Gia (1998) Свали субтитрите
Пресъздаваме историята й тук според разказаното от хората, които я познаваха и според написаното в собствения й дневник.
По това време, всеки беше висок, слаб и рус.
Всеки позираше, всеки те гледаше.
Но Джия беше различна.
Тя беше първата, която-- която се раздвижи.
Всeки се опитва да го прави сега-- да те впечатли с определено поведение--
но тя го измисли.
Тя винаги следваше инстинктите си...
без значение къде я отвеждаха.
Това беше вероятно най-доброто и най-лошото нещо за нея.
С Джия, винаги ставаше дума за секс--
всеки поглед, всяко движение, всяка минута.
Всеки ден.
Секс.
Те й завиждаха. И все още й завиждат.
Затова казват онези неща.
Тя сваляше всеки, но беше наистина невинно.
В смисъл, никой никога не беше наистина обиден от това.
Не мисля, че това имаше нещо общо със секса.
Дори когато се чукаше, целта не беше секс.
Сексът не беше важен.
Да, знаех за наркотиците.
Страхувах се от наркотиците, от начина, по който хората ги използваха.
Просто всичко се случи толкова бързо.
Нали знеш, изведнъж, лицето й беше просто навсякъде.
Всеки модел си има своя момент-- имам предвид, тези които изобщо успяват.
А да бъдеш част от момента е всичко в модата.
Модата не е изкуство. Модата дори не е култура.
Модата е реклама...
а рекламата е пари.
И за всеки спечелен долар, някой трябва да плати.
Имало едно време, имало едно време.
Беше вълшебна приказка.
Беше. Беше приказка, която се случи наистина.
Имах две момчета, нали знаеш, но момчетата ги губиш.
Те заминават, оженват се за други жени. Няма ги.
Момиче имаш завинаги.
Когато Джия се роди, казах, "Тя е моя.
- Я се виж.
- Цялата моя."
Погледни ме.
Я ни виж.
Я колко сме хубави.
Аз ли съм—аз ли съм най-красивото, най-красиво момиче?
Да. Ти си наистина най-красивата. Да.
- Къде беше по дяволите?
- Навън.
- Навън? Навън? Къде навън?
- Навън.
O, Джо, не започвай.
Не ми казвай, "Не започвай." Къде навън? Кажи ми къде беше.
- Джо, говори по-тихо.
- Не ми казвай да говоря по-тихо.
- Децата знаят, че беше навън цяла нощ.
- Престани!
- Кажи им къде беше.
- Не съм в настроение за това тази нощ.
Не си в настроение, а?
- Просто ме остави на мира.
- С кой беше Катлийн?
- Не е твоя работа.
- Не ми казвай това, шибана курво.
- Излез от кухнята.
- Нека да видя. Той чука ли те?
- Къде? Нека да почувствам!
- Прасе! Махни си ръцете!
- Кой още е бил там вътре освен мен?
- Махни си ръцете от мен, глупако.
- Кой още, а?
- Знаеш ли как ме караш да се чувствам?
- Караш ме да искам да умра. Знаеш ли?
- Искаш да умреш? Не!
Не умирай, докато аз не ти кажа, че можеш да умреш. Чуваш ли ме?
Тогава умираш!
Ето, вземи това и го сложи в колата. Аз ще задържа другото.
Имало едно време...
в едно кралство далеч, много далеч...
живееше едно младо момиче...
чиято коса беше от злато.
Когато хората в селото я видяха, казаха...
"O, колко е красива."
Една пържола с кашкавал, едно кюфте, една наденица.
Ще се върна до 4:00. Постарай се да не подпалиш сградата.
- Джия, ти оставаш шеф.
- Добре, шефе.
Ей, вземи храната. Върви, хайде, изчезвай.
- Поеми касата.
- Аз отговарям!
- Името ти Джия ли е?
- Да.
- Имаш ли огънче?
- Престани да се ебаваш.
Виждал съм те в квартала няколко пъти...
- и--
- Нервна ли си?
Да.
Аз ли те карам да се чувстваш нервна?
Да.
Ами, добре, защото това е идеята.
- Кое?
- Плашиш хората...
и тогава те не виждат колко си уплашен ти.
Ти уплашен/а ли си?
Как се казваш?
Ти Джей. Том Джуниър...
но ми викат Ти Джей.
Ти Джей и Джия.
Харесва ми. Хайде.
- Тръгвам.
- Чакай малко. Къде отиваш?
Аз съм шеф, и тръгвам.
- Това ли са Byrds?
- Толкова са готини.
Eee, стига де. Oоо, разбий ме.
75 цента?
Красиво е. Красиво. Много красиво.
Здравейте, дами.
Може ли да взема това? Хайде.
- Татуировка? Ще се татуираш сега?
- Татуировки. Татуирай се.
Не, ти се татуирай.
- Няма да се татуирам.
- Е, хайде де. Какво?
Погледни тази коса. Прекрасна е.
Искаш татуировка сега?
Можеше да бъде много забавна.
Кой гледаш, него или мен?
O, не бих могъл да говоря за секса.
Имам предвид, как бих могъл аз да знам?
Ако питате мен, тя никога с никой не прави секс наистина.
Но наистина обичаше да я снимат...
и хората обичаха да я снимат и да правят малки неща за нея.
Тя мразеше да бъде снимана.
Трябваше да тичаш след нея и да я вържеш.
След това трябваше да минеш през дрехите и нещата в косата й.
Но тя беше специална.
Да вървим.
Идвам, идвам.
Добре, да тръгваме.
И те й показаха една красива къща...
на планетата Марс.
И казаха, "Ела и живей тук завинаги."
А младото момиче каза...
"Oо, Марс е планета, където животът е различен--
сигурен, чист и красив."
Но—Но как се стига дотам?
Къде можеш да намериш такси? Кой автобус взимаш?
Добре? А как разбираш, че си там, когато си там?
Филаделфия не беше готова за това.
Но Ню Йорк беше.
Беше подходящият момент...
а да си част от момента е всичко в модата.
Но, разбира се, колкото повече си част от момента...
толкова по-бързо ставаш част от миналото.
Добре, хайде да свършваме с това.
Просто влез там вътре и се опитай да си мила.
- Мила? Мила.
- Да.
Кой знае? Може би ще те харесат.
- Ти си много харесвано момиче.
- Шибай се.
Здравейте.
Тук съм да се видя с Уилхемина Купър.
Останалата част от света е тук също затова, но те са далеч преди теб, скъпа.
Седни.
Аз имам среща.
Изчакайте, моля.
Разбира се, че имаш.
11:00, Джия Мари Каранги.
Джи какво?
Добре.
Там. Джия. Просто заеби останалото. Викай ми Джия.
Мислиш ли, че можеш да запомниш това, скъпа?
Да? Яко. Сега кажи на кучката, че съм тук.
Вече видях снимките, мила. Морийс ги изпрати.
Исках да видя нещата в действителност.
Ами, това е то.
Да със сигурност.
Ти практичести докара сърдечен удар на секретарката ми.
Да, ами, виж.
Това беше безплатно пътуване до Ню Йорк...
и ако знаех, че търсиш шибаната Марша Брейди...
Щях да си остана в къщи.
Откъде знаеш какво търся?
- Погледни ме.
- Гледам, гледам.
Знаеш ли, да се обличаш като уличница-моторджийка...
е донякъде интересно за 17-годишно момиче.
Да говориш като такава, обаче, не е.
Всъщност, говоренето като цяло не се изисква наистина в тази професия...
даже не се поощрява.
Ако имаш нещо да казваш, го казваш чрез фотоапарата...
имиджът, а...
и да се надяваме крайния резултат.
Какво излиза от устата ти е абсолютно без значение.
Разбрано?
Слушам.
Сега, това е кариера.
Това е бъдеще.
Това е живот...
ако го искаш.
Това значи ли, че можеш да ми намериш работа?
Аз ти осигурявам интервютата.
Ти си намираш работата.
И вярвам, че ще си намериш.
Скъпо Дневниче, това е животът ми.
Отиди да се видиш с Young & Rubicom, 9:45.
Отиди да срещнеш с хората от Revlon, 11:15.
Срещни се с Деми Мур, Боб Стоун, Някой си Малоуински...
и "Изчезвай, скъпа. Не си каквото търсим."
- Следващия!
- Благодаря ти и майната ти. Чао.
О, да, отивам да видя, отивам да видя. Никой не вижда мен.
"Ей, парче месо, ела тука. Покажи ми чантата си."
И си пъхат пръста в теб.
"Искам просто да пробвам температурата ти."
Ходи виж, ходи виж, ходи виж, ходи виж някой друг.
Не съм добра в това. Изобщо не съм добра в това.
Но дори ако си добра в това, в какво, точно, си добра?
- Не можеш да го зарежеш сега.
- Трябва да тръгвам.
Какво, какво? За Филаделфия?
- За какво?
- Имам работа.
Трябва да тръгвам.
Все пак, някой трябва да се грижи за мен. Аз съм просто дете.
Глупости.
Какво има във Филаделфия, което да е по-важно от мен?
- Не прави това.
- Да не правя какво?
Не се преструвай, че ще правиш нещо, когато знаеш, че няма да правиш нищо.
Какво няма да правя?
Какво друго?
Какво?
- Знаеш ли какво искам?
- Какво?
Какво?
Как си пасват?
Това възбужда ли те?
Да.
- Донякъде.
- Добре.
Ела тук.
- Някога правила ли си секс с мъж?
- Да.
Веднъж.
И?
И можеше да направиш същото с немска овчарка.
Скъпо дневниче, това е още един ден в живота.
Животът е като книга. Книгата е като кутия.
Кутията има шест страни, отвътре и отвън.
Така че, как стигаш до това, което е вътре?
Как изваждаш навън това, което е вътре?
Имало едно време, едно много красиво момиче...
което живяло в красива кутия и всички я обичали.
- Да, ало?
- Здравей?
- Какво?
- Кой, по дяволите, е това?
- Уили?
- Кой е?
- За бога.
- Не можах да спя.
- Посред нощ.
- Много е късно.
- Знам.
- По дяволите.
Това съпругът ти ли е?
- Да.
- Пиян ли е?
Да.
Вярно ли е, че пие? Така казват всички.
А става ли буен?
Какво искаш, Джия?
Ако някога ти посегне, мамка му, ще го убия.
Защо не можеш да спиш?
Искаш ли да дойда при теб?
Нервна си заради утре.
Да, нервна съм.
Е, всеки е нервен на първите си снимки.
Ще се оправиш.
Да, просто не знам какво да правя. Знаеш ли?
Оправи ли си дебелото черво?
Да.
Добре.
Лягай си сега. Вземи половин...
Нембутал-- жълтото и черното.
Ще се оправиш.
- Просто бъди себе си.
- Да, добре.
Какво е това?
O, мила...
ако можех да отговоря на теб или на мен...
ами, животът на тази планета би бил много различно предложение.
Та й казвам, "Виж...
познавам Келвин...
и го питах за теб...
а той не знаеше кой си."
- Тя е такава лъжкиня.
- Oоо, човече.
Извенете, може ли да ви помогна?
Да, да. Може ли още кафе, моля?
- Ти ли си Джия?
- Да, аз съм.
Закъсня. Ходи си измий лицето.
Вече го направих. И на мен ми е приятно да те видя.
Какво по дяволите ще правя с теб?
Сетих се.
Не знам. Аз съм просто едно тъпо момиче от Филаделфия.
O, боже, тя е звяр.
Тя ме плаши.
O, Филип, тя напомня ли ти на майка ти?
Не, напомня ми на брат ми.
Той е в затвора сега, благодаря на бога.
Добре.
Какво?
Чудесно е.
Нека видим това лице.
Проверявам да видя дали имаш нужда от пинсети.
- Аз съм се почиствала с пинсети.
- Аз съм Линда.
Приятно ми е да се запознаем.
Ужасно.
Абсолютно отвратително.
Повече зъби.
Всяка снимка дава обещание, а обещанието никога не се спазва.
Изглеждай сякаш ти е повреден мозъка.
Ето това прави една снимка добра.
А ако обещанието е секс...
- тогава наистина имаш нещо.
- Добре.
Прекрасно.
Ами...
всичко това беше глупост.
- Шибай се.
- Сега можем да си платим наема.
Кой иска да остане и да прави малко изкуство?
Какво е изкуство?
Запази си физиономията, свали си дрехите.
Не, благодаря. Аз изчезвам.
Махам се. До скоро.
Ще остана ако Линда остане.
- Линда, любима?
- Да.
Ходи застани до оградата.
- Искаш ли ме в снимката?
- Да, да, да.
И си свали дрехите.
Сексът—Сексът беше наистина лесен. Наистина.
Сексът беше навсякъде. Той наистина нямаше много значение.
Любовта беше трудното нещо за намиране.
Дори ако я търсиш, което правеха не толкова много хора.
Дори ако я намериш...
което правеха не толкова много хора...
дори ако беше точно пред теб...
как би могъл да я различиш сред целия този секс?
Ей, къде отиваш?
Какво стана? Какъв е проблема?
Не носиш никакви дрехи.
Не сменяй темата.
Имам си приятел.
И какво?
Така че трябва да тръгвам.
Трябва да тръгвам, трябва да тръгвам. Всеки трябва да тръгва.
Къде отиват всички, мамка му, когато трябва да тръгват?
Ти—Ти и аз имахме--
Имам предвид, че беше-- имах--
Много съм честен наистина.
И аз също.
Да, виждам.
Моля те, не тръгвай.
Моля те, не тръгвай. Моля те, ще ти направя закуска.
Хайде.
- Надолу ли отиваш?
- Не.
- Да.
- Не!
Не, не. Какво правиш? Не.
- Толкова съжалявам, толкова съжалявам.
- Линда!
Ще ти се обадя.
Беше като кученце.
Обичай ме, обичай ме, обичай ме.
Така и направих.
Постъпих правилно.
Изключителен, като феноменален...
като златна мина.
Въпреки това, уязвим, млад, стар...
упадъчен, невинен...
мъжки, женски.
Изглеждаш сякаш не ти пука изобщо.
Срещнах някого, някой, за който наистина ме е грижа.
Добре. Браво на теб.
Поеми си дълбоко дъх, мила.
Ще участваш в най-важното нещо в живота си.
Паоло.
Спусни шибания подвижен мост. Дай ми няколко от тези билети за пиене.
И за мен винаги е удоволствие да те видя, Стефи, а това трябва да е Джия.
Откъде знаеш името ми?
Аз съм бог, знам всичко.
Виждаш ли, дори бог ти знае името.
С такова лице, тя няма нужда от име.
Всъщност, Тони, лицето ми е малко по-нагоре.
По всяко време, Джия, по всяко време.
Престани да си язвителен, Тони.
Това е нещо, което трябва да взимаш-- успокоителни и шампанско.
Много богат.
Ооо, веднъж го изчуках в кола.
Не мога да си спомня точно колко бързо се движехме.
Това е Стан Джирарди. Правеше го с Шерил, но той е лесен.
Ooо, Джо Джеймисън. Красив, но гей.
Не че това би могло някога да ме спре.
Малко език в задника му...
и целият е твой.
Ти си ебати мръсницата, нали?
Понякога не го вярвам, но всичко е истинско.
Добре, свършваме.
- От лявата ти страна.
- Кой беше това?
Нямам представа.
Аз съм наистина най-красивото, най-красивото момиче. Аз съм наистина това.
Не, тя е нова, съвсем нова. Трябва да я видиш. Ще я харесаш.
- Тя е на корицата.
- Джия, да.
Няма фамилия. Просто Джия.
Скучно.
Изтъркано.
Дебело.
Скучно.
Твърде тъпо.
За зимата, имаме нужда от свежа плът.
Трябва ни някоя с кръв във вените й.
Не само масло за почерняване и минерална вода.
O, Господи, толкова ми е писнало лицето й.
- Коя е тази?
- Едно от новите момичета на Уилхемина, Джия.
Това е свежа плът.
Това е млада плът. Жива е.
Зимата има нужда от много плът-- меки кафяви нюанси, червени, големи животински следи.
Това е то. Да!
Тъкмо го купих. Какво мислиш?
- Ихаааа.
- "Ихааа"?
Искаш ли да се повозиш?
- Не знам.
- Oхо, охо, искаш. Хайде.
Yes! Да!
- Къде отиваме? Какво?
- Филаделфия.
- Дръж се!
- Държа се!
Да?
Здрасти, Катлийн.
Боже мой.
O, боже мой! Хайде влизайте.
- Хайде.
- Това е приятелката ми, Линда.
Линда? Да, здравей. O, боже мой. O, боже мой.
Е, разкажи ми за Ню Йорк.
O, боже, беше като да видиш старо гадже.
O, да, тя ми каза всички клюки за всички модели.
Знаеш ли кой е имал лоша кожа и кой гадна коса.
Тя ми каза за нещата, които правеха.
А местата, където ходеха-- O, боже мой.
O, боже мой!
Ти си на корицата на Вог! Не мога да повярвам.
O, господи, не е ли прекрасно това?
O, скъпа.
Е, какво друга става, а? Имаш ли си приятел?
Ъъ, не. Линда си има приятел.
O, така ли? Ами, това е хубаво.
- Аз си имам приятелка.
- O, да, това също е хубаво...
въпреки че не е същото нещо, нали?
А ние никога не говорихме за миналото. То беше приключило.
Миналото си е минало. Тя никога не го обсъди с мен.
Сякаш не съществуваше-- всички тези години.
Сякаш изобщо не съществуваше.
Запазих всичко, което ми прати.
Запазвам всяко нещо, което някога си докосвала...
откакто беше бебе.
Какво имам? O, да, o, да.
Дневникът ми.
Имало едно време--
"Имало едно време, едно момиче със златиста коса...
което отиде да живее в една хубава къща."
Винаги същата история.
Винаги различна, винаги същата.
Винаги същата.
Може ли да видя?
Да.
Понякога си мисля, че тя беше различен човек за всеки.
Понякога знаех коя е.
Понякога не знаех.
Който и да се опита да ти каже каква точно беше тя...
те не я познаваха изобщо.
Ние правехме всичко заедно. Даа, в онези дни.
О, да, всичко.
Добре.
Това е--
Какво мога да кажа? Това си ти.
Открих го за нула време.
Eто така изглежда.
Значи, аз стоях в средата на хола...
и вратата на банята се отваря.
- Да?
- Кой е това?
Кой?
Започнах да пътувам до Ню Йорк редовно след това.
Тя искаше да съм там. Искаше да съм там през цялото време.
Не можех, защото имах съпруг, имах дом.
Не, не червени. Жълти. Жълти рози.
Но отивах, и оставах за, може би, една седмица.
Понякога оставах две.
Любов за теб, Джия.
Изпращаш цветя на момиче?
- Заповядайте, госпожице.
- Здравей. Взех ги. Благодаря.
Боже, още един ли?
- Кой е умрял?
- Не е твоя работа.
Да не чукаш някой цветар зад гърба ми?
Да. Златния цветар с летящите обувки.
Здрасти.
Обаждам ти се от седмици.
Здрасти, Джия.
- Това е приятелят ми, Били.
- Здрасти. Много съм зле.
- Искаш ли да влезеш?
- Не мисля, че е добра идея.
Защо не?
Наистина си красива.
Ти си модел, нали?
Защо? Тъпа ли изглеждам?
- Трябва да работя утре.
- Хайде де, рано е.
Може би—може би бихме могли да се забавляваме.
Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал.
Ела с мен.
Не мога.
Ще се видим.
Какво беше това, мамка му?
Погледни цветаря.
Не мога да остана!
Ще се върна, но сега трябва да си ходя в къши.
Ще се върна.
Ако имаш нужда от мен, просто ми се обади.
Имам нужда от теб. Имам нужда от теб сега.
Трябва да си тук сега!
Когато се нуждая от теб, се нуждая! Сега! Имам нужда от теб, мамо!
Слушай ме. Ти си голямо момиче, нали?
- Моля те! Моля те!
- Дръж се като голямо момиче.
Трябва. А ти си голямо момиче.
Така че, бъди моето голямо момиче.
Сега ме слушай.
Трябва да си ходя в къщи.
Трябва.
Добре. Добре!
- Излизай!
- Добре, чакай сега.
- Махай се, мамка ти!
- Не, не така.
Да, така! Излизай! Там. Тръгвай!
- За бога.
- Излизай!
- Не по този начин, не така.
- Да, така. Излизай, мамка ти!
- Виж.
- Там, излизай!
- Добре. Добре, добре, добре. Добре.
- Върви, върви!
- Добре де.
- Излизай!
Това е.
Това--
Заета е със 16 фотосеанса тази седмица, но ще видя какво мога да направя.
И ти намираш форми...
Кажи на Скавуло, че може да я има--
от центъра на цялата тази изморена, стара красота.
Да ги засрамим.
Извинете? Уморена, стара красота?
Може да имате Реней. Знам, че искаш Джия, но не можеш да я имаш. Не до юни.
Тази малка тъпачка не стои пред мен. Разбра ли?
Аз съм настрани, или ходя.
Да, аз също.
С тази рокля изглежда ли ми дебел гъза?
Задникът ти е дебел, скъпа.
А аз не искам да стоя до нейния дебел гъз.
Знам.
Животът е толкова разочароващ.
Ето те.
Ти дойде.
Тук си. Това е твоят момент.
Какво имаш?
Боли те.
Когато имаш всичко...
какво имаш?
Нямаш нищо.
Когато всичко е наред, нищо не е наред.
Разочароващо е. Объркващо.
Това е животът. Какво можеш да направиш?
Хората продължават да си отиват от мен. Това боли.
Работи.
Работи. Ти имаш дарба.
Използвай я.
Животът ще бъде там по-късно.
Когато си работила и живяла...
и знаеш коя си, животът е лесен.
Работи.
Това е единственият отговор, който знам.
Трябваше да съм рок-звезда.
Но не мога да пея.
Работи сега.
Можеш да живееш по-късно.
Би казал каквото и да е, за да получиш тези кадри.
- Да.
- Да.
В този случай, казвам истината.
Миличка.
Ето каква е работата сега. Вие, момичета, всички мразите Джия...
защото тя е толкова по-красива от вас останалите.
Вие всички сте толкова скучни.
Тя е толкова вълнуваща.
Ако не ти харесва, моля те, изчезни от моя свят!
Не, съжалявам, тя не е на разположение.
Знам, скъпи. Не можеш да получиш--
И тя отиде да живее в една хубава къща...
и всички хора я обичаха, и тя беше много, много щастлива.
Не, тя беше на път към Рим тогава. Снима за Версаче в Милано...
и Ив Сен Лоран в Париж.
Пери я нае за единственото турне, което тя прави.
Но хората в селото бяха много бедни...
и всяка нощ, те се промъкваха в къщата, където спеше момичето...
и отрязваха парче от златистата й коса...
и го продаваха за пари.
"Тя никога дори не забелязва," казваха.
И така, цялото злато изчезна от главата й.
Това и истинска приказка за Пепеляшка.
Кажи му да побърза. Къде са ми билетите?
Напрегната си.
Ето. Пробвай малко от това.
Какво? Какво е то?
Отговорът на всичките ти молитви.
Единственото нещо, което трябва да запомниш е, че не става въпрос за теб.
Не става въпрос за теб. Не си ти това, което те търсят.
Не става дума за теб.
Аз стоя зад това. Разбирам.
Скъпа, това е добре. Толкова се радвам за това.
Защото ако оставиш нещата да се въртят около теб, ще се прецакаш, да знаеш.
Така че трябва да стоиш настрана от това, което става...
и трябва да си някъде другаде.
Да ама не знам къде е това някъде другаде?
Нито пък как да го направя.
Скъпа, можеш да правиш каквото си поискаш сега.
Така ли? И какво искам?
Какво искам ли?
Аз ще съм крал, а ти кралица.
Знаеш ли, не мисля, че една жена е наистина жена...
освен ако не е блондинка.
Отговорът е толкова обширен.
Никога не съм виждал нещо като това.
И толкова бърз, а?
Около един милион хора искат да те снимат този месец.
Ще кръстим една цяла телефонна линия на теб.
Бих могла да науча фотографията.
Би могло да е нещо, което искам.
Бих могла да снимам деца.
Бих могла да имам свои деца.
Ще им давам жълти рози.
И ако станат твърде шумни, ще ги сложа просто на някое тихо място.
Ще ги сложа във фурната.
И ще ги целувам всеки ден...
и ще им кажа, "Не трябва да бъдете някой...
защото, знам, че ако си някой, така или иначе си никой."
Вие винаги ще бъдете някой за мен.
А от гледна точка на финансите, с внезапното заболяване на Уилхемина Купър...
която все още е в болница в Манхатън...
модели и агенти се конкурират за най-добрия талант и най-високите хонорари.
С последните новини за инфлацията, облигациите си възстановиха стойностите днес...
в противоречие на речта на президента.
Повече новини след малко.
Тя се спрява добре. Нали знаеш, правят й още тестове.
Може би след ден-два ще знаем нещо.
Ела, трябва да ми помогнеш тук. Под голямо напрежение съм.
Не мога да ти дам никакви отговори.
Мислих много за теб напоследък.
Ужасно е, ужасно, нали?
Майк Мансфийлд, отваря новата агенция Ларго.
Какво мислиш да правиш сега?
Какво имаш предвид?
Мии.., ти си специално момиче...
със специални проблеми.
Мисля, че се нуждаеш от специално внимание.
Би могла да отидеш във Форд.
Винаги мошеж да отидеш при онзи задник от Елит.
Но мисля, че трябва серизно да си помислиш да дойдеш с мен.
Защо? Защо да напусна Уили?
Трябва да започнеш да мислиш за себе си. Трябва да си твърда.
Това е бизнес, а в този бизнес...
не можеш да бъдеш представяна от умряла жена.
Извинявай.
Защо не ми се обадиш?
Да, мила, знам че е толкова неудобно.
Донеси ми копие от листа с обажданията и кажи на Фреди, че искам да говоря с него.
- Готово. Аз ще се погрижа за това.
- Джия, мила, целуни ме.
Да, аз също трябва да вървя.
Приятно пътуване. Кажи на Крисчън да се държи добре.
Чао, мила.
- Изтощена съм.
- Аз също.
Ела тук, ела тук, ела тук.
Мислех, че си болна.
Болна съм, мила, болна и уморена...
но не е сериозно.
- Аз също съм уморена.
- Ти?
Да.
Мисля, че искам да спра за малко.
Знаеш ли, необходимо ми е известно време да помисля.
Да, но не сега, мила.
Достатъчно време за почивка когато си под земята.
Ти въртиш...
целия свят...
на пръста си.
Трябва да си силна. Улови момента.
Защото ако не го направиш...
винаги има друго момиче, което чака точно за теб...
което диша във врата ти.
Хайде.
Знам. Знам, че е трудно.
Можем да го направим.
Ти и аз зедно.
Тя наистина изглеждаше мъртва, нали?
Най-хубавото нещо за живота след смъртта е, че на никой не му пука как изглеждаш.
Като едно обикновено момиче.
Твърде богата и твърде слаба.
- Нямах представа, че е толкова болна.
- Никога не можеш да го определиш при Германците.
Боже!
Чудесно. Това е прекрасно.
Наистина добре. Яко.
Можеш ли да си завъртиш очите малко, така че да можем да видим бялото?
- Трябва ни сепуко поглед.
- Какво е това?
Японско. Съжалявам, означава, че си полумъртва.
- Аз съм там.
- Знам, чудесно е.
Справяш се толкова добре.
Наистина, изглеждаш супер.
O, боже мой. Ти просто почти повърна ли?
Наистина съм зле.
- Можеш ли да отидеш до центъра, заради мен?
- Не повръщай върху тази рокля.
Прсто—ми е лошо. Отиди до центъра.
Добре? Има едно място за мексиканска храна и питай за Сателита или Богаташчето.
Добре? Да?
- Вземаш хероин, нали?
- Съжалявам.
O, не, става, става. Малко смърт около очите.
Добре, прекрасно. Невероятно. Чудесно. Добре.
Това наистина е чудесно. O, жестоко е.
Фантастично. Точно до мотора. Добре. Лошо момиче, лошо момиче.
Добре.
Да, точно така. Чудесно.
Добре. Прекрасно.
- Тя не е на себе, мамка му?
- Може ли Шерил Тийгс да го направи?
Не мисля.
Върви.
Ей, почакай! Ей, къде отиваш?
Ей, къде е Сателитът? Тук ли е?
Ела тук.
Мамка му.
Ей, ти, кучко.
Къде е Сателитът?
Къде е Сателитът?
Зле ми е, шибани наркомани. Зле ми е! Къде е той?
Прави доставка.
- Някой има ли нещо? Моля ви!
- Ще ти дам моята спринцовка.
Не се боцкам. Имате ли нещо друго сухо?
Не, човече.
Всичко, което имам е тук вътре.
Не мога.
- Добре, щом не го искаш.
- Чакай.
Искам го. Ще го направиш ли ти? Можеш ли?
Да, ще го направя.
Ще боли.
Няма болка.
Благодаря ти.
Не се страхувай, бейби.
Ще те заведа вкъщи.
O, боже.
O, боже мой.
Мислех си за теб.
Добре ли си?
Гаджето ти тук ли е?
Нямам вече гадже.
Цялата съм мръсна.
Страхувах се от наркотиците.
Начинът, по който хората ги взимаха.
Казах й това. Имам предвид, че тя го знаеше.
Страхувах се от много неща.
Но тя обеща...
и аз й повярвах.
И повярвах, че бихме могли да оправим нещата.
Повярвах, защото и двамата го искахме толкова много, че бихме могли да го направим.
Бихме могли--
И го направихме.
Наистина успяхме да го направим.
Идваш си вкъщи?
Просто ей така изведнъж си идваш вкъщи?
Просто ей така ми се обаждаш?
Ти си голяма работа, наистина.
Филаделфия?
Кучката е във Филаделфия?
Аз се съсипвам, като се опитвам тази агенция да съществува...
което не е лесно...
откакто жена ми с предсмъртния си дъх ме прецака като ми отне 50% от фирмата.
Шибани жени.
А сега ти ми казваш, че тази малка...
каквато и да е просто изчезва.
Надявам се, мамка му, да умре във Филаделфия.
Това е 21-дневна програма.
Твоя отговорност е да идваш тук всеки ден и да взимаш Методон.
Добре. Изпий водата.
Това е добре.
Искам да изпиеш водата.
И се подпиши до този ред.
Добре.
Дуейн Кинг.
Ето те, Мистър Дуудикинс. Пресен от фурната.
Благодаря, Мистър Дуудикинс.
Бих могла да го направя, знаеш го?
Бих могла да съм шибана домакиня.
Бих била много щастлива.
Много е депресиращ този апартамент.
Добре, добре. "Млъкни, мамо."
Е, Линда ще се връща ли тази вечер...
или остава в Ню Йорк?
Не знам. Ако работи докъсно, ще остане там.
Мразя това, което този Методон прави с раменете ти.
Те стояха толкова изправени, толкова красиви.
Хайде.
Трябва да следиш също теглото си.
Нали искаш да изглеждаш добре, когато се върнеш пак на работа.
- Няма да се връщам на работа.
- Добре.
- Не мога.
- Добре.
Разбираш ли го?
Това зависи от теб, нали знаеш.
Но просто изчакай. Ще видиш.
Здравейте, това е Линда. Не съм тук. Оставете съобщение.
Здрасти, Ду-ду. Аз съм.
Звънях ти цяла нощ. Къде си?
- Линда?
- Ехо?
- Кой е това?
- Били е. Кой е?
Мамка му! Мамка му, Джия!
O, боже мой, тя влезе в къщата ми.
Открадна малко пари.
Открадна бижута. Купи наркотици...
и след това тръгна с колата като луда.
Беше невероятно.
Тя ми взе годежния пръстен!
- Спрете колата и отбийте встрани.
- А лъжите.
Нали знаеш старата шега, как можеш да разбереш кога един наркоман лъже?
Устните й се движат.
Не е смешно.
Излезте от колата.
- Защо ме преследвате? Луди ли сте?
- Госпожице--
Опитвам се да стигна до Ню Йорк, а вие, мамка му, ме преследвате?
- Добре, госпожо. Успокойте се.
- Какво ви има?
- Боже! Какво?
- Г-жо?
Какво по—- просто се отдръпни, чу ли? Боже!
- Г-жо?
- Трябва да тръгвам.
Защото ме арестуваха за нищо, ето защо.
Това са сериозни обвинения. Безразсъдно шофиране.
- Това е съпротива при арест.
- Проклятие! Не съм виновна аз!
Нито пък аз!
Той беше там и изнасяше нещо от апартамента ми!
Аз дори не бях там! Пътувах обратно насам!
Слава Богу, защото иначе, щеше още да си в затвора.
Трябва да се връщам на работа.
Знам какво ще кажеш, но имам нужда от парите.
Престани!
Нуждая се от парите, за да мога да съм с теб, защото не мога да живея така.
Разбра ли? Не мога да живея така.
А аз не мога да живея без теб.
Искаш ли да дойдеш в Ларго сега.
Това е, защото всеки друг се плаши да подпише с теб ли?
Не, не съм питал никой друг.
Тогава защо мен?
Защото ти си алчна шибанячка...
и ще ми донесеш повече пари от всеки друг.
Това е истината.
Така че нека бъда искрен с теб.
Всеки знае за проблема с наркотиците.
Не беше много дискретна.
Е, сега съм чиста...
и искам да работя.
Дай да видя ръцете ти.
Не ти трябват ръцете ми. А лицето ми...
и циците ми.
А те са добре.
Правим нещо телевизионно за моделите.
Искам да участваш.
Искам да изглеждаш по-красива...
отколкото някога си изглеждала.
И искам да кажеш на света...
че си имала проблем с наркотиците и сега нямаш.
Сега си едно добро малко момиче.
Ако направиш това...
имаме сделка.
Добре.
Добре.
- Не мога да направя това.
- Разбира се, че можеш.
Аз съм модел. Не говоря.
От мен не се очаква да говоря. Очаква се просто да изглеждам красива.
Ти си красива.
Ти ме правиш красива.
Ехооо.
Окей. Всички сме готови.
Ще те запиша как се гримираш. Нещо като преди и след снимките.
- Чудесно.
- Имаме също няколко интервюта...
подготвени с твоите приятели, семейството ти, майка ти.
Ще включите майка ми в това?
- Да, със сигурност.
- Е, това ще бъде интересно.
- Готова ли си?
- Да.
Добре.
- Трябва само да отида до банята.
- Разбира се.
Ей, хора защо не дойдете тук? Това е което искам.
И как започнаха нещата за теб като модел?
Започнах да работя с много добри хора.
Много от тях. Много бързо, всъщност.
Не се изградих в това да бъдеш модел.
Аз просто някак станах една от тях.
Как ти се отрази това?
Когато си млад, невинаги знаеш.
Трудно е да се направи разликата между...
реално и нереално.
В един момент ти...
попадна някак в средата на наркотиците, нали?
Да, би могъл да кажеш, че стана така.
Но сега се оттърва от тях, нали?
Определено, свободна съм от тях.
Не бих била тук точно сега, говорейки с всички вас, ако не бях.
Щастлива ли си от успеха си?
Ти щастлив ли си от успеха си?
Да.
Ами, да.
Поколеба се.
Просто исках да помисля за това. Но, аз съм определена щастлива от него.
Добре. Благодаря ти.
Да, благодаря ти.
Мамка му! Какво по дяволите?
Аз, сякаш, ритнах задника на Спайдър Мен!
Съжалявам.
Просто исках да те накарам да се усмихнеш.
Добре.
Добре, аз тръгвам. Последен шанс.
Тръгвам през входната врата.
Не мога да го направя.
Не казвай това. Просто кажи, че ще ме видиш утре.
- Не, няма да ме видиш утре.
- Не казвай това!
Имахме уговорка. Направихме сделка.
Обичам те.
Не, не ме обичаш.
Добре. Не те обичам. Не те обичам.
Какъв си ти, а? Да не си нещо като шибан полицай?
Ще ме съдиш ли? Взех само една линия.
Една линия.
Какъв е големия проблем?
Какво ще кажеш за вчера? А за онзи ден?
Нищо.
Не съм взимала нищо. Обещавам.
Моля те, не ме оставяй.
Не ти вярвам.
Не ми вярваш, защото не искаш да ми повярваш, нали?
Защото не ти пука! Защото просто искаше да кажеш...
"Аз съм шибан модел!"
Не те е грижа за мен изобщо, нали?
Нали? Кажи ми, че не те е грижа! Кажи, "Не ми пука!"
Моля те. Съжалявам.
Нуждая се толкова много от теб. Не ме карай да правя това.
Не те карам да правиш нищо.
Искаше ми се да можех.
Можеш.
Би могъл да се грижиш за мен.
Имаш ли 30 долара?
Нямам никакви пари.
Не знам защо. Никога нямам.
Никога не съм имала никакви пари.
В чорапа ми.
- Това е, което те кара да правиш всичко.
- Не, не е.
Не съм аз. Не си ти. А това.
Тези лайна те държат.
- Избирай.
- Хайде.
Това или мен.
Пръстът ти.
Коленете ти.
Кожата ти.
Пръстите на краката ти.
Обичам те.
Промяна.
С нея е свършено.
Сега е само въпрос на време.
Ей, хайде.
- Здрасти.
- Да, ти си.
Изпусна това, скъпа.
Искаш ли да дойдеш и да довършиш този провал?
Изглеждаш толкова красива.
Благодаря.
Обичам те.
Знам. Ти обичаш всеки.
Джия, слушай ме. Опитвам се да те накарам да работиш.
Но сега са само пролетни неща.
Всеки иска блондинките със слънчев загар и леки рокли.
Съжалявам. Не, видът ти не е пролетен.
Видът ти е като на шибана атомна зима, а никой не иска това.
Затвори телефона.
Толкова съм напрегната.
Рон, можеш ли да използваш малко от тези шибани мускули?
Толкова съм напрегната.
"Когато ме целува, усещам ветровете от четирите посоки да духат в лицето ми.
Но какво правиш със жена, която няма любов за теб?
Тя е моята изгубена пленничка...
и стига вече лъжи зад гърба ми."
Аз написах това за теб.
- Защо я изпратиха?
- Защото аз помолих за нея.
- Така ли?
- Така.
Ние ги използваме докрай...
и ги изхвърляме.
Къде ми е ножът?
Не съм го виждал.
Кой ми взе шибания нож?
Да не би да изглеждам като шибан терорист? Смешно ли е?
Какво, по дяволите, не е наред с вас, хора? Разкарайте се от мен!
Изчезвай! Къде ми е ножът?
Ето го.
Знаеш ли, не можеш да правиш така.
Не можеш да взимаш нечий нож, когато му трябва!
Всичко е наред. Няма проблем.
- Виж тези следи по ръцете й.
- Добре, сега.
И това ужасно нещо на ръката й.
- Изглежда като вулкан.
- Добре.
Опитай да си свиеш ръцете.
Сложи ги зад теб.
Ето, почти го направи.
Сега, пробвай да седнеш на ръцете си.
Да, да.
Изглеждаш чудесно.
Красиво.
- Франческо?
- Да, сладурче?
Благодаря ти.
Джия, това е животът, а не небесата.
Не трябва да си перфектен.
Погледни ме. Къде са онези очи? Къде е устата?
Какво? Не си!
Наистина? Ти си в самолет?
O, боже мой! Чуй ме!
Толкова съм развълнувана! Аз крещя!
Не трябва да крещя, нали?
- Не, не трябва да крещиш.
- Хенри!
- Мамо, не искам да говоря с Хенри.
- Къде е той? Чакай.
Къде си?
Имам предвид, къде е самолетът?
Никога не съм говорил с някой на самолет преди това.
Бях в Париж...
и мисля, че отивам в Мюнхен.
Не знам.
Не се чувстам толкова добре.
Ами, скъпа, вероятно си просто уморена, знаеш ли?
Дааа...
и ми е студено.
Знаеш ли...
Мислех си да си дойда вкъщи отново.
Какво мислиш?
Скъпа, не мисля така.
Знаеш, нали?
Имам предвид, знаеш, след последния път.
Да, знам. Разбира се.
Съжалявам.
Добре.
По-добре да вървя.
Добре.
Чуй ме.
Грижи се за себе си сега.
Разбра ли?
Обади ми се.
Защото те обичам.
- Чао.
- Чао-чао.
Всеки модел си има момент--
Имам предвид, онези, които успяват изобщо--
а дали могат или не да заложат и спечелят от този момент...
като някакъв вид кариера--
е, това е хазарт, нали?
`Щото моментът е много кратко време.
Тук е и после го няма, точно както повечето от тези момичета.
Те са тук...
и после ги няма.
Когато тя се върна в Ню Йорк...
Аз бях във Филаделфия.
И аз чух някои неща.
Много неща.
Така че хванах влака до там, за да я видя.
Не мога да си намеря парите.
- Какво?
- Имах 600 долара и не мога да ги намеря.
Какво става?
Не мога да си намеря парите!
Какво ти става?
Какво правиш?
- Имаш ли някакви пари?
- Не, нямам никакви пари.
Искаш ли да ме чукаш?
Ако ми дадеш пари, ще ти дам да ме чукаш.
- Ела тук.
- Какво?
Махай се! Какво?
- Може ли да те прегърна, моля те?
- Махай се!
Без наркотици.
Махай се от мен!
- Успокой се.
- Окей.
Добре, имаш ли някаква медицинска застраховка?
- Можеш ли да платиш в брой за това?
- Не, нямам никакви пари.
Тъп въпрос.
Добре. Ще трябва да се обявиш за изключително бедна.
Разбираш ли го?
Чакай малко.
Какво, да не би да съм длъжен да те съжалявам, защото си красива?
Защото правиш 10,000 на минута за правене на шибано нищо?
"O, беше толкова трудно, толкова ужасно.
Те се отнасяха толкова лошо."
Слушай, момиче. Имала си голям шанс...
и си го пропиляла.
А аз?
Аз съм някакво хлапе от Охайо...
което чете модни списания, гледа снимката ти и си мисли...
"Трябва да изглеждам ето така"...
и полудява, защото не изглежда така.
Защото никой не ми каза, че е лъжа.
Защото списанието не върви с етикет, на който пише...
"Внимание. Това е лъжа. Никой не изглежда така."
Нито дори ти.
Е, поискаха да отида на сеансите, и аз отидох.
Опитах.
Просто полудях. Много полудях.
Казах им, "Вижте, тук не съм аз пристрастената към наркотици.
Не съм тази, която трябва да юркате."
Казах, "Всичко това е минало.
Защо просто не оставите нещата както са?"
Ето това им казах. Виж. Знам.
Искаш да обвиниш някой. Искаш да обвиниш мен.
Добре, давай. Унищожи себе си.
Но просто помни това:
Всичко, което направих, го направих, защото я обичах.
И вярвам, че моята любов...
и моите молитви бяха тези, които й помогнаха да премине през това.
Здрасти, Линда. Джия е.
Обаждам се да се извиня.
Аз съм в една програма...
и всъщност част от програмата е, че ние трябва да...
молим за прошка хората, които сме наранили, когато сме се дрогирали.
Аз казах, "Еби му майката, човече. Това би отнело останалата част от живота ми."
Съжалявам.
Това е глупаво.
Както и да е, обаждам се, за да те помоля да ми простиш...
и да ти кажа, че ми липсваш, защото--
Какво е това? Свърших ли?
Мисля, че свърших. Не знам какво се случи.
Здравей, аз съм.
Боже, Линда.
Да.
Ами, не знам какво да кажа сега.
Всичко е наред. Чух те. Чух всичко.
Така добре ли е?
Да.
Не мога да говоря точно сега. Трябва да вървя.
Може ли да ти се обадя след няколко дни?
Ще отсъствам няколко дни, и след това ще ти се обадя, добре ли е?
Нали знаеш как тя винаги казва, че е модел?
O, божичко!
Това тя ли е?
Чудя се дали сгъва един и същ чифт дънки...
през последните пет минути?
А това е друго нещо.
Нали не искаш да работиш на такова място.
Грозно, грозно място.
Грозни хора.
Мамо, слушай. Това е добрата част.
Това е добре.
Всичко ще бъде наистина много добре от сега нататък, нали?
Виж това. Погледни си кожата.
Мамо.
Какво? Това е просто акне.
Всичко е наред. Ще изчезне.
От наркотиците е. Те излизат от системата ми.
Ще изглеждам наистина добре.
А до Коледа, ще изглеждам прекрасно.
И ще бъде най-хубавият празник, който някога сме имали.
Защо не си дойдеш вкъщи?
Премести се обратно при мен. Ще ти хареса ли това?
Ще бъда самотна.
А можеш ли да ми дадеш на заем няколко долара за кафе и паста за зъби?
O, кафето!
Съжалявам. Забравих.
С парите, които изкара, можеше да живееш до края на живота си.
Е, просто така се случи, предполагам.
- Какво?
- Аз просто се чувствам замаяна.
- Какво има?
- Мамо.
O, скъпа, ти гориш.
- Защо ме болят ушите?
- O, мила.
O, боже мой.
Имаш пневмония...
която можем да лекуваме.
Джия, слушай.
Има нещо по-сериозно, което причинява инфекцията ти.
Нещо, което се нарича Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност.
Може би си чувала за него?
Как съм го хванала?
Виж, ние наистина току що окрихме тези неща...
и ти си първата жена, за която разбирам.
Въпреки, че венозните наркомани изглежда, че попадат в специална високорискова група.
Така че вероятно си го хванала от заразена игла.
Как да се оттърва от него?
Но откъде знаят? Те не знаят нищо за него.
Те знаят, разбра ли?
Те просто знаят.
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че за всичко си има причина.
И мисля, че има определен план за всеки.
И мисля, че Бог...
има голям план за мен.
Просто не в този живот.
Аз стоя на върха над всичко.
Аз съм супер готина.
А, по-добре си.
Не мога да я взема вкъщи.
Опитвам се, но Хенри просто се страхува.
И какво от това?
Доктор Блеър--
Това е дъщеря ти. Твоята дъщеря.
Хората се страхуват. Аз се страхувам.
Страхува се, че ако хората разберат, би могъл да загуби работата си.
Добре. Добре, де.
И къде отива тя?
Той иска тя да отиде на хотел. Казва, че той ще плати за това.
O, боже, чуй ме.
Доктор Брус, на телефона, моля.
Ами баща й? Защо той не може да я вземе?
Тя не иска той да знае.
Не искам да загубя детето си.
- Катлийн--
- Не, не мога.
Ами...
трябва да разбереш.
В онези дни...
никой не знаеше.
Хората бяха уплашени.
Аз бях уплашен.
Тя трябва да е била уплашена също.
Скъпа Линда, това е краят на книгата ми.
Последната страница, последната инжекция.
Виждам те да казваш здравей и довиждане.
Виждам те да запълваш всичко празно...
и да миришеш и да докосваш...
и да оставяш целувките ми по цялото си лице.
- Това съм аз.
- Влез.
Искаш ли чай?
Бях толкова нервен за виждането ми с теб.
Кафе?
Не, не мога да остана дълго.
Защо не?
Имам среща.
Работа?
Няма повече работа за мен.
Просто мислех, че ще имаме повече време.
Да, аз също.
Просто не днес.
Няма проблем.
Имаме цялото време на света. Ще го вземем.
Да, предполагам.
Но днес просто исках да видя лицето ти.
Липсваше ми лицето ти.
Какво ще правиш?
Не знам. Имам някакви планове. Мисля...
Може би ще започна да уча, знаеш ли?
Да науча нещо полезно може би.
Дори може да се установя и да имам деца, нали знаеш?
Какво по дяволите?
Ухааа.
Колко обратна си сега?
Имам предвид, за мъже ли става въпрос?
Нямаш нужда от съпруг, за да имаш деца.
И между другото, ти си тази, на която сърцето ми винаги е принадлежало, знаеш ли?
Да, предполагам, че съм го знаела.
Ще запазиш ли това заради мен?
Твоите вълшебни приказки?
Да, няколко. Малко.
Плюс всичките други луди глупости в главата ми.
Не искам да го хвърлям. Просто не го искам наоколо точно сега.
- Може да го прочетеш ако искаш.
- Не, не искам.
Не, прочети го. Искам да го направиш, нали?
Може пък да видиш някакъв смисъл в него.
Никога не бих могъл.
- Ще те видя отново, нали?
- Да, искаш ли?
Знаеш ли, мислех си да...
си взема къща на плажа това лято.
- Наистина ли?
- Да.
Наистина си мислех, че би могло да ни даде шанс.
Много бих искала ние да имаме още един шанс.
Да, и аз бих искал също.
Трябва да вървя.
Не, почакай. Искам да останеш.
Ти беше този. Ти беше единственият.
И ти си удивителна.
Тя--
Тя събра тези пари.
Заложи някои неща...
взе назаем част от тях от баща си...
открадна част от Катлийн.
Не знаех какво прави.
Трябваше да знам...
но не знаех.
Може да ми е минавало през ума.
Наистина не мислех, че тя би направила това.
Наистина не знаех.
Ей, Джия. Как я караш?
Добре. Той тук ли е?
Да, отзад е.
Колко искаш, ангелче?
Колкото имаш.
Какво ще правиш с толокова много от това?
Е, това е моя работа.
- Какво, имаш ли или не?
- К`во толкова бързаш?
Добре. Хайде. Да или не?
Добре, де, имам каквото ти трябва...
и то е точно тук.
Ей, човече, какво правиш, мамка му?
- Виж какво ни донесе Дядо Коледа.
- Искам да се махна от тук!
Имаш ли парите. Аз ще донеса моето.
Всичко ще бъде наред.
Какво правиш тук?
Ще те заведа вкъщи, скъпа.
Тя не би позволила никой да я види...
но аз заминах за всеки случай.
Веднъж я видях.
Но я бях виждал.
- Не мисля, че тя знаеше, че това бях аз.
- Не повече от 5 минути, нали?
Не бих могъл да помогна с мисълта си: "Боже мой, та тя е още дете!"
Обвинявам себе си, знаеш ли?
Разбирам, те са деца.
Няма значение как се завърта животът ни може би...
ние трябва да се грижим за децата си.
Тя знаеше, че умираше.
Тя каза, че искала наистина да го направи.
Тя искала да вземе една видеокамера...
и да направи това нещо...
където тя говорила на деца за наркотиците.
Тя искала да каже на децата...
че можеш да управляваш това.
Ти можеш да управляваш всичко, което срещаш по пътя си.
Но ние никога нямахме камера.
Бъди най-красивото, най-прекрасното момиче.
Направи го.
Аз..?
Да бъда най-красивата?
Прости ли ми, Катлийн?
О, скъпа.
O, да.
Разбира се, че ти простих.
Защото и аз ти простих.
O, мила.
Какво е това?
какво е то?
O, Боже мой.
Сестра?
Къде отиваш, мамо?
Mамо?
Къде отиваш?
Тя почина около 10 сутринта.
Те се опитаха да я вдигнат--
Те се опитаха да я вдигнат от леглото, и тя--
Месото й се свлече от гърба й. Просто окапа.
Но ти едва ли искаш да слушаш това.
Oкей, още нещо?
Tова е. Това е всичко, на което бях свидетел.
"И хората казваха...
'O, тя изобщо не е хубава.'
И те я изхесоха от красивата къща...
и я закараха на улицата.
И тя замина надалече...
и никога няма да се върне.
И много скоро хората отново ще са гладни...
и ще се върнат отново в красивата къща...
търсещи злато, но там нямаше никакво злато."
Tе казват, че тя е знаела.
Тя наистина знаеше. Тя знаеше цялата история.
Намерихме един погребален агент, а това беше трудно, повярвайте ми.
Разбира се, заради СПИН-а.
Не исках хората да я запомнят такава...
затова не исках хората да я виждат такава.
Исках да я запомнят като красавица...
защото тя наистина си беше красавица.
Живот и смърт...
Енергия и покой.
Ако спра днес, значи наистина си струва.
Освен ужасните грешки, които допуснах...
и които не бих допуснала отново, ако можех.
Усилията ме изгаряха и плашеха душата ми.
Струваше си...
за привилегията да ходя там, където съм ходила...
което беше Адът на Земята...
Раят на Земята...
отново, във, под...
далече между, през това...
в това и горе.
...Раят на Земята, отново, във, под, далече между, през това, в това и горе... Из дневника на ДЖИЯ МАРИ ГРАНДЖИ 1960-1986
.