The Seventh Seal (1957) Свали субтитрите
Средата на 14 век. Антониус Блок и неговият оръженосец,
след дълъг Кръстоносен поход в Светата земя,
се завръщат в родината си Швеция. В страната върлува страшна чума.
"И когато Агнето отвори седмия печат...
"настана мълчание на небето около за половин час."
"И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога...
"се дадоха седем тръби."
Кой си ти?
Този, чието име е Смърт.
За мен ли идваш?
Отдавна те следвам по петите.
Да. Знам.
Готов ли си?
Плътта ми се страхува, но душата - не.
Почакай минутка.
Всички така казват. При мен няма отсрочка.
Играеш шахмат, нали?
Откъде знаеш?
За това се пее в песните, а и картини съм виждал.
Да, така е. Аз съм отличен играч.
Но не по-добър от мен, мисля.
Защо искаш да играеш шах с мен?
- Имам си причини.
- Ти решаваш.
Условията са такива: Ще живея, докато не загубя от теб.
Ако спечеля - ще ме пуснеш.
Ти си с черните.
Много уместно. Нали?
* На топло, между женските бедра *
* Лежал бих аз и цял живот блажен *
* Че Бог далеко е от земните дела *
* А Дявола-приятел срещам всеки ден *
Всички говорят за някакви злокобни поличби и други ужасии.
През нощта два коня се разкъсали един друг...
...гробове се разтворили и скелети наоколо се пръснали.
В небето четири слънца изгряли онази сутрин.
Има ли подслон наблизо?
Показа ли ти пътя той?
Не точно.
- Какво ти каза?
- Нищо.
Да не е ням?
Не бих казал, милорд.
Напротив даже, беше много красноречив.
- О, нима?
- Да, красноречив,
но твърде черноглед.
Добро утро. Закусихте ли вече?
Колко жалко, че не ям трева - каква беда.
Ще трябва да ме научиш.
Пак затягаме коланите.
Изглежда хората тук не се интересуват от изкуство.
Миа, събуди се! Ако знаеш какво видях!
Какво става?
Имах видение.
Не, не беше видение. Беше си съвсем реално.
Ти с твоите видения!
Но аз я видях!
Кого? Кого си видял?
Светата Дева Мария!
Наистина си я видял?
Дори можех да я докосна!
С царска корона от злато и синя роба със златни цветчета.
Беше боса, а ръцете й - толкова малки...
държеше Младенеца с тях и Го учеше да ходи.
Когато ме видя, че я гледам - тя ми се усмихна.
Тогава очите ми се насълзиха.
И когато изтрих сълзите си - тя беше изчезнала.
И тогава настъпи всепоглъщащо мълчание - на земята и в небесата.
Разбираш ли...?
Бива те да съчиняваш!
Ти не ми вярваш,
но това беше самата истина.
Истината не е само такава, каквато я виждаш. В живота се случват много неща...
Случват се... като например онзи Дявол,
който боядисвал в червено колелата на фургона,
използвайки опашката си вместо четка?
И защо постоянно ми напомняш за това?
А после имаше червена боя под ноктите ти.
Е, тогава може и да съм си измислял,
за да повярвате за другите ми видения.
Които са истински. Които не съм си измислял.
Ставаш за смях на хората с тези видения!
Стига си се правил на глупак!
Защото не си.
Все още не си.
Макар, че кой знае...
Не по мое желание имам видения и чувам гласове...
не по моя вина виждам Дева Мария,
Какво да направя, като ангелите и дяволите ценят моята компания.
Хиляди пъти ви казвах...
искам сутрин да се наспивам! С добро ви молих - умолявах...
Млъкнете.
Искам за Михаел по-добър живот от нашия.
Той ще стане велик акробат.
Или жонгльор, единствен изпълнител на невъзможен трик.
Интересно - що за трик ще е това?
Да накараш топка да виси неподвижно във въздуха.
- Но това е невъзможно.
- Да - за нас е невъзможно.
Но не и за него.
Пак започваш да мечтаеш!
Съчиних си песен. Докато будувах нощес.
Искаш ли да я чуеш?
Да. Изпей ми я. Обичам да ми пееш.
* Сред цъфналите клони *
* Птица свята *
* Слави Господа Христа *
* И в рай превръща се земята *
Миа, спиш ли?
- Чудесна песничка.
- Но аз още не съм свършил.
Забелязах, но... май ще си поспа още малко.
Ще ми я допееш после.
Само спиш и спиш...
И това - маска на артист ли е?
Ако не бяха толкова щедри светите отци,
бих им казал - за нищо на света!
Ще играеш с маска на Смъртта?
Ще стряскат бедния народ с това,
до лудост ще го докарат.
И кога е представлението?
На Патронния празник, в Елсинор.
Направо в подножието на църквата ще играем.
Може би ще е по-добре нещо неприлично да покажем?
И хората ще зарадваме, и за нас по-весело ще бъде.
Глупак. Разправят... страшна чума вилнее из страната.
И свещениците пред лицето на смъртта тълкуват греховете и морала.
А моята роля каква е?
На теб, като на глупак, е поверена Душата на Човека.
Не ми харесва тази роля.
Кой раздава ролите в трупата?
Кой е директорът тук? Може ли да попитам?
" Запомни, нещастнико."
" Животът ти виси на косъм."
" Дните ти са преброени."
И как ще ме харесат красавиците в този вид?
Та аз съм мъртъв.
- Йоф?
- Кажи?
Стой така. Не казвай нищо.
Ням съм като гроб.
Обичам те.
И какво би трябвало това да значи?
Танцът на Смъртта.
- Това ли е Смъртта?
- Да. Танцува с всички тях.
И защо са ти тези мацаници?
Искам да напомня на хората, че всички са смъртни.
Е, по-щастливи от това едва ли ще станат.
И защо да ме е грижа за тяхното щастие?
Понякога е по-добре да ги пострестнеш.
А те твоето изкуство не ще погледнат даже.
Ще го гледат, и още как. Повярвай ми.
По-интересно е да гледаш череп, отколкото гола жена.
Но ако ги наплашиш...
- Те ще се замислят.
- И като се замислят...
- Още повече ще се наплашат.
- И тогава - право в попските лапи.
А, това вече не е моя грижа.
Е, да. Ти само рисуваш. Танцът на Смъртта.
Рисувам това, което е.
А после всеки да прави каквото иска.
Може да разгневиш някого така.
Случва се. Тогава им рисувам нещо веселичко.
И аз имам нужда от храна и вода.
...докато чумата не ме събори.
Чумата! Какъв ужас!
Виж тези гнойни рани по тялото на болните...
изсъхналите, разкривени крайници...
сякаш са кукли на конци,
дърпани от смахнат кукловод.
- Отблъскващо!
- Да. Ужасно е.
Той раните си разкъсва, ръцете си хапе,
вените си с нокти раздира,
крещи в агония, предсмъртна.
Май ти стана страшно?
На мен? Страшно? Не ме познаваш.
А тези безсмислици какви са?
Най-чудното е, че тези бедни хорица
считат мъките си за божие наказание.
Цели тълпи наричат себе си роби на греха,
бродят по земята и се самобичуват в името на славата Господна.
Какво говориш? Сами себе си бичуват?
Да, ужасно зрелище.
Най-добре в канавката се скрий, когато преминават те.
Да ти се намира нещо сгряващо?
Ожаднях, като камила в пустиня.
Аха, все пак успях да те изплаша.
Бих искал да си изповядам всичко.
Но душата ми е празна.
Тази пустота като огледало стои пред моето лице.
И в него виждам себе си.
И сърцето ми се преобръща от отвращение и страх.
Моето безразличие към хората ме отчужди от техните среди.
Живея в свят на призраци.
В плен на своите фантазии и сънища.
- Но не искаш да умираш, нали?
- Не, искам.
Какво чакаш тогава?
Искам още знания.
Искаш гаранция?
Наричай го както искаш.
Защо Бог е толкова трудно разбираем за човешкия разум?
Защо му трябва да се крие зад неясни обещания...
неизпълними постулати и невидими чудеса?
Как да ти повярват вярващите, когато и сам в себе си не вярваш?
Какво ще стане с нас? С тези, които искат да вярват, но не могат.
И какво ще стане с онези, които нито искат, нито могат да вярват.
Защо не съм в състояние да убия бога в себе си?
Защо той продължава болезнено и унизително да живее в мен?
Когато го проклинам и изтръгвам от сърцето си,
той продължава да съществува, надсмивайки ми се.
Защо не мога да го откъсна от себе си?
- Чуваш ли ме?
- Да, чувам те.
Искам знания. Не вяра. Не предположения. А знания.
Искам бог да ми протегне ръката си,
да ми открие лицето си, да заговори с мен.
Но той мълчи.
Аз го викам в Мрака, но често ми се струва, че там няма никой.
Възможно е и никого да няма там.
Но тогава целият ни живот - е един безсмислен ужас.
Не можеш да живееш пред лицето на смъртта, осъзнавайки, че всичко в този свят - е нищо.
Повечето хора живеят, без да се замислят за смъртта,
или за преходността на битието.
Но един прекрасен ден те ще достигнат до края и ще трябва да погледнат в Мрака.
Да, и в този ден...
Разбирам какво имаш предвид.
Ние създаваме образ на собствения си страх,
и този кумир - наричаме Бог.
Ти, обаче, се терзаеш.
Тази сутрин срещнах Смъртта.
Започнахме партия шах. И я отложихме.
Отсрочката ми трябва за нещо много важно.
И какво е то?
Целият ми живот досега беше едно безсмислено лутане,
сляпо блуждение и празна суета.
Признавам си това без горчивина и мъка.
Точно такъв живот живеят мнозина.
Но тази отсрочка искам да използвам за нещо важно и значимо.
И за тази цел играеш шах със Смъртта?
Противникът ми е опитен тактик,
но засега не съм загубил нито една пешка.
И как мислиш да го победиш?
Ще го изненадам с една комбинация - кон и офицер.
С този ход ще го разбия по фланга.
Ще го запомня.
Измамник! Предател!
Но пак ще се срещнем, ще измисля друг ход.
Ще се видим в заслона. Там ще си продължим играта.
Това е моята ръка.
Ето, аз я движа...
усещам как пулсира кръвта.
Слънцето е в своя апогей...
А аз...
аз, Антониус Блок -
играя шах със Смъртта.
С моя господар бяхме в странство, и сега се завръщаме.
Знаеш ли какво е това, художниче?
Кръстоносен, значи, поход?
Именно. 10 години се лутахме из Светата земя...
и оси ни жилеха, и животни ни хапеха,
диваци ни разкъсваха, лошо вино ни тровеше,
от жените въшки за награда получавахме, треска ни тресеше -
и всичко това търпяхме за славата Господна.
Слава Тебе Господи.
Кръстоносният поход е една невероятна глупост,
измислена от някой безнадежден идеалист.
А това за чумата - страшничко си беше.
Да, много по-страшно.
Ех, Господи... накъдето и да се обърнем - задникът ни все ще е отзад.
Да, задникът е отзад, това е самата истина.
Ето го и оръженосецът Йонс.
От Смъртта не се бои. От Бога не се срами.
Над себе си се присмива, на девойките се усмихва.
В свой собствен свят живее,
неразбираем за никого, освен за него.
Всички го мислят за глупак, а и той самият също.
Неразбран в рая, отхвърлен от ада.
Каква ужасна смрад. За какво е това?
Имала е плътски отношения с Нечестивия.
И ето я - на кола.
Утре ще гори на кладата. А ние трябва Дявола да прогоним.
С помощта на този вонящ боклук?
Кръв и жлъч от черно куче - най-сигурното средство.
Дяволът не понася тази миризма.
Нито пък аз.
Виждала си Дявола?
- Не бива да говориш с нея.
- Нима е толкова опасно?
Самият аз незнам, но казват, че причината за чумата е тя.
* Съдбата - подла мащеха-злодейка *
* А ти, човече, си окаяна отрепка.*
* Ту от радост в облаци хвърчиш,*
* Ту като червей в тинята пълзиш.*
Трябва ли непременно да пееш?
Не...
Не гледай ме учудено така, че позволявам си да мародерствам от Смъртта.
Доходно занятие понастоящем.
Не ме съди със този поглед.
Сега кожата си всеки сам спасява.
И не мисли да викаш, ни бог, ни дявол ще те чуе.
И нищо чудно.
Познах те, въпреки, че много време мина.
Името ти е Равал, учеше богословие в Роскилд.
Doctor Mirabilis, Coelestis et Diabilis.
Не съм се припознал, нали?
Точно ти, преди 10 години, склони моя господар да започне
този прелестен кръстоносен поход в Светата земя.
Нещо пребледня? Или стомах те заболя?
Гледам те сега и започвам да разбирам
за какво ни бяха нужни тези тежки 10 години.
Животът ни с удоволствия препълнен беше,
Прекалено доволни и горди от себе си бяхме.
И ето - решил е Господ за това да ни накаже.
Като ни прати теб.
За да излееш благочестивата си отрова в разсъдъка на господаря.
Постъпвах според съвестта си.
Сега си по-практичен? А? Гледам, че крадец си станал.
Далеч по-подходяща занимавка за негодник като теб.
И по-доходоносно. Нали така?
За бога. Не съм кръвожаден.
Но запомни: ако пак те срещна, следващия път -
лицето ти с желязо ще дамгосам, както се полага на крадеца.
Всъщност, дойдох до тук вода да си налея.
Името ми е Йонс.
Дружелюбен и приветлив симпатяга,
помислите ми са чисти, постъпките - благородни.
Е, сбогом, малката ми. Можех да те имам с два плесника -
но, честно казано, не вярвам в този вид любов.
Твърде отегчителна е и омръзва.
Но като се замисля за това - имам нужда от въртокъщница.
Умееш ли да готвиш?
Доколкото ми е известно - все още съм женен,
но имам основания да се надявам
че моята жена е вече мъртва.
Така, че имам нужда от хазяйка.
Е, хайде, идвай с мен.
Живота ти спасих все пак, би трябвало да си ми длъжница.
Дяволски актьорчета.
Правите се на глупаци.
Не участвам в тази сцена, отивам зад кулисите.
Не стой със зяпнала уста, грознико.
*На дървото кон кукурига.*
*Пътят широк, но вратата - тясна.*
*Нечестивият танцува на брега.*
*В езерото кокошка цвили.*
*Денят е хубав, на рибата - измря.*
*Нечестивият настани се на брега.*
*В небето змия прелита.*
*Девицата е бледа, но мишката - доволна.*
*Нечестивият бяга по брега.*
*Старият козел-развратник*
*Фъфли с двата си зъба.*
*Въздухът е тежък.*
*Вълните се разбиват.*
*Нечестивият драйфа на брега.*
*Свиня яйца снася, котката грухти.*
*Нощ, черна като сажди, а зората не настъпва.*
*Нечестивият стои и чака, чака на брега.*
Господ всички ни ще накаже!
Всички ни очаква смърт ужасна.
И теб - с празния поглед на говедо.
И теб - надутия от самодоволство.
Настъпи вашия час. Вашият последен час!
Смъртта е зад гърба ви.
Венецът на Смъртта гори под слънцето.
Проблясва замахната над главите ви коса.
Виждам я!
Чий ред е? Кой ще падне пръв, от удар повален?
Хей ти, там, опуления като козел?
Може би още тази нощ лицето ти ще се изкриви в последна усмивка?
А ти, жено, пращяща от похот и доволство,
ще побледнееш и загаснеш, недочакала първия утринен лъч.
А ти там - с тлъстия нос и тъпата гримаса,
докога ще скверниш земята със своите нечистотии?
Знаете ли вий, безумци, че днес-утре ще умрете. Че всички сте обречени?
Чувате ли ме вие? Чувате ли словото?
Ви сте обречени! Прокълнати!
Помилуй нас, Боже, смили се над нас, грешниците.
Не отвръщай лице от нас, бъди милостив към нас, недостойните.
В името на Сина Твоего, Исуса Христа!
Как не ги е срам да кълнат? "Обречени".
Нима това е достойно за съвременния разум?
Нима те си мислят, че някой ще ги приеме на сериозно?
Може и да ми се смеете, милорд, но ще си позволя да кажа -
почти всички тези ужаси аз ги знам отдавна,
за някои съм чел, за други слухове съм чувал.
- Да, да.
- Да, да.
А някои на собствен гръб усещал. Дори тези страшни истории за...
Бог Отец, Исус Христос и Светия дух не могат да ме впечатлят.
Защо крещиш?
Аз съм ковачът, Плог. а ти си оръженосецът - Йонс.
- Напълно е възможно.
- Не си ли виждал моята жена?
Не, не съм. Но дори да съм я виждал - ако приличаше на теб,
постарал се бих веднага аз да я забравя.
Значи, не си я виждал.
- Може и да е избягала.
- Май знаеш нещо?
Знам аз много неща, но не за твоята жена.
Питай вътре, може там нещо да знаят.
Чума по западния бряг пълзи. Хората мрат като мухи.
По това време търговията цъфти,
а тази година цялата ми стока седи.
Денят на Страшния съд идва. Навсякъде ужасни поличби.
Наскоро жена роди дете с главата на теле.
Хората обезумяха.
Бягат от родните места, навсякъде чумата разнасят.
Според мен - по-добре си стой у дома,
яж, пий и се весели докато си цял.
Мнозина с огън се пречистиха, но всички те са мъртви вече.
А светите отци проповядват -
по-добре пречистен да умреш, отколкото жив ада да дочакаш.
Идва краят. Никой не се осмелява да го изрече на глас -
но това е Краят на света. И хората от страх са полудяли.
И теб самия те е страх.
Как няма да ме е страх.
Ще се спусне нощта след Страшния Съд,
и на земята ангели ще слязат, и ще се разтворят гробовете.
Ще бъде ужасно.
Искаш ли го? Евтино ще ти го дам.
Чисто сребро.
Красива вещ. Но малко скъпичка за мен.
Моля за извинение, тук някой да е виждал моята жена?
- Изчезнала ли е?
- Избягала е, казват.
- Изостави те, а?
- С някакъв артист.
С артист! Щом има такъв лош вкус,
тогава според мен - радвай се, че е избягала.
Може и да си прав.
Но аз реших - ще я убия.
Аха. Решил си да я накажеш. Това е друга работа.
И артиста ще накажа.
Артиста?
- Е, този, който я примами.
- Кой?
Ти да не си идиот?
Артиста!
Разбрах. Много артисти са се навъдили напоследък, така че -
виновен, невиновен - трябва да го довършиш, съгласен съм.
Ей, ти! Защо баламосваш ковача?
Баламосвам? Аз?
Ти самият си артист. И някой твой приятел жена му е отвел.
И ти? И ти ли си артист?
Артист? Аз? Не бих казал това за себе си.
Ще се наложи май да те убием - по логиката твоя.
Много смешно.
Но странно - пребледнял си.
Веднага си кажи - какво тежи на съвестта ти?
Направо ме разсмя.
Смешно е? Нали? Не, не ти е смешно.
Може с ножа само да те бележим леко ние,
така, както на мерзавци полага се белязани да бъдат.
Какво си направил с моята жена?
Вие наистина искате да ме нараните. Но защо?
Нима на някого съм навредил, или някого обидил?
По-добре сега да си вървя и никога да не се мяркам тук, а?
Стани, не те чуваме! И говори по-силно!
Застани на главата си, артисте, да се порадваме на твоето изкуство.
Какво си направил с жена ми?
Недей да виеш. Ставай и танцувай.
Не искам. Не мога.
- Я ни имитирай мечка.
- Не мога да имитирам мечка.
А това ние ще решим - можеш ли или не можеш.
Стани веднага! Що за мечка е това!
Не съм направил нищо. Не мога повече.
Помниш ли какво ти обещах да направя с теб, когато пак те срещна?
Не съм от хората, които думите на вятъра си хвърлят.
Как се казва?
Михаел.
На колко годинки е?
Скоро ще стане на две.
- Едър е за възрастта си.
- Наистина ли?
Да, наистина.
- Видях ви на представлението днес.
- Беше ужасно, нали?
По-красива сте сега, с неразмацано лице,
пък и тази рокля повече ви отива.
Йонас Скат избяга и ни изостави, трудничко ще ни е сега.
Съпругът ти?
Йонас? Не, Йоф е мъжът ми.
Само двамата с него останахме.
Ще се наложи пак старите трикове да правим, такава досада.
И вие ли сте акробат?
О, да. А Йоф е и ловък жонгльор.
И Михаел ли ще стане акробат?
Йоф така иска.
А ти - не?
И аз не знам. Може и рицар да стане.
Повярвай, и това не е особено забавно.
- Да, не изглеждаш много весел.
- Така е.
- Изморен ли си?
- Да.
- От какво?
- От досадна компания.
- Говориш за своя оръженосец?
- Не, не за него.
- А за кого?
- За мен.
Разбирам.
Наистина ли разбираш?
И още как.
Понякога си мисля, защо хората сами себе си измъчват. Нали?
Йоф! Какво ти е? Какво ти се е случило?
Ела, седни тук. Къде си бил?
Дай да те погледна.
Пак в кръчмата си се напил.
Ох! Не съм пил нито капчица.
Е, значи си се хвалил пак, че ангели компания ти правят.
Ако искаш, ще се закълна - ни дума за това не съм издумвал.
Тогава значи - пял си и танцувал!
Не можеш за минутка изкуството си да забравиш.
Хората се дразнят, знаеш сам.
Виж, по-добре, какво ти купих.
Не е по джоба ти това.
Но ти го купих!
Ох, как ме биха само.
Ти върна ли им го?
Разсърдих се и се ядосах.
Не можах да им го върна.
Нали знаеш, как се ядосвам? Като лъв ревах!
Изплаши ли ги много?
Не, разсмях ги.
Усещаш ли, как хубаво ухае?
И колко е пораснал. Юначага.
Истински акробат.
Това е съпругът ми - Йоф.
- Здравейте.
- Как сте.
Казвах на жена ви, че имате чудесен син.
Много радост да ви носи.
Да, чудесен е.
Има ли с какво госта да почерпим, Миа ?
Благодаря ви, няма нужда.
Цяла купа с ягоди набрах.
И прясно мляко имаме.
Току-що издоено.
Споделете нашата трапеза скромна.
За нас ще е голяма чест.
Настанете се удобно. А аз вечерята ще донеса.
Моля.
- Къде сте се запътили?
- На празника Престолен в Елсинор.
Не бих ви посъветвал.
Защо, ако мога да попитам?
Чумата е стигнала до там, на юг, покрай брега.
Казват, хиляди умират там.
Ох, Господи! Да... трудно нещо е животът ни сега.
Мога ли да ви предложа, да ме последвате през тази гора...
и да се настаните в моя дом?
Може би там, ще сте в по-голяма безопасност.
Ягодите са от онзи склон. Толкова са едри...
А как ухаят само... помиришете.
Приятен апетит, господине.
Благодаря.
Предложението ми харесва, но все пак трябва да помисля.
През тази гора е страшничко сами да преминаваме.
Казват, че троли има там, и духове, разбойници. Така съм чувала.
Затова казвам - хубаво предложение, но трябва да помисля.
Скат ни напусна, сега за трупата отговорност нося аз.
Все пак - аз съм директор сега и аз решавам.
"Все пак - аз съм директор сега и аз решавам."
- Искате ли ягоди?
- Този човек ми спаси живота.
Седнете, приятели, ще вечеряме заедно.
Благодаря, с голямо удоволствие.
Ох, колко е приятно.
Да, толкова рядко се случва.
Напротив, всеки ден се случва. Дните са едни и същи.
И нищо удивително.
През лятото е по-добре от зимата, поне е топло.
Но най-хубава, естествено, е пролетта.
Съчиних песен за пролетта.
Искате ли да я чуете? Само да си взема лютнята.
О, не, недей, на гостите сигурно не им е до твоите песни.
Защо не. Лично аз също песни съчинявам.
Даже знам една много сладка песничка...
която вие разбира се, не сте чували...
но няма и да ви се наложи да я чуете.
Има тук сред нас човек, който не понася моето изкуство.
Не бих искал да го разстройвам. Аз съм твърде деликатен.
Все се дразниме и се ядосваме.
По-добре е когато са двама. Имаш ли си някого?
- Мисля, че да.
- И къде е тя сега?
Не зная.
Колко сериозно стана лицето ти. Твоята годеница?
Бяхме току-що женени. Танцувахме и се смеехме.
Възпявах в песни очите й, носа и малките ушички ...
Денем ловувахме, вечер танцувахме. В къщата кипеше живот.
Искаш ли още ягоди?
Да вярваш - значи да страдаш. Знаеш ли това?
Това е като да обичаш някого, който се крие в тъмнината,
и колкото и да го викаш - никога не те чува.
Това, което казвам, губи смисъла си сега,
когато седя тук с теб и твоя съпруг.
Всичко това изведнъж става незначително.
Е, сега вече лицето ти не е толкова сериозно.
Ще помня този миг. Спокойствие, здрач...
и купите с ягоди и мляко.
и вашите лица.
И сънения Михаел, и Йоф с лютнята.
Ще се постарая да запомня и това, за което си говорехме.
Ще отнеса този спомен в дланите си толкова внимателно,
сякаш е чаша, препълнена с мляко.
И това ще е символ за мен...
и велика награда.
Чакам те отдавна.
Прощавай. Малко закъснях.
Разкрих ти моя план и и сега си оттеглям фигурата.
Ти си на ход.
От какво си толкова доволен?
Това е моя тайна.
Разбира се.
Значи, взимам твоя офицер.
И правилно постъпваш.
Излъга ли ме?
Разбира се. Хвана се! Шах!
Защо се смееш?
Смехът ми не е твоя грижа. По-добре царя си спасявай.
Много смел стана нещо, а?
Нашата игра ме забавлява.
Ти си на ход. Побързай. Нямам време.
Разбирам, много си зает,
но не можеш играта да зарежеш. А тук трябва време да се мисли.
Решил си да придружаваш артиста и жена му през гората?
Йоф и Миа се казват, нали?
И имат малък син?
Защо те интересува?
Просто така.
Виждал ли си Йонс? Трябва да тръгваме.
Мисля, че е още вътре.
Я виж ти, нашия Плог-ковача.
- Добър вечер.
- Рониш сълзи в самота?
Да, да, вижте го ковача...
седи и хленчи като заек, хванат в капан.
- И пак заради твоята съпруга?
- Още не съм я намерил.
С тях лошо, а без тях още по-лошо.
Може би ще е най-добре да ги убиваме
докато ни забавляват за последно.
Гълченето на жената, свинската помия...
мокрите пелени, крясъците на децата...
Жената ругае, с нокти в душата дълбае...
и тъщата отгоре на всичко...
И когато след такъв ден най-после в леглото се отпускаш -
нова песен ти запяват -
Сълзи, вопли, стонове, толкова силни, че и мъртвец ще разбудят.
"Защо не ме целуваш за лека нощ"?
"Защо не ме погалиш"?
"Защо не ме обичаш както преди"?
"Защо новата ми рокля не забеляза"?
"Защо веднага се обръщаш и захъркваш"?
Ох! Ужас!
Ох, ужас. И ето сега я няма. Отърва се от нея. И се радвай!
Ще замахна с чука...
черепа в наковалнята ще й разбия,
носа със щипците ще й откъсна!
Хайде, пак се разхленчи.
Може би я обичам.
Ах, може би ти я обичаш!
Слушай, жалко рогоносче!
Любовта - е само красива дума,
а означава тя - похот, похот и пак похот,
гарнирана с лъжи, измами, хитрости, лукавство.
- И все пак ме боли.
- Работата е ясна...
Любовта е най-страшната чума. И ако от нея се умираше, щеше да има поне някаква полза от нея.
Но тя е толкова мимолетна. Винаги минава.
Не, не, на мен няма да ми мине!
И на теб ще ти мине.
Много рядко се случва двама идиоти да умрат от любов.
Всичко е толкова несъвършено в нашия несъвършен свят.
Само любовта е толкова съвършена в своето несъвършенство.
Щастливец, толкова добре умееш да говориш,
и важното е, че сам си вярваш на брътвежите.
Вярвам!? Кой е казал, че си вярвам?
Просто винаги съм готов да услужа с добър съвет.
Поискай ми съвет,
и за същите пари ще получиш два.
Йонс, може ли и аз да дойда с вас?
Тежко ми е, а вкъщи не ми се прибира, ще се подиграват всички.
Само да не хленчиш! Ще избягаме веднага!
Братко мой!
Йонс! Внимавай!
Този все на бой налита. Превъртял е нещо.
- Напротив, само хленчи.
- Прощавай, ако съм те обидил.
Кръвта ми бързо кипва.
Дай да те прегърна, братко.
Благодаря, но нека да е следващия път.
Сега, за бога, бързам. Нямам време. Благодаря.
Виж ти, кой на хоризонта се показва -
моята благоверна... в компанията на артиста!
Хванах те.
Това ли е кирливият ковач, обиждал моята любима...
прекрасна, несравнима Ариадне?
Как я нарече?
Ариадне! Да не си и глух на всичкото отгоре?
Лиза се казва. Лесна-Лиза. За всички-Лиза.
Лека-Лиза! Кучка-Лиза!
О, колко е груб.
Сам си измисли по-хубави, жалък сводник намацотен.
Какво животно!
Ах ти, краставо магаре, ако носех твоите въшливи дрипи,
от отвращение и срам
в миша дупка бих се аз заврял,
да освободя света от гнусния си вид.
Пази се ти, напарфюмирана...
"купчина лайна"
купчина лайна... внимавай да не те запратя
в пъкъла, където да си фокусничите двамина и...
"да си четете монолози"
и да си четете монолози един на друг със стария-рогатия...
Браво, Плог.
Внимавай, че шкембето ти дебело ще разпоря...
и през ушите ти червата ще изкарам.
Пази се, да не ти разбия мутрата противна,
задникът ти после по-красив ще е от нея.
Защо се смееш? Това е сериозно.
В южните страни има едни животни, приличащи на хора,
маймуни се наричат те.
- Защо го казваш?
- Просто така.
Плог, любими мой Плог.
Скъпи Плог, прости ми за всичко.
Сега ще заплаче.
Всичко това е толкова ужасно.
Този негодник ме измами.
Но чуй ме , Ариадне... истината беше малко по-различна.
Сега ще стане на въпрос за любимите му гозби.
Скъпи Плог, като се върнем вкъщи,
ще приготвя любимите ти кнедли със сланина...
и свинско, което толкова обичаш.
Добре, но първо длъжен съм да го убия.
Да, убий го. Това той заслужава. Аз съвсем не го обичам вече.
О, Господи, защо създал си ти жената?
Фалшива брада, фалшива коса зъби фалшиви, фалшива усмивка...
и глас фалшив - това е той и нищо друго, празен като бъчва.
Убий го, моля те, убий го.
Скъпи Плог, ако мислиш, че ще се защитавам - жестоко се лъжеш.
Убий ме и аз ще съм ти благодарен после!
Какви ги говориш?
Артистът го избива на чувства - това е половин победа.
Направи нещо! Не стой като истукан!
Нека да се бие, иначе как да го убия?
Поне трябва мъничко да ме ядоса.
Скъпи приятели мои, едно движение само -
и ето - от фалшиво същество аз веднага се превръщам
в нещо съвсем истинско.
В съвсем истински неподправен труп, без измама.
Почакай! Не исках с лошо.
Прощавам ти, Ариадне.
Прощавай, приятелю.
Молете се за мен.
Ох, Господи! Вижте - мъртъв е! Ужасно е! Не исках това!
А даже бях започнал аз да го харесвам.
Той е мъртъв - абсолютно и напълно.
Не съм виждал в живота си досега по-мъртъв артист от това.
Добре. Стига сте се убивали. Сам си е виновен, никой друг.
И с тази жена аз трябва да живея!?
Е, нали си получи своята малка Лиза обратно.
Е, доволен ли си?
Йонс, между нас казано, нима животът не е...
Да. Но не мисли сега за това.
Да, смахнат номер е животът.
Да, не беше лошо. Май наистина ме бива за артист.
Сега дърво ще си намеря,
където ще съм в безопасност от вълци, духове и мечки.
Утре ще намеря Йоф и Миа.
И ще тръгнем заедно към Елсинор за празника.
Там ще съберем парички...
Душата ми като птичка чурулика.
Хм. Секат гората. Това е добре. Тук има хора.
Ей, за какъв дявол... Това е моето дърво.
Ей, ти! Чуваш ли ме, негоднико смахнат?
Какво правиш с моето дърво?
Отсичам твоето дърво, защото времето ти вече изтече.
Не, така няма да се разберем. Сега съм зает.
Ах, зает си?
Да, имам представление.
То се отменя, поради смърт.
- Но договорът...
- Ще го анулират.
Семейството, децата...
И не те ли е срам, Скат?
Да, да, засрамих се.
Няма ли някакъв компромис, отстъпки за артисти?
В този случай - не.
Никакви изключения? Никаква вратичка за измъкване?
Луната се показа иззад облаците.
Това е добре. По-лесно ще се вижда пътя.
Не ми харесва днес луната.
И дърветата са толкова безшумни.
Това е защото вятър няма.
Да, но прекалено неподвижни са.
Съвсем мъртви.
И нито шум, и нито звук.
Ни бухал буха...
Ни глас човешки...
освен нашите.
Накъде отивате?
- Към кладата.
- Аха, ясно. Вещица, така ли?
И защо през нощта ще я горите?
И без това за хората малко развлечения останаха.
За Бога, замълчи!
Казват, че Дяволът бил винаги с нея.
В такъв случай, излиза, че сте големи храбреци.
Добре ни се плаща. Хванахме се доброволно.
Ей, чуваш ли ме?
Казват, че с Дявола общуваш?
А теб какво те интересува?
Не питам само от любопитство. За мен това е важно.
Аз самият бих искал да се срещна с него.
Защо?
За да го разпитам за Бог.
Ако не друг, поне той би трябвало да знае.
Ти можеш да го видиш.
Как?
Само прави, каквото ти кажа.
Погледни ме в очите.
Е - виждаш ли? Виждаш ли го?
В очите ти аз виждам страх, безумен страх и ужас.
И нищо друго.
Нищо - нищичко и никого?
Никого.
А зад гърба си виждаш ли?
Не, и тук няма никой.
Но той навсякъде е с мен.
Протягам си ръката - и ето - усещам го, докосвам го.
И сега е с мен.
На кладата не ще изпитам болка. От всяко зло ще ме опази той.
- Той ли ти каза това?
- Аз си знам.
- Но той каза ли ти го?
- Аз знам, знам си го.
Почакай, и ти ще го видиш. Ще го видиш.
Всички свещеници го виждат. И войниците.
Толкова ги е страх от него, дори да ме докоснат не смеят.
Защо сте й изранили ръцете?
- Нищо не сме й разранявали.
- А кой тогава?
Питай монаха.
Какво сте направили с това дете?
Кога ще ти омръзне въпроси да задаваш?
Никога няма да ми омръзне.
Но отговор не ще получиш.
Иска ми се да избия всички войници, но какъв смисъл,
тя и без това е като мъртва.
Казано е - внимавайте с нея. Не се доближавайте.
Ето, вземи това, и няма да почувстваш болка.
И какво вижда тя? Можеш ли да ми кажеш?
- Не чувства болка.
- Това не е отговор на моя въпрос.
Кой ще приеме това дете?
Ангелите? Бог? Или Дявол? Или само една пустота.
- Пустота, господарю!
- Не може да бъде!
Погледни в очите й.
В душицата й бедна проблясва някакво прозрение.
Едно безкрайно нищо!
Не.
Ние стоим, с безпомощно отпуснати ръце,
и виждаме същото, което вижда и тя, и нейният ужас сковава и нас.
Бедното дете.
Не мога повече. Не мога...
*Слави Господа Христа*
*И рай настъпва на земята.*
Скоро ще съмне,
и пак ще ни налегне тази непоносима задуха.
Страх ме е.
Усещам, че всеки момент нещо ще се случи с нас,
а дори не знаем какво.
Може би Страшният Съд.
Денят на Страшния Съд
Вода! Имате ли вода? Дайте ми да пия.
Имам чума.
Не се доближавай, ще ти откъсна главата. Стой зад дървото.
Страх ме е да умирам!
Не искам да умирам! Не искам!
Смилете се над мен.
Помогнете ми! Вода!
Безполезно е, недей.
Повярвай ми - няма смисъл.
Аз умирам.
Какво ще стане с мен?
Смилете се над мен.
Няма ли някой... поне глътка вода...
Излишно е.
Напълно излишно.
Помогнете ми! Помогнете!
Разбираш ли моята утеха?
Ще си доиграем ли партията?
Ти си на ход!
Взимам ти царицата.
Не бях забелязал.
Миа, нещо толкова страшно виждам -
даже ме е страх да ти го кажа!
- Какво пак виждаш?
Там Рицарят седи над шахматна дъска.
Е, да, и аз го виждам. И нищо страшно според мен няма.
Нима не виждаш с кого играе той?!
Сам със себе си. И стига си ме плашил!
- Не, не! Не със себе си играе той.
- А с кого?
Със Смъртта. Седи и шах играе със Смъртта.
Не смей така да говориш.
Да се опитаме да избягаме от Смъртта.
- Но това е невъзможно.
- Трябва да се пробва.
Потънали са в играта. Ако не вдигаме шум,
изобщо няма да ни забележат.
Твой ход, Антониус Блок.
Да не би да ти омръзна да играеш?
Омръзнало? Напротив.
Разтревожен си от нещо.
Нещо криеш?
Нищо не ти убягва.
Нищо не ми убягва.
И никой не ми убягва.
Да, наистина съм разтревожен.
Страх те е.
Забравих кое къде стоеше.
Аз помня всичко.
Толкова лесно няма да се измъкнеш.
- Виждам нещо интересно.
- Какво виждаш?
Ти си мат, Антониус Блок.
Вярно.
Е как, имаше ли полза от отсрочката?
Да.
Приятно ми е да го чуя. Оставям те сега.
Следващия път когато се срещнем -
ще удари часът за теб и за твоите спътници.
И ще ми разкриеш свойте тайни?
Аз нямам тайни.
Значи, ти не знаеш нищо.
Да, нямам какво да ти кажа.
Забелязваш ли, каква странна светлина.
Развиделява се, ще има буря май.
Не, не е това. Нещо по-страшно е.
Чуваш ли, как реве гората?
От дъжда е сигурно.
Не, не е дъждът.
Смъртта ни следва по петите.
Не можем да избягаме. Ще ни догони.
Да се скрием се във фургона. Бързо!
Ангелът на Смъртта прелита над нас, Миа.
Ангел на Смъртта... толкова огромен...
Чувстваш ли студа. Замръзнах.
Тези, които се завърнаха от Светата земя, разказваха, че и ти си се наканил за дома...
Останах тук да те дочакам.
Всички избягаха от чумата.
Не можеш ли да ме познаеш?
Ти също си се променил.
Да, сега виждам - това си ти.
Дълбоко скрито, но все пак нещо е останало в очите ти
от онова момче, с което сбогувах се преди години.
С всичко онова е свършено, уморен съм.
Съжаляваш ли за своя поход?
Не, не съжалявам. Но съм уморен.
Да, виждам.
Това са моите приятели.
Покани ги да влязат, да споделят нашата трапеза.
"И когато отвори седмия печат,
"настана мълчание на небето
"около за половин час.
"И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога,
"се дадоха седем тръби.
"И друг ангел дойде, та застана пред олтара...
"Като затръби първият ангел,
"настана град и огън, размесени с кръв,
"които бидоха хвърлени на земята,
"и третата част на земята изгоря,
"също и третата част от дърветата изгоря,
"изгоря и всяка зелена трева.
"И като затръби вторият ангел,
"нещо като голяма планина, пламнала в огън,
"се хвърли в морето;
"и третата част от морето стана кръв...
Имаше ли някой там?
Не. Никой.
"И като затръби третият ангел,
"падна от небето голяма звезда, която гореше като светило,
"и падна върху третата част от реките
"и върху водните извори.
"А името на звездата е Пелин..."
Добро утро, Повелителю.
Аз съм Карин, съпругата на Рицаря.
Добре дошли в моя дом.
Аз съм ковач, в своя занаят
бих казал, справям се нелошо.
А това е жена ми - Лиза.
Лиза, поклони се на благородния господин.
Понякога се караме и спорим,
но на всекиго се случва.
От Мрака Те викаме, Господи.
Помилуй нас, Боже,
ибо слаби сме, и слепи, и боим се в своето незнание.
В мрака, където се намираш ти, където всички ние сме...
никой няма да чуе твоите вопли.
Никого не ще трогнеш с твоите ридания.
Изтрий сълзите и се полюбувай на своето безразличие.
Господи - където и да си, нали все пак те има някъде там...
Господи, помилуй нас.
Ако можех да ти дам разхлабващо,
да те прочисти от твоите тревоги за безсмъртието,
но твърде късно е сега, изглежда.
Наслаждавай се поне на тази последна минута,
докато си още жив, докато виждаш и се движиш.
Замълчи, замълчи.
Млъквам, макар и против волята си.
Това е краят.
Миа! Виждам ги. Виждам!
Там, на фона на бурното небе.
Всички са там заедно.
Ковачът, и Лиза, и Рицарят,
и Равал, и Йонс, и Скат.
И строгият Повелител - Смъртта, ги приканва за танц.
Нарежда им да се хванат за ръце...
и да танцуват всички в една редица.
Начело е самият Повелител...
с косата и пясъчен часовник.
а последен на опашката е Скат със своята лютня.
Те танцуват...
и се отдалечават от зората със своя танц тържествен...
все по-далече... към тъмната страна,
докато дъждът пречиства лицата им
и отмива солта от горчивите им сълзи.
Ох, вечно ти с твоите видения!
Превод: BENIX