Beglec (2016) (Beglec (2016)/02 серия_Беглец_rip by_Aleksan55.srt) Свали субтитрите
а Таня преди година замина в областния център
и оттогава не сме я виждали.
Какво? Не ми ли вярвате?
Вярвам. А къде е дъщеря ви сега?
На работа. На бензиностанцията.
Видели сте я на идване.
- Видяхме я.
Не съм виждала Таня от година, навярно.
Навярно?
Да, може би по-малко от година.
- А вчера?
Какво, вчера?
- Добре, че не умееш да лъжеш.
Дори не опитвай. Кажи ми,
вчера да ти е звънила или да е идвала при теб?
Слушай, сега ще извикам моите момчета,
ще постоим с тях на улицата
ще попушим, а ти ще им разкажеш всичко.
Дори това, което не е било.
Запуши.
- Какво?
Нали искаше да пушиш? Запали с момчетата вън.
Стойте тук и не сваляйте очи от тая касиерка.
Ако има нещо, веднага ми позвънете. Ясно?
Ясно, Антон Сергеич.
Слушай, момиче! Приятелката ти е
обвинена в отвличане на човек.
Прикривайки я, ставаш съучастник в престъпление.
Това са дълги 3 години.
Дашенка, ако сега ако повикам наряда, ще бъде късно.
Разбираш ли?
- Тя е в котелното.
Къде в Котелното?
- Котелна 37. Там има сауна...
Чакай, тя да не е проститутка?
Не разбира се. Там работихме с нея като персонал.
Почистване, пране, в града няма друга работа.
Чакайте.
- Какво?
Моля ви, не казвайте нищо на мама.
Няма, обещавам.
Още едно такава изцепка
и си заминаваш с момчетата. Те вече ми досадиха.
Откачи ли, Фима? Мислиш, че бих я докоснал?
Нямаме време да се шляем. Там е детето.
Моето дете между впрочем.
- Помня. Търсим.
Виждам как търсиш. Не бий падналия. С подходче.
Ако това бе твоето дете, Фима, би разкъсал всички, нали?
Зная ви вас фатмаците.
Чу ме, нали?
Здравейте. Валентина Георгиевна е.
Каква Валентина Георгиевна?
Какво значи " каква"?
Вчера ми звъняхте заради Никита Телегин.
Казахте, че има проблеми и аз дойдох.
Ало, чувате ли ме?
Е, и защо?
- Извинете?
Защо дойдохте?
Звъня ли ви? Какво ви каза?
Какво значи "защо"? Дойдох да помогна.
И не, не ми е звънял.
Опитах да му призвъня, но телефонът му е недостъпен.
Открихте ли го?
- Не.
И сега какво?
Къде сте отседнали? В хотела?
За какво ми е хотел? Аз цял ден тичам
ще ми обясните ли накрая, какво се е случило?
Вървете в хотела и ме изчакайте. Като се освободя ще дойда.
Коя е дамата?
- Началник на нашето момче.
Дошла да го спаси.
- Защо?
Това попитах и аз. Много отговорна началничка.
А може би, не й е само подчинен?
Къде отиваме?
- Котелна, 37.
Ще ме закараш ли до Котелна?
- Сядай.
За какво ти е Котелна?
Ако е за Косим, то ти трябва Катюша
Павилиона в Котелна отдавна го закриха.
Една позната работи там.
А ти по тая част? Аз - не.
Преди 2 пъти бях, после по доктори търчах.
Жената разбра, за малко да ме убие.
Пристигнахме, това е...
- Къде?
Това е. Ти какво, да не се заблуди нещо?
Това е сауна.
- А ти какво мислеше? Ама и ти!
Хайде, не се чуди, такива пиленца има там.
Изчакай ме, аз набързо.
- Както кажеш.
Какво.
Татяна тук ли е?
- Каква Татяна?
Такава една дребничка.
- Защо ти е?
Затова.
- Объркал си се момче
тя не е по тая част.
Трябва да й предам нещо.
Тогава влизай.
Таня! Търсят те. Таня!
Тихо. Стой. Слушай ме,
сега ще идем в полицията и ще потвърдиш,
че нямам никакво отношение към отвличането. Ясно?
Ей ти какво? Махай се от нея.
Пусни я казах.
- На пода, живо долу!
Да не откачи? Какво ти става?
Къде дяна детето?
В стаята. Там.
Бързо за детето.
- Това е моето дете.
В полицията ще се разбере. Бързо за детето.
Разкарай го, глупак.
Хайде в колата.
Давай,
качвай се.
- Готино момиче си намери.
Гледай си пътя.
Накъде да карам?
- В полицията.
Какво ревеш? Сама си виновна.
В какво съм виновна?
Открадна дете, а на мен съучастие ще ми лепнат.
Ще те предам на фатмаците, за да снемат това от мен.
Това е от 5 до 15. Глупачке, разбираш ли това?
Разбираш ли?
- Детето е мое!
За какъв дявол те взех?
Ясна работа, да качиш на пуст път момиче.
Ето това не бива.
Не бива? Това ли искаше? Да ме завъртиш?
Какво значение има? Откраднала си дете!
Това е моето дете! Мое е!
Успокой го вече!
Човече, ти какво? Тъп ли си?
Ти къде се вреш? Гледай си волана!
Не се бъркам, на кормилото съм.
Само че помисли, ако е откраднала детето,
то млякото и откъде е?
Това да не ти е силикон и просто да го надуеш.
Тя е майка на това дете, човече, разбираш ли? Майка!
Той е. Същият е.
Опря пистолет в челото ми, взе Таня с хлапето и ги отведе.
Тя отвлече моя син.
- Разбираш ли това?
А какво можех да сторя, пред дулото на пистолета, а?
А в полицията да позвъниш? Не ти ли стигна мозък?
Кротко, кротко. Излез попуши вън, хайде.
Времето тече, Ефим.
Няма да стигнат далеч. Върви.
Слушайте, аз наистина не знаех.
Мислех си, позабавлявала се е с някого. Но тя го кърмеше.
Какво? Как?
- Как? Ами така.
Обикновено, както кърмят майките.
Ще ви извикам.
Мъже.
О, нарисува ли се.
Помогнете, момиче с детенце да приютим.
А ти я дай!
- Какво момиче?
Тая дето е отвлякла детето ли?
Бе ти мозък имаш ли? Знаеш ли какви ги вършиш?
В полицията не отиде - това е твоя работа, разбира се.
Но в тая работа, нас не забърквай. Върви си.
Теб как ти е името?
Евгений Павлович.
- Евгений Павлович, бебето е нейно.
Не е отвлечено, ясно? И сега не е месец май,
то трябва да е някъде на топло, а по-нататък ще видим.
Хора, обещавам, утре си тръгваме.
При мен не е затоплено
При теб, никога не е затоплено, пингвин.
Добре, дай ги насам.
Таня.
Влизай.
Здрасти.
- Запознайте се. Това е Таня.
Здравей, Палич.
Митяй, ти ли си?
- Да.
Дръж, това ще стигне.
- Доскоро.
Къде?
Да вървим, горе имам спалня.
На детето ще му е топло.
Върви!
Познавам, разбира се. Това е Алла Бородина.
И какво? Дойде, роди, взе детето
и си тръгна, без да го остави.
Казва се Татяна Рогозина.
Какво, не знаете ли кой ражда при вас?
Ние не сме пограничен контрол, млади човече.
Но тая помня прекрасно.
Доведе я мъж, документите и бяха наред.
И какво се е случило?
Ефим Михалич, аз съм Миша...
Работата е такава, Рогозина е майка на детето.
И бавачка у Бородини никога не е била.
Това е обикновена постановка.
Значи, бавачка казваш, а?
Свиня си ти Антон.
Това е всичко, закривам делото.
- Нямаш право.
Имам, и още как.
И ако ти сега не изчезнеш,
теб ще затворя. Задълго.
Детето е мое, Фима.
Мое е.
А бащата кой е?
- Антон.
Бородин.
Е как?
Историята ще излезе по-лоша и от полицейска.
Да. Известна личност.
Какво, бандит ли е?
Не, не е бандит.
Сега се казва "авторитетен бизнесмен".
И срещу този авторитет никой няма да се изправи.
Нито следствие, нито прокуратура.
Авторитетът на Антон е на изпитание.
От това се бои, като от огън.
- И каква е разликата?
Ех, момиче, за какъв дявол си се забъркала с него?
Завъртя ми главата. Може би дори се влюбих.
Дори обещах да оставя жена си.
Но всичко това е несериозно.
Пък и Таня не е малка.
Трябва да разбира какво с кого.
- А Алла?
Всичко при един.
Алла не може да има деца.
Отдавна ходи по детските домове.
Искаше да осиновим, а това дойде като по поръчка.
Свое дете е по-добре от чуждо, нали?
Значи Алла е искала да осинови детето
което ти изработи отстрани?
Да. Просто и провървя.
- И на двама ви акъла е заминал.
С Таня се договорих за всичко. Всичко да й заплатим.
Бременност, раждане и премия, за да се откаже. Всичко честно.
Честно.
Реших, че на детето ще му е добре в това семейство.
А аз какво?
Дори себе си не мога да изхраня.
Може и да е наистина?
Няма такава истина да си дадеш детето.
Тогава не разбирам,
ако детето е твое, защо бягаш?
Иди в полицията, обърни се към съда.
Парите на Антон, всеки съд и полиция прекършват.
Когато му рекох, че няма да му дам детето,
той се разсмя и рече: Теб те няма.
По всички документи жена ми роди, а не ти.
А какъв изход имах, Фима?
Прибирам се, а Алла седи в кухнята с бутилка коняк
и отворен компютър със снимка на двама ни от Кипър
и е видно, че Таня е бременна.
Мислех, че ще ме убие, а тя спокойно ми казва:
" Ще ти простя Тоша, но от пиленцето
своето дете ще си го вземеш.
Ами правилно.
Възползвал си се от девойчето, сега и детето да й вземеш. Юнак.
Станал си сантиментален, Ефим Михалич.
Аз съм евреин,
еврейския народ е сантиментален, обичат децата.
А ти си без сантименти, нали?
Чрез моите ръце искаше всичко да направиш? Нали?
Детето за себе си.
Да подмениш документите в родилното не бе проблем, нали?
А девойчето - за похищение.
А още по-добре да го гръмнем при задържане. Нали?
Тя не ти трябва като свидетел.
В съда лесно ще докаже, че детето е нейно.
Дори и така да е, това променя ли нещо?
За теб?
Нищо.
Махай се.
Да знам, имаш ли право да носиш оръжие?
Запомни, в града дори и мишка да пострада,
теб ще насадя.
Разбра ли?
Да тръгваме.
Антон Сергеич, а следователят няма ли да дойде?
Майната му. И без него ще се оправим. Да тръгваме.
Момчето, което прибра Таня, с какво пристигна?
С такси.
- Знаеш ли го?
Митка, с петица! Едно синьо "Ауди".
Имаш ли деца?
- Деца?
Дори жена нямам.
И защо така?
Млад, интересен.
Не си припечелил достатъчно?
Жена има.
Домакиня, с една дума.
Омъжена?
- Да, омъжена.
Добре си се устроил.
С какво си по-добре от мен?
А аз се чудя защо все мен смятат за глупава.
А аз го обичах.
Истински.
Ето, това е в общи линии историята.
Така.
Но това е очевидно, че Никита не е виновен.
Сам просто не би могъл да извърши всичко.
Обаче го е сторил и продължава.
Това е верига от трагични недоразумения.
Възможно е.
Има пистолет и е опасен. Разбирате ли?
Да.
Разбрах.
Да направим така,
никакви арести, сама ще се оправя.
Имам много добри връзки.
Хайде, махнете това.
Иначе и вие ще имате проблеми.
Простете.
Какво трябва да направя?
- Нищо.
Седете. Чакайте да позвъни.
Имаш ли на кого да позвъниш? Приятели?
Не мисля, че ще се зарадват.
Всичко е вече отминал живот.
Таня, таксито е тук, което ни докара
а с него някакви мъже.. Ела и виж.
Господи, това е Антон. Проследил ни е.
Да се махаме. Бързо.
Хайде, бегом, бегом...
По-бързо!
Внимателно. Хайде, хайде...
По дяволите, троши!
Да вървим.
Бързо! Бързо!
Внимателно!
Претърсете всичко.
Може ли да тръгвам, командире?
Не си го и помисляй!
Стой в колата си и чакай, разбра ли?
Отзад има втора врата, през нея са излезли.
След тях, бързо!
Къде?
Тук някъде са. Проверете там.
Здрасти народе. Здрасти.
Девойка с дете и младеж да сте виждали?
Видяхме.
Побягнаха към пътя.
Какво има?
Хей, братле!
Момък с девойка да са притичали?
- Не.
Прости, но разбираш брат, такива не се отказват.
Излез от колата. Бегом!
Какво стоиш? Бързо в колата.
Нищо няма да постигнеш, човече. За какво ти е това момиче?
Сам не зная. Две крачки назад.
Момчета.
Към пътя! Там ще стопират и ще ги хванем.
Ясно.
- Проклятие.
Стой! Стой! В колата, бързо!
Какво можех да направя?
Бензинът е на нула!
Ало. Идват към вас. Със синьо "Ауди".
Далеч няма да стигнат, бензина им е на нула.
Не ги изпускайте от очи, сега ще дойдем при вас.
Разбрано, Антон Сергеевич. Ако ги видим, какво да правим?
Пейте песни! Идиоти! В колата и при мен на вилата!
С детето!
Подгонете ги.
Трябва да се доберем до Петербург.
Нека ни търсят там. Да се поизмъчат.
Дори от града не можем да излезем.
Виж, бензинът е на нула.
Да, и парите също.
Не знаеш ли откъде можем да заредим безплатно?
Знам.
20 литра стигат ли?
- 20? Малко е Даша.
Нямам повече пари, Таня.
Добре, идваме.
- Хайде, чакам.
Давай.
Даша не те познава, изчакай тук засега.
За секунда ще изтичам при нея.
Мълчи. Тихо, казах.
Никита, бягай, детето им трябва, не аз.
За какво ми е тя без детето?
Дебили.
Е, натича ли се подплашено девойче?
Къде е синът ми?
Търси го.
Гадина.
Къде ще иде с бебето? И на него му трябва майка.
Точно.
Тая на бензиностанцията, му е началничка.
Следователят я изпрати в хотела.
Той ще и позвъни.
Защо стоим? Водете я в хотела! Бързо!
Ало, другарю следовател,
аз съм Даша от бензиностанцията...
Тихо, тихо...
Проклятие!
Тихо, тихо...
Какво да ти дам, за да замълчиш?
Ето, виж.
Не ти ли харесва?
Разбирам какво искаш, но определено го нямам.
Значи така, да се разберем:
ти млъкваш, за да не те нашляпам, разбра ли?
Могат да ни хванат. Млъкни моля те! Замълчи!
Ето, юнак!
Юнак.
Тихо, тихо...
Сега ще ти намерим нещо. Ще ти намерим ням-ням.
Тихо, тихо...
Ей сега.
Тихо.
Тихо.
Моля ви, ще можете ли и моето да накърмите?
Какво?
- То е гладно.
Накърмете го моля ви.
- Да не си откачил?!
Ей сега и мъжа си и полицията ще извикам.
В безизходна ситуация съм. Накърмете го, моля ви.
Смес може ли?
- Може, може.
Давайте.
Момче, момиче?
Момче.
Това е.
Благодаря ви много. Извинете.
Льоша, къде си?
Нося, нося... Останаха още няколко чанти.
Секундичка.
Ето така.
Сега вече си наред.
Да, хлапе, без майка ти сме зле.
Кажи ми, а защо му е това дете?
Какво ще прави с него? Заради Таня ли се старае?
Това са си ваши проблеми.
С Никита ще напуснем града и ще забравим всичко,
като кошмарен сън.
- Ами заминете.
Искам си сина.
- Какво искате от мен?
Като се появи, ще ми съобщиш, само на мен.
Първо, не ме притискайте.
Второ, не ви дължа нищо.
Трето, не смятам да ви помагам да го убиете.
На кого е нужен? Да го убиваме!
Трябва ми моя син! Ще премахна всеки застанал на пътя ми.
Като се появи ми съобщаваш, или оставаш тук завинаги.
Ясно ли ти е?
Антон.
Вади ръцете от джобовете!
Ръцете от джобовете!
Искаше детето?
Вземи!
Слушай, момко, ти няма да стреляш.
Не съм сигурен.
За тоя ден ми се наложи вече да го правя.
Какво искаш? Детето е у мен, повече не си ми интересен.
Върви при началничката си, тя се безпокои много.
Значи така, сега излизаме навън и казваш на момчетата си,
да не се намесват.
- Искаш да вземеш Таня?
Тя е уличница!
Не се намесвай в нашите дела. Имаш свой живот, всичко ти е добре.
На мен започва да ми харесва.
Да вървим.
Тръгвай!
Пускаме ги.
Хайде в колата, при Таня. Бързо!
Казах, не мърдайте!
Сядай!
Не сглупявай, момче. Взимай Таня и се махай.
Палецът ме сърби, всичко ще приключи. Влизай!
Вътре!
Ако мръднете ще го застрелям в колата.
Дръж го на мушка. Дръж го!
Знаеш ли, дори няма да те убивам.
В затвора сам ще издъхнеш.
Как ме откри?
- Даша ми подсказа.
Върнал си се на бензиностанцията? Защо?
Заради теб.
Бързо.
Излизай! Вън!
Остави детето!
Остави детето!
Все едно, няма да избягате.
Карай след тях!
Какво правиш? Защо?
Прости, Никита, по-добре да седнеш, но жив да останеш.
Ало! Ефим Михалич, аз съм Валентина.
Къде са? Толкова далеч не биха стигнали.
Не биха могли.
- Проклятие!
Спри! Спри казах!
Дай назад, отбили са по черния път.
Почакай, аз ей сега.
Никита! Никита!
- Валя, ти?
Какво говориш? Защо не позвъни? Защо?
Цял ден се моля на телефона в хотела,
в тоя проклет град. Защо не позвъни?
Лошо мислех за теб, прости ми.
Това тя ли е?
Това не е твой проблем. Чуваш ли?
Знам. Но не мога да спра. Съжалявам.
Никита, почакай.
Ето ги.
Хитро го е измислил, гад.
Мен няма да прецакаш.
Притисни ги! Давай!
Давай!
Какво прави той?
Къде бе плъхче?!
Там е детето!
И ти се набърка! Дърта чанта!
Махай се, копеле!
Давай!
Още!
Никита!
Какво?
- Отзад! Никита!
Това ли е всичко? Не искам.
- Бегом от колата!
Майчице! Майчице!
Ето ги. Набягаха се..
В гората ще ги хванем. Спри!
Насам.
Стой. Сядай.
Дръж! Ще ги задържа!
Никита, не бива, моля те!
Тихо. По добре с малчугана се оправи, да не реве.
Аз опитах, то разбира.
Там са.
Стой! Горе ръцете!
Тихо!
Това е Таня, край с теб.
Ей, тук съм!
Никита!
Антон Сергеич, добре ли сте?
- Да, по дяволите!
Да се махаме! Бързо!
Дайте детето!
Върнете ми детето!
Стойте всички! Оръжието на земята!
Ръцете на тила!
Ръцете на тила, казах!
Тръгвай!
Води го.
Никита! Никита!
Е хайде.
Дръж. Юнак!
Привет!
- Привет!
Тръгваме ли?
Е какво, Никита, да вървим да накичим елхата? Да? Дай пет!
Край!
Превод: puzek