Buena Vista Social Club (1999) Свали субтитрите
Правена е по време на Октомврийската ракетна криза пред хотел Ривиера
Целият Малекон беше пълен с противовъздушни оръдия
Очаквахме нахлуване от страна на американците
Тази пък направих през 1959 във Вашингтон
Фидел слага венец пред Ейбрахам Линкълн
Снимката се казва "Давид и Голиат"
Малкият човек и гиганта
Това са Че Гевара и Фидел, които играят голф
Кой победи?
Фидел
Че го остави да спечели
А, Buena Vista Social Club!
Компай Сегундо! Здравейте!
Трябва да попитаме тези хора
Нека попитаме тези стари приятели дали знаят къде се намира Buena Vista Social Club
Той трябва да знае
- Извинете търсим Social Club
- Buena Vista Social Club?
О, отдавна го няма
Buena Vista беше... нека се сетя. Продължавате нагоре по този път...
- Беше на номер 48
- Да, но вече го няма
ОК, кажете ни къде се намираше преди
Вижте, продължете нагоре по този път и ще го намерите
- Вие танцувахте ли там?
- Да
Родена съм наблизо. Сега обаче е частна къща
Отидете на двойното шосе
Това е ето онази къща, с бялата линия на предната врата
Няма я от 1944г. Живеем тук оттогава
Спомням си, че правеха невероятни партита в Buena Vista
По нейно време най-добрите кубински групи свиреха там
Знаеш ли какво ям след като съм пил много? Пилешка супа
Взима се парче от пилешкия врат и се пържи
След като кръвта му се оттече се овалва в начукан чесън
Може би ще видите част от бара
Яж това и никога няма да имаш махмурлук
Ето так винаги съм във форма. Това е най-доброто
От Alto Cedro, отивам в Marcane
Стигам до Cueto, после до Mayari
Любовта която чувствам към теб, Не мога да отрека
Устата ми се мокри. Никой не може да ми помогне
Хуанита и Чан Чан, играят заедно на плажа
Как тя танцува. Как Чан Чан се възбужда
Почистих пътеката от сухите бамбукови листа
Защото исках да седна
На онзи пън ей там, но може и да не го направя.
Аз и синът ми Хоаким
Пристигнахме в Хавана през март 1998
Бяхме тук и преди две години
за да запишем Buena Vista Social Club
Правя филми от 35 години
и мога да ви кажа, че никога не знаеш как ще го приеме публиката,
обаче този филм хареса както на мен така и на тях
Едно от големите открития на този диск е Ибрахим Ферер
Той идва от улицата, а може да бъде наречен кубинският Нат Кинг Коул
Да откриеш такъв талант се случва може би веднъж в живота
Искахме да запишем един солов албум с него
Заспал в моята градина
Сред гладиолите и розите
И белите лилии
Моята душа се чувства тъжна и тежка
Искам да скрия своята горчива болка от цветята
Не искам цветята да знаят...
за мъките, които живота ми даде
Само ако знаеха колко много страдам...
...те също щяха да оплачат моите страдания
Тишина, защото те заспаха
Гладиолите и лилиите
Не искам те да знаят за моите мъки
Защото ако те ме видят да плача,
ще умрат.
Омара Портуондо!
Аз, Ибрахим Ферер Планас...
...съм роден в един малък град,
в Сантияго де Куба
Сан Луис.
Аз съм син на Аурелия Ферер
Записан като нейн роден син
Казвам това защото...
...искам всички вие да добиете представа за мен...
...кой и какво съм аз
На дванайсет годишна възраст...
Загубих майка си
А и вече и баща ми не беше до мен.
Останах сирак.
Бях единствено дете на майка ми...
Затова трябваше да се грижа сам за себе си.
Ходих на училище, където имах много приятели...
Но трябваше да напусна и да прекратя обучението си
животът тогава не беше такъв какъвто е сега
беше по-тежък.
Трябваше сам да се грижиш за себе си.
Искате ли помощ?
Рубен и аз просто карахме по-леко
Рубен обича да импровизира, също както и аз. Остави нещата да текат...
И така, започнах да пея. Казах: приятелю, хвани тази мелодия
Рай Кудър чу тази песен
Когато той дойде, аз просто си пеех за да се отпусна
И той го записа
Две гардении за теб
С тях искам да ти покажа...
...колко те обичам и обожавам!
Отдели им цялото внимание. Те ще бъдат твоето и моето сърце
Две гардении за теб
С цялата топлота на една целувка
Целувките които никога няма да немериш в прегръдките на друг
Те ще живеят до теб, и ще ти говорят както аз го правя
И ти ще вярваш, че казват "Обичам те"
Но ако една вечер, моите любовни гардении умрат
Ще е защото са открили...
...че ти си ме предала за любовта на друг
Моето име е Омара Портуондо
Родена съм тук, в Хавана в района известен като Cayo Hueso
Баща ми беше известен бейзболен играч
Той стана един от първите кубинци, които играха извън родината
Те взеха целият кубински бейзбол и го преместиха в САЩ
Моите родители обичаха да си почиват след обяд и да пеят песни
Правеха дует
И така любовта към кубинскта музика се прехвърли и на мен
Започнах да пея La Bayamesa когато бях още малко момиче
Моят баща беше водещия глас, а аз бях втори глас
Тази песен, която записах тук, Viente Anos...
...спечели Грами
Знам го още от дете
Ще има ли значение дали аз те обичам, ако ти вече си изгубил своите чувства?
Любов, която вече е в миналото не трябва да бъде помнена
Аз бях любовта на живота ти, толкова отдавна
Но сега съм част от миналото, и не мога да се съглася с това
Ако можеше нещата, които желая, да се сбьднат...
...ти щеше да ме обичаш също толкова много...
...както преди двайсет години
С тъга наблюдаваме как любовта ни изчезва
Част от нашите души са толкова безмилостно разкъсани
Тук на плажа, как Мария се забавлява
Тук на плажа, как Мария ме кара да я желая
Роден съм през 1907г.
На брега на морето. В Siboney
Там живях с баща си
Той беше машинист, в магнезиевите мини
Живях в Siboney до девет годишна възраст
Точно до смъртта на баба ми
После се преместих в Santiago de Cuba заедно с братята си
Не ми беше позволено да напускам Siboney до смъртта на баба си
Тя казваше:
"Докато не умра, внуче..." (това съм аз) "... не може да напуснеш моя град"
Аз и палех пурите
Бях само на пет
Тя казваше "Запали ми една пура"
И аз го правех, от петгодишна възраст
После ги давах на баба ми да пуши
Така, може да се каже, че аз пуша от 85 години
Ще трябва да поработя здраво. Рай Кудър е тук
На един пън, едно младо момиче...
...дълбаеше своето име с усмивка
А пък дървото, трогнато до сърцевината си...
...остави едно цвете да падне за момичето
Аз съм дървото, толкова тъжен и трогнат
Ти си момичето, което ме нарани толкова
Аз винаги ще пазя твоето скъпоценно име
Но, моля те кажи ми, какво стана с моето бедно цвете?
Научих това когато бях още малко момче
Музиката е толкова красива
Името ми е Елиадес Очоа Бустаманте
Роден съм в Santiago de Cuba на 22 юни, 1946г.
Майка ми, Якоба Бустаманте, свиреше на трес
Както и баща ми.
Бяхме една музикална фамилия
Родих се селянче, разбира се
От момента в който ставах, край мен звучеше музика
Музиката беше в кръвта ми
Слушах музика преди да си легна, и музика ме будеше сутрин
През 1958 на ръст не бях по-голям от една китара
Започнах да свиря като дете из целия Сантяго
Дори и в квартала на проститутките
Свирех с шапка пред мен която подавах, казвайки: "Помогнете на кубинските музиканти"
Така изкарвах парите си
Всичките пари давах вкъщи, за да помагам на родителите си
По пътя към моята къща...
...ме срещна един весел каруцар, който минаваше
Неговите песни идваха от сърцето
Той пееше като едно весело селско момче
Ще премина релсите, за да разтоваря каруцата си
И така свърши още един ден изпълнен с това ужасно изморяващо действие
Работя без почивка, за да се оженя
И ако успея да го направя, ще съм един щастлив човек
Дните в които подавах шапката свършиха...
Никога няма да ги забравя, но те вече са в миналото
Аз съм селско момче, карам каруца и на село живея добре
Селото е като райска градината, най-хубавата в целият свят
Нека яздим нашите коне към планините
Здравейте, как сте?
Чакам ви с години. Закъсняхте!
Помислих си, че може би полицията ви гони
Качвайте се!
Влизайте!
Чувствайте се като у дома си
Едно време, в Santiago de Cuba, моят дядо е бил
президент на френското общество
Казваше се 'EI Cocuye'
Веднъж, една африканска делегация дошла на посещение
Една от жените се сприятелила с майка ми
И когато си тръгвала, дала на майка този жезъл
Майка ми твърдо вярваше в този Лазарус
Аз имам същия. И също така силно вярвам в моя Лазарус
Наричаме го Сиромаха
Много е силен
Той ни води и помага на бедните
Другият Лазарус е същия
Но аз обикновено взимам този с мен. Този, който проси
Поднасям му цветя
Понякога паля свещичка
Давам му мед
Виждате ли? Това е пчелен мед
Давам му също и парфюм
Доста парфюм
Всеки път когато излизам, го пръскам с него
Пръскам и себе си
Неговата малка чашка с ром
На мен ми харесва, така че предполагам и на него му допада
Жена ми му прави meringues понякога. Знаете ли какво е това?
Слагаме ги тук
Предлагаме му ги
Ето така той получава всички тези неща
Ние, кубинците, трябва да сме благодарни, не знам защо, на Човека горе...
...за това, че сме такива каквито сме
Ако се интерсувахме от материалното, щяхме отдавна да сме изчезнали
Но ние, кубинците, сме много щастливи...
Ние сме малка страна
Но сме много силни
Научили сме се как да се противопоставяме...
...на доброто и злото
Cienfuegos има своето Guaguanco
Днес съм много лъчезарен
Ще пея за страната си
За този известен регион...
...известен като Перлата на Юга...
Това е последният
Това е този, който Juan de Marcos искаше
Името ми е Рубен Гонзалес Фонтанелс
Роден съм в Санта Клара през 1919
На деветгодишна възраст започнах да свиря на пиано
Семейството ми купи едно пиано
Беше мног хубаво, едно "John Stowers"
Беше също и пианола. Звучеше чудесно
Когато видях този инструмент, направо полудях
Наистина ми харесваше
И така започнах да се упражнявам през цялото време
Когато майка ми видя, че имам талант и мога да стана голям пианист...
...ме прати да уча с учител в Cienfuegos
Учех с нея до осми клас
Тя ми каза "Рубен, ти ще бъдеш добър пианист"
"Притежаваш огромни качества с ръцете си"
Бях пренебрегнат, затова престанах да свиря
Но нямаше да гладувам
Полирах обувки, чистех улиците, продавах лотарийни билети
Имам фамилия, за която трябваше да се грижа
Не се срамувам да си го призная
Преместихме се от Санта Клара в Хавана
Но мисълта, че живея в столицата ме караше да се чувствам несигурен
Казвах си: "Има много пианисти в Хавана"
Затова, започнах да изучавам други неща
Свирех и на други инструменти
Близо до нашата къща
живееше един човек, когото познвахме като "Арсенио"...
Той имаше голяма група
Слушаше ме докато свирех
Но Арсенио беше сляп
Не по рождение
Беше преживял инцидент, в който беше загубил зрението си
Един ден ми каза:
Рубен, искаш ли да се присъединиш към групата ми?
Аз казах да, разбира се
Тъкмо неговия пианист го бил напуснал
Отишъл в Европа
Свирех в групата на Арсенио около четири години
Създадохме и няколко хита
Хората казват, че Арсенио не бил съвсем спокойна натура
Мразел хората да му отговарят
Той стоял и би слушал
След което да скочи по посока на идващия глас
Но разбира се той беше сляп
и хората успяваха да се измъкнат от него
И който и да беше нещастника, изправил се пред Арсенио, щеше да каже "Моля, скрий ме от него"
А горкия Арсенио просто щеше да се спъне
И да се ядоса много
Защото хората се отнасяха лошо към него
Той беше дебел човек, по-висок от който и да е било
И обичаше да ме разсмива
Заклевам се, никога повече няма да пуша
Добре де, съвсем малко
Също така няма повече да пия. Отказвам се
Преди пиех много
Имам си добър бодигард. Тя няма да ми позволи
Това е Арсенио Родригес Най-добрата му снимка
24 май 1946
Той и неговата група обикаляха Мексико, a също и Венесуела
Повече от тях са мъртви
Този човек обаче все още е жив. И е на почти 100 години
Казва се Паскуалито. Свири на тимбали
Той умря в Испания
Питам кой е написал Como Fue.
Tова е Ернесто Дуарте, който умрял в Испания
Трябва да питаш на кой е текста, ако все още е жив,
това може да го накараме да дойде при нас
Много артисти умряха, но други все още ги има
Опитвам винаги да ги откривам
Може дори да ги намериш на улицата да просят. Никой не знае
През 1998,
направихме най-доброто по силите си
Тогава имахме много късмет да открием музикант като Ибрахим
Единственото нещо, което не искам, е да умра. Или поне не скоро
Този човек ей там, и жена ми до мен...
...се грижат да съм наоколо и да се забавлявам
Знаете, на някои хора не им остава много
Докато кръв тече във вените ми...
...ще продължавам да обичам жените
Жените, цветята и романса са най-красивите неща в живота
Една роматична нощ няма цена
И не съм го забравил, въпреки, че съм на 90 години
Имам пет деца
Вие вече се срещнахте със Салвадор и Баслио. Салвадор е най-младият
Имам пет, но сега работя над шестото
Искам да имам още едно
Ще се видим някой ден
Един ден, насред морето...
...на вратата ми се почука
Беше Хуан де Маркос
През това време аз лъсках обувките си Той дойде и ме попита "Какво правиш?"
Казах му: "Просто лъскам обувките си"
А той ми отвърна: "Търсех те. Ела с мен"
Казах му, че не искам да пея повече
Но той настояваше "Не, аз се нуждая от теб, човече" И така го попитах за кога става въпрос
Утре? А той ми каза "Не, веднага"
Добре, поне ме остави да си взема душ Не, не, веднага, настояваше той
Имах време единствено да си измия лицето...
...и да избърша сместа за полиране от ръцете си
Така дойдохме в Егрем
А тук в студиата Егрем, открих Елиадес Очоа
Той беше с Компай Сегундо. И Рубен свиреше на пианото
Когато Рубен ме видя, започна да свири...
Това е песен, която аз направих популярна в Куба
Казва се Кандела, от Фаустино Орамас "EI Guayabero"
Ето до и танцуващият плъх, който има много време
Докато една мишка не си потупва по барабаните за да се развесели
Една котка също идва наблизо. Толкова елегантна и доволна
Добър вечер, приятелю, казва тя на барабаниста
Както и да е, започнах да пея
А Рай, който беше в кабината, явно е слушал
Той ме чу...
...и реши да го запише
Аз се съгласих. И ние го записахме
Така започна всичко
Огън! Огън! Аз горя!
Фаустино Орамас и приятели, правят това шоу за мен!
Просто набери седем нули и пожарната ще дойде веднага
Името ми е Орландо Лопес 'Cachaito'
Искам да ви разкажа как станах музикант
Започнах да свиря когато бях на девет
На 11 се присъединих към оркестъра на леля си
Всички в семейството ми свирят на контрабас, като започнете от дядо ми
Аз обаче щях да се уча да свиря на цигулка
Но дядо ми ми се противопостави и каза, че аз трябвало също да свиря на контрабас. Знаете как е
Бях малко уплашен от контрабаса
Но накрая му свикнах
Моят стил на свирене е...
Е, трябва да се концентрирам. Аз обичам този инструмент
Учил съм класическа музика, всички жанрове
Незнам защо, но за мен музиката е като една игра
Свирих в доста оркестри по моето време
И така срещнах Рубен
Свирел съм с толкова много пианисти, но не и с него
Сега от нас двамата се получи великолепно дуо
Най-силната ми страна е, че имам много добър слух
без да се напрягам запомням всичко
Затова още преди той да изсвири една нота, тя вече звучи в главата ми
Казвам се Амадито Валдес и съм перкусионист
Използвам името на баща си, защото той беше извора на моето вдъхновение
Следвах неговите стъпки
В света на перкусийте, тимбалът е доста ограничен
Всеки, който свири на него трябва да е наясно с интрумента...
...и трябва да използва въображението си
Поради това, че този инструмент е доста ограничен...
...вие бихте казали, че всичко зависи от физическото усещане и дизайна
Това е един скромен инструмент
Но той придава много интересен цвят...
...на популярната танцувална музика
Моето име е Мануел Мирабал Васкес по-известен като 'EI Guajiro'
Започнах да свиря на 18 години
Тромпетът е в ръцете ми от 47 години
Беше невероятно преживяване да свиря с тези приятели
Ако не беше Buena Vista, те сигурно щяха просто да бъдат забравени
Никой нямаше да си спомня Ибрахим, Рубен, Компай Сегундо
Да видя Компай, на 90 години да свири толкова добре!
И Рубен на пианото
мисля, че тъкмо това донесе успеха на тези записи
Казвам се Барбаро Алберто Торес Делгадо
На музикален жаргон, всеки ме знае като 'Барбарито Торес'
Свиря кубинска народна музика от десетгодишна възраст
Свиря на мандолина, която е арабска по произход
Племето на Муурите донесли инструмента в Испания, където той бил модифициран
Там те направили мандолина с по-дълъг гриф
Средновековните трубадури я донесли в Куба...
...където била променяна отново
Тези метаморфози повлияли на кубинската мандолина на която свиря аз
Спалнята на Тула се запали
Тя заспала без да изгаси свещта си
Обадете се на пожарникарите
Доведете много коне
Кажете им, че спалнята на Тула се е запалила
Сега е ред на Барбарито
Той е луд
Арестувайте го
Моето име е Пио Леива
'EI Montunero de Cuba'
Моето име пък е Мануел Лисеа, 'Puntillita'
Домино! Не виждаш ли, че съм феномен?
Не можеш да ме победиш, Puntillita
Номер едно съм в доминото
Ти може да си най-добрият певец. Но на домино, аз съм най-добрият
- Дали да отидем при тях?
- Изчакай докато ни повикат
Хей, идвайте в студиото!
Точно сега, когато бия този приятел на домино, трябва да ходя в студиото
- ОК, ти печелиш с три на два
- Ще продължим по-късно
Нека сега видим как върви записа
- Виждаш ли? Не можеш да играеш с мен
- Човече, дай ми шанс
Щастлив съм, че имах тази възможност...
...да координирам този проект, както и да участвам в него
Той събира заедно всички велики имена на кубинската музика...
...които бяха частично забравени тук
Хора като Рубен Гонзалес...
...един от тримата най-велики пиано изпълнители за всички времена
Ибрахим Ферер, един от най-великите кубински певци...
...който беше забравен за повече от десет години
Хора като като Puntillita, Пио Леива...
...Компай Сегундо, Елиадес Очоа
Този албум ще има невероятно отражение...
...върху кубинската музика
Записваме, моля
Има парти в ранчото на другаря Дон Рамон
Печеното пиле е готово. Вокалите са на път
Днес те ще разтърсят къщата, защото Дон Рамон има рожден ден
Танцьорите от Комай идват. Всички пътища са задръстени
Бонго, Типъл и Гуиро не спряха да свирят
Твоите целувки пръскаха в бурята на любовта...
С неустоими желания да обединим животите си в любов
Въпреки всичко
Твоето заминаване беше мой провал
Краят на моите мечти
И те няма да бъдат съживени освен ако онзи ден се върне
Денят...
...на нашата последна среща...
...като влюбени
Как започна всичко?
Моят приятел Ник Голд от World Circiut Records ми се обади
и ми предложи да отида с него в Куба,
за да записвам както с най-популярните доскоро кубински народни музиканти
така и с някои западно-африканци
Това ми прозвуча като една великолепна и нова идея. Съгласих се
Ние със жена ми бяхме в Хавана през 70тте,
за да търсим тази музика,
която един приятел ми беше донесъл на касета
Музикантите бяха невероятни, песните красиви
Никога преди не бях чувал такова нещо
Качихме се на кораба и дойдохме да потърсим тези музиканти
Чух виртуозните ветерани и бях впечатлен, но не знаех какво да правя
Не знаех какво продължение да избера
От момента в който се прибрах вкъщи, не спрях да мисля за това
Следващият път обаче, Ник ни заведе на летището и каза:
"Африканците няма да могат да дойдат. Блокирани са в Париж."
"Какво ще правим?"
Така решихме да запишем с музикантите, които успеем да намерим
Започнахме да разпитваме
Хуан де Маркос ни помогна
Така студиото бързо се напълни с хора
включително с такива имена като Компай Сегундо, Елиадес Очоа,
Ибрахим Ферер, Амадито Валдес,
Пио Леива, Puntillita и Рубен,
Качао и Барбарито Торес, който свири на мандолина.
Той свиреше в групата, която имах,
а именно той ме привлече тук
Познавах тези хора само от музиката им, но не знаех дали са все още живи
Рубен Гонсалес дори е нямал пиано за повече от десет години
Първоначално ни каза, че го мъчи артрит, който не му позволява да свири, но това не беше вярно
Това е такъв късмет, просто не е за изпускане -
да откриеш, че тези хора са живи и здрави и продължават да свирят
Въпреки, че някои от тях са малко позабравени,
те са щастливи да свирят,
- и също така са много щедри, защото са готови да споделят своя талант и знания
Това беше едно невероятно преживяване. От типа неща,
за които съм се подготвял цял живот
Нещо, наистина рядко
Разказах за това усещане и на Хоаким. Нещо, което може просто някой ден да ти се случва
По пътя отбратно към Лос Анджелис си мислех колко хубаво би било
да събера всички отново заедно за един голям концерт
Тогава диска вече беше станал много популярен и музикантите вече бяха доста заети
Единственото място, където можехме да се съберем беше
залата Carre в Амстердам, за две вечери през април
Всички обаче мечтаехме за Карнеги Хол
Кубинците ме питаха "Кога отиваме в Ню-Йорк, кога отиваме в Карнеги Хол?"
А аз всъщност въобще не вярвах, че това може да стане,
но много хора работиха усилено,
и на 1-ви юли ние бяхме там.
Беше голяма вечер
На тях им хареса, на мен ми хареса, и в един момент сякаш всички полудяха
Но това щеше да бъде...
...последното шоу на Buena Vista Social Club
Когато и да те попитам как, кога и къде...
...ти винаги ще ми отговориш "Може би, може би, може би"
Погледни, каква красива сграда
Необикновена е
- И тези улици са също толкова красиви!
- Само си престави!
В Куба ли се обаждаш?
Толкова много движение
Погледни какъв пистолет има този
Всички велики са там
Това е Чарли Чаплин
- Лоуръл и Харди. Спомняш ли си ги?
- Дебелакът и дребосъка
Това пък е един от големите тромпетисти
Кой от всички е той?
Кой е бил най-великият тромпетист?
Този, който обикновено свирел под звездите
Той изсвирвал нотите по най-виртуозния начин
Този е сляп, спомняш ли си?
- Той е бил пианист. Ами тя?
- Той трябва да е бил известен
Пише го тук.
Всички са тук.
- Кой може да е този в средата?
- Този със саксофона?
Чудя се дали мога да си спомня името му
Това е живота!
Тук е толкова красиво
Човек може да види целият Ню-Йорк оттук, като от самолет
Там един самолет излита
Няма да прелетят над тази сграда
Къде е Статуята на Свободата?
Мислех си, че Статуята на Свободата има корона
Не можеш да я видиш оттук. Трябва да погледнеш през далекогледа
Няма как да видиш короната оттук
Да, трябва да се приближиш
- Поне знаем къде е
- Така е
Нека ходим на слънце
Искаш слънце? Да вървим
Рубен, някога бил ли си тук?
- Да, преди много години
- С кой беше?
Не, не тук. Качих се на Статуята
- Но с кой беше заедно?
- С някакви туристи
Това става през 1920-тте?
Незнам. Тогава бях на около 30, сега съм на 80
Искам да знаеш, че това е първият път...
...когато идвам в Ню Йорк, в САЩ
Винаги съм мечтал...
... да видя този град
Аз не съм американец, нито мога да говоря английски
За да мога да се оправям сам тук
Искаше ми се да взема жена ми и децата да видят всичко това
Да видят колко е красиво
Тук е прекрасно, толкова прекрасно
Вижте, Radio City
Поне ще го видя
Толкова съм щастлив тук. Никога не съм си го представял
Толкова красиво. Наистина съм щастлив
Преди около две години
Реших да се откажа
Не исках повече да пея бях наистина разочарован
Животът може да е наистина тежък
Бях уморен от това да пея и да не научавам нищо
Моят жезъл е като майка ми
Бил е с мен 58 години
От толкова време майка ми я няма
РЕВОЛЮЦИЯТА Е ВЕЧНА
Ние вярваме в мечтите
Превод: Виктор Гергински victorbg@yahoo.com