The Matrix - Reloaded (2003) (The.Matrix.Reloaded.CD1.2003.INTERNAL.AC3.XviDVD-TmN.sub) Свали субтитрите
П Р Е З А Р Е Ж Д А Н Е
Ще се видим утре.
Господи!
Вътре съм.
Почти стигнахме.
Сигурен ли сте за това, сър?
- Нали ти казах, че всичко ще е наред.
Разбрано, сър. Питам, защото засичам голямо раздвижване на стражите.
Линк.
- Да, сър?
При дадените обстоятелства, не мога да разбера причините...
...поради които кандидатства за оператор на моя кораб.
Но ако искаш да продължиш да го правиш, трябва да те помоля за едно нещо.
Какво е то, сър?
Да ми вярваш.
Добре, сър. Ще ви вярвам.
Исках да кажа, че ви вярвам, сър.
- Надявам се.
Прехвърли мощността към дисковете и се приготви за излъчване.
Да, сър.
Още ли не можеш да спиш?
Искаш ли да поговорим?
Това са просто сънища.
Ако се страхуваш от нещо...
Искаше ми се...
...да знам как да постъпя.
Това е всичко.
Искаше ми се да знам.
Тя ще се обади. Не се тревожи.
Ето ви и вас.
Готови ли сме?
- Вече закъсняхме.
Това потвърждава последното излъчване на Озирис.
Машините копаят.
Пробиват повърхността право към Сион.
Господи--
- Така ще преминат защитата ни.
С каква скорост копаят?
От Центъра са изчислили около 100 метра в час.
На каква дълбочина са?
- Почти 2000 метра.
Ами анализа на Озирис?
- Не може да е точен.
Може и да е.
- Не е възможно.
Това означава, че има четвърт милион стражи.
Точно така.
- Това е невъзможно.
Защо не?
По един страж за всеки мъж, жена и дете в Сион.
Изглежда точно като измислено от машина.
Радвам се, че дойде, Морфей.
Ниоби.
Извинявам се, че закъснях. Но както сами сте се убедили...
...става все по-трудно да се намери позиция за безопасно излъчване.
"Сепиите" пазят най-добрите позиции.
- В тунелите гъмжи от тях.
Ако Ниоби е права, след 72 часа ще са с четвърт милион повече.
Какво ще правим?
Ще следваме заповедите на командир Лок.
Ще евакуираме нивата за излъчване и ще се върнем в Сион.
А командира има ли план за спирането на 250 000 стражи?
Стратегията още се разработва.
Не се съмнявам.
Според теб, какво трябва да направим, Морфей?
Ще следваме заповедите...
- Какво има?
Не знам.
...но, искам да помоля един от вас за помощ.
Някои от вас вярват в предсказанието, други не. Тези от вас, които вярват...
...знаят, че наближава края на борбата ни.
Предсказанието скоро ще се сбъдне. Но преди това да стане...
...трябва да се консултираме с Оракула.
Ако отидем да презаредим сега...
...ще се върнем след 36 часа, точно преди машините да достигнат тази дълбочина.
Разбираш ли какво искаш?
Искам един кораб да остане тук...
...в случай, че Оракула се опита да се свърже с нас.
Глупости. Искаш някой от нас да наруши заповедите си.
Така е. Но добре знаем, че причината, поради която повечето от нас са тук...
...е нашата склонност към неподчинение.
А какво ще правиш, когато се върнеш в Сион...
...и командира те хвърли в карцера?
Няма да го направи.
По дяволите, Морфей, никога няма да се промениш.
Аз ще остана само да видя как ще постъпи командира с теб.
Имаш 36 часа.
Търся Нео.
Не съм го чувал.
- Нося нещо за него.
Подарък.
Искам да му благодаря, че ме освободи.
Добре. А сега се разкарай.
Кой беше?
- Как разбра, че имаше някой?
Донесе това за теб.
Каза, че си го освободил.
Всичко наред ли е, сър?
Срещата приключи. Напуснете сградата.
Идват агенти.
- Агенти?
Вървете.
Здравейте, момчета.
Това е той.
- Аномалията.
Ще продължим ли?
- Да.
Той все още е... ...само човек.
Нови модели.
Всичко ли мина по план?
- Да.
Случва се точно както преди.
Е, не точно.
Какво стана?
- Не мога да разбера.
Агентите се появиха отникъде.
Кодирането стана много странно. Не бях виждал такова.
Нео добре ли е?
- По дяволите, трябваше да го видиш.
Сега къде е?
Прави се на Супермен.
Къде си?
Тук Навуходоносор, изисква достъп през порта 3.
Навуходоносор, тук контролен пункт. Поддържайте скорост и изчакайте.
Разбрано.
Тук контролен пункт, изисквам изключване на защитата на порта 3.
Навуходоносор се приближава. Нека отворим.
Имате разрешени за скачване със седми док.
Разбрано.
Портата е отворена. Добре дошли у дома.
Тук контролен пункт, готови за заключване на порта 3.
Навуходоносор кацна. Седми док.
Разбрано.
Капитан Мифуне.
Капитан Морфей.
Дошли сте да ме ескортирате до карцера ли, капитане?
Дошъл съм да поддържам реда.
- Командир Лок настоява--
Изисква незабавно да се види с вас, сър.
Линк.
- Сър?
Искам кораба да е готов възможно най-скоро.
Разбрано, сър.
Какво има между тях?
- Морфей и Лок ли?
Ниоби.
- Капитан Ниоби?
Преди беше с Морфей. Но сега е с Лок.
Какво се случи?
Морфей отиде при Оракула. След това, всичко се промени.
Да, способна е на такива неща.
Нео!
О, не.
- Как ли разбира?
Няма ли си друга работа?
Нали знаеш какво казват, когато спасиш нечий живот.
Не съм му спасил живота.
Здравей, Нео.
Тринити, Линк.
- Здрасти.
Радвам се, че се върнахте.
- Благодаря.
Може ли да го нося?
- Не, и сам мога.
Тринити?
- Няма нужда.
Можеш да носиш тези.
- Разбира се, Линк.
Следващата година ще мога да кандидатствам за работа на някой кораб.
Много мислих, но накрая реших.
Нека позная.
Искам да се присъединя към Навуходоносор.
Морфей още не е запълнил всички позиции, освен твоята, Линк.
Сигурен съм, че си има причини...
...но колкото повече мисля, толкова по-правилно ми се струва.
Това е съдба.
Тук съм, благодарение на теб, Нео.
Нали ти казах, че ти ме откри. А не аз.
Зная, но ти ме спаси.
Ти сам се спаси.
Морфей.
- Командир Лок.
Говорих с другите капитани. Искам да ми обясниш действията си.
Не знаех, че ще ми се наложи да ги обяснявам.
Беше ти дадена заповед да се върнеш в Сион.
Така и направих.
- Но си поискал един кораб да остане там.
Аз щях да остана, но трябваше да презаредя кораба си.
Значи признаваш, че не си изпълнил директна заповед.
Трябва ни постоянно присъствие в Матрицата, в случай, че Оракула иска да се свърже с нас.
Не искам да чувам тези глупости!
Не ме интересуват оракули и предсказания!
Интересува ме едно нещо: Да спра армията, която иска да унищожи града.
За да стане това, войниците трябва ми се подчиняват.
При цялото ми уважение, командире, но има само един начин да спасим града.
Как?
Нео.
- По дяволите, Морфей.
Не всички вярват в предсказанието.
Не е и нужно.
Довечера има събиране. Хората са изплашени.
Никой не помни последният път, когато са се събирали толкова много кораби.
Нещо голямо става, нали?
Забранено ни е да говорим, затова спри да питаш.
Хубаво е да си вкъщи.
Ще препоръчам да бъдеш отстранен от поста си.
Това, разбира се е ваше право, командире.
Ако зависеше от мен, нямаше да стъпиш на кораб до края на живота си.
Тогава съм благодарен, че не зависи от вас.
Съветник Хаман.
- Командире.
Капитане.
- Съветник.
Съвета ме помоли да говоря довечера на събирането в храма.
Присъствието на флотата и безкрайните слухове трябва да се разяснят.
Хората имат право да знаят какво става.
Разбира се.
Но ви съветвам да се ограничите в детайлите.
Не искаме да предизвикаме паника.
- Напълно вярно.
Никой не иска това.
Ами вие, капитане? Какво ще ме посъветвате?
Да кажете истината. Хората няма от какво да се страхуват.
Тази армия няма да стигне до портите на града.
От къде сте толкова сигурен?
- От това, което вече видяхме, съветник.
Това, че през последните шест месеца...
...сме освободили повече хора, от колкото през последните шест години.
Тази атака е знак на отчаяние.
Вярвам, че много скоро предсказанието ще се сбъдне и войната ще свърши.
Надявам се да сте прав, капитане.
Не смятам, че е въпрос на надежда, съветник.
Просто е въпрос на време.
Моята спирка.
Ще се видим скоро.
Дано не е твърде скоро.
Хайде, хлапе. Тези двамата си имат работа.
И ти ли мислиш за същото?
Да, ако мислиш, че асансьора е много бавен.
За колко време ще се зареди кораба?
- Около 30 часа.
Някои хора цял живот чакат да чуят такава добра новина.
Моля те, Нео. Имам син, Якоб, на борда на Гнос.
Пази го.
- Ще се постарая.
Имам дъщеря на борда на Икар.
Не, почакай.
Всичко е наред. Те имат нужда от теб.
А аз имам нужда от теб.
- Зная.
Има време.
Къде е моята--
Чичо Линк!
Господи!
Чичо Линк!
Господи, станали сте огромни!
Май ти трябваше вие да ме вдигнете!
- Не!
Става ли? Добре.
Сега ще трябва да ми помогнете.
Едно, две, три, вдигайте!
Господи! С какво ги храниш?
Хайде, деца. Време е да тръгваме.
Здрасти, Кас.
- Здрасти.
Радвам се, че се върна, Линк.
- И аз се радвам.
Да внимаваш с нея.
Не се притеснявай за мен. Той ще го отнесе.
През вратата! И двамата, марш!
Чао!
Какво ще отнеса?
Всеки един кораб се прибира поне три пъти по-често от Навуходоносор.
Стига, Зи. Мислех, че сме се разбрали по този въпрос.
Ще се разберем, когато отидеш на друг кораб.
- Не мога да го направя.
Защо?
- Много добре знаеш.
Ако Дозер знаеше как се чувствам, нямаше да те кара да го правиш.
Може би. Но вече е твърде късно.
Дадох обещание, а обещанията се спазват.
Не е честно.
- Никой не твърди обратното.
Мислиш ли, че на Кас и харесва аз да съм тук, вместо Дозер?
Изгубих двама братя на този кораб, Линк.
Страхувам се от него.
Страхувам се, че ще загубя и теб.
Няма.
Откъде си толкова сигурен?
Заради Морфей.
Заради всичко, което ми каза. Всичко ще свърши скоро.
Линк, Морфей е полудял.
- Без съмнение.
Но Танк и Дозер му вярваха. И нека ти кажа нещо...
...след като бях на кораба и видях какво може да прави Нео...
...аз също започнах да му вярвам.
Пази се, Линк.
Моля те, пази се.
Започна ли?
- Встъпителната реч на Съветник Хаман.
Нека тази вечер почетем всички.
Това са нашите войни.
Това са нашите съпрузи и съпруги, братя и сестри...
...и нашите деца.
Нека запомним тези, които загубихме...
...и да благодарим за тези, които намерихме...
...и тези, който сега са сред нас.
Сега молитвата ми ще бъде завършена от друг...
...някой, който не говорил тук от много време...
...но който вярва, че трябва да чуем нещо.
Представям ви Морфей.
Сион! Чуй ме!
Това, което мнозина от вас вече са чули е истина.
Машините са събрали армия, и докато говоря...
...тази армия се приближава все повече до нашия дом.
Повярвайте ми, предстоят ни трудни времена.
Но за да сме готови, първо трябва да се освободим от страха.
Сега съм застанал пред вас изпълнен със смелост.
Питате се защо?
Защото вярвам в нещо, в което вие не?
Не!
Застанал съм без страх, защото си спомням.
Спомням си, че не съм тук, заради пътя, който ми предстои да извървя...
...а заради пътя, по който вече съм минал.
Спомням си, че от 100 години водим война с машините.
От 100 години те изпращат армиите си, за да ни унищожат.
И след цял век във война, аз си спомням най-важното:
Ние все още сме тук!
Тази вечер...
...ще изпратим съобщение на тази армия.
Ще разтърсим тази пещера.
Ще разтърсим тези коридори...
...от земя, камък и стомана.
Нека ни чуят от ядрото на земята, чак до черното небе.
Тази вечер, ще ги накараме да запомнят нещо:
Това е Сион и ние не се страхуваме!
Спомням си...
...че преди танцуваше.
И беше доста добър.
Има неща, капитан Ниоби...
...които никога не се променят.
Ниоби!
Но някои се менят.
Извини ме.
Липсваше ми.
- Мога да позная.
Всички са се събрали тук, и мислех...
Последвай ме.
Нео, какво става?
Какво има?
Можеш да ми кажеш.
Тринити...
Не се страхувай...
Не мога да те загубя...
Няма да ме загубиш.
Усещаш ли това?
Никога няма да ме загубиш.
Лека нощ, Сион.
Приятни сънища.
Добре ли си?
- Ще се оправя.
Видя ли агента? Никога не съм виждал нещо такова.
Няма значение. Това е най-важното сега.
Първо ти.
О, Господи...
- Викай ми Смит.
Благодаря.
- За мен е удоволствие.
Може ли да ти правя компания?
- Съветник Хаман.
Не искам да се натрапвам.
Не, ще ми е приятно.
- Добре.
На мен също.
Прекрасна вечер.
Много спокойна.
Изглежда всички спят много дълбоко.
Не всички.
Мразя съня. Никога не съм спал повече от 4-5 часа.
Разбрах, че съм проспал първите 11 години от живота си и сега си наваксвам.
Ами ти?
- Напоследък и аз не спя много.
Това е добър знак.
- За какво?
За това, че още си човек.
Ходил ли си някога до инженерното ниво?
Обичам да се разхождам там нощем. Невероятно е.
Искаш ли да отидем?
- Разбира се.
Вече почти никой не идва тук. Ако няма проблем, разбира се.
Така са устроени хората. Не ги интересува как работи нещо, стига да работи.
Харесва ми тук.
Обичам да си спомням, че града оцеля заради тези машини тук.
Тези машини ни помагат, докато други машини идват да ни убият.
Странно, нали? Силата да дадеш живот...
... и силата да го отнемеш.
- Имаме същата сила.
Да, предполагам, че е така, но...
...понякога мисля за хората, които са вътре в Матрицата.
И когато погледна тези машини...
...не мога да спра да мисля, че ние сме свързани с тях.
Но ние контролираме тези машини, а не те нас.
Разбира се. Как биха могли?
Идеята сама по себе си е глупава...
...но те кара да се замислиш...
...какво е контрол?
Ако решим, можем да спрем тези машини.
Да, така е. Това е контрол, нали?
Само да решим и можем да ги разбием на парчета.
Но преди да го направим, ще трябва да се замислим какво ще стане със светлината,
...отоплението и въздуха.
Значи се нуждаем от машините, колкото и те от нас, така ли?
Не. Не исках да кажа това.
Стари хора като мен, не се тормозят с мислене. Няма смисъл.
За това ли няма млади хора в Съвета?
Добре казано.
Какво сте намислил, Съветник?
Има толкова много неща на този свят...
...които не разбирам.
Виждаш ли онази машина? Тя преработва водата ни.
Но аз нямам и най-малката представа как точно го прави.
Но разбирам причината, поради която го прави.
Нямам и най-малката представа как правиш някои неща...
...но вярвам, че и за това има причина.
Само се надявам да разбереш причината, преди да е станало твърде късно.
Балард.
- Тук ли е?
Нео, това е от Оракула.
Време е да тръгваме.
Морфей каза, че ще стане така.
Може предсказанието да е вярно, може и да не е.
Всичко което знам е, че на кораба му трябва оператор.
Точно сега, този оператор съм аз.
Знам.
Зи...
- Искам да вземеш това.
Нали знаеш, че не вярвам в такива работи.
- Но аз вярвам.
Това винаги ми е носило късмет.
Може да донесе и на теб.
- Ще се върна.
Каквото и да се случи, обещавам, че ще се върна.
Просто го вземи. Моля те.
Заради мен.
Добре.
Нео! Как по--
Бейн.
Има ли нещо?
Не, всичко е наред.
Просто исках да ти пожелая...
...късмет.
Благодаря.
Ще се видим.
Нео! Точно навреме.
При Оракула ли отиваш?
- Нямаме време.
Трябва да дам нещо на Нео.
Подарък, от едно от сирачетата.
Накара ме да се закълна, че ще ти го донеса преди да тръгнеш.
Каза, че ще разбереш.
Благодаря.
Току що научих, че сте дали разрешение Навуходоносор да излети.
Вярно е.
Аз още ли отговарям за защитната ни система?
Разбира се.
Мисля, че се нуждаем от всеки един кораб, ако искаме да удържим тази атака.
Разбирам ви, командире.
Тогава, защо позволихте на Навуходоносор да тръгне?
Защото аз вярвам, че оцеляването ни зависи от нещо повече от броя на корабите ни.
Пази се.
Здравейте.
Търсиш Оракула.
- Кой си ти?
Казвам се Серафим. Ще те заведа при нея, но първо трябва да ти се извиня.
За какво?
Заради това.
Добре.
Оракулът има много врагове. Трябваше да се уверя.
В какво?
- Че ти си Избрания.
Можеше да попиташ. Не, човек не може да опознае някой истински...
...преди да се е бил с него.
Ела. Тя чака.
Къде изчезнаха?
Това са тайни входове, нали?
Входове за програмисти.
Как функционират?
- Кодът е скрит и разбъркан.
При дадена позиция се отваря ключалка, при друга - някоя от тези врати.
Ти програмист ли си?
Тогава какво си?
Аз пазя най-ценното.
Хайде, ела. Няма да те ухапя.
Ела да те огледам.
Господи, я се погледни.
Добре се справяш, нали?
Как се чувстваш?
- Аз--
Знам, че не можеш да спиш. Ще стигнем и до това.
Ела, седни до мен.
Ще постоя.
- Както искаш.
Прииска ми се да седна.
- Знам.
Е...
...да не се захващаме с очевидните неща.
Ти не си човек, нали?
- По очевидно от това няма.
Според мен, ти си програма от света на машините.
Както и той.
- Дотук добре.
Но ако това е вярно, значи ти си част от тази система...
...друг вид контрол.
Продължавай.
- Предполагам, че най-очевидния въпрос е...
...мога ли да ти се доверя?
- Бинго.
Това без съмнение те притеснява. Лошата новина е...
...че няма начин да разбереш дали съм тук да ти помогна или не.
Така че зависи изцяло от теб. Трябва сам да решиш...
...дали да приемеш това, което имам да ти казвам.
Бонбон?
Ти вече знаеш дали ще го взема, нали?
- Нямаше да съм оракул, ако не знаех.
Но ако ти вече знаеш, тогава как да направя своя избор?
Защото не си дошил тук да избираш. Ти вече си направил своя избор.
Тук си, за да се опиташ да разбереш защо си избрал точно това.
Мислех, че досега си разбрал.
А ти защо си тук?
- По същата причина.
Много обичам бонбони.
Но защо ни помагаш?
Всички сме тук, за да направим това, което всички трябва да направим.
Интересувам се от едно нещо, Нео: от бъдещето.
И повярвай ми, аз знам, че единствения начин да стигнем там е заедно.
Има ли други програми като теб? Е, не като мен, но...
Погледни. Виждаш ли тези птици?
Една програма е написана, за да ги управлява.
Друга програма се грижи за дърветата и вятъра, за залеза и изгрева.
Има програми за всичко.
Тези, които си вършат работата точно, са невидими.
Дори няма да разбереш, че са тук. Но има и други...
Тези, за които чуваш постоянно.
Никога не съм чувал.
- Разбира се, че си.
Всеки път, когато чуеш някой да говори за призраци или ангели...
...всяка история за вампири, върколаци и пришълци...
...това означава, че системата поглъща някоя програма...
...която не прави това, което трябва.
Програми поглъщат други програми.
Но защо?
- Имат си причини...
...но обикновено програмата избира изгнанието пред изтриването.
Защо трябва програмата да бъде изтрита?
- Може да е остаряла.
Може да е създадена нова версия да я замени. Постоянно се случва.
И когато това стане, програмата може да се скрие тук...
...или да се върне при източника си.
Главния компютър на машините.
- Да.
Където трябва да отидеш.
Където свършва пътя на Избрания. Виждал си го...
...в сънищата си, нали?
Врата от светлина?
Какво става, когато минеш през вратата?
Виждам Тринити...
...тогава нещо се случва...
...нещо лошо.
Тя започва да пада и тогава се събуждам.
Виждаш ли я как умира?
- Не.
Сега имаш дарбата, Нео.
Виждаш един свят без време.
Тогава защо не мога да видя какво се случва с нея?
Никога не можем да видим през изборите, които не разбираме.
Искаш да кажеш, че ще трябва да избирам дали Тринити да умре?
Не, ти вече си направил своя избор.
Сега само трябва да го разбереш.
Не.
Не мога. Няма да го направя.
Да, но ще трябва.
- Защо?
Защото ти си Избрания.
Ами ако не мога?
Какво ще стане ако се проваля?
Тогава Сион ще падне.
Времето ни изтече, затова ме слушай. Можеш да спасиш Сион...
...ако откриеш главния компютър, но за целта ти трябва Ключар.
Ключар ли?
Той изчезна. Досега не знаехме какво се случи с него.
Затворник е, на една много опасна програма...
...една от най-старите. Името му е Меровингий.
Но той няма да го пусне.
- Какво иска?
Какво искат мъжете с власт? Още повече власт.
Бъди там навреме...
...и ще имаш своя шанс.
Трябва да тръгваме.
Изглежда, че при всяка наша среща нося само лоши новини.
За което съжалявам. Наистина.
Но важното е...
...че ме накара да повярвам.
Успех, хлапе.
Г-н Андерсън.
Получихте ли подаръка ми?
Да.
- Добре.
Смит?
- Не го отчитам като агент.
Изненадан ли сте, че ме виждате?
- Не.
Значи знаете.
- Какво?
За нашата връзка.
Аз също не разбрах как точно се случи.
Вероятно част от вас се е записала в мен...
...нещо в кода ми се промени.
До този момент е незначително. Но това, което има значение е...
...че имаше причина това да се случи.
И каква е тази причина?
Аз ви убих, Г-н Андерсън. Гледах ви как умирате.
С голяма доза удовлетворение, ако мога да отбележа.
И тогава нещо се случи, нещо, което смятах за невъзможно...
...но то се случи.
Вие ме унищожихте, Г-н Андерсън.
След това, знаех правилата, знаех какво трябваше да направя...
...но така и не го направих.
Не можех. Имах непреодолимото желание да остана...
...да не се подчиня.
И сега съм тук заради вас, Г-н Андерсън.
Заради вас, аз вече не съм агент от тази система.
Заради вас, съм изключен.
Нов човек, както се казва. Видимо свободен, като вас.
Поздравления.
Благодаря.
Но както добре ви е известно, външността може да е измамна...
...което ме връща до причината, поради която сме тук.
Не сме тук, защото сме свободни. Тук сме, защото не сме.
Без причина, без определяща цел.
Защото и двамата знаем, че без тази цел...
...нямаше да съществуваме.
- Целта, която ни създаде.
Целта, която ни свърза.
- Целта, която ни тегли.
Която ни води.
- И движи.
Това е цел, която ни определя.
- Цел, която заслепява.
Ние сме тук заради вас, Г-н Андерсън.
Тук сме, за да вземем от вас това, което се опитахте да отнемете от нас:
Нашата цел.
Какво му става?
- Не знам.
Да, това е. Скоро всичко ще свърши.
Ти.
- Да, аз.
Аз, аз, аз...
Аз също.
Още!
Неизбежно е.
Хайде, махни се оттам.
Добре ли си?
Беше Смит.
- Да.
Сега са повече?
- Много повече.
Как е възможно?
- Не знам.
Открил е някакъв начин да се размножава.
Това ли ти правеше?
- Не знам какво правеше...
...но знам как се почувствах.
- Как?
Почувствах се, както в онзи коридор.
Почувствах, че умирам.
Машините се опитват да избегнат отбранителната ни система.
Смятам, че също така ще пресекат определени линии, за да ги контролират.
Тези точки са изключително важни...
...защото вярвам, че те са уязвими на контраатака.
Независимо, че тази атака прилича на атаките...
...които отблъскваме от години, настоявам Съвета да осъзнае истината.
Това е най-голямата опасност, пред която сме се изправяли...
...и ако не реагираме адекватно, няма да оцелеем.
Командир Лок, Съвета е добре запознат със сериозността на атаката.
Имате разрешението ни да подготвите защитата, с всички необходими средства.
Благодаря ви, Съветник.
- Но ни интересува...
...дали има новини от Навуходоносор.
Не, Съветник. Нито дума.
Тогава изискваме да се изпрати кораб, който да установи съдбата на Избрания.
Искаше ми се да беше възможно, но не вярвам, че защитата ни...
...може да понесе отсъствието на още един кораб.
- Ще може, командире, щом се налага.
Но ще бъдат нужни дни, докато кораба открие Навуходоносор.
Тогава изпратете два.
- Това е лудост!
Внимавайте, командире.
Простете, че избухнах...
...но бих искал да разбера причината за решението на Съвета по този въпрос.
Не очакваме да проявите разбиране, а да ни съдействате.
Искате от мен да заповядам на двама от моите капитани--
Няма нужда да им заповядвате.
Капитаните са тук. Могат и сами да решат.
Съвета призовава двама доброволци да помогнат на Навуходоносор.
Има ли двама, който ще поемат задачата?
Капитан Сорен от Бдителен ще се отзове на призива на съвета.
Наясно ли сте със ситуацията, капитан Сорен?
Да, госпожо.
- Благодаря ви, капитане.
Има ли друг?
Капитане, мисля че трябва да отидем.
- Полудя ли?
Чуйте--
- Затвори си плювалника, Бейн...
...преди да те завра в някоя дупка.
Има ли някой друг?
Трудно е да накараш човек да рискува живота си...
...особено ако не разбира причината.
Капитан Ниоби от Логос ще се отзове на призива на съвета.
Какво?
- Благодаря ви, капитан Ниоби.
Командир Лок, получихте заповедите си. Закривам заседанието.
Ниоби, какво правиш?
- Каквото мога.
Защо?
Защото някои неща никога не се променят, Джейсън...
...а някои се менят.
Какво виждаш, Нео?
Странно е. Кодът е различен.
Кодиран?
- Може би.
Това добре ли е за нас или зле?
Изглежда всеки етаж е зареден с експлозиви.
Зле за нас.
Да започваме.
Имаме среща с Меровингий.
Разбира се. Той ви очаква.
Последвайте ме.
Ето го и него. Нео, Избраният.
Нали така?
И легендарния Морфей.
И Тринити, разбира се. Толкова съм слушал за вас.
Оказвате ми голяма чест. Моля, седнете. Това е съпругата ми, Персефона.
Нещо за хапване? Или пийване?
Разбира се, тези неща са само средства...
...за запазване на благоприличие.
Не, благодаря.
- Да, разбира се. На кой му остава време?
Но тогава, ако не отделяме време, как изобщо някога можем да имаме?
Шатобриан, 1959 година. Великолепно вино.
Обичам Френското вино, така, както обичам Френския език.
Усвоил съм всички езици, но Френския ми е любимия...
...великолепен език, особено да псуваш.
Все едно си бършеш задника с коприна. Обожавам го.
Знаете защо сме тук.
Аз съм трафикант на информация. Мое задължени е да знам всичко.
Въпросът е, дали вие знаете защо сте тук?
Търсим Ключаря.
Да, така е. Ключаря.
Но това не е причина, не е въпрос.
Ключаря сам по себе си е средство, а не цел.
За да го търсите, значи търсите причина за...
...какво?
- Знаеш отговора на този въпрос.
Но ти знаеш ли го?
Мислиш си, че знаеш, но всъщност не е така.
Вие сте тук, защото сте изпратени.
Беше ви казано да дойдете тук и вие се подчинихте.
Но нещата са такива.
Разбирате ли, има една постоянна величина...
...една вселена. Една единствена реалност.
Причината.
Действие, противодействие.
Причина и следствие.
- Всичко започва с избор.
Грешиш.
Избора е илюзия създадена между хората с власт...
...и тези без.
Погледнете тази жена.
Господи, само я вижте...
...как въздейства на всички около нея.
Толкова очевидно и скучно. Но почакайте.
Изпратил съм и десерт...
...много специален десерт.
Сам съм го програмирал.
Започва така просто...
...и всеки един ред от програмата създава нов ефект, точно както...
...поезия.
Първо...
...я връхлита, стопля я. Сърцето и потрепва.
Можеш да го видиш, нали, Нео?
Тя не разбира причината.
Дали е от виното? Не.
Тогава какво е? Каква е причината?
Скоро няма да има значение.
Скоро въпросите и причините изчезват...
...за да остане само чувството.
Така е устроена вселената.
Борим се, отричаме...
...но това е само една прищявка, една лъжа.
Дълбоко в себе си...
...ние знаем, че сме напълно...
...неконтролируеми.
Причината. Ние сме нейни роби завинаги.
Единствената ни надежда е да я разберем, да сме наясно с въпроса.
Въпроса ни разделя от останалите...
...а теб разделя от мен.
Въпроса е единствения източник на власт. Без него си безсилен.
И ето как идвате при мен, без въпрос, без власт.
Още една брънка във веригата.
Но не се притеснявайте.
След като видях колко добре изпълнявате заповеди...
...ще ви кажа какво да направите.
Отидете при гадателката и й предайте следното:
Неговото време почти изтече.
А сега имам да свърша малко истинска работа, затова ви казвам сбогом.
Не сме приключили.
- О, да, приключихме.
Ключаря е мой и не виждам причина да ви го дам.
Никаква причина.
- Къде отиваш?
Но моля те, скъпа, нали вече обясних. Всички сме жертва на причините.
Изпих твърде много вино и трябва да се изпикая.
Причина и следствие. Сбогом.
Докосни ме, и тази ръка няма да докосне нищо повече.
Не мина много добре.
Сигурен ли си, че Оракула не каза нещо друго?
Да.
- Може би направихме нещо нередно.
Или не направихме нищо.
Нямаше друг изход от тази ситуация.
Откъде знаеш?
- Още сме живи.
Ако искате Ключаря, последвайте ме.
Изчезвай.
Омръзнало ми е от глупостите му. Все едно и също.
Преди много време, когато дойдохме тук, нещата бяха различни.
Той беше толкова различен.
Беше като теб.
Ще ти дам, това, което искаш, но трябва да ми дадеш нещо в замяна.
Какво?
- Целувка.
Моля?
Искам да ме целунеш, така, че все едно целуваш нея.
Защо?
- Ти я обичаш, а тя теб.
Толкова ви личи.
Преди много време, знаех какво е това чувство.
Искам да си го спомня отново. Да го вкуся.
Само една малка част.
Защо не опиташ от това?
- Тринити.
Такова вълнение за толкова малко нещо. Това е само една целувка.
Защо да ти се доверим?
Ако не ви отведа при Ключаря, тя може да ме убие.
Добре.
Но трябва да ме накараш да повярвам, че целуваш нея.
Добре.
Беше ужасно. Забравете.
Почакай.
Добре.
Да.
Това е.
Завиждам ти. Но тези неща не траят дълго.
Елате с мен.
Не отново.
Всичко е наред, момчета. С мен са.
Тези момчета работят за съпруга ми.
Вършат мръсната му работа. Много са добри и много лоялни.
Нали така, момчета?
Да, Господарке.
Идват от много стара версия на Матрицата.