Friends - 07 - Complete Season (1994) (Friends - 7x09 - The One With All The Candy (DVDRip).sub) Свали субтитрите
-Сигурен ли си?
-А-ха!
-Окей,чакай само да ти оправя каската.
-Благодаря,тате.
-Не-не.Един татко,две майки!
-Добре,давай.
-Окей.Окей.
-Да!Да!Да!
-Първото му колело за големи деца!Толкова е вълнуващо!
-О,да!Аз си спомням моето!
-Беше 6-я ми рожден ден,татко ме заведе в парка,аз се качих на него,и...
то се огъна.
-Да.
-Аз никога не съм имала колело.
-Какво?!
-Ами,ние нямахме много пари.
Но момичето,което живееше отсреща,имаше страхотно колело!
Беше розово,и имаше висулки на кормилото,оцветени като дъгата,
и звънче,и една голяма бяла кошница с пластмасови маргаритки на нея.
-Звучи ми като моето първо колело.
Баща ми ми даде неговото старо колело.
-Момичето даваше ли ти да го караш?
-Не!Но ми даде кашона,с който е било опаковано.
Имаше снимка на колелото отпред.
-И аз сядах на него,и втория ми баща ме теглеше из задния двор.
-Това не е честно!
-Съвсем не.И аз го теглех.
ПРИЯТЕЛИ Всичките сладки
Превод и субтитри: DON TOMAZO
-Хей!Какво правите?
-Правим празнични сладки за съседите.
-Извини ме,за кого?
Ще закача тази кошница на вратата,и когато съседите минават,просто ще си вземат по една.
-Но ние не познаваме съседите!
-Аз ги познавам.Да видим...Онзи-с-мустаците,
Жената-която-пуши-много, Хлапетата-които-видях,
и Мъжът-с-червената-коса,който не обича да му викаш "Ръждивко".
-Видя ли?Точно затова правя сладките.
Ще научим имената им и ще се опознаем със съседите.
-Няма ли да е по-лесно,ако просто се преместим?
-Добро утро!
-Е, някой е в добро настроение.
-Защо да не съм?Имам чудесни приятели.Имам чудесна работа.
-Където можеш да се натискаш с асистента си.
-Стига де,не е голяма работа.Цяла нощ с него останахме будни,за да измислим план как това,че сме гаджета да не бъде проблем.
-О,да?И какъв е плана?
-Ние....ние няма.... да позволим....това да бъде проблем.
-Уау!Отне ви цяла нощ,за да измислите този план?
-Е, правихме и други работи...
-Вие двамата...??
-О,Моника,знаеш,че не спя с момчетата на първата среща!
Мат Гуайър,Мат Лин,Бен Уайт...
-Вече!!!
-Окей.
-Здрасти!Таг,днес имам конферентен разговор,нали?
-Да в 4:00.
-Окей,благодаря ти.Това е всичко.
Чакай!Чакай!
-Видя ли?Момчето с пощата нямаше никаква представа, че между нас има нещо?!
-По-добре да се връщам на бюрото си.
-Окей,труженико!
-Ще запомня да отбележа това в оценката ти.
-Кое?
-Ами,вече си тук от два месеца,
и от шефа ти се очаква да представи оценката си за представянето ти.
-Но,знаеш ли,има още едно нещо,което трябва да оценя.
-Ти сериозно ли?
-Не,но винаги съм искала да го направя.
-Ще ми помогнеш ли да подредим?
-Кошницата е празна!Боже!Съседите са изяли всичките сладки!
-Или това,или....
-Джоуи!
-Да?
-Ти ли изяде всичките сладки за съседите?
-Ами,това беше планът,но докато се добера до тях, вече бяха останали само няколко.
-Да,идваха през целия ден.Много ги харесаха!
-Харесали са сладките ми?!О,боже,ще отида да направя още!
-Хей,Мон,може би ще искаш да направиш и още лазаня, защото нещо може да се е случило с голяма част от нея.
-Рос!Съседите са изяли всичките ми сладки!
-Моите са ми откраднали вестника!Каква е тази престъпност?!!!
-Фийбс,имаш ли малко време?
-Разбира се.
-Откакто ми разказа историята за колелото, не можах да спра да мисля за това.
-Всеки трябва да има първо колело,затова...
-О,боже,мой!Рос!
-Харесва ли ти?
-Обичам го!
-Да?
-О!О! Обичам и теб!
-А!
-Не по този начин! Но колелото доста те приближава!
-А!Ами,свали го долу,направи пробно каране.
-Окей!О,боже!Първото ми колело!Благодаря ти за най-хубавия подарък,който някога съм получавала.
-Няма защо.
-О,и Чандлър ей сега ще се разплаче.
-Няма!
-Кой е?!
-Не се притеснявай,смел съм!Аз съм смел! Аз съм смел!
-Не-не-не-не!!
-Бихте ли ми казали кой сте?
-Казвам се Гари,живея на горния етаж.
-Здрасти!
-Здрасти!Знаеш ли колко е часът?
-Време е за сладки!
-Съквартиранта ми каза,че имат вкус на малки капчици от рая.
-О,моля те!Чу ли това?Малки капчици от рая!
4:00 през нощта!
-Е,ще получа ли малко сладки?
-Съжалявам,но някои от нас трябва да стават рано сутринта и да ходят на работа.
-Той не знае,че аз не съм някои от нас.
-Слушай,съжалявам,ще сложа сладки отвън сутринта.
-Е,окей.Ще мина оттук сутринта.Ти в сградата ли живееш?
-Ммм!Бих те запомнил!
-Ммм!Лека нощ,Гари.
-Е,прочете ли оценката ми за теб?
-Не!Пишеше,че е поверително.Изпратих го долу в "Човешки ресурси".
-Окей,моля те,ти се шегуваш,нали?!Аз я написах като шега за теб!
-Шега,която ще им хареса?
-Мисля,че не!
-Какво пишеше?
-Ами,написах,че се целуваш добре,и че харесвам малкото ти,сладко дупе.
-Не,не и дупето ми.
-Ами,става и по-зле.Не въпроса:"Поема ли инициатива?",аз написах:"Да,разкопча сутиена ми с минимална помощ".
И не въпроса:"Проблеми с представянето?", аз написах:"Мили боже,надявам се,че няма да има"!
И после нарисувах усмихнато личице,и после малък порнографски скеч!
-Рос!Толкова е мило,че купи на Фийби това колело! Когато чух историята,почти се разплаках!
-Почти се разплака,а?Чу ли това,Чандлър, почти се е разплакала!
-Хей,ти плачеш всеки път,когато някой заговори за "Титаник"!
-Тези двамата имаха само себе си!
-Фийби наистина харесва колелото,а?
-О,да!Видях я да го бута по улицата онзи ден. Беше сложила цветя в кошницата,беше много сладка.
-Да,и аз я видях тази сутрин да го бута в парка.
-Чакайте малко,тя буташе колелото?!И двата пъти?
-Здрасти,Фийбс.
-О,здрасти!
-Хей!Радваш ли се на колелото?
-О,а-ха!Много!
-Фийбс,ти...ти знаеш да караш колело,нали?
-Разбира се!
-Ъммм,може ли да те видим как караш?
-Окей.
-Видяхте ли?
-Видя ли?Ето затова ти казах никога да не се обвързваш с асистента си.
И няма такова нещо като пазене на тайна,когато става въпрос за връзка.
-Чу ли това,Чандлър?Няма такова нещо!
-Какво е станало?Аз просто си ям сладки!
-Може би не е толкова зле.Може би не са го приели по начина,който аз имах предвид.
-Абсолютно!Защото "дупе" може да означава както "задник",така и "добър работник".
-Само трябва да взема това нещо обратно!
-Хей,Рейч?
-Да?
-Този скеч,който спомена.Нещо подобно ли беше?
-О,боже!Джоуи!
-Какво ти става?
-Боже,казвам ви,този мой талант ми беше полезен, преди да мога да си позволя порно.
-Здравейте!Съжалявам,знам,че часът не е подходящ, но наистина имам нужда от сладки!
-Съжалявам,не мога да ви помогна.Виждате ли?
Правилата са си правила.
-Моля ви!Ще ми идват гости от провинцията. Вече им разказах за сладките ви.
-Без майтап?Провинциалисти,а?Какво им казахте?
-Казах им,че вашите сладки са абсолютно неописуеми.
-Някои хора казват,че са като капчици от рая, но както и да е.
-Моля ви,не можете ли да ми помогнете?
-Хей,Чандлър,познаваме ли тази жена?
-Може би.Не е ли жената,която живее отдолу, и прави секс много шумно?
-Добре,ще направя компромис.Но не може да казвате на никого!
-Да!Да!Моля ви,само ми ги дайте!
-Да,тя е.
-Благодаря ви!
-Невероятно!Не мога да повярвам,че знакът няма ефект!
-Знаеш ли кое може да има ефект?
-Спри да правиш сладки!
-Но на тях им харесва!
-Искаш да кажеш,че харесват теб!
-Може би.
-Затова ли стана готвач?За да те харесват хората?
-О,значи искаш да поговорим за това как да караш хората да те харесват,а,смешнико?
-Окей,само помни всичко,на което те учих,и всичко ще бъде наред.Окей?Ето.
-Готова?Давай...
-Чакай!Тази седалка е много неудобна!
Може би преди да тръгна,трябва да я сменим.
-Може би,самолетна седалка?Или детска седалка?
-Фийби,няма да се измъкнеш от това!Трябва да се научиш да караш колело!
-Защо?Защо трябва да се науча?
-Ами...в случай на спешност!
-Каква спешност!
-Ами,например...Ако някой опре пистолет в главата ти и ти каже:"Ти!Карай колелото,или....
....ще....ще те застрелям!".
-Окей,ще звънна със звънеца,за да го разсея,и после ще му избия пистолета с една от онези китайски звезди за хвърляне.
-Окей,Фийби.Просто се качи на колелото, и хей,аз ще те държа.И ще те бутам.Окей?
-Няма да ме пуснеш?
-Не!
-Заклеваш ли се?
-Заклевам се!
-Окей.
-Хайде.
-Добре.Ето,тръгваме.
Добре.
-Добре ли се чувстваш?
-Опитай с педалите.
-Окей.
-Точно така.Справяш се чудесно!
-Чудесно!Да,да,да!Поеми контрола!Да!
-Да!!!Да!!!
-О!О!Не!
-Ти се закле!
-Но ти се справяше толкова добре!
Аз съм шокирана!Шокирана!
-Такава е установената практика за научаване!Уау!
-Здрасти,ъъъ,вън има едни хора,които питат за сладки.
Е,ще трябва да чакат,нали?!Имам само две ръце!
-Да ти помогна ли?
-Не!Ти не знаеш системата!
Никой няма да се бърка в системата!
-Между другото,една седмица преди сватбата ти може да не ме виждаш често.
-О,здравей,лъжецо!
-Виж,съжалявам,че пуснах колелото.
-Можех да бъда убита,надявам се,че разбираш!
Разбирам.Разбирам.
-Може ли да опитаме пак?А?Ти беше толкова близо, Фийби!
-Ами,с удоволствие,но..
колелото беше откраднато,и полицията няма заподозрян.
-Фийби!
-Какво?!
-Какво,по дяволите!
-Добре,знаеш ли какво?
Ако няма да научиш да караш колелото,тогава съжалявам,но
ще трябва да го върна обратно.
-Какво?!Защо?!
Защото...Защото...Това е като да....имаш тази китара,
и никога да не свириш на нея.
-Окей,тази китара иска да свириш на нея.
И това колело иска да бъде карано.И ако не го караш... ти...ти...ти...убиваш духа му.
Колелото ..........умира.
-Добре.Щом ти пука толкова,че да измислиш такива глупости....Окей.
-Супер!Супер! Правиш колелото много щастливо!
-Окей,Рос!
-Моля те,не умирай!
-Окей,мисля,че ще можем да вземем оценката ми преди да я видят,но ще трябва да влезем в кабинета на г-н Зелнър.
-Сега,той не идва преди 10,така че,той не е проблем, но асистентката му,Бети,
тя идва рано,за да изяде закуската си на бюрото.
-Това е малко тъжно.
-Да,е и Бети си тъжна.
-И затова мисля,че ще мога да я примамя с тези бонбони.
-Така,докато аз я разсейвам,ти ще влезеш в кабинета.
-Схванах!
-Да действаме!
-Здравей,Рейчъл.Имаш ли минутка?
-Да,разбира се,г-н Зелнър,за вас винаги.Минутка. Да.Окей.
-Планът се отлага.Планът се отлага.
-Всъщност,бих искал да говоря и с двама ви.
-Окей,ъммм,можем ли да ви предложим нещо,г-н Зелнър? Бонбони?
-Ъмм,не,благодаря.Но ще ги дам на Бети.
-Значи...аз прочетох оценката ти за Таг,или да използвам пълното му име...Таг "Сладките бузи" Джоунс?!
-Става ли нещо между вас двамата?
-О,боже мой!Можете ли да си представите да ставаше?! Какво точно щеше да стане?
-Ами,ще ми се наложи да подам рапорт.И ще трябва да се консултирам с правния отдел.
И бъдещето ви в компанията би било застрашено.
-Ами...
-Ъъъъ....г-н Зелнър,аз попълних формуляра за оценката.
-О,не,не,не...
-Да,да,да,да...Помислих си,че ще е забавно.
-Написал си,че имаш сладко дупе?!
-Да.Имам особено чувство за хумор.И в известен смисъл много се гордея от задника си.
-Шегата ти е доста рискована,Таг.И каква е тази рисунка? Не мога да разбера какво е това?
-Гледате я на обратно.Знаете ли?Няма значение.
-Да.Не като да нямам чувство за хумор,нали?
-По дяволите,аз дори харесвам неприлични стихчета от време на време.
-Но си има място и време,нали?!
-Освен ако...нямате някое такова стихче сега,а?
-Не?Окей,ами...имаш номера на факса ми,нали?
-Уау!Не мога да повярвам,че направи това. Беше много мило.
-Не,не се тревожи за това.
-Не,можеше да загубиш работата си.
-Ти майтапиш ли се?Със сладко дупе като моето?! Щях да си намеря работа!
-Благодаря ти.Страхотен си.
-Знаеш ли какво?
-Какво?
-Чувствам се страхотно!Всъщност...
-Какво?
Аз...просто...отне ми доста време,за да подредя бюрото.
-О,съжалявам.
-Ето го!
-Какво става тук?
-Чакаме сладките.Давай сладките!
-Да,госпожо!Дайте ни сладки!
-Джоуи!
-Какво става,приятелче!
-Какво правиш?!
-Чакам сладките.
-Влизай вътре.
-Хей,а ти не може да пушиш тук!
-Весела Коледа!
-Окей,хора!Сладките идват!Но имам нужда от още 15 минути,за да изстине шоколада!
-Искаме сладки!Искаме сладки!
-Добре,хора!Само се успокойте!Тихо!Намалете децибелите!
-Какво ви става,бе хора?!
-Тази жена само се опиваше да направи нещо хубаво за вас.
-Тя правеше сладки,за да може да се опознае с вас, и се обзалагам,че нито един от вас не може да ми каже името й!Прав ли съм?
-Госпожата със сладките?
-Не,не е Госпожата със сладките!
-Хей,ако знаем името,ще получим ли сладки?
-Добре!Знаете ли какво?Забравете!Провалихте всичко! Отивайте си!Провалихте всичко!Провалихте го!
-Точно така!Провалихте го!Всички вие провалихте всичко!
-Благодаря ти.
-Няма защо.
-Ти пушил ли си?
Не! Жената-която-пуши-много издуха дима си право в устата ми.Ъъъ...Ти добре ли си?
-Сега съм добре,но по-рано си беше станало страшничко.Някой е пъхнал заплашителна бележка под вратата.
-О,да,съжалявам за това.Сигурно имам манталитет на мафиот или нещо такова...
-Не мога да повярвам!Направих го!Карах колело!
-Не съм си представяла,че ще го направя! Благодаря ти,Рос!
-Хей,на благодари на мен!Благодари на себе си!
Ти си тази,която се изправи срещу страховете си и ги преодоля!
-Не ставай банален,Рос.Това не е обучение след часовете!