Schindler's List (1993) (Schindler's List - CD2.sub) Свали субтитрите
Сигурна съм, че това ще е по-добре от шумните веселби.
Г-н директор? Само помагах на Лишек да намери нещо за чистене.
Върви.
- Извинете, г-н директор.
Не трябва да ми докладваш, Хелен.
Знаеш кой съм?
Аз съм Шиндлер.
Разбира се, чувала съм. Били сте тук и преди.
Защо не го запазиш някъде?
Вземи го хайде.
- Тук ми дават допълнителна храна.
Ако не я искаш, размени я или я дай на Лишек.
Защо да не се подкрепиш?
Първия ден той ме наби, защото съм изхвърлила кокалите от вечерята.
В полунощ слезе тук в мазето и...
ме попита къде са.
За неговите кучета. Разбирате ли?
Казах... не знам как, никога не съм можела,
...но казах "защо ме биете?"
Той отговори: "Бия те, защото... ме питаш."
Знам за страданията ти.
- Няма значение.
Приела съм го.
- Приела си го?
Един ден той ще ме застреля.
- Няма да те застреля.
Зная. Виждам нещата.
Бяхме горе един ден с Лишек и видяхме как излиза на вратата
и слиза по стълбите точно над нас.
Той извади пистолета си и...
уби една жена, която минаваше.
Жена, която носеше вързоп. Застреля я в шията.
Жена която отиваше нанякъде.
Не беше нито по-дебела, нито слаба, нито по-бърза или бавна. Не знам какво беше сторила.
Колкото повече гледате коменданта
разбирате, че няма правила по които да живееш и да оцелееш.
Няма да те убие, защото те харесва много.
Толкова, че дори не ти дава да носиш звезда.
Не иска никой да разбере, че харесва еврейка.
Жената на стълбите я е убил, защото не е означавала нищо за него.
Била е една от многото, нито добра, нито лоша.
Но ти, Хелен...
Спокойно, не е такава целувка.
Благодаря.
Вино.
Прекрасно парти, Амон. Благодаря.
Защо пиеш това машинно масло? Непрекъснато ти пращам добро пиене.
Дробът ти ще експлодира, като ръчна граната.
Колкото и да те гледам...
Никога не си пиян.
Това е истински контрол.
Контролът е мощ.
Това е сила.
Затова ли ни плашат?
Имаме силата да убиваме и затова се плашат от нас.
Плашат се, защото имаме силата да убиваме избирателно.
Някой стори престъпление и бъде убит... добре.
Ако го убием лично, още по-добре.
Това вече не е сила, ами справедливост.
Различно е от силата.
Силата е, когато можем да убиваме, но не го правим.
Мислиш, че това е силата?
Това са казвали императорите. Заловят крадец, доведат го,
той пада на пода, моли за милост.
Знае, че ще умре.
И тогава императорът му прощава.
Слаб човек. Пуска го на свобода.
Мисля, че си пиян.
Това е силата, Амон.
Това е сила.
Амон... добрият.
Прощавам ти.
Какво искат?
- Не знам но преглеждат книгите ми.
Като мой счетоводител, трябва ли да се притеснявам за това?
Дали си свършил работата си правилно?
Не трябва да се притеснявате.
- Не трябва да се притеснявам.
Извинете.
Знаеш ли колко струва това седло? Знаеш ли цената му?
Добре...
Добре.
Щерн, защо ме следиш?
Избяга от работа.
Кажи й повече да не го прави.
Трябва да докладвам... не можах да изчистя тези неща от ваната ви.
Какво използва, Лишек?
- Сапун.
Сапун? А не разтвор за чистене?
Върви, излизай, прощавам ти.
Прощавам ти.
Дори да не съм равин в тези обстоятелства,
моля за прошка, ако съм сгрешил.
Значи тук се криеш от мен?
Дойдох да ти кажа...
че си отлична готвачка и прислужница. Наистина.
Ако след войната ти трябват препоръки, с радост ще ти дам.
Трябва да си самотна тук долу...
докато всички горе се забавляват.
Така ли е?
Или сега мислиш, кой е правилният отговор?
Какво желае да чуе той?
Истината Хелен е винаги най-правилния отговор.
Да, права си. Понякога и двамата сме самотни.
Така е. Аз...
Искам да кажа...
Бих искал да...
да те докосна в самотата ти.
Чудя се какво ли ще бъде?
Какво лошо би имало?
Знам, че всъщност не си човек, в пълния смисъл на думата, но...
Може да си права за това...
може да не е лошо това между нас.
Това... знаеш...
Когато ви подредят за...
за хигиена и почистване на въшките...
аз...
Не, не... точно така
наистина.
Дали това е лице на плъх?
Това очи на плъх ли са?
"Недей да имаш еврейски очи."
Усещам страст към теб, Хелен.
Не, не мисля.
Ти, еврейска кучко!
За малко да ме забъркаш в това.
От името на работниците... Искам да ви пожелая щастлив рожден ден.
Щастлив рожден ден! Благодаря за прекрасната торта.
Благодаря на всички. Кажете им "благодаря" от мен.
Когато влаковете пристигнаха изкараха хората с тояги.
Строиха ги пред две големи сгради.
На едната пишеше "Часовници", а на другата "Ценности".
И тогава им наредиха да се съблекат.
Малък евреин опита да завърже обувките си.
Остригаха ги, и им казаха, че косите им трябват за нещо в подводниците.
После тръгнаха надолу по един голям коридор.
Горе имаше Давидова звезда и надпис "Баня и дезинфекция".
Дадоха им сапун и казаха, да дишат дълбоко, защото е добре за дезинфекцията.
И после им пуснаха газ.
Защо са им дали сапун. За да са съгласни да влязат.
Мила, престани. Приказките ти за лека нощ ни плашат.
Невероятно.
- Да, знам, и аз не мога да повярвам.
Не съм казала, че вярвам, само чух.
- От кой?
От някой, който е бил там.
Но ако са били там, как не са загинали?
Това няма никакъв смисъл?
- Ние сме им работна сила.
Какъв е смисълът да избиват работната си сила?
Толкова труд да изградят това само за да ни...
Това не може да е истина. Прекалено сме им важни.
Знаем.
- Лека нощ.
Спете спокойно.
Внимание! Внимание!
Всички, които са живи, да дойдат на сборното място.
Трябва да отидем на сбора.
Онези със списъците са тук. Пак ще има селекция.
Всички, които са живи, да дойдат на сборното място.
Трябва да опиташ да отслабнеш, Амон.
И да спреш коняка.
- Добро утро.
Какво става?
- Сутрешен преглед.
Там.
Още една доставка идва. ...какви са този път?
Унгарци.
- Да, унгарци.
Трябва да разделя здравите от болните и да освободим място.
Да ти помогна.
Изглеждай здрава, Ребека.
Това е механикът ми. Кой умник го прати с тях?
Не, не... тя може да работи.
Ела насам.
Отдели болните от здравите.
Тези които могат да работят, от тези, които не могат. Тя може.
Ти можеш да работиш. Ела.
Който не е пратен за преместване, нека се облече.
Мъжете назад в бараките.
Назад в бараките!
Боже!
Олек!
- Данка!
Не можах да го видя.
Крият се, казвам ти. Знам за Данка.
Тя е на добро място, скрита.
Намери друго място. Тук няма място за тебе.
Махай се оттук. Това е нашето място.
Оскар!
- Амон, господа!
Защо не се обади?
- Обадих се.
- Мръдни се.
Добър пикник?
- Закъснявам, много се проточи.
Питие?
- Нещо студено.
Още един прекрасен ден.
Защо не вземем маркуч и да полеем вагоните?
Уплете ме.
Хуяр?
- Заповядайте?
Донеси пожарния маркуч.
- Къде има пожар?
На прозореца. Така, и на покрива.
Хайде, още.
Така, така, още.
Това е жестоко, Оскар. Даваш им надежда.
Не трябва да го правиш.
Това е жестоко! Опитайте да стигнете до края.
Имам 200 метра маркуч във фабриката.
А аз още 20 в градината.
Можем да стигнем крайните вагони. Какво?
Как ли пък не!
На покрива! От другата страна!
На всяка гара отваряйте и им давайте вода.
Този вагон. Този.
Не казвам, че ще съжалявате. Но трябва да сте наясно.
Ще рискуваме.
Добре, денят е хубав. Ще се повозя с вас.
Ами ти?
Наруших закона за чистата раса.
Макар че се съмнявам, че могат да го докажат.
Целунах еврейка.
И какво, спадна ли ти?
Той обича жените.
Харесва хубавите жени.
Когато види хубава жена не мисли.
Има толкова жени и всички го обичат.
Обожават го. Женен е, но го....
Добре де, не е... тя е еврейка и не е трябвало да го прави.
Но не сте я виждали.
Аз я видях и тя е...
Невероятно красива.
Омагьосват ви, еврейките.
Когато работиш с тях, като мен. Имат някаква сила, като вирус.
Някои от моите хора може да са се инфектирали с него.
По-скоро са за съжаление, а не за наказание.
Трябва да ги лекуват, като от тиф. Непрекъснато го виждам.
Въпрос на пари ли е?
Предлагате ми подкуп?
Подкуп? Не, извинете ме. Това е знак на благодарност.
Здравей, Амон.
Седни.
Даваме ти еврейки за 5 марки на ден, Оскар.
Би трябвало да целуваш нас, а не тях.
Бог забранява опитването на еврейска плът.
Това няма бъдеще. Те нямат бъдеще.
Това не е старата приказка против евреите.
Вече е политика.
Чуйова горичка, април 1944
Гет получава нареждане да ексхумира и подпали телата
на повече от 10 000 евреи, убити в Плашов и Краков.
Помисли само! Като че ли си нямам работа, а сега и това.
Трябва да намеря всяка заровена дрипа и да я запаля.
Веселбата свърши, Оскар. Затварят ни. Всички отиват в Аушвиц.
Кога?
- Не знам. Веднага след като уредят транспорта вероятно.
Може би 30-40 дни. Това вече ще е забавно.
Говорих с Гет...
- Знам крайната цел.
Това е заповед за евакуация.
Трябва да организирам транспорта и да дойда с последния влак.
Не исках да ти казвам.
Накарах Гет да обещае, че ще държи на теб.
Ще си добре, ще се държат внимателно.
Надявам се да не говорите за "специалното отношение",
каквото се споменава в указа от Берлин.
Добър прием. Трябва ли да измисля нов език?
Така си мисля.
Предлагам ви да останете.
В Краков? За какво?
- Имате си бизнес.
Ще трябва да наемете нови работници. Поляци.
Те са по-скъпи, но... какво ще направите?
Ти водеше моя бизнес.
Не. Отивам си у дома.
Изпълних си целта, за която дойдох.
Имам повече пари, отколкото мога да изхарча през живота си.
Един ден всичко това ще свърши.
Бих искал да кажа, че ще изпием питието тогава.
Мисля, че е по-добре сега.
Не разбирам.
Искаш тези хора? Тези, искам си моите хора.
Кой си ти? Мойсей? Кажи къде са ти парите, защо ти е това?
Това е добър бизнес.
- Да, според твоето мнение.
Трябва да местиш тях и оборудването в Чехословакия.
Да платиш и изградиш нов лагер. Това е безсмислено.
Не ми казваш всичко.
- Познавам ги, не трябва да ги обучавам.
Нещо криеш.
- За теб е добре! Ще те компенсирам.
Добре е за армията.
- О, да.
Знаеш ли какво ще произвеждам?
- Какво?
Снаряди.
- Всеки прави снаряди.
Танкови. Трябват им.
Всички са доволни!
- Всички, освен мен!
Първо трябва мен да обработиш.
Ако аз правя 100, ти сигурно взимаш 300?
Ако признаваш, че са 300, значи са 400.
Но как?
Току-що ти казах.
- Да, но не си.
Добре де, не ми казвай. Ще го преживея.
Ядосва ме само това, че не разбирам.
Само трябва да ми кажеш колко ти струва един човек.
Не, не... колко струва на теб?
Полдек Плеферберг. Мила Плеферберг.
И... Щегел... Щегел...
- Пол.
Инвеститорите.
Въведи всички.
Фишер, Ишмаил.
Йозеф Шарф.
Момент, сър. Извинете.
- Побързай Щерн, Шарф, Шарф...
Деца. Всички деца.
Колко?
- 400... 450.
Още, още.
Добро утро.
Фигенбаум.
- Якоб?
Фигенбаум: Лутек, Якоб, Неха.
И Волф.
Колко?
600.
- Още.
Можеш да правиш същото като мен, и дори да печелиш.
- Не знам.
Хайде, знам, че от джоба си плащаш за допълнителна храна и дрехи.
Ако се обединим можем да измъкнем повече от 4000 души.
Можем да ги преместим на сигурно място, например Моравия.
- Не знам.
Колко цигари изпушихте снощи?
- Доста.
От всяка изпушена аз поемам половината.
Направих всичко, което можах за евреите.
- Не го приемам.
Не мога повече.
- Не приемам.
Колко? Колко?
- Около 850.
Как около? Колко?
- Преброй ги, колко?
Това е. Свърши тази страница.
Какво каза Гет за това?
Вие просто сте му казали колко хора ви трябват и той...
Вие не ги купувате.
Спасявате ги. Плащате му за... всяко име?
Ако още работиш за мен, вероятно ще ме държиш отговорен.
Струва ми цяло състояние.
Завърши страницата и остави едно място най-отдолу празно.
Списъкът е перфектен.
Този списък е... живот.
Всичко извън него е обречено.
Оскар, на края на списъка има печатна грешка.
Не, искам да добавя още едно име.
Там където отивам няма толкова добри домакини.
Само селянки.
Не!
Една ръка на 21.
- Не.
Ако спечелиш, плащам ти 7400 марки.
- Не.
Ако е още на първата ръка, плащам 14 800.
Не.
- Ако аз спечеля тя влиза в списъка.
Не мога да заложа на карти Хелен.
- Защо?
Няма да е правилно.
Така или иначе отива в Аушвиц. Каква е разликата?
Няма да отиде в Аушвиц. Не бих й го причинил.
Искам да дойде с мен във Виена. Да работи за мен.
Искам да остарея с нея.
- Полудя ли?
Не можеш да я вземеш във Виена.
- Разбира се, че не мога.
Това бих искал да направя.
Това, което мога като човек е малко милост...
Да я заведа в гората и безболезнено да и пусна куршум в главата.
Какво каза? От първа ръка 14 800?
Казвайте ясно имената си.
Семейство Дрезнер.
- Юда, Йонас, Доната и Хая.
Ние сме Рознер....
И сина ни...
- Олек.
Най-лошото свърши.
- Тръгваме си.
Мъжете тук, жените там.
Внимавайте. Мъжете тук, жените...
Отлично, Олек. Отлично.
Знаеш ли как правим леда на вода?
Олек, дай още един.
Цвитау-Бринлиц, родното място на Шиндлер.
Ще бъдете доволни от ползите, които добивам от работниците.
Всички лагери ми завиждаха за това.
Затворниците ще искат да са другаде.
- Извинете.
Композицията с жените вече напусна Плашов.
Скоро ще пристигнат тук.
Знам, че пътувахте доста, но фабриката е наблизо.
Там ви чака топла супа и хляб.
Добре дошли в Бринлиц.
Хляб и боб. Фасула е най-хубавото.
Не обичам фасул.
- Боб и месо и картофи и хляб.
Така не се прави.
Яйца?
- Да.
Не обичам.
- А какво обичаш?
Хайвер.
Пече се цял ден. Цял ден?
Аушвиц
Къде са писарите?
- Къде са масите?
Мамо, къде сме?
В Аушвиц са. Влакът е погрешно насочен. Грешка в документите.
Къпане и дезинфекция.
Колко си годишна, майко?
- 68.
Казват, че е добре, ако се хвърлиш към оградата.
Недей да се самоубиваш, Клара. Няма да знаеш, какво е станало с теб.
На колко години си, майко?
- 66, господине.
Добро утро.
- Има грешка.
Не би трябвало да сме тук.
Ние работим за Оскар Шиндлер. Ние сме Шиндлеровите евреи.
Кой е Оскар Шиндлер?
- Имаше фабрика за посуда в Краков.
Прави тенджери.
- На колко си, майко?
Не сте единственият индустриалец, който се нуждае от работници.
... г-н Шиндлер.
Спомням си когато Фарбен си заръча едни унгарци. За химическа фабрика.
Влакът влезе в прохода.
Офицерът отговарящ за селекцията веднага започна работа
и прати 2000 от тях на специална обработка.
Не е моя работа да се меся в работите на Аушвиц.
Как да помогна на вас, щом не успях на Фарбен?
Нека ви кажа две причини.
Няма да ви се меся.
Само знам, че ще минат месеци и ще загубим пазара.
Бих могъл да ви арестувам.
Защитават ме влиятелни хора. Би трябвало да го знаете.
Не казвам, че ще ги взема.
Само, че не им е удобно на масата.
Утре пристига пратка.
Мога да ви дам 300 от тях, свежи.
Влакът идва, отваряме и е ваш.
- Разбирам.
Искам тези.
Не трябва да се занимаваме с имена.
Така е, много работа се отваря на администрацията.
Данка! Данка! Не! Не!
Какво правиш? Те са мои!
Мои работници. Трябва да се качат на моя влак.
Те са обучени да правят муниции. Необходими са ми.
Пръстите им влизат и полират вътрешността на гилзите.
Как другояче да чистя гилзите от 45-милиметрови оръдия? Кажи?
Обратно във влака!
Правилника ви задължава...
...незаконно е да убивате работник, без сериозна причина.
Според правилата на компенсационния фонд...
имам права да повдигам обвинения за такива убийства.
Ако стреляте без да мислите, отивате в затвора, а на мен ми плащат.
Така ще бъде.
Затова няма да има масови екзекуции тук.
Няма да има никаква намеса в работния процес.
За да осигурим това, войници няма да бъдат допускани до
фабричната зона без мое разрешение.
Имате благодарности за сътрудничеството.
Хайде.
Хайде, момчета, елате.
Никой портиер повече няма да те обърка,
обещавам.
Ицхак.
Ицхак Щерн, моят счетоводител.
- Вие сте г-жа Шиндлер?
Емили работи доброволно в клиниката.
- Колко благородно...
- Зная.
Трябва да поговорим, когато имате възможност.
Пред съпругата си нямам тайни...
- Оскар, моля те работи си спокойно.
Артилерийски, танкови снаряди. Ракетни отливки...
нищо не е минало качествен контрол.
Нищо неочаквано. Стандартни проблеми.
Това не са тенджери, а прецизна изработка. Ще им пиша.
Няма да искат да я платят.
- Аз също не бих на тяхно място.
Не се притеснявай. Скоро ще ги направим добре.
Носи се слух, че нарочно сте разцентровали машините.
Може да ни затворят и да ни пратят обратно в Аушвиц.
Ще пообиколя да видя откъде можем да набавим снаряди.
Да ги изтъргуваме като наши?
- Не виждам каква е разликата.
Не виждаш? Аз виждам.
Ще загубите много пари.
- Но ще бъдат направени по-малко снаряди.
Ако тази фабрика някога произведе снаряд способен да бъде изстрелян,
ще бъда много нещастен.
Как е, равине?
Равине?
- Добър ден, г-н директор.
Слънцето залязва.
Така е.
Кой ден е днес?
Петък? Петък е, нали?
- Така ли?
Какво ви става? Не трябва ли да се готвите за сабат?
Имам малко вино в офиса. Ела.
За 7 месеца работа
фабриката на Шиндлер бе напълно непродуктивна.
През това време той изхарчи милиони марки
за да задържи работниците си и да подкупва служителите на райха.
Какво има?
Имате ли някакви пари?
Скрити някъде, за които да не знам?
Не.
Защо? Банкрутирал ли съм?
Вчера сутринта в 2:42 часа в щаба на генерал Айзенхауер
генерал Джодъл подписа безусловната капитулация
на всички немски морски, сухопътни и въздушни сили в Европа
пред съюзниците и Съветския съюз.
Затова войната с Германия приключи.
Мисля, че е време пазачите да влязат във фабриката.
Току-що обявиха капитулацията на Германия.
Довечера в полунощ войната ще е свършила.
От утре ще можете да издирвате оцелелите си роднини.
В много случаи няма да ги намерите.
След 6 години война по цял свят се оплакват жертви.
Ние преживяхме.
Много от вас дойдоха и ми благодариха.
Благодарете на себе си.
На вашия безстрашен Щерн
и другите между вас, които се грижеха
и рискуваха живота си.
Аз съм член на нацистката партия.
Производител на муниции.
Аз съм спекулант с робския труд.
Аз съм престъпник.
От полунощ вие сте свободни, а аз ще бъда преследван.
Ще остана с вас пет минути след полунощ...
след което, моля да ми простите, но ще трябва да бягам.
Знам, че сте получавали заповеди от своя комендант
на който е също наредено да ликвидира хората в този лагер.
Сега имате възможност за това. Ето ги, всички са тук.
Сега имате възможност.
Или можете да си тръгнете.
И да се върнете в семействата си като хора, а не като убийци.
В памет на безбройните жертви на вашия народ...
моля ви за три минути мълчание.
Благодаря, г-н Йерет.
Отворете.
Благодаря, г-н Йерет.
Щом мирът настъпи,
раздели този плат по 2,5 метра на човек.
На всеки са пада и по бутилка водка.
Няма да я изпият. Знаят колко струва.
Същото важи и за цигарите.
- Ще бъде направено.
Написахме писмо, в него всичко е обяснено.
В случай, че ви заловят.
Всички го подписахме.
- Благодаря.
На еврейски е, от "Талмуда", и пише:
"Този, който спаси един живот, спасява целия свят."
Можех да спася още.
Можех... Не знам... ако...
Оскар, 1100 души са живи заради вас, вижте ги.
Ако бях направил повече пари.
Изхарчих толкова много пари...
Нямаш представа.
Поколенията ще са ви благодарни за това, което сторихте.
Не направих достатъчно.
- Направихте толкова много.
Тази кола...
Гет щеше да я купи. Защо я задържах? Струва поне десет човека.
Десет човека.
Още десет.
Тази игла. Още двама.
От злато е. Още двама от тях.
Щеше да ми даде двама.
Поне един.
Още един.
Още един човек.
Още едно човешко същество, Щерн.
За това.
Можех да спася още един човек, а не го направих...
А не го направих!
Вие сте освободени... от Съветската армия!
Бяхте ли в Полша?
- Оттам идвам.
Има ли още евреи там?
Къде да отидем?
На изток не може. Там ви мразят.
На ваше място и на запад не бих отишъл.
Малко храна ще ни дойде добре.
Това там град ли е?
Амон Гет е заловен, докато е в санаториума "Бед Толц".
Oбесен e в Краков, заради престъпленията си против човечеството.
След войната бракът на Оскар Шиндлер
бе разтрогнат, както и няколко нови бизнеса.
През 1958 в "Яд Вашем" той бе обявен за справедлив човек.
Поканен е да засади дърво в "Алеята на праведните".
То все още е там и продължава да расте.
Шиндлеровите евреи днес
Оскар Шиндлер 28.04.1908 - 09.10.1974
Янек Дрезнер
Данка Дрезнер
Мордеци Вулкан
Рихард Хоровиц
Нусия Хоровиц, девойката от рождения ден
Йозеф и Ребека Бау
Олек Рознер
Манци Рознер
Хенри Рознер
Леополд Рознер и съпругата му Хелена
Мила Пфеферберг
Леополд Пфеферберг
Съпругата на Ицхак Щерн
Хелен Хирш
Г-жа Емили Шиндлер
Днес в Полша има по-малко от 4000 живи евреи.
Потомците на Шиндлеровите евреи са повече от 6000.
В памет на повече от 6 милиона убити евреи.
Режисьор: Стивън Спилбърг
Сценарий: Стивън Зайлиан
По романа на Томас Кенъли
Продуцент: Стивън Спилбърг
Оскар Шиндлер: Лиъм Нийсън
Ицхак Щерн: Бен Кингсли
Амон Гет: Ралф Файнс
Емили Шиндлер: Каролин Гудал
Полдек Пфеферберг: Джонатан Сагал
Хелен Хирш: Ембет Давидс