Helen Of Troy (2003) (Helen.Of.Troy.DVDRip.CD2.XviD-VCDVaULT.sub) Свали субтитрите
Хората питаха...
-Разбирам.Знам.
Имат жени,семейства.
Знаеш ли, можем да останем тук, само двамата.
По-добър съм като пастир отколкото като принц.
Господарю! Много кораби!
Трябва да предупредим Троя.
Трябва да тръгваш веднага.
Трябва да тръгваме.
Не можеш да даваш на Агамемнон повод да започва война.
Агамемнон иска Троя.
Винаги е искал Троя.
Затова баща ми ме изпрати в Спарта.
Сега, накъдето и да ни отведе пътят,
сме заедно.
Насам.
Хектор.
-Старейшините искат да говорят с теб.
Насаме.
- Не я наранявайте.
- Ще се оправя.
Ти си този който рани Троя.
Благодаря ви. Вървете си в къщи.
Откраднал си жената на краля на Спарта?
И си я довел тук...
с цялата гръцка флота по петите ти,
и очакваш да не обърнем внимание на глупоста ти?
Татко, моля те позволи ми да ти обясня.
Изправи ни пред война! Това е достатъчно.
Агамемнон предизвика войната, не аз.
Изпрати ме в Спарта, за да го потвърдя,
кралю.
Старейшини на Троя ,
великият крал на Микена е тръгнал към Троя...
защото е врата към съкровищата на Византия.
Жената принадлежи на Спарта.
Където се отнасят с нея по-лошо отколкото с курва?
Карат я да се разхожда гола между гръцките крале които...
се хилят и псуват.
Не съм я взел.
Спасих я от място където не ценят жените,
и не оценяват женската красота...
и търсят честа като славно умират в битки.
Татко, не слушай. Жената ще донесе края на Троя.
Тя трябва да бъде върната в Спарта.
- Къде е Елена?
- Подготвя се.
- За какво?
- За съпруга си.
Да не би Троя да се страхува, че гърците няма да покажат милост?
Позлатените стени толкова ли са слаби...
те не могат да защитят благородството и състраданието?
Всички ли сте слепи?
Жената е Спартанка.
Трябва да си тръгне. Да се махне.
Тя ще избие всички ни.
Добри кралю,
дъщеря ви казва истината.
Нямам право да съм тук.
Елена.
Искам да се върна при съпруга си.
Жена ти те чака.
Меналай, крал на Спарта!
Одисей, крал на Итака!
Троя ви приветства.
Велики кралю Приам,
за нас... чест да стоим пред теб.
Знаем, че сте справедлив...
и мъдър,
и затова бихме желали...
да върнем в Спарта...
това което принадлежи на Спарта.
С каква цел?
Цел?
Искате да върнем на Спарта това което и принадлежи.
Това ваша собственост ли е, вечерно забавление?
Обиждате ли ме?
Настоявам да върнете съпругата ми!
Смели кралю на Спарта,
ще задам въпроса си още веднъж.
С каква цел?
- Защото е моя!
Защото ми е жена!
Това е прост въпрос.
И ще отговоря възможно най-просто само, за да ви се изясни.
Ще ми върнете Елена...
или обединените армии на Гърция ще плячкосат града ви...
и ще го изравнят със земята!
Добри кралю Приам, може ли да взема думата.
Човекът е загубил жена си заради друг.
Може би е открадната. Може да е тръгнала по собствено желание.
Няма разлика.
Този мъж е изпълнен...
със скръб и страст,
действа прибързано,
и понякога неразумно.
Всеки може да е на неговото място...
фермерът в полето, търговецът на улицата,
дори и крал.
Крал Менелай ви моли да върнете жена му.
Питате с каква цел.
Само една може да е целта за такава разпаленост .
Любовта.
Само това.
Кралю Одисей, говориш добре и мъдро.
Ще получиш отговорът ни...
преди изгрев слънце.
Оставете ни.
Поисках да бъда върната.
Това ли искаш?
Това е дългът ми.
Имам два въпроса.
Обичаш ли синът ми?
С цялото си сърце.
Ако те върна, ще спре ли войната?
Защо не?
- Познавам го.
- Менелай?
Другият.
Доведете ми Ахил.
Основната флота ще слезе тук, Агамемнон и аз тук.
Ще изкачим скалите при тази равнина, която води до пазара под града.
Качваме стълбите пред през арката пред градските порти.
Когато атакуваме, търговците ще отстъпят към града.
Заради състраданието им ще оставят вратите отворени.
Менелай поема брега. Ние ще минем през пазара преоблечени.
Кратък живот, пълен със слава. Нали това си пожела?
Дано боговете да се усмихнат на съдбата ни.
Съгласен със със старейшините,
които не се съмняват, че великият крал на Микена е дошъл в Троя...
с цел да започне война.
Също така разбрахме, че е жертвал дъщеря си...
за да осигури попътен вятър.
Това не е действие на човек търсещ мир.
Също така се съгласихме, че да жертваме честа ти,
или дори живота ти, няма да укроти желанието му...
или да сключим мир.
По тези причини,
те каним да гледаш на този град като на свой дом...
дотогава, докато си жива..
Освен това трябва да се отречеш...
от принадлежноста си към Спарта,
и от сега нататък ще бъдеш...
Елена от Троя.
Приемаш ли това предложение?
Приемам.
Изглецда ще я задържат.
Към Троя!
Трябва да махнем преградата!
Хвърлете се и ги задръжте. Сега!
Към Троя!
Няма време.
Разкарай се!
Войници! Предупреди стражата.
Ти ни докара всичко това, Парис.
Ти и твоята златна Афродита!
Идват!
Напред!
Паднете пред Ахил!
Стрелци!
Огън!
Безпокоя се за Агамемнон! Трябваше вече да е тук!
Спартанци! Следвайте ме!
Донесете брони!
10 от най-добрите ти хора.
Назад към Троя!
Агамемнон!
За съжаление.
Парис!
Благодаря ти, братко.
Отстъпете от стрелците!
Обезглавете ги!
Сега!
Назад!
Там!
Бързо!
Затворете портите!
Много добре, момчето ми. Благодаря ти, татко.
Дължа ти живота си.
Една кръв сме.
Какво ще кажеш сега?
Троя ще изгори ли?
Не задавай въпрос ако не искаш да чуеш отговора.
Касандра, има ли отговор?
10 години гърците ще плячкосват страната ни,
ще нападат портите.
10 години ще обикалят южните брегове,
и ще поробват съседите ни,
ще взимат добитъка им,
и ще забогатяват от плячката.
Приятелите ни ще бягат насам натам,
ще идват тук...
докато стените се препълнят със съсипани хора...
градът с мъка, а улиците ни със сълзи,
докато за никой от нас няма да има...
храна,вода или въздух!
- Касандра! Достатъчно!
- Войната няма да свърши докато проклятието не се махне.
Всички го знаете.Защо не разбирате? Защо не вярвате?
Защото, дете не трябва да ти вярваме.
Не можем да ти вярваме.
- Парис трябва да умре.
- Татко, спри я!
Не мога да спра. Няма да спра докато не ме изслушате!
Касандра, моля те. Не знаеш какво говориш.
Казвам истината, само истината!
Но никой от вас не вижда...
каквото виждам аз.
- Тя е луда.
Достатъчно!
Това семейство, този град говори с един глас!
Няма да има разногласие.
Стража! Отведете я. Пъхнете я в тъмницата.
Ще дойде създание, създание което яде хора!
Ще те изяде, татко! И теб!
И теб! И теб!
Ще изяде всички ви!
Всички ще умрем!
10 години минаха под стените на Троя.
Собствените ни градове се превръщаха в руини.
Хората бяха загубили всичките си мечти.
Бяха забравили как изглеждат собствените им жени.
Но аз не можех да забравя, и Агамамнон не забравяше,
така, че стояхме...
и стояхме.
Радвам се да чуя смях.Наистина.
Навън в лагера няма.
Хората искат да си ходят в къщи.
Менелай е прав.Ухажори тропат на вратата на жена ми.
От доста време си пуска уловките.
10 години са много време.
Трябва да завършим войната...
или да си отидем в къщи.
Така и ще направим.
-Какво ще направим?
Ще се бием... или ще отстъпваме?
И двете.
Когато се реши съдбата на Троя, искам да знам.
Изглеждаш тъжен.
Какво?
Послание.
Агамемнон предлага мир.
На каква цена?
Тази война продължи прекалено дълго.
Предлагам...
да преговаряме за приключването й.
Какви са условията?
Парис да се бие с Менелай.
Една битка.
Който спечели...
взима Елена.
Елена принадлежи на Троя.
Независино кой ще спечели,
ние ще си тръгнем.
Ако говориш вместо Менелай, ще трябва да се бия с теб.
Братко?
Предизвиквам те, Парис,
на живот и смърт...
за жена ми!
И за честа ми.
- Оръжието ти?
- Копие.
Приемам.
Принадлежаха на Атрей.
За него отмъщаваш днес.
Можеш ли да видиш бъдещето...
където някой безпомощен троянец...
скача върху гроба на великият Менелай...
и гордо разказва за този ден?
Можеш ли да видиш този ден, братко?
Можеш ли да си го представиш?
Отмъсти за Атрей!
Умри, троянецо.
Умри!
Боговете сигурно са на твоя страна.
И аз бих казал така.
Знам тази отрова.
Колко време имам?
Траките я използват за лов на маймуни.
Не е смъртоносна, просто...
-Не е честно.
Кълна се, че не знаех.
Кажи ми нещо.
Вярваш ли...
Вярваш ли, че я заслужаваш повече от мен?
Да.
Да.
Дадохме обет.
Срам ме е от начина по който...
по който се отнасях с нея.
Някакси чувствам,...
че не си като брат си.
Може да си забелязал нещо в Спарта преди да злоупотребиш с гостоприемството ми.
Имаш предвид, преди да ме убиеш.
Можеше и да те пусна.
Вероятно не.
Тя добре ли е?
Да.
Някога...
говорила ли е за мен?
Сега аз трябва да те питам нещо.
Агамемнон иска Троя, а не Елена.
Да.
Тогава защо се опитваме да се избиеме?
За да се забавлява.
Мислил ли си някога, че някой ден ще трябва да му се противопоставиш?
Можеш ли да ходиш?
Така мисля.
Жив си!
-Недоразумение.
Парис е жив!
Утре ще се бият пак.
Не. Ще приключим това днес.
Ще заема мястото на брат ми.
Хектор!
Предизвиквам те, Велики кралю Агамемнон!
Но този път без отрова!
Не можеш да ме смениш.Не мога да позволя да се биеш вместо мен.
Излизам за Троя.
- Ще се бия за страната си!
- Не и първородният ми син.
Хектор, аз трябва да довърша Агамемнон.
Това е моят път.
Ти си мой брат,
и аз с гордост ще следвам товя път.
Хектор, момчето ми умолявам те да се прибереш.
Излизам за Великият крал Агамемнон.
Последните 10 години не съм пронизвал нищо друго освен боклуци. Писна ми.
Жаден съм за кралска кръв.
Могъщи Ахиле! Елена не е твоя битка.
Не се бия за Елена.
-Тогава за какво?
За нещо което вие троянците никога няма да разберете.
Ахил се бие за собствената си гордост!
Не почита нищо друго освен собствения си образ в огледалото!
Жадува само слава. Ако не го нахраниш, ще умре!
Хектор, момчето ми, съжали майка си... и мен.
Умолявам те не оставяй славата си и собственият си жовот...
на това войнолюбиво куче!
Хвърляй пръв.
- Трябва да теглим жребий.
- Не.
Давай.
Чакам.
Трябваше да ме удариш когато имаше шанс.
- Не се бия по този начин!
- А аз да!
- Не!
Не.
Ахиле! Вземи мен!
Умри, Хектор!
Днес ще нахраня кучетата си със сина ви!
Утре ще погълнат Принц Парис!
- Касандра?
- Остави ме!
Парис вярва, че Афродита го пази.
Можеш ли да видиш...
-Ти донесе разруха в дома ми,
изби семейството ми, разруши светът ми,
и очакваш да утеша тревогите ти!
Как смееш!
- Брат ми е мъртъв.
- Да.
Това не беше въпрос.
Тогава знаеш защо съм тук.
Ще направя всичко, за да го спася. Всичко. Кажи ми какво да правя.
- Виж ме.
- Виждам те.
Виж ме.
Виж ме!
Ахил умира. Войната започва отначало. Аякс умира.
Одисей е ранен, Агамемнон също.
Когато слънцето залезе, само Менелай ще остане начело.
Парис няма да умре?
Не днес.
- Ами ако аз...
- Се предадеш?
Ако се предадеш на Агамемнон, гърците ще си тръгнат.
- А Парис?
- Ще живее.
Бързо, събуди принц Парис!
Господарю, жена ви напусна двореца.
Смели троянци, моля ви.
Благодаря ви от цялото си сърце.
Но това е тежест която трябва да нося сам.
Велики кралю на Микена,
дойдох, за да приключа войната.
Просто така?
Ще изпълня заповедта ви.
Заповедта ми?
Размяна.
Дъщерята на Зевс за тялото на Хектор.
Мислиш ли, че е достатъчно?
Мислиш ли, че дъщеря ми е умряла за нищо?
Така ли мислиш?
Това ли казваш?
Можеш ли да си представиш невинноста в очите й...
когато се пресегна към баща си?
Той я държа в ръцете си,
вдигна я.
Толкова изпълнена с доверие.
Сякаш той някакси е способен да върши добро.
И след това стреснатият поглед.
Можеш ли да си представиш?
Не.
Тогава ще ти обясня.
Няма да има размяна.
Не ти,
не Троя,
дори и собственият ми живот няма да оправи нещата.
Сега разбираш ли?
Да, разбирам.
Гневът ти унищожава светове,
но всъщност мразиш себе си.
Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил! Ахил!
Ахил! Ахил!
Агамемнон!
Ще приключим това сега! Точно тук, на живот и смърт!
Излизам за Великият крал Агамемнон!
- Парис!
- Това е Парис!
- След него!
Ти ме направи щастлив колкото хиляда живота.
Парис! Парис!
Парис.
Моля те остани.
Моля те остани.
Моля те. Моля те.
Богинята.
Той не повярва на пророчеството.
Винаги е виждал огън в сънищата на Касандра, като изгарящата му любов към теб.
Кралю, гърците отплават.
Възможно ли е?
Претърсете лагера им.
- Мамо!
- Какво има?
- Какво е това?
Никога не съм жиждал подобно нещо.
На гърците не може да се вярва, нито на даровете им.
Стрелци!
Изгорете го.
Благородни кралю,днес е ден на голяма мъка за теб.
Не трябва да прибързваме.
Каквото и да е това, може да е подарък...
почест за великите ездачи на Троя.
Ръцете направили това убиха синовете ми.
Какво казва?
Изглежда са го оставили като някакво жертвоприношение.
Ами създанието което са оставили? Защо е толкова голямо?
Подарък за богинята Атина.
Голям е, за да прави сянка над града ни.
Казва, че не можем да го вкараме през портите.
Така ли мислят?
Изкопайте го.
Толкова е голям!
Касандра?
Можеш ли да видиш какво става?
Виждам теб...
да следваш.
Какво следвам?
Кого? Къде отивам?
Където принадлежиш.
Принадлежа на Парис.
Предадох се. Не го спасих!
Отишла си,
но не си се предала, нали?
Нали?
Виждаш ли го?
Не. Още не.
Чувам ги да си играят.
Винаги мога да позная този сладък смях.
Малкият Хектор.
Виждаш ли ги?
Да, да, да. виждам ги.
Добре ли са?
Да, добре са.
Когато пораснат,
ще се гордееш с тях.
Ще бъдеш много, много горда.
Ти и даде толкова красиви деца.
Толкова красиви деца.
Свободни сме, приятелю.
Много добре, братовчеде.
Пощади кралицата ми.
Доведете я.
Господарю, оттук,.
Както казах,
без размени.
Не!
Не! Не! Не!
Остави я!
Елена.
Какво е направил?
Върви.
Върви бързо.
Клитемнестра.
Някога ти казах.
Не се бъркай!
Дойдох за Ифигения.
Не е тук.
Знам.
Дъщеря ми!
Дъщеря ми!
Войната бе водена от нации,
но хората бяха тези които платиха цената.
Тези които оцеляхме, останахме без спомен...
за срамът, нещастието и кръвопролитието Кралят е мъртъв!
В тези мрачни времена,
единственото което ни остана бе любовта,
единствения истински дар от боговете.
И ако любовта е истинска...
се надяваме и се молим...
боговете да ни дарят мир.
- Парис.
- Смела Елена.
Който и да си ти, вземи ме с теб.
Не мога.
Ще се видим ли отново?
Подготвям мястото ти.
Добре.
Мислиш ли, че бих те убил, Елена?
Няма да ти благодаря за живота си.
Разбирам.
Не мога да те обичам.
Какво ще правиш?
Ще те следвам.
Приемам.
превод StraightEse® StraightEse@hotmail.com