Friends - 07 - Complete Season (1994) (Friends - 7x13 - The One Where Rosita Dies (DVDRip).sub) Свали субтитрите
-Здрасти.
-Какво правиш?
-Ами,мислех си да преместя креслото тук.
-Защо би направила подобно нещо?
-За да има свястно място и за мен да сядам.
-Рейч,има свястно място за...
-В скута ти не се брои.
-Окей?Помогни ми да го преместя.
-Не,не,не,не.
-Не?
-Не.Розита няма да се мести.
-Моля?Розита,искаш да кажеш...?!
-Искам да кажа,че Розита няма да се мести!
-Джоуи,тава е просто кресло!Какво толкова?
-Работата е там,че е на еднакво разстояние до банята и до кухнята,
и е на перфектния ъгъл,така че да не ми блести в Стиви.
-Стиви,телевизора?!
-Има ли проблем?
-Не!
-О,какво разбира той?!
-Хайде,Розита,ние жените трябва да се подкрепяме!
-Кучка такава!
ПРИЯТЕЛИ Розита умира
Превод и субтитри: DON TOMAZO
-Хей,Рос,аз тъкмо гледах страницата с недвижимите имоти,и...
-Да?
-Виж това.
-О,изглежда също като къщата на мама и татко.
-О,даже дървото отпред е със счупен клон,и прозореца на тавана е....О,боже мой!
-Какво?Какво е станало с прозореца на тавана?
-Не мога да повярвам,че мама и татко продават къщата!
-Не мога да повярвам,че не са ни казали!
-Не мога да повярвам,че още не знам какво е станало с прозореца на тавана!
-О,хайде де,Джоуи!Ще ти купя нов.
Веднага ще отидем до магазина и ще ти купя ново кресло!
-Тя дори не е изстинала още!
-Но не мислиш ли,че Розита би искала да продължиш напред?
-Искам да кажа,тя винаги е поставяла удобството ти на първо място.
-Това е вярно.
-Не мога да повярвам,че трябва да се сбогуваме с къщата,в която сме израснали!
-Боже,някакъв непознат ще живее в моята стая!
-Е,след 15 години,в които мама я беше превърнала в светилище в твое име,
време е да се махнат кадифените покривала!
-Те запазиха и твоята стая известно време.
-Моля те!Татко я направи на гимнастически салон 20 минути,след като се изнесох!
Трябва да отбележа,че съдраното ти легло и каталозите за бельо не са станали гимнастически салон!
-Хайде де,знаеш,че те обичат.
-Колкото обичат теб?
-Аз съм първородното!Те са си мислили,че мама е безплодна.Не съм аз виновен!
-Мразя я тази година!
-Какво й има на тази година?
-Вече е февруари,а аз съм направила само два масажа,
а и двамата бяха най-стиснатите за бакшиши хора!
-Това бяхме аз и Рос!
-О,точно така.
-Хей,ако искаш да изкараш малко пари,
някои мои приятели изкарваха добри пари като продаваха разни неща по телефона.
-Да,и сигурно ще е по-добре от последната ми телефонна работа.
-Вероятно няма да се налага да казвам "ще те напляскам"толкова често.
-Какво?
-Да бе,все едно ти не си се обаждал!
-Това е много лесно.
Четеш от сценария и се опитваш да продадеш колкото можеш повече тонери.
-Окей,мога да го направя!
-О,между другото,харесва ми новия ми офис.
-Защо не опитаме пробно?
-О,окей.Добре.
-Здравейте,аз съм Фийби от "Доставки за офиса Емпайър".Мога ли да говоря с отговорника по доставките?
-Аз съм отговорника по доставките.
-Окей,бих искала да си поговорим за нуждата ви от тонери.
-Нямаме нужда от тонери.
-Окей,съжалявам за безпокойството.Чао.
-Да,права сте,това е лесно.
-Окей,кое не му беше наред на този разговор?
-Ами....не се обиждайте,но вие бяхте малко груба.
-Те винаги ще ти казват,че нямат нужда от тонер,но няма проблем,
защото каквото и да ти кажат,ще намериш отговора в сценария.
-О.
-Е,мисля,че си готова да продаваш тонер.Имаш ли някакви въпроси?
-Не.
-О,чакайте!Имам!Имам един въпрос!
-Какво е тонер?
-Джоуи!
Джо!
Пакета е пълен.
Бирата още е студена.
Нещо ужасно трябва да се е случило тук!
-О,не,не,не,не,не!
-Стиви,аз не съм бил тук!
-Татко?
-Тук съм!
-Здрасти!
-Здрасти.Боже,все едно беше вчера,когато идвахте да ме гледате как работя тук.
-Татко,не можем да повярваме,че ще продадете къщата.
-Е,време е друго семейство да започне спомените си тук,
и да се надяваме,че банковата им сметка ще е пълна,когато разберат за пукнатината в основите и за азбеста в мазилката.
-Да си взимаме нещата и да изчезваме оттук.
-Съжалявам,че не можем да пазим нещата ви повече.
-Няма нищо.Нямам търпение да видя всичко отново.Всичките спомени....
-Е,не знам какво има във всичките кашони,но знам,че на тавана има 6 или 7 фурни за сладки.
-Много обичах да си играя на ресторант.
-Да,но не толкова много,колкото обичаше да играеш на "Изяж неопеченото тесто"!
-Хей,не можеш да очакваш от едно дете да чака да светне крушката,за да си опече сладки!
-Е,мисля,че твоите кашони са тук.
-Уау!Супер!
-Чакай малко,татко,на кого са тези цигари?
Не знам.
-Сигурно са на майка ти...
но моля те,моля те,не я питай!
Аз ще ги изхвърля.
Супер!Татко,моите бележници!
-Хей,чуй това,тате,
Математика-6,Науки-6,История-6,Физическо.....
-О,машинката ми за полиране на камъни!
-О-о...
Какво?
-Нали знаеш,че гаража се наводнява всяка пролет?
-Как изобщо ще продадеш това място?
-Мисля,че без да искам съм използвал кашоните на Моника,за да спра водата да стига до Поршето.
-О,не.Татко!
-О,боже...всичко е съсипано!
-Татко,тя ще бъде съкрушена!
-Ти не пушиш тайничко,нали?
-Не!
-Значи тогава е само майка ти.
-Здравейте,аз съм Фийби от "Доставки за офиса Емпайър",мога ли да говоря с отговорника ви за доставките?
-Ърл,благодаря.
-Здравейте,Ърл,аз съм Фийби от "Доставки за офиса Емпайър".Бих искала да си поговорим за нуждата ви от тонери.
-Нямам нужда от тонер.
Чух какво ми казвате,но на нашите цени,всеки има нужда от тонер.
-Не и аз.
-Може ли да ви попитам защо?
-Искате да знаете защо.Искате ли да знаете защо?
-Определено искам!
-Окей,нямам нужда от тонер,защото ще се самоубия.
-Ъммм,защото ви е свършил тонера ли?
-Окей,значи никакъв тонер днес.Благодаря ви все пак. Чао-чао!
-Не-не-не,чакайте!
-Не мога да ви оставя да затворите.Моля ви,говорете с мен!
-За днес имам само една поставена задача. "Задачи за днес:"Самоубий се".
-Мисля,че мога да го отложа малко.
-Да!Защо искате да се самоубиете?
-Ами,работя вече 10 години тази безсмислена, безперспективна работа,
и никой тук дори не знае,че съществувам!
-Чандлър?
-Моля?
-Не,слушай,сигурна съм,че хората знаят,че съществуваш.
-Така ли?Работя в кабинка,обграден съм от хора.
Вече 5 минути говоря с теб,че ще се самоубия,
и никой дори не е погледнал насам от бюрото си.
-Чакай малко.
-Хей,всички!Аз ще се самоубия!
-Нищо.
-Моето кресло.Ако някой пита,името ти е Розита.
Poor thing. Cut down in her prime.
-Джоуи,новото кресло ще бъде тук до час.
Може би трябва да махнем Розита оттук,нали знаеш, да започнем процеса по излекуването.
да започнем процеса по излекуването?
-Май си права.
-Тя е излекувана!
-Това е странно.
-Не,не е странно,това е чудо!
-Не е чудо,Джоуи.
-Сигурна съм,че има някакво обяснение.
-О,има!Ако искаш нещо много силно и сърцето ти е чисто,чудесата могат да се случат!
-Е,тя ще разбере,нали?Не съм го направил нарочно.
-Татко,това няма значение за нея.
-Виж,моите неща са си наред,а по нейните растат нови неща!
-Не разбираш ли,точно такива неща я карат да си мисли,че обичате мен повече от нея!
-О,боже мой,тя наистина ли си мисли това?!
-Е,можеш ли да я обвиниш?
-Ами,не знам,може би сме предпочитали малко повече теб несъзнателно,но ти си медицинско чудо!
Лекарите казаха,че...
-Татко,не искам да слушам за това.
-Наистина?
-Е,поне не сега.
-Окей,виж,Моника дойде тук за да получи малко спомени, и мамка му,ние ще й дадем такива!
-Окей,....вземи малко празни кашони,окей?
-Ще вземем неща от моите кашони,и всичко,което може да мине за нейно,ще го сложим в тях.
-Супер!
Ето като това!И тя може да го е направила!
-Да,и това може да мине за нейно!
-Разбира се!
-Знаеш ли?Ако искаш да ми разкажеш историята за медицинското чудо,докато работим,няма да имам нищо против.
-Толкова се радвам,че запазих това кресло за себе си!
-Да,аз също.
-Да?Уау!Знаеш ли,че това нещо има колонки в облегалката?
-Наистина?!
-Да!Можеш да го вържеш към телевизора или да хващаш радио!
-Моето кресло може да се лекува.
-Добре,Ърл,нека да забравим за хората в офиса ти.
-Трябва да има някой друг в живота ти,за който да си заслужава да живееш!
-Ами семейството ти,приятелите ти,гаджетата ти?
-Да бе!
-Съжалявам,мъжко гадже?!
-Окей,трябва да се връщам към задачата си.Чао.
-Не!Не съм свършила!Не смей да ми затваряш!
-Новото момиче е добро!
-Окей?Кои са моите кашони?
-Ами,тези.Тези тук са твои.
-Окей!О,книжка за оцветяване.
-Да,ти я обожаваше.
-Ти винаги я носеше със себе си.Не отиваше никъде без книжката си за оцветяване.
-Така ли?Уау!Изглежда съм имала проблем с това да не излизам извън границите на картинката.
-Не-е!
-Уау!Я виж това!
-Не мога да повярвам,че дори съм се побирала вътре!
-О,тя е твоя.
-О,нямам представа как се е озовала там.
-Хей!Това не са моите неща!Рос!
-Това са твоите кашони!
-Къде са моите?
-Ами,гаражът се наводни,миличка,и всичко твое бе унищожено.
-Само моите неща?
-Опасявам се,че да.
-Ами защо на нещата на Рос нищо им няма?
-Ами,аз използвах твоите кашони,за да отклоня водата от Поршето.
-Чакай малко!На нещата на Рос нищо им няма,но аз нямам спомени,защото ти си искал да запазиш долните 5 сантиметра от колата си суха?!
-Бях сложил и парцали и листа!
-Не мога да повярвам!
Мамка му!Ще запаля една!
-Здрасти,Чандлър!
-Здрасти.
Какво ще кажеш да седнеш на кресло,което се спуска напълно до долу,има вграден масаж,
и колони в облегалката?
-Да,много бих искал,но вече толкова пъти съм опитвал, че вече не ме пускат в магазина.
-Ами ако ти кажа,че можеш да го направиш в моя апартамент?
-Да не би да ми казваш,че си си купила креслото, което праща всички останали в историята?
-Креслото,което беше обявено от списание"Седни" за Кресло на годината?
-Току-що си купих "La-Z-Boy E-cliner 3000".
-Това е страхотно!ТОва е чудесно!Как реши да го купиш?
-Ами,това е дълга история,но в общи линии,аз счупих креслото на Джоуи.
-Ти си счупила креслото на Джоуи?
-Да.
-Аз помислих,че аз съм го счупил!И затова го смених с моето!
-Оооо...Затова не беше счупено.
-Ами,вие какво си помислихте?Че са дошли елфите и са го оправили?
-Не!...Ангели.
-Взимам си креслото обратно!
-Какво?!Хей?
-Е,изглежда,че все пак не е било излекувано!
-Да!Затова все пак това кресло е за мен!
-Джоуи,счупил си креслото ми!
-Твоето кресло?!
-Да,той е помислил,че той е счупил твоето и го е сменил с неговото.
-Значи не е имало чудо?
-Не,Джо,не е имало чудо.
-О,не!Това е ужасно!
-Вярата ми е разклатена.Толкова се радвам,че имам ново кресло,с чиято помощ да преживея този труден момент от живота ми!
-Извинете!Бихте ли ми казали къде мога да намеря Ърл?Той е отговорник по снабдяването тук.
-Съжалявам,не познавам Ърл.
-Тук съм!!!!
-Ърл,аз съм Фийби.
-Фийби?Дамата,която продава тонер?
-Ъммм....виж,не можеш да се самоубиеш!
-Слушай,благодаря ти,че си дошла дотук,но....
-Не,не!Не мога да те оставя да го направиш.
-Защо?!
Защото съдбата ме накара да ти се обадя днес!
-Аз мислех,че е заради тонера.
-Не!Помисли за малко,окей?
-Това дори не е редовната ми работа.
-И в първия ми ден на тази работа,ти си първото ми обаждане!
И някой друг може би щеше да ти затвори телефона, но аз не бих го направила,защото аз разбирам от тези неща.
-Майка ми се самоуби.
-Наистина?
-Да.
-Как?
-Няма да ти давам съвети!
-Не разбираш ли,че всичко това се случи,за да мога аз да те спра.
-Не може ли да е просто съвпадение?
-Не,съдба е!
-Не ми се струва достатъчно,за да е съдба.
-О.Ами,слушай това.Майка ми също беше отговорник по доставките.
-Аз всъщност съм офис-мениджър.
-О,боже мой!Тя също!И...!Чуй това!
-Ти се казваш Ърл,нали?Тя се казваше П-ЪРЛ.
-Има ли още нещо?
-Разбира се!Откъде си?
-Филаделфия.
-О,боже мой!И тя беше оттам!
-О,настръхнах.
-Наистина?
-Ами,нося два ката дрехи и е топло...
-Да-да.
-Но,слушай сега!
-На тези идиоти може и да не им пука за теб,но на Вселената й пука,окей?!А това значи много!
-Чухте ли това?
-Вече не искам да ви пука за мен!
-Защото на Вселената й пука!На цялата Вселена!
-Много ми се иска поне мъничко да им пука.
-О,това е ужасно!Всичко е унищожено!Виж това.
Очевидно е означавало много за мен,за да го запазя,
а сега дори не знам какво е!
-О,още е мекичко.Какво мислиш,че е?
-Добре.Мисля,че е било мишка.
-Как си,мила?
Как мислиш,че съм?
Съсипал си всичките ми детски спомени,
Обичаш Рос повече от мен,и току-що отърках умряла мишка в лицето си!!!!
-Миличка,ние те обичаме толкова,колкото и Рос.
Съжалявам за всичко,което стана,и вероятно никога няма да успея да ти се реванширам,но
това е само начало.
-Какво е това?
-Това е ключа за Поршето ми.
-Всъщност,ключа за твоето Порше.
-Какво?!
-Какво?!!!!!
-От известно време мисля да го продам,
Както си карах онзи ден,и видях отражението си в огледалото.
Майка ти е права,наистина изглеждам като задник.
-Даваш ми Поршето си,майтапиш се,нали?
Хей,ча....,чак....чакай,чакай малко!
Няколко тъпи кашона са се намокрили,и тя получава Порше?!
-Защо не излезем да направим няколко кръгчета?
-Добре!
-Ами аз?!Аз съм медицинско чудо!
-Здравейте!
-Здрасти.
Знаете ли какво е станало с креслото на Чандлър?
-О,да.Джоуи го счупи и трябваше да го изхвърлим.
-Майтапите ли се?!Получих Порше и креслото е на боклука?
-Днес е най-чудесния ми ден!