What Dreams May Come (1998) (What Dreams May Come - CD2.sub) Свали субтитрите
Притискат те отвсякъде,за да го направиш преди психиатърът да те затвори.
Грижливо законодателатво.
Моето положение е подозрително.
Следващата седмица психиатъра може да ме затвори. Заради собствената ми безопасност.
Имах съпруг,който ме обожаваше и две поразителни деца.
Никой не би се осмелил да се надява на толкова щастие,колкото ние имахме.
И истината е,че...
просто свърши.
Просто разхлабеният край разплита възела.
Няма да кажа сбогом.Мъртъв си,отнесох го.
Няма да кажа сбогом.
Но ще кажа нещо
където и да си,
изпращам ти моята любов.
Хей,къде беше?На далеко.
Обадих се,докато работих.
Нямам думи,за да ти благодаря,
че намерих Мери.
Добре ли е? Да.
Много скоро пак ще я видиш. Изпраща ти любовта си,
особено сега.
Предстои ни да преминем преминем през доста трудно изпитание.
Ще бъда с теб.Няма да си сам.
Крис,Ани е мъртва.
Самоубила се е.
Това е...
нещо,което никога не си очаквал.
Както казах,не ни познаваш.
Това да не е съдбата на сродните души?
Едната не е нищо без другата?
Но тя е добре.
Защото болката и приключи.
Не разбираш. Тя няма да се измъкне като мен.
Не разбираш. Кога ще я видя?
Никога.
Никога няма да я видиш. Тя е самоубийца,те отиват другаде.
За какво я наказвате? Не,не е наказание.
Изтърпяла е достатъчно много болка. Тук няма съдии и престъпници.
Всички са равни. Това е просто реалността и нещата са такива!
И тя е,че самоубийците отиват в Ада? Проклет да съм,няма възмездие в това!
Искаш да се бориш.
Можеш да се скриеш от това, или да го разбереш.
Така нареченият Ад е за тези, които не знаят,че са мъртви.
Не осъзнават какво са направили, нито какво се е случило с тях.
Твърде самопогълнати от живота, строят един себепогълнат свят?!
Това не важи за Ани,разбра ли?
Не,не важи.
Самоубийците се различни.
Не отиват в ада,защото са безнравствени или егоистични, а по съвсем различна причина.
Всеки от нас притежава инстинкт за естествения закон на пътуването ни.
Ани го е престъпила и не иска да се сблъска с това.
Не иска да осъзнае, да приеме това,което е направила.
И ще прекара вечността,разбирайки това.
И все пак твърдиш,че е в Ада. За всеки адът е различен.
Не всичко е огън и болка.
Истинският ад е погрешно живяният живот.
Аз съм сродната и душа,ще я намеря.
Ти не разбираш как... Не става въпрос за разбиране!
А да не се предаваш.
Каза,че няма правила. Ами пурпурното дърво?.
Доста се изненада, когато се появи чрез мен,нали?
Ако няма правила,защо каза, че всички самоубийци са еднакви?
Не мога.Правилото е такова. Не мога. ОК.
И как можеш да твърдиш, че Ани не осъзнава смъртта си.
Не мога. ОК. Ние и всички останали сме го виждали.
Никой,никога не е виждал самоубиец,да се върне обратно!
Стой наоколо,шефе. Все още нищо не си видял.
ОК.Заслужаваш своя шанс.
Ще намерим лодкар да ни преведе.
Хей,това ли е момчето, което не се предава?
Някой казвал ли ти е, че от твърде много упоритост можеш да оглупееш?
Постоянно. И аз,
както и,че чета прекалено бавно. Не ми трябваха очила.
Очите ми бяха продължение на въображението ми.
Ще чуеш много умни работи наоколо. Обикновено верни.
Не им позволявай да те подлудят. Няма.
Толкова силно ли те обича жена ти?
Ще я намерим.
Но като я откриеш… нищо не ще е в състояние да я накара да те познае.
Нищо не ще разруши отказа и. По-силен е от любовта и.
Дори е заздравен чрез любовта и.
Можеш да кажеш всичко, за което си копнял. Дори сбогом.
Даже и тя да не го разбира.
Тогава ще получиш удовлетворение, че не си се предал.
Би трябвало да е достатъчно. Само ме заведи.
А аз ще реша кое е достатъчно.
Кога заминаваме?
Затвори си очите.
Албърт е сладко дете. Ето.
Има нежност,която не опознах в живота.
Предполагам,защото го познавах,когато беше млад.
Беше ли горд с децата си?
Разбира се. О,това е скапано лесен отговор.
Вложи малко мисъл. Казах "разбира се".
Харесвам този болезнен въпрос.
Той е като сок,силен е и свързва.
Прави те по-добър приемник за Ани.
Тя е един вид предавател, изпраща мисли към теб.
Какво прави,когато беше жив? Последният път ли?
Естествено,можем да се върнем обратно,като се преродим. Но само ако го изберем.
Последното пътуване бях на същата работа
-Бил си психиатър!
Доста си схватлив.
О,боже. Физическа опасност ли очакваше?
Какво,ще те убие ли?
В Ада има реална опасност
да загубиш ума си.
Защото е затънал,ето защо.
Той е 13 годишен.
Знам. Има нужда да се размотава с причтелите си. Ето от какво се нуждае.
Да вегетира пред телевизора, поне веднъж през живота си да прочете някоя шибана книга,
която наистина да хареса! Казваш,че макар и да преминава през всичко това,
няма да ме разочарова? Не,всъщност е по-лошо.
Нещата са по-дълбоки,той е разочарован от себе си.
Трудно му е да се понася.Смята,че е боклук. Не.Що за извратено е това?
Как си позволяваш да ме местиш от училището?
Как можа да ме пренебрегнеш?Това си е моят живот!
Не мислиш ли,че сам мога да се справям?
Ако наистина се помъча...
-Да,но трябва да ми покажеш
малко повече,приятелче?Хайде!
Ти се провали,Йан! Аз не съм ти!
Корабокрушение...
Какво е това място? Това е вратата към Ада.
Как се справяме?Долавяш ли някакви сигнали?
Всъшност ни най малко.
Защото си мислех за някой друг.
Ще бъде като шамар в лицето ми,когато отворя вратата
и изпитателните им погледи ще ме пронизват.
А за теб това е просто преместване.
Всеки ден разбирам,че не съм достатъчно добър,колкото теб
или кой да е друг.
Но това не значи,че ще се предам.
Пазителят Цербер.
Как се чувстваш?
Повече ме интересува как се чувстваш когато си лягаш вечер,
отколкото проблемите ти в училище.
Наистина съм уплашен.
Знам,че мога да ти вярвам.
Дори и да отивах в шибаният Ад,
бих желал само един човек в този проклет свят да е с мен.
Никога няма да опозная
мъжът Йан.
Такъв какъвто щеше да бъде като порасне.
Добре изглеждаш,с ясен поглед,
около 25 годишен.
Такъв го виждам.
Той е от типа мъже,който хората харесват.
Зашото излъчва почтенност.
Тои притежава неподправен характер.
Мъж,около който жените биха искали да бъдат.
Защото усещат нежността в него.
Уважение...
Преданност...
Смелост...
А жените откликват на това.
Това го прави страхотен съпруг.
Виждам го като баща.
Там той наистина ще е блестящ.
Когато погледне детето си в очите,
то ще знае,че баща му наистина го вижда.
Той наистина ще го вижжда.
Детето ще разбере,че баща му е прекрасен човек.
Това е мъжът,който никога няма да срещна.
Иска ми се да можех.
Да го направим!
Хайде тя може да е вътре!
Не!
Не!
Недей!Недей...Не го прави! Майка ти не е вътре,Йан!
Майка ти не е там сине.
Няма друг човек,с който бих минал през Ада.
Асансьор към Ада.Отива нагоре.
Хайде.Толкова го искаш.Пожелай ни късмет.
Идвам с теб.Не ти давам право на избор.
Какво говориш?Откакто подозираше,че Албърт ти е син,
изгуби всички сигнали от жена ти.
-Ще се концентрирам повече.
Не знаеш как.Ти си само глас!
Доброто в случая е,че жена ти те обича. А момчето ти е само повод да се разсейваш.
Проклети психиатри!Наистина обичаш да объркваш хората!
Отиваме горе.Това е последната му възможност.
Никога не е бил на подобно място.Нито пък ти.
Имам късмет да наблюдавам един,а не двама.
Искаш ли го спокоен?
-Не му се вързвай,Йан!
Той не ни познава!Няма семейство!
Не!Няма да го оставя!
Ами ако никога не я види?Не успее да и каже сбогом?
Ще го направим без него.Ще го направим заедно.
Хайде,тя ти е майка.Да вървим.Татко.Не!Чуй ме.
Когато стигнеш там,не го слушай.
Намери я...
и я върни обратно.
Можеш да го направиш.
Вярвам в теб.
Мислил ли си някога,защо избрах да съм Албърт?
Той беше единственият човек,в който някога си се вслушвал.
Чуй ме сега.Мисли за мама!
Мисли за това,какво се случи когато умряхме!
Мисли за това,какво трябва да и кажеш,за да я върнеш обратно!
Мисли за мама!
За това какво се случи когато умряхме!
Уча се да пуша.
Докторите го наричат "воля за живот".
Разрушава условностите.
Каза,че искаш развод.Разбирам те.
Прекалено сме различни,
за да останем заедно,
поне в едно отношение.
Защо ти не си тук?
Защо не полудя?
Децата ти са мъртви.
Помня.
помня тишината в къщата.
Мисля,че от мен се очакваше да съм силен.
Заради мен?Заради мен.
Заради нас.Заради принципа.
Обичах ги Ани.
но те умряха.
Имаш избор.Да продължиш да жидееш...
или не.И ти избра да живееш.
Понякога,когато печелиш,губиш.
Това наистина не беше добър ден.
Хайде.Това е нашето място.
Млъкнете,млъкнете всички.
Никога не съм взимал повече от 30% на клиент.
Това трябва да е мястото.
Господине!Тук съм!Идвам!
Хей,гледай къде стъпваш!
-Съжалявам!
-Извинете!
Здрасти,
някой носи ли лекарство?Не човече!
Извинете.
Съжалявам.
Добре дошъл сине,добре дошъл сине.
-Татко?
Сине,сине.Татко?
Приближи се.Добре дошъл.
Ти ли си Клаус? Добре дошъл.
Не.Добре дошъл,добре дошъл.
Ти не си баща ми,съжалявам.
Всичко е наред.
Никога няма да дойдат.
Не се притеснявай.Само въпрос на време.
Не мислиш ли,че прилича на куче?
Разбира се.Винаги си избираш най-лесните.
Ами тогава онова там? Прилича на пълен сервиз за ядене.
Със супник.Да,или на зайчето Бъни.
На много заплетено зайче Бъни.
Или на големи рубенсови гърди.
Хей.Само гърди ти се привиждат. Всички типове гърди.
Обичам твоите.
О,ще закъснеем за танците!Защо да бързаме?
Знам какво целиш.
Това си е шикалкавене. Така ли?-Знам защо не ти се ходи.
Предавам се.
Защо не се опиташ поне веднъж да потанцуваш?
Другите съпрузи са толкова тромави. О,благодаря.
Да вървим.
Просто,когато всички танцуват се чувствам...
сама
в море от лица.
Падащи ангели...няколко.
Малко е скъпичко.
Но това е първата ни годишнина. На трябва ли да е изключителна?
Никога не съм виждал нещо подобно. Ами,защото е мое правило.
Да разнообразим живота ти.
Ти...ме научи
на единственото нещо,което трябва винаги да помня.
Което е?
Не помня.
О,да,да,да...
Никога да не се предавам.
Никога да не се предавам.
Никога.
Тук е.
Намери я.
Впечатляващо.
Било е разтърсващ удар за нея.Страхът ви е свързал.
Боже мой!Това нашата къща ли е?
Ах!Изглежда точно като нея.Никога не си го и помисляй.
Това е илюзия.
Цялото място...е нейна илюзия.
Самоубийците се самоизмъчват,отдадават се на самонаказване.
Нали не искаш да я притискаш по този начин,а искаш да я видиш.
Сподели с нея това,което е в сърцето ти.И тогава си тръгни.
Без натиск.Чакай,чакай,чакай!
Знаех,че можеш да ни доведеш тук.Състезаваш се с едно голямо его.
Как така знаеш най-важното за мен? Нарече сина си Албърт.
Кой е той?Първият доктор при който стажувах.
Беше ми като баща. Уроците му бяха безценни.Брилянтен ум.
Да.Спомни си какво практикуваше преди да стане педиатър.
Детска психиятрия.
Винаги четеше бавно.
Но тези бяха без рамки.
И останалата част от мен,
беше черна.
Знаеш ли защо избираме да изглеждаме различно?
Аз,децата.Опаковката не от значение. Някой е добър колкото...о,не.
Старата опаковка беше въпрос на тежест. Кой е учителят,кой е бащата,
идва от това,което сме...един за друг.
Чакам от години шанса да се погрижа за теб.
И ще те чакам отвън сега.
Но това не е като останалият Ад,сине.
Нямаш защита срещу Ани.
Ако загубиш себе си или душата си, или те погълне Адът сам по себе си,
Ако това би могло да я спаси, тогава направи го,и аз ще те подкрепя.
Но ти намери децата си и те се нуждаят от теб.
3 минути.Само една в повече и ще полудееш.
Как можеш да полудееш? Веднъж след като нейната реалност стане твоя,
няма да има път назад.
Мисли за мама.
За това,което ще и кажеш,за да я върнеш обратно.
Зрдавей?
Вртата ти е отворена.
Извинявай,
не исках да те изплаша.
Кой,кои си ти?
Аз съм ти съсед.
Преди два месеца купих мястото на Горман.
Току що се преместих.Не съм чувала да са продавали мястото.
Ти си Ани Нилсен,нали?
Говорили са ми много за теб. Какво например?Какво са ти казвали?
Че си много талантлив художник и работиш в музея.
И,че си вдовица.
Г-жа.Горман много се възхищава
на розите ти.
Бяха толкова красиви.
Но сега няма вода в квартала.
Няма ток,няма газ.
Липсват и други неща.
Както и всичките ми чисти дрехи и книги,които искам да прочета.
И някои от любимите ми картини,
върху които да работя.
Какво е това?Те са навсякъде сега!
Хванах го!
Отиде си.
Благодаря.
Няма защо.Казваш,че картините ти липсват?
Някои от най-цените ми платна.
Които ми напомнят...
за съпруга и за децата ми.
Ето защо никога няма да си тръгна.
Защото могат да се върнат ли?
Надявам се с цялото си сърце това да стане. Знаеш,че няма.
Когато си мъртъв изчезваш.
Жена ми се самоуби,когато децата ни починаха.И после аз...
Тя бе най-прекрасният човек.
Не мислиш ли,че е тъжно?
Не трябва ли да тръгваш?Не.Обаче ако искаш ще тръгна.
Добре.
Последният ден в който видях жена си
имахме годишнина. Не трябваше ли да тръгваш?
След минута.Ще бъда наоколо в случай,че се появи друг проблем.
Не беше годишнина от сватбата ни, а много специален ден,
за който никой не знаеше.
Трябва да говоря с теб.
Не е нужно да отговаряш.
Това е еднопосочен билет за мен.
Присъствието ми не ти помага.
И ме убива.
Днес е един вид Р-ден.
"Р" за решение,предполагам.
И за развод.
Ще е двойно "Р",така ли?
Да.
Виж,нещо се случи през този месец.
Синди се обади.Каза,че всички те чакат.
Всички художници и уредници щели да те посрещнат,като оздравееш.
Казах и,
че заради музея и една от поредните срещи
не можа да заведеш децата онзи ден.
И ако се върнеш там,това би означавало
да извършиш предаделство спрямо децата ни.
Тя каза,че си луда,а аз и казах,че е бездушна кучка!
И затворих телефона! Не беше много учтиво!
Ние решаваме,кое е истина и кое не.
Независимо какво мислят хората.
Тогава осъзнах,че съм част от проблема.
Не защото напомням на теб,а защото
ня бях до теб и те оставих сама.
Няма да се предадеш,нали?
Да.
ОК.
ОК.
Така тя се примири.
Това е много романтично.
И тя все още убива себе си.
Накрая се предаде. Няма нищо нередно в това.
Мъжът и не мислеше така. Беше страхливец!
Да е силен,да не се предава
беше просто маска,зад която се криеше. Беше подтиснал болката си толкова силно,
че се отчужди от личността,която обичаше повече от всичко.
Понякога,когато губиш,печелиш.
Когато видя децата си отново
-Не каза ли,че са мъртви?
Можеш да видиш мъртвите в мечтите си,ако поискаш.
Искам да види Кристи.
Мога да ти покажа,не е трудно.
Единственото,което трябва да правиш е да си представяш,че рисуваш. Ще го направим заедно.
Просто затвори очи.
Моля,не се страхувай.
Спомни си къде се ожени.
Кристи!
Кристи.
Кой друг би се оженил в мечтите ти?
Толкова ми липсваше.
Ани,това е реално.
Мъжът в градината...
съм аз.
Не!
Не!
Който и да си,каквото и да си, нима можеш да ми го отнемеш?
Съжалявам,скъпа.Имам да ти казвам някои неща.
Остават ми само няколко минути.
Съжалявам за всичко,което не ти дадох,
че никога не купих любимият ти сандвич.
При това най-големия.
Никога не те накарах да се усмихнеш.
И исках просто да остареем заедно.
Просто двама оглупели старци,смеещи се един на друг,докато телата им се разпадат.
Заедно докрай.До езерото в картината ти.
Това щеше да е нашият рай.
Толкова много неща ще пропуснем завинаги.
Книги...следобедни дрямки...целувки
и караници.
О,боже,някои бяха наистина големи!
Благодаря за тях.
Благодаря за всяка добрина.
Благодаря за децата ни.
За първия път,в който ги видях.
За това,че беше човек,с който винаги съм се гордял.
За куража ти,за благоуханието ти.
За начина,по който изглеждаше,за желанието ми винаги да те докосвам.
Господи,ти беше моят живот.
Извинявам се за всеки път,когато съм те провалял.
Особено за този.
Мислеше,че ще бъде различно ли? Беше вътре за малко.
Трябваше ми малко,за да осъзная,че си прав.
С нищо не можеш да и помогнеш повече.
Това пътуване беше изцяло за теб.Да.
Стигна ли по-близо до края?
О,да.Бях точно на ръба.
Ето защо трябваше да изляза.Предавам се.
Не стана така,както си го мислеше.
Прибирай се Ал.
Ще кажеш ли на децата ми,че ги обичам?
И,че няма да оставя майка им.
Благодаря.
Докъде бяхме стигнали скъпа?
След минута няма да те познавам по-добре,отколкото ти мен.
Но ще сме заедно.
Където принадлежим.
Добрите хора свършват в Ада,защото не могат да си простят.
Знам,че не мога на себе си.
Но мога да простя на теб.
За това,че убих децата си?И скъпият си съпруг?
Не.За това,че си чусесна и всеки би предпочел Ада пред Рая,
само за да е с теб.
Не защото напомням на теб...,
а защото не мога да съм до теб.
Съжалявам,че те оставих сама.
Не се предавай!
Кристи?
Кристи.
Какво е станало с това място?
Студено е.
Кристи?
О,боже!Не,не,не,не,не,не,не,не.
Не се предавай!Не се предавай!Не се предавай!
Кристи!Кристи.Не се предавай!
Не,не,не,не се предавай!
Остани с мен,не се предавай.
Кристи.
Хей!Помниш ли ме?
Понякога,когато губиш,
печелиш.
Как попаднахме тук?
Тук пътуването,както всичко останало
е просто в ума ти.
Трябва само да затвориш очи.
Ако знаеш къде отиваш...
ще го направиш.Където беше ти...
аз...
опитах всичко.Но нищо не подейства.
Докато...
не се опита да ме измъкнеш.
Това,което някои намират за невъзможно
е нещо,което не са виждали преди.
Извинете госпожо.
Готови ли сте за изненада?
Да.Хей.
Това не е изненадата.
Мамо?
Искам да остареем заедно. Можем ли да го направим тук?
Хммм.Искам го,
стига да е с теб.Ще бъде.
А какво ще кажеш за връщане обратно?
Да се преродим?
Виж,това е единственно,което нямаме тук.
Да се открием един друг отново.
Да се влюбим.
Отново да правим различни избори.
Да опитаме пак.Да.
Избягвай остри предмети.
Не се притеснявай за децата.Те ще са тук.
Те искат да отидем.
Тук целият човешки живот е като удар на сърце.
И всички ще сме заедно.Завинаги.Да.
Как ще те намеря?
-Намерих те в Ада,
съмняваш ли се,че ще те намеря и в Джърси.
Обичам те.
Като млад...
...срещнах това красиво момиче на езерото.
Превод и корекции : Syks