Trigger - 02x10 (2022) Свали субтитрите
- Стига вече, ще счупиш машината.
Някой да налее на водача, път го чака.
- Хайде, без провокации.
За новата придобивка, момичета. По-яка е от кожено палто.
Яжте месото, защо не си вземате?
- Кой ми допи чашата?
Не мрънкай, пий от моята.
- Може ли аз?
Какво?
- Може ли да се повозя?
Ще внимавам.
- Не бива, Варя.
И на мен ми се иска. Поне по двора да се повозя.
Варя...
обещавам, след седем месеца, ако искате, и на ракета ще ви повозя.
Защо да не може?
Ти самата не се ли сещаш? Нямаш ли версии?
Излиза, че за мен тук всичко е забранено, така ли?
За вас всичко, а за мен - дръжки?
- Нека всички се успокоим,
а ние с вас ще поговорим...
- Не приближавайте!
Не приближавайте, иначе ще го убия!
- Кротко, кротко...
Ще го убия! Имам още седмица.
Още една седмица мога да решавам дали да го убия или не.
Какво си мислите? Че ще живея тук като робиня?
Ето ви! Копелета!
Translator's Heaven
превод и субтитри: Василиса
Не... не мога.
Разбирам и съчувствам на болката ви, но трябва да поговорим.
Затова трябва поне малко да си в час.
Бих могъл да те сложа на системи, но нямам време, клиентите ме чакат.
Извинявай, но използвам стария метод.
Ще повърна.
А така?
- Кретен.
Ние...
да не сме спали?
- В смисъл, дали сме правили секс?
В смисъл, дали сме правили секс.
Някога правехме и беше прекрасно. Днес не сме.
Благодаря.
Моля ви, Дария, това е най-малкото, което мога да направя за вас.
Веднага още една.
- Не, не.
Добре, тогава хайде да поговорим.
Даша, разбирам, че ти е тежко.
Струва ти се, че действаш деструктивно на детето
и си заплаха за здравето му...
- Почакай, моля те.
Кирюша... Кирюша!
Кирюша! Кирюша!
Даша, той е при баща ми.
Ти самата си го завела. Не помниш ли?
Спокойно, спокойно!
Няма, няма...
Свърши, свърши... Всичко е наред.
Как е?
- Как?
Защо я докара при нас? Трябваше направо в наркологичното.
Стига, де, и при вас лежат пияндета.
- Говориш така за жена си?
Бившата.
Не е само алкохолизъм, нали?
- Посттравматичен стрес.
Случило се е нещо травмиращо. Тя не казва, но мисля, че ти знаеш.
Абстинентната криза също влияе.
Ще направите ли детокс?
- Разбира се.
Мисля, че трябва да остане, ще я наблюдаваме няколко дни.
Съгласна ли е да остане?
- Сега едва ли може да решава.
Така че я оставям.
- Благодаря, докторе.
Да.
- Шефе, не че ви притеснявам,
но клиентите цял час ви чакат, вече не знам как да ги залисвам.
Шефе, клиентите вече ме мислят за маниак, който ги е завлякъл тук.
Бяхте им казали в 10.00.
Но ти ме прикри, нали?
- Да... Казах, че ви е блъснала кола.
Беше импровизация. И без това винаги сте със синини.
Сега, за късмет, нищо ми няма.
С това много внимавай.
Трябва да отвориш чата и файловете, но без да оставяш отпечатъци.
Само че мислех да мръдна за малко. Може ли после?
Добре.
Блъснала ме е кола значи...
Здравейте. Добър ден.
Извинете за закъснението.
- Исках да отложим,
но помощникът ви настоя да изчакаме.
Браво на него.
Как се чувствате?
- Добре съм, няма проблем.
Благодаря. Малкият дявол.
- Малкият дявол?
Да ви блъсне ТИР? Това се казва...
Ами какво да кажа - късмет!
Да минем на вашите проблеми. За моите не плащат, за съжаление.
Казаха ни, че не обичате предисловията и че имате своеобразен офис.
Офисът е удобен, всичко ми е под ръка. А вас какво ви води?
Трудности в семейния живот? Добре е, че сте дошли заедно.
Може и така да се каже. Имаме проблем със сурогатната майка.
Какво говорите? Интересно.
Избраха ни я чрез агенция преди три месеца.
Ние... не можем да си родим сами.
Женя не е добре, вече три пъти помята.
- Може без подробности.
Какъв е проблемът?
Да кажем,
че тя се държи не съвсем адекватно.
Нека ви спестя времето и парите за консултация.
Идвате без нея, значи играта не е по правилата.
Три месеца минус две седмици за оплождане, тоест няма 12 седмици
и тя е в правото си да направи аборт.
Осмелявам се да предположа, че мамчето ви шантажира.
Иначе щяхте да прекратите договора и да намерите друга.
Въпросът е докъде е стигнала и готови ли сте да търпите.
Тя заплашва да убие детето ни.
Вярно, ще плати неустойка по договора, но...
Тя е просто неадекватна. Разбирате ли?
И жена ми ще потвърди.
- Най-после.
Вече се бях отчаял, че ще чуя гласа ви.
Ако знаех, че ще стане така...
- Ясно.
Тогава имам само един въпрос:
искате ли да запазите детето?
Очаквате изпълнение на договора или сте готови да го прекратите?
Страх ме е вече.
Знаете ли, това е някакво проклятие.
Опитвахме сами,
после дълго време събирахме кураж да се свържем с този сурогат.
Не искам пак да стане същото.
Извинете, само ви губим времето.
Ние самите още не знаем.
Но ако успеете да я накарате поне малко да се осъзнае...
А какво иска? Може ли да ми кажете?
- Какво може да иска.
Пари, разбира се.
Първо се уговорихме за милион и половина, а после,
като поживя у нас, като видя къщата, колите, и...
разбра, че може да иска повече.
- Тя с вас ли живее?
За по-сигурно, да е под контрол.
- Ясно.
Кажете с колко сте готови да вдигнете заплащането, ако въобще сте готови?
Ще се договоря с нея.
- Мислите ли, че ще се успокои?
Разбира се, че не.
Но ако прекратите договора, ще имате втори шанс.
Макар и не веднага. А аз ще имам шанс да разговарям с нея.
Може да съм супер психолог, но не мога да поставям диагнози от разстояние.
Чао.
- Чао.
Катя!
Лоша идея.
Това, че не ти отговарям, не значи, че не виждам съобщенията ти.
Значи, че не искам да общуваме.
- Досетих се.
Просто... мисля, че за любовта трябва да се бориш, нали така?
Смело. Брат ми ли ти го каза?
Виж докъде е стигнал и пак помисли.
- Сериозно,
запазил съм маса, мислех да поседим, да разберем какво става, къде грешим.
Извинявай, Мотя, имам други планове.
... или бейзбол, казах.
- Извинявай за секунда.
Донесохте ли?
Първо, добър ден. Аз съм Артьом.
- Има ли значение?
Не е зле за бременна.
- Не е ваша работа.
Какво, проблем ли има?
- Ни най-малко.
Просто вашата нова приятелка малко ви използва.
И да, моя работа е. Плащат на мен и на вас, за да се роди здраво дете.
Моля, направете снимки и ги пратете на мама и татко.
Ако не им харесва, да подадат иск.
- Съмнявам се, че това ще помогне.
Защо? Да не мислите, че не знам, че те все едно ще подадат?
Ще изчакат да родя или абортирам, и ще подадат веднага.
Какъв ви е планът? Мислите, че ще повишат залога?
Не се ли усещате, че вече не е време да се пазарите?
Дошъл си да ме учиш как да живея, така ли?
Това ми е работата.
- Ченге ли си?
Психолог.
И как върви? Анализирахте ли всичко тук?
Разгадахте ли ми психиката?
- Да.
И?
- Закъснях, а чашата ви още е пълна,
но няма пяна. Дори не сте докоснали бирата.
Демонстративно сте седнали на бара и поддържате диалог с първия срещнат,
подавайки невербален сигнал, че започвате мимолетен роман.
Явно искате да предам на клиентите, че пиете и водите разгулен живот.
За да побързат да преговарят с вас и да приемат вашите условия.
Хайде да не губим време, кажете какво искате.
Мислиш се за много умен, а?
Просто съм внимателен и образован.
А вие днес няма да правите секс. Използвали са ви, само за да покажат
яростен и непокорен характер.
Демек, ти ще правиш секс, така ли?
- Нямах това предвид.
И съм много силен, така че не ви съветвам...
Усеща се, че имате опит.
- Учила съм за медицинска сестра.
Така ли? Интересно.
Обикновено сурогатните майки са девойки без образование.
Да не говорим за медицинско.
- Не мърдайте!
Варя, наеха ме, за да нормализирам ситуацията.
Позволиха дори малко да увелича хонорара ви.
Но не мисля, че проблемът е в парите.
Не изглеждате като алчен човек, който изнудва горките бездетни хора.
Защо искате да изглеждате така, е друг въпрос.
Не мърдайте.
Имам чувството, че носът ви е чупен поне десет пъти.
Не са десет... Но сега говорим за вас, а не за мен.
Разбирам ви, идвате от малък град, без никаква подкрепа.
Вкарали сте данните си в базата за сурогатни майки.
После, когато са ви повикали... милион и половина не са малко пари.
Съгласили сте се с всички условия, а седмица след оплождането
ви е обзело безпокойство...
Искали сте да се откажете, без да губите парите.
Станало е ясно, че не може, и...
Заболя ме.
Кой ви каза? Мениджърите ли?
Мениджърите са се интересували от вас, докато ви свържат с клиентите.
Не мисля, че много ги безпокои какво става с вас.
Така че, какво не ви устройва, Варя?
Няма да ме разберете.
Не, че не спазват договора...
Работата не е в парите.
Не искам и... не мога да живея с тях.
Отнасят се с мен като с животно.
Мъжът пак горе-долу, само дето ходи, сякаш съм празно място.
А тя само гледа да се заяде за нещо.
Не знам как да го обясня.
Няма да мога...
Няма да издържа още 26 седмици.
Ще направя аборт.
После нека предявяват каквато си искат неустойка.
Няма да го направите. Иначе щяхте да пиете от бирата.
И двамата знаем, че няма да го направите.
Не съм толкова сигурна.
По договор ли сте длъжна да живеете с тях?
Да, там пише, под контрол.
Но без конкретен адрес?
- Без.
Само че аз и без това няма къде другаде да живея.
Ясно. Да тръгваме!
Къде?
- Ще обясня по пътя.
Мотя, запознай се. Това е новата ти съседка Варя.
Здравейте.
- Здравейте.
Шефе, имате...
- Не казвай нищо.
Покажи покоите ни - баня, тоалетна - къде може да си вземе кафе.
Не е "Хилтън", разбира се, но е уютно.
- Шефе, какви покои?
Вие сте тук, аз - там, а Варя къде?
В кабинета ми.
- Вие кабинет ли имате?
Да, Мотя. Тази част от офиса е кабинетът ми.
Тя е бременна.
- Тоест, тя...
ще бъде тук с вас?
- Не. Аз също се местя днес. Край.
Разполагайте се. Тук е много хубаво, макар че на пръв поглед не личи.
Шефе! Почакайте, шефе! Вие седнете, сега се връщам.
Благодаря.
- Шефе! Един въпрос.
Отговорът е: не, детето не е от мен.
- И от вас да е, аз питам за друго.
Тогава и аз имам въпрос: разкодира ли телефона?
Защитата е сериозна. Честно казано, може въобще да не успея.
Лошо. Минус за теб.
- Дайте го в ЦРУ, ако ги убедите.
Не се прави на шут, не ти отива. Какво искаше да питаш?
Знаехте ли, че Катя там... се среща?
Какво прави?
- Че има нов ухажор?
Не знаех. Но ние напоследък рядко се виждаме.
Ясно.
- Мотя, казвам ти го като на колега...
Много обичам сестра си. Тя е прекрасна и невероятна.
Но ако мислиш само за нея, ще получиш комплекси и депресия.
Превключи вече. Излез с приятели, запознай се с някоя...
Нямам приятели!
Освен вас.
Добре, приятел, обещавам ти в края на седмицата да се напием
и проведем сеанс срещу любовна мъка.
- Благодаря.
Аз не толкова заради себе си. Просто е странно, тя на 19, той на 60.
Или повече.
- На колко е той?
Не съм се вглеждал особено, но има към 60.
Или повече.
Добре тогава...
Когато се оправиш с бременната, виж го тоя дядо, какъв е и какво иска.
А аз ще се включа след това.
- Аз и без вас щях да го проуча.
Да, но за своя сметка. А така влиза в трудовата ти дейност.
Между другото, шефе, кога ще получа заплата?
Знам, че ме чувате!
Здравейте, Семьон. Видях се с вашата сурогатна майка.
Причините са много. Мисля, че хормоните са виновни.
В крайна сметка, нещата не са толкова зле. Има шанс.
Здравейте, Женя. Къде е стаята на Варя?
Там.
- Прекрасно! На първия етаж?
Отлично. Малка е, но нищо.
Не обичам стълбите.
Какво значи това? Ще се върне ли или няма?
Не сме говорили за връщане. Искахте да не ви шантажира с детето,
и тя ще престане. Точно както се бяхме разбрали.
Къде е тогава?
Сьома, кажи нещо.
- Аз чакам. Ще ни обясните, нали?
Обезателно. Засега Варя ще живее у мен.
Шест месеца. А аз съответно, у вас, защото нямам второ жилище.
Къде е тоалетната, впрочем?
Не, не, почакайте, така не става.
- Защо?
Аз не съм претенциозен. Ям, каквото ми дадат. О! Хубава кухня!
Обичам пастелните цветове.
Тя имаше ли си рафт в хладилника? Нали може да заема?
Не сме се договаряли така.
Каква е разликата? Било ви е неудобно да живеете с капризната майка.
Направихме рокада. Смятайте, че съм сурогатен баща.
За банята има ли ограничения кога да се къпя?
По принцип може да ви запазим хотел.
- Моля ви, не се притеснявайте.
Там ще се чувствам самотен.
- В смисъл?
Що за глупости обсъждате? Помолихме ви да решите проблема с откачената,
която носи детето ни. Не сме търсили наемател, още по-малко
вас.
- Обиждате ме. Защо се ядосвате така?
Защото в дома ми идва чужд мъж. Вие нямаше ли да се ядосате?
Не. При мен също живее чужд мъж. Момче, де. И нищо, свикнахме.
Нали искахте дете? Ще имате дете.
Помощникът ми е прекрасен, ще се погрижи тя да роди здраво момче.
Не, не, не! Аз исках сама! Исках да я контролирам!
Да виждам какво си позволява! Нея, а не вас!
Спокойно.
- Не ме пипай!
Приблизително така си и мислех.
- Мислели сте си - какво?
Семьон...
Позволете да поговоря със съпругате ви насаме. Извинете.
В смисъл?
- Няма да говоря с вас, и то насаме!
Сигурна ли сте?
Аз мога и пред мъжа ви, но става дума за изследванията ви.
Едва ли ще искате да споделите всички подробности.
За какво говорите?
Евгения?
Сьома...
Аз просто...
Ще поговорим и той ще си тръгне.
- Става все по-интересно.
Тя после обезателно ще ви посвети във всичко.
Никога нямаше да дойда, ако знаех, че ще ровите в изследванията ми.
Колега на Семьон ви препоръча. Излекували сте някой от клаустрофобия.
Не съм ровил в изследванията ви.
Тогава за какво искате да говорим?
- За тях.
И без да ги гледам, съм 100% сигурен, че можете да родите самостоятелно.
Да, може би сте имали трудности, но непреодолими проблеми -
със сигурност не.
Извинете, но и в помятанията ви силно се съмнявам.
Вашата сурогатна майка е адекватна, доколкото може в тази професия.
Но според това, което ми каза, вие...
Вие правите всичко, за да прекратите договора.
Колко бани имате? Три?
Тогава какъв смисъл има да ограничавате времето за къпане?
Видях рафта й в хладилника, побира половин парче салам и йогурт,
макар че останалото място е празно. Вие я пресирате за всичко.
Може би вие самата не осъзнавате защо, но отговорът е близко до ума.
Вие просто не желаете това дете.
Откъде ви хрумна? Защо тогава се блъскам с тази
сурогатна идиотка? Плаши ви самата мисъл,
че то ще се появи на света.
Било ви е страх да родите, убедили сте мъжа си, че не сте зрава,
че е нужна сурогатна майка. Но това не е решило проблема.
А цялата работа е там, и вие все още не го съзнавате,
че ви е страх не от бременността,
а от самия факт, че ще се появи дете.
И ако не се заемете с това, реално ще я докарате до аборт
или помятане.
Не съм искала нищо подобно.
- Съзнателно не сте.
Ние рядко си даваме отчет защо извършваме едни или други постъпки.
Според вас, само аз ли съм виновна?
- В живота никога не е така.
Цели поколения си късат нервите заради травми, получени по наследство.
Страхът от появата на дете не възниква от само себе си.
Той е резултат от вашия опит.
Травмиращо събитие или установка, получена в детството.
Простете, но щом сте платили авансово, ще се наложи да преодолеете травмата.
По какъв начин?
За начало опитайте самостоятелно да си поставите диагноза.
Какво ви се е случило?
Не зная...
Женя...
Можем дълго и скучно да вадим това от вас за 20 хиляди на сеанс.
Но истината е там, че пациентите и без това разбират какво им е.
Просто се страхуват да си го признаят.
По-приятно и комфортно им е, ако психологът ужким сам открие проблема.
Като в игра на криеница.
Вие ще се криете зад завесата, където ви се виждат краката,
а аз ще се правя, че не ви забелязвам, дарявайки ви с радостната увереност,
че сте се скрили прекрасно.
Само че вие не сте на пет годинки.
Сега може по друг начин.
Може би е заради мама...
Изчезвай оттук! Бързо!
- Аз се скрих първа тук.
Аз се крия постоянно тук, това си е мое място. Хайде, изчезвай!
Няма!
- Глупачка, ще намерят и двама ни.
Нека! Няма да се махна.
- Тъпачка.
Прав беше татко за тебе.
- Какво е казал за мен?
Каквото трябва.
- Кажи! Кажи какво е казал!
Каза, че по-добре да не беше се раждала.
Каза, че мама е умряла заради теб. Разбра ли?
Убила си я, когато те е раждала.
Ако те нямаше, щеше да е по-хубаво. Мама щеше да е жива.
Не е вярно!
- Вярно е.
Не е вярно!
- Чух го с ушите си.
Намерих ви! Намерих ви!
- Не е вярно!
Не е вярно! Не е вярно! Не е вярно!
Не е вярно! Кажи, че не е вярно.
Нека каже, че не е вярно.
Нужни ли са някакви пояснения?
Или сама разбирате всичко за себе си?
Искате да кажете,
че се страхувам от детето, защото мисля, че ще ме убие?
Както аз съм убила мама?
- Да.
Страхът от смъртта е най-силният и ирационален страх.
След такава травма някои се страхуват да не навредят на детето.
Други се страхуват за себе си.
Проблемът дълго време е бил латентен, защото не сте разбирали какво ви е.
Дори не зависи от раждащата жена. Самото раждане предизвиква тревога.
Нещо повече, това няма да се промени и след появата на детето.
Излъгахте ли мъжа си за спонтанните аборти?
Ще му кажете ли?
- Защо да го правя?
Повикан съм да реша проблема, а не да ви разобличавам.
Мъжът ви има доверие, иначе нямаше да позволи
да тормозите сурогатната майка. Да оставим нещата така, както са.
Аз направих аборт.
Цялата треперех, разбирате ли?
И аз не знам,
просто се ужасявам от това,
което може да се случи.
Какво да правя?
Хубаво е да преминете дълга терапия заедно с баща си и брат си.
Татко вече го няма.
Брат ми не мисля, че ще се съгласи.
- Ясно.
Тогава ми дайте време да помисля.
Артьом Александрович...
Забравихте си чантата.
Празна е. Взех я за по-голяма убедителност.
Стой!
- Не.
Ще разкъсам всичките ти дрехи, само едно нещо ще оставя.
Кое?
- Чорапките.
Чорапките? Може да ги оставим за интрига.
Идиот.
- Защо сме такива кретени.
Защо се хилим? Къде ни е романтиката?
- Да върви по дяволите.
Ти си най-добрият мъж на света. С теб всичко ми харесва.
Да, аз съм дяволски добър.
- Тук трябваше да има друга реплика.
Каква? Подсказвай, за кого?
- Глупак.
Опа, нови входни данни ли имаме сега?
Първо най-добрият, а сега - кретен?
- Добре, де, потвърждавам.
Какво? Че съм кретен?
- Обаче най-добрият.
Щом почнахме с признанията...
Аз, изглежда, те обичам.
Стига! Престани.
Хайде, де, Ира.
- Романтиката дойде.
Ира!
- Добре, де.
Изглежда, аз теб също.
Не разбирам защо протакаме.
Ела при мен.
Може без това.
- Как така?
Хайде без това.
Не че не ти вярвам, но...
На твое място не бих рискувал.
- Ден...
Нямам нищо против...
да имам дете от теб.
Извинявай, сериозно ли говорим?
Да.
- Ами виж, аз...
не съм против, но...
Ти какво, сега ли го искаш?
Аз отдавна не съм на двайсет,
така че - да. Аз съм за и по възможност, сега.
В Щатите хората раждат след 50 и нищо, без проблеми.
Ние не сме в Щатите и не искам на 50.
- Ясно.
Ира...
- Защо се впрегна така?
Току-що ми каза, че ме обичаш.
- Да.
Мисля, че това означава повече, отколкото "хубаво ни е в леглото".
Разбира се, че значи повече, Ир. Но...
Не искам да направя дете, а после да разбера, че сме сгрешили.
Можем ли да почакаме?
Можем.
Можем, да.
С удоволствие ще почакам някой и друг месец.
Между другото, когато ни запозна, твоят приятел каза,
че са ти нужни деца.
Сериозно?
- Да, представи си.
Така ли каза?
Ира, къде отиваш?
- Да изучавам международния опит.
А ти в това време реши какво искаш.
Ако поводът е прекрасната татуирана особа, не подлежи на връщане.
Ти самият пожела да ви запозная.
Тьома, за какъв дявол?
- За какъв дявол какво?
Защо си й казал, че искам дете?
- Не казах, че искаш, а че ти е нужно.
Има принципна разлика.
- Тоест, ти знаеш, че ми е нужно дете?
Да, в твоя случай само това може да намали инфантилизма ти.
Тьома, не искам нищо да намалявам! Защо решаваш вместо мен?
Заради теб нямам нищо! Нито секс, нито нищо.
Сигурен ли си, че е заради мен?
А не е ли, защото не можеш да изградиш комуникация с противоположния пол?
С кого не мога, Тьома? Имал съм два пъти повече мацки от теб!
Стига, Ден, извинявай.
Тъкмо сега ми се очертава секс.
Кучи син!
Какво ще правим? Да идем на кино?
Скучно е. Кажи нещо по-интересно.
По-интересно?
Тъкмо татко не е вкъщи.
- Отлично. Значи, кино у дома.
Остани да живеем заедно.
Изкушаващо.
Дори не можеш да си представиш колко.
Оставаш ли?
Артьом Александрович, притеснявам се, когато ми звъните.
Добро утро. Защо така?
- Изчакали сте да стане 9.00,
звъните, значи имате спешна работа, която не търпи отлагане.
Но ще изисква от мен известни усилия или дори престъпление по служба.
Не го приемайте толкова сериозно.
Една последна молба и никога повече няма да ви безпокоя, кълна се.
От своя страна ще бъда открит за ваши молби, услуги и консултации.
Какво искате този път?
Да подпиша фалшива диагноза? Да пусна на свобода буйни пациенти?
Нали имате собствена линейка?
- Плашите ме, Артьом Александрович.
Какво сте намислили?
- Пратете ми, моля, номера на екипа.
Не можеш да спиш? Съвестта ли те мъчи?
- Прости ми, Ден.
Признавам, прекалих.
- Верно си луд.
Да вървим, чакат ни велики дела.
- Какви велики дела?
Знам как да ти решим проблема.
- Как?
Сега ще ти обясня.
- Имам работа.
И без теб ще изтровят бръмбарите и ще проведат събранието. Идвай!
Къде?
- Обещах да помогна на една родилка.
Тъкмо и теб да излекуваме.
- Обясни нормално, каква родилка?
Къде отиваме?
- Спокойно, всичко ще обясня.
Къде сме? Тьома!
- Не се притеснявай, ще ти хареса.
Добър ден. Вече сте облечена, чудесно!
Защо не се обадихте?
- Обмислих всичко.
Това е Денис, той има сходен проблем.
- Здравейте.
Какъв сходен проблем?
- Скрит. Няма време за обяснения.
Чакат ни. Скоро започват занятията.
- Какви занятия? Не се прави така.
Отивам в офиса. Вече закъснявам.
- Елате, ще успеем.
Денис отложи продажбата на офиса си заради вас. Той също е бизнесмен.
Но не мрънка.
- Как да не мрънкам? Мрънкам!
Качвайте се, моля. Обещавам, ще успеем. Качвайте се!
Дишаме едновременно.
Момичета, важното е да ви бъде комфортно и приятно.
Момчетата да помагат активно.
Вдишване, издишване.
- Какво е това?
Арина! Аз съм Артьом. Помощникът ми е говорил с вас.
Това е обещаната двойка, Денис и Женя.
Подготвят се да станат родители, но вече искат да съберат опит.
Аз? Аз не искам.
- Да не си полудял? Що за глупости?
Извинете, но имаме занятие. Така че, или влезте, или излезте.
Хайде, по-весело! Или ще кажа на мъжа ви за абортите.
Правете, каквото ви казвам.
- И без това обещахте да не казвате.
Ако откажеш, повече няма да видиш жената-стрийт рейсър.
Гадняр.
- Присъединявайте се, отпуснете се.
Вземете си постелка и елате в центъра.
- Благодаря.
Вечно ме вкарва в съмнителни истории.
Какво съм виновна? Познавам го бегло.
- Говоря условно.
Разменете си местата. Ръцете горе.
Мъжете помагат, изпънете ръце назад. И тялото. Плавно, внимателно.
Помагаме...
- Помагайте, не ме дърпайте.
Трябва да изтеглям.
- Браво! Сега краката.
Не двата едновременно, един по един.
Вдигнете двата крака, отпуснете се.
- Глупости, опитай да се отпуснеш.
Вдишваме, приклякаме, и подаваме на мама.
Може ли първо той?
Внимателно.
- Извинете.
Вдишване...
- И аз ли да клякам?
Разбира се. И предаваме на мама.
- Мамо...
Усмихваме се.
Вдишване... Браво.
Какви чудесни млади родители! Да ги аплодираме! Браво!
Стрелецкий.
Тук ли сте вече? Отлично. Излизаме.
И?
Вземете. Как трябваше да помогне това?
Сега да падна на колене и да кажа, че сте ме излекували?
Какво трябва да почувствам?
- Нищо особено.
Исках само да усетите атмосферата. Нищо повече.
В девет сутринта? Отлично. Усетих. Ако циркът свърши,
мога ли вече да отида на работа?
- Аз като съпруг имам същия въпрос.
Разбира се. Ще ви закараме с всички удобства.
Моля.
А това за кого?
- За бързина.
Така се казва - бърза помощ.
- Въобще не е смешно.
Ако не помогне, връщам парите.
Ти стига си хленчил и прави, каквото ти казвам.
Къде да седна?
- На кушетката, няма къде другаде.
Какъв е адресът на офиса?
- На "Белоруска".
Влизай. На "Белоруска", ако обичате. Включете лампите за по-весело.
И в Бърза помощ ли работите?
- Не, това е между другото. Хоби.
Подпишете тук, моля.
- Доста бих си помислил,
преди да подпиша каквото и да е.
- Ден, тук си само за компания.
Какво е това?
- Отказ от претенции.
Не че настоявам, но без това ще бъде трудно да работим.
Подписвайте.
- Артьом Александрович, аз съм юрист.
Ако възникне повод, все едно ще ви дам под съд,
независимо от тази хартийка.
- Така ли?
Жалко. Преди сработваше.
Нищо, ще действам на своя отговорност. Започваме ли, момчета?
Какво да започваме?
- Легнете удобно.
Удобно за какво?
- Родилка, около 30-годишна.
Има контракции. Пратете екип.
- Правете това, което казват лекарите.
Претенциите - после в съда.
- Присмивате ли ми се?
Да не мислите, че е много смешно?
- Приемете съвет от патил човек:
съпротивата е излишна.
- Кислородна вода, конци.
Почакайте! Какво правите? Не разбирам.
- Спокойно! Откриваме родовите пътища.
Полудяхте ли?
- Кротко, кротко. Всичко е наред.
При контракция дишайте дълбоко, притискайте брадичката си към гърдите.
Вие добре ли сте? Той ли ви каза, че раждам?
Не съм бременна! Вижте, нямам корем!
- Тихо! Тихо!
Болката е нещо нормално. Малко търпение и всичко ще свърши.
Нищо не ме боли!
- Да й бия обезболяващо?
Промедолът е на учет, така ще роди.
- Но аз не раждам!
Дайте нещо седативно. Както са ни учили - преди контракция.
Дишайте дълбоко.
- Точно така.
Всичко е наред. Дишаме, напъваме.
Спокойно, до теб съм. Всичко ще е наред. Обещавам.
Напъвай се! Още, още!
- Почини си.
Дишайте! Между контакциите по-дълбоко.
- Всичко ще бъде наред.
Обещавам ти.
- Пълно разкритие на матката.
Това е просто паническа атака. Сега ще мине.
Да, да, да, напъвай!
- Давай, давай! Герой.
Давай, давай!
- Готово! Малко остана.
Ден, какво ти става? Взех си беля на главата!
Всичко свърши. Ти си герой.
Ей, такова... спри.
- Готово, стигнахме.
Благодаря.
Разбирам. Беше страшно.
Но по-лошо няма да става. Вие се справихте.
Да, бе.
Майка ви не е починала, защото ви е раждала.
Починала е заради неквалифицирана помощ.
За съжаление, се случва. Хората умират по най-различни причини.
Ние въобще сме много крехки същества.
Имаме само един начин да станем безсмъртни -
простете атеизма ми -
това са децата.
Било ви е страх, защото подсъзнателно сте свързвали смъртта си
с появата на дете.
Нещо като родово проклятие.
Смятайте, че вече е снето.
Вие сте жива и ще може да родите.
Ако искате сама, ако искате - с помощта на вашата сурогатна майка.
Без двайсет е, няма да закъснеете.
Не, аз по-добре да си взема отпуск за днес.
Отлична идея. Ако може, ще ви изпратя.
- Благодаря.
Тоест, мен на работа няма да ме откарат с включена сирена?
Е, Ден, извинявай.
Тьома, ти защо ме повика? Обясни ми.
За да разбереш, детето не е страшно.
- Да съм те молил?
Просто свиквай с ролята на баща. Ще ти потрябва.
Знаеш ли, Тьома, ти...
Иди се прегледай. Всичко хубаво.
Артьом Александрович...
Ако смятате, че съм готова, може ли да вземем Варя?
Отлично. Перспективата да бъда в хотел не ме привличаше много.
Свикнал съм с Мотя.
Мотя ви е страхотен. Само че тъжен.
- Защо? Нормален съм си.
За човек, чиято годеница му изневерява с дядо, е много добре.
С кого?
- С дядо.
Да, не само вие имате трудности.
Шефе, трябваше ли да казвате на всички?
Аз просто стимулирам изследванията ти.
И смятам веднага да се заема с твоя проблем.
Александър Андреевич!
- Къде се е дянало кафето ми?
Момент.
Кайвето, кайвето... Къде е кайвето?
Ето го. Прибрах го, за да не изветрее.
- Моля ви се...
Малко неща в тоя живот могат да ме извадят от релси.
Всъщност, две - когато ми пипат нещата и когато грешат думата "кафе".
По телвизора казаха, че и така може.
- Значи три.
И когато се позовават на телевизора.
Александър Андреевич, аз изчистих.
Оставих лекарствата както обикновено, нищо не съм пипала.
Може ли да си тръгвам?
- Да, разбира се.
Благодаря.
До утре.
Добре ли сте?
- Да, отлично.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven