Hulk (2003) (HULK.DVDSCR.Ac3.XViD.CD2_BG.sub) Свали субтитрите
- Ръката ми...
- Нали виждаш. Силата на ДНК-то на моя син,
съчетано със реконструкцията на нанометрите.
- Мога да бъда същността на всичко.
- Трябва да те помоля
да си сложиш ръцете така, че да ги виждам.
Бавно и леко!
- Ти наистина вярваш, че съм разделен от теб.
- Къде се намирам?
- В къщи.
- Трудно ми е да повярвам, че наистина сме тук.
Това ми е непознато. Не мога да си спомня...
Наистина ли това беше моята къща?
- Да тръгваме.
- Моля те! Опитай.
- Какво има?
- Нищо.
- Наистина ли?
- Това е друг въпрос, който искаш да решиш.
- Добре Бети...Какво искаш да знаеш?
Какво имаше в тази стая?
Какво се страхуваш да видиш?
Нали виждаш, няма нищо.
Празна е.
- Какво искаш да кажеш с думите: "нямам достъп до него" ?
NSA е решила да смени проучванията на Глен с "Атеон".
- Но ти си шефът на базата. Не е ли така? Ти си командващ.
- Аз нямам влияние в политиката. И аз получавам заповеди.
- Не мога да повярвам, че Глен ме е предал...
- Нечестните хора имат много власт и много работа.
- Ти знаеш, че това е най-лошото тук.
Когато направих това с Дейвид Банер нямаше значение. Както той смяташе: "странични ефекти",
но вече не той е истината.
- Какво мога да направя.
- Сега можеш да се върнеш в къщи.
- Чао, ние ще поддържаме връзка, ако имаш въпроси.
Здравей Брус. Как се чувстваш?
Мога ли да направя нещо за теб?
- Какво искаш?
- Добър въпрос.
Трябва да взема една проба от тела в момент на гняв
за да можеш да станеш зелен отново. Със цел да взема едно парче от твоя истински аз.
- За анализ, производство и печалба.
- За теб това е важно.
- Никога няма да ти го позволя!
- Не съм сигурен, че имаш голям избор.
- Ти не можеш без да се ядосаш След цялата тази игра с мен.
Във случай, че не знаеш - Бети ще се върне в Баркли.
- Лъжеш!
Това е една ситуация, от която ще спечеля двойно.
- Ти ще станеш зелен, а тези момчета ще ти направят аутопсия. Нали?
Докато ти чупят врата...
Във лошият смисъл лично задоволство.
- Хайде Брус! Покажи какво имаш!
- Никога!
- Знам, че съзнателно можеш да го контролираш, но несъзнателно е друга история.
- Добри мозъчни вълни.
- Госпожице Рос. Добре дошла.
- А пазачите, които са отвън?
- Аз не съм ви ядосана, въобще.
- Какво искаш?
- За мен е свършено. Знам го. И скоро ще свърши и за Брус.
За това съм тук. За да ти кажа да убедиш баща ти,
Преди да затвори всичко до мен.
- Той ми оказва лично благоволение.
Да ме пусне да видя синът си... За последен път.
- Баща ми вече не се занимава с това.
- Разбирам, че сега е свършено, но не ме е страх.
- А би трябвало заради злото, което стори на сина си.
- Не съм сторил зло на сина си госпожице Рос. Не!
- Опитах се да анализирам границите в мен.
В мен, а не в него.
- Разбирате ли? За да изпробвам моята природа.
Моята, а не неговата. Това е единственият път към истината.
Да дадеш на човек силата за да прескочи границите дадени му от бог.
- Ти знаеш какви са човешките граници на другите хора. И тази, която си дал на Брус.
Това е страхът...Страхът от живота.
- Страхът...може би госпожице Рос.
Аз изпитвам само страх.
- Да и аз също.
Но, аз живях пълноценно.
Аз бях толкова влюбен.
И тя толкова искаше да има дете от мен,
но мога да се върна в началото и да си дам сметката, че това, което и дадох не е син,
а нещо друго...Чудовище може би. Не можах да спра всичко,
но бях любопитен. И това причини моя провал.
Започнах да виждам ужасът, който растеше в него.
И скоро любопитството се превърна в съжаление.
Нямах щастието да открия лечение за синът си.
Баща ви ме отстрани.
Спомням си всеки ден...Всеки момент... Всяко усещане...
...прибирайки се вкъщи...
И докато държах ножа в ръката
Аз си вършех работата и го съжалявах.
И най-накрая тя ме изненада.
Тя се хвърли върху ножа!
Можете ли да си въобразите болката, която изпитвам като си спомня за това?
Това неестествено видоизменяне
се е превърнало в нещо повече от един спомен.
- Мисля, че за него започва най-лошият кошмар.
- Да започне извличането на ДНК.
- Господине, иглата не влиза.
- Натискайте по-силно. Хайде...Хайде!
- Да спираме ли?
- Не...продължавайте, хайде.
- Сложете му упойка.
- Това не го спира.
- Хванете го! Искам го жив!
Без смъртоносни оръжия.
- Искам една проба от това нещо.
- Боже господи!
- Всеобща тревога! Имаме нужда от вас.
- Всички да излязат! Спешна евакуация!
- Нали чу какво каза генерала.
- "Затворете го"!
- Направете място, искам една проба.
- Остави ме да ти направя една малка дупка Брус.
- Да се махаме.
- Не се безпокойте. Аз се заемам.
- Сбогом голямо момче...
- Затворете всички изходи за излизане веднага!
Задвижете дисковете! Ниво на безопасност: спешна евакуация!
- Използвайте тежки оръжия.
Опасност от заразяване. Започва покачване.
- Загасете светлините...Покажи изхода. Ще го атакуваме навън.
- Артилерия на дясно!
- Господин президент
имам лоши новини.
- Какво става генерале?
- Става дума за'"ядосания човек".
В моята позиция на командир на националната гвардия "ядосания човек" е опасен и искам позволение да използвам всички ресурси, които имам на разположение.
- Очаквате ли цивилни жертви?
- Считайте го за готово...Ще ви дам "карт бланш".
Свържете се с контролния център за да открие базите.
Свържете се с генералния щаб... Започнете спешна евакуация на населението в периметъра.
- Потвърдете, че секторът е чист.
- Чист е, потвърждавам.
- Господа, позволено ви е да откриете огън. Ние ще се справим с обекта веднага.
- Господи...
- Мейдей...Мейдей!
Агила 4 е свален! Ако не се разделят ще стане на парчета.
- Започнете стрелба.
Агила 1 - Агила 2 имам го на прицел.
Агила 2: На позиция. Ракетата изстреляна.
Агила 1: На прицел е.
Агила 2: Държа го на мушка. Обстрелян е.
Агила 1 - Агила 3...Огън!
Агила 2: Влизам в контакт.
Агила 2 - Агила 3, вече съм в контакт.
- По дяволите...Ракетата ми...
- Помощ, Помощ...Падаме!
Какви са щетите?
- Хеликоптерът е изгубен, но сме добре.
Агила 1: Виждаме обекта.
Агила 1: Виждам го точно под скалите.
- Агила 1: Изчезна зад скалите.
- Агила 1: Свърши ни горивото, връщаме се в базата.
Генерале, тук е контрола. Обектът не е убит. Изчезна от погледа ни.
Виждам го!
- Щом го локализирате, оградете го и започнете битка.
- Здравей Бети.
Брус е избягал. Остани в базата.
- Тук съм. Баща му е бил арестуван.
- Добра новина.
- Остани там Бети!
- Тало 1: Свободно поле отпред.
- Тало 2: На прицел! Започнете огън!
- Издигайте се това е цивилен хеликоптер.
- Губя височина.
Не мога да се издигна...Падам във водата.
- Държим го. Пилотирай по-високо.
- Ще разберем, когато ще има нужда от въздух.
Аз съм на 6 000 мили, не мога да се издигна повече...Това е уникално.
Той ще изгуби съзнание преди теб.
- Човешко нищожество.
- Обектът падна във водата...До всички вас.
- Не му давайте възможност. Изчистете терена.
- Тате...
- Бети...
- Нямаме избор, трябва да го унищожим.
- Но не можем...Всички тези атаки го ядосват още повече и така го правят още по-силен.
Знам, но какво искаш да кажеш?
- Оставете ме само да отида при него, моля те!
Дайте ми един шанс да го успокоя.
Обектът локализиран. Чакаме заповед за стрелба.
- Чакаме заповед за стрелба.
- Чакаме заповед за стрелба.
- По заповед на главнокомандващия. Заповядвам ви да прекратите огъня!
Повтарям: Прекратете огъня!
- Ти ме намери...
- Не беше трудно.
- Ако беше...
- Господа, наблюдавайте го стриктно. Почти сме свършили. Аз не искам да рискувам.
Пазете да не прави нищо. Сядай на този стол.
- С това количество енергия е сигурно, че ще изгори веднага.
- Обезопасен е периметърът до 200 метра. Господине, ако нещо стане ще използваме електромагнитното поле
като преценяваме страничните ефекти.
Елате тук.
- Това го правя за теб, Бети.
- По един или друг начин трябва да се подготвим за най-лошото.
- Бих искал да можеш.
- Видях я миналата нощ.
Видях лицето и,
черната и коса,
тъмните и очи...
Тя ми се усмихна.
Тя се наведе...и ме целуна по бузата.
Почти си спомням миризмата.
Миризмата на цветя,
Любимият и парфюм.
Това е моята майка.
- И да не зная името,
съжалявам синко...
Големи сълзи.
Плачи, сине.
Плачи, плачи.
- Не ме докосвай!
- Може би си мой баща, но вече не си и няма да бъдеш.
- Така ли?...Е добре. Имам новини за теб.
Не дойдох тук да те видя. Дойдох да видя сина си.
Истинския ми син.
Този, който е вътре в теб.
Ти не си нищо повече от една повърхност, която плаче и не служи за нищо.
- Мисли каквото искаш. Не ми пука.
- Слушай сине. Намерих лечение.
- За мен.
Аз претърпях голяма промяна и сега мога да черпя енергия от това, което докосвам.
- Но моето ДНК е много нестабилно. Имам нужда от твоята сила.
Аз ти дадох живот. И сега трябва да се върнеш при мен.
- Само така ще бъда по-голям, излъчвайки сила.
- Спри!
- Какво? - Какво?
Помисли за тази еднообразна външност на тези хора, които дават заповеди и се подчиняват на тях.
Които налагат еднакво правителство. В целия свят.
- Помисли в какво ще ни замесят. Теб и мен.
- Човечеството.
- Аз искам един свят без президенти и правителства.
- Можем да го постигнем ти и аз.
- Предпочитам да умра.
- Наистина искаш да умреш геройски.
- Отивам си...Виж как си отивам.
- Върви там.
- Енергията ще свърши.
- Прилича на магнитно поле със стълб отгоре.
- Бий се, продължавай да се биеш. Колкото повече издържаш, толкова повече сила ми даваш.
- Странно господине. Той понижава температурата в сектора.
- Той попива цялата околна енергия.
- Сега спи Брус, и забрави всичко завинаги. Няма да те бия повече и ми предай цялата сила.
- Остави борбата и ми дай силата.
- Господа, ядрената бомба.
Една година по-късно.
- Бети ти ли си ?
- Тате..
Искам да говоря с теб.
- Обичам когато ми говориш. Мерси.
- Добре Бети, двамата с теб знаем, че Брус нямаше да оживее.
- Ти знаеш, че е лунатик. За едното нищо се ядосва.
- Кажи ми, ако случайно научиш нещо за Брус. И ако се опита да се свърже с теб. Или вече го е направил...?
- Кажи ми!
Не, няма да го направя! Но ти знаеш, че няма да е необходимо.
Намерих си телефона и компютъра под наблюдение. Казвам ти, ако беше жив ти щеше да си последния човек
на когото бих казала. Защото той ми липсва толкова ...аз го обичах.
- Съжалявам Бети, съжалявам много!
- Така е.
Превел: Лучия Сотирова