб, досущ като тези, правени преди 1000 години.
Оставете ме.
Горкият младеж. За всичко съм виновен аз.
Това е храма, в който ще отговаряме на съвета.
Отлично. "Изкачи върха", както се казва.
Один, Тор и Фрей...
най-могъщите от всички богове на викингите.
Надявам се да са на наша страна. Ще ни трябва цялата им сила и мощ.
Викингският съвет излиза направо от историческа книга.
Това е бащата на момичето. Изглежда разумен старец.
Вероятно чакат знак от този с жезъла.
Изглеждат ми достатъчно разумни.
Приличат на моя борд на директорите,
ако не бяха облечени в тези чудновати костюми.
Каза: "Доведете другия затворник".
Доналд!
- Татко!
Това е синът ми!
Търсих те.
- Не се и съмнявам.
Това е синът ми. Джон Айвърсън.
- Доналд.
Как сте?
- Той е запален по миналото.
Археология. Съжалявам за всичко това.
Страхувам се, че малко сме загазили.
Доналд Рос...
Той казва, че когато съм пристигнал в тази земя,
съм се заклел, че идвам сам и с мир.
Но са дошли и други, а с тях и зла поличба,
която не може да бъде пренебрегната.
Това е моят проклет дирижабъл.
Нека затворниците да говорят, преди да бъдат съдени.
Точно това исках.
- Татко...
Всичко е наред. Ще се оправя. Само превеждай.
Как наричат този остров?
- Астрагард. Но, татко...
Многоуважавани съвет на Астрагард,
дойдох във вашата прекрасна земя като приятел.
С мир, търсейки синът си, който беше изчезнал.
Годи.
Казва им да не слушат лъжите ни.
Че ние сме варвари, които ламтят за тяхната свещена земя.
И трябва да бъдем осъдени незабавно, без да бъдем изслушани.
Момент, вижте, мисля, че обясних...
Въпросът не е от компетентността на съвета, боговете трябва да отсъдят.
Ако пощадим тези хора, ще дойдат други,
с оръжие в ръка,
да грабят и сквернят нашата свещена земя.
За нашествениците може да има само една присъда: смърт.
Какво изпращане.
С всички викингски почести.
Всичко е много автентично.
Всичко свърши.
Съжалявам, татко.
- Глупости, момчето ми.
Доналд!
- Фрея!
Длъжници сме ти, момиче!
Ето ги, идват!
Гребете!
Към брега. Това е единственият ни шанс.
Вие оставате тук. Аз ще им отвлека вниманието.
Не, недей. Твърде е опасно.
- Прав е, скъпа.
Те търсят вас, а не мен.
Ето там е пещерата на ловеца, в която ще намерите храна и дрехи.
Ще се върна, когато стане безопасно.
- Фрия!
Идват.
Мисля, че успя. Добро момиче.
Не трябваше да я пускаме. Ако я заловят...
Не се безпокой, сине. Тя знае какво прави.
Хайде да намерим пещерата.
Здравейте.
- Оомиак!
Скъпи приятелю, толкова се радвам да те видя.
Всички се радваме да те видим.
- Не, не могат да убият Оомиак.
Скрих се под водата и отплувах като бяла мечка.
Добре, добре, но нека да вървим.
Има ли нещо?
- Все още нищо.
Айвърсън е горе, на разузнаване. Всичко е наред.
Добро утро, татко.
- Добро утро.
Как спа?
- Лошо.
А ти как си?
Малко съм притеснен заради Фрея.
- И аз, момчето ми. И аз.
Забърках такава каша, нали?
Каква каша, татко?
- От цялата тази жалка история.
От този кошмар, в който живеем.
Всичко... за всичко съм виновен. Само аз.
Виновен? Защо?
Ако е някои виновен, то това съм аз, защото избягах без причина.
Ти не си отговорен за това.
- Отговорен съм.
От самото начало се опитвах да те формирам като мен...
тормозът ми, досаждането, мърморенето и поучаването.
Ако не те бях прогонил от вкъщи, нищо от това нямаше да се случи.
Татко, не си ме прогонил.
Прелетял съм половината свят с онзи дирижабъл, за да ти кажа това.
Ако някога се измъкнем от тук,
можеш да правиш това, което наистина желаеш.
Ще те оставя на мира, обещавам ти.
Но аз не искам да ме оставяш на мира. Никога не съм го искал.
Дошъл съм тук, за да търся приключения
и наистина съм ги намерил, но мястото ми не е тук.
Когато се измъкнем от тук... и знам, че ще го направим,
се връщам у дома с теб.
Искам да споделя работата ти и отговорностите ти,
ако ми разрешиш.
Ако ти разреша?
Няма да съжаляваш. Гарантирам ти.
Доналд?
- Фрея!
Беше доста притеснен за теб, скъпа.
- Върнах се във фермата.
Всичко остава както се разбрахме. Татко ще ни даде кучета и шейна.
Какво сте се договорили?
- От известно време,
аз и Фрея планираме да напуснем острова.
Надявахме се да се доберем до форт Кондер.
Какво... Вие двамата заедно?
Мислиш ли, че бих я оставил тук?
Не и ако си син на баща си. Не
Лодки. Идват.
Какво ще правим сега?
- Нямаме голям избор,
но можем да стигнем до върха без да ни забележат.
Съгласни.
Не можем да останем тук. Кучетата веднага ще ни надушат.
Вижте. И Годи се е присъединил.
Кръвожадни хайвани. Хайде, всички. Да вървим горе.
Отиват си! Отиват си!
Успяхме!
- Благодаря на небесата!
Внимавай, татко!
Колко съм тромав. Вълците са отново след нас.
Опасявам се, че си прав, татко.
Това е невероятно! Абсолютно невероятно!
Гадно място!
- Оомиак, охранявай.
Трябва да се скрием някъде.
- Но къде? Те познават целия остров.
Залива на китовете! Там някъде, на юг. За тях той е свещен. Табу.
Викингите няма да го приближат.
- Това търсим. Да вървим.
Не, Доналд, моля те. Духовете.
- Фрея, довери ми се.
Какво има?
- Духовете са добри духове.
Нали те защитиха народа ти, когато за първи път дойдох тук?
Със сигурност ще защитят и нас.
- Те идват. Идват. Да вървим.
Фрея, повярвай ми.
Елате тук!
Странно, всички казват, че сярата е полезна за белите дробове.
Сър Антъни, едва ли е време за почивка.
Само се надявам по-скоро да намерим този залив на китовете.
Да вървим!
Баща ми!
Татко!
Преди минута за малко да изгорим, а в следващата вече замръзваме.
Тук човек лесно може да намери смъртта.
Е, това й е интересното на Арктика. Това противоречие.
В първата си експедиция до Бафинова земя...
Айвърсън, моля ви.
- Спрете!
Трябва да се посъветваме.
Да се посъветваме. За какво, татко?
Ако намерим залива на китовете,
и ако е вярно, че Годи няма да ни последва там,
какво ще правим по-нататък?
Ще си починем, а после ще прекосим планината до фермата на Фрея.
Не можем да се върнем отново през този ад.
Не! Намираме ледена лодка. Плуваме. Много хубаво.
Лодка? За Бога, какво говори?
Иска да намери голямо парче лед, с което да се спуснем от планината.
Абсурд!
Където китове отиват да умрат.
Тези велики същества от всички морета лежат там от памтивека.
Просто погледнете тези кости от китове на стойност милиони лири.
И един Господ знае колко още може да се спечели от амбра.
Всичко това сега няма значение, нали, татко?
Фрея, не се страхувай! Припомни си сагата.
Не се ли разказва за китовете, довели ви тук,
където сте намерили щастието?
Така че няма от какво да се страхуваш. Вярвай ми.
Трябва ни ледена лодка. Как ще слезем ли?
Да, как? Не по тези скали очевидно.
Трябва да има начин. Викингите са го намерили.
Фрея, какво казва сагата? Казва ли как са дошли от морето?
С помощта на боговете.
Казва, че са дошли през устата на ада.
Страхувам се, че нищо не разбрах.
Един момент. В Исландия се намира вулкана Маунт Хекла.
Ранните християни вярвали, че това е входът към Ада.
Какво?
- Вход.
Това е единственият ни шанс. Да вървим!
Кратер на угаснал вулкан.
- Тихо!
Чувате ли шум? Там долу има подземна река.
Реката се влива в морето, което означава,
че има проход от дъното на кратера до залива!
Хайде!
Вижте, водата изтече. Да вървим.
Къде?
- Където ни отведе водата.
Гледайте.
Не се притеснявайте. Плавал съм много пъти по този начин.
Не ме тревожи това. Те ме тревожат.
Няма ли най-сетне да ни оставят?
Не мога да разбера защо стрелците не стрелят?
Нямат причина.
Само чакат да видят как ще умрем.
- Фрея!
В сагата се казва, че залива се охранява
от морски чудовища.
Не можем да избягаме.
Косатки.
- Какво ще правим сега?
Всичко, на което сме способни.
Идва още една.
Дръжте се!
Какво беше това?
- Ало, ало!
"Хиперион"! Бог да благослови нашия стар приятел капитана.
Моите комплименти, капитане. Обядът е превъзходен.
А и сте отличен стрелец.
Спасихте ни живота. Благодаря ви.
- Удоволствието е изцяло мое.
Откакто се спуснах преди два дни, се опитвам и аз да се спася.
Но как да се измъкнем от тук, това е големият проблем.
Така ли е, капитане?
- Имам решение.
Корабът ми може да е смачкан и разкъсан,
но умът, който го е направил, продължава да функционира.
Дирижабълът е загубил доста газ, но е запазил своята плавателност.
Така че, ако намалим достатъчно теглото му, ще се издигне.
Как смятате да намалим тежестта?
Изхвърляме двигателите.
Витлата, така или иначе, са счупени. Гондолата също.
Изхвърляме всичко, което не е нужно за кораба.
Какво ще ни остане? Само балона.
Като нищо ще ни пренесе през залива.
- И ако можем да достигнем до леда.
Можем дори и повече. Преобладаващ е южният вятър.
Ако остане така, може да се доберем до Гренландия.
Когато достигнем брега, слизаме
и продължаваме пеш до най-близкото селище.
Капитан Брио, вие сте невероятен човек.
Не се и съмнявам.
Сър Антъни!
- Мисля, че това е прекалено, нали?
Не е време за наздравици. Трябва да побързаме.
Моля ви, сър Антъни, това е миг, който трябва да се запомни.
Отново се намираме на прага на една голяма авантюра.
За моят "Хиперион"!
Да излети като Феникс от пепелта на отчаянието
и се понесе като нашите мечти
към Гренландия и оттатък?
За "Хиперион"!
А сега е време за тръгване, нали?
- Разбира се, мосю.
Ще ви покажа колко гениално съм го измислил, за да можем да потеглим.
Вероятно сте забелязали, че съм се отървал от гондолата
и кораба е свързан с нея посредством един-единствен кабел.
Същото е и с двигателите и опашката.
Тази част, също така, е свързана с кораба само с кабел.
Когато освободим тези кабели,
гондолата, двигателите и опашката се отделят и ние се издигаме нагоре.
Сигурен ли сте?
- Ще видите.
А сега, господа, ако ми помогнете.
Гондола.
Двигатели и опашка.
Когато преброя до три, дърпате с цялата си сила.
Мога ли да продължа, мосю?
- Какво?
О, да! Продължете.
Много добре.
Едно...
две, три.
Е, сър Антъни?
- Перфектна работа.
За пореден път ви подцених, капитане.
Мисля малко да подремна. Не съм спал добре, откакто напуснах Англия.
Сър Антъни?
Вижте.
Лагерни огньове. Значи продължават да ни чакат.
Съжалявам, че трябва да ги разочароваме.
Какво ти е?
Изглеждаш уплашена.
Малко.
- Недей, няма причина.
Всичко свърши. В безопасност сме.
Знам, но работата не е в това.
Какво е тогава?
Плаши ме светът отвъд планините. Твоят свят.
Моят свят не се различава по нищо от твоя.
Само е по-голям и всичко се движи по-бързо.
Живеем с часовници и машини,
вместо на приливи и сезони.
Ще свикнеш с него и ще бъдеш щастлива.
Защото ще бъдеш заобиколена от хора, които обичаш
и които те обичат.
Искаше ми се баща ми да може да бъде с нас.
Знам.
- Но Астрагард е неговия дом.
Неговото сърце винаги ще бъде там.
Да.
Моето е с теб.
Айвърсън!
Кога през пролетта отплува първият кораб от Гренландия?
Обикновено в началото на април.
С малко късмет можем да бъдем в Англия след шест седмици.
Не бих заложил на това, мосю. Вятърът смени посоката.
Носи ни обратно към земята.
Не може ли да се направи нещо?
Не мога да управлявам ветровете, мосю.
Издигаме се.
- Отнася ни нагоре.
Вятърът ни блъска в скалите.
- Какво ли ще е на върха?
Всички вън! Бързо!
Вярно е, че боговете са ядосани, но Годи е този, който е сгрешил,
призовавайки хората към омраза и насилие.
Радвам се, че са го разбрали.
Затворниците могат да си отидат с мир при три условия:
да положат свещена клетва,
че никога няма да разкрият тайната за съществуването на този остров.
Правилно.
И за да сме сигурни, че клетвата ще се спазва винаги,
имаме едно условие.
Е, продължавай. Какво иска?
Да оставим един заложник.
Твоят син.
Отказвам да го обсъждаме по-нататък.
Как могат да си помислят, че ще те оставя тук? Защо съм дошъл?
Това са техните условия.
- Не съм съгласен.
Без заложник, никой от нас няма да си тръгне.
Тогава аз ще бъда заложник!
- Не бих казал, сър Антъни.
В интерес на истината, всичко вече е уредено
и всички са удовлетворени, бих казал.
Сигурен ли си, че точно това искаш?
Сигурен ли си, че искаш да останеш тук?
Да, сигурен съм. Това е шанс, който нито един археолог не би пропуснал.
Не само да изучаваш миналото, но и да живееш в него.
Всичко тук е скрито зад мъгла от 1000 години,
а аз още не съм загребал от повърхността.
Кой казва, че ме оставяте? Ние, археолозите, гледаме надалеч.
Цели цивилизации са изчезнали отдавна, както знаете.
Може да дойде ден, когато това може да е последното убежище на човека.
Късмет.
Добре, да вървим.
Довиждане, приятели.
превод Румен Стойчев
редакция Миро и Никчо