Total Recall (1990) Свали субтитрите
Мили, добре ли си?
Това беше сън.
За Марс ли беше?
Така по-добре ли е?
Горкото ми бебче.
Това вече се превръща в мания.
Тя беше ли там?
Кой?
Тази, за която ми каза. Брюнетката.
Лори.
Не мога да повярвам, че ревнуваш от един сън.
- Коя е тя?
- Никоя.
"Никоя"? Как се казва?
Не знам.
- Кажи ми!
- Не знам!
По-добре ми кажи!
Не е смешно, Дъг. Ти я сънуваш всяка вечер.
И винаги се връщам сутринта.
Пусни ме!
Хайде, мила.
Знаеш, че ти си жената на мечтите ми.
Наистина ли?
Знаеш, че е така.
Ще ти дам нещо, за което да си мечтаеш.
Прецедателя защити атаките, казвайки че космическите оръжия
Прецедателя защити атаките, казвайки че космическите оръжия
са нашата единствена защита срещу численото превъзходство на южния блок.
Нови атаки се случиха тази нощ на Марс
където терористите борещи се за независимост
отново спряха добива на терибиум.
Куато и неговите така наречени борци за свобода
поеха отговорността за последните атаки,
в опит да отворят запечатаните Пирамидални мини.
Полицията възстанови реда с минимално използване на сила
и всички повреди бяха възстановени за няколко часа.
Без камери!
Тъй като една мина вече е затворена, администратора на Марс Вилос Кохейгън
съобщи, че военни подразделения ще бъдат използвани
за да задържи производството на необходимото ниво.
Нищо чудно, че имаш кошмари. Винаги гледаш новините.
- Лори.
- Дъг?
- Нека да го направим.
- Кое?
Да се преместим на Марс.
Защо трябва да скапваш такова хубаво утро?
Просто помисли за това.
Вече сме говорили за това. Марс е отвратителен.
Там е сухо, грозно и скучно.
Там всеки момент може да избухне революция.
Кохейгън каза, че това са само няколко екстремисти.
И ти му вярваш?
Окей. Забрави.
Твърдо не. Марс беше колонизиран от северния блок на много висока цена.
Цялата ни военна мощ зависи от доставките на терибиум.
Абсурдно е да се мисли че ние ще се откажем от него
само защото няколко мързеливи мутанта мислят, че те притежават планетата.
- Може би трябва да отидем на екскурзия.
- Бихте ли коментирали...
- Лори, премести се.
- слуховете, че сте затворили Пирамидалната мина
защото сте намерили извънземни конструкции там?
Има много по-хубави места от Марс.
Какво ще кажеш за Сатурн? Не искаш ли да видиш Сатурн?
Бих искал да сме намерили такива конструкции. Това ще помогне на туризма.
Всички казват че там е много красиво.
Истината е, че г-н Куато и неговите терористи разпространяват тези слухове
за да подкопаят вярата в правителството.
Можем да направим едно дълго космическо пътуване.
- Не знаете ли къде е Куато?
- Дори не знаем как изглежда.
- Какво каза?
- Това бяха новините.
- А сега прогнозата за времето.
- Закъснявам.
Но първо това.
- Тази вечер, серия пет на Световните игри...
- Мили.
пряко от Токио.
Знам, че е трудно да бъдеш в нов град, но ще се опиташ да свикнеш, нали?
Не разбираш ли? Чувствам, че съм създаден за нещо повече от това.
Искам да направя нещо със своя живот, да бъда някой.
Ти си някой.
Ти си мъжа, който обичам.
Чао.
Приятен ден.
Навлизате в защитена зона.
Не са разрешени оръжия от тук нататък.
Искате да карате ски,
но сте затрупани с работа?
Мечтаете за отпуск на дъното на океана,
но не може да си я позволите?
Винаги сте искали да изкаците планините на Марс,
но вече сте стар за това?
Тогава елате в Рикол корпорейшън
където можете да си купите спомени от вашата идеална ваканция
по-евтино, по-сигурно и по-добре отколкото в действителност.
Не оставяйте живота да ви подмине.
Обадете се в Рикол за най-хубавите спомени.
За най-хубавите спомени.
Рикол, Рикол, Рикол
Хари.
- Чувал ли си за Рикол?
- Рикол?
Тези които продават фалшивите спомени.
О, Рикол.
- Мислиш да ходиш ли?
- Може би.
- Недей.
- Защо?
Един приятел опита и после, без малко да полудее.
Без майтап?
Не се ебавай с мозъка си. Не си струва.
Май си прав.
Добър ден. Добре дошли в Рикол.
Дъглас Куад. Имам уговорена среща.
- Боб?
- Да?
- Дъг Куейд е тук.
- Ей сега идвам.
Един момент, г-н Куад.
Благодаря.
- Пол МакКлейн. Приятно ми е.
- И на мен.
Влизайте.
- Настнете се удобно.
- Благодаря.
Помогнете ми, Дъг.
- Вие се интересувате от спомени за ...
- Марс.
Да. Марс.
Проблем ли има?
Ако трябва да съм откровен
ако обичате открития космос
повече ще ви хареса някоя от нашите екскурзии до Сатурн.
Не се интересувам от Сатурн. Искам Марс.
Окей. Вие сте шефа.
Нека да е Марс.
Да видим.
Базовия пакет за Марс
ще ви струва 899 кредита.
Това е за 2 седмици спомени , напълно подробни.
По-дълго пътуване ще ви излезе по-скъпо защото е по-дъбок имплант.
Какво има в двуседмичния пакет?
В Рикол ние предлагаме само първокласни спомени.
Лична каюта на совалката, луксозен апартамент в Хилтън и всички основни забележителности:
Пирамидалната планина, Великите канали
и разбира се, Венисвил.
Но колко реално ще бъде?
- Толкова реално, колкото парите в ръката ви.
- Не ме будалкайте.
Казвам ви, вашия мозък няма да усети разликата.
Гарантирам ви, ако не е така ще ви върнем парите.
А какво ще кажете за този, който е полудял? Получил ли е обезщетение?
Вие говорите за много стари неща.
В наши дни пътуването с Рикол е по-безопасно отколкото с ракета.
Вижте тези статистики.
Всъщност истиския отпуск е много неприятен.
Загубват ви багажа, времето се разваля
такситата ви играят номера.
Когато пътувате с Рикол
всичко е перфектно.
Какво решавате?
- Добре.
- Умно постъпихте.
Докато попълвате тези въпросници,
ще ви запозная с някои от нашите опции.
Без опции.
Както кажете. Нека да ви питам нещо.
Какво е това, което е абсолютно също
винаги когато си вземате отпуск?
Предавам се.
Вие. Вие сте същия.
Където и да отидете, все сте си същия.
Защо не си починете малко от
самия себе си.
Знам, че звучи лудо.
Това е последния вик на модата. Наричаме го Его пътешествие.
Не ме интересува.
Ще ви хареса, Дъг.
Предлага ме ви да си изберете друга личност по време на пътуването.
Защо да отидете на Марс като турист, когато можете да отидете като плейбой
или известен актьор или ...
"таен агент."
Колко ще стува?
Нека ви обясня.
Вие сте високопоставен агент на вашата най-важна мисия.
Някой се опитва да ви убие.
Вие срещате красива, екзотична жена.
Продължавайте.
Няма да ви развалям удоволствието
но когато пътуването завърши
вие ще имате момичето, ще сте убили лошите и ще сте спасили цялата планета.
Кажете ми сега.
Това не си ли струва някакви си 300 кредита?
За пръв път ли ще пътувате?
Не се тревожете. Нещата много рядко се объркват.
Добър вечер... Дъг.
- Аз съм д-р Лул.
- Приятно ми е.
Ърни, пусни матрица 62-B-37.
Искате ли да включим извънземни?
Да. Защо не?
Двуглави чудовища?
Не гледате ли новините?
- Намерили са извънземни конструкции.
- Не е за вярване.
Да, според археолозите са на един милион години.
- Ърни?
- Това е нещо ново.
- Синьо небе над Марс.
- От кога сте женен?
- Осем години.
- Разбирам.
Искате малко да палувате.
- Не. Обсебен съм от Марс.
- Всички ситеми са готови.
Номер седем.
Готови?
Ще ви питам някой въпроси за да можем да настроим Его програмата.
Ако отговорите честно, ще се наслаждавате много повече.
- Важата сексуална ориентация.
- Хетеро.
Какви жени харесвате?
Руси? Чернокоси? Червенокоси?
Черносоки.
Слаби. Атлетични. Сластолюбиви.
Атлетични.
Развратни. Агресивни. Диви.
Бъдете честен.
Диви.
Развратни.
41A, Ърни.
Тоя ще си прекара доста диво.
- Ще дойде отново.
- Това е сигурно.
Е...
какво решавате?
Не съм сигурна, дори няма да имам сувенир.
Не е вярно. Осигуряваме тениски, ваши снимки от екскурзията
и дори писма от...
- Какво има?
- Ела веднага.
Аз съм с много важен клиент.
Май имамеме отново шизоидна емболия.
Веднага се връщам.
Г-н МакКлейн?
Боб! Какво има?
Не и давайте да си отиде!
Махай се!
Развали ми прикритието!
Не можахте да направите един прост двоен имплант?
Той има блокировка на паметта.
Те идат! Ще ви убият всички!
- За какво говори той?
- Пуснете ме!
Г-н Куейд успокойте се!
Името ми не е Куейд.
- Пуснете ме! Развържете ме!
- Ърни, хвани му крака!
- Дръжте го!
- Пуснете ме!
Добре ли сте?
Слушай ме. Той непрекъснато говореше за Марс.
- Той наистина е бил там.
- Помисли малко.
Той просто действа според нащата програма "специален агент".
- Невъзможно.
- Защо?
Ние още не сме я имплантирали.
Мамка му.
Опитвам се да ти кажа, че някой му е изтрил паметта.
Извинявай.
"Някой"?
Говорим за Агенцията.
- Млъкни!
- Боб, клиента си отиде.
Рената, изтрий му всички спомени за нас и за Рикол.
Ще опитам. Твърде е объркано всичко.
Ърни, вкарай го в едно такси. Тифъни ще ти помогне.
Ще унищожа поръчката му и ще му върна парите.
И ако някой дойде да пита, никога не сме чували за Дъглас Куейд.
Къде съм?
Вие сте в такси Джони.
Какво правя тук?
Съжелявам. Бихте ли перефразирали въпроса си?
Как се озовах в това такси?
Вратата се отвори и вие влязохте.
Скапан ден, нали?
- Тук добре ли е?
- Точно тук.
- Благодаря ви, че използвахте такси Джони.
- Благодаря.
Надявам се, че пътуването ви е харесало.
Хей, Куейд.
- Хари.
- Как беше пътуването до Марс?
- Какво пътуване?
- Ти отиде в Рикол. Помниш ли?
- Така ли?
- Да, така.
- Казах ти да не ходиш, но ти отиде.
- Ти какво, да не си ми баща?
- Ела, ще те черпя едно.
- Блягодаря. Но вече закъснявам...
Добре, дайте го... Хайде, бързо!
Да отидем да го черпя. Бързо!
Какво става? Какво по дяволите сбърках?
- Кажи ми!
- Ти дърдореше за Марс!
Ти луд ли си? Нищо не зная за Марс!
Трябваше да ме послушаш, Куейд. Аз бях тук за да те пазя от беди.
Правиш голяма грешка. Бъркаш ме с някой друг.
Ти се бъркаш с някой друг...
Подхвърляне... Сервис...
подхождане... и удар...
Много добре. Чудесна форма.
Здравей, скъпи.
- Какво правиш?
- Току-що се опитаха да ме убият.
Бандити? Добре ли си?
Не, те бяха шпиони или нещо такова.
Хари, от работата ми, той беше... Залегни!
- Хари беше шефа.
- Успокой се Дъг, окей?
- Защо ще искат тези шпиони да те убиват?
- Не знам.
- Има нещо общо с Марс.
- Ти никога не си бил на Марс.
Звучи невероятно, но аз ходих до Рикол след работа...
- Тези мозъчни касапи?
- Нека да довърша.
- Какво са ти направили?
- Поръчах пътуване до Марс.
Забрави за Рикол. Преди малко щяха да ме убият.
- Дъг, никой не се е опитвал да те убие.
- Напротив.
Но аз ги убих.
Слушай, скъпи. Тези задници в Рикол са ти прецакали мозъка.
Имаш параноидални илюзии.
Това илюзия ли е?
- Дъг, ще се обадя на лекар.
- Не. Не се обаждай на никой.
Лори, хайде! Излизай!
Защо го правиш?
Говори!
- Не съм твоя жена.
- Изобщо не си.
Не бях те виждала до преди шест седмици.
Брака ни е само имплант в паметта ти.
Мислиш ме за глупак? Помня свадбата ни.
Това е имплант от агенцията.
- Влюбването ни.
- Имплантирано.
Приятелите ми, работата ми, 8 години заедно. Всичко това е било имплантирано?
Работата е истинска. Агенцията я уреди.
Глупости.
Изтриха личността ти и имплантираха нова.
Аз играех твоя жена за да се уверя, че не помниш нищо.
Съжелявам, Куейд.
Целия ти живот е само сън.
Добре, ако аз не съм аз, кой по дяволите съм аз?
Не ми пука.
Аз просто работя тук.
Има нещо, което искам да знаеш.
Ти беше най-хубавата ми задача. Наистина.
Трогнат съм.
Сигурен ли си, че не искаш, в името на доброто старо време?
Ако не ми вярваш, можеш да ме вържеш.
- Не знаех, че си толкова съблазнителна.
- Вече знаеш.
Умно момиче.
Няма да ме застреляш, Дъг след всичко между нас.
Някой неща бяха приятни.
Приятно ми беше, че те познавах.
Не я пипайте.
Няма никой тук.
- Добре ли си?
- Май се издъних.
- Какво си спомня той?
- Засега нищо.
Засякох го.
Отива към метрото. Хайде.
Тръгвайте, бързо.
Събирй си нещата и се махай от тук.
Ами ако го върнат?
Няма начин да стане.
Метрото! Давай!
Хванете го, той има пистолет!
- Пресрещнете го! От тук!
- Натам!
Хвани го!
Ескалатора.
Вие четиримата вървете горе. Вие елате с мен.
Направете път!
Бързо!
Платформата!
- Накъде?
- Надясно.
Ботко. Утрешното гориво на утреешни цени.
Не се доверявайте на фалшиви спомени-импланти.
Пътувайте по страрияl добре изпитан начин
на истинско пътешествие, което можете да си позволите
Искам го мъртъв.
Разбирам те. Не бих искал Куейд да чука моята жена.
- Да не мислиш, че и е било хубаво?
- Не, сигурен съм, че е било ужасно.
6-Бета-9, имаме пряка връзка с г-н Кохейгън.
- Ричтър слуша.
- Пусни го.
- Какво става?
- Опитвам се да неутрализирам предателя.
Искам го жив, идиот такъв.
Не, той знае твърде много.
Лори каза, че той не си спомня нищо.
До един час може да си спомни всичко.
Слушай, Ричтър. Искам Куейд жив за реимплантация.
Разбра ли?
Искам да го върнете при Лори.
Чуваш ли ме?
Какво, сър? Не ви чувам.
Хванах Куейд отново.
Ще превключа на друг канал. Има смущения.
- Обади му се!
- Връзката се разпада.
- Къде е той?
- На второ ниво, галерията.
Трябваше да убием Куейд още на Марс.
- Как сме?
- Супер.
Увеличавам.
Хванахме го!
Ако искаш да живееш, не затваряй.
- Какво искаш?
- Имаш проследяващо устройство.
Те ще са тук след 3 минути ако не правиш каквото ти казвам.
Не си играй да търсиш. В главата ти е.
- Кой си ти?
- Няма значение.
Сложи си мокра кърпа на главата. Това ще заглуши сигнала.
- Как ме откри?
- По-добре побързай.
Така ще спечелиш малко време. Няма да могат да открият точното ти място.
- Мамка му!
- Какво?
- Загубих го.
- Тогава го намери!
Да, добре.
Бързо. Изглеждаш страхотно.
Сега отиди до прозореца. Давай.
Виждаш ли ме?
- Това е куфара, който ми даде.
- Аз съм ти го дал?
Ще го оставя тук. Ела и го вземи, ама бързо.
- Чакай. Чакай.
- Какво?
- Кой си ти?
- Твой приятел от Агенцията на Марс.
Ти ме помоли да те намеря ако изчезнеш, това и правя.
Какво съм правил на Марс?
Извинете, но този е мой.
- Не виждам името ви на него.
- Оставиха го за мен.
- Намери си собствен куфар.
- Този ми трябва!
Майната ти, задник!
Трябва да е тук някъде.
Ей този там.
Здравейте, аз съм такси Джони. Къде да ви закарам?
Тръгвай. Тръгвай!
- Моля повторете.
- Където и да е! Просто тръгвай! Тръгвай!
Моля кажете улица и номер.
Мамка му. Мамка му!
Този адрес не ми е познат. Бихте ли повторили...
Сложете си колан!
Сметката е 18 кредита.
Съди ме, задник.
Надяваме се, че пътуването ви хареса.
Здравей,непознати. Тук е Хаузер.
Ако нещата са се оплескали, значи говоря на себе си
и ти имаш мокра кърпа около главата.
Каквото и да е името ти, приготви се за голяма изненада.
Ти не си ти. Ти си аз.
Без майтап.
6-бета-9, 6-бета-9, обадете се.
Открихте ли го?
Засякохме експлозия в старата цементова фабрика.
Изпратете два отряда. Ще се срещнем там.
Цял живот работех за разузнаването на Марс.
Вършех мръсната работа на Кохейгън.
Но наскоро срещнах един човек... една жена...
и научих някой неща.
Бил съм на страната на лошите.
И сега ще се опитам да се реванширам за това.
Тук има неща, които направо ще разсипят Кохейгън.
Но ако гледаш това, той ме е изпреварил.
Стигаме до трудната част.
Сега всичко зависи от теб.
Страхотно.
- Какво имаме?
- Тук няма нищо.
- Изчезнал е.
- Хващам слаб сигнал от там.
Намерете го.
Първо, нека да се оттървем от устройството в главата ти.
Извади товва нещо от куфара и си го вкарай в носа.
Не се тревожи. Действа автоматично.
Просто го вкарай надълбоко.
Когато щтркне, спри.
Сега просто го извади.
Внимателно. Това е и моята глава.
Хванах го.
Готово. Да тръгваме.
Ето го и плана.
Отиваш на Марс
в хотел "Хилтън" и се представяш за г-н Брубейкър.
Това е.
Прави каквото ти казах и ще се разправим с това копеле, което прецака и двама ни.
Разчитам на теб, приятел.
Не ме проваляй.
Право напред.
Там вътре.
Там!
Дай ми това.
Мамка му.
Отиваш на Марс... Отиваш на Марс...
Добре дошли във Федералната колония на Марс.
За вашата безопасност и комфорт са инсталирани стъклени прегради
за да ви предпазват от вакума навън.
Моля не докосвайте външните прозорци или въздушните шлюзове.
Обема на въздуха е ограничен. Пушенето е забранено навсякъде.
Следващия.
Благодаря ви, и приятен престой на Марс.
Паспорта, ако обичате.
- Махнете се.
- Направете път!
Отстъпете.
Г-н Кохейгън иска да ви види веднага.
Новини от Куейд?
- Никакви, откакто го изпуснахте.
- Не ми дръж такъв тон, капитане.
- Колко време смятате да останете?
- Две седмици.
Виж тези лайна.
- Какво, по дяволите, е това?
- Марсианците обичат Куато.
Мислят си, че той е шибания Джордж Вашингтон.
Убийте копелето.
Никой не знае кой е той.
Носите ли някакви плодове или зеленчуци?
Две седмици.
Моля?
Две седмици.
Не са само надписите. Бунтовниците превзеха рафинерията миналата нощ.
Бунтовниците превзеха рафинерията миналата нощ.
Не изнасяме никакъв терибиум.
И става все по-лошо.
Куейд.
- Това е Куейд!
- Къде?
Жената! Хванете го... я!
Арестувайте тази жена!
Дръжте я!
Хванах я!
Приготви се за изненада!
- Отвори проклетата врата!
- Не мога!
Отвори я!
Всички са свързани!
Преди няколко дни Кохейгън вдигна цената на въздуха.
- Отново?
- На Земята не им пука за Марс.
Те искат само терибиум за да могат да водят войната си.
Извинете. Какво е това?
Имате предвид Пирамидалната мина?
Работех там преди да намерят тия извънземни глупости вътре.
Но това е само слух,нали?
Така ли мислиш?
Г-н Кохейгън.
Искали сте да ме видите сър?
Ричтър
знаеш ли защо съм толкова щастлив?
Не, сър.
Защото имам най-хубавата работа в слънчевата система.
Докато терибиума си тече, мога да правя каквото си поискам.
Каквото и да е.
На практика
единствената ми тревога е, че някой ден
ако бунтовниците победят
това ще свърши
и сега ги правиш това възможно!
Първо се опита да убиеш Куейд, после той избяга.
Някой му помогна, сър.
Знам.
- Но аз мислех...
- Кой ти е казал да мислиш?
Не съм ти дал достатъчно информация за да мислиш.
Ти правиш това, което ти казвам. Това ти е работата.
Да, сър.
Да преминем към въпроса.
Ситуацията е доста заплетена.
Куато иска това, което е в главата на Куейд.
Може и да успее. Казват, че е екстрасенс.
Имам план, койщо ще предотврати това.
Ще се включиш ли в него?
- Да, сър.
- Страхотно.
Иначе ще изчезнеш.
Такси ли ви трябва? Имам списания, музика, уиски.
Такси ли ви трябва? Елате!
Мога ли да ви помогна?
Искам стая, ако обичате.
Радвам се да ви видя отново, г-н Брубейкър Същия апартамент ли ще вземете?
Да.
Оставил сте нещо в нашия сейф.
Ще ми го донесете ли?
Идентификация?
- Ще кодирам ключа от стаята ви.
- Благодаря.
- Апартамент 610 в източното крило.
- Благодаря.
- Мога ли да ползвам химикала ви?
- Разбира се.
Благодаря.
Хей, човече, такси ли ти трябва?
- Какво му има на това?
- Той няма пет деца да храни.
- Къде е твоето?
- Ей там.
Хей, задник! Това беше мой клиент!
Яж това!
Проклет да си Бени!
Добре дошъл на Марс, човече!
- Какво беше това, инцидент ли?
- Това са бунтовниците.
Да се махаме от тук
преди да са ни арестували.
Какво искат бунтовниците?
Обичайното. Повече пари, повече свобода, повече въздух.
Е, накъде?
Към "Последно убежище".
Доста бързо стартираш.
- За пръв път ли си на Марс?
- Да.
Всъщност, не.
Абе нещо подобно.
Не знаеш дали си бил на Марс или не.
Готово. Венисвил.
Хей, харесва ли ти нещо?
Край на пътя. По-добре да продължиш пеша.
Ще ти покажа накъде.
- Искаш ли да знаеш бъдещето?
- Ами миналото?
Зад ъгъла е, надолу по тази алея.
Там имат всичко.
Не е зле, а?
Да ви направя ли хороскоп? Да ви прочета ли мислите? Да ви кажа тайните на сърцето ви?
Обзалагам се, че мога да позная рожденния ви ден.
- Ти си Козирог, нали?
- Как позна?
- Кажи ми, всички екстрасенси ли са...
- Изроди?
Боя се, че да. Навсякъде е така.
- Какво се е случило с тях?
- Евтини щитове, няма атмосфера да блокира лъченията.
Това е. "Последно убежище". Сигурен ли си, че искаш да влезеш?
- Защо не?
- Има по-хубаво място малко по-надолу.
Момичетата са по-чиски, алкохола не е разреден...
Естествено, а ти получаваш комисионна.
Хей, човече, имам пет деца да храня.
Заведи ги на зъболекар.
Благодаря, господине! Ще те изчакам.
Остани колкото искаш. Името ми е Бени.
- Какво искаш?
- Мелина.
Тя е заета.
Но Мери е свободна.
Е, не безплатна, скъпи,
но е на разположение.
Благодаря. Ще изчакам Мелина.
Земен боклук.
Работата е там, че Мел е доста придирчива.
Работи само с редовни клиенти.
Ще ме хареса.
Мел!
Здравей, Хаузър.
Все още във форма, както виждам.
- С какво го храниш тоя?
- С блондинки.
Мисля, че още е гладен.
Трябва да си доста смел за да се появяваш тук, Хаузър.
Кой го казва.
Хей, Тони, остави големия на мира.
Отпусни се. Така ще живееш по-дълго.
Хайде.
- Мила, ще се погрижиш ли за Тони?
- Няма проблем.
Ако имаш нужда от помощ с този, ми свирни.
Ти, кучи сине.
Ти си жив? Мислех, че Кохейгън те е мъчил до смърт.
Е, предполагам, че не е.
И не можа да ми пратиш съобщение? Ти не се ли разтревожи какво се е случило с мен?
Хаузър, благодаря на Бога, че си жив.
Мелин... Мелина. Мелина.
- Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
- Не те помня.
- За какво говориш?
Не те помня.
Не помня да сме били заедно. Не помня дори какъв съм бил.
Амнезия ли имаш? Как попадна тук?
- Хаузър ми остави бележка.
- Ти си Хаузър.
Вече не.
Сега съм Куейд. Дъглас Куейд.
- Хаузър, загубил си си ума.
- Не, Кохейгън го открадна.
Той е открил, че Хаузър го предава, и го превърнал в нещо друго: в мен.
Това е твърде откачено.
Той ме изхвърли на Земята със съпруга и жалка работа...
Съпруга ли каза? Да не си женен по дяволите?
- Тя всъщност не ми беше жена.
- О, нима?
Колко съм глупава. Тя е била съпруга на Хаузър?
- Забрави съпругата.
- Нека просто да забравим всичко.
- Писна ми от тъпите ти лжи.
- Защо да те лъжа?
Защото още работиш за Кохейгън.
Не ставай смешна.
Ти никога не си ме обичал, Хаузър.
Просто ме използва, за да проникнеш вътре.
Къде да проникна?
По-добре си върви.
-Мелина, Хаузър ме прати да свърша нещо.
-Не ме интересува.
Той каза, че тук има достатъчно за да съсипе Кохейгън.
- Махай се!
- Трябва да ми помогнеш да си спомня!
- Казах махай се!
- Мелина, моля те!
Опитват се да ме убият.
Нима?
Добре, тръгвам си.
Бебче, караш ме да си мечтая да имам три ръце.
Мисля, че се справяш добре и с две.
Извини ме, сладурче. Ще довършим по-късно.
Хей, ама ти никак не се забави.
Нека да те питам нещо. Някога чукал ли си мутантка?
- Закарай ме до хотела.
- Познавам едни сиамски близначки.
Човече, ти не знаеш идвш ли или си отиваш.
Този следобед в 16:30., аз подписах заповед, обявяваща военно положение
Този следобед в 16:30., аз подписах заповед, обявяваща военно положение
във феддералната колония Марс.
Няма да толерирам никакви нови заплахи за износа ни на руда.
Г-н Куато и неговите терористи трябва да разберат
че техните самоубийствени актове ще докарат само мизерия и страдания...
Г-н Куейд?
Какво?
Трябва да говоря с вас за г-н Хаузър.
- Кой сте вие?
- Д-р Едгемар от Рикол.
- Как ме открихте?
- Трудно е за обяснение.
Бихте ли отворил вратата? Не съм въоражен.
Не се тревожете, сам съм. Може ли да вляза?
- Какво искате?
- Трудно ще повярвате това.
- Слушам ви.
- Вие всъщност не сте тук сега.
- Докторе, без малко да ви повярвам.
- Сериозно е.
Вие не сте тук, нито пък аз.
Това е невероятно.
- Къде сме?
- В Рикол.
Вие сте завързан за стола за имплантации
а аз ви наблюдавам от конзолата на психосондата.
О, разбрах. Аз сънувам.
И всичко това е само час от екскурзията, която ми продаде вашата компания.
Не съвсем.
Вие навлязохте в свободни илюзии, базирани на нашите спомени
но вие излязохте извън техните граници.
Ако това е моя илюзия, вас кой ви е канил?
Аз бях имплантиран допълнително като предпазна мярка.
Съжелявам, че трябва да ви го кажа, но вие развихте шизоидна емболия.
Не можем да ви изведем от фантазиите ви
и аз бях изпратен за да се опитам да ви помогна.
Колко ти плаща Кохейгън за това?
Помислете. Съня ви започна в средата на процедурата по имплантиране.
Всичко след това... гонитбите, пътуването до Марс,
апартамента в Хилтън... са елементи от вашето Его пътешествие в Рикол.
Вие платихте за да сте таен агент.
Глупости. Това е съвпадение.
А момичето?
Брюнетка, атлетична, дива и развратна?
Точно както я поръчахте. Това съвпадение ли е?
Тя е истинска. Сънувах я преди дори да отида в Рикол.
Г-н Куейд.
Чувате ли се? Тя е истинска, защото сте я сънували?
- Точно така.
- Може би това ще ви убеди.
Бихте ли отворил вратата?
- Ти я отвори.
- Няма нужда от грубости.
Ще я отворя.
Мили?
Влезте, г-жо Куейд.
- Предполагам, че и ти не си тук.
- Тук съм
в Рикол.
Обичам те.
Да. Затова се опита да ме убиеш.
Не. Никога не бих те наранила.
Искам да се върнеш при мен.
- Глупости.
- Кое е глупост, г-н Куейд?
Това, че имате параноя причинена от остра неврологична травма?
Или това, че наистина сте неуязвим таен агент на Марс
който е жертва на междупланетен заговор, опитващ се да го убеди
че е прост строителен работник?
Спри да се наказваш, Дъг.
Ти си един добър човек. Имаш красива жена, която те обича.
Целия живот е пред теб.
Но трябва да поискаш да се върнеш в реалността.
Да предположим, че искам. Какво тогама?
- Глътни това.
- Какво е това?
Символ на желанието ти да се върнеш в реалността.
Ти ще заспиш в съня си.
Добре, да предположим, че казваш истината и всичко това е сън.
Тогава може да те застрелям и това ще е без значение.
- Дъг, недей.
- За мен няма да има разлика.
Но последиците за теб ще са катастрофални. В твоя сън аз ще умра.
Няма да има кой да те извади от съня ти, и ти ще останеш завинаги в него.
Дъг, нека д-р Едгемар да ти помогне.
Реалността ще се срути.
В един момент ще бъдеш на страната на бунтовниците, а след това
ще бъдеш един от касапите на Кохейгън.
Ще имаш дори фантазии за извънземни цивилизации, като поръча
но накрая, на Земята ще трябва да ти отворим черепа!
Така че, направи си услуга, Дъг, и свали този пистолет!
Добре. Сега вземи хапчето и го сложи в устата си.
Глътни го!
Хайде, мили.
Сега вече загази. Сега вече загази!
Това е за дето ме накара да дойда до Марс.
Знаеш, колко много мразя тази шибана планета!
Оковете го.
-Хванах го.
-Свали го долу по служебния асансьор.
Да тръгваме.
Да ти го начукам!
Дъг.
Мили
ти няма да ме нараниш, нали, скъпи?
Скъпи, бъди разумен.
В крайна сметка, ние сме женени.
Считай тоза за развод.
Това жена ти ли беше?
Ама че кучка.
Хей, направете път!
Мислех, че не ме харесваш.
Ако Кохейгън иска да те убие, може би казваш истината.
- Разбрах.
- Значи си дошла да ми се извиниш.
Куато иска да те види.
Хайде.
- Сега какво?
- Скачай!
Не! Недей! Ще счупиш шибания щит!
Какво правиш по дяволите? Щита ще се счупи!
Бързо!
Такси!
Мелина! Мелина!
- Накъде?
- "Последно убежище".
Абе вие май се движите в кръг.
Исусе!
Ела! Ти карай!
В беда ли сте?
Давай! Давай!
- Какво ми причинихте?
- Млъкни и карай!
Хей, имам пет деца да храня!
Мамка му!
Няма спирачки!
Идиот!
Какво правиш?
Боже! Зад мен са!
Дай ми това!
Махайте се от пътя!
Тони!
Направете път! Хайде!
Хайде! Хайде!
Благодаря, Тони.
Искаш ли малко забавления?
Къде са те?
За какво говорите? Не зная.
Може би ти знаеш.
Убийте ги всички!
Тумбелина!
Ричтър!
- Обаждане от Кохейгън!
- Ричтър слуша.
- В ръцете ни са, сър.
- Спрете стрелбата и се изтеглете.
Но Куейд е при тях. Те го защитават.
Чудесно. Напуснете веднага сектор Г.
Не мисли.
- Направи го!
- Да, сър.
Изтегляме се.
Изтегляйте се всички!
Бързо!
- Кохейгън затваря района!
- Бързо, Бени!
Първите заселници са копали тук.
Те са работили до смърт, но Кохейгън е прибрал парите.
Построил е евтини щитове и е гледал как са се раждали само изроди.
Видях ги.
И ако искаш да дишаш, трябва да купуваш въздух от него.
Може би ти ще промениш всичко това.
Хей, може би дядо ми е някъде тук.
С какво мога да помогна?
Куато ще те накара да си спомниш нещата, които си знаел като си бил Хаузър.
- Например?
- Всички неща.
- Може би ще си спомниш, че ме обичаше.
- Не ми трябва Куато за това.
Откога?
Стой!
Хайде, Мелина.
Куато чака.
Не намерих дядо, но...
О, по дяволите.
- Кой е този?
- Той ни помогна да се измъкнем.
Хей, не се тревожете за мен. На ваша страна съм.
Мутант си, а?
Добре, да вървим.
- Опитахте ли да отворите вратата ?
- Чакайте тук. А ти ме последвай.
Няма да помогне.
- Кохейгън изпусна въздуха то тунелите.
- Тогава копайте до секция M.
Не можем. Свършва ни въздуха.
Трябва ни помощ.
Дръжте се. Мелина току що пристигна с Куейд.
Надявам се той да си струва.
И аз.
- Радвам се, че успя.
- Не изглеждаш щастлив.
Кохейгън е затворил Венисвил. Спрял им е въздуха.
Сигурно знаеш нещо много важно, Куейд.
Той те иска.
Ако не те предадем, всички в този сектор ще са мъртви до сутринта.
Значи нямаме избор.
Не можем да го предадем.
Куато ще реши това. Ела с мен, Куейд.
Седнети.
- Къде е Куато?
- Идва насам.
Чувал ли сте слуховете за Пирамидалната мина?
Да.
Кохейгън е открил нещо странно там и много се е уплашил.
Какво? Извънземни?
- Ти ми кажи.
- Не знам.
Знаеш. Затова те доведохме тук.
Голямата тайна на Кохейгън е заровена в тази черна дупка
наречена мозък.
И Куато ще я изрови.
- Ти си Куато, нали?
- Не.
Куато е мутант, така че не се изненадвай от вида му.
Какво искате, г-н Куейд?
Същото като вас: да си спомня.
Но защо?
- За да бъда пак себе си.
- Ти си това, което правиш.
Човек се определя от своите действия,
не от паметта си.
Моля
вземете ръцете ми.
сега отворете ума си за мен.
Моля ви.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Отворете ума си.
Трябва да го взривим преди бунтовниците да са го включили.
Спред мен да го включим и да видим какво ще стане.
- Не ставай идиот.
- Не можем да рискуваме.
Верижната реакция може да обхване целия терибиум на планетата.
Товя значи разтапяне, разтапяне в планетарен мащаб.
Не мислиш ли, че този който е построил това нещо е помислил за това?
Кой знае за какво са мислили? Те не са били хора.
Може би е капан. Може би те са искали разтопяване.
Ние дори не знаем дали този боклук ще проработи.
На колко е? Един милион? Половин милион?
- Около половин милион.
- На половин милион години.
Да се подсигурим, че Куато...
Събуди се! Събуди се! хайде, събуди се!
Намериха ни! Мамка му! Да вървим!
Събуди се! Пусни го! Хайде!
Откриха ни!
- Всички навън!
- Мелина!
Бързо! Навън!
Излизайте!
Всички навън! Излизайте!
Към въздушния шлюз! След мен!
Бени, хайде!
- Бени!
- Идвам!
Сложете тези костюми! Излизаме навън!
Бени, бързо.
Поздравления, Куейд.
Заведе ни право при него.
Как можа? Ти си мутант.
Имам четири деца да храня.
Какво стана с петото?
Мамка му, човече. Хвана ме.
Дори не съм женен.
Сега си вдигнете шибаните ръце!
Куейд.
Куейд.
Забрави го, човече. Свършено е с него.
Пусни реактора.
Освободи Марс.
Г-н Кохейгън иска да говори с вас.
Значи това е великия човек.
Нищо чудно, че се криеше от нас.
Е, момчето ми
ти си герой.
Майната ти.
Не бъди скромен. Куато е мъртъв.
Съпротивата се разпадна, и ти си ключа към всичко това.
Лъже.
Двулично копеле.
Не го вини, ангелче. Той е невинен.
Разбираш ли, Куейд, никой от моите хора не успя да се добере до Куато.
Шибаните мутанти винаги успяваха да ни надушат.
Така че Хаузър и аз седнахме и измислихме теб - перфектния троянски кон.
Знаеш, че това е лъжа. Хаузер се е обърнал против теб.
Така искахме да мислиш ти.
На практика Хаузър доброволно стана Дъг Куейд.
Това беше единствения начин да измамим екстрасенсите.
Нещо не се вързва.
Този идиот се опитваше да ме убие след като ходих в Рикол.
Никой не би убил своя агент под прикритие.
Той не знаеше за това. Ти го уплаши, когато отиде в Рикол.
- Защо тогава още съм жив?
- Помогнахме ти доста.
- Например Бери.
- Удоволствието е мое, човече.
Човека с куфара, маската, парите
съобщението от Хаузър, всичко това беше измислено от нас.
Съжелявам. Твърде е перфектно, за да е истина.
Друг път перфектно!
Ти започна да си спомяш преди предвиденото.
Ричтър полудя, прецаквайки това, което ни отне цяла година планиране.
Честно казано, учуден съм, че успяхме.
Е, Кохейгън.
Трябва да ти призная нещо. Това беше най-невероятната глупост, която съм чувал.
Е, не те карам да приемаш думите ми.
-Някой на който вярваш иска да говори с теб.
-Кой е този път?
Майка ми?
Здрасти, Куейд.
Ако ти слушаш това, значи Куато е мъртъв
и ти си ни завел при него.
Знаех си, че няма да ме провалиш.
Извинявай за кашата, в която те забърках, но
нали за това са приятелите?
Иска ми се да ти пожелая щастие и дълъг живот, приятел
но за съжеление, това е невъзможно.
Взел си моето тяло и сега си го искам обратно.
Съжелявам, че толкова кратко беше в него, но аз бях първи.
Е, сбогом, амиго.
И благодаря че си се пазил да не те убият.
Хей, може би ще се видим в сънищата ни.
Кой знае.
Копелета!
Пуснете ме!
- Готов ли си?
- На автоматичен е.
- Проверка.
- Готови сме, сър.
Успокой се, Куейд.
- Ще ти хареса да си Хаузър.
- Той е шибан задник.
Не е вярно. Той е един от най-добрите ми приятели.
Освен това той има голяма къща и Мерцедес.
А и ти харесваш Мелина, нали? Ще я чукащ всяка вечер.
Точно така. Тя ще е гаджето на Хаузър.
Ще му откъсна топките.
О не, принцесо.
Ще те поправим.
Ти ще бъдеш тиха, кротка
и раболепна, както трябва да е с всяка жена.
Г-н Кохейгън, на телефона.
Да? Какво има?
Нивото на кислорода е почти нулево в сектор Г.
Какво да правя?
- Не прави нищо.
- Но след час те ще са мъртви, сър.
Майната им.
Това ще е добър урок за останалите.
Получи каквото искаше. Дай въздух на тези хора.
Приятелю, след пет минути няма да ти пука за тях.
Започвай, докторе.
Извинете, докторе.
- Той ще си спомня ли сегашния момент?
- Не.
Наистина ли?
Куейд, довечера вкъщи ще има парти.
Защо не наминете с Мелина. Напомни им, докторе.
- Разбира се.
- Ще се видим на партито.
Стой мирно. Ако се бориш ще те боли повече.
Ако не стоите мирно, ще останете с повредени мозъци.
Хей, недей!
Мелина, дръж се!
Добре ли си? Още ли си ти?
Не съм сигурна, скъпи. Ти как мислиш?
Да се махаме от тук.
Трябва да вземете решение, сър.
Убийте го.
Време беше.
- Къде отиваш?
- Към реактора.
- Какъв реактор?
- Този в мините. Хайде!
Хората умират, Куйед! Спри! Трябва да им пуснем въздуха!
Реактора прави въздух. Това е тайната на Кохейгън. Да вървим.
Откъде се взе този реактор?
- Извънземните са го построили.
- Извънземните?
- Сигурен ли си?
- Почти стигнахме.
Какво по дяволите...
Куейд!
Хей, Куейд, помниш ли ме?
Бени! Името ми е Бени!
О, това е супер!
Ще те пробия, смотаняко!
Ще те направя на кайма!
Идвам!
Идвам при теб, скъпа!
Какво по дяволите е това?
Проклет марсиански боклук!
Хай, Куейд, ще те смажа!
Бени, тук!
Къде си, мамка му?
Да ти го начукам!
Куейд, ела тук!
Какво е това?
Тук има отвор.
Знаех си.
Това цялото е един огромен реактор, направен от терибиум.
Кохейгън знае, че прави въздух. Копелето не иска да го включи.
Разбира се, че не.
Ако Марс има атмосфера, той ще изгуби контрола.
Виждаш ли там долу?
Това е глетчер.
Цялото ядро на Марс е от лед.
Реактора го разтапя
и той отделя кислород.
Хайде.
- Ще бъде ли достатъчен за дишане?
- Разбира се.
Достатъчен за цялата планета.
Ако го включим навреме.
Хайде. Бързо!
Дръж се.
Сега!
Кучи син.
Давай!
Той има холограма!
Мислите, че това е истинския Куейд? Прави сте.
Идваш с мен!
Ще се видим на партито, Ричтър.
Не го докосвай!
Махни се! Назад!
От какво те е страх?
- Включи го.
- Невъзможно!
Започне ли реакцията, тя ще се разпространи по терибиума на цялата планета.
Марс просто ще се разтопи.
Затова извънземните не са го включили.
И очакваш да ти повярвам?
На кой му пука дали ми вярваш? След 30 секунди ще си мъртъв.
После ще взривя всичко тук и ще се прибера за вечеря.
Не исках да свършва така.
Исках Хаузер да се върне. Но не.
Ти искаше да бъдеш Куейд!
- Аз съм Куейд.
- Ти си нищо!
Ти си никой! Ти си един тъп сън.
Е, всички сънища си имат край.
Мелина, дръж се!
Не го прави!
Всички ще умрем!
Всички ще умрат!
Куейд!
Не мога да повярвам. Като сън е.
Какво има?
Просто ми хрумна нещо ужасно. Ами ако това наистина е сън?
Тогава бързо ме целуни преди да си се събудил.