The Score (2001) (The Score CD1.sub) Свали субтитрите
Какво?
Това.
После.
Искам цигара.
Искам цигара.
Добре, де. Цигара.
Цяла нощ - "цигара".
Не мърдай. Не се обръщай.
Не се обръщай.
Няма да пострадаш.
THIEVERY HoldinG представя
Робърт Дениро
Едуард Нортън
Анджела Басет
и Марлон Брандо
във филма
П Р Е Ц А К В А Н Е Т О
-Добър ден, Ник. Добър ден, мадам.
Алберт.
Здравей, шефе.
-Жан-Клод. -Е, успешна ли беше екскурзията.
-Е, как се справяме? - Страхотно.
Колко резервации имаме за довечера.
Добре. Колко поръчки имахме снощи.
-Над 150. Чудесно.
-Барът беше зает постоянно.
-Как беше музиката?
-Свири страхотна група. -Добре. Чудесно.
Чист скоч, с капка вода, моля.
Да, добре.
Господин Макс.
Къде, къде е Ник?
Воала. Върнах се от Бермудите?
Добре ли прекара?
Ами, не толкова, колкото ти, убеден съм.
Божичко! Дай да те огледам.
Изглеждаш скапано. Как го правиш?
Жан-Клод, би ли ни оправил втора маса.
Да, разбира се.
Освободи ни малко място. Благодаря.
Така.
Ето ни и нас.
Бермуда.
Боже.
Е?
-Малко се спече ситуацията снощи.
-Хубаво, така поддържаш форма.
Имам малко затруднение.
-Изгубихме купувача. -Как така - "изгубихме"?
-Ами, тя в е железен сандък, три метра под земята...
... и никога няма да се чуе за нея.
Да, ама моите разходи са 20 000.
И сега губя не само тях ами и останалите 250.
Нали не мислиш, че няма да се погрижа за теб?
Че няма да покрия разходите ти и прочее?
Не става дума за това. Не са парите. Намери ми нов купувач.
Разбира се. Но, за Бога, стават и издънки.
Тия неща не изкачат току-така. Бъди търпелив.
Или чуй това. Какво мислиш за...
Четири хилядарки на ръка.
И четири милиона долара във сметката ти.
-Четири милиона? -Повече, отколкото си мечтал.
Повече, отколкото сме заработили заедно.
Четири милиона. Каква е работата.
Ами, спипах това наистина уникално нещо.
Европейска антика, изящна...
... и тя е собственост на един празноглав бастун...
дето изобщо не знае какво притежава.
И за нещастие...
стоката е задържана на митницата.
Искаш ли да знаеш къде?
Зависи.
Зависи - от какво?
-От това какво ще ми кажеш?
Митническото управление на Монреал.
-Няма начин. -Да, бе! -Съжалявам. -Чакай малко.
-Имам си човек. Имам си вътрешен човек.
Ще ти даде план за сградата, ще се погрижи за алармата и всичко останало--
Нали ти ми казваше "Кради извън страната" - Щатите, Европа.
Но Монреал - живей в Монреал.
Казвал съм много глупости на младини, нали?
-Но това е-- -Стига.
Дай просто да намерим друг купувач за това пакетче. Аз трябва да отварям заведението.
Добре, но този разговор още не сме го приключили.
-Хайде, момчета. -Голяма грешка правиш.
Не е зле.
-Така ли? -Току що кацнах.
Нося доставката.
У теб ли е чантата?
-Да. Тук е. -Къде е Джони.
Получи си го в Истанбул, право във врата.
-Исусе. Беше добро момче. -Да.
-Добро и мъртво.
Е, какво, ще си говорим ли или искаш да видиш какво си имам?
Как мога да съм сигурен че си читава?
Ами, бих могла да те изчукам?
Това ще свърши работа.
Хей? Добре ли си?
Да. Страхотно.
-Как беше екскурзията? -Не знам.
Градове.
Започват да ми струват еднакви. Макар че, те са си.
А и спагетите в Рим не са толкова хубави, като твоите.
А и тия пощипвачи.
Изглеждат толкова очарователно европейски.
Надявам се, не колкото мен.
Хайде стига.
Трябва да имат това, което харесвам у теб...
защото ти определено не се обикновен човечец.
-Ами ако бях? -Ако беше - какво?
Малко по-обикновен, като всички.
Колко точно?
Като "всички, които срещам".
И бях обикновен собственик на джаз-клуб, без екстри.
Какво мислиш по въпроса?
Чакай малко, да не би да казваш това, което си мисля че каза?
Да, май точно това казах.
Виж. скъпи, знаеш че никога не съм искала да се променяш заради мен.
Знам. Просто питам какво мислиш.
Не знам.
Предполагам, сериозно щях да се замисля.
Тогава време е сериозно да се замисляш.
Благодаря ти. Та какво значи ще видим, когато се видим?
Мен ще гледаш, когато се видим.
Извинете, можете ли да ми помогнете?
Можете ли да ми помогнете?
-Площад Норман? -Да, да.
Вървите до следващата пряка и завивате в дясно направо на следващите две преки--
-Две. -Да - две преки. После наляво -една.
-Бихте ли повторили. - Две преки нататък...
завивате наляво до следващата пряка.
-И сте там. -Разбрах, благодаря ви.
Благодаря, Ник.
Какво казахте?
Казах "Благодаря, Ник".
Аз съм Макс, човекът от митницата. Трябва да поговорим.
Добре, чао. Благодаря ви.
Благодаря. Довиждане.
-Къде е Макс? -В зимната градина.
Николи, Николи.
Да не си си изгубил скапания ум?!
Аз ли? О, още преди години. Защо?
-Какво си казал на хлапето?
-Какво съм казвал - на кого?
На онова бавноразвиващото се - от митницата.
Беше пред къщата ми. Знаеше кой съм.
Чакай, бе. Сигурно ме е проследил до клуба и те е разкрил.
Кажи му, че ако ми погоди още един такъв номер, ще свърши в бърза помощ.
Чакай малко. Мислиш ли че ще ти правя номера с такъв чекиджия?
Не можеш да отречеш, че хлапето го бива в панаирджийските номера.
Не ме е грижа кой е. Не ме злепоставяй така. Ти би трябвало да го знаеш.
Просто бързаме.
-Влизаш, завърташ ключа-- -Нали ти казах, че не се интересувам.
В живота си няма да получиш шанс като този.
-Защо толкова бързаш да ме натикаш в това? - За четири милиона.
Колко пъти да ти казвам?
Толкова бърза, защото нямаме време.
Ако ще работя с партньор този път...
трябва да сядаме и да мислим от сега.
-Ти какво правиш в дома ми? -Успокой се.
-Просто казвам-- Кое по дяволите е това хлапе.
-Ти пък какво разбираш?
-Работя по въпроса от три седмици.
Трябва да знам дали си човека, който Макс твърди, че си.
-Тръгвам си. -Ник, чакай. Чакай.
Не съм изминал 700 км. за да-- Джак Тейлър, приятно ми е също
Какво по дяволите?
Не ти стига акъла дори да запомниш къде ти е пишката.
Нали се разбрахме да си стоиш мирно и кротко, докато ти се обадя.
-Така ли беше? -Добре де.
Мислех че ти помагам да го въведеш в ситуацията. Нали ми каза че се бил съгласил.
Не бъди толкова скапано изобретателен. Просто се разкарай от дома ми.
Когато вие двамата се наканите, обади ми се, става ли?
Невероятно!
Късметът те доведе тук...
Днес...
Ще ти кажа нещо - трябва да го знаеш...
Просто остави течението да те носи...
Желанието е силно...
щом се доближиш...
и се готвиш да влезеш...
Стига ме измъчва...
Мисля че сам знаеш...
Вече приближаваш...
Но мен ако послушаш, двама ще намерим мир...
Покой...
Забрава непозната...
Господи!
Боже! Исусе! Леко, бе човек!
Чуй ме добре. Напускаш града довечера. И не се връщаш.
Видя ли те пак, ще ти строша и двата крака.
Видя ли те около Ник, мъртъв си.
Игричката, дето си я заиграл е шибано опасна.
Ясен ли съм?
Ясен си.
Как мина.
Не каквото се очакваше.
-Какво искаш? -Като начало
- малко скапано уважение!
Какво си въобразяваш? Аз тука си играя играта.
Ако ти не искаш да се включиш
- чудесно. Просто кажи "не".
Но не ми пращай някаква треторазрядна мутра да ме пребива.
Направи го както подобава на професионалист.
Да?
Да. Добре ли си?
Той е тук. Не се притеснявай. Прибери се вкъщи.
Ще ти звънна после, става ли? Добре.
Добре.
Не съм дошъл тук да правя циркове.
И преди не дойдох за това.
Да те спра на улицата по този начин беше глупаво.
Съжалявам. Нека го наречем недоразумение. Sorry.
Искам само да ти кажа едно нещо и после си тръгвам.
Няма да те притеснявам, ти мен - също, ако не искаш.
Вече няколко седмици проучвам това място.
Малко е сложно, но работата е доста доходна.
Мога да се оправя със системата, ако някой разбие касата.
Виж, аз не те познавам - нито ти мен.
Знам че не е най-добрият начин да вършим работа, но...
Аз съм добър в това, което правя.
И го приемам много, много сериозно. Можеш да попиташ Макс.
Ако си този, който той твърди че си...
трябва да се пробваме.
Просто-- Просто му хвърли един поглед.
Това имам предвид, защото печалбата е много голяма...
а рискът е приемлив.
Хвърли му един поглед. Огледай го лично.
Харесва ми жилището ти.
Имаш вкус.
Исусе. Тъмно и уютно е тук.
Майната му на всичко.
Боже.
Я отскочи за няколко крушки да светнем, а.
Всеки път като дойда тук е като игра на криеница.
Как си?
Така, сега ще ми кажеш--
магическата дума.
Добре, ще го направя.
Чудесно. Чудесно. Господи, сладурче. Ти си сладурче.
Браво. Дойде ти акъла.
Но заради рисковете, ще ми платиш шест милиона.
Централа?
Тук долу има една откачалка дето току що ми поиска шест милиона.
Не, не. Изпратете лекарски екип. Санитари. Мисля-- Добре ли си?
Добре съм.
Шест милиона долара? Какво стана с думичката четири?
Прибрах я в килера. Иначе не става. Съжалявам.
Ако ме искаш в тази работа, ще ми платиш пълна цена.
-Така трябва да стане.
-Аз винаги ти плащам пълна цена.
Така си мислиш ти. Аз знам какво ми плащаш.
Цената не винаги е честна. Толкова искам за тази работа.
Харесва ми стилът ти.
Да, добре, чудесно. Разбрах.
Принуден съм да го направя. Искам да откупя ипотеката на клуба.
Искам да съм собственикът на това място - чист и свободен.
Искам да е мое. Искам да живея както си искам.
Защото след този удар, няма да има следващ.
Това е последното "пътешествие", което правя. Отказвам се завинаги.
И колко пъти си ми казвал това за тези 25 години?
Ще ти повярвам, когато ряпата роди круши.
-И? -Спирам. Спирам. Няма да говоря повече.
Ами добре. Надявам се тя да го заслужава.
Ето го и чалнатия.
Хубава къща, хубав клуб. Сигурно наистина те бива.
Не искам да го правя, но - вдигни си ръцете.
-Заповядай. -Чист е.
Това покана от любезност ли беше?
Ще се пробвам с теб...
но аз съм шефът на операцията, чак до последния детайл.
Ако не си съгласен, можем да се разотиваме още сега.
Проблем ли е?
Не, мен ме устройва.
Ще ми кажеш всичко, което знаеш и аз ще разработя плана.
Ако надуша нещо около операцията, или теб и не го харесам - изчезвам.
Ако и за секунда се усъмниш, че ще се справиш...
или ако скриеш нещо от мен - изчезвам.
-Разбра ли? -Съгласен съм.
Кажи ми какво знаеш.
-Първо - какво търсим? Знаеш ли какво е скиптър?
Знам само че е нещо, което кралете държат.
Ето тук.
Направен е около 1661 година във Франция за специалната коронация...
на едно момиче за кралица.
-Направо няма цена. -Напротив - за нас има.
Какво можеш да ми кажеш за местонахождението му.
Мога да ти дам целия план на сградата. Имам строителните планове.
Записвал съм часовете и обиколките на охраната цели три седмици.
Добре. Опиши ми ситуацията.
Добре. Наеха ме за тази работа.
Не мен, а Браян, момчето което те спря на улицата.
Да, сещам се.
Могат ли да го проследят. Телефон? Адрес? Нещо такова?
Работата е сигурна. Момчето е обект на милосърдие.
Дори не е записан в документацията.
Просто се появява. Помощник-чистач е...
от 24 до 8 часа.
Охраната е доста примитивна.
Нощем заключват цялата сграда. Има решетки на прозорците на приземния етаж.
Можеш да влезеш само от едно място
- през вратата на автопаркинга.
Благодаря Хюбърт. Благодаря.
Охраната е слаба. Имат един човек в будката отвън...
просто да наглежда нещата.
Щом влязат, всички минават през детектор за метали.
Трудно е да вкараш нещо вътре, обаче аз намерих начин.
Вече всички ме познават, така че не ме претърсват особено щателно.
-Добре, благодаря. -Добре.
Вляза ли вътре, мога да ходя където си поискам.
Здравей, Лаурент.
Всичко се управлява от една малка централна установка.
Имат установена видео-система в асансьорите и фоайето.
Има две врати с магнитни ключалки, но много елементарни.
Има доста извънредна работа, но напоследък намаля.
Главният чистач е един старец, Дани.
Той обича Браян. Направо го обожава.
Мога да въртя старецът на малкият си пръст.
Би направил всичко за мен.
През повечето време ме взима да работя с него.
Обикновено, дребни неща, просто да му помогна.
Но винаги мога да се измъкна. Имам си хиляди причини.
Вече съм скицирал цялото място. Имам копия на много ключове.
Мога да ти осигуря достъп практически до всяка стая в сградата.
Къде е скиптъра?
Ами това е номерът.
Работата е там...
било е уредено скиптъра да бъде внесен в страната...
скрит в крака на роял-антика.
Беше лесно. После го конфискуваха.
Можеш ли да познаеш защо?
Скапани буболечки.
Цялата доставка била нападната от термити.
Азиатски бели термити.
Бяхме прецакани от термити.
Заровили се гадинките в дървото...
във всеки сандък от пратката.
Та извадили те стоката и доставили повечето от тях.
Само дето роялът също е дървен и те го задържали.
Взели рояла и го сложили под карантина.
Втора степен на сигурност, в помещенията на третия етаж.
Доста са се изплашили от тези гадинки...
И не могат да ги върнат във Франция.
Решили са да изгорят всичко.
Сега, трябва да ти кажа...
Не знаех в кой от скапаните крака на рояла е онова нещо...
но вътрешно едва се сдържах да не ги грабна всичките и да побягна.
Не знаех дали скиптъра няма да се стопи или нещо такова.
Направо щях да умра.
Наложи ми се да импровизирам малко.
-Аз -аз видях нещо в огъня. -Това е просто огън.
Не. Виж, виж. Видях нещо във --
Рояла. Рояла, видях нещо-- виж.
-Видях нещо. -Виж!
Там! Там!
Какво е това?
Всички се стреснаха.
Никой не знаеше какво е това или какво да го правят.
Не бяха особено ентусиазирани.
Но извикаха надзорника. Вдигнаха го от леглото.
Той дойде долу, и му хвърли един поглед.
Не знаеше какво е това, но схвана веднага - това нещо струва много пари.
Нареди им, докато не разнищят тази история да го заключат в подземието.
-Така и направиха.
-Не се тревожи. Не се притеснявай.
-Не се притеснявай. -Искам да видя. Искам да видя, Дани.
-Може ли да видя? -Не. Хайде. Да тръгваме.
Добре. Чао. Чао.
Подземието на митницата...
е най-сигурният трезор в Източна Канада.
Било е бомбоубежище през студената война.
Заключват само важни неща долу -- веществени доказателства, наркотици...
конфискувани оръжия.
Скиптъра е в сейф някъде в онази стая.
Но работата е там, че долу няма-- Няма камери.
Ако имаше, щях да ги видя на видеомониторите.
Така, че ако успея да те вкарам вътре, можеш да работиш цяла нощ.
Трябват ни снимки на сейфа, или серийния номер от документацията.
Трябват ни планове-- Карти на канализацията и телефонните шахти...
Хелиокопия на строителния план, схеми, всичко до което можем да се доберем.
Всичко това вече го имам, но ми дай още два дни.
Трябва просто да намерим път до подземието.
Ще забравиш ли случката или ще се цупиш цяла нощ?
Що не ме цунеш отзад?
-Почти сме на място. Готов ли си? -Чакай малко.
-Ще ми дадеш ли координати? -Не още. Не още.
Как се справяш?
Не се обаждай, докато не ти се обадя аз.
3-3, 2-6...
2-9, 3-2...
Повтарям: 33, 26, 29, 32.
Разбрано: 33, 26, 29, 32.
Добре, сега продължи на 20 крачки на изток.
Трябва да стигнеш до следващата шахта.
Тук има стена, бетонна стена...
Насочваш ме в задънена улица.
Сигурен ли си? На чертежа е права отсечка.
Това не е плод на въображението ми! Нали стоя пред нея!
Искаш ли да дойде и да се убедиш?
Добре. Така, така. Чакай.
Добре, чакай за секунда.
-Чуваш ли ме? - Завий наляво. Напред около 20 крачки.
Там трябва да има успореден тунел.
Свий в дясно. Ще се върнеш на пътя.
По тунела - 150 крачки на запад.
Там ще стигнеш до т-образно разклонение. Кажи ми като стигнеш там.
На около 275 метра.
- Върви до края. Завий в дясно. Посока Северозапад.
Северозапад. Разбрах те.
Една секунда. Задръж.
-Там ли си? -Движа се на запад. На запад.
-Движа се на запад. На разклонението съм.
-Свий в дясно. 37 метра на изток.
Завий наляво. Напред около--
Завий на дясно. Върни се.
Остават около 450 метра.
Направо, около 20 крачки и трябва да си точно под стаята.
Тунелът продължава напред.
Погледни нагоре. Трябва да видиш шахтата и стълба.
Под шахтата съм. Ще се кача.
Какво правиш?
Още се изкачвам.
Май е това.
Готов съм.
Какво, по дяволите, беше това?
Хей, има цяла група от комуналните услуги на входа.
Трябва да намериш друг изход.
Къде си?
При Де Ла Монтаге и Отава.
Повтарям: Де Ла Монтаге и Отава.
Разбрано. Идваме.
Това трябва да е, точно тук.
Тук сме, само се опитваме да те намерим.
Там. Ето там е.
Добре, готов си.
Излизам.
Здрасти.
Има ли някой в къщи?
-Шампанско? -Да.
-Хубав вкус. -Хубава рокля.
Искаш ли? Благодаря.
Така, преди няколко дни ми зададе въпрос.
И ти сериозно си помисли за това?
Всъщност, забравих въпроса.
Това е отговора ми.
Не държиш чаша.
Съжалявам.
Баща ми беше адвокат-- много умен мъж--
че сделката е добра само тогава...
когато и двете страни останат с убеждението, че са дали нещо.
Този отговор ще го получа ли скоро. Защото чашата ми натежава.
Добре.
Ще променя живота си...
Ще се преместя тук...
Ще те обичам...
и вярвам че това е най-правилното решение, което съм вземала в живота си.
Но няма да се преместя, ако това означава, че един прекрасен ден може...
да си говоря с теб през решетки.
Няма да се местя тук ако ще си прекарвам нощите в притеснения.
Така, че, ако ми обещаеш, тук и сега, че си приключил с това...
ще пия, и ще правя промените.
Аз-- Мисля че споменах, че вече можеш да пиеш.
Знам.
Искам да направя всичко това.
Но трябва да ти кажа, че ще направя само още едно нещо...
-и край. -О, по дяволите.
Всичко, което каза е чудесно. Съвършено.
Аз просто имам да свърша само още едно нещо.
И ми го казваш сега, когато е твърде късно.
Казвам ти го, защото-- за мен е твърде късно да направя нещо.
-Това ми е за последно. Обещавам. -Да, бе, сигурно.
Обещавам ти, това е последното.
Ами откажи се. Откажи се сега.
-Какво значи това "едно последно".
-Значи, да нямаме нужда от нищо.
На мен и преди нищо не ми трябваше, сега също...
Но това, което искам е да бъда с теб.
И това, от което определено нямах нужда са тези болезнени глупости...
Животът ми не беше съвършен преди, но поне бяхме на чисто.
Дай ми малко--
Ще видя щом те видя.
Хей, какво правиш?
Някой е оставил отпечатъци по прозореца ми, Дани.
-Това не е необходимо.
-Обичам чист прозорец, Дани.
-Това е добре.
Липсваше ни снощи. По добре ли си?
-Да, благодаря. -Сигурен ли си?
Да, аз съм добре. Благодаря Дани.
-Почини си. Добре. Чао. Чао.
Чао.
Това ти е сейфът.
Вътрешно укрепен, вграден сейф, моделът е тазгодишен.
Щом е нов, значи трудно ще се доберем до документацията.
Имам документацията на всички тазгодишни модели.
-Наистина ли? -Да. Какво още?
Ами, "Блиндирана защита".
Това е голяма комерсиално-индустриална групировка.
Поддържат голяма част от правителствените сгради.
Така, сградата е доста стара. Кабелите са навсякъде.
Лесно се откриват. Мога да ги срежа на три или четири различни места...
и да те вкарам от там, но ми трябват инженерните кодове за достъп.
Търсих, не ги държат там.
Сигурно са в "Блиндирана защита". Не знам какво да правя.
Добре.
Какво, сега ще звъниш на някого ли?
-Какво! Кой е? -Аз съм, спри музиката.
Здрасти Ник, под запор съм.
Майка ми е тотално неконтролируема.
Слушай ме. Слушай ме внимателно.
"Блиндирана Защита"
-Голяма групировка. -Да.
Трябват ми кодовете за достъп на инженерния състав на митницата.
Не знам, човече. Възможностите ми са ограничени.
Не съм спал, не знам, от месец. Чакай. Коя митница?
В Монреал.
Ма ти дрискаш в колибата, бе, човек!
Нали винаги казваш че никога няма да правим удари в Монреал.
-Знам. Знам. Можеш ли да го направиш? -Стивън!
-С кого говориш по това време?
Имам шибан личен разговор с приятел, майко!
-Добре ли си? -Тя е потресена!
Така, кажи какво точно искаш.
Секунда. Говори с някой, който ще ти каже какво ми трябва.
Кажи му какво искаш.
Трябва ми независимо изключване и нулиране на главните кодове на цялата система...
и индивидуален бай-пас код...
така че да изключа една зона, без да гръмне цялото табло.
-Става ли? -Да.
-Разбра ли? -Разбрах.
Слушай, ще ми трябват в рамките на 48 часа.
Ако се справиш, ще ти платя двойно.
Пич, дай ми модем "Кейпро 64" и сателитна връзка...
и мога всичко.
Мри, гадино.
И това е някой с когото работиш?
А на мене ми се репчеше.
Четвъртък, 8: 07 - сутринта.
Здрасти, Получих съобщението ти. Една от стюардесите е болна...
.. и ще поема полета и до Ню Йорк.
Трябва да поговорим като се върна след два дни.
Става ли? Чао.
Край на съобщението.
Заключи.
-Тук ли работиш? -Не. Тук.
Идвай.
Хайде, влизай, влизай.
Искаш ли кафе?
Божке. С това ли ще си поиграем?
Страница 720.
-От къде мога да си намеря и аз такова нещо?
-Трябва да познаваш този-онзи.
Вграден сейф. Ето го.
Здраво стоманено тяло.
Врата от алуминиево-кобалтова сплав.
Два сантиметров панел. С двойно заключване.
Два три часа работа с бургията и си вътре.
-С бургия не става. -Защо не?
Защото е по-нов модел. И има стъклен панел.
Виждаш ли стъкления панел тук?
Минаваш през панела, стъклото се чупи и болтовете си влизат по местата.
Прецакан си. Заключени са. Забравяш.
Не можеш да го пробиеш и с булдозер.
Не съм виждал подобно нещо. Имаш ли нещо на ум?
Не знам как, но щом като някой го е сглобил, значи някой може да го разглоби.
Така, виж тук, аз ще изключа това, при теб светлините ще изгаснат...
но в централата никой няма да забележи.
-Това ли е кутийката? -Това е.
Мале че чудовище! Три пъти по-голяма от тази.
Дори повече.
Виждаш ли това тук?
Тук се вижда по добре.
Активен инфрачервен датчик.
Не знам. Не съм на ти със системите.
Това е независима система
- установили са я в клетката.
Аз ще се погрижа за това.
Добре просто се успокой, става ли? Идвам след няколко минути.
Трябва да свърша нещо. Ще те закарам.
Майка ми няма да я има за половин час.
Та... Хаквам си "Блиндираната" на ниво рутер "Кобол"...
и някой ме контрира, хакна ми компито, цялата система.
За цели три минути бях изцяло открит.
И сега трябва да си слагам защитите от А-Б.
-Би ли ми го превел на английски? -Извинявай.
Трябваха ми още няколко секунди да се докопам до кодовете...
когато попаднах на някой в другия край.
-Какво е на другия край?
-Компютрите на "Блиндираните".
Мисля, че е някой дребен системен администратор.
Та, влизаме на личен чат и той ми праща т'ва! (Нищо на този свят не е безплатно, задник! )
Можеш ли да повярваш?!
Този влиза в моя Свят и ме нарича "Задник"!
-Можеш ли да пробиеш кодовете?
-"Аз му пиша "Колко? " Той ми пише...
"Инженерни кодове за мазето на митницата? "
Аз му викам "Мечтай си, краварче"...
Той ми вика "Да ти го начукам", аз му викам "Не, аз да ти го начукам".
А той ми вика "Не, АЗ да ти го начукам", а аз - "АЗ ДА ТИ ГО НАЧУКАМ".
А той - "НЕ, АЗ--
Ще получа ли кодовете?
Оня иска 50 бона за кодовете.
-50 хиляди? -Да.
Дай ми номера на сметката.
Ще преведа парите, той ще ти изпрати кодовете.
Не става. Иска ги на ръка.
Иска ги в брой, иска ги лично.
-Нещо друго? -Няма.
Уреди го. Сам ще се изпратя.
Щом направим удара, ще го халосам със все сила.
Така ще го тресна, че няма да може да се скрие и в Боливия!
Боже. Виж ги тия.
Кой урежда среща в парка?
-Виждаш ли го? -Още търся.
Ето го. Довел си е и подкрепление.
Добре, разбрах.
Как си, братче? Радвам се да те зърна.
Дай лапа. Ти ли си моя човек?
Ъ-хм.
-Този кой е. -Братовчед.
-Братовчед? Добре. Виждаш ли човека зад лявото ми рамо...
на пейката, чете вестник, онзи големия?
Това е моя братовчед, ясно?
Та на това семейно събиране сме много мила картинка. Нали? Добре.
Дръж това. Погледни вътре и ми кажи доволен ли си.
Не, не го вади.
Я не ми нареждай, бе! Мен по цял ден ме юркат.
Не брой пари на обществено място.
За това срещи не се уреждат в парка.
Да знаеш в бъдеще.
Пусни ги в чантата.
Започнахме го от тук. Готов ли си?
Какво по дяволите е това?
Той ще ми даде номерата, аз ще ги прочета в този микрофон...
на един приятел, а той ще ги провери.
Нали не мислеше, че просто ще си ги запиша на салфетка?
-Добре, готови сме. -Добре, ти си.
Първата група е 3-1-7.
-3-1-7. Разбрах те. 3-1-7.
Стивън, 3-1-7.
Прието, 3-1-7.
Секунда. Вие момчета братовчеди по майчина линия ли сте?
-Първата серия е чиста. -Чисти са. Чисти са.
Кажи на хакерчето си оттатък...
ако пак ми се набута в системата, ще го изпържа, разбра ли?
Хайде да мислим за другия път другият път, става ли?
Дайте да си свършим работата преди хората да почнат да ни зяпат.
-Дай втората серия. -9-6-4.
-9-6-4. -9-6-4.
Повтарям: 9-6-4. 9-6-4.
-Спокойно. Отпусни се. Запали цигара. -Не пуша.
Аз също. Това е добре за здравето и на двама ни. Местни ли сте, момчета? Или просто живеете тук.
А ти що задаваш толкова много въпроси?
-Читави са. -Втората серия мина.
Каква е третата?
5-8-3-9.
5-8-3-9.
5-8-3-9, прието.
5-8-3-9.
Това се проточи твърде много. Ще се прецакаме.
Млъквай, Ерик.
Трябва да проверят номерата на сървъра. За това се иска време.
Успокой се Ерик.
Би ли ми помогнал. Тая сценка стана много аматьорска.
-Да ти го начукам, задник!
-Какво по дяволите правиш.
Единият има пистолет.
Бърт, големия има пистолет.
Стивън, какво става. Губим ги.
-Работя бе, човек! -Стивън, искаш ли да обядваш?
Говоря по телефона, ма!
-Добре ли си? -Чисти са.
Никой да не мърда. Ерик погледни дясната ми ръка.
Ако извадя това, ще стане една голяма лайняна история.
Прибери го Ерик.
Навсякъде има деца. Как си го представяш?
Прибери го. Поеми дълбоко дъх и просто си го сложи в джоба.
Махни го.
-Всички минаха.
-Последната серия е потвърдена.
Последната серия е потвърдена. Да се махаме от тук.
Следващият път, не носи оръжие.
Виж, помислих, че ще ми потрябва и наистина стана така.
-Добре. Имаме кодовете. -Не носи оръжие.
Боже Господи.
Обаждах се. Казаха, че още не си го проверила.
Кога кацаш?
Хайде, мила. Недей да отсядаш в хотел.
Ела у нас. Ще сготвя нещо--
Да. Да.
Просто казвах да дойдеш у дома. Ще сготвя.
Добре, ще говорим, става ли?
Мисля да си купя къща.
Очаквам с нетърпение деня в който...
Ще изляза през вратата...
Защото и глупак ще види...
Няма нищо тук за мен.
Побързай момче, чакам кофата с вода.
Тези неща недей ги върши...
Добър е.
Кога ще тръгваш?
Влизам след няколко часа. Добре съм. Ще мине добре.
Я ми кажи нещо.
През всичките тези години...
кой е бил най големия ти залог?
В работата. Знаеш - най-тежката задача.
Не се хващам на тежки задачи.
Знам, че си предпазлив. Знаеш, аз също.
Не е това, което си мислиш. Искам да кажа--
Когато подхванеш нещо и просто се налага да продължиш...
поемаш рискове, тук или там.
Правиш нещо диво. Любопитен съм.
Не поемам рискове.
Ще ти кажа нещо.
Ти си умен, талантлив и знаеш това-онова...
Но талантът не означава нищо, ако решенията ти са погрешни...
Много талантливи хора не виждат изгрева.
И най-важното, нужна е дисциплина...
Защото цялата тази работа си е един голям риск...
И ако нямаш дисциплината да се предпазиш от дивотиите...
или залозите или другите глупости...
Тогава, приятел, опасявам се, че един ден ще се издъниш.
Неизбежно е.
Искаш ли един съвет?