In the Mouth of Madness (1994) Свали субтитрите
САМ НИЙЛ
ДЖУЛИ КАРМЕН
ЮРГЕН ПРОХНОВ
В УСТАТА НА ЛУДОСТТА По романа на Джон Карпентър
Дейвид Уорнър
Джон Глоувър
Бърни Кеиси
Питър Джейсън
и Чарлтън Хестън в ролята на Джаксън Харглоу
Музика Джон Карпентър & Джим Ланг
Изпълнителен продуцент Майкъл Де Лука
Дизаинер продукция Джеф Стивън Гън
Сценарий Майкъл Де Лука
Продуцент Санди Кинг
Ало, приемам.
Тук е Сепърстейн. Къде е той?
Той е дезинфекциран, разбирам.
Точно така. Доведете го горе.
Режисьор Джон Карпентър
Той идва.
Много добре.
Трент?
Джон Дж.
Поставете го в номер 9.
Ти кучи син!
Дръжте го.
Вкарайте го вътре.
- Не, не мен!
Не, чакайте, чакайте!
Станала е грешка. Виж, съжалявам за топките.
Просто случайност, това е всичко.
Чакайте!
Аз не съм луд.
Чувате ли? Аз не съм луд.
И аз не съм, ако той не е!
И аз също.
Аз не съм луд!
Току що започнахме.
На всичко отгоре и "Дърводелците".
Така че, пусни ме да си ходя.
Това е отвратително като за финал.
Това не е краят. Все още не си я чел.
И така.
- Значи е пристигнал този следобед?
Да. Но как пристигнахте толкова бързо?
Следяхме всички предавания
на полицейските и спешните канали.
Този пасва на симптомите.
- Мислите ли, че той е един от тях?
Г-н Сепърстейн, уверявам ви,
че съм тук, за да открия точно това.
Явно нещата са доста зле там навън,
за да дойдете тук.
Това ли е?
- Да.
Молил ли е досега за нещо?
Само... за едно.
Eдин черен пастел.
Изчакай.
Какво ново?
- Казвам се Д-р Врен
и ще опитам да те измъкна от тук.
След цялата ми предекорация?
Не. Мисля, че ще остана.
Има един пазач с чифт подути ташаци,
който се кълне, че искаш да излезеш от тук.
Ами аз, разбираш ли...
размислих.
Разбирам.
Кръстовете създават приятно усещане.
Почти успяват да те крепят тук,
когато видят това, нали така, Джон?
Имаш ли цигара?
Очакваш да чуеш за моите "тях", нали?
Твоите какво?
Моите "тях".
Всеки параноик-шизофреник си има едни
"негови", "тяхни".
И ти искаш да чуеш за моите "тях", нали?
Искам да знам как се озова тук.
Нещата станаха лайняни там навън, нали?
Нека да говорим за теб.
Както кажеш.
Аз съм...
Аз бях застрахователен следовател, волнонаемен.
Проверявах странните искания, измамите...
и неща от тоя сорт.
Напоследък имах късмета да работя за фирма тук в града.
И всичко това започна с едно изчезване.
Изчезването на Сатър Кейн.
Малко е топло тук, нали?
Направо завирам.
Колко дълго ще ме държите тук?
Имам предвид...
Аз се грижа за цялата документация.
Проверката трябваше да бъде преди три седмици.
Нали така? Не е ли вярно това?
Ами, обикновено, да, става точно така,
но аз имам няколко въпроса относно пожара.
Още въпроси.
- Вече отговорих на въпросите ви.
Стига, бе хора. Трябваше да бъде отрязано и изсушено.
Чакай, нека да сменим темата за малко.
Виждаш ли, това е Роби, той е собственик на компанията.
И той ме нае да проверя дали нещата вървят гладко, разбираш ли?
Не е нещо важно, но, виждаш ли...
Роби е останал с впечатлението, че ти си бил
този, който е запалил собствената си работилница на Нордън Булевард.
Аз? Това са измишльотини.
В работилницата беше всичко, което имам. Това е целият ми живот.
Повярвай ми, симпатизирам ти.
Ти наистина започна да се потиш.
Да пусна ли климатика?
- О, не, добре съм.
Сигурен ли си?
- Разбира се.
Малко закъснявам.
Трябваше да взема жена си.
О, да, жена ти.
Тя е готина женица.
Ти познаваш жена ми?
Не, не директно. Срещнахме се за кратко.
Разбираш ли, когато разпитвах наоколо, за да проверя историята ти.
Виждаш ли, имаме едни снимки
на жена ти, шляейки се из града, носейки някой от нещата,
които ти си заявил, че са изгорели в пожара.
Не, това е невъзможно.
Не, това са нещата, които аз й купих.
Виждаш ли, проблемът е в това,
че, когато разговарях с нея,
се оказа, че тя знае много повече, отколкото предполага.
Особенно...
Особенно когато й показах снимки на г-ца Палминтери,
която изглежда носеше
дори повече от изгорелите ти неща.
Г-ца Палминтери?
Г-ца Роза Палминтиери.
Малък съвет.
Искаш да дърпаш конците, но не превръщай жена си в съучастник.
Ако е така...
не се шибай наоколо зад гърба й.
Трент, справи се отлично.
Всички казват, че ти си най-добрият в бизнеса.
Да се наблюдава работата ти е невероятно.
Ами, не беше трудно, Роби. Жена му на тоя ме хареса.
От друга страна тоя беше аматьор. С аматьорите е много лесно.
Просто трябва да разбереш кой е професионалист и кой не е.
Именно тогава става интересно, когато преследваш професионалист.
Знаеш ли, повечето от моите търговци
не могат да надушват фалшивите претенции
дори и ако носовете им са приковани към тях, но ти,
боже, ти никога не пропускаш.
- Какво има за пропускане?
Научен си да очакваш най-лошото у хората и ти го усещаш.
Всеки иска да прилича на ангел.
Аз винаги съм там да разчистя бъркотията.
Нека ти кажа нещо.
Престани да си волнонаемен, присъедини се към екипа ми.
Ще ти плащам добре.
Забрави, Роби.
Аз съм вълк-единак. Никой не може да ми дърпа конците.
Когато съм независим, съм щастлив.
- Добре, но работи за мен още веднъж.
Имам доста заплетена каша с Аркейн.
Издателската къща?
- Да, най-големия ми клиент.
Те пуснаха жалба, която ми струва милиони.
Искам те на линия веднага.
Каква е жалбата?
- Сатър Кейн е изчезнал.
Кой?
- Сатър Кейн.
Чел ли си Сатър Кейн?
Какво?
Писателят на ужаси Сатър Кейн,
невинен новоизлюпен феномен
или луд представител на писаното слово?
Това се случи днес пред няколко градски книжарници.
Полицията смята, че бунтът е започнал, защото книжарниците не са направили
допълнителни заявки за последната новела на Сатър Кейн -
"В устата на лудоста".
Кога тази измислица стана религия?
И дали феновете му са опасни?
Само ако пресекат границата.
В настоящите новини имаше единадесет други истории...
Г-н Хардглоу ще ви приеме веднага.
- Благодаря ви.
Вие не ме слушате. Трябваше ми вчера.
Ако изчакате още малко, ще е на първа страница.
Направете го!
Джаксън Хардглоу, г-н Трент. Радвам се да се запознаем.
За мен е удоволствие.
- Извинете за притеснението.
Имаме нещо кризисно, което става.
Всички да излязат, моля.
Трябва да обсъдим нещо с г-н Трент.
Нека Силвия да задържи обажданията, а ти ми доведи Линда тук.
Това беше велико. Аз почти се обърках.
Седнете, моля.
Малко съм нетърпелив тези дни.
Е, Г-н Трент, запознат ли сте с Аркейн?
Ами, като оставим настрана факта,
че сте застраховани в компанията, за която работя,
никога не съм чувал за Аркейн. Съжалявам.
Четете ли книги?
Линда Стайлс, Джон Трент.
Работата на Линда е да чете книги. Тя е един от най-добрите ни редактори.
Откакто е във фирмата, тя се занимава изключително със Сатър Кейн.
Не е ли това човекът, който пише тези ужасни глупости?
Може би той е прекалено изискан за вас.
Сатър Кейн се превръща в най-четения автор в тази страна.
Може да забравите за Стивън Кинг.
Кейн ги надмина всички по продажби.
Е, какво се случи със златната ви кокошка?
Кейн изчезна преди два месеца безследно.
Полицията не откри нищо.
Кой беше последният, който го е чувал?
- Агентът му.
Кейн му изпратил няколко глави
от новата си книга преди около две седмици.
Прост кафяв канап. Без адрес за обратна връзка.
Съжалявам. Имате ли нещо против?
Какво ви каза агентът?
Чухте каквото имаше да ни каже.
За какво говорите?
Разбрах, че сте бил там,
когато бедният човек е превъртял в центъра на Манхатън.
Били сте свидетел на стрелбата, мисля.
Онзи лунатик с брадвата ли? Този ли е бил агент на Кейн?
Не е за вярване, нали?
Да, ами, мислех че човекът, който е надминал Стивън Кинг,
можеше да намери по-представителен агент.
Извинете ме.
Просто малка шега.
Ние не сме в настроение.
Ще се срещнем отвън, г-н Трент.
- Благодаря.
Кейн има франчайзингови акции за един милион.
Той е основен капиталовложител за компанията.
Току що уредихме филмовите права за новата му книга,
а също така и авторските права за единадесет езика...
Книгата, която не можете да намерите?
Ами, агентът му я намери, най-малкото част от нея.
Мислите, че е хвърлил един поглед на това последно творение
и е тръгнал да се разхожда посред бял ден с брадва в ръка?
Мисля, че това е велико. Това е чудесна реклама за Аркейн, велика публикация.
Това не беше публицистична сензация. Вие сте били там.
Романите на Кейн са известни с ефекта си
над нестабилните психически читатели.
Какъв ефект?
- Дезориентация, загуба на памет,
параноични реакции.
- И хората плащат за това?
Сложете го в заглавния клип.
Нуждаем се от вас.
Добре. Защо с вас не се захванем заедно за работа?
Ще започнем с досието му.
- Не мисля така.
Трябва да прегледам договорите му, книжата му, нали разбирате.
Невъзможно. Агентът му винаги е бил между нас.
Та ние дори не знаем къде живее Кейн.
А какво знаете?
За около година преди да изчезне
работата му стана непостоянна, склонна към повече ексцентричност от обикновено.
Той стана по-убедителен, романите му бяха реални, без измислици.
После работата му секна.
Трябва да знам дали е жив или мъртъв. И тази книга ми трябва.
Ще задържим публикацията толкова дълго колкото можем.
Феновете му стават доста неспокойни.
Тези лайна наистина се продават, нали?
Повече отколкото можете да си представите. Изненадан ли си?
Госпожо, нищо не може да ме изненада.
Прецакахме въздуха, водата, прецакахме се един друг.
Защо не довършим работата
като освежим мозъците си долу в тоалетната?
Защо не опиташ да прочетеш романите му?
Виж дали ще ги схванеш.
Имаш ли някой на касета?
И ти ли искаш, приятелче?
Не, успокой се, Роби.
Виж, това е измама, разбира се, че е измама.
Виждаш ли, всичкото това странно поведение у хората, чели книгите му,
побъркания му агент и така нататък
го определям като масова истерия, нали разбираш?
То е като като внезапен феномен.
Това е лудост. Ще отмине.
Това е нещо като таз годишната Ала-Бала. Или нещо от сорта.
Да, за бога, това е извратено.
Не, това е нагласено.
Трябва само да разбера как е нагласено.
Просто въпрос на време.
Ти също?
Господи, имах киселини в стомаха, разкажи ми за това.
Спорадичните размирици продължават да засягат източните градове,
репортажи за насилие от Бостън и Филаделфия
току що пристигнаха.
Полицията продължава да цитира свидетели,
които признават, че са чели последния роман на писателя Сатър Кейн
"Краят на ужаса на Хоб".
Много полицаи са били атакувани
и повече от триста и осемдесет души
мъже и жени са били арестувани в Ню Йорк.
Двама полицаи в Бостън са били посечени смъртоносно
насред присмиващата се тълпа при атака миналата нощ.
Каква е тази ужасна и необяснима лудост,
която е завладяла живота ни?
Какво става с този свят?
Мога да видя.
Извинете?
- Той ви вижда.
Чудесно. Кажи му "здравей" от мен.
Здрасти, Роби. Да. Да, не много.
Взех няколко от книгите на Сатър Кейн.
Току що започнах да ги чета. Ами, това са
долнопробни романи на ужасите. Всички те са доста сходни.
Изглежда всичките имат еднакъв сюжет.
Лигави истории в мрака, хората пощуряват, превръщат се в чудовища.
Забавното е, че те са някакси по-добре написани
в сравнение с очакваното. Някак си те завладяват отведнъж.
Не знам дали това е неговият стил на писане
или неговият начин на описание, или каквото и да е там, но...
Не, не ставай глупав.
И ти ли искаш, приятелче?
Той те вижда.
Какво?
Ама че странна работа.
Прекрасно.
Къде ще ходиш?
Определено си тръгнал нанякъде.
Готино.
Сега вече знам защо Кейн си е правел дизайна сам.
Виждаш ли това? Това е карта.
Червената точка е Краят на Хоб.
Няма го на истинските карти, но виж това.
Двете линии нагоре.
Харесва ти или не, кориците на книгите на Кейн сочат Краят на Хоб...
точно по средата на Нова Англия.
Значи казвате, че е отишъл на някакво измислено място?
Това е реално място в реален щат.
Ню Хампшир, за да сме точни.
- Но то не е отбелязано на картата.
Ами, не на новите, но може би на някоя стара.
Има толкова забравени градове из цяла Америка.
Истинско предизвикателство, нали?
Сглобяваш пъзела, откриваш града
и печелиш кутията за обяд на Сатър Кейн.
Как можем да сме сигурни, че той е там?
Ами, с удоволствие бих отишъл да се убедя.
Искате ли да отида?
Не казвам, че лъжете,
че сте забъркали тази измама,
но простете ми, ако това прозвучи
малко глупаво за мен.
И ако казвате истината, ако наистина си искате автора обратно,
ако наистина си искате книгата,
то тогава може би е от взаимен интерес
да отида и да го намеря.
Нямаме какво да крием, г-н Трент.
Аз искам само полагащото ни се, ако Кейн е мъртъв...
или нашата собственост, ако той е жив.
Доколкото разбирам вие също намате какво да криете,
ето защо съм убеден, че няма да имате нищо против ако Г-ца Стайлс
дойде с вас на това пътуване.
Ами, това си е вашият купон.
Америка.
Прекрасна е.
От изгрев до.
Здрач.
Кой е? Какво?
Вие сте будна.
Не можа ли просто да ме бутнеш, задник?
Какво съм направил?
Загубихме се.
Загубихме се, защото няма такова място като Краят на Хоб.
Ами, ще видим.
Никога, никога, никога
не замеряй шофьора с чипс.
По дяволите. Мамка му.
Задник.
Стайлс, мога ли да те питам нещо?
Наистина ли ти харесва да работиш върху романите на Кейн?
Наистина ли ти харесва да разобличаваш хората?
Да. Направо ги разбивам.
Дори ми харесва.
- Разобличавал ли си някого,
когото познаваш?
- Да, разбира се, че съм.
Не правя никаква разлика. Виждаш ли, в моята работа скоро разбираш,
че хората са готови на всичко.
Ако се замислиш, винаги става така.
Значи не вярваш на никого и нищо.
Да. Но погледни от другата страна,
така много трудно може да бъдеш изненадан от нещо.
Повярвай ми, колкото по-скоро напуснем планетата, толкова по-добре.
Сега вече звучиш като Кейн.
Не, не аз.
Ти си влюбена в Кейн.
Аз просто искам да бъда плашена.
Работата на Кейн ме плаши.
Какво е да си изплашен? Не е нещо реално, нали?
Не е реално от твоята гледна точка,
а в момента реалността споделя твоята гледна точка.
Това, което ме плаши в работата на Кейн,
е какво може да се случи, ако реалността сподели неговата гледна точка.
Чакай, чакай. Не говорим за реалността тук.
Говорим за измисленото. Различно е, нали разбираш.
Реалността е това, което ние си мислим, че е.
Нормалното и ненормалното могат лесно да си сменят местата...
когато ненормалното се превърне в приоритет.
Ще се окажеш в заключена клетка,
чудейки се какво стана със света.
Не, това няма да се случи с мен.
Ще се случи, ако откриеш,
че всичко, което си познавал, е изчезнало.
Ще ти е доста самотно да останеш само ти.
Не е присъщо само за Манхатън,
такъв инцидент имаше и в Лонг Айлънд, който също беше причислен към случая.
Стига бе, не ми пробутвай това. Имам предвид, какви ги говориш?
Че там има някаква болест, разпространяваща се из цялата страна?
Това е някаква невменяемост, която хората получават,
фантасмагории, извън написаното.
Как може да е невменяемост?
Вижте, имам предвид, че това са думи.
Или нещо създадено от пресата?
Мисля, че това са преструвки. Това е всичко.
Боже Господи. Видях...
Крава, овца, прасе? Какво видя?
Няма значение. Нищо не видях.
Господи.
Не го мърдай! Жив ли е?
Не знам.
- Просто не мърдай.
Той ще донесе одеало, така че лежи спокойно.
Не мога да се измъкна.
Не мърдай.
- Те не искат да ме пуснат.
Оправи ли се?
Хайде, да вървим.
Ще кажем на ченгетата, когато стигнем до следващия град.
Добре ли си?
Не мога да повярвам.
Трябва да съм спал през цялата нощ.
Мерси за карането.
Какво е това?
- Виж.
Стайлс, фантастична си. Открила си го.
Какво не е наред?
Ти карай.
Готино, готино, готино.
Улица "Мейн".
Исусе.
Антики.
Погледни го тоя стар боклук.
Чудя се къде ли са го произвели.
Виж. Онези деца.
Не ги ли виждаш?
- Не.
Къде са хората? Прилича на място като от снимка,
където няма никой наоколо.
Хайде.
Стайлс, как разбра за това място?
Мислех си, че никога не си била тук преди.
Не съм. Чела съм за него.
Както и ти.
Сега това е празно.
Обикновено е засадено със странни растения, не помниш ли?
Една нощ, хората от града видели нещо да се движи тук,
нещо ненормално, с ръце като змии.
О, да. "Ужасният край на Хоб".
Хотелът от...
"Ужасният край на Хоб".
Стайлс, знаеш ли какво си мисля?
Определено има перспективи пред град като този.
Имам предвид, неща като туристически потенциал, например, или...
Там зад нас трябва да има картини.
О, да. Хубава е.
Има счупена дъска там.
Добро утро.
Мога ли да ви помогна?
- Надявам се.
Искаме стая, моля.
На път сме за Бостън.
Мислим да направим почивка във вашия известен малък град.
Известен?
- Да, от романите на Сатър Кейн.
Сат-Сатър кой?
Кейн. Чухме, че е идвал веднъж тук
и сега се е върнал завинаги.
Ами, не познавам никого с име Кейн.
Ха. Никой не минава оттук вече.
Нека ви дам ключовете ви.
Искате ли да ви платя в брой, или предпочитате кредитни карти?
О, градски хора.
Г-це Стайлс, ако това е, което видяхте, то...
предполагам че е малко... объркващо.
Малко съм нервен, но...
въпреки това, което видяхте, въпреки това което си мислите...
ние не сме вътре в историята на Сатър Кейн.
Те всичките са тук.
Г-жа Пикман от книгата е лунатичка,
която насече съпруга си на парчета.
Това мило възрастно създание, което срещнахме долу,
не е способна на нещо по-лошо от
това да кисне ченетата си в бирата на мъжа си.
Трент, знам, че приемаш всичко на шега.
Просто ме изслушай, моля те.
Ами ако романът на Кейн не е измислица?
За бога.
Това е реално.
Чуваш ли?
Реалност.
Ако това, което казваш е истина,
през този прозорец трябва да се вижда
черна византийска църква с 50 метрови камбанарии
със златни кубета на върха.
А сега, да погледнем.
Виждаш ли? Реалност.
Не си чел достатъчно задълбочено.
Трябва да погледнеш на изток.
'Това място веднъж е било леговище на дявола,
'по-старо от човечеството
'и по-широко от вселената.
'Било е мястото на болката и страданията отвъд човешките разбирания.
Накара ме да чета тази книга сякаш е пътеводител.
'Там е имало стара каменна църква,
'построена през 1788,
'но черна църква израстнала на мястото на старото светилище
'по начина, по който поглъща умовете ни.
'Сега тук нищо не е останало от това което е било
'с изключение на мозайката на нашия Господар и Спасител
'над порталната врата.
'Някои вярват, че старото светилище все още съществува някъде,
'затворено в това зловещо здание.
'Първобитните жители
'били същества от раса на убийци,
'чиято подла същност се предавала във времето,
'влияещи на историята
'с тяхната садистична порочност.
Това е битката за Рая.
Битката на Архангел Михаил с...
Не ми казвай! "Битката с едното от чудовищата от отвъдното", нали така?
Символизация. Нещата, за които пише Кейн, са неописуеми.
"Отвъд обяснимото". Точно така. Губим си времето.
Би трябвало да поразпитаме за Кейн.
След две секунди ще имаме кого да питаме.
Хайде, трябва да се махаме от тук.
Не можем да останем пред църквата, Трент.
Имат пушки, Трент.
Не, искам да се върна.
Върнете ни го!
Джони! Малкия ми Джони!
Това Кейн ли е?
Влизай в камиона!
От къде се взеха тези кучета?
Виждам.
Кажи ми как разбра за тая сган!
Не можеш да си играеш с мен.
Ще ти кажа как. Тази цялата работа e нагласена от самото начало, ето как.
Ти, Хардглоу и Кейн ме насадихте на това,
така, че да дрънкам пред медиите за обитавания от духове град на Кейн,
помагайки ви да продадете още наколко милиона копия. Мамка ви!
Грешиш.
- Не, не греша.
Преди да напусна тоя лайнян град ще намеря някой, който е чист,
и ще се отървем от глупавата ви жалба.
Грешиш, Трент. Знам, че грешиш.
И как по-точно греша?
- Защото си прав. Наполовина.
Това беше измислица. Изпратихме Кейн на публицистична реклама,
само дето той никога не се появи.
Хардглоу ме прати с теб само за да изглежда по-добре,
единствено дето не сме се надявали да открием нещо, но ние открихме.
Ето как знам, че това, което виждаме, е реално.
Не сме режисирали нищо от това.
Всичко се случва наистина, Трент.
И всичко е в тази книга, ето защо аз знам.
Ти лъжеш. И аз съм чел книгата, забрави ли?
Там не пише нищо за тълпата, за момиченцето.
Не и в старите книги, Трент. В новата!
Никой не е знаел какво пише в нея освен мен и агентът на Кейн.
Добре.
За какво става дума в новата?
Става дума за края на всичко
и всичко започва тук на това място
с един дявол, който се завръща и завзема Краят на Хоб
парче по парче, започвайки с децата.
Става дума за хора, променени от обстоятелствата,
същества, които не са хора вече.
Това е измислица Стайлс, измислица.
Трябва да прочетем новата книга, за да намерим изход.
Как ще ни помогне това?
Можем да прескочим главите до края.
Истински се надявам, че ще се справиш с това,
защото, ако не можеш, значи си луда.
Моля те, Трент.
Не ме карай да правя това сама, Трент.
Идваш ли с мен?
Добре.
Приятно возене на автобус до дома.
Не пуши, моля те.
Пречи на съпруга ми.
Извинете. Изглежда не мога да се ориентирам наоколо.
Просто си тръгвах.
Помислих си, че мога да спра и да се възхищавам на изкуството.
Прекрасна е, нали?
Със сигурност.
Стайлс ми каза, че сте я рисували сама.
Имате предвид младата дама, която пристигна с вас.
Въобще не я познавам.
Тя познава ли ме?
Твърди, че ви познава.
Е, значи това не е ваше дело?
По дяволите, не.
Имате си приятно местенце тук.
Трябва да е дяволски трудно да го поддържате чисто.
Изглеждате така, сякаш не сте спали цяла нощ.
Четох.
Тихо!
Вие писател ли сте?
Или може би актьор? Послушай ме, махай се от тук.
Това не е туристически град.
Вече опитах.
Вие, момчета, сте добри, знаете ли.
Ти, старата дама в хотела.
Наистина, много добри.
Кейн направи нещо с църквата.
Сега нещо идва, изтичайки навън, отнасяйки първо малчуганите,
а после се отбива за нас.
Мога ли да те черпя една бира?
Не му позволявай да се добере до теб. Просто изчезвай.
Дай ни я.
Кои сте вие? От къде идвате?
Къде живеете?
- С тебе.
Кой се грижи за вас?
- Ти.
Ти си моята майка.
Знаеш ли, какъв ден е днес?
Днес е Денят на майката.
Линда, радвам се да те видя отново.
Можеш да коригираш тази отвътре, гледайки навън.
Забавно е, нали?
От години си мисля, че бих могъл да сътворя това.
Но те ми казваха какво да пиша,
давайки ми силата да го превърна в реалност.
И вече е факт.
Всички тези ужасни лигави неща,
опитващи се да се върнат тук.
Вече са истина.
Ела.
Виж осъществяването на тяхното завръщане у дома.
Какво си дошла да търсиш?
Новата Библия,
от която започват промените,
ти помага да прогледнеш.
Харесва ли ти моят край?
Някакви предположения?
Намери ли нещо? Къде, по дяволите, беше?
Изгубвам се, Джон. Помогни ми. Изгубвам се.
Какво се случи?
- Видях книгата.
Не гледай в нея. Не я чети, Джон.
Изгубвам се!
Г-жо Пикман!
Покажи се, стара кучко.
Заминаваме си. Веднага.
Ти си мъртва.
Майната ти!
Още сте тук.
Кошмарна нощ, а?
Специални ефекти, скрити говорители.
Вие, момчета, сте професионалисти, признавам ви го.
Това, което не мога да си спомня, е кое се появи първо -
ние или книгата.
Ние не живеем в историята на Сатър Кейн!
Това не е реално!
Реалноста не е това, което беше.
Господи, от това място главата ме заболя.
Наистина ли?
Хаиде, ела, погледни това.
Това ми го стори едно петгодишно,
моето петгодишно хлапе.
Сестрата на Джони.
Тя ме подреди, след като подреди майка си.
Ти си сам.
Мамка му. Недей.
Трябва. Ти го написа така.
Мамка му. Ключа.
Исусе!
Господи!
Мамка му!
Никога няма да напуснем тоя град. Защо не го запомних това?
Отиваме ли си?
Вече сме си в къщи.
Трябваше да ми повярваш.
Къде е шибаната магистрала?
Кейн е писал за мен. Иска да те целуна.
Защо?
Защото е хубаво за книгата.
Исусе!
- Това е, което читателите искат.
Господи!
Махай се! Разкарай... разкарай се от мен!
Кейн има задача за теб.
Няколко грешни обаждания.
Няколко грешни завоя.
Искаш ли да знаеш, какъв е проблемът на места като това?
Основно с религията?
Никога не е ясно как да изразя анатомията на ужаса.
Религията търси дисциплина посредством страха,
но все още не е разбрала истинската натура на сътворението.
Никой дори не вярва, че това е достатъчно, за да стане то реално.
Същото не може да се каже за моя свят.
Твоите книги не са реални.
Но те са продадени в милиони екземпляри.
Преведени са на единадесет езика.
Много хора вярват в работата ми както вярват в Библията.
И какво стои зад това?
Мисля, че знаеш.
Трябва да има някакво обяснение,
за това което видях тази нощ.
Ще обмисля тези гадости по-късно, но в момента
трябва да има някакво просто шибано обяснение.
Винаги се съмняваш.
Дори сега ти се опитваш да бъдеш разумен.
Както и да е,
книгите ти не струват.
Трябва да прочетеш новата ми книга.
Останалите имаха задоволителен ефект,
но тази ще те доведе до пълна лудост.
Бях предупреден.
Ще подготви света за промяната.
Черпи силите си от новите читатели и последователи.
Това е главното. Да повярваш!
Когато хората започнат да губят способност
да разграничават разликата между фантазия и реалност,
възрастните могат да започнат тяхното пътуване назад.
Колкото повече повярват, толкова по-бързо ще е пътуването.
Съдейки по продажбите на предните ми книги
тази със сигурност ще бъде много популярна.
Искаш ли да видиш?
Готова е.
"В устата на лудоста".
Ти ще я доставиш, Трент.
Какво?
А сега ще се присъединя към моите нови издатели.
А ти върни на света ръкописа вместо мен,
това е, което трябва да направиш.
Какво да направя?
Ти си това, което пиша.
Като този град.
Той не беше тук, преди да го напиша.
И ти също не беше.
Знам какво е реално.
Знам кой съм
и никой не може да ми дърпа конците.
Да не мислиш, че агентът ми те атакува случайно?
Той прочете за теб... там в книгата.
Той знаеше, че ще я върнеш обратно и ще започне промяната.
Така всичко, което се случва тук, ще се случи навсякъде.
Той се опита да те спре.
Аз не съм част от тази илюзия.
Мисля, че все пак си.
Прочети го, ако не ми вярваш.
Виж какво съм написал за теб.
Аз знам какво съм.
Върни се обратно.
Твоят свят стои отвъд този пасаж.
Върви сега.
Не мога да ги удържам повече.
"Трент стоеше на ръба на процепа,
'втренчен в безкрайността,
'светът на мрака зееше в черно отвъд.
'Очите на Трент отказваха да се затворят.
'Той не крещеше,
'но грозните отвратителни гадости
'му крещяха,
'като в същия момент той ги видя,
'изливайки се и падайки нагоре
'от огромен черен ров с мърша...
'задушавайки се от блестящите бели кости
'на безброй нечестиви столетия.
'Той отстъпи от процепа,
'докато армията от неописуеми фигури,
'слабо осветени от светлината, идваща от бездънната пропаст,
'се изля бурно върху него на път за нашия свят."
Ела с мен.
Не мога.
Прочетох края.
Ей, хлапе.
Искате ли вестник?
Да не ви се е случило нещо?
Искате ли да извикам някого?
Не. Просто...
Просто ме упъти до магистралата.
Само направо.
Ей, хлапе.
Чувал ли си някога за Краят на Хоб?
Г-н Трент!
- Какво?
Имате колет, сър.
Но никой не знае, че съм тук.
Е, май някой знае.
Кой го достави?
Не знам.
- Кой?!
Не знам! Не бях тук миналата нощ.
- Кой беше тогава?!
Аз бях. И не видях нищо.
Помня Ню Йорк по време на депресията.
Мислят си, че сега са зле.
Трябваше да видите Бовъри в ония времена.
Камари от тела, метър високи, край канала.
Не отивам никъде.
Сега съм Бог. Разбираш ли?
Не мисля, че Бог е касапин, пишещ ужаси.
Може би мога да ти помогна да повярваш.
Огледай се наоколо като се събудиш.
Казвал ли съм ти някога, че любимият ми цвят е синият?
Успокой се, приятелю. Успокой се. Вече си буден.
Имал си кошмар.
Да не сте глухоням, сър?
Аз бях там в града
в оня град и там имаше едни хора
и магазини, и домове и...
Не се съмнявам в това.
Това, което се опитвам да ви кажа за десети път,
е, че е невъзможно да се казва Краят на Хоб.
Никога не е имало или ще има такова място
с това име в този щат.
Никога.
- Искам да говоря с шефа ви!
Това се казва история.
Ако ти можеш да я напишеш, аз ще я публикувам.
Не вярвате в това, нали?
Ако е така, то какво следва?
Тогава аз съм луд.
Аз не съм луд.
Чували ли сте слуха, че
книгите на Кейн влияят на точно определени хора?
Да. Стайлс ми каза.
Стайлс... Това е момичето, което казвате, че съм изпратил с вас.
Но аз знам със сигурност, че ви пратих сам.
Защо не мога да си спомня за нея?
Това е лесно. Тя е била изтрита.
Изтрита ли?
Вижте, мислите ли, че...
онези книги по някакъв начин ви влияят.
Чуйте ме, Хардглоу.
Всичко, което казах току що е истина. Реално е.
Ето защо трябваше да унищожа последния ръкопис.
Но аз знам, че това не е истина.
За какво говорите?
- Донесохте ми ръкописа преди месеци.
Лично на мен, в тази стая.
Така ли?
- Да, точно така. Миналата пролет.
За Бога, та ние го публикувахме миналият юли.
Книгите стояха седем седмици в книжарниците.
Чели ли сте я?
- Не, никога не чета Кейн.
Стомахът ме заболява от него.
Изтеглете я от продажба. Не я разпространявайте.
Дори ако всичко, което казах, е фантасмагория.
Знам, че тази книга подлудява хората.
Ами, да се надяваме.
Филмът излиза следващия месец.
Господи.
Новата и предполагаемо предсмъртна творба
на Сатър Кейн, продължава да е номер едно
в листата на бестселърите.
Очаква се "В устата на лудоста" да счупи
всички предишни рекорди по продажби.
На местно ниво, полицията не може да обясни
изблика на престъпно насилие срещу градското духовенство.
Кметът е свикал на спешно заседание
полицията и лекарски организации,
за да обсъдят явната епидемия на параноична шизофрения.
Точно като история на ужасите, Боб.
Започналото тук се превръща в широкомащабна епидемия.
Епидемия в огромни размери,
изразяваща се в привидно немотивирани действия на насилие.
Харесва ли ти книгата?
- Обожавам я.
Добре.
Тогава това не трябва да те изненадва.
- Господи! Не мога да повярвам, че го направи!
Разпространила се е навсякъде, нали?
Само защото знаеш симптомите,
не означава, че историята ти е истинска.
Това е историята на Кейн
и ще се разпространява с всеки нов читател.
По този начин нараства силата й.
Какво ще кажеш за хората, които не четат?
За тях е филма.
Да, разбира се.
Ще си ходя вече,
но ще се върна, обещавам.
Искам да ти помогна.
Не бързам за никаде. Тук съм в безопасност.
Навън ще става все по-зле.
Защо?
Всеки биологичен вид може да подуши собственото си изчезване.
На последните оцелели
няма да им хареса това край тях.
И след десет години, а може би по-малко
човешката раса ще бъде просто приказка за децата им.
Мит. Нищо повече.
Имаше ли какво да ви каже той?
Не. Всичко беше безполезно.
Той мисли, че е измислен
и този Сатър Кейн е причина за епидемията.
Чели ли сте Сатър Кейн?
Господи!
Ще опитам да продължим
извънредното предаване, ако успеем да се задържим тук навън.
Градът е почти напълно безлюден.
Само няколко скитника са останали по улиците.
Няма спешна помощ.
Пожарите продължават да горят без контрол.
Тази невероятна епидемия на масови убийства
се разпространи във всяка страна на цивилизования свят.
С всеки час още и още хора се заразяват
и извършват немислими действия на екстремно насилие.
Получихме непълни репортажи за
мутацията на хората, телата им се подуват и разкривяват,
променяйки се някакси.
Местните новини - масовите убийства очевидно се пренасят в цялата страна.
Всички главни градове по източното крайбрежие са пусти.
Загубихме контакт с Лос Анжелис и Западният бряг миналата нощ,
така, че е невъзможно да кажем колко
незаразени хора са останали.
Ако по някаква причина,
вие сте един от нас, който не е инфектиран,
намерете убежище веднага.
Не се доверявайте на никакви приятели или близки.
Повтарям, недейте...
Съжалявам за ташаците! Беше случайно, това е всичко!
Какво?!
Аз не съм луд.
Чувате ли ме? Аз не съм луд!
Успокой се, приятел. Вече си буден.
Това не е историята на Сатър Кейн! Тава не е реалноста!
Не е реално!Не е реално!
Това е реалноста.
Превод & Субтитри: Joker Gorski
Синхронизация: mastercho