Sudsakorn (2006) Свали субтитрите
От лапите на океанската пеперуда, принц Апаймани
бил спасен от една русалка.
Те останали да живеят на остров Кайбисадарн.
Много неща ги свързвали.
Те се влюбили един в друг.
Когато дошло време, принцът да се върне в своето царство,
русалката била бременна.
Той и оставил своята фиба, в знак на любов.
Съвсем скоро русалката родила момче. Старият отшелник на острова
го нарекъл Судсакорн. Той го научил на послушание.
Когато Судсакорн се отправил
да търси своя баща, принц Апаймани,
започнала тази история.
Учителю!
Дойдохме при теб за помощ.
Помогни ни.
Добре, ще ви помогна.
Вълшебство.
Хайде да му се поклоним.
Мърдайте Долу! Долу!
Тресун, това е последния шанс за всички вас.
Банка! В уговорения час решихме да посетим царството на Рамочек.
Банка, приготви провизии и чиста вода за един месец.
След това ще отидем да се повеселим с Рамочек.
Учителю.
Не се тревожи.
Судсакорн е немирник. Моля те, научи го на послушание.
Немирен означава умен. Всичко е наред.
Ще го науча добре. Не се тревожи, почивай си.
Ти кой си?
- Аз съм Апаймани.
Ти ли си синът на цар Сутада?
Откъде знаете?
Аз съм Усарен.
- Усарен?
Скъпи мой, ценя много твоята помощ.
Но трябва да отида в град Ланка.
Обичам те, Суанмали. Искам да се махна от острова заедно с теб.
Но аз не мога да бъда твоя.
Аз съм сгодена С цар Усарен.
Банка, изпрати послание до принц Срисуван. Ако армията на Урамачак
не дойде тук до 20 дни, то принц Апаймани ще умре.
Погрижи се за моя специален гост.
Обръщай се към него с почест.
Не може да вършиш всичко каквото ти хрумне.
Трябва да искаш разрешение от мен. Майка ти много се тревожи.
Простете ми, не исках да ви тревожа.
Къде беше?
- Кон! Видях чудноват кон.
Как изглежда?
Тяло на кон, глава като на змей с рога.
С опашка на риба, а по цялото му тяло има черни люспи.
Може да ходи по вода и да се гмурка в морето.
Не съм виждал нищо подобно.
Исках да го хвана за вас.
Това е черния Драконов кон. За да го уловиш, ще ти трябва
моето въже и тоягата. Иначе няма да успееш. Аз ще те науча.
Срисуван, ти си много добър.
- Братя, бийте се с всички сили.
Добре, ще се бием с всички сили.
Какво има?
- Има писмо за вас.
Учителю, защо го пуснахте? Едва не загинах докато го хвана.
Судсакорн, ти си длъжен да го пуснеш.
Нека да бъде на свобода.
Когато ти потрябва ще го повикаш. Сега това е твоя Драконов кон.
Судсакорн, трябва да знаеш, щом си уловил Драконовия кон,
значи трябва да се разделиш с мен.
Къде ще отида?
Да търсиш баща си.
Баща ми?
Тази фиба ми я даде баща ти.
Мамо, не искам да заминавам.
Налага се скъпи.
- Учителю, искам да остана тук.
Не искам да заминавам.
Судсакорн, не можеш да промениш съдбата си.
Трябва да намериш принц Апаймани. Той е твой баща.
Ако не помогна на брат си до 20 дни, го чака сигурна смърт.
Щом е така, трябва да побързаш.
Можели да дойда с теб?
Боя се, че не. Навсякъде е опасно.
Ако си с мен, ще се тревожа много повече.
Моля те, не ме оставяй. Няма значение какво ще стане.
Винаги ще съм на твоя страна.
Судсакорн, трябва да се отправиш на изток.
Там ще се срещнеш с баща си.
Судсакорн, грижи се за себе си. А ти се погрижи за синът ми, заради мен.
Какъв е този град?
- Това е град Пака. А ти кой си,
малки йога? Накъде си тръгнал?
Пътувам на изток. Търся баща си.
Слънцето почти залезе. Може би, ще си отдъхнеш в нашия град?
Ще ти приготвя вечеря.
- Много благодаря.
Толкова съм щастлив, че ме спасихте.
Ако не бяхте вие, не зная какво щеше да стане.
Тези същества са наказани заради деянията си,
извършени в миналото. Сега този период изтече.
Могат отново да се преродят.
- Аз съм изплашен.
Не зная какви опасности ме дебнат.
Предстои ти да се срещнеш със злото. Това е предопределено.
Но ти ще си добре.
Тръгвай на изток, всичко ще е наред.
Какво става?
- Усещам, че нещо не е наред.
Ако не беше водата, нямаше да стъпя на този остров.
Аз също.
Съберете се! Пригответе оръжията си.
Май нещо става.
Какво? Какво става?
Какво е това по дяволите?
Махнете се оттук. Бързо.
Какво е това по дяволите?
Какво е това?
Какво е това?
Застреляйте ги! Застреляйте ги!
Застреляйте ги. По-бързо
Бързо, застреляйте ги.
Бързо, бързо. Стреляте, не чакайте.
Ехо. Има ли някой тук?
Какво да правя?
Стой тук докато огледам.
Има ли някой?
Има ли някой?
Драконов кон!
Драконов кон! Стой! Какво правиш с моя Драконов кон?
Какво каза? Каза ли, че коня е твой? Лъжец!
Не лъжа. Това е моя Драконов кон.
- Не ти вярвам.
Такъв хлапак не може да има такъв вълшебен кон.
Лъжеш! Лъжеш!
Защо ме биеш?
Искам да видя дали си достатъчно силен за да укротиш Драконовия кон?
Добре ли си?
Не исках да те нараня.
Аз съм вълшебник. Добре съм.
Но как иначе да се убедя, че това е твоя Драконов кон?
Този Драконов кон е мой, наистина.
А ти кой си? Какво правиш сам в тази пещера?
Аз съм вълшебника на остров Паном. Защитник на своя народ.
А ти? Как се казваш? Накъде си тръгнал?
Казвам се Судсакорн. Пътувам на изток, за да се видя със своя баща.
Нима не знаеш, че там е опасно? Може да загинеш.
Да загина? Защо?
Защото на изток е киселинното море.
То погубва всички живи същества наоколо.
Такова малко момче, като теб, няма да оцелее.
Помисли. Това е много трудно пътуване.
Киселинното море е смъртоносно, но не се страхувай. Аз има защитно
магическо заклинание. Ще те науча.
Наистина ли?
Наистина, не помниш ли, че съм вълшебник?
Преди това, ела с мен в пещерата да си похапнем вкусно.
Наистина ли?
- Да, ще те науча на всичко.
Наистина ли?
- Наистина, ще те науча на всичко.
Да вървим, ще те науча.
Какво става?
С моите войници намерихме тези тела на брега.
Преди смъртта си един от тях ни разказа
за някаква гигантска пеперуда.
Вече за четвърти път чувам за това.
Гадателю, какво мислиш за това?
- Доброто ще победи злото.
От запад ще дойде силен мъж и ще ни спаси.
Ще ни избави от проблемите ни.
Вече два пъти казваш това.
Ваше Величество, сигурен съм че ще е така.
След седем дни, ако не се отзоват доброволци на помощ,
сам ще поведа армията към острова.
Малкият ми, йога.
Ще те науча да медитираш. Ще управляваш съзнанието си.
Това е начина по който трябва да медитираш.
Седни и дишай дълбоко. Когато вдишаш
произнеси "Ще бъда", когато издишаш "Да".
Отпусни се, сложи пръчката до теб.
Не се тревожи за нищо. Аз ще се погрижа за теб.
Дишай дълбоко... Вдишваш - "Ще бъда", издишаш - "Да".
Съсредоточи се. Можеш да управляваш съзнанието си
за каквото искаш, малкият ми йога.
Аз не съм искал да те нараня. Защо постъпваш така с мен?
Не си ме наранил, но имаш вълшебна пръчка.
И този Драконов кон.
Не ти желая злото, но ми трябват тези две неща.
Време е да умреш.
Драконов кон, ако се съпротивляваш ще те убия.
Оттук нататък ще пътуваме заедно. И аз съм твоя нов господар.
Как смееш да риташ? Ще те убия.
Кон чудо!
Поклонете се пред царя.
Кой си ти? Как се осмеляваш да застанеш пред царя?
Аз съм вълшебника на остров Паном. Искам да зная къде се намирам.
Това е град Карачек. И се управлява от цар Суретай.
Виждам, че си чуждоземец. Не си наш поданик.
И ти и Драконовия ти кон си вървете по пътя.
Войници! Арестувайте го!
Спрете!
Този човек се осмели да застане на пътя на Ваше Величество.
Кой си ти?
- Вълшебника на остров Паном.
Всички ме наричат Голия факир. Аз съм тук за да предотвратя
идването на злите сили.
Останете в моя дворец.
- Добре.
Ето го моя дворец.
В него се допускат само посланици и дворцови гости.
Ти си наш специален гост.
Скъпи, къде отива конят ти?
Попитах къде отива твоя кон?
- Пуснах го да попасе.
Не за дълго. Пускам го винаги. И той се връща бързо.
Когато си почивам го пускам.
Така да бъде. Добре дошъл в моя дворец.
Почини си, чувствай се като у дома си.
Кой е този?
Не зная, но татко ми каза, че е вълшебник.
Чакай!
Побързай, или ще изпуснем чудноватия старец.
Но аз се страхувам.
- От какво? Това е нашият дворец.
Спри, заповядвам ти, спри.
Заповядвам ти, спри.
Спри.
- Почакай ме.
Кой си ти? И защо бягаш?
- Защо се промъкна в нашия дворец?
Как се казваш?
- Судсакорн.
Защо се промъкна в двореца ни?
- Търся странен старец с бастун.
Странен старец или онзи магьосник?
Вълшебник? Той не е вълшебник, той ми открадна пръчката и коня.
Затова дойдох.
Разкажете ни всичко, моля.
Пусни сестра ми.
- Пусни ме.
Пусни принцесата. Пусни я.
- Никога.
Пусни ме.
- Ти си крадец.
Какво съм откраднал?
- Моята пръчка.
Спри!
Кой ще ми обясни, що за негодник е посмял
да се промъкне в двореца?
Това момче, Ваше Величество, докато съм спал,
е заменило моят жезъл с тази глупава пръчка.
Стар мошенико, ти ме бутна от скалата и открадна пръчката
и Драконовия кон.
- Не, той лъже. Това е моя кон.
Ти лъжеш.
- Ти лъжеш.
Достатъчно! Аз ще разбера кой е прав.
Вълшебнико, къде е твоя кон? Или не е твой?
Отговаряй.
- Мой е. Бях го пуснал да се храни.
Ако коня е твой, ти ще можеш да го повикаш.
Той скоро ще се върне. Мога да го повикам, когато си поискам.
Но ако не се е нахранил, няма да се върне.
Почакайте да се нахрани. Тогава ще се върне.
Животно... не можеш се разбра с него.
Добре. Значи казваш, че това е твоят кон?
Можеш ли да го върнеш?
Имаш ли някакво оправдания?
- Това е лъжа.
Ваше величество, той е магьосник. Използва магия за да привика коня.
Затова успя.
- Мошенико, още ли се инатиш?
Войници, отсечете му главата.
- Не!
Аз съм вълшебник остров Паном. Кой ще посмее да ме убие?
Ваше Величество, бъдете милостив.
- Говори.
Моля ви, не го убивайте.
- Значи не му се сърдите?
Аз бях зъл, но стария вълшебник ме научи, че не трябва да бъдем зли,
а трябва да умеем да прощаваме.
- Гадателю, може би това момче...
Войници, изпълнявайте всички заповеди на момчето.
Ти, жалък фокуснико, напусни града и никога не се връщай повече.
Върви си!
Войници, дръжте го.
Кой ще посмее? Имам вълшебна пръчка.
Спри, аз се предавам.
Колко има до Дяволския остров?
След няколко часа ще стигнем до там.
Господарю.
Принцът и Принцесата са тук.
Постъпките на Ваши височества са много неразумни.
Ако царя и царицата разберат, ще се притеснят.
Не се безпокой, вече им написах писмо.
Жадувам за приключения. Не се притеснявай,
мога да се грижа за себе си.
- А кой ще се грижи за принцесата?
Не отиваме на разходка, а на бой с гигантски пеперуди.
Аз също мога да се грижа за себе си.
Да, това са просто гигантски пеперуди.
Една стрела - една мъртва пеперуда.
Лесно е. Не ме плашат.
- Позволете да дойда с вас.
Моля ви, нека дойдем с вас. Няма да сме ви в тежест.
Земя! Дяволския остров!
Пазете се! Пригответе оръжията!
Лъкове, копия, мечове! Задния ред, пазете Принца и Принцесата.
Помощ! Помощ!
- Судсакорн!
Пусни сестра ми.
Убийте ги!
- Помощ!
Не стреляйте, ще уцелите принцесата.
- Принцесо!
Драконе!
Помощ! Помогнете!
Помощ! Махай се!
Принцесо!
- Помощ!
Помощ!
Помощ. Помогнете!
Помощ!
Судсакорн!
Вие няма да нападате повече никого.
Най-накрая се срещнахме, Срисуван.
- Дошъл съм за Апайманеми, моя брат.
Добре, но само през трупа ми.
Както искаш.
Ако загубиш, брат ти ще загине заедно с теб.
Време е да ви напусна.
Желая ти лек път, и да намериш баща си.
Успех.
Няма да те забравя, Судсакорн.
- Аз също!
Довиждане!
Стрелци!
Готови!
Сега!
Напред!
В атака!
Разбийте ги!
Разбийте ги!
Достатъчно, Усарен. Стига толкова трупове.
Срисуван!
Усарен, пусни Апаймани.
Ще се предадеш ли?
Не, Срисуван.
Искаш ли да кажеш нещо за последно?
- Щом съм победен, убий ме.
Не! Цар Усарен веднъж ми спаси живота.
Цар Усарен, върви си.
Пак ще се срещнем, Срисуван.
Признателни сме ти за помощта.
Как се казваш?
- Судсакорн.
Кой си? Откъде си?
Откъде имаш тази фиба?
Даде ми я майка ми.
- Майка ти?
Значи русалката ти е майка?
Судсакорн бил преизпълнен с благодарност към баща си,
принц Апаймани, който никога до тогава не бил виждал.
Той бил идеалния син. А поуката от историята е:
"Доверявай се, но не на всеки".
Така написа знаменития тайландски поет Супхорн Пху.
Превод и субтитри Megi53