Friends - 07 - Complete Season (1994) (Friends - 7x08 - The One Where Chandler Doesn't Like Dogs (DVDRip).sub) Свали субтитрите
-Шшшшшшшшш!Не!Не!Не!
-Какво?Тази година пазим празника в тайна ли?
-Не,играем една игра,която научих в работата. Трябва да напишеш всички щати за 6 минути.
-Какво?!Това е безумно лесно!
-Не,по-трудно е отколкото изглежда.Винаги забравяш поне един.Или в някои случаи....14...
-Играта е глупава,и не се играе срещу някого, така че,технически аз не съм загубила!
-Какво?!Забравила си 14 щата?!
-На никой не му пука за Дакотите!
-О!Окей,времето свърши!
-Аз написах 48.
-Не е зле.Фийбс?
-О,писна ми да пиша щати,затова написах видовете целина.И написах един.Обикновена целина.
-Окей,значи Рейчъл е написала 48,Фийби води при.... зеленчуците.Джоуи?
-Поздравете новия шампион в глупавата игра на Чандлър.
-Уау,колко написа?
56!
ПРИЯТЕЛИ Чандлър не обича кучета
Превод и субтитри: DON TOMAZO
-Хей!Защо Нова Англия да не е щат?Те имат отбор!
-А южен Орегон има ли отбор?
-Ето.
-Защо имаме едни излишни прибори?
-Защото ти покани асистента си.
-О,да.Съжалявам,но Таг няма да дойде.Приятелката му пристигна,и той ще прекара Деня на благодарността с нея.
-О!Защо не ми каза?Направих му отделна тиква с плънка?!
-Ами,щях да ти кажа.Но после помислих и... нали знаеш,твоята храна е толкова вкусна и перфектна, и никога не може да има излишни от тези тиквени неща.
-Мислеше си ,че ще се размекна от тези приказки, защото са толкова измислени!Но на мен все пак ми харесва!
-Обикновена целина!О,вече съм го написала!
-Готов съм!И ми остана време.
-Ооо!Това може да е нов световен рекорд.
-Знаете ли,не ми се иска да ви мъмря,хора,но е малко срамно за една група от добре образовани възрастни...
...и Джоуи да не знае имената на щатите.Някога виждали ли сте карта,или едно от онези кръгли, шарени неща,наречено глобус?
-Ъъъ,Магелан?Написал си 46 щата.
-Какво?!Това е невъзможно!
46!Уау!Кой е добре образован сега, г-н "Аз забравих 10 щата"?
-Добре,не ми стига мястото във фурната.Ще отида да включа тази у Джоуи.Моля ви,гледайте го! Не давайте на Джоуи да яде от храната!
-Аз съм единствения мъж! Окей,Рос,времето изтече.
-Не,дай ми още една минута.
-Виж,Рос,ако не си ги знаел досега,никога няма да ги знаеш!Окей?Това й е хубавото на играта. Кара те да искаш да се самоубиеш!
-Това е лудост!Мога да се справя!Добре,обзалагам се, че ще ги напиша всичките преди вечеря.
-Окей,но ако не успееш...няма вечеря за теб.
-Става!
-Добре.Не гледай в моя лист,Рос,защото там има много,които ти не си написал.
-Хей,вие знаехте ли,че фурната ви не работи?
-Но на чекмеджето с менюта за поръчване нищо им няма,нали?
-Рос,ще използвам твоята,окей?
-Шшшшшш!!!
-Чандлър?Ще ми помогнеш ли?
-Разбира се.О,и Джоуи не давай на Рос да гледа картите или глобуса в твоя апартамент!
-Не се тревожи,Чандлър.Глобусът не е на САЩ!
-Хей,хора,ще отида да се разходя малко.
-Фийби,защо чантата ти мърда?
-Не мърда!
-Сериозно,мърда!
-Какво има вътре?
-Плетката ми е вътре!
-Да!Аз оплетох това!Много съм добра!
-Апартамента на Рос е хубав!Защо не се събираме тук по-често?
-Не знам.Може би защото мирише странно? На стара тиква или нещо подобно.
-Това е моя пай!
Който мирише чудесно!
-О-о!О-о!
-Какво?
-Оставихме Джоуи сам с храната!
-Да!Да!Знаех си!Дава плънка.....на куче!
-Резиденцията на Гелър-Бинг.Мога ли да ви помогна?
-Фийби,защо има куче в апартамента ни?
-Съжалявам,кой е?
-Фийби,едно куче седи на дивана ми!
-Кажи й,че съм алергичен,и ще ги съдя!
-Не,тук няма куче.
-Да,има!Черно-бяло е и е рунтаво,и седи до Рейчъл, и ближе ръката й!
-О,боже!Къде си?!
-Веднага идвам!
-Вече са тук?!Как го правят?!!!
-Здравей,Таг!Какво правиш тук?
-Аз...исках да видя дали поканата ти още важи.
-Ами,разбира се!Влизай!Ами...какво стана с приятелката ти?
-Ние...се разделихме тази сутрин.
-О,съжалявам.
-Да,и тя се върна в Охайо.
-Охайо!Благодаря ти!
-Ха!Куде е кучето?
-Какво куче?Тук няма куче!
-Да,кучето си тръгна!
-Фийби!Фийби,отвори!
-Тук няма куче.
-Фийби,чуваме кучето да лае!
-Не,това съм аз,кашлям.
-О,добре.Ето ви.Слушайте,има куче в стаята ми.
-Какво прави вътре?
-Ами,гледам го,докато едни приятели са в провинцията.Чакайте.
-Здравейте.Казвам се Клънкърс.Може ли да остана с вас,мили хора?
-Ооо,иска ми се да можеше да остане,но Чандлър е алергичен.
-Изключително алергичен,окей!Ако съм близо до куче за повече от 5 минути,гърлото ми започва да се подува!
-Това е странно,защото кучето живее тук през последните 3 дни.
-Наистина?
-Чандлър,щом кучето е тук толкова време,и ти не си получил реакция,може би не си алергичен към това куче.
-Е,все пак трябва да си отиде,нали?
-Защо?
-Окей....
-Не го прави!
-Да не прави кое?
-Трябва!Окей?Време е!
-Окей,аз мразя кучета!
Какво?!Луд ли си?!Какво?!!!
-Казах ти.
-Те са бедстващи,те са неспокойни,и не можеш да разбереш какво си мислят,и това ме плаши малко.
-Да,страшни са.Оооо!Тя току-що си взе бисквитка от ръката ми!!!
-Чакай малко.Ти не харесваш всички кучета?! Дори и малките?
-Има ли малко куче тук?
-Не харесваш малките кученца?
-Окей,ти си нов!
-Виж,Чандлър,казах ти да не казваш на никого за тази работа с кучетата.Това е същото,като това,че Рос не харесва сладолед.
-Не обичаш сладолед?!
-Много е студен!
-Окей,кучетата ме карат да се чувствам малко неспокоен!
-Зъбите ме заболяват!
-Не исках да го казвам,не искам да ме мразите,но не мисля,че мога да остана близо до кучето.Окей? Или кучето си отива,или аз си отивам!
-О,боже мой!
-Как така не мога да се справя?Аз съм професор в колеж!Имам 1450 на моя SAT!
1250.
По дяволите,забравих,че ти си тук.
-Добре.Ще заведем Клънкърс у Рос.Ще се върнем след малко.
-Чакайте!Преди да тръгнете,искам да ви попитам нещо.
-Да.
-Когато едно момче скъса с приятелката си, колко време трябва да изчакаш,преди да.... предприемеш нещо?
-О,аз бих казала един месец.
-Наистина?Аз бих казала 3-4.
-Половин час.
-Интересно.
-Когато е асистента ти,бих казала,никога!
-Рейч,въпросът е,дали той те харесва.
-Нали?Защото ако той не те харесва,всичко това са "Муу-приказки".
-Ха?"Муу-приказки"?
-Да,като мнението на кравата.
То просто е без значение.
То е "Муу".
-Аз ли живея твърде дълго с него,или това наистина беше смислено?
-Моля те,не слушай Джоуи.Погледни го!Очевидно е потиснат!
-Далеч от семейството си е,прекарва Деня на благодарността с непознати.Това от което има нужда, е да му бъдеш приятел.
-Права си.Съжалявам.Благодаря.Това ще направя.
-Чудесно!Послушай тях!Никой никога не слуша мен! Когато външността ти е толкова красива,на никой не му пука какво има зад нея!
-Хей!
-Хей.
-Как се справяш?
-Горе-долу.
-Да?Съжалявам за приятелката ти.
-Благодаря.
-Дълго време ли бяхте заедно?
Една година.С прекъсвания.Винаги съм си мислил, че ще останем заедно.Вече не.
-Сега,когато тя скъса с теб?
-Да.
Да.
-Странно е.Винаги съм си мислил,че ще срещна някого, ще се влюбя,ще бъда щастлив.Че всичко това е даденост.
-Но напоследък не е така.Ти понякога нямаш ли такова чувство?
Не...Да,постоянно.Непрекъснато.Ужасно е.
-Но знаеш ли,аз мисля,че трябва да се получи.
-Защо?
-Защото...трябва.
-Ти имаш отговор на всичко,нали?
-Да,знам,така е.
-Хей,благодаря ти,че поговори с мен.
-Е,за какво са шефовете.Дай да те прегърна.
-Видя ли?И той те харесва.Казах ти,че трябва да опиташ!
-Какво?
-Уличният шум не го ли заглуши поне малко?
-Не? Добре ,ще се видим после.Окей.
-Какво каза Джоуи?Че и аз те харесвам?
-Ъъъ,да...ами...Джоуи знае,че не се чувствам много сигурна по отношение на гърба си.
И...и ти ме прегърна....
значи не си отвратен от гърба ми.Да!
-Чакай малко!Няма никаква логика в това.
-Добре,истината е,че...Джоуи каза това,защото ти ме привличаш.
-Уау.
-Да.Признавам си.Падам си по теб...и...
и знам,че това е лудост,защото работим заедно, и никога не може да има нещо между нас.И последното нещо,което искам да направя,е да се чувстваш неудобно.
-И поради тази причина би било чудесно да кажеш нещо точно сега.
-О,боже!Тези крадат колата ми!
-Какво?
-Ето там!Това е моята кола!Хей!
-Окей,това ще им отнеме известно време. Искаш ли да споделиш още нещо с мен?
-Не мога да повярвам!
-Чакай,имаме още време да си поговорим!Те дори още не са влезли вътре!О,вътре са!
-Окей,Фийби,вече трябва да тръгваме.
-Моля те,не ме оставяй,ще бъда самотна!
-Стига!Стига.Трябва да сме силни.
-Да,окей.
-О,боже!Чу ли това?Тя каза Моника!Не мога да я оставя!
-Знаеш ли,ако искаш,можем да вмъкнем кучето обратно у вас и Чандлър дори няма да разбере.
-Няма да успеем.
-Кучето беше у вас три дни,и Чандлър не подозираше нищо.Той не е много умен.
-Хей!И аз не знаех.
-Да,но ти усещаше,че нещо става,нали?
-Да,усещах.
-Къде е Чандлър?
-Ето ме.
-Измий си ръцете!!!
-Как разбра?
-Хей!Какво прави тя тук?
-Спокойно,Рос.Тя не е от сладолед!
-Хей,виж,Фийби.Разположих щатите географски...
-Не,не,нямаме време за това.Трябва да държим Чандлър далече от стаята ми.
-Да,но виж аз какво...
-Ето точно за това нямаме време!
-Къде е Моника?
-Ъмм...в стаята на Фийби.Не може да влизаш там.
-Защо?
-Моника плаче.Много е разстроена от тази работа с Клънкърс.
-Ами...аз трябва да отида при нея.
-Не.Не,не.Тя не иска да те вижда точно сега.
-Защо?
-Защото ти изгони кучето.
-Това е нелепо.
-О,така ли?Виж,когато Моника и аз бяхме деца,
имахме куче на име Роувър.И един ден баща ни реши, че не харесва кучета.
И Моника и приятелката й....Филис,откараха кучето, и това беше последния път,когато го видяхме. Не разбираш ли...?
-Това е същото.Само с някои малки разлики.
-Окей,облякъл съм си анцуга.Давайте храната!
-Какво има?
-Моника е разстроена,защото изгоних Клънкърс.
-Е и?Върни кучето,и си герой!
-Да,мога да бъда герой....Мога да го направя.Мога.... Ами ако ме нападне?
Чандлър,то е като голяма топка!
-И това не те плаши?!
-Рос,имаш ли нужда от помощ?
-От теб?!
-Да,моля те!
-Първо! Юта?!!! Пич,не може просто да си измисляш!
-Мразя Америка!Когато свърша с това,заклевам се, че ще се преместя!
-Хей!Таг още ли говори с полицията?
-Да.Ооо!По дяволите!Защо изобщо си отворих устата?!! "Падам си по теб!Привличаш ме!" Знам,че го уплаших!
-Ако си го казала по този начин,вероятно си го уплашила.Да.
-Хей,Чандлър тук ли е?
-Не,не,отиде да се разходи.
-Окей,но не му казвайте!Вижте кой се върна!
-Здрасти!
О,не,не,не,не,не...!Той отиде у Рос,за да доведе кучето обратно!
-О,не,кучето няма да бъде там!
-Така ли мислиш?
-Здравей,скъпи.
-Моля те,моля те,моля те,не ми се сърди.
-Какво?Защо да се...
-Шшш!Чакай,ще видим.Може би ще се разсърдим,може би не.
-Окей,аз отидох у Рос,за да доведа обратно Клънкърс, заради теб!
И...оставих вратата отворена,и тя сигурно е излязла...
и търсих навсякъде,из целия апартамент,включително и на покрива,където за твое сведение,Рос,някой от съседите ти отглежда трева.
Не можах да го намеря,и много,много,много съжалявам.Но....знам къде да отидем,за да се утешим.
-Имаме добри новини.Виж кой се върна!
-Клънкърс!О,боже мой!
-Точно така,тя се върна съвсем сама!
-Това е чудо на Деня на благодарността!
-Толкова се радвам да те видя!
-Да,тя извървяла целия този път от сградата на Рос! О,кой знае какви неща е видяла!!!
И после се е изкачила по аварийната стълба,и почука по прозореца с мъничките си лапички, и ние хукнахме да й отворим!
-Малко се поувлякох,нали?Къде трябваше да спра?
-Окей,сигурно е толкова трудно,защото няма 50 щата!
Нека ви кажа нещо! Написах 49 щата,и няма повече!
-Мисля,че трябва да ми дадете да хапна нещо!
-От теб зависи.
-О,здрасти!Как си?
Добре съм.Трябва да отида в полицейското управление да гледам снимки на крадци.
-Благодаря ви,че ме поканихте.
-Таг?Тръгваш ли си?
-Ние...не можахме да се опознаем.Откъде каза, че си?
-Колорадо.
-Каква полза има от теб?
-Виж....мисля,че трябва да поговорим за това,което се случи на терасата.
-Окей.
-Ъъъ...не трябваше да казвам онова,което казах. Няма значение какво чувствам.
Ние работим заедно,така че,нищо не може да стане между нас.И много бих искала да отидем на работа в понеделник,и никога повече да не говорим за това.
-Понеделник е голям ден! Много работа за вършене. Окей ли сме?
-Ъммм....аз не съм.
-О,боже,знам,че те уплаших.
-Не,не си.Единственото нещо,което ме уплаши,беше че ти каза,че нищо не може да стане между нас.
-Наистина?
-Да.Моля те,не ме уволнявай за това,което ще направя.
-Окей. Е, едно нещо по-малко за вършене в понеделник.
-Делауеър.Делауеър.
-Добре.
-Искам си пуйката сега!
-Имаш я.
-Написал си Невада два пъти.
-Знам.
-Да.