The Tourist - 01x02 (2022) Свали субтитрите
- Трябва да ме намериш.
Няма много време.
Ало? Не мога да чуя…
Ало?
- Трябва да ми помогнеш.
Опитай да ме намериш преди…
- За какво става въпрос?
Какво става?
- Във варел съм, заровен под земята.
Какво? Заровен под земята?
- Чуй ме.
Батерията ми ще падне.
- Чакай малко. Откъде ме познаваш?
Мъри Уотърс. Минахме през Мъри Уотърс.
Мъри Уотърс ли? Къде?
Ела да ме спасиш. Длъжник си ми. Заради теб съм тук.
Търси водопад.
Водопад ли?
- Търси водо… Не.
Не, не.
Мамка му!
ТУРИСТЪТ Сезон 1, Епизод 2
Вие не знаете абсолютно нищо. Нула.
Запомнете това и ще стигнете там, където трябва.
Може би това е полева работа.
Както аз, гонейки "вятара", както казваше баща ми.
Може да искате да се издигнете до комисар, като него.
Няма значение. Стига да помните,
че не знаете абсолютно нищо.
Днес е първият ви ден в "Разследване на углавни престъпления".
Тук не се разчита на инстинкт, а в намирането на доказателства.
Сега не е време за…
Извинете ме за момент.
Здравей, мила. Как са нещата?
Забравил съм, че ги поръчахме.
Това е добре.
А изпитите на Джими?
Шегуваш ли се? Да. Трудно се научава с тези неща, нали?
Да… Аз си мислих за агнешко.
Сещаш ли се за онази мароканска рецепта?
Имаме ли рас ел ханут?
Мисля, че е рас ел ханут. Това е мароканска подправка.
Скъпа, търсят ме по другата линия. После пак ще ти звънна.
Добро утро, господине. Не, ще почакат.
Да, добре.
Точно така.
Да.
Да.
Да.
Добре. Имам само един въпрос.
Къде, по дяволите, е Бърнт Ридж?
Мили Боже.
Всичко наред ли е?
- Да.
Пристигнахме.
- Благодаря.
Здравей, драга.
Здрасти.
Оставил си я в колата ми.
Хубаво е, че завързваш приятелства.
- Знаеш ли къде е Мъри Уотърс?
Да, на четири часа път от тук е. Защо?
Мамка му.
Добре. Побъбрихме си.
- Извинявай. Трябва да отида там.
Нещо много странно се случва.
Нещо супер изчанчено.
Оказа се, че преди катастрофата съм скрил телефон в тази играчка.
Телефонът звънна, аз вдигнах и мъжът отсреща каза, че ме познава.
Вероятно трябваше да кажа по-рано, но той е заровен под земята.
Добре.
Да, това е нещо съществено.
- Така е.
Да…
Ще ми разкажеш по пътя, като започнеш отначало.
Ще ме закараш ли?
- Не се радвай много.
Седалките много убиват, климатикът е прецакан,
прозорците не се затварят.
Но за 100 кинта изкарах късмет, че има волан.
Но пътят ще е към осем часа.
- Нямам друга работа.
А и ти си най-интересното нещо, което се е случило тук
от много време насам, така че…
Трябваше да го застрелям в нивата, но някакъв тъпак видя катастрофата.
Мамка му, де да знам. Може би…
Звънни ми, когато разбереш.
Здрасти, шефе.
- Здрасти.
Защо си тук? Мислих, че почиваш.
- Да, просто…
Исках да поговоря с теб, Били.
Мразя го това.
- Кое?
Видях те.
Връщах се към офиса. Тръгнах някъде към 10 ч. и…
Забравих си слушалките и се върнах на бегом…
Знаеш, че съм атлет и…
Върнах се, за да ги взема и ти…
Давай по същество.
- Ти изкарваше камиона от паркинга.
Модела 2ИВ.
На другия ден Чарли каза, че някой е влязъл и откраднал модела 2ИВ.
И аз си казах: "Каква кражба?". Предвид на това, което видях.
Да, знам какво видях.
Все още не мога да вдяна защо си дошъл.
Каза, че е откраднат, но не беше.
Каза го, за да вземеш парите.
А аз съм лоялен.
Мога да пазя тайна. Да я отнеса в гроба си.
Двамата с Ел се надявахме да уредиш момчетата в по-престижно училище.
Добре. Разбирам. Опитваш се да ме изнудиш.
Не.
Да, може би се опитвам.
Години наред се бъхтих за теб.
Сега…
Настъпи моето време.
Настъпи моето време.
Добре тогава.
Можем да се разберем, синко.
Но ще трябва да ми обещаеш, че ще отнесеш това в гроба си.
Добре. До края на живота ми, Били.
В онзи камион имам нещо, което би искал да видиш.
Така ли?
- Да, иди да погледнеш.
Обаче ще го вземеш… и нещата помежду ни са уредени.
Ще си държиш езика зад зъбите.
За какво да се оглеждам?
Хелън Чеймбърс на телефона.
Аз съм Кат Баури. Сестра в болницата в Копър Спрингс.
Искахте да ви звънна, ако някой потърси пациента с амнезията.
Да. Разбира се. Какво стана? Кой дойде?
Американец. С каубойски дрехи. Честно казано, беше странен.
За мъжа, загубил паметта си.
Нали днес почиваше? За да разнообразя?
Не остави нито име, нито номер, нито нищо.
Извинявай, Кат, но днес не съм на работа.
Обади се в участъка.
Добре. Все пак ти ме помоли да ти звънна.
Ами ако знае кой е мъжът?
- Имаш ли зарядно?
В жабката.
- Моля?
Не говорих на теб. Извинявай. Просто…
Извинявай. Благодаря, че се обади и… извинявай.
Защо те притеснява? Не си някакъв следовател.
Защото явно на никого не му пука и навярно аз…
О, Боже.
- Извинявам се.
Лъжеш себе си, Хел.
Добре. Продължаваме напред. Искам тази опаковка от бургер
да бъде нещо като наш завет. Нещо като наш Версайски договор.
Бил е много важен договор.
- Всъщност съм чувала…
Искам да я държиш в колата.
И всеки път, когато я погледнеш, да си спомниш,
че заедно водим тази борба.
- Цапаш ме с кетчуп.
Заедно.
- Добре.
Заедно.
Още не се е обадил.
Всичко ще е наред. Ти заслужаваш работата най-много.
Да, така е.
Никой на света не изглежда така. Това е мит.
Това е като Кървавата Мери.
- Коя?
Никога ли не си я чувал?
В училище постоянно се предизвиквахме.
Заключваш се в тоалетната, изгасяш лампите,
казваш "Кървавата Мери" пред огледалото три пъти.
Трябва да се извика злия дух на жената в огледалото,
който ти изтръгва очите или те подлудява.
Правила ли си го някога?
- Не.
Не мога да си те представя да правиш подобно нещо.
Има ли обиколен път?
Добре ли си?
- Чудя се дали липсвам на някого.
Родители, които чакат да им се обадя. Или приятели…
Приятелка, приятел, гладно куче?
Но после си викам: "Ами ако си нямам никого?".
"Ами ако на никого не му пука къде съм?".
"Ами ако единственият, който е наясно, е под земята и се задушава?".
Някога мислил ли си дали не е по-добре
да не знаеш какъв си и какво си сторил?
Да. Зарежи това.
Не знам какво смяташ, че ще постигнеш.
Раздвижване? Напредък? Кой знае?
Какво става?
- Какво прави тоя?
Пич, какво става?
Тези са застрашени.
Трябва да не пречим на естественото развитие на природата.
Има по-важни неща от плановете ти за деня, друже.
Тези сигурно са били дълъг път от нечий заден двор.
Погледни ги. Случват се такива неща. Трябва да го приемеш.
Стига.
Разкарай я. Добре.
Няма да губя повече време.
И без това приключиха. Можеше да почакаш…
Вместо да гледаш лошо.
Олекна ли ти?
- Не.
Кървавата Ме… ри.
Здравейте! Може ли Кат Баури?
- На телефона.
Обажда се Хелън Чеймбърс.
Извинявам се за по-рано.
Бих желала да чуя повече за американеца, който е дошъл.
Да. Исках да ви кажа, че не остави нито име, нито номер, нито нищо.
Не каза ли откъде познава пациента?
Не. Когато му казах, че сам се е изписал, попита къде е отишъл.
Исках му контакти, но той не ми даде.
Странно, нали?
- Да. Той изглеждаше странно.
Да видя записите, за да разбера къде е отишъл?
Пазите ли визитката ми?
- Ще ви ги пратим по имейла.
Дано каубоят помогне.
- Благодаря.
Скъпа, готова ли си?
- Още се преобличам.
С кого разговаряше?
С Беки.
Има още проблеми с Грег.
Дали да не звънна на Грег, да го чуя как е?
Има нужда да остане сам, явно.
Типично в него стил.
Ще се върна довечера, най-късно - утре. Благодаря, Санди.
Благодаря. Задължена съм ти. Чао.
Питай дали продават лопати.
- За какво ще ми е…
Вярно. Лопати. Мамка му.
Ехо!
Помогнете ми!
Ехо? Ехо!
Помогнете ми!
Помогнете ми! Ехо!
Извинете, знаете ли къде има водопад?
- Не.
Да се разделим.
- Да. Знаете ли къде има водопад?
Някъде тук виждали ли сте водопад? Или нещо подобно? Не? Стига де.
Да знаете за водопад наблизо? В града или извън него? Не?
Водопад? Не?
Помислете. Водопад? Не?
Наблизо има ли водопад? Трябва ми помощта ви. Има ли такъв?
Нямаш представа. Супер. Нямаш ни най-малка представа.
Извинете за безпокойството. Знаете ли да има някакъв водопад? Не?
Добре.
"Грейт Аутбак Турс Вашите местни експерти".
Здравейте, трябва ни помощ.
- Търсим водопад.
Чувал съм, че Ниагарският водопад е чудесен по това време на годината.
Ти си на ход, задник.
- Не ме юркай, шматарок.
Търсим водопад, който е наблизо.
На табелата пише: "местни експерти".
Чу ли, Арл? Хората търсят водопад.
Да. Аз търся 23-годишна полинезийка, която обича да готви.
Господи.
- Де желанията да се сбъдваха.
Кое може да прилича на водопад на хора, които не са местни?
Моля ви, важно е.
- Може да е онова в Карамунди.
Със…
- Къде си? Къде си сега?
Карамунди.
- Да, пощата? И после назад?
После назад. Много е далеч.
- После наляво.
Можете ли да ни помогнете, или не?
- Извинявай.
Помислих, че се сетих, но вероятно не е това.
На какво разстояние е това място?
- На 60 км, може би.
Трудно се стига през храсталаците.
- Ще ви трябва хеликоптер.
Но не можете да наемете.
- Разбира се.
Защо?
- Задава се буря.
Времето е ясно.
- Тук бурите идват изведнъж.
Не летим по време на буря.
- Абсурд.
Вижте сега, пичове.
Трябва да ни закарате. Каквото и да ни струва.
Важно е.
- Защо?
Защото е важно.
Нека бурята отмине и с удоволствие ще ви закараме.
Покажи ми маршрута.
- С кола не е желателно.
Бурята.
- Просто й го покажи.
Следовател инспектор Роджърс.
- Ти ли си Лемън?
По-скоро съм Ламън, но няма проблем. Все ме бъркат.
Размърдайте се, хора. Това е шефът на "Углавни престъпления".
Не искам да се делим "ние и те".
"Углавни престъпления" и местната полиция. Не се делим.
Всички сме едно, и по точно - аз.
Много се развълнувах, когато казаха, че пращат следовател Роджърс.
Понякога човек изтегля късата клечка.
Не се тревожете. Радваме се да сте сред нас.
Това е прецедент за нас. Помислих, че е изтичане на газ.
Картър разбра, че е бомба.
Аз просто казах, че не ми прилича на спукана тръба.
И онези отломки някак не ми се връзваха. Това казах.
Нашият екип работи с Копър Спрингс в намирането на устройството.
Първото им впечатление е, че бомбата е самоделка.
Това, за което съм дошъл, е този непознат.
Моля?
- В доклада пише,
че двама човека са напуснали заведението преди взрива.
Луси Милър и някакъв "мъж".
- Да. Нямаме името му.
Защо?
- Защото той няма име.
Преди няколко дни катастрофира. Свести се в болницата.
Не помни кой е и как се е озовал там.
Търсите ли го?
- Не. В момента не.
Значи този човек, който твърди, че не знае кой е,
идва в града, малко след това нещо гръмва
и ти не се сети да свържеш тези две значителни неща?
Аз не се сетих.
До преди няколко часа не знаех, че не помни кой е.
После реших, че е най-добре да ви изчакаме да дойдете.
Първата задача е да го намерим, Лемън.
- Ламън съм.
Бързо, че да се прибирам.
- Абсолютно.
Ще започнем с Луси Милър.
- Добре.
Бихте ли ме извинили за момент?
Следовател Лакан Роджърс. Можете ли да си представите?
Още не мога да вдяна.
- Какво?
Ти, насред нищото, пътуваш към буря с човек, когото не познаваш.
Казах ти, че си най-интересното нещо…
- Знам какво каза.
Какво трябва да означава това?
Що за човек би направил това за някой напълно непознат?
Зърно от кафе.
- Какво?
Когато бях на около 12 години,
се оплаках на татко за изпитите ми.
Той ме заведе в кухнята,
изкара един картоф, едно яйце и едно зърно кафе
и ги сложи да се варят.
След известно време изкара картофа. Ясно е, че беше омекнал.
После изкара яйцето. То беше се втвърдило.
И когато го попитах за кафето… То беше се разтворило.
Остана ми една лъжица кафе.
Все ми казваше, че мога да бъда като яйцето или картофа.
Да се боря с несгодите, който ми предлага животът.
Или да се примирявам с това. Да се адаптирам.
Не отговори на въпроса ми.
Аз съм зърно кафе. Отивам там, където животът ме отведе.
Отведе ме при теб и…
поради някаква причина те харесвам.
Можеше направо да го кажеш. Нямаше да губим толкова време.
Добре. Взех решение.
Няма да е този.
- Сигурен ли си?
Пише, че има 2000 нишки. Това е много, нали?
Виж цената. Не сме Кардашиан. Броят на нишките е маркетингов трик.
Гледа се завършването, структурата, размерът на преждата.
Размерът на преждата не е всичко. Важно е какво правиш с него.
Добре.
Сериозно ли? Няма да…
- Ще бъда бърза.
Фреди, здравей.
- Прегледах записите от болницата.
Колата, в която се качва каубоят, е регистрирана на Били Никсън.
Има голяма местна транспортна фирма.
- Супер. Имаш ли адреса му?
Помня, че ти си на изпитателен срок, а аз - диспечер.
Да, просто това ми се струва нещо друго. Голямо.
Нещо, което не те засяга.
Взимам най-голямата кана у нас.
Трилитрова, която ми е под ръка.
И я напълвам с коктейл "Маргарита".
Моля?
- Това правя в почивния си ден.
Вдъхновяваш ме, Фреди.
- Ще ти пратя адреса.
Добре.
Извинявай.
- Вече можем ли да се съсредоточим?
Остана да изберем между тези два.
- Всъщност трябва да изляза.
Какво?
- Беше Беки. Иска да говорим за Грег.
Какво стана с почивния ни ден?
Чаршафите? Днес трябва да ги върнем. Трябва да изберем.
Ще се върна до час. Най-много.
Господин Никсън?
Господин Никсън?
Аз съм кандидат-полицай Чеймбърс. Искам да ви задам няколко въпроса.
Имате ли униформа или значка?
Да. Имам полицейска карта.
Днес почивам, затова…
Извинявам се, ако ви се струвам недоверчив.
Имам лош опит с хора, които не са такива, за каквито се представят.
Да, добре. Има и такива случаи. Предполагам.
Господин Никсън.
- Майка ми също беше полицай
в САЩ. Вършите страхотна работа.
Страхотна работа.
Да.
Г-н Никсън, по-рано днес сте потърсил човек в болницата в Копър Спрингс.
Чудите се какво съм правил там? Видях катастрофата.
Щях да спирам, но няколко коли вече бяха отбили
и реших, че няма да бъда кой знае колко по-полезен.
Един мой шофьор караше гориво до Даруин. С камион модел 2ИВ.
И не беше пристигнал.
Бях тръгнал по същия маршрут.
Добре…
Значи сте видял катастрофата и…
Да. И просто ми се запечата.
Просто се чудех дали горкият човечец е оживял.
Извинете, да видим дали съм разбрала.
Не сте познавал човека в колата?
- Не, не съм.
От болницата казаха, че сте питал накъде е заминал.
Защо сте питал, г-н Никсън? Питал сте дали е добре,
какво значение има накъде е заминал?
Ами…
Човек остава жив след такава катастрофа,
трудно е да се повярва.
Мина ми през акъла…
Човекът все още е в Копър, той е наблизо,
нямам нищо против да се видя с него.
Да получите душевно спокойствие?
- Както искате, така го наречете.
Добре тогава. Благодаря за разговора.
Благодаря, че се отбихте.
Прощавайте, госпожо.
Има ли нещо за него, което трябва да знам?
Отидох до болницата само за да видя дали човекът е добре.
В следващия момент полицай идва да ми задава въпроси.
Това просто не е в рамките на нормалното, разбирате ли ме?
Просто проследявам случая.
- Но вие не сте следовател, нали?
Вие сте просто един патрулиращ полицай.
Нямате партньор.
Действате индивидуално, а?
Благодаря за отделеното време.
Здрасти, аз съм.
Ще ми трябва информация за полицай Хелън Чеймбърс от Копър Спрингс.
Да, възможно най-бързо, ако обичаш. Благодаря.
Имате едно ново гласово съобщение.
Аз съм. Още ли си с Беки?
Чуваш ли това?
Това е шумът, показващ, че съм сам.
Просто си ела. Правя ястие с къри.
Цял ден си играя с подправките…
Трябва да затворим прозорците.
- Страх те, нали?
Теб трябва да те е страх, че моят офицер те заплашва.
Явно аз ще ги затворя.
Божичко. Приижда пясъчна буря.
Голямо зло, или малко зло?
Голямо зло.
Голямо зло.
Трябва да спрем. Даже не знам накъде карам.
Извинявай.
- Няма нищо.
Направо идеално.
Човек лежи заровен под земята, а ние се крием от прахоляк.
Нищо не се вижда. Даже не знам накъде отиваме.
Това, което ми разказа за зърното от кафе.
Баща ти не ти е казвал такова нещо.
Това е стара история. Каквато има в книгата за самопомощ.
Звучи по-добре, ако го е казал баща ми.
Защо излъга?
Историята ми харесва, затова си я присвоих.
Така правят хората. Казват безобидни лъжи и ги нагласят според себе си.
Що за човек се опитваш да бъдеш в Бърнт Ридж?
Какво искаш да кажеш с това?
Не си местна, нали?
Личи ти, че не си от малък град.
Преместих се преди няколко години
след като с приятеля ми нещата не се получиха.
Какво се случи?
Имахме различно мислене.
Господи, бурята ще е голяма.
Пича, когото си зарязала…
- Може той да ме е зарязал.
Съмнявам се.
Нямаше да ни бъде.
Връзката ни беше от сорта "изчукване след пръв поглед".
Моментно привличане.
Алкохол.
Не можеш да захвърлиш всичките си проблеми, нали?
Явно за някои неща просто не им е писано да се случат.
Тук е голяма жега.
- Да. Скоро ще отмине.
Това е просто една буря.
Баба ми все това казваше.
Ще отмине и пак ще видиш небето.
И тогава започват истинските проблеми.
Млъквай, Марая.
Извинете, в цикъл е.
Нали вече говорихме.
- Да, но това е следовател Роджърс.
От "Углавни престъпления". Иска да те пита още нещо.
Добре. Питай. Не ви каня, защото Марая се изходи на пода и още вони.
Търсим човека, дошъл в заведението точно преди инцидента.
Инцидента ли? Питате за бомбата?
- Да, госпожо.
Както му казах, за пръв път го виждам,
но явно се сдуши с Луси Милър.
- Наистина ли? В смисъл?
По-рано ми заръча да се грижа за едно куче.
Каза, че отиват в Мъри Уотърс. Бог знае защо.
Благодаря за отделеното време.
Мъри Уотърс знаеш ли го?
- Да. Туристическо градче.
Ходи ли ти се до там?
- С теб ли? Сега?
Ако имаш по-важна задача, ще взема партньора си.
Предпочитам той да действа тук, а аз да отида с местен, но…
Не. Ще дойда. Нямам търпение. Сестра ми няма да се сърди.
Рожденият й ден не е от важните.
- Тогава влизай, Лемън.
Всъщност съм… Ламън.
Какво е това?
Шегуваш се.
Боже мой.
Това е Мъри Уотърс.
Значи сме карали в грешна посока?
Мамка му!
Сигурно вече е мъртъв.
- Не знаеш дали е така.
Не разбираш. Каза, че заради мен е заровен.
Заради теб?
- Да.
Сега не е моментът да се отказваме от него.
Идваш ли?
Хайде, пичове.
- Бурята отмина, да тръгваме.
Голяма буря.
- Не, да тръгваме. Веднага.
Момент.
Не! Ах, ти…
- Какво ще кажеш да е веднага?
Това беше седемчасова партия и тъкмо щях…
Нямаше. Какво би направил с пешка? Не поемам отговорност.
"Ако избия всички ни, защото съм махмурлия от снощи, не поемам вина".
Шегичка.
- Много смешно.
Добре. Да действаме.
Добра игра.
Итън, излъгах. Заминах заради онзи случай.
За мъжа, който си загуби паметта.
Гледах го.
- Държах се глупаво.
Не ти казах, защото не ме вземаш на сериозно. Добре. Версайски договор.
Ти и аз, както каза. Ще бъдем заедно в това.
Превозът ми дойде.
- Излизаш ли?
Мартин звънна. Повишили са ме.
- Супер.
Излизам да пия едно с аверите. Грег каза, че не си била с Беки.
Вече знаех за мрежата ти от лъжи.
- Стига де. Мога да му помогна.
Докато се правеше на следовател, аз скучаех тук.
Исках да ти се похваля, а теб те нямаше.
Защо да те приемам на сериозно? Ти си една слаба катаджийка.
Заблудите ти за величие са срамни.
Можеш да бъдеш голяма егоистка.
Не ме чакай.
Кървавата Мери.
Къвавата Мери, Кървавата Мери, Кървавата Мери!
Чакайте. 30 минути, нали?
Трябва да тръгнем преди да е станало прекалено тъмно.
Нещо?
- Нямам никаква представа.
Спри.
- Какво?
Божичко.
От управлението са изпратили снимката? Благодаря, сержант.
Мерси. Чао.
Извинявам се, но пикочният ми мехур е голям колкото едно котенце.
Мъри Уотърс не е толкова голям.
И местните могат да намерят Луси Милър и този тип.
Важната работа трябва да си я свършиш сам.
Колкото по-рано я свършим, толкова по-рано ще се приберем.
Просто взема да се стъмнява.
Караш ли често по затънтени места?
- Понякога.
Гледаме да не караме през нощта заради кенгуратата.
Фаровете ги привличат. Скачат към тях и се блъскат.
Много кенгурата умират на този път през нощта.
Майната им на кенгуратата.
Дали той…
Да.
Какво правиш?
По дяволите.
Батерията е паднала.
Няма нищо друго в джобовете му.
Как може да претърсваш мъртвец по този начин?
Нямам друг избор.
Сигурно се е задръстил от бурята.
Който и да го е сложил вътре, не е искал да го убие.
Къде отиваш?
- Да взема зарядно за това.
Какво ще кажем?
- На кого?
На пилота, на ченгетата.
Истината.
Дойдох, за да ти помогна. Не искам да се въвличам в това…
Вече е късно.
Трябва да се обадя в полицията.
- Какво? Защо?
Какво има?
- Аз…
Аз…
Знаеш ли какво?
Няма значение. Ще се занимая с това, когато се приберем.
Да отпрашваме.
Какво правиш тук? До утре си в почивка.
Знам. Ще ми дадеш ли служебна кола?
Не може, защото до утре си в почивка.
Няма проблем, ще ползвам моята.
Нали знаеш, че до утре си в почивка?
Аз съм Итън Крум. Оставете съобщение и ще ви се обадя. Благодаря.
Итън, здравей. Сигурно се черпите с бири.
Слушай, аз…
Довечера няма да се прибера. Отивам в Бърнт Ридж.
Човекът от болницата е загазил и на никого тук не му дреме.
Знам, че се съмняваш в мен, но мога да му помогна.
Трябва да го направя. Дано да ме разбереш.
Обади ми се. Чао.
Пак заповядайте!
По-бавно.
- Ти си била.
Почеркът от онази полица…
Беше абсолютно същият, като онзи от бележката.
Ти си я написала.
Ти ме доведе до Бърнт Ридж.
Сече ти пипето.
Познаваш ли ме?
- Да.
Да. Познавам те.
Кой съм?
- Наистина ли искаш да знаеш, Елиът?
Да. Така се казваш. Елиът Стенли.
Пак ще те попитам - наистина ли искаш да разбереш кой си?
Защото, пич, няма да ти хареса.
Какво правиш?
- Водя те в полицията.
На твое място не бих.
- Но аз ще.
Ще ни обясниш какво става.
Добре. Вероятно ще трябва да им кажа, че си убил човек.
Да, казах ти, че няма да ти хареса.
Елиът Стенли. Не искаш ли да узнаеш?
Къде отиваш?
Нуждая се от едно питие.
Да, това е нормално.
Превод и субтитри: ПЕТЪР СТАЙКОВ © 2022