Pilgrim's Progress - Journey to Heaven (2008) Свали субтитрите
"Пътешественикът" е написан през 1675 от Джон Бънян
беден търговец, който влиза в затвора в Бедфорд, Англия,
заради проповядване на Словото Божие.
Докато е в затвора, Джон Бънян написва
една от най-обичаните истории на всички времена.
Историята е вдъхновена от сън.
"Легнах да спя...и докато спах...сънувах сън...
Видях човек с тежък товар на гърба си, който четеше книга.
Видях видение на огън, който идва
и преследва човека на име Християнин.
Все още ли четеш тази книга?
Ами да. Има отговор на всички въпроси.
Каза ми, че тя те наскърбява.
Но все още я четеш, а каза, че ще спреш.
Знам... Но просто не мога да я оставя.
За какво чете днес?
Знам, че ще прозвучи малко налудничаво...
Не бих го казал, ако не бях сигурен, че е истина.
Но днес четох, че нашият град ще бъде разрушен от огън.
Всички ще загинем... Освен ако не намеря начин да се спасим.
Всички ви обичам много... Повече от всичко.
И няма да спра докато не намеря това място на Спасение
и чиста радост, за което говори Книгата.
Прав си...
Наистина звучи налудничаво.
С татко трябва да поговорим.
Искам да спреш да четеш тази Книга.
Това са само разкази, фантазии, измислици.
Не е истина.
Християнин, аз съм истинска, децата са истински.
И не искам да ги плашиш с тези луди думи за края на света.
Скъпи, ние сме в пълна безопасност тук.
Няма да стоя тук и да чакам да умрем.
Този товар става все по-голям и по-голям.
Трябва да намеря начин да се отърва от него
и да спася нашето семейство. Това е истината.
Тогава нека ти помогнем да се отървеш от товара.
Обадих се на един човек, с когото трябва да поговориш.
Така ли? Мислиш, че е толкова лесно?
Мислиш, че това нещо ми харесва?
Никой на този свят не може да се отърве от това.
Приготвила съм ти леглото в стаята за гости.
Мисля, че ще ти е по-удобно там.
Не го прави!
- Не искам да чувам и дума за това.
В съня си видях, че големият товар и видението за идващото разрушение
не оставиха Християнин да заспи.
Ден след ден, Християнин
се разхождаше из квартала, изучавайки своята Книга.
С желание той се молеше за отговора, който щеше да ги спаси.
В съня си видях, че семейството му няма да го послуша.
Семейството му отказваше да отвори очите си за истината.
Като много други и те бяха заслепени от нещата в този свят.
Какво искаш да направя?
Какъв е проблемът?
Не мога да намеря начин да спася семейството си от идващия огън.
Не сме готови да умрем.
Не сте готови да умрете?
С цялото това зло в света...
Не е ли по-добре да се отървеш от него?
Ако аз умра, семейството ми умира.
А този товар ме дърпа към ада.
Разбирам...
Е, вярвам, че мога да ти помогна.
Мамо, с кого разговаря тате?
- Не знам.
Стой тук. Сега се връщам.
"Бягай от идещия гняв."
Да бягам? Къде да бягам?
Ей там... Виждаш ли портата?
Ако погледнеш достатъчно добре ще видиш бляскава светлина.
Мисля, че виждам нещо.
Тогава бягай натам! И не поглеждай назад!
И когато стигнеш там ще намериш портата.
А после какво?
- Почукай.
Ще знаеш какво да правиш после.
Не стой там, синко! Тръгвай и не поглеждай назад!
Християнин, не си отивай!
И така Християнин тръгна
с цялата си сила към пътя, който води до портата.
Чакай, върни се! Ами семейството ти?
Продължавай да бягаш, побъркан!
Ах, сякаш имаме беглец.
Двама от приятелите му, Спорещ и Податлив
се решиха да го върнат.
Настигнаха го точно преди да достигне пътеката.
Християнин! Християнин! Спри! Спри, спри, спри.
Твърде стар съм за това.
- Защо ме спирате?
Защото искаме да те вразумим.
Искате да се върна обратно в Града на Унищожението?
Да.
- Помислете малко.
Името на града трябва да ви накара да тръгнете с мен!
Това са глупости. Това е просто име Християнин, просто име.
И аз съм чувал тези истории. Но ако тръгнем с теб ще умрем!
Ние така или иначе ще умрем, нали?
И после ще се озовем в мястото, което гори със сяра.
Чуйте сърцата си! Знаете, че казвам истината!
Елате с мен! Спасете себе си! Спасете семействата си!
Не знаеш какво говориш Християнин.
Дори да преминеш през Блатото на Отчаянието
там има създания, които ще ти одерат плътта от костите.
Да не говорим какво ще ти направи царят на всички демони...
Апо... Апо... Аполион.
Имаш всичко, което човек може да иска на този свят.
Имаш съпруга, която те обича деца, които те обожават.
Тук имаме луксозен живот.
Много луксозен.
- Да.
Не, не, не, чакайте! Това е само фасада, не разбирате ли?
Елате с мен и ще живеете истинския живот и истинската радост.
Нищо не може да се сравни с наградата, която ще получите,
ако ходите в този път с вярност до края.
И къде ще те заведе този път?
Във велико наследство, което надминава и най-великите ви мечти.
То е неразрушимо, неопетнено, което никога няма да премине.
До тогава, докато ходиш в пътя.
- Звучи хубаво.
Да тръгваме, всичко е написано в тази Книга.
Не ме интересува Книгата, Християнин!
Аз искам да се върнеш вкъщи. Това е, което искам.
Не мога да се върна. Никога!
Как така не можеш да се върнеш?
Никога ли не можеш да се върнеш?
- Не.
Добре, както си решил! Да вървим Податлив.
Той е луд. Загубил си е ума.
Не, не, чакай! Чакай, чакай!
Ами, ако е прав?
- "Ами, ако е прав"...?
Чакай! Слушай! Аз съм чувал тези истории
и ако е истина, той е по-умен от нас.
Търси и място по-прекрасно от всичко, което да си представим.
Така ли е?
- Да.
Ти си си загубил ума, Податлив.
Загубил си си ума. Стоял си твърде близо до него.
Най-умното, което можеш да направиш, е да се върнеш вкъщи с мен.
Върни се при жена си и при семейството си.
Той е луд. И ако ти отидеш с него ще умреш.
Не. Това не е вярно. Това не е вярно.
Ако дойдеш с мен ще получиш всичко, за което говорихме и много повече.
Всичко е написано тук от Този, Който ни обича.
Размислих.
- Добре. Да вървим.
Отивам с Християнин.
Знаеш как да стигнем до там, нали?
- Да, знам.
Човек, на име Евангелист ми каза, че ако следваме този път до края
ще ни заведе до Порта.
Хайде!
- Ами, добре. Хайде. Да вървим!
Аз се прибирам. Вие двамата сте луди.
А аз ще се радвам на къщата си с климатик.
Ще имам хубава вечеря със семейството си.
Не, не! Вие ще си играете там в блатото.
А аз ще си хапна от домашния сос на жена ми, който ти обичаш.
Ще си хапна чипс, А може и студена бира!
Да! Хубави студени питиета!
Вие си имайте доброто време в тресавището!
На мен ще ми бъде удобно!
Изкарайте си доброто време, момчета!
Направете блатните си неща! До скоро!
Готов ли си за това пътуване, приятелю?
Да, да, хайде, да вървим!
Това е невероятно.
- Можеш ли да ми кажеш повече
за това Царство, към което сме тръгнали?
Трудно е да се опише.
- Ами тази Книга?
Наистина ли вярваш, че всичко написано там е истина?
Абсолютно.
- Например?
Че... ще получим Вечен Живот и Царство от чиста радост.
Ще получим венец на слава и дрехи, светещи като слънцето.
И няма да има повече плач, защото Господарят на Мястото
ще обърше всяка сълза от очите ни.
Ще има ли други там?
Ангели, които ще радват очите ни.
Хиляди други, които са отишли там преди нас
и са пълни с любов и радост.
Звучи твърде хубаво, за да е истина. Но като стигнем там, как ще влезем?
В Книгата се казва, че ако сме наистина решени да го получим
То ще ни се даде безплатно.
Не мога да чакам да стигнем до там.
Дали не можем да го ускорим малко?
- Давам най-доброто от себе си.
Видях Християнин и Податлив да вървят напред,
говорейки за Небесния Град, като не внимаваха в пътя.
Да побързаме малко и ще стигнем по-скоро, става ли?
Добре.
- Хайде, хайде!
Заседнах.
- Какво стана?!
Бързахме и се отклонихме от Пътя.
Отклонихме се от Пътя?! Ние тъкмо тръгнахме, аз те следвах!
Смърди тук! Няма да те слушам повече.
Ако изляза оттук... сам се оправяй.
Този товар...заседнах. Податлив, заседнах.
Ще ми помогнеш ли?
- Не, съжалявам.
Податлив, ще ми помогнеш ли?
- Не.
Податлив!
- Забавлявай се.
Помощ!
И когато всичко изглеждаше загубено, човек на име Помощ
забеляза Християнин в блатото.
Как се озова там?
Не знам. Може би просто се разсеях.
О... Не си ходил по Пътя, нали?
Ще ми помогнеш ли да изляза?
- Ще ти подам това въже.
О, човече... Добре ли си?
Благодаря, благодаря.
- Бъди благословен!
Виж, ето там е пътя, който търсиш!
Защо не се вижда по ясно?
Грях! Тези тръби са пълни с грях.
Когато Господният Дух започне да събужда човека
към ужасното му състояние него го обзема страх,
а с това идват и безброй беди.
Всичко остава ето там.
Кралят... Кралят е осигурил изход.
Ти просто стой на пътя. Ще се оправиш.
Ей, благодаря за всичко.
- Няма проблем, брате.
За това съм тук.
В съня си видях как Християнин продължава по Пътя.
Той щеше да срещне г-н Световна Мъдрост
който живееше в град Плътоугоден.
Здравей, добри ми човече! Доста голям товар носиш.
Наистина, много съм натоварен.
- Къде отиваш?
Човек на име Евангелист ми каза, че ако следвам
този път до Портата, ще се освободя от товара.
Евангелист ти е казал да следваш този път?
Трябваше да се сетя... Няма представа за какво говори.
Няма по-страшен и по-труден път от този в цялата земя.
И като те гледам, си преминал през Блатото на Отчаянието.
Това е лесната част.
Продължавай по пътя и скоро ще срещнеш изтощение,
болка, глад, крадци... Да не споменавам гнева на Аполион.
Като цяло... смърт.
Повярвай ми, чувал съм истории от първа ръка.
Е, предпочитам да срещна тези опасности,
отколкото да нося това цял живот.
Как всъщност се сдоби с това?
- Като четох това.
А-ха, трябваше да се сетя.
Случвало се е с много слаби мъже, но...
...не се тревожи. Аз имам решението.
Всъщност, вместо опасностите ще минеш по един лесен път:
Приятелство и любов.
Добре...добре... Слушам те.
Има един град... Морал.
На хълма е. На около 2 км оттук.
Като стигнеш там, питай за г-н Законност.
Той е експерт по свалянето на товари като твоя.
И ако той не е вкъщи, красивият му син, Учтивост,
също е много опитен в този вид работа.
Само следвай пътя към Морал.
Ще видиш.
Ако Християнин мислеше, че товарът му е тежък,
щеше да разбере, че нещата могат да бъдат много по-лоши,
тъй като щеше да се изправи пред Огнената Планина.
Планината Синай, опасно изкачване, довело до края на много хора.
Какво правиш тук?
Виждам, че не ти е отнело много, за да се отклониш от Пътя.
Срещнах човек, който ми каза, че това е най-бързият и пряк път
да се отърва от товара си.
Господ казва в Словото Си:
"А който е праведен пред Мене чрез вяра ще живее,
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми."
Не трябваше да се съмнявам в теб.
Ти страдаш, защото отхвърли Божието Слово
и излезе от Пътя на Мира.
Всичко свърши, нали?
Никога няма да намеря начин за семейството ми да се спаси.
Бъди смел, сине! Всеки грях може да бъде простен!
Просто бъди верен и вярвай!
Има 3 неща за г-н Световна Мъдрост,
наречен също Светско Учение, които ти трябва да мразиш.
Той те изведе от правилния път.
"Влезте през тясната порта, понеже тясна е портата и стеснен е пътят
който води към живот, и малцина го намират."
Г-н Световна Мъдрост е искал, да намразиш това,
което Христос направи на кръста.
Царят на Славата сам каза:
"Този, който иска да спаси живота си ще го изгуби.
А който го изгуби заради Мен и благовестието, ще го спаси."
Г-н Световна Мъдрост е искал да бъдеш вързан със закона.
За да умреш в греховете си
и да не успееш да влезеш в Небесното Царство.
И какво да правя сега?
Върни се обратно в Пътя! И ако този път се отклониш,
не е сигурно, че помощ ще дойде.
Благодаря.
Християнин успя да се върне отново в Пътя.
Но той не знаеше, че Портата, за която Евангелист му каза
беше точно отпред... Но там беше и крепостта на сатана.
Пуснете ме да вляза!
- Какво искаш?
Казаха ми, че през тази Порта ще намеря спасението.
Това беше близко.
- Какво става там навън?
Там е крепостта на врага, недалеч оттук,
където сатана и неговите армии стрелят по всеки, дошъл до Портата.
Убива по няколко от време на време.
Благодаря на Бога, че ме пуснахте.
О, разбира се! Трябва да Му се благодари!
Не сме отпратили никой от тази Порта,
без значение от предишните му грехове.
И така, кой ти каза как да стигнеш дотук?
Човек, на име Евангелист ми каза, че ще срещна човек,
който ще ми покаже Пътя.
- Е... Това трябва да съм аз.
Това е пътят. Натам трябва да вървиш.
Този път е правен от патриарсите, пророците, Исус и Неговите апостоли.
Това е единственият път към Рая... Небесният Град.
Възможно ли е да се загубя по пътя?
Има много отклонения! Защото много са изкушенията!
Но ти ще различиш правилния път от неправилния.
Защото винаги ще си в тесния Път.
Можеш ли да ми помогнеш да се отърва от този ужасен товар?
Страхувам се, че трябва още малко да го търпиш.
Когато достигнеш до Мястото на Освобождението
този товар сам ще падне.
Просто вярвай! Върви само надолу по пътя
и ще стигнеш къщата на Тълковника! Почукай и той ще отвори!
И ще ти каже велики и тайни неща, които ти не знаеш!
Благодаря ти.
И в съня си видях, че след като
Християнин и Доброжелателен се разделиха
Християнин вървя малко време
преди да стигне до къщата на Тълковника.
Добре дошъл! Виждам, че си преминал през Портата!
Вярвам, че Доброжелателен ти е показал пътя.
Каза ми, че ще ми покажете велики и тайни неща, които аз не знам.
Да, така е, има много да ти покажа.
Нямам търпение. Благодаря.
Моля, измети стаята!
Напръскай с вода, за да може прахът да се отстрани!
Не разбирам значението на това.
Тази стая е сърцето на човек, което никога не е било осветено
от Силата на Евангелието.
Прахът е греховното му естество, което расте и убива душата.
Мъжът е законът, който вместо да освети сърцето,
засилва греха.
Жената, която пръска водата, е Евангелието.
То е способно да преодолее греха в нашия живот.
Когато сърцето е чисто, тогава е достойно за Царя на Славата
да дойде и да живее в него.
Дворецът е Небесното Царство.
Малцина са тези, които имат смелостта да влязат в битката.
Запиши името ми: "Безстрашен".
Тогава чух глас от Двореца към мъжа:
Влез, влез!
Вечна слава се пази за теб.
Мисля, че знам значението на това.
Добре.
Защо тя е толкова уплашена?
Кажи на този човек защо си така уплашена.
Имах кошмар.
Не.
Беше по-скоро като видение.
Тъмни облаци превзеха небето.
Светкавици и гръмотевици тресяха цялата земя.
И чух силен тромпет, и видях Човек в облаците,
който беше облечен като със светлина.
Имаше хиляди като Него.
И тогава чух мощен глас:
"Станете вие мъртви, и дойдете на съд!"
И гробовете се отвориха и мъртвите излязоха.
Тогава Човекът в облаците отвори Книга
и повика цялата земя да застане пред Него.
Тогава Той каза на армията Си да изчисти земята.
Да прибере житото в хамбара
и да хвърли плевелите в Огненото Езеро.
Мнозина бяха отнесени в облаците.
А аз бях оставена.
Опитах да се скрия от Мъжа в облаците.
Тогава всичките ми грехове преминаха пред очите ми
и знаех, че съм виновна.
Нямаше какво да направя или да кажа,
за да променя каквото и да било.
Мислех, че Съдният Ден е дошъл.
Знам, че не съм готова. Адът е истински.
И там отивам аз.
И така, какво мислиш за всичко, което ти показах?
Че има голяма надежда... и голям страх.
Запази всички тези неща в сърцето си, и запомни,
Утешителят винаги е до теб, за да те води по пътя към Царството.
Ела, нека те върна отново към пътя.
В съня си видях, че Християнин се е върнал отново в Пътя.
Товарът му се струваше по-тежък от всякога.
Чудеше се дали освобождението ще дойде изобщо.
Но вярата на Християнин му помагаше да продължи напред.
Скоро щеше да се озове на място наречено Спасение.
Благодаря Ти!
Благодаря Ти!
Чрез Твоята скръб, Ти си ми дал почивка.
И живот чрез смъртта ти.
Мир да бъде върху теб! Всичкият ти грях е простен.
Научи тези думи, защото ще ти дадат сила за пътуването.
Трябва да представиш това пред Портите на Небесния Град.
Пази го като живота ти. Тези са за теб.
И в съня си видях, че Християнин
продължи по Пътя с нова сила.
Със свидетелството в ръка, той не се съмняваше в Рая.
Недалеч, двама мъже също търсеха Пътя към Спасението.
Той щеше да се срещне с Ритуален и Лицемерен.
Двама щастливи герои, които сами си избираха пътя към Царството.
Господа!
- Здрасти!
Здравейте!
- Как си?
Добре. От къде сте?
Ние сме от земята на Суетната Слава.
- O... Накъде сте се запътили?
Към Небесния Град, за да придобием слава и похвала.
Защо не сте минали през Портата?
Не е ли писано, че тези, които не влязат през Портата
са крадци и разбойници.
Това може да е за теб, но не е за нас.
И ако знаеше колко е далеч Портата от там от, където сме ние,
и ти щеше да минеш по прекия път.
Но това не е ли против волята на Господаря на Града?
Много се тревожиш.
От векове нашите хора са минавали по прекия път.
Това е нашият път от... откакто се помним.
Сигурен съм, че безпристрастният Съдия на Града ще ни пусне.
Както и да, ние сме на един път с теб.
С какво ти си по-добър от нас?
- Не казвам това.
Не можете да си измисляте собствени правила.
Но според писаното, не мисля, че Царят ще ви пусне в Небесния Град.
О, имам чудесна идея.
Защо не се опиташ да мислиш трезво?
А ние ще си продължим по пътя, и ще видим какво ще стане.
Звучи добре!
- Хайде!
В съня си видях, че двамата нови
тръгнаха и си прекарваха доста добре.
Не им отне много време
преди да се озоват пред Хълма на Трудността.
Ритуален и Лицемерен бяха свикнали
да минават през по-лесния за тях път.
И вместо да се изкачват по хълма, единият пое пътя Разрушение,
а другият пое пътя Опасност.
Бяха сигурни, че ще видят Християнин от другата страна.
И в съня си видях, че нощта падаше,
когато Християнин приближаваше Дворецът на Красотата.
Християнин щеше да разбере защо много пътници бягаха за живота си,
когато се доближаваха до най-трудното изпитание.
Толкова ли е малка вярата ти? Няма от какво да се страхуваш.
Те са тук, за да изпитат вярата ти.
Ако останеш в Пътя, ще си добре.
Благодаря.
Имате ли нещо против да остана тук през нощта?
Тази къща е построена от Господаря на Хълма,
за да осигури почивка на пътниците към Небесния Град.
Но дали ти ще останеш тук зависи от дамите в къщата.
В съня си видях, как Християнин
се наслаждаваше на великолепна вечеря.
След вечерята те говориха за Господа
като Велик Воин, който победи смъртта на кръста,
но не без големи опасности и Своята Кръв.
Той направи това от чиста любов към Неговата страна.
Защо се превърна в пътник?
За да намеря начин семейството ми да се спаси от идещия огън.
Това ли е единствената причина да търсиш Небесния Град,
да се спасиш от адския огън?
Исках да Го видя на живо - Този, който умря за греховете на света.
Исках да се отърва от злото в мен и да живея завинаги с тези,
които казват "Свят, Свят, Свят е Господ Бог Всемогъщ."
Къде е семейството ти?
Убеждавах ги да дойдат с мен, молих се много за тях.
Казах им как Господ ще унищожи града и всички ще се изправим пред Съд.
Отказаха да ме чуят.
За това реших да ги оставя и сам да тръгна,
да намеря спасение за всички нас.
Понякога се чудя дали ще стигна до края.
Най-големият ми страх е, че ги предадох.
Вярвам, че си направил всичко по силите си,
за да убедиш семейството ти да дойде с теб на това пътуване.
Сигурно си уморен. Ела.
Надзираващ ще ти покаже стаята ти.
- Благодаря.
Благодаря на всички.
Няколко дни по-късно, Християнин беше заведен до чудна стая
в която имаше брони и оръжия, за да подсилят верните по Пътя.
Чудесно е как Бог използва обикновени хора
и прости неща, за да постигне велики чудеса.
А това е едно от любимите ми.
Това е жезъла, който Мойсей е използвал, за да поведе Израел
през Червено Море и в Обещаната Земя.
Грънците, тръбите и ламбадите, с които Гедеон
разпъди Мадиамските войнства и те бягаха за живота си.
Самсон използва тази челюст, за да победи цяла армия.
А това е камъкът, с който Давид победи Голиат от Гет.
Кой е използвал тези доспехи и този меч?
Никой. Те са за теб.
Ще са ти нужни, за да завършиш Пътуването.
В съня си видях, че Християнин скоро ще използва доспехите.
Той щеше да влезе в Долината на Смирението,
дом на могъщия демон Аполион.
От къде си и къде отиваш?
Аз съм от Града на Унищожението.
Тръгнал съм към Небесния Град.
Аз съм принца на този град и ти принадлежиш на мен.
Твоята служба е тежка, а заплатата й е смърт.
Реших да търся по-велики пътища, с по-велики награди.
Не ми харесва да губя, от който и да е от моите поданици.
И тъй като се оплакваш за заплатата, обещавам да ти платя
много повече, само ако се върнеш при мене.
Аз съм посветен на Царя на царете, как е възможно да се върна?
Мнозина избраха да служат на твоя Цар, но се върнаха при мен.
И ще постъпиш мъдро, ако направиш същото.
Няма да се обърна срещу Него.
Помисли какво казваш!
Избирам да служа на Него. Той го заслужава повече от теб.
Тези, които Го следват, преминават през големи страдания и гонения.
Някои са умрели по жесток начин.
А ми казваш, че да служиш на Него е по-добре отколкото на мен?
Страданията и гоненията изпитват и засилват вярата ни.
А тези, умрели за Него ще получат голяма слава, когато Принцът
дойде в славата Си с всички ангели.
Засилват вярата ти? Ти си неверен още от самото начало.
Как? Как съм бил неверен?
Не помниш ли как почти се удави в Блатото на Отчаянието?
Или как се отклони от Пътя, за да се отървеш от товара?
Страхът те обезсърчава! Все още мислиш да се върнеш!
Това е така, и не само това.
Но Княза, на когото служа и обичам, е готов да прости,
когато се покайвам за греховете си. Никога няма да се обърна срещу Него!
Тогава, кълна се в силите на Ада: Ще взема душата ти!
Приготви се да умреш!
Победата е моя!
Бъди смел, верни войнико. Аз съм Помощна Ръка.
Господ ме изпрати с листа от Дървото на Живота,
които ще те изцерят и ще ти дадат сила за пътуването.
В съня си видях, Християнин по-силен от всякога,
след като е изцерен чрез листо от Дървото на Живота.
Той щеше да се нуждае от тази сила,
защото се доближаваше до Долината на Смъртната сянка,
място по-ужасно дори от страшния Аполион.
Бягай! Връщай се!
- Чакайте!
Ако обичаш живота си веднага ще се върнеш!
Какво видяхте? Кажете ми какво видяхте!
Демоните са създания от дълбочините на ада.
По-ужасни отколкото можеш да си представиш.
Видяхме души, викащи от агония и болка.
Върни се докато все още можеш!
- Не мога да се върна сега.
Това е единственият път до Небесния Град.
Е, не казвай, че не сме те предупредили!
"Да, и в долината на мрачната сянка, ако ходя,
"няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене.
"Твоят жезъл и Твоята тояга ме утешават;
"Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми.
Чашата ми се прелива.
"Благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми;
"и аз ще живея завинаги в Дома Господен."
Християнин се отдалечи
колкото можеше от Долината на мрачната сянка.
Молеше се Бог да му намери приятел за пътуването.
Молитвата се изпълни, когато Верен, стар приятел от
Града на Унищожението, беше точно отпред.
Ей! Чакай да дойда при теб!
Не мога. Животът ми е в опасност.
Отмъстителят за кръвта ме гони.
О, Християнин!
- Верен!
Верен!
- Радвам се да те видя!
Радвам се, че те настигнах. Исках да дойда с теб, но
докато размисля и ти беше много по-напред от мен.
Колко време мисли, преди да тръгнеш?
- Докато не можах да издържам вече.
Няма да повярваш какво започна, когато си тръгна.
Всички започнаха да говорят как огън от небето ще изгори града.
Невероятно е.
- Не разбирам. Къде са всички?
Само го говореха. Не го вярваха.
Дори теб те обвиняваха, че си заминал.
В сърцето си знаех, че е истина.
Трябваше да се махна оттам, преди да е станало твърде късно.
Е, ти си тук!
Ей, на открито сме.
Да вървим!
Знаеш ли какво стана с Податлив?
О, той е по-зле от колкото беше преди да замине.
Смеят му се, където и да отиде.
Аз имах големи надежди за него.
Мисля, че той си е загубил вярата.
Е, кажи ми за пътуването ти.
След като излязох от Блатото на Отчаянието,
почти нищо не ми се случи,
докато стигнах до градските порти, там срещнах Похотливка.
Тя беше прекрасна, удивителна.
И знаеше точно какво да каже.
Слава на Бога, че си се отървал от това!
Не съм много сигурен. Устоях на изкушението й чрез Притчи 5:5:
"Краката и слизат към смърт, стъпките й стигат до ада."
Трябваше да се махна оттам. Но ще бъда честен с теб.
На моменти мисля за нея, да я искам.
Господ знае, че ми се иска да не я бях срещал.
Някой друг срещна ли в Долината?
Срещнах човек на име Адам Първи от град Прелъстител.
Попитах го какво прави, той ми каза:
"Опитвам от всичките удоволствия на света."
Каза ми, че ако работя за него, ще наследя
да правя каквото и да е удоволствие от света.
Но това не е най-интересното.
Той ми предложи да се оженя за трите му прекрасни дъщери,
Похотта на плътта, Похотта на очите
и Гордостта на живота.
Аз почти приех. Беше твърде неустоимо, за да е истина.
И както говорехме, най-удивителното нещо се случи.
Видях написано на челото му:
"Съблечете стария човек с делата му."
Сякаш очите ми се отвориха. Без значение какво ми каза той,
без значение колко ме ласка,
знаех, че целта му беше да ме вкара в къщата си,
за да ме продаде на живот в робство.
Трябваше да избягам.
Но когато се опитах, той се пресегна и ме сграбчи.
Помислих, че ще откъсне кожата от ръката ми.
Да седнем.
Това, който си мисля ли е?
Мир вам, приятели!
- Евангелист, това си ти!
Радвам се да те видя.
Мина доста време от последната ни среща.
Е, радвам се да знам, че вие сте победили
в много битки по време на пътуването ви.
И запомнете, има Корона на Живот, която ви чака на Небето.
Така тичайте, че да я придобиете, и не се предавайте,
без значение какви теготи ще срещнете!
И не оставяйте никой да ви вземе Короната!
Все още сте в битка с дявола.
Най-вече пазете сърцето си и отбягвайте похотите,
най-прелъстителните от всички неща
в този свят са твърде лукави.
Помнете, на ваша страна имате цялата сила на Небето и на Земята.
Сега знаем, че си пророк. Виждаш неща в бъдещето.
Можеш ли да ни кажеш какво ще срещнем?
Словото на Господ ни казва, че ще срещнем
много скърби и мъчнотии, преди да влезем в Царството Небесно.
Всеки ден си има своите изпитания, както и двамата добре знаете.
Но сега...
ще напуснете природата, и ще идете в град пълен с врагове,
които ще направят всичко, за да ви убият.
Единият... или двамата...
ще бъдат убити заради свидетелството
на нашия Господ Исус Христос.
Но бъдете верни до смърт, и Царят ще ви даде Венец.
А, този, който ще умре, въпреки, че ще е мъчително,
ще избегне някои от препятствията в пътуването.
Стойте в пътя! Господ е верен до края.
Християнин и Верен следваха пътя извън природата
и в града Панаир на Суетата.
Така се казва, защото всичко, което се продава там
и което идва от там, е нищо повече от суета.
Това е място по-леко от самата суета.
Каквото и да поискаш, се продава,
почести, похоти и удоволствия във всички форми.
Продавачите ги караха да купуват от тях,
но Християнин и Верен не купиха нищо.
Вместо това, те говореха за Благовестието
и жителите на града се разяриха, и ги хванаха.
Тълпата ги обиколи, съблякоха Християнин от бронята и меча.
И ги отведоха при съдията да бъдат съдени.
Какво е работата ви тук?
Ние сме прости пътници към земята ни - Небесния Град.
Не искаха да купят нищо от нас!
Чух вече. А какво искате да купите?
Истината.
И какво е истината?
Добри хора от Суета. Знам, че сте религиозни.
Търсите и величаете много богове,
бога на парите, бога на секса,
бога на образованието, бога на науката.
Но аз съм тук да ви говоря за Бога на Небето и Земята,
Бога на всичко, Създателят на всичко Бога на истината.
Писано е: "истината ще ви направи свободни."
Исус каза: "Аз съм Пътят, Истината и Живота,
никой човек не идва при Отца, освен чрез Мене."
Богът, на когото вие служите, ще ви заведе право в ада.
Отречете се от греховете си и служете на нашия Господ Исус.
А в замяна ще получите вечен живот.
Тишина! Те не говорят истина!
Ред! Ред в залата!
Обвинени сте в нарушаване на търговията в този хубав град,
създаване на бунт и говорене на собственото ви мнение
сред добрите хора на този град, което е строго забранено от
законите на Велзевул, нашия принц. Как ще се защитите?
Аз съм човек на мира.
- Ти си лъжец!
Всеки от този град, който би приел Евангелието в сърцето си,
е на път към по-добър живот.
Отново ни излъгаха!
- Ред!
В залата ще има ред!
И ти се наричаш човек на мира?
Викнете първия свидетел!
- Хората викат Завист.
Познаваш ли този човек?
- Да, той е много зъл.
Няма уважение към нашия принц или към нашите хора.
Той се опитва да подкопае обществото ни с,
както той казва, принципи на вяра и святост.
Веднъж каза, че християнството и обичаите на нашия град Суета
са напълно противоположни и несъвместими.
Той не само обвинява нашите дела и занаяти,
но и нас задето ги вършим.
- Може да се оттеглите.
Хората викат Суеверие на свидетелското място.
Познаваш ли този човек?
- Не!
Не, не го познавам, нито желая да го познавам.
Но го чух да казва, че нашата религия е безполезна, защото
сме били още в греховете си и сме били обречени.
Това е, което имам да кажа.
- Може да слезете.
Извикайте следващия свидетел!
- Хората викат Ласкател.
Познавате ли този човек?
Ах, да...
От много време познавам този човек.
И той каза неща, които никога не бива да се казват.
Той злослови нашия благороден принц Велзевул и неговите приятели.
Каза, че ако можеше,
не би оставил нито един от тях жив.
Той дори не се побоя да похули теб, господарю.
Онзи ден той ми каза,
че вие сте безбожен човек, недостоен да бъде съдия!
Ти си предател и еретик!
Чу честните свидетелства на тези свидетели.
Мога ли да кажа няколко думи в своя защита?
Трябва да те убия на мястото ти!
Но, за да видят всички колко милостиви сме
ще чуем какво имаш да кажеш.
В отговор на клеветите на г-н Завист ще кажа,
че всеки закон, правило, обичаи или хора,
която са ясно против Словото на Господ,
те са ясно против християнството.
Ако това не е истина, кажете ми къде сгреших
и ще се извиня.
Колкото до клеветите на Суеверие мога да кажа само, че
всяко поклонение изградено към човек или предмет,
а не във вярата в Бог е безполезно.
А до думите на Ласкател, аз казах:
принца на този град и служещите му
са по-достойни да служат в ада,
отколкото в този град или страна.
Наложихте вярата си със
собствените си думи! Изгорете ги!
Слушай...
- Всичко е наред.
Бъди силен!
Евангелист каза, че това ще се случи!
Май ще стигна до Небесния Град преди теб.
Ще се видим в Божието Царство.
- Бъди смел, Верен!
Къде е твоят Бог сега, Верен?
Ти си следващия.
Прости им, Татко!
Не знаят какво правят.
Християнин, следвай ме!
Побързай!
В съня си видях, как Верен умря, за свидетелството на Истината.
Но неговото свидетелство е убедило други
да започнат своето пътуване към Небесния Град.
Можех да чуя Верен в облаците в огнена колесница.
Той щеше да е първият да влезе през Портите на Рая!
Ще се видим в Небесния Град, приятелю!
В съня си видях, Християнин и новият му приятел Надежден
да напредват бързо в пътя,
докато под тях стана много твърдо за ходене.
Те се чудеха дали пътят ще стане по-лесен.
Виж това!
Това е по-добре.
- Ами, ако се отдалечим от пътя?
Не мисля. Води в същата посока.
Ехо! Накъде води този път?
Към Небесния Град.
Ела, ще се оправим!
Но те не знаеха, че човека, който следват се казва Празна Увереност.
Повече не го чуха или видяха.
С идването на вечерта,
Християнин и Надежден потърсиха място за почивка.
Вие сте нарушители на моя земя!
Съжаляваме. Не искахме да..
Тихо, глупаци! Вие идвате с мен!
В съня си видях как исполин на име Отчаяние,
отведе Християнин и Надежден в Двореца на Съмнението,
където много пътешественици са се загубили завинаги.
Тъмницата имаше ужасна смрад на смърт.
Християнин и Надежден не получиха ни храна, ни вода.
Дните минаваха като години.
Силата им започваше да избледнява,
заедно с цялата надежда за спасение.
Жена ми ми даде прекрасна идея снощи.
Тя предложи като се събудите
да ви бия безмилостно.
Имай милост! Пусни ни да си вървим!
Да ви пусна? Вие двамата ще умрете тук!
Моята съпруга с добро сърце, предложи,
че тъй като ви се случват, само нещастия
да се самоубиете, е единственият изход.
И така тя милостиво ви е дала избор,
за да ви помогне с вашите безполезни животи.
Така... Кой ще бъде пръв?
Не може ли просто да ни пуснете? Никой няма да узнае.
Не го прави!
- Защо не?
Предпочитам да се удуша, отколкото да живея тук в тази тъмница.
Съгласен съм. Смъртта ще бъде по-добре
от това да живеем малкото дни, които имаме тук.
Помни, че Бог е по-силен от всяко препятствие, което срещаме.
Можем да успеем.
Двамата мъже оцеляха поредния ден.
Едва можеха да мърдат, но бяха живи.
Виждам, че не сте приели моя добър съвет.
Сега ще ви накарам да искате никога да не сте се раждали.
Утре ще ви разкъсам на парчета.
Трябва да сложим край на това.
Забрави ли колко смело се би с Аполион?
И как Господ ти даде победата?
Как се изправи срещу зверовете в Долината на Мрачната Сянка?
Да не забравяме какво е направил Бог за нас!
Да Го чакаме и да видим какво ще направи.
Благодаря.
Всичко, което виждам са тела направени на парчета.
Знам какво да направим.
- Какво?
Да се молим.
- Чудесна идея.
Нещо, което отдавна трябваше да направим.
Времето на двамата мъже щеше да изтече.
Ти каза, че ще ги направиш на парчета.
Не сега, скъпа. Ям!
Господи Исусе, благодарим Ти за Твоята любов и вярност.
Казваш, че където са двама или трима в Твоето Име, там си и Ти.
Благодарим ти за помощта и, че чуваш молитвите ни.
Отче Святи, моля те помогни ни да намерим изход оттук!
Това е ключът Обещание, който ми беше даден при кръста.
Сигурен съм, че мога да отключа всяка врата в този Дворец.
Християнин, хайде!
- Не, не, не, не!
Хайде!
- Не, не, не!
И видях, че след като Християнин и Надежден се върнаха отново на Пътя
към Царството, те направиха знак, за да предпазят бъдещи пътници
от падането в ръцете на исполина Отчаяние.
И те стигнаха до Възхитителните Планини.
Добър ден!
- Добър ден.
Кажете... чие е това прекрасно място с тези планини и пасбища?
Тези планини са на Имануел. Оттук се вижда и Неговия град.
Тези овце, за които Той даде живота Си, също са Негови.
Далеч ли е Небесният Град?
За някои да. Но за тези, които истински искат да отидат там, не е.
Ще ни кажете ли какво да очакваме по пътя?
Безопасно е за верните на Имануел,
но е смърт за тези, които не са.
Пътуването ни беше дълго и тежко.
Дали може да останем и да си починем малко?
Господарят на това място ни каза да не приемаме странници.
Вие може да си починете тук.
Но преди това има много да ви покажем.
Това е Хълмът на Заблудата.
Виждате ли тези мъртви мъже долу?
Защо не са заровени?
Те са пример, предупреждение за тези,
загубили пътя заради фалшиво поучение относно възкресението.
Помнете, че Исус наистина възкръсна!
Това е хълмът Внимание.
Там, в далечината... виждате ли ги?
И те като вас бяха пътници.
Не забелязахте ли един прелез по пътя ви?
За съжаление, те напуснаха пътя и
поеха по ливадата, за да улеснят пътуването си.
Бяха хванати от исполина Отчаяние.
Той ги ослепи, като ги накара
да ходят сред гробищата, за да се изпълни:
"Човек, който се отбие от пътя на разума
ще стигне в събранието на мъртвите."
Внимавайте! Това е пряк път към ада.
Това е пътека за лицемерите, като Исав, да продават първородството си.
Като Юда, който продаде Господаря си,
и като Александър - да хулят Евангелието.
Значи, всички вътре са били на път към Небесния Град?
Така вярваха, докато не свършиха тук.
Това е върхът Ясен.
Ето, може би ще видиш, желанието на сърцето ти,
Портите на Божието Царство, където Царят очаква верните Си.
Прекрасно е!
След като се освежиха и прекараха време,
говорейки с овчарите за Господа,
и Неговите пътища, Християнин и Надежден,
бяха нетърпеливи да продължат пътуването си.
О, и... благодаря за картата.
А, и не забравяйте, пазете се от ласкателите.
Те ще кажат всичко, за да ви изведат от Пътя.
И не заспивайте на омагьосаната земя.
Благодаря за всичко.
И като сънувах, видях, че Християнин и Надежден вече бяха
в страната на име Надутост, и щяха да срещнат енергичен
млад човек на име Невежа, който сам си измисля пътя.
Добър ден, приятелю!
- Хей!
От къде си? На къде отиваш?
Аз съм от ей онази страна, но се местя,
отивам в Небесния Град.
Мина ли през портата? Взе ли едно от тези?
О, свитък, колко хитро! Не, нямам такова.
Е, трябва ти такова, за да влезеш в Града!
Не, ще се оправя. Живях добър живот. Молих се, постих.
Давах пари на бедните.
Дори оставих всичко в страната ми, за да отида в Небесния Град.
Да, ще ме пуснат.
Ами, пътуването започва от портите.
Ако нямаш такова, няма да влезеш.
Няма значение колко добър си. Няма да те пуснат в Града.
Е, ще видим. Както и да е момчета,
аз ще постоя малко тук, ще ви настигна.
Добре, беше хубаво да поговорим. Ще се видим напред, може би.
Да.
Не мисля, че разбра какво му казахме.
Направихме каквото можем. Споделихме вярата.
Сега трябва да му дадем време да помисли.
Познавам го.
Името му е Маловерец.
Водят го по прекия път към ада, нали?
Да.
Пътеката се разделя. Можем по този или по онзи път.
Какво да правим?
- Не съм сигурен.
Изглежда, че тесният път е в ляво.
Мисля, че е Блестящият.
Приятели, какво ви притеснява?
На път сме към Небесния Град
и не сме сигурни по кой път да тръгнем.
Наистина, пътят може да изглежда объркващ сега.
И може би неслучайно се срещаме, защото аз съм водил много верни
пътешественици по пътя им към Небесния Град.
Отдайте ми честта и вас да заведа.
Далеч ли е оттук?
Не, по-близко е, отколкото мислите.
Това е чудесно.
- Почти стигнахме.
Християнин и Надежден следваха човека,
който ги хвалеше за силата им,
мъдростта им и вярата им през цялото време.
И като ходеха, двамата пътници забелязаха,
че бавно се отдалечават от Пътя към Града.
Не ми изглежда правилно.
Мисля, че ни връща там, откъдето дойдохме.
Извинете...
Сигурен ли сте, че това е правилната посока?
Трябваше да се сетя. Овчарите ни казаха да се пазим от ласкатели.
Сега знам какво има предвид, когато казва:
"Който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му."
Само, ако бяхме погледнали картата! Сигурен съм, че отговорът е бил там!
Християнин и Надежден се бориха с часове,
невъзможно беше да се освободят от мрежата.
Мислеха си, че тяхното пътуване е дошло в своя край.
Тогава в съня си видях,
че Истинският Блестящ дойде да ги избави.
Блестящият ги наказа, задето наивно следваха Ласкателят
и задето не използваха картата, която им дадоха овчарите.
И Той, след като ги настави, ги върна обратно на Пътя към Рая.
Още ли ни преследва?
- Надявам се, че ще се оправи.
Това е интересно. Този човек се отдалечава от Небесния Град.
Да бъдем внимателни. Може да е ласкател.
Добро утро! Накъде сте се запътили?
Ние сме пътешественици. Отиваме в Небесния Град.
Извинете, мина много време
откакто видях жалки наивници като вас,
които рискуват живота си за нищо.
Да не би да казваш, че няма да ни пуснат в Града от Злато?
Казвам, че този Град не съществува никъде.
Ние сме чули и вярваме, че този Град съществува.
И аз съм чул за това славно място и в моята страна,
и като вас оставих всичко и започнах да го търся.
Но след като много го търсих,
стигнах до извода, че няма нито Град, нито Бог.
И съм се запътил към вкъщи, за да се освежа с удоволствията от света.
И вие трябва да направите същото.
Той е бил близо... Хайде.
Нямаме време за него сега.
- Прав си.
В съня си видях, че Християнин и Надежден стигнаха до страна,
където въздухът докарваше сън на човека,
щом свикнеше с атмосферата.
Много съм уморен! И прав да съм, бих заспал.
Да отидем до онова дърво... да поспим само час?
Не, трябва да продължим.
- Половин час...
30 минути.
- Трябва да се движим.
Много съм уморен! Ох, трябва да се движим.
Помниш ли какво ни казаха овчарите за омагьосаната земя?
Да.
Сигурно това е тя. Не можем да заспим.
Трябва да останем концентрирани. Хайде!
Ако сега заспим, може никога да не се събудим.
Радвам се, че си с мен. Ако бях сам щях да заспя.
Истина е, което казва мъдрецът, "Двама са по-добре от един."
Ей, и ти също си добър приятел.
Ей, не го прави. Трябва да стоим будни.
Нали?
- Добре, добре.
Кажи ми защо реши да оставиш всичко и да тръгнеш по Пътя?
Започна да ме е грижа за собствената ми душа.
Да, така е по-добре. Продължавай да говориш!
Бях като всички други в града. Наслаждавах се на удоволствията.
Но знаех, че това ще ме разруши.
Кое по-точно?
- Какво ли не, всичко обичах.
Не ми беше достатъчно.
И осъзнах, че смърт идва върху децата на непокорството.
И греховете ти те осъдиха?
- Аз се борих срещу това.
Не бях готов изведнъж да призная, че грехът ми ще ме прати в ада.
Опитах се да затварям очите си за Словото и да не мисля за Него.
Защо не можа?
Господ продължаваше да ми праща знаци. Божият човек на улицата...
Приятелю, умолявам те.
Исус каза: "Ако не се покаеш, със сигурност ще умреш".
Имах приятел, който умря.
И ако бях умрял, щях да срещна неочакван съд.
Какво правеше тогава?
- Опитвах се да поправя живота си.
Бягах от греховния си живот и греховните си приятели.
Станах религиозен. Молих се, четох Библията.
Дори плаках над греховете си. Споделих истината.
Звучи сякаш си намерил Спасението.
- Това беше проблемът.
Не го бях намерил, докато не прочетох в Словото,
че не можеш да се помириш с Бога чрез добри дела,
но чрез лична връзка с Исус Христос.
Нищо друго не става.
- И тогава какво прави?
По-скоро какво Исус правеше.
Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен.
Господи, как може да простиш на грешник като мен?
Славата ми е способна.
Но Ти не разбираш. Грехът ми е голям.
"И който дойде при Мен никак няма да го изпъдя."
Никога няма да го изгоня.
Дори грешник като мен?
"Дойдох на света, за да спася грешните."
Аз съм краят на закона на правдата за всеки вярващ.
Умрях за греховете на света
и възкръснах, за оправдание на всеки.
Обичам всички. С кръвта си измих греховете на света.
Аз съм Ходатай между Бога и човеците.
Тогава открих любовта в Исус, хората Му и пътеките Му.
И те се пазеха от сън, говорейки за Господа Исуса
и Неговата голяма любов.
И преди да се усетят, те успешно преминаха през Омагьосаната Земя.
Християнин и Надежден влязоха във Венчана Земя, с чист въздух,
място толкова близо до Небесния Град, че светлите
люде се разхождаха по прекрасните градини и поляни.
Здравейте!
- Здрасти!
Кажете, на кого принадлежат тези градини и поляни?
Те са на Царя. Направени са за Негова наслада и за пътниците
да добият сила за пътуването. Вземете каквото искате!
Благодаря.
Благодаря ви.
След като Християнин и Надежден се насладиха с нужната храна и почивка
бяха готови да продължат пътешествието си.
Кратък беше пътят до Небесната Река
и бяха много близо до края на пътя им и желанието на сърцето им
да видят самия Крал.
Има само две пречки, които стоят между вас и Небесния Град.
Има ли лодка или мост, който да ни пренесе отсреща?
Не, това е единственият начин за вас да достигнете Града.
Дълбока ли е реката?
Зависи колко вярвате на Царя на това Място.
Готов ли си, приятелю?
- Готов съм.
Реката стана дълбока и водите бурни.
Последният опит на Нечестивия да ги спре.
Мислите им се обърнаха в предишни грехове.
Няма да успея!
- Виждам светлите люде пред Портата!
Те чакат теб Надежден!
Греховете ми ме дърпат надолу.
Само запомни, че Исус те изчисти от твоя грях.
Те се почувстваха недостойни да влязат в присъствието на Царя.
Мислите за предишни грехове сякаш ги теглеха надолу под бурните води.
Съзнанието на Християнин се изпълни със съмнение
и той не можа да си спомни нито едно от обещанията на Господа.
Но Надежден си спомни, че Исус направи всичко цяло.
Греховете му бяха изличени. Той беше ново създание.
Пратен съм да служа на тези, които ще наследят Спасение.
Моля ви, бихте ли показали пътя на жена ми и децата ми?
Кралят е чул молитвите ти.
Пратил е покана на жена ти и децата ти.
Благодаря.
И в съня си видях, че Християнин и Надежден бяха поздравени
от светлите люде при портите на Царството.
Те бяха приети в присъствието на Господ Исус,
който ги поздрави с думите:
"Добра работа, добри и верни слуги."
Като погледнах назад, видях Невежа,
който го караше Напразна Надежда с малко трудност.
На брега нямаше кой да го посрещне пред портите на Небесния Град.
Ехо!?
От къде си и какво искаш?
Аз съм ял и пил в присъствието на Царя.
Той е поучавал по нашите улици и ето ме тук.
Къде ти е свидетелството?
Нямаш ли свидетелство?
Ах, забавна история всъщност...
Хей, най-накрая...
Какво правиш? Пусни ме!
Аз съм виждал Царя! Помощ!
И видях, че дори от Портите на Рая имаше път към ада.
И тогава се събудих и всичко беше сън.
Всички сме на едно и също Пътуване.
Ти на правилния път ли си?
Субтитри благодарение на Помазаният Спасител.
Редакция: Lud Bulldozer