Psycho (1960) Свали субтитрите
един филм на Алфред Хичкок
ПСИХО
В главните роли:
Антъни Пъркинс
Вира Майлс
Джон Гавин
Участват още: Мартин Балсам, Джон Макинтайър и
Джанет Лий в ролята на Марион Крейн
Сценарий - Джоузеф Стефано по романа на Робърт Блок
Оператор - Джон Ръсел
Монтаж - Джордж Томасини
Музика - Бърнард Херман
Режисьор - Алфред Хичкок
Финикс, Аризона
Петък, 11 декември
14:43 часа
- Не успя да обядваш, нали?
- Трябва да се връщам в офиса. Закъсненията
докарват на шефа киселини...
- Защо не му се обадиш, да му кажеш,
че си взимаш почивка?
Все пак е петък и то горещ.
- И какво да правя с тази почивка? Да те изпратя до летището?
- Ами, можем да помързелуваме тук още малко...
- Трябва да освободим стаята до 15:00.
Хотелите като този не се интересуват кога пристигаш,
а кога ти изтича времето...
O, Сам, мразя да се виждаме на подобни места.
- Чувал съм и за женени двойки, прекарали нарочно нощта
в евтин хотел.
- Когато си женен, много неща можеш да ги правиш нарочно...
- Звучиш като омъжена жена.
- Oх, Сам това е за последен път...
- Така ли? За какво?
- За това...
Да се срещаме тайно, за да не разбере някой.
Пристигаш в командировка,
срещаме се през обедната почивка...
Понякога дори ми се иска да не пристигнеш...
- И какво да правим? Да си пишем сълзливи любовни писма?
- Трябва да тръгвам Сам...
- Мога да дойда и другата седмица.
- Не.
- Дори само за да те видя? Ще обядваме някъде заедно...
- O, можем да се видим. Дори може да вечеряме заедно.
Но порядъчно.
В къщи и снимката на майка ми на полицата пред камината...
и сестра ми ще ми помогне да приготвя голям бифтек за трима...
- И след бифтека ще изпратим сестра ти на кино,
а снимката на майка ти ще обърнем към стената...
- Сам!
- Добре де...
Марион, искам да те виждам винаги, когато мога
И ако зависеше от мен - съвсем почтено.
- От твоите уста дори почтеността звучи непочтено.
- Наистина го искам!. Само, че е нужно търпение, умереност и много труд.
Иначе си остава само загуба на време.
Но, ако мога само да те виждам и докосвам, дори и само това, нямам нищо против.
Омръзна ми да блъскам за хора, дето ги няма.
Блъскам се да изплатя дълговете на баща ми, а той отдавна е в гроба.
Блъскам се за издръжката на бившата ми жена, а тя живее
на другия край на света.
- Аз също плащам.
Хората, които си правят срещите по хотелски стаи също плащат...
- След година, две ще си изплатя дълговете...
А ако тя се омъжи отново, спирам издръжката...
- А аз не съм била омъжена дори веднъж.
- Но като се омъжиш, ще танцуваш от радост.
- O, Сам, хайде да се оженим.
- И ще живееш с мен в склада на железарския магазин във Феървейл?
Страшно ще е весело. И знаеш ли какво:
Когато изпращам издръжката на бившата ми жена, можеш да облизваш марките...
- Ще ги облизвам...
- Или искаш да ме разкараш, да излезеш и да си намериш някой не ангажиран?
- Мислила съм за това.
- Как можа дори да си го помислиш?
- Ще си изтървеш самолета...
- Можем да заминем заедно!
- Ъ-ъ, закъснявам, а ти си сложи обувките.
- Г-н Лаури не се ли е върнал от обяд?
- Обядва с човека, който ще купува имота на Харис стрийт.
Нали се сещаш. Затова го няма. Глава ли те боли?
- Ще ми мине... Главоболията са като цицините,
спира да боли щом ги забравиш.
- Нямаш ли аспирин? Тук имам нещо, но не е аспирин.
Лекаря на мама ми ги даде в деня на сватбата ми.
Теди побесня, като разбра, че съм взела успокоителни.
Някой да се обаждал?
- Теди се обади. Мама се обади да провери дали Теди ми се е обадил...
А, сестра ти се обади да каже, че отива в Тусон на пазар...
и няма да се върне целия уикенд...
- Боже, горещо е като в пещ.
Хей момичета, накарайте шефа си да ви купи климатик.
Днес може да си го позволи.
Марион, ще приготвиш ли копията от договора за г-н Касиди?
- Да, господине.
- Утре е Денят, момичето ми...
О, не, не Вие. Дъщеря ми!
Още е съвсем дете,
а утре ще се изправи там, ще се омъжи и ще отлети далеч от мен
Вижте моето бебче...
На 18 години е...
и никога не е била нещастна дори и един ден!
- Хайде Том, моя офис е с климатик...
- Знаете ли как постигам щастието?
Купувам го!
Вие... Вие нещастна ли сте?
Хм, не повече от нормалното.
- Купувам тази къща като сватбен подарък за бебчето ми...
40 000 долара - в брой!
Е, това не е купуване на щастие,
Това е изкупуване на нещастието.
Никога не нося в себе си повече, отколкото мога да си позволя да изгубя
- Пребройте ги!
- Мили боже!
- Аз не ги броя. Така се правят пари.
- Том, разплащане в брой в този размер е твърде необичайно...
- Е, и? Това са моите лични пари!
- А сега са твои.
- Ще ги депозираме в сейф,
а в понеделник, като се почувстваш по-добре...
- А, като каза да се почувствам по-добре, къде е тази бутилка, която криеш в бюрото си?
О-паа.
Знаете ли, понякога не мога да си затварям устата...
Лаури, умирам от "жадна болест"!
- Не ги искам в офиса през уикенда!
Депозирай ги в банката, а в понеделник ще ни напишат чек.
- Да господине.
- Той флиртуваше с теб. Предполагам е забелязал венчалната ми халка
- О, стига, моля те.
- Влез!
- Договора. Ако не възразявате, бих желала да си тръгна, като приключа в банката.
- Имам леко...
- Вървете право вкъщи.
А ние с Вашия шеф ще поизлезем...
и ще се понапием, нали?
- Разбира се. Зле ли Ви е?
- Просто главоболие.
- Трябва Ви един уикенд в Лас Вегас, световно място за забавление.
- Ще прекарам уикенда в леглото. Благодаря.
- Защо не вземеш хапче, ще ти размине.
- Хапчетата не лекуват нещастието.
- Ще депозирам парите в банката, после ще си отида и ще си отспя.
- Марион, за бога... Какво правиш тук?
Разбира се, че се радвам да те видя, винаги се радвам
- Какво има, Марион?
- Останете на място!
Много бързате!
- Не смятах да спя толкова дълго. Снощи за малко не катастрофирах,
и реших да отбия...
- И сте спали тук цяла нощ?
- Да. Както Ви казах, не можех да си държа очите отворени.
- Наблизо има доста мотели. Можехте...
За по-сигурно, нали ме разбирате.
- Не смятах да спя цяла нощ. Просто отбих от пътя.
Нарушила ли съм някой закон?
- Не, госпожо.
- Тогава мога да тръгвам?
- Всичко наред ли е?
- Разбира се, че е наред. Защо, подозрителна ли Ви изглеждам?
- Честно казано, да.
- Моля Ви, искам да тръгвам.
- Има ли...?
- Има ли, какво?
Казах Ви, че всичко е наред и освен това бързам...
а Вие ми губите времето.
- Един момент.
Моля, изгасете двигателя.
Документите, ако обичате.
- Но защо?
- Моля Ви!
- Идвам след секунда!
- Не съм в настроение за неприятности.
- Моля?
- Има една стара приказка, че първия клиент за деня винаги носи неприятности.
А аз не съм в настроение за неприятности,
затова ще Ви обслужа така, че да нямате никакъв повод...
- Искам да заменя колата си.
- Тъй да бъде.
Вашето желание е закон за мен. Това ли е Вашата кола?
- Да, това е... Не, че й има нещо, просто...
- Вече не Ви харесва.
Огледайте наоколо и вижте дали ще си харесате нещо.
а аз ще извикам монтьора да огледа Вашата.
Искате ли кафе?
- Не, благодаря, но страшно бързам.
Просто искам да си сменя колата.
Никога не бива да се бърза когато купуваш кола на старо,
но както казах, денят е твърде хубав за спорове.
Ще вкарам колата Ви в гаража.
- Аз бих избрал тази!
- Колко струва?
- Е хайде..
Направете няколко кръгчета...
- Изглежда ми добре.
Колко ще ми струва, като приспаднем цената за моята кола?
- Искате да кажете, че се отказвате от обичайните ден и половина за размисъл?
Май наистина страшно бързате. Някой да не Ви гони?
- Разбира се, че не. Моля Ви...
- Това ще първия случай, когато клиента притиска продавача!
Да помислим...
...ще ми доплатите 700 долара.
- Седемстотин.
- Винаги можем да се спазарим.
- Съгласна съм.
- Взимам колата Ви, при условие че имате документи за собственост.
Талон на колата. Онова розово картонче...
- Мисля, че имам необходимите документи. Бихте ли ми показали дамската тоалетна?
- В сградата.
Ей там.
Но все пак направете едно кръгче.
Не искам после да тръгнат слухове за Чарли...
- Не, благодаря. Хайде да приключваме с това.
- Честно казано, не че не Ви вярвам...
- Но какво? Какво не е наред в това,
че вече съм решила и страшно бързам?
Да не мислите, че колата е крадена?
- Не госпожо.
Добре, да влезем вътре.
- Хей!
- Просто ги сложете тук моля.
Благодаря Ви.
- По дяволите офицер, за първи път
виждам клиент да изнуди продавач!
Преследва ли я някой?
- Я по-добре да погледна документите й Чарли.
- Подозрителна ли ти се видя?
- Държеше се доста подозрително.
- И най странното - плати ми 700 долара в брой.
- Да г-н Лаури.
- Керълайн, Марион още ли я няма?
- Не г-н Лаури. Но тя винаги малко закъснява в понеделник сутрин.
- Щом пристигне, веднага ми се обади.
А, и се обади на сестра й. У тях никой не отговаря.
- Обадих се в работата на сестра й. Музикалния магазин "Мюзик мейкърс"...
и тя не знае къде е Марион.
- Я по-добре изтичай до тях. Може да е... да не може да отговори на телефона
- Сестра й ще се отбие там. И тя е много притеснена.
- Не, нямам никаква представа.
Както Ви казах, последно видях сестра Ви преди да си тръгне в петък.
Каза, че не се чувства добре и помоли да си тръгне по-рано и аз й разреших.
Тогава я видях за последен път... Един момент,
по-късно същия ден я видях с колата...
Хм, мисля че ще е най-добре да дойдете веднага до офиса ми.
- Керълайн, свържи ме с г-н Касиди.
- Казах ти Касиди, толкова пари в брой!
Не поемам никаква отговорност.
O, за бога! Когато едно момиче работи при теб от десет години, просто му вярваш.
Да, да, добре, най-добре ела тук
- Да знаеш няма току-така да кажа сбогом на 40 000 долара!
Ще си ги върна и ако липсва и един долар,
ще я дера парче по парче!
Ще я намеря, не се съмнявай.
- Един момент, Касиди.
Все пак не ми се вярва... Това е някаква мистерия. Аз, аз не...
- Провери в банката нали? Какво, там не са я виждали изобщо?
- Още ли й вярваш? По дяволите! Та тя беше там като извадих парите!
Дори не ги погледна. Замисляла го е. Даже флиртуваше с мен!
- Хей, извинете, не Ви чух в този дъжд. Заповядайте, моля.
- Гадна нощ.
- Имате ли свободни места?
- О, 12 свободни места. 12 стаи, 12 свободни места.
Те такова... преместиха магистралата.
- Така ли? Значи съм се отклонила от главния път.
- Знаех си, че сте. Никой вече не спира тук, ако не се е отклонил от главния път.
И все пак... не се отчайваме.
Все още палим рекламата и спазваме формалностите.
Напишете адреса си. Е, само градът ще свърши работа.
- Лос Анджелис.
- Номер 1. Най-близо е в случай, че пожелаете нещо. В съседство до офиса е.
- Искам да се наспя и може би нещо за вечеря.
- На 15 км нагоре по шосето има голяма закусвалня. Точно преди Феървейл.
- Толкова близо ли съм до Феървейл?
- Двадесетина километра. Ще взема багажа Ви.
- Тук е страшно задушно.
Ами... матрака е мек...
в гардероба има закачалки... има и канцеларски материали
с логото на мотел "Бейтс"...
в случай, че искате да накарате приятелите си да Ви завиждат.
А, и...
- Ето тук.
- Банята.
- Да.
Е, ако ж-ж-желаете нещо, просто почукайте по стената..
- Аз ще бъда в офиса.
- Благодаря Ви, г-н Бейтс.
- Норман Бейтс.
Няма да излезете в това време и да карате до закусвалнята, нали?
- Не.
- Тогава ще ми направите ли една услуга?
Ще вечеряте ли с мен?
Точно щях да вечерям. Нищо специално. Сандвичи и мляко.
Ще бъда поласкан, ако дойдете с мен в къщи.
Не е нищо особено, но в кухнята е доста уютно.
- С удоволствие.
- Добре.
Настанявайте се, свалете мокрите обувки.
- Ще се върна веднага щом се приготвя.
- OК.
- С моя... с моя верен чадър..
- Не! Казах не!
Няма да ми водиш вкъши разни непознати момичета на вечеря.
Сигурно ще запалиш и свещи! Евтина еротика
за млади мъже с похотливо съзнание!
- Майко, моля те!.
- А след вечеря какво? Музика? Задушевни разговори?
- Майко, тя е само една непозната. Гладна е, а навън вали.
- "Майко, тя е само една непозната." Сякаш мъжете не си падат по непознати. Сякаш...
О, стига толкова! Това ме отвращава!
Разбираш ли ме момче? Хайде върви.
Върви й кажи, че няма да задоволи грозния си апетит
с моята храна или моя син!
Или аз да й кажа, защото на теб не ти стиска?
- Е, момче? Стиска ли ти?
- Млъкни! Млъкни!
- Май Ви докарах неприятности.
- Не, вижте...
Мама... майка ми... такова...
Как се казваше...
Просто не е на себе си днес.
- Не трябваше да си правите труда. Наистина не съм толкова гладна.
- Страшно съжалявам.
Иска ми се да можех да се извиня от нейно име.
- Не се притеснявайте.
Е, след като сте приготвили вечеря, можем все пак да хапнем.
- Ами... в офиса май ще е по-топло и хубаво.
- Дъждът спря.
- Хм, да се храним в офиса... е толкова канцеларско...
- Тук отзад имам малка приемна.
- Добре.
- Сядайте.
- О, благодаря.
Много сте мил.
- Всичко е за Вас. Аз не съм гладен. Заповядайте.
Вие... Вие се храните като птиче.
- Предполагам, че разбирате от птици.
- Не толкова.
Просто съм чувал да казват: "Яде като птиче..."
а това всъщност е лъж.... греш... погрешно.
Защото птиците изяждат страшно много храна.
Аз... наистина не разбирам от птици. Моето хоби е препараторството.
Сещате се, таксидермия.
И предпочитам да препарирам птици, защото...
мразя как изглеждат препарираните животни.
Нали разбирате, лисици, маймуни.
Някои дори препарират котки и кучета, но аз... не мога.
Смятам, че само птиците изглеждат добре когато са препарирани, защото...
ами, те са някак си безучастни.
- Странно хоби. И интересно.
- И рядко срещано.
- O, предполагам.
Пък... и не е толкова скъпо, колкото изглежда. Всъщност излиза доста евтино.
Игли, конци, талаш...
Купувам само химикалите...
- Мъжът трябва да има хоби.
- То е... то е повече от хоби.
Хобито трябва да ти помага да си прекараш времето, а не да го запълва изцяло.
- Съвсем ли няма какво да правите?
- Не, ами...
Ами, аз съм управителя тук...
поддържам стаите и района около мотела...
и някои малки... поръчки за майка ми.
Което сметне, че съм в състояние да свърша.
- Не излизате ли с приятели?
- Най-добрия приятел на едно момче е майка му.
А Вие... не сте имали празноти в живота си, нали?
- Горе-долу.
- Къде отивате?
Не че искам да си вра гагата.
- Търся си спокойно местенце.
- От какво бягате?
- Защо питате?
- Не.
Хората никога не бягат от нищо.
Дъждът не продължи дълго, нали? Знаете ли какво?
Мисля че...
всеки е хванат в собствения си капан
стиснат е здраво и никой не може да се освободи.
Борим се със зъби и нокти...
зъбим се във въздуха и един на друг
и не мръдваме и на сантиметър.
- Понякога сами се хващаме в капана.
- Аз съм роден в моя и вече не му обръщам внимание.
- А трябва. Трябва да обръщате внимание.
- Всъщност обръщам, ама казвам, че не му обръщам.
- Знаете ли, ако някой някога ми говори по начина, по който чух...
по начина, по който тя Ви говори...
- Понякога, когато ми говори така,
ми се иска да се кача там горе, да я пустосам и да я напусна завинаги.
Или поне да не я послушам.
Но знам, че не мога. Тя е болна.
- Звучеше доста силна.
- Не... имам предвид... не е добре.
Отгледала ме е съвсем сама след смъртта на баща ми.
Бил съм само на пет години. Сигурно й е било много тежко.
Не, че й се е налагало да работи или друго. Той й остави малко пари.
Както и да е. Преди няколко години мама срещна този мъж...
И той... той я убеди да построим този мотел.
Той можеше да я убеди да направи всичко.
И когато той също почина, за нея беше твърде голям шок.
А и начина по който умря...
Ама че разговор водим по време на вечеря...
Та казвам, че беше твърде голяма загуба за нея. Не й остана нищо.
- Освен Вас.
- Е един син не е достоен заместител на един любовник.
Мразя болестта й.
- Няма ли да е по-добре за нея, ако я настаните... някъде?
- Имате предвид в някое заведение? В лудница?
Хората винаги казват "някъде", като имат предвид лудница, нали?
Настанете я "някъде"...
- Извинете. Не исках да прозвучи толкова безотговорно.
- Какво знаете за отговорността?
Някога виждали ли сте подобно заведение?
Всичкия този смях и сълзи...
жестоките очи, впити в теб...
Майка ми на подобно място?
Тя е безобидна.
Безобидна е като тези препарирани птици.
- Съжалявам...
Просто... тя Ви причинява всичко това...
Аз... исках да помогна...
- Хората винаги искат да помагат.
Цъкат с език и клатят глави, дават разни съвети...
така, някак деликатно...
Разбира се, мислил съм за това.
Но е гадно дори да си го помислиш. Тя има нужда от мен.
Тя... не е някой беснеещ маниак
Тя...
Тя просто превърта от време на време.
Всички превъртаме от време на време.
Не Ви ли се е случвало?
- Случвало се е.
Понякога и веднъж е достатъчно. Благодаря Ви...
- Благодаря, Норман.
- Норман.
- Нали не си тръгвате вече?
- Много съм уморена.
А утре ме чака дълъг път. Целият път обратно до Финикс.
- Не думайте!
- Хванах се в един капан там...
и искам да се върна и да се опитам да се освободя...
преди да е станало твърде късно...
- Наистина ли няма да останете още малко?
Просто да си поговорим още...
- С удоволствие, но...
- Както кажете... Е, ще се видим на сутринта.
Ще Ви донеса закуска, става ли?
- Кога да бъде готова?
- Много рано. На разсъмване.
- Добре г-це....
- Крейн.
- Крейн, да.
- Лека нощ.
- Майко! O, Боже, Майко!
Кръв! Това е кръв!
- Опитвала съм много препарати
и досега не съм имала голям успех.
Да видим какво пише за този.
Така, съставки...
гарантирано изтребване на всяко възможно насекомо по света,
Никъде не пише дали действа безболезнено. Винаги съм смятала,
че няма значение дали е човек или насекомо. Смъртта трябва да е безболезнена.
Този май е по-добър от останалите.
- Сам?
Сам! Една дама те търси.
- Да, г-це?
- Аз съм сестрата на Марион.
- А, да. Лайла.
- Марион тук ли е?
- Откъде накъде. Да не се е случило нещо?
- Благодаря Ви.
- Излязла е в петък.
Аз бях в Тусон за уикенда и оттогава не съм я виждала.
Не се е обаждала дори по телефона.
Ако вие двамата сте намислили нещо, то не ми влиза в работата,
но искам Марион да ми каже, че не ми влиза в работата и ще си тръгна...
- Боб, защо не отидеш да си вземеш нещо за обяд?
- Няма нужда Сам, Нося си от вкъщи.
- Тогава излез да го изядеш навън!
- Чакайте, за какво говорите?
- Извинете сълзите ми.
- Марион да не е загазила нещо? Какво става?
- Хайде заедно да си поговорим за Марион.
- Кой си ти, приятел?
- Казвам се Арбогаст, приятел.
Частен детектив.
- Къде е тя, г-це Крейн?
- Не мисля, че Ви познавам.
- Не ме познавате, защото ако ме познавахте нямаше да мога да Ви проследя.
- А Вас какво Ви засяга?
- Ами, 40 000 долара.
- 40 000 долара?
- Точно така.
- Ей, някой да ми каже какво става тук. Защото няма да...
- По-спокойно, приятел.
Приятелката ти е откраднала 40 000 долара, това става.
- Какви ги говориш? Що за дивотии?
- Трябвало е да ги внесе в банката в петък, а не го е направила.
- И никой не я е виждал от тогава.
- Все някой я е видял.
Момиче с 40 000 долара не остава незабелязано.
- Няма да повдигнат обвинения. Просто си искат парите обратно.
- Сам, ако е тук...
- Не, не е тук.
- Г-це Крейн, може ли да Ви попитам само интуицията ли Ви доведе тук?
- O, не беше дори интуиция. Просто се надявах.
- Хм, ще проверя нещата и може и да Ви повярвам.
- Не ме интересува, дали ми вярвате или не.
Искам само да се видя с Марион преди да е затънала до гуша в това.
- Проверихте ли във Финикс? Може да е претърпяла злополука или...
- Не, видяли са я да напуска града със собствената си кола. И то шефа й.
- Не мога да повярвам. А вие?
Винаги бързаме да обвиним
някой с репутация на честен човек.
- Мисля, че тя е тук г-це Крейн.
Където е замесен любовник...
Не казвам, че се е скрила отзад в склада, но мисля че е тук в града.
И аз ще я намеря. Ще поддържаме връзка.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
- Почти Ви подминах.
- Все забравям да запаля рекламата. Но имаме свободни места.
Всъщност 12. 12 стаи, 12 свободни места.
- Бонбонче?
- Не, благодаря.
През последните два дни бях в толкова много мотели, че ме заболяха очите от неона,
но това място е първото, което сякаш се крие от света.
- Да Ви кажа право не съм забравил да светна рекламата.
Просто вече няма смисъл.
- Защо?
- Виждате ли, това беше магистралата преди.
Ще се регистрирате ли?
- Стойте спокойно. Не искам да Ви безпокоя.
Искам само да Ви задам няколко въпроса.
- Няма проблем. Днес е ден за смяна на бельото.
Винаги сменям бельото веднъж седмично, без значение дали е използвано или не.
Мразя миризмата на влага. Толкова е... тръпки да те побият.
Мотел ли ще купувате?
- Не.
- Питам, защото казахте, че сте били в много мотели последните два дни.
Та си помислих, че може би...
Какво... какво искахте да ме питате?
- Търся изчезнал човек.
Казвам се Арбогаст. Частен детектив съм.
Мъча се да открия едно момиче...
което е изчезнало преди седмица във Финикс.
Лични проблеми. Семейството е готово да й прости.
Момичето не е замесено в нищо.
- Не мислех, че полицията се занимава с хора, които не са замесени в нищо.
- Не съм полицай.
- А, да.
- Имаме причина да вярваме, че е тръгнала в тази посока. Спирала ли е тук?
- Никой не е идвал от две седмици.
- Бихте ли погледнали тази снимка преди да дадете показания?
- Да дам показания?
- Говорите като полицай.
- Вижте снимката моля.
- Ъ-ъ...
- Сигурен ли сте?
Може да използвала фалшиво име.
Казва се Марион Крейн,
но може да се е регистрирала под чуждо име.
- Честно казано вече не притеснявам гостите си с формалности.
Една по една, забравяш за формалностите.
Едва ли има смисъл да сменям и бельото, но старите навици умират трудно.
Което ми напомня...
- Какво е това?
- Рекламата.
Една двойка миналата седмица, каза, че ако не била включена
щели да помислят мястото за изоставено...
- Точно това имам предвид.
Казахте, че никой не е идвал от две седмици,
а сега се появи някаква двойка, която не знаела, че е отворено...
Както казвате - старите навици умират трудно.
Момичето може да се регистрирало под чуждо име. Може ли да погледна?
- Да.
- Благодаря.
- Е, добре.
- Къде отбелязвате датата... Хмм...
- Виждате ли, няма я.
- Да видим. Имам образец от почерка й.
- А-ха.
- Ето това е.
- Maри Самюелс.
- Хмм...
Интересен псевдоним.
- Това тя ли е?
- Да, така мисля.
Мари - Марион.
Самюелс. Приятеля й се казва Сам. Хмм...
Беше ли маскирана или нещо такова?
Ще погледнете ли снимката отново?
- Не Ви лъжа.
- Знам това. Знам, че не бихте ме излъгали.
- Човек губи представа за времето на подобно място.
- Знам.
- Ааа, да.
- Ами, тогава валеше и-и-и косата й беше цялата мокра.
Тази снимка не е много хубава.
- Да, така е.
- Разкажете ми всичко за нея.
- Ами, ааа...
тя пристигна доста късно една вечер и веднага си легна...
и ааа... си тръгна рано на следващия ден.
- Колко рано?
- Ами... око... много рано.
- Ъ-хъ. И кой ден беше това?
- Ами... на с-с-следващия ден...
С-с-следващия ден. Неделя.
- Такааа... Хмм...
- Срещна ли се с някой тук?
- Не.
- Имаше ли някой с нея?
- Не.
- Говори ли с някой по телефона?
- Не.
- Дори и градски разговор?
- Мммне.
- Прекарахте ли нощта с нея?
- Не.
- Тогава от къде знаете, че не е говорила по телефона?
- Ами т-т-т...
Тя беше много уморена и-и-и...
- Вижте, з-започвам да си спомням...
К-картината се избистря в главата ми.
- Представете си я добре. Не бързайте.
- Ами, тя беше... седеше ей там...
Н-не, стоеше ей там със сандвич в ръка.
И каза, че ще си ляга рано...
защото я ч-ч-чакал дълъг път обратно.
- А-ха. Обратно къде?
- Откъдето пристигна.
- Чакайте, казахте, че стояла ей там...
- Да, в п-п-приемната ми.
Беше много гладна, аз й направих сандвич...
и тя каза, че е уморена и ч-ч-че отива да си легне.
- Разбирам. Как Ви плати?
- В брой? С чек?
- В брой.
- В брой, а?
- А-ха.
- И след като си замина не се върна повече?
- Ъ-ъ. Защо да се връща?
- Хмм...
- Вижте г-н Арбогаст, мисля, че това е всичко.
И-имам работа, ако нямате нищо против.
- Честно казано имам.
Вижте, щом не се желира, значи не е конфитюр. А това не се желира.
Не се връзва. Нещо липсва.
- Ами, а-а-аз знам само толкова.
Хората идват и си отиват, знаете как е.
- Да така е. Не е все още тук, нали?
- Не.
- Ако искам да проверя стаите ще ми трябва заповед, нали?
- Ако не ми вярвате елате с мен. Ще ми помогнете да сменим бельото.
- Не, благодаря.
- Вече вярвате ли ми?
- Ами...
- Знаете ли, мисля, че имам едно от тези лица, на които не можеш да не повярваш.
- Има ли някой у вас?
- Не.
- А? Има някой на прозореца.
- Н-н-не няма.
- Има. Погледнете сам.
- А, т-т-това сигурно е майка ми.
- Тя е инавлид... т.е. инвалид.
И все едно, че живея самичък.
- Разбирам.
Ако това момиче - Марион Крейн беше тук, нямаше да я криете, нали?
- Не.
- Дори и да Ви беше платила добре?
- Не.
- Да речем, ей тъй заради разговора, че Ви беше помолила елегантно да я защитите.
Щяхте да разберете, че Ви използва.
- Нямаше да Ви направи на глупак.
- Аз не съм глупак.
И никой не може да ме измами, дори една жена.
- Ехей, не се опитвам да Ви обидя.
- Да го речем така:
Мен можеше и да ме измами, но не би измамила майка ми.
- Значи майка Ви се е срещнала с нея? Може ли да говоря с майка Ви?
- Не. Както Ви казах, тя не е добре.
- Само няколко минути. Може да ми каже нещо, което Вие пропускате.
Болните възрастни дами обикновено са доста наблюдателни.
- Не бих я обезпокоил. Г-н Арбогаст, мисля ч-ч-че...
повече не желая да разговарям с Вас.
- Само за минутка...
- Моля, тръгвайте си вече. Благодаря.
- Е, добре.
Ще ми спестите доста търчане, ако ми разрешите да говоря с майка Ви.
И за това ли ще ми трябва заповед?
- Абсолютно.
- Добре. Все пак благодаря.
- Ало Лумис? Арбогаст е. Лайла там ли е?
Дай да я чуя.
- Здравей Лайла.
Лайла, слушай - Марион е била тук.
Да, прекарала събота вечер в мотел "Бейтс".
Намира се на старото шосе.
Даже знам и в коя стая е била. Била е в номер 1.
Този младеж, който държи мотела, каза че прекарала нощта там,
а на сутринта си заминала и толкоз.
Хмм, не, не съвсем.
Разпитах го, повярвай ми,
и мисля, че научих всичко което можеше да се научи.
Остава само да събера парчетата в едно.
Виж, казвам ти... Не, че съм особено доволен...
Момчето има стара, болна майка.
Мисля, че е видяла Марион и е говорила с нея.
Не. Не, за съжаление той не ми разреши да се видя с нея.
Да, бях, но първо ще се върна обратно в мотела.
Не, ти стой там с Лумис. Ще се върна след час.
Добре, добре. Слушай, аз...
Ще се зарадваш на това, което ще ти кажа.
Мисля, че нашия приятел Сам Лумис не е знаел, че Марион е идвала тук.
Добре. Ще се видим след около час.
Добре. Дочуване.
- Бейтс?
- Понякога съботите са много самотни. Забелязала ли си това Лайла?
- Сам, той каза след около час.
- А-ха.
Вече минаха три.
- Само ще седим и ще чакаме ли?
- Ще се върне.
Седни и се успокой, ок?
- Колко далеч е старото шосе?
- Искаш да отидеш там, нали?
Да изненадаш Арбогаст и старата дама.
- Да.
- Даже да я стреснеш малко.
- Да!
- Няма да е разумно.
- Търпението не ни е семейна черта.
Отивам там.
- Арбогаст каза...
- Около час.
Аз тръгвам.
- Няма да намериш пътя.
- Ти стой тук.
- И защо?
- Не знам. Един от нас трябва да стои тук, в случай, че той е тръгнал насам.
- И аз трябва да седя и да чакам тук, така ли?
- Да. Оставаш тук.
- Арбогаст?
Арбогаст!
Арбогаст!
- Още ли го няма?
- Сам!
- Ни Арбогаст, ни Бейтс. Само старата дама е в къщи.
Болната стара дама, която не може да отвори вратата... или не иска.
- Къде ли се е запилял?
- Може да е надушил някоя следа.
Може да е потеглил веднага.
- Без да ми се обади?
- Ако е бързал...
- Сам, той се обади,
когато не знаеше още нищо, само имаше предчувствие.
Не мислиш ли, че щеше да се обади, ако беше открил нещо?
- Да, така е.
- Да отидем при Ал Чеймбърс.
- Кой е той?
- Заместник шерифа.
- Само да си взема палтото.
- Добър вечер.
Не знам от къде да започна, освен от самото начало...
- Да.
- Това е Лайла Крейн от Финикс.
- Приятно ми е.
- Тя търси сестра си.
Има и един частен детектив, който ни помага.
Той ни се обади...
каза, че е била в онзи мотел на старото шосе...
- Това трябва да е мотела на Бейтс.
- Обади се да каже, че ще разпита г-жа Бейтс.
- Норман да не се е оженил?
- Не, не мисля. Възрастна г-жа. Неговата майка.
Това беше по-рано тази вечер. От тогава не сме го виждали или чували.
- От колко време я няма сестра Ви?
- Вчера стана седмица откакто напусна Финикс без следа.
- И как този детектив я проследи до Феървейл?
- Мислели, че идва при мен.
- Сама ли е напуснала Финикс?
- Да.
- Май не е изчезнала, а избягала.
- Да, така е.
- От какво?
- Откраднала едни пари.
- Много ли?
- 40 000 долара.
- А полицията не...
- Решили, че ако им върне парите,
няма да повдигат обвинения.
- Това обяснява частния детектив.
Та той я проследил до мотела на Бейтс.
Какво точно ви каза, като се обади?
- Каза, че Марион прекарала една нощ там, после заминала.
- С 40 000?
- Не каза нищо за парите.
Не е толкова важно, какво е казал, нали?
Трябваше да се върне да говори с нас, след като се срещне с майката, но не се появи.
Затова дойдохме при Вас.
- И какво да направя?
- Извинете, ако Ви изглеждам превъзбудена.
Сигурна съм. че там нещо не е на ред и искам да знам какво.
- Е, и аз мисля, че нещо не е на ред г-це, но съвсем друго нещо.
Това което не е на ред е Вашия частен детектив.
Мисля, че е получил нова следа за местонахождението на сестра Ви,
най-вероятно от Норман Бейтс,
обадил Ви се е да ви замаже очите, и след това е хукнал след сестра Ви и парите.
- Не, не, той каза, че не е доволен и се връща обратно в мотела.
- Обади се на Норман и питай какво е станало.
- По това време?
- Преди малко го нямаше у тях, ако се е върнал едва ли вече си е легнал.
- Там е бил. Просто не е отворил вратата посред нощ...
както биха направили много други.
Този човек живее като отшелник.
Не си ли спомняте какво се случи преди 10 години.
- Моля Ви. Обадете се.
- Флори, шерифа иска да го свържеш с мотела на Бейтс.
- Норман? Шериф Чеймбърс.
Да... Добре съм, благодаря.
Чуй ме, имаме някои притеснения.
Да, отбивал ли се е някой при теб тази вечер...
Не, не става въпрос за клиент.
Частен детектив на име...
- Арбогаст.
- Арбогаст.
- А след като си замина?
Не, всичко е наред Норман.
- Детектива е ходил там. Норман му казал за момичето,
той му благодарил и си отишъл.
- И не се връщал? Не се е срещнал с майката?
- Вашия детектив е казал, че не може да се върне веднага,
защото искал да разпита майката на Норман Бейтс, така ли?
- Да.
- Майката на Норман Бейтс е мъртва и погребана
в гробището Грийнлоун от 10 години.
- Помогнах на Норман да й избере рокля за погребението. В морско синьо.
- Това не е само местна клюка, Сам.
Първия и единствен случай на убийство и самоубийство в архивите на Феървейл.
Като разбрала, че е женен,
Г-жа Бейтс отровила мъжа, с който имала връзка,
след което сама се почерпила от същото.
Стрихнин. Грозна смърт.
- Норман ги открил и двамата мъртви.
В леглото.
- Значи възрастната дама, която видях на прозореца, не е била майката на Бейтс?
- Минутка, Сам. Видял си възрастна дама?
- Да! В къщата зад мотела.
Виках и тропах, но тя не ми обърна внимание.
- Видял си майката на Норман Бейтс?
- Че кой друг. Същото каза и Арбогаст.
Но младежа не му разрешил да я види, понеже била много болна.
- Е, ако тази жена там е г-жа Бейтс,
то кой е погребан в гробището Грийнлоун?
- Майко... ще ти донеса...
- Съжалявам момче,
но е абсурдно да ме командваш.
- Майко, моля те.
- Не! Няма да се крия в килера.
Ха! Да не ме мислиш за зарзават, а?
Оставам тук.
Това е моята стая и никой не може да ме мръдне от тук,
камо ли "големия ми храбър син".
- Те идват, майко.
Той проследи момичето, някой ще проследи него.
Майко, моля те, само за няколко дни иначе ще те намерят.
- Няколко дни?
В този тъмен, влажен килер? Не!
Веднъж ме завря там, момче, и няма да ти позволя да го сториш отново!
А сега се махай!
- Казах ти да се махаш, момче.
- Ще те нося, майко.
- Норман, какво си мислиш, че правиш??
Не ме докосвай! Не, Норман!
Свали ме долу! Свали ме долу! Мога и сама да ходя.
- Прекрасна служба.
- Добро утро.
- Добро утро.
Решихме да дойдем с Вас до мотела.
- О, той вече беше там.
- Отидох преди службата.
- Вие двамата закусвали ли сте?
- Открихте ли нещо?
- Нищо. Да се дръпнем от тук.
- Какво каза той за сестра ми?
- Каквото и на детектива. Използвала е чуждо име.
Видях книгата със собствените си очи. Огледах мястото. Момчето е съвсем само.
- И майка му я няма?
- Сторило ти се е, Сам.
Не казвам, че си халюцинирал,
но там нямаше никаква жена, а аз не вярвам в духове, тъй че...
- Все още мисля, че нещо не е...
- Виждам. Съжалявам, че не можах да Ви помогна.
Елате в кантората ми днес следобед да попълним протокол за изчезнало лице и кражба.
Колкото по-скоро оставите нещата в ръцете на закона,
толкова по-големи шансове имате да намерим сестра Ви.
Какво ще кажете?
- Ами, не знам.
- Неделя е.
- Елате у дома за вечеря и ще попълните протокола. Така ще е по-добре.
Ти също ела, Сам.
- Благодаря.
- Може и да съм халюцинирал.
- Не, не си.
- Да те закарам ли до хотела?
- Сам.
Няма да се откажа, докато не се уверя лично.
- Аз също. Да вървим.
- Дай да решим, какво ще правим като пристигнем в мотела.
- Ще се регистрираме като мъж и жена,
ще наемем стая,
после ще претърсим всеки сантиметър от мястото.
- Интересно, къде ли се уединява Норман Бейтс?
- Има някой на онзи прозорец. Пердето помръдна.
- Хайде.
- Да?
- Тъкмо щях да Ви звъня.
- А-ха, предполагам искате стая.
- Тръгнали сме за Сан Франциско,
но май времето ще се разваля.
Ще вали, не мислите ли?
- Ще Ви заведа до стаята Ви. Номер 10.
- Не трябва ли първо да се регистрираме?
- Не е необходимо.
- Вижте, шефа ми поема разходите за това пътуване, 90% бизнес, нали разбирате,
та той иска разписки за всички разходи.
По добре да се регистрирам и да ми дадете разписка.
- Благодаря Ви.
- Ще взема багажа Ви.
- Нямаме багаж.
- Тогава ще Ви покажа стаята.
- За пръв път ми се случва.
Като се регистрирам някъде без багаж,
обикновено искат да предплатя сметката...
- Десет долара.
- Разписката.
- Ще мина напред.
- Така, ето Ви разписката. Ще Ви покажа стаята.
- Не се притеснявайте. Ще я намерим.
- Сам, трябва да претърсим тази стая,
без значение какво ще намерим и колко ще ни заболи.
- Знам.
- Мислиш ли, че ако се е случило нещо, то се е случило тук?
- Не знам, но ако държиш
губещ бизнес, като този мотел, няма ли да ти се иска да се махнеш от тук?
Да започнеш някъде на чисто. С 40 000 долара.
- Как да го докажем...
Е, ако отвори мотел на новата магистрала, да кажем след година...
- Трябва да има някакво доказателство,
нещо, което да доказва, че е взел парите от Марион по някакъв начин.
- И защо си толкова сигурна?
- Арбогаст. Той ме хареса, Сам.
Или ме съжали,
както и теб.
Почувствах го като говорихме по телефона последния път.
Не би отишъл някъде или предприел нещо, без да говори с нас,
освен ако не е бил възпрепятстван.
А той е бил. Трябва да е открил нещо.
- Ще започнем с номер 1.
Ако ни види, ще кажем, че сме излезли на въздух.
- Бейтс.
- Завесата в банята липсва.
Сам! Виж това!
- Какво е това?
- Някакви числа. Не е потънало. Погледни.
Някакво число е било добавено или извадено от 40 000.
Това доказва, че Марион е била тук. Не може да е просто съвпадение...
- Бейтс не отрича, че е била тук.
- O, това не доказва ли, че е разбрал за парите?
- И какво, да отидем и да го попитаме къде ги е скрил?
- Тази старица, независимо коя е тя, е казала нещо на Арбогаст.
Искам да разбера какво.
- Не можеш да отидеш там.
- Защо не?
- Бейтс.
- Да го намерим.
Един от нас ще му отвлича вниманието, а другия ще се качи при старицата.
- Не можем го задържим, против волята му.
Не искам да отиваш там сама.
- Мога да се оправя с една болна старица.
- Добре тогава. Аз ще намеря Бейтс и ще го забаламосам.
Чакай...
Ако разбереш нещо от майката,
ще се оправиш ли по обратния път до града?
- Разбира се.
- Ако разбереш нещо, не се връщай да ми кажеш.
- Мен ли търсите?
- Всъщност да.
Жена ми легна да подремне, а...
аз не мога да пазя тишина, та реших да си поприказвам с Вас.
- Добре. Харесва ли Ви стаята?
- O да, чудесна е.
- Май само аз говоря, а?
Мислех, че самотните хора
не спират да приказват, когато им се отдаде случай.
А ето, че Вие само слушате.
- Сам ли живеете тук?
- Ъ-хъ.
- Бих се побъркал.
- Не мислите ли, че е малко пресилено?
- Просто израз. Искам да кажа, че бих направил всичко за да се махна.
А, Вие?
- Не.
- Г-жо Бейтс?
- Не казвам, че не Ви е добре тук,
просто се чудех как живеете.
Мисля, че ако имахте шанс бихте се махнали от това място.
- Това място? Това място е моят живот.
Израстнал съм в тази къща и имах много щастливо детство.
Майка ми и аз бяхме повече от щастливи.
- Изглеждате уплашен. Нещо страшно ли казах?
- Не знам за какво говорите.
- Говоря за майка Ви, за вашия мотел.
- Как ще го направите?
- Да направя какво?
- Да си купите нов мотел в друг град, където да се скриете от майка си.
- Защо просто не се качите на колата си и не се разкарате?
- От къде ще вземете парите за това? Или вече сте ги скътали, а?
- Млъкнете!
- Много пари. 40 000 долара.
На бас, че майка Ви знае къде са парите и как сте ги получили.
И мисля, че ще ни каже.
- Къде е момичето, с което дойдохте? Къде е тя?
- Г-жо Бейтс, аз...
- Норман Бейтс!
- Ако някой получи някакъв отговор, това ще е психиатъра.
Дори аз не можах да установя контакт с Норман, а мен ме познава.
Топло ли Ви е г-це?
- Да.
- Той говори ли с Вас?
- Не.
Разбрах цялата история, но не от Норман. Разбрах я от "майка му".
Норман Бейтс вече не съществува.
В него са живели двама души,
и сега другата личност е надделяла,
най-вероятно завинаги.
- Той ли е убил сестра ми?
- И да... и не.
- Ей, вижте, ако се опитвате да го изкарате луд,
за да може да се измъкне...
- Психиатъра не прави лудостта.
Той просто се опитва да я обясни.
- Но, сестра ми, тя...
- Да.
Да, съжалявам. Частния детектив също.
Ако преровите близкото блато, ще...
Хм, имате ли неразкрити случаи с изчезнали хора?
- Да, два.
- Млади момичета?
- Той призна ли, че...
- Както казах,
"майката"...
За да разберете какво ми каза "майката"...
защото го чух от личността на "майката" в главата на Норман...
трябва да се върнем 10 години назад...
по времето, когато Норман е убил майка си и любовника й.
Съзнанието му вече е било сериозно размътено, всъщност всичко е започнало от смъртта на баща му.
Майка му е била безпомощна, нуждаела се от него,
и дълги години двамата живели сякаш са сами на този свят.
Тогава тя срещнала друг мъж,
и Норман си въобразил, че тя го изоставя заради този мъж.
Това преляло чашата, и той ги убил и двамата.
Майцеубийството е може би най-непоносимото престъпление,
най-страшното за един син.
Той е трябвало да заличи спомена за това престъпление.
Откраднал трупа й.
В гробището са погребали ковчег с тежести.
Скрил тялото в килера,
дори го обработил за да го запази.
И все пак не било достатъчно.
Тя била там... но била само един труп.
И така той започнал да мисли и разговаря от нейно име,
дал й половината си живот, образно казано.
На моменти е бил и двамата, водил е разговори,
на моменти, "майката" напълно е превземала съзнанието му.
Никога не е бил само Норман, но все по-често се превръщал в "мама",
и понеже той бил патологично ревнив към нея,
решил че и тя е също толкова ревнива към него.
Затова, когато бивал привлечен от някоя друга жена,
"майката" в него побеснявала.
Когато срещнал сестра Ви,
той бил привлечен от нея, бил възбуден.
Искал да бъде с нея.
Това влудило ревнивата "майка", и "тя" убила момичето.
След убийството, Норман сякаш се събудил от дълбок сън...
и като един добър син, заличил всички следи от престъплението,
което бил убеден, че "майка му" е извършила!
- А защо... защо беше облечен така?
- Защото е травестит.
- Не, не съвсем.
Мъж, който се облича в женски дрехи за да постигне сексуална промяна
или удоволствие, се нарича травестит.
Но, в случая на Норман, той просто е правил всичко възможно
да съхрани илюзията, че майка му е жива.
И когато реалността го притискала,
когато нещо заплашвало да разруши илюзията,
той се обличал по този начин, дори си слагал евтина перука.
Разхождал се из къщата, сядал в стола й, говорил с нейния глас.
Опитвал се да бъде "майка си".
А сега вече е.
Това имах предвид, като казах, че съм чул историята от "майката".
Разбирате ли, когато в едно съзнание живеят две личности,
винаги има конфликт, борба.
В случая, за Норман борбата приключи.
Доминиращата личност спечели.
- А 40 000 долара? Кой ги е взел?
- Блатото. Това са престъпления от страст, не за облага.
- Малко му е хладно. Може ли да му занеса одеало?
- Разбира се.
- Добре.
- Благодаря Ви.
Тъжно е когато една майка, трябва да изрече думи
уличаващи собствения й син,
но не можех да ги оставя да мислят, че съм способна да убия някого.
Сега те ще го затворят, нещо което трябваше да направя преди години.
Винаги е бил лош, а сега...
сега възнамеряваше да им каже, че аз съм убила момичетата и онзи мъж,
като че ли мога да правя нещо друго освен да седя и да гледам,
като една от неговите препарирани птици.
Те знаят, че не мога дори да си мръдна пръста.
Ще си седя кротко тук, в случай че подозират нещо.
Сигурно ме наблюдават, и нека.
Нека видят що за човек съм.
Няма даже да смачкам тази муха.
Надявам се, че гледат. Нека видят.
Нека видят и ще разберат.
Ще кажат: "Ама как, та тя не може да убие дори и муха".
Превод и субтитри: St. Squiffy