The Others (2001) Свали субтитрите
Тогава ще започвам.
Това се случило преди хиляди години
и продължило седем дни.
Преди толкова много време,
никое е от нещата, които сега виждаме,
слънцето, луната, звездите, земята,
животните и растенията, никое не съществувало.
Само Бог съществувал
и само Той можел да ги създаде.
И го направил.
ДРУГИТЕ
Симпсън. С какъв характер беше.
Чудя се какво ли е станало с него?
Сигурно е мъртъв като всички други.
Такива бяха времената.
Г-н Тътъл, косата ви.
Да?
Добро утро, госпожо. Идваме за...
Да, разбира се.
Влезте.
Не ви очаквах толкова скоро.
Вие сте?
Аз съм Берта Милс, госпожо.
А това е Едмънд Тътъл.
Радвам се да се запознаем, госпожо.
Вие трябва да сте градинарят.
Точно така, градинарят.
А тази млада дама се казва Лидия.
Имаш ли опит в домакинството?
Нека това ангелско личице не ви заблуждава, госпожо.
Тя е по-голяма, отколкото изглежда.
Можеш ли да гладиш?
Какво има? Да не си глътна езика?
Тя не може да говори, госпожо.
Бедната малка прислужница е няма.
Но тя е добра домакиня.
Уверявам ви.
Добре.
Добре. Предишното момиче говореше прекалено много.
Последвайте ме.
Г-жо Милс, с момичето
ще спите в таванската стая.
- А вие, г-н...
- Тътъл, госпожо.
...може да спите в бараката отзад.
Както виждате, домакинската работа е доста позанемарена,
откакто слугите изчезнаха преди седмица.
Просто се изпариха?
Във въздуха.
Никакво съобщение, нищо.
Дори не си взеха надниците.
Те... просто ни напуснаха.
Странна работа.
Скоро ще разберете, че понякога
тази къща не е най-идеалния дом.
Затова в обявата ми във вестника,
исках честни, работливи хора.
Няма никой по-честен и по-работлив от нас.
Нали така, г-н Тътъл?
Да, много сме честни.
И много работливи.
Кухнята.
Закусвам в 8:00,
децата в 9:00.
Обядът да бъде сервиран в 13:00, вечерята в 19:30.
А господарят?
Господарят отиде на война...
преди година и половина.
Откакто войната свърши, нямам новини.
Коя от вас ще готви?
Съжалявам, госпожо.
Коя от вас ще готви?
Ще разберете какво правя.
В тази къща, не трябва да се отваря врата,
без предната да е била заключена.
Жизненоважно е да запомните това.
Не е толкова просто, колкото изглежда.
Има 15 различни ключа за всичките 50 врати,
в зависимост в коя част на къщата се намирате в момента.
Г-жо Милс, отсега нататък,
ще оставя връзка ключове на ваше разположение.
Да, госпожо.
Музикалната стая.
Това старо пиано беше тук, когато се нанесохме.
Моля ви, не разрешавайте на децата да дрънкат на него.
Влошава мигрената ми.
Тишината е нещо, което ценим
много високо в тази къща.
Затова няма да видите телефон, радио
или нещо друго, което вдига шум.
Също няма и електричество.
През войната, германците го прекъснаха,
така че се научихме да живеем без него. Да продължим.
Г-жо, няма нужда да ни показвате цялата къща.
Да!
Да, има.
През повечето време, трудно ще виждате пътя си.
Често е трудно да минеш,
ако има маса, стол, врата, бюфет
или някое от децата, играещо на криеница.
Какво искате да кажете, госпожо?
Може би трябва да ви представя на децата.
Г-н Тътъл, сега можете да видите градината.
Ще намерите инструментите в бараката.
Да, госпожо.
Вие двете започнете да дърпате завесите.
Всичките.
Елате.
Ще ги събудя. Изчакайте тук.
В никакъв случай не дърпайте завесите.
Събудете се.
Сега, хайде.
Очите затворени, ръцете събрани.
Нека бъде със зората на деня.
Господи, теб, на когото сега се моля.
Благословена бъди Дево,
теб, която поздравявам с вяра.
Исусе, Дево Мария, неопетнена,
пази ни до деня, когато ще се съберем.
Все още са полузаспали.
Колко сладки дечица!
Е... какво се казва?
Как сте?
Как сте?
Как сте, дечица?
Казвам се, госпожа Милс,
но може да ми казвате Берта, ако искате.
Как се казвате?
- Ан.
- Никълас.
Ан и Никълас. Какви хубави имена.
Ти ли ще ни бъдеш новата бавачка?
Да.
Да, милички. Аз съм новата ви бавачка.
Време е за закуската им.
Лидия, отиди в кухнята и спусни всички капаци.
Лекарите така и не намериха лек.
За какво?
За състоянието им.
Децата имат много сериозна алергия към светлината.
Те са много чувствителни и не бива да бъдат излагани
на светлина, по-силна от тази.
Иначе за броени минути
ще им избият болезнени мехури
и ще започнат да се задушават.
Ще има фатален край.
О, небеса!
Тази филия не ми харесва.
Така ли? Защо?
Има странен вкус.
Преди ми харесваха повече.
Да, но преди ги е правил някой друг.
Кога ще се върнат?
Няма да се върнат, дете.
Точно като татко.
Татко ще се върне!
Г-жо Милс, баща ни е на война във Франция.
Това е Световната война.
Знам, но той е във Франция.
Достатъчно, бърборковци
и довършете закуската си.
Ти също ли ще ни напуснеш?
Разбира се, че не!
Защо да ви напускам?
Другите също казаха, че няма,
но го направиха и тогава се случи.
Млъкни!
Какво имаш предвид, Ан?
Какво се случи?
Мама... полудя.
- Нищо не се е случило.
- Напротив, случи се.
- Не, не е!
- Да, случи се!
Тишина!
Какво става? Искам тези чинии да са празни
след по-малко от минута. Разбрахте ли?
Г-жо Милс, бихте ли излязла отвън за момент?
Бих искала да поговоря с вас.
Да, госпожо.
пощальонът обикновено идва в сряда.
Току-що проверих пощенската кутия
и се оказа, че тази седмица не е идвал.
Страхувам се, че не разбирам.
Това писмо би трябвало да е взето
и доставено до редакцията на вестника преди пет дни.
Това е обявата за домашни прислужници.
След като никога не е публикувана,
бихте ли могла да обясните, какво правите тук?
Разбирам.
Г-жо, точно това щях да ви кажа,
когато ни отворихте вратата.
Истината е, че ние дойдохме
тук случайно.
В голяма къща като тази,
винаги има нужда от някой, който да прислужва.
Преди прислужвали ли сте в къща като тази?
Това може да ви изненада, госпожо,
но всъщност преди сме работили тук.
Тук?
Беше преди много години.
И искам да ви кажа, госпожо,
че това бяха най-добрите години от живота ми.
Дойдохме, защото тази къща...
означава много за нас.
Тогава по-добре да ви покажа препоръките си, госпожо.
Не, не.
Няма нужда.
Казвате, че познавате къщата добре?
Като двете си ръце.
Щях да забележа, ако на стените им бяха пораснали крака
и се бяха преместили.
Единственото, което се е променило, е светлината.
Но това променя всичко.
Трудно е да кажа останалото.
Но едно мога да кажа... нетърпимо е.
Единственият начин да го изтърпя, е да запазя хладнокръвие.
Да, госпожо.
Не харесвам фантазиите.
Странни идеи, ако ме разбирате?
Мисля, че да, госпожо.
Децата понякога имат странни идеи.
Но вие не трябва да им обръщате внимание.
Децата са си деца.
Да, разбира се, госпожо.
Добре, може да останете.
Много ви благодаря, госпожо.
Случи се.
"Римският губернатор се опитал
да промени мнението им затова..."
"Да промени мнението им", точка.
"Затова
наредил да ги бичуват.
Но Джъстос и Пастор не се страхували
и с радост показали желанието си да умрат за Христос.
Когато видял това,
римският губернатор се вбесил
и наредил да им отсекат главите".
Какво е толкова смешно?
Ами...
Ами, какво?
Тези деца са били наистина глупави.
Защо?
Защото казали, че вярват в Исус
и ги убили за това.
Ами ти какво би направила, ще се отречеш от Христос?
Да.
Вътрешно бих вярвала в него,
но не бих казала на римляните.
Ти също ли мислиш така, Никълас?
Разбирам.
Значи бихте излъгали за вярата си в Христос,
за да спасите главите си от римляните,
така ли?
Но какво би станало след това?
Кога?
В следващия живот.
Това, което ни чака, след като умрем.
Къде ще отидем?
Къде, Никълас?
В предверието.
Какво е предверието, Ан?
Един от четирите ада.
Които са?
Аз, нека аз!
Остави го да отговори. Които са...?
Прокълнатите отиват в ада,
после е чистилището...
Да.
Лоното на Аврам, където са пречистените
и в предверието са децата.
В центъра на земята.
Където е много, много горещо.
Там отиват децата, които лъжат,
но не отиват само за няколко дни.
О, не.
Те са прокълнати... завинаги!
Помислете си.
Опитайте си да си представите края на вечността.
Затворете очи.
Затворете очи и се опитайте да си я представите.
Завинаги.
Вечна болка.
Завива ми се свят.
Сега разбирате ли
защо Джъстос и Пастор са казали истината?
Добре.
Отворете си учебниците на шести урок.
Не може ли да поиграем?
Бъдете сигурни, че не можете.
Първо ще прочетете урока,
после ще го научите наизуст.
Всичко това?
Ако продължите с протестите,
няма да играете цял ден.
всъщност, мисля, че можете да учите в различни стаи.
Не, не!
Да, да!
Но ще се страхуваме, ако сме разделени!
Страхувате? Все едно не сте свикнали вече с тази къща.
Ами ако видим призрак?
Да не би сестра ти да ти е разказвала една от нейните истории?
Нищо не съм му казвала!
ако видиш призрак, кажи му "здравей"
и продължи да учиш.
- Ан, ела в музикалната стая.
- Защо аз?
Защото аз казвам така! Сега ела.
Вземи си книгата.
Никълас, искам този урок да бъде научен
за по-малко от час.
- Мамо...
- Какво?
Целуни ме.
"Целуни ме. Целуни ме".
Ан изчакай ме отвън!
Знаеш, че не мога.
Ето тук.
Г-жо Милс, дръпнете всички завеси.
Дъщеря ми ще мине през всекидневната.
Да, госпожо.
Добре.
Скъпи,
мама не може да е с теб през цялото време.
Трябва да се научиш да бъдеш самостоятелен.
Къде ти е броеницата?
Когато се уплашиш,
искам да я стиснеш с всичка сила,
да кажеш Отче наш и страхът ти ще изчезне.
- Няма да изчезне.
- Ще изчезне. Честно.
Когато направиш това,
господ ще е с теб?
Няма причина да се страхуваш.
"Домът и семейството.
Всички живеем в дом със семейството си.
Семейството се състои от родители,
деца и техните баби и дядовци.
Трябва да слушаме...
...другите членове на семейството
и никога не трябва да спорим или да се караме
с братята и сестрите си".
Имате ли деца?
Не.
Г-н Тътъл и Лидия са всичко, което имам,
а аз съм всичко, което те имат.
Тя така ли е родена?
Извинете, госпожо!
Момичето. Нямо ли е родено?
Не.
Мисля, че приключих тук, госпожо.
ако ме извините, ще отида да видя
дали г-н Тътъл се нуждае от помощ.
Никълас!
Никълас, идвам!
- Никълас!
- Какво има?
Защо плачеше?
Не съм плакал. Четях.
Но току-що те чух... Ан!
Ан!
Ан?
все още не съм го научила, мамо.
- Добре ли си?
- Да.
- Защо плачеше?
- Не съм.
Чух те преди малко.
Не трябва да се срамуваш, скъпа.
Не съм.
Ако бях плакала, щях да ти кажа.
Така ли? Значи съм си въобразила?
Не, беше това момче.
Кое момче?
Виктор.
Кой е Виктор?
Момчето, което беше тук преди малко.
Казах му да ме остави да уча,
но той не искаше да престане да плаче.
Мисля, че е разглезено хлапе.
Каза, че трябва да напуснем къщата.
Така ли? А защо плачеше?
Защото не харесва къщата,
но трябва да живее тук. Баща му е пианист...
- Пианист, така ли?
- Да.
Казах, че не може да пипа пианото.
Не ме послуша, мамо.
Значи си говорила и с баща му?
Не, само с Виктор.
Баща му е в салона с другите.
Идвам от салона. Там нямаше никого.
Трябва да са се качили горе. Оглеждат къщата.
Стига, Ан! Достатъчно!
Кажи защо си плакала?
Беше Виктор!
- Къде е той тогава?
- Излязъл е!
Би ли ми казала, как едно момче
може да излезе от тази стая, ако тя е заключена?
Мисля, че бях достатъчно ясна.
Никоя врата не трябва да се отваря,
без предишната да е била заключена преди това.
Толкова ли е трудно за разбиране?
Тази къща е като кораб.
Светлината трябва да се възпира, все едно е вода,
като вратите се отварят и след това затварят.
Животът на децата ми е застрашен!
Но, госпожо...
Не спорете с мен! Тишина!
Коя от вас последна е влизала в тази стая?
Лидия?
Тя няма ключ, казах ви вече.
Тогава оставате вие.
Но аз бях през цялото време в салона.
След това излязох в градината.
Сама видяхте това.
Надявам се, че не намеквате, че съм била аз!
Мислите ли, че няма да забележа такова нещо
и ще застраша живота на собствената си дъщеря?
Не трябва да четеш на масата.
Наистина ли?
И кой ще каже на мама? Ти ли?
Или може би ти?
Наистина ли виждаш момче?
Да, казва се Виктор.
Призрак ли е?
Не бъди глупав! Призраците не изглеждат така.
А как изглеждат?
Казвала съм ти хиляди пъти.
Те са с бели чаршафи и дрънчат с вериги.
- Откъде знаеш?
- Защото съм ги виждала.
Излизат нощем.
Лъжеш! Къде?
- Ти си глупава.
- Но не колкото теб.
Не вярвам, че си видяла момче.
Вярвай каквото искаш.
Скоро ще ни молиш да си играем с теб.
Никълас!
Какво?
Погледни.
Защо си дръпнала завесите?
- Не бях аз.
- Кой тогава?
Виктор.
Прави го по цяла нощ.
Лъжеш! Ще кажа на мама.
- Значи съм лъжкиня, така ли?
- Да.
Виктор, излез иззад завесата,
за да може глупавият ми брат да те види.
Остави ме на мира.
Значи не искаш да го видиш?
Ти си страхливец.
Страхливец, страхливец.
Тогава ще го направя сама.
Достатъчно, Виктор.
Никълас. Никълас.
Кажи му да остави завесите.
Не иска да ме слуша.
Престанете! Махнете се от леглото. И двамата.
Това е нашето легло.
Не, мое е.
Ан, моля те, престани да си преправяш гласа!
Тихо, страхливецо!
Ако не престанеш, ще кажа на мама
и тя ще те изрита.
Не познаваш майка ми.
А ти не познаваш моите родители!
Ан, ще кажа на мама, че правиш така.
Не бъди глупав. Не виждаш ли, че не съм аз?
Виктор, докосни му бузата, за да разбере, че си истински.
Мамо! Помощ!
Помощ! Помощ, мамо!
Какво има? Какво има?
Какво има?
Спорехме и аз й казах да мълчи.
Писна ми! Ясно ли ти е?
Писна ми от теб!
Не съм направила нищо!
"Затова господ бог го изгонил
от Райската градина,
да се рови в калта, от която бил взет.
Той изгонил човека
и поставил на изток от Райската градина
херувими и пламтящ меч,
които да пазят
Дървото на живота".
Готово, приключих.
Много добре.
Сега може да помолиш Девата за прошка.
Какво? Не сме се разбирали така!
Не сме се разбирали нищо, госпожице.
Днес си наказана и ще правиш това, което ти кажа.
Не можеш да ме накараш да искам прошка от Девата.
Как смееш!
Мамо, няма да искам прошка за нещо, което не съм направила!
Казала си на брат си, че има някой друг в стаята!
- Имаше!
- Лъжеш!
Не лъжа!
Ан,
помниш ли историята за Джъстос и Пастор?
Децата, които не казват истината, свършват в предверието на ада.
Ти каза така, но на следващия ден прочетох,
че предверието е само за деца, които не са били кръстени.
А аз съм!
И Аврам взе дървата
за жертвоприношението на сина си Исаак.
В едната си ръка държеше огъня, а в другата ножа
и двамата се отправиха, заедно.
И Исаак проговорил на Аврам, баща му
и му казал, "Татко",
а той му отговорил, "Ето ме, синко".
Погрижихте ли се за Никълас?
Да, госпожо.
Малкото ангелче заспа набързо.
Ами Ан?
Още ли е на стълбите?
Да, госпожо.
Бих искала да мога да я наглеждам,
но не мога да бродирам на оскъдна светлина.
Колко дълго ще продължи това наказание?
Вече станаха три дни.
За нейно добро е.
Ще се научи да преглътне гордостта си
и да помоли за прошка.
И без това е време да започне да чете Библията.
Свещеникът ще бъде много доволен да го чуе, госпожо.
Ако благоволи да ни посети.
Той много добре знае, че децата не могат да излизат.
Вчера ми каза,
че това ще бъде много скоро.
Тъкмо бях започнала да се чувствам съвсем откъсната от света.
Тази мъгла изобщо не помага.
Никога не е имало толкова дълго.
Вярно е, госпожо.
Дори и чайките са замлъкнали.
Ан!
Ан, не те чувам.
Госпожо Милс,
едва издържах шума,
който Лидия вдигаше.
Тя тичаше насам натам
и шумеше като за трима.
Бихте ли й казала, че не е необходимо
да вдига такава врява,
за да почисти.
Не бих могла да понеса още един пристъп на мигрена.
Ще й кажа, госпожо.
Благодаря.
Вече наистина прекали.
Лидия! Лидия!
Какво става?
Нищо, мамо. Чета.
- И ти ли чу?
- Да чуя какво?
"И ангелът господен
се яви на Аврам от рая
за втори път и каза:
"Заклех се, рече господ..."
Какво беше това?
Не знам.
Ан, кажи ми кой вдига този шум.
Не мога да ти кажа, мамо.
Кажи ми!
Казах ти, че има някой в стаята,
а ти ме наказа.
Сега не знам какво да кажа.
Ан, искам истината.
Кажи ми дали има някой горе.
Там, в онази стая.
Мамо, влиза светлина.
- Жена е.
- Какво е?
Къде отидоха?
Току-що минаха оттук. Не ги ли видя?
Накъде тръгнаха?
Насам, натам и надолу.
Те са навсякъде. Казват, че къщата е тяхна
и че ще свалят завесите.
Госпожо, успокойте се.
Няма да се успокоя!
Цели пет години по време на окупацията
не позволих нацист да влезе в тази къща,
а сега тук има някой, който отваря и затваря вратите.
Госпожо, това е много стара къща.
Пода скърца, тръбите стържат...
Чух гласове, наистина.
Момче и две жени, които си говореха.
Мамо, виж!
Нарисувах я вчера.
Това е бащата, това е майката,
това е Виктор, а това е старата жена.
Какво означават тези цифри?
Показват колко пъти съм ги виждала.
Старата жена съм я виждала най-много.
Господи.
Г-жо Милс, повикайте г-н Тътъл.
Незабавно трябва да претърсим цялата къща,
преди да се е стъмнило.
- Да, госпожо, веднага.
- Мамо!
Да, скъпи. Всичко е наред.
Нищо не може да ти се случи, докато мама е тук.
Мамо, тя наистина ме плаши.
Все едно не те гледа,
но може да те види.
И винаги ми вика "Ела с мен".
Ан, не ме лъжи.
Честно, мамо. И ме пита разни неща.
Виктор ми каза, че е вещица.
Какво те пита?
Разни неща.
Има лош дъх.
Трябва да дръпнем всички завеси.
Не искам тъмни ъгли, където някой може да се скрие.
Да, госпожо.
Вие двамата претърсете дясното крило,
а аз лявото.
После ще претърсим горе.
Може да са призраци,
които са живели в къщата.
Не бъди глупав. Вече ти казах.
Призраците ходят с бели чаршафи,
подрънкват с вериги и викат "У-у-у".
Ан,
защо си измисляш такива истории?
Не си измислям. Научавам ги от книгите.
Не трябва да вярваш на всичко,
което четеш в книгите.
Това казва и мама.
Тя каза, че призраците са измислица,
а след това очаква от нас
да вярваме на всичко, написано в Библията.
Не му ли вярваш?
Вярвам на някои неща,
но не вярвам,
че бог е сътворил света за седем дни.
Не вярвам, че Ной
е качил всички животни на кораба
или че Светия дух е гълъб.
Аз също не вярвам.
Гълъбите изобщо не са свещени.
Цвъкат по прозореца ни.
Споменавали ли сте нещо от това на майка си?
Госпожо.
Да?
Претърсихме навсякъде.
Няма никой.
Разбирам.
Госпожо Милс.
Да, госпожо?
Имате ли представа какво е това?
Това е албум, госпожо.
Не, погледнете. Всички са заспали.
Погледнете.
Не са заспали, госпожо. Мъртви са.
Това е книгата на мъртвите.
В миналия век
са снимали мъртвите
с надежда, че душите им
ще продължат да живеят чрез снимките.
Има групови снимки.
И деца!
Това е ужасяващо!
Как може хората да са толкова суеверни?
Скръбта за починалите любими,
кара хората да правят странни неща.
Отървете се от това, не го искам в къщата!
Да, госпожо.
Г-жо Милс, студено е.
Защо не дойдете да седнете край огъня?
Много ви благодаря, госпожо.
Разкажете ми за времето, когато сте работила тук.
И тогава ли сте се грижила за деца?
Не, бях иконом.
Имало ли е много слуги?
Около петнадесет.
Мисля, че на края
останаха само трима.
Защо?
Работодателите ми се преместиха в Лондон.
Идваха тук все по-рядко,
все пак е доста затънтено.
Постепенно къщата опустя.
Всички в крайна сметка напускат проклетия остров.
Семейството ми напусна през лятото на 1940,
точно преди инвазията.
Оттогава не съм получила вест от тях.
Не ги виня.
Всъщност и ние напуснахме.
Въпреки че...
понякога напускаме някое място,
то остава винаги с нас.
Все едно никога не съм напускала тази къща.
Защо напуснахте?
Заради туберкулозата.
Цялата околност беше евакуирана.
Тогава ли Лидия онемя?
Да, така мисля.
Спомените ми изневеряват тези дни, госпожо.
Какво й се е случило?
Внезапно един ден...
тя просто престана да говори.
Трябва да има причина.
Хората не спират просто да говорят.
Тези неща винаги се дължат
на някаква травма.
Нещо трябва да й се е случило.
Работодателите ви добре ли се отнасяха с вас?
Винаги са били мили с нас.
Отнасяха се с нас като част от семейството.
Госпожо, мисля, че ще си лягам,
иначе няма да мога да стана на сутринта.
Вървете.
Аз ще остана още малко.
Да, госпожо.
Съжалявам, че бях толкова строга с теб.
Ще ми простиш ли?
Ан.
Мамо.
Какво?
Кога татко ще се прибере?
Когато войната свърши.
Защо отиде на война?
Никой не ни е направил нищо лошо.
Татко отиде...
Татко отиде, защото е много смел...
и защото не искаше
германците да му казват какво да прави.
Защо?
Чарлз...
къде си?
Госпожо Милс!
Госпожо Милс!
Какво има, госпожо?
Дайте ми ключа за музикалната стая!
Бързо!
Какво става, госпожо?
Хайде!
О, господи.
Сама проверих тази стая.
Беше празна.
Вземете тези таблетки, госпожо.
Ще се почувствате по-добре.
Все още чувствам, че има някой друг.
И не е човек.
Има нещо в тази къща.
Нещо дяволско.
Госпожо...
Нещо, което не е...
намерило покой.
Знам, че не вярвате.
Не вярвате, нали?
Не ви виня.
И аз не вярвах в такива неща.
Вярвам ви, госпожо.
Винаги съм вярвала в тези неща.
Не е лесно да се обяснят,
но се случват.
Всички сме чували истории за отвъдното,
и преди, и сега...
Мисля, че понякога светът на мъртвите
се преплита със света на живите.
Това е невъзможно.
Господ никога не би позволил подобно нещо.
Живите и мъртвите
ще се срещнат на края на вечността.
Така е казано в Библията.
Госпожо,
не винаги има отговор за всичко.
Къде отивате, госпожо?
Отивам до селото, за да посетя отец МакГроу.
Щом той не може да дойде тук, аз ще отида при него.
Ще го доведа.
Госпожо, трябва да изчакате, докато времето се оправи.
Чаках достатъчно.
Госпожо, свещеникът ми каза...
Не ме интересува какво ви е казал!
Искам да ми го каже лично!
Трябва да дойде днес!
И какво ще му кажете?
Че сме претърсили всяка стая
и сега трябва да се благословят.
Госпожо, моля ви, изчакайте!
Все още е много рано.
- Г-н Тътъл.
- Добро утро, госпожо.
Претърсете градината за надгробни камъни.
Надгробни камъни?
Да. Когато съпругът ми купи къщата,
ни казаха, че има малко гробище.
Мисля, че е там, между дърветата.
Нищо не съм виждал.
Проверете внимателно. Сигурно е обраснало.
Да, госпожо.
Искам да знам дали има погребано семейство
и дали са имали малко момченце, Виктор.
Мисли си, че къщата е обитавана от духове.
Мислиш ли, че е безопасно да я пуснем?
Не се тревожи.
Мъглата няма да й позволи да стигне далече.
О, да, мъглата.
Мъглата, разбира се.
И кога мислиш,
че трябва да го изкараме наяве?
Когато му дойде времето, г-н Тътъл.
Когато му дойде времето.
Като говорим за това...
Чарлз?
Грейс?
Ти се върна. Ти си тук.
Казаха, че няма надежда.
Казаха, че трябва да те смятам за мъртъв.
Казват много неща.
Благодаря.
Благодаря ти, господи.
Благодаря ти, господи.
Всяка нощ се молих за това...
молих господ да те върне.
Да върне бащата на децата ми.
Да го върне...
Но къде беше през цялото време?
Там... търсех дома си.
Толкова си различен.
Толкова различен.
Понякога кървя.
Госпожо...
Госпожо Милс,
това е съпругът ми.
Радвам се да се запознаем.
Много е слаб.
Ето.
Искам да приготвите топла баня и чисти дрехи.
И нещо за ядене.
Веднага, госпожо.
Как са малчуганите ми?
Татко!
Защо те нямаше толкова дълго?
Здравей, Никълас.
Казах ти, видя ли.
Казах ти, че ще се върне.
Бяхте ли послушни?
Бяхме много добри.
Слушахте ли майка си?
Много.
Всеки ден учим за първото си причастие.
Татко, уби ли някого?
Ето го!
Скъпи, приготвихме ти обяд.
Ще слезеш ли долу или предпочиташ...
Кога татко ще слезе?
Бъди търпелива, Ан. Татко не се чувства добре.
Той каза, че е виждал много мъртъвци.
Мамо, когато хората умират във войната,
къде отиват?
Що за въпрос?
- Зависи.
- От какво?
Дали са се били на страната на добрите или на лошите.
Баща ви се е бил за Англия,
на страната на добрите.
Откъде знаеш кои са добрите и кои лошите?
Стига въпроси. Изяжте си храната.
Вие никога няма да отидете на война.
Няма да отидем никъде.
Не изпускате нищо.
Вие сте много по-добре вкъщи с мама и татко,
които много, много ви обичат.
Ами призраците.
Тук няма призраци.
Но ти каза, че има.
Не, казах, че няма.
Не искам да чувам нищо повече по въпроса.
- Но ти каза...
- Стига!
Мога ли да кажа нещо?
- Не!
- Защо не?
Защото не може!
Ан, престани да дишаш така.
Чу ме! Спри!
Престани да дишаш така.
Добре, върви в стаята си.
Върви в стаята си и никакъв десерт.
Недей да плачеш, недей.
Стига сълзи.
Виж какво ужасно ти става лицето, когато плачеш.
Не ме интересува!
Ето, ето.
Чуй ме.
Аз също съм ги виждала.
Така ли?
Да.
Защо не кажеш на майка?
Тогава може би ще ми повярва.
Има неща, които майка ти не иска да чуе.
Тя вярва в това, в което е научена.
Но не се тревожи, рано или късно,
тя ще ги види.
Тогава всичко ще е различно.
Как?
Ще разбереш.
Ще има големи изненади.
Ще има... промени.
Промени?
Държи се, все едно нищо не се случило.
Ами дъщеря й?
Тя не е толкова неподатлива.
Децата ще бъдат убедени по-лесно.
Майката ще ни създава проблеми.
Мислиш ли, че съпругът й подозира нещо?
Не, не мисля, че дори осъзнава къде е.
Каква красива дъщеря имам.
Мама направи този воал специално за теб.
Приличам на булка.
Да, така е.
Трябва малко да скъся ръкавите.
Сега можеш да я съблечеш.
Не.
Тази рокля трябва да бъде чиста за първото ти причастие.
Обещавам, няма да я цапам.
Позволи ми да я понося още малко.
Само малко?
Добре. Сега се връщам.
Не сядай на пода и не се облягай на стените.
Няма.
Господине, искате ли да танцуваме?
С удоволствие.
Чарлз, не можеш да продължаваш така.
Трябва да хапнеш нещо.
На небето
Не знам дали е облачно или пък ясно
Но мога да погледна
Само теб, скъпи
Луната може да е високо
Ан, трябва вече да съблечеш роклята.
Ан, чуваш ли ме?
Ан?
Нали ти казах да не сядаш на пода?
Чисто е.
Няма значение.
Защо никога не правиш това, което ти казвам.
Какво има?
Къде е дъщеря ми?
Какво си направила с дъщеря ми?
Да не си луда? Аз съм дъщеря ти.
Не, не си дъщеря ми!
Не! Не!
Не си дъщеря ми! Не!
Не!
Госпожо, чух викове.
Тя иска да ме убие!
Няма да спре, докато не ни убие!
Няма да спре!
Тихо, дете. Ела с мен.
Ти си лоша! Лоша!
Лоша!
Как е тя?
Не се успокои,
затова я оставих с баща й.
Настоя да говори с него.
Какво се случи? Защо я нападнахте?
Не беше тя.
Беше старицата със странните очи.
Имитираше гласа на дъщеря ми.
Кълна се в господ, че това не беше дъщеря ми.
Господи, помогни ми!
Господ да ми е на помощ. Какво става с мен?
Не знам какво става с мен.
Трябва ви по-голяма почивка.
Не може да поемете цялата грижа за къщата.
Оставете на нас.
Знаем какво трябва да се направи.
Какво искате да кажете?
Какво знаете, че трябва да се направи?
Нищо, госпожо. Просто предположих...
Няма нищо за предполагане.
За коя се мислите?
Нямате представа какво трябва да се направи.
Или имате?
Какво е това?
Таблетките за мигрената ви, госпожо.
Тези, които винаги взимате.
Моля ви, оставете ме сама.
Да, госпожо.
Ела дете.
Ан ми разказа всичко.
Ще ми се да имах обяснение, но нямам.
Отначало мислех, че има някой друг в къщата.
Дори помислих, че има призраци.
Не говоря за призраците.
Говоря за това, което се е случило през онзи ден.
Не знам за какво говориш.
Кажи ми, че не е вярно!
Кажи ми какво се е случило!
Случило?
Не знам какво стана.
Слугите си тръгнаха през нощта.
Нямаха смелостта да ми го кажат в лицето.
Знаеха, че не мога да напусна къщата.
Знаеха.
Ан.
Ан, какво се е случило?
Тя ме удари.
Полудя както през онзи ден.
Помниш ли?
Не.
Трябва да ми простиш, Чарлз.
Не аз, а децата.
Те знаят, че ги обичам.
Знаят, че не бих ги наранила.
По-скоро бих умряла.
Какво ще направиш?
Сърдиш ли ми се?
Дойдох само да кажа сбогом
на жена си и на децата си.
Сега трябва да вървя.
Къде?
На фронта.
Но войната свърши.
Войната не е свършила.
За какво говориш?
Няма да отидеш, чу ли?
Веднъж вече ни напусна. Не можеш да отидеш!
Защо?
Защо трябваше да ходиш на тази глупава война,
която не ни засяга?
Не можа ли да останеш тук като другите?
Другите се предадоха.
Всички се предадохме!
Целият остров беше окупиран!
Какво очакваше?
Какво се опита да докажеш, като отиде на война?
Мястото ти беше тук с нас.
Със семейството ти.
Аз те обичах.
Това ми беше достатъчно.
Да живея в мрак.
В този затвор.
Но не и за теб.
Не беше достатъчно за теб.
Затова ни напусна.
Не беше само заради войната.
Искаш да ме напуснеш, нали?
Ан!
Никълас!
Какво има? Какво...
Господи!
Ето! Господи!
Ето!
Къде са завесите?
Госпожо Милс!
Да видим.
Всичко е наред!
Всичко е наред!
Искам татко!
Татко си тръгна.
Не е вярно!
Вярно е.
Истина е.
Обичам те, мамо.
Намери завесите.
Кой беше?
Кой го направи?
Кажи ми!
Кажи!
Ти знаеш какво се е случило!
Знаеш, защото се е случило и на теб!
Ще ми кажеш.
Напиши го.
Напиши го, моля те!
Това държане няма да помогне, госпожо.
Тя не може да пише.
- Къде са?
- Кое?
Завесите!
От завесите зависи животът на децата ми!
Някой е взел завесите!
Забелязах, госпожо.
Няма нужда да повишавате глас.
Г-н Тътъл, тъкмо щях да ви повикам.
Знаете ли, че някой е взел завесите?
Завесите?
О, боже.
Защо му е на някой да взема всички завеси?
Предполагам, за да пусне дневна светлина в къщата.
Дневна светлина. Разбира се.
Някой иска да убие децата ми.
Защо мислите, че светлината ще ги убие?
Луда ли сте?
Казах ви.
Вече ви казах!
Децата са силно чувствителни към светлината!
Тя ще ги убие!
Да, но това е било преди.
Състоянието им може да се подобрило.
Ако никога не се изложат на дневна светлина,
откъде ще знаете, че не са излекувани?
Снаха ми имаше ужасен ревматизъм
на краката и гърба.
Един прекрасен ден
просто изчезна.
Ще отида да потърся завесите,
а когато ми помогнете да ги закача,
ще напуснете къщата!
Ами господарят, госпожо?
Какво ще каже той за всичко това?
Дайте ми ключовете си.
Искам ключовете ви веднага!
Знам какво искате.
Искате да ни изплашите.
Искате да ни изгоните, мен и децата.
Искате да вземете къщата
още от първия ден, когато дойдохте.
Сега ми дайте ключовете. Няма да питам отново.
Трябва да се успокоите, госпожо.
Дайте ми ключовете.
Дайте ми ги.
А сега се махайте.
Знаете ли какво, г-н Тътъл?
Мисля, че търпението ми се изчерпа.
Ами вашето?
Да, определено.
По-добре да открием надгробните камъни.
Какво прави мама?
Вече ти казах. Полудява.
Лъжкиня.
- Полудява!
- Лъжкиня!
Настана нощ.
Къде отиваш?
Това беше.
Отивам в гората, за да потърся татко.
Ще бягаш ли?
Ако се хвана за водосточната тръба,
мога да сляза на земята.
Много е лесно.
Ако мама разбере, ще си изпатиш.
Да, да.
Ан, чакай!
Аз също искам да потърся татко.
Лъжец. Просто не искаш да останеш сам.
Страхливец, страхливец!
Млъкни!
Ан, мисля, че се загубихме.
Все още не сме излезли от градината, глупако.
- Страх ме е.
- Тогава не трябваше да идваш.
- Кажи нещо.
- Какво да кажа?
Не знам. Нещо.
Добре. Казвам се Ан и вървя.
Вървя и се казвам Ан.
Какво е това там?
Мисля, че са гробове.
Не се приближавай!
Защо не?
Ами ако изскочат призраци?
В гробовете няма призраци. Само скелети.
Има нещо написано тук.
Да вървим!
Чакай!
Ан, какво пише?
Сега трябва да сте силни, деца.
Никълас, ела тук!
Г-жо Милс, не казвайте на мама, че сме излезли.
Не говори с тях!
Защо?
- Мъртви са!
- Какво?
Те са призраци! Ела тук!
Деца!
Никълас!
Те са призраци?
Защо не носят чаршафи и не подрънкват с вериги?
Ти каза така...
Голяма работа какво съм казала! Махни се оттам!
Винаги ме дразниш и ме лъжеш
и ми писна от това!
Не те дразня! Казвам ти истината!
Ела тук!
Бързо!
Мамо!
Деца!
Бягайте!
Бягайте!
В къщата!
Не се приближавайте!
Не мърдайте!
Не се мъчете, госпожо.
Туберкулозата ни довърши...
преди повече от половин век.
Махайте се!
Отворете вратата, госпожо.
Какво искате?
Мамо, не отваряй! Недей!
Видяхме гробовете им.
Качете се горе и се скрийте.
- Вървете.
- Страх ме е.
Не се разделяйте!
Каквото и да се случи, не се разделяйте.
Скрийте се. Вървете.
Опитахме се да ви накараме да разберете.
Да разбера какво?
За къщата.
За новото положение.
Какво положение?
Всички сме научени да живеем заедно...
живите и мъртвите.
Ако сте мъртви, оставете ни на мира!
Оставете ни на мира!
Оставете ни на мира!
Тук. Влизай вътре.
Дори и да ви оставим,
мислите ли, че те ще го направят?
Кои?
Другите.
Тук няма други.
Те свалиха завесите.
Няма други!
Да, уверявам ви, че бяха те.
А сега са вътре с вас и децата.
Чакат ви.
Не!
Да. И повярвайте ми, рано или късно,
те ще ви намерят.
Почакай тук, аз ей сега се връщам.
Не, не. Мама каза да не се разделяме.
Не можем да я оставим сама.
Спри да дишаш така.
Никълас, спри да дишаш така.
Не дишай така!
Чуваш ли? Там има някой.
Елате с нас, деца!
Елате с нас!
Никълас?
Ан?
Къде сте?
Отговорете!
Другите ги намериха.
Не можем да направим нищо повече.
Трябва да се качите горе и да поговорите с тях.
Отче наш, ти, който си на небесата,
да се слави името ти.
Твоето царство идва.
Земята ще бъде
като рай.
Дари ни ти насъщния
и прости ни...
Деца, защо се страхувате?
Защо не искате да сме ви приятели?
Хайде. Говорете.
Кажете ни.
Кажи ми какво стана.
Не й казвай! Не й казвай!
"Не й казвай".
Ако й кажа, ще ни оставят на мира.
Мамо!
"Мамо".
Защо плачете, деца?
Какво се е случило в тази стая?
Какво ви е причинила майка ви?
Нещо с възглавница.
Така ли ви е убила?
С възглавница?
Тя не ни е убила!
Деца, след като сте умрели,
защо сте останали в тази къща?
Не сме умрели!
Защо сте останали в тази къща?
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Защо сте останали в тази къща?
"Не сме умрели. Не сме умрели".
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Добре ли сте?
Да. Само малко замаяна.
Какво се случи?
Осъществиха контакт.
И тримата?
Очевидно, да.
Майката и двете деца.
Доста интересно, не мислите ли?
Интересно?
Изплаших се до смърт!
Скъпа, успокой се.
Не. Досега беше както ти искаше,
но сега ме чуй.
Не можем да останем повече в тази къща.
Напълно ясно е,
че тези същества не искат да живеем тук.
Все още не знаем нищо за тях.
Напротив, знаем.
Знаем, че жената е полудяла,
удушила е двете си деца, после се е застреляла.
Това е достатъчно. Помисли за сина ни.
На Виктор му няма нищо.
Има му! Сънува кошмари.
Казва, че е видял момичето,
дори и тази дама беше обсебена от нея.
Моля те, нека напуснем тази къща.
Добре.
Ще си тръгнем утре сутринта.
Господи, благодаря ти.
Ще отида да видя Виктор.
Още веднъж ви благодаря, че дойдохте.
За нас беше удоволствие.
Надявам се, че сме помогнали.
Да, разбира се.
Отначало не можах да разбера
какво прави възглавницата в ръцете ми
и защо вие не мърдате.
Но после осъзнах.
Беше се случило.
Бях убила децата си.
Взех пушката.
Опрях я в челото си.
После натиснах спусъка.
И нищо.
После чух смеха ви в спалнята.
Играехте си с възглавниците,
все едно нищо не се беше случило.
Помислих си, че господ е милостив
и ми дава друг шанс
и ми казва: "Не се предавай!
Бъди силна!
Бъди добра майка!
Заради тях!"
Но сега...
сега...
какво означава всичко?
Къде сме?
Лидия каза същото,
когато осъзна, че и тримата сме мъртви.
Това бяха последните й думи.
Но не можех да ви го кажа преди.
Да направя ли по чаша чай, госпожо?
Тези ще си тръгнат,
но ще дойдат други.
Понякога ги усещаме,
друг път не можем.
Но така е било винаги.
Госпожо.
Мамо...
татко е умрял във войната, нали?
Да.
Ще го видим ли някога отново?
Не знам.
Ако сме мъртви, къде тогава е предверието?
Не знам дали изобщо има предверие.
Не съм толкова мъдра като вас,
но знам, че ви обичам.
Винаги съм ви обичала.
И тази къща е наша.
Кажете го с мен.
Тази къща е наша.
Тази къща е наша.
Тази къща е наша.
Мамо, виж. Вече не боли.
Никой не може да ни накара да напуснем тази къща.
Да вървим, Виктор.