BBC Space (2001) (BBC Documentary Space Episode 6 - Boldly Go.sub) Свали субтитрите
Пътувайки из Земята в търсене на нови земи сме се разпространили във всяко ъгълче.
Но е дошло времето да потърсим нови светове, непознати до този момент.
Това е историята на нашето пътешествие в Космоса.
Ще полетим към звездите на космически кораб със скоростта на светлината.
Ще изследваме най-далечните краища на Космоса
пътувайки до най-гъстите места във Вселената.
И ще открием механизма, който е по-омагьосващ от рая.
Това е пътешествие през пътя на живота.
Пътешествие към нашето бъдеще в Космоса.
- К О С М О С Ъ Т -
- К О С М О С Ъ Т - със Сам Нийл
Ние винаги сме имали необходимост да изследваме.
Нашите предци са пътешествали откривайки нови земи и сега е време и ние да сторим същото.
Но този път, това не е пътешествие между континентите.
Този път, това е пътешествие към звездите.
Докато нашите телескопи стават все по-мощни - те ни показват невъобразимата красота и сила на Вселената.
Оргомни облаци, в които се раждат нови звезди.
Странни галактики,
даже загадки за нови светове.
Но те са ни показали и опасности,
бедствия толкова огромни, че могат да разрушат планетата Земя за секунди.
Космосът е пълен с ужаси и чудеса.
Но може би никога няма сами да ги видим.
Изминали са по-малко от 50 години от първите ни стъпки в Космоса.
Оттогава, хиляди ракети и стотици хора са извършили своя 10 минутен полет към орбита.
Астронавта Стори Мъзгрейв е от новото поколение космически авантюристи.
"Когато видите изстрелване на ракета отвън, гледката е величествена.
Отвътре е точно обратното.
Има 170 смъртни случая. Тресе се. Всичко се тресе."
"Ракетата има огромни двигатели.
Те наистина силно изтласкват ракетата.
В атмосферата има турбуленция и допълнително разклащане,
така че вие сте в нещо като малък килер опакован с колани, шлемове, ръкавици, парашути и всичко останало.
Това всичко е по вас и в същото време се тресете.
И не може да не ви мине през ума, че трябва да задържите всичко заедно.
"Вие сте копнели за полета и искате да оцелеете.
Така че, за мен това не е пътешествие.
Това е нещото през което трябва да премина, за да навляза в огромната сериозност
и божествения танц на нулевата гравитация."
"О... Хюстън, ние сме вдъхновени..."
Ние се превръщаме в поколение космически авантюристи.
Това е странен и непознат свят.
Но за малкото привилегировани да посетят Космоса, това е преживяване, което те никога няма да забравят.
"Разходката в Космоса най-много прилича на танц.
Вие контролирате всяко движение, всеки пръст на ръката, всеки пръст на крака, всяко положение на тялото.
И как ще направите всичко това? Това е прецизно като балета.
Излитането в Космоса, е като нощ на балета."
"Там е Космосът, трябва да погледнете в краката ми.
Виждате обувки изминали 8000 мили за час, 25000 стъпки в секунда, обувки които са стъпили на пътя."
"Ако искате да си играете на Супермен, това е начина да го направите."
Ние сме в периферията на Космоса.
Най-амбициозния проект е постижението, което ни е останало.
Международната космическа станция "Мир".
Но тя е учудващо близко до нашия дом.
Тя лети на по-малко от 400 км над главите ни.
Това е най-голямото разстояние, което сме пропътували в Космоса.
През 1969 г. стъпихме на Луната.
"Това е малка стъпка за човека, но голям скок за човечеството."
За пръв път погледнахме към нашия дом от повърхността на друг свят.
Удивително е да мислим, че хората наистина са ходили там горе.
Бедата е, че може би този голям скок за нас,
в необятността на Космоса, е всъщност само една малка стъпка.
Въпреки, че хората не са достигнали други светове освен Луната,
нашите роботи вече достигат звездите.
Където ние не можем да отидем, изпращаме машини.
Това е пътешествието на една сонда.
Нищо от това, което някога сме създавали не е пътувало толкова далеч от Земята.
Сега то напуска Слънчевата система, на път към звездите.
Вижте колко далеч е стигнала.
Вояджър е изстрелян през 1976 г.
Той мина покрай Юпитер, след това Сатурн и остави всички планети зад себе си.
След десетилетия в Космоса, той е на разстояние 40 милиарда километра от нас.
Това е внушително пътешествие, докато не вземем под внимание следното.
На тази скала, най-близката звезда до нашата слънчева система е някъде тук.
Всъщност тя е на разстояние над 100 км.
За да я достигне, Вояджър ще трябва да пропътува още 25000 години.
Със скоростта на Вояджър, даже достигането на най-близката звезда е невъзможно.
Но може би има надежда.
Лесно се забравя, че в продължение на един човешки живот ние сме стигнали от тук,
до тук.
И в нашите опити да достигнем звездите,
някои учени вярват, че отговора може да бъде - да стигнем от тук,
до тук.
Дълбок Космос I.
Не се знае много за новия вид двигател, йонния двигател.
А това е страстта на учения от НАСА - Марк Реймън.
"Идеята за йонния двигател е поставена доста преди да се родя,
но за пръв път аз чух за това в епизод от филма Стар Трек.
Те използваха йонен двигател.
Това ме подтикна да изучавам йонната тяга, високоскоростна, единствена по рода си технология.
И си мислех - "Това е наистина удивително, но никога през живота си няма да видя подобно нещo."
Но през 1998 г., мечтата на Марк Реймън се сбъдва.
Дълбок Космос I.
Но какво прави йонния двигател толкова различен?
Сравнете го с конвенционална ракета.
Горивото на ракетата изгаря с огромна сила
и изтласква ракетата нагоре.
В лабораторията Марк Реймън наблюдава прототип на йонен двигател в действие.
Вместо тонове ракетно гориво, двигателя използва няколко грама газ.
Подава на газта електрически заряд и я разделя атом по атом с невероятни скорости,
привидно създавайки тънка синя мъгла.
Йонния двигател няма мощността на ракетите, но има нещо много по-добро.
Запазването на енергията.
Това е нещо подобно на заека
и костенурката.
Конвенционалните ракетни двигатели създават огромна тяга и ускорение.
Те изгарят цялото си гориво само за няколко минути.
И след това, всичко приключва.
Йонния двигател запазва мощността си с години.
Всъщност ще отнеме четири дни на Дълбок Космос I, за да стигне от тук до тук.
Но причината Дълбок Космос I да е най-бързия космически кораб досега,
е защото той ускорява в продължение на почти две години.
"Когато комуникираме с този космически кораб, толкова далеч в Слънчевата система,
помислете, че той е там, един малък кораб, който сме създали.
Мисля, че е наистина невероятно."
Космическия кораб с йонен двигател е толкова бърз, че може да настигне кометите
или да пропътува около планетите в Слънчевата система само за няколко месеца.
Но даже и йонните двигатели не са вечни.
В един момент и тяхното гориво ще свърши.
За да пътуваме по-далеч и да достигнем звездите, ще ни е необходимо нещо ново.
И то може да е на основата на една от най-старите технологии, които познаваме,
Платноходката.
Много отдавна, безкрайната сила на вятъра е водела нашите предци към нови светове.
В бъдеще може да използваме същата идея, за да пътуваме към звездите.
С платноходки, задвижвани от слънчева светлина.
Слънчева платноходка, използваща само светлината от нашето Слънце.
Много учени са убедени, че това е бъдещето на космическите пътешествия.
Един от тях е Лес Джонсън.
"Слънцето излъчва фотони със светлината.
Стоейки тук, на слънчева лодка, фотоните се удрят в нас избутвайки ни.
Но отместването е толкова нищожно, че не го усещаме.
Всички други сили около нас са много по-силни и затова не усещаме фотоните.
Но във вакуума на Космоса, ако имате достатъчно слънчев материал,
налягането предизвикано от слънчевите фотони може да премести лодката."
За да се убедите, че слънчевата светлина може да осигури достатъчно енергия, за да задвижва лодки в Космоса
Джонсън и неговия екип са построили създадено от човека Слънце.
"Пред мен виждате симулация на Слънце, около три пъти по ярко от истинското Слънце,
и това е причината да нося тези UV защитни очила.
То може доста да ми навреди ако случайно погледна към лъча."
Те изпробват ултратънък, ултралек материал, от който се нуждаят, за направата на истинска слънчева лодка.
Той е монтиран на прът в пълния блясък на изкуственото слънце.
"Както виждате, лодката бавно се мести напред-назад.
Това което причинява движението е налягането от фотоните, което избутва лодката.
Невероятно, то работи. Това парче от лодката се мести от светлината.
"Въз основа на свършената работа в цялата страна, слънчевата технология достига до точката,
от която много скоро ще лети в Космоса."
За да достигне скоростта необходима за пътуване от звезда до звезда,
слънчевата лодка трябва да започне пътешествието си с най-голямата възможна тяга.
Тя трябва да долети колкото се може по-близо то източника на енергия - Слънцето.
Това е опасна маневра.
Но ако това проработи, кораба ще се завърти около Слънцето и ще профучи в Космоса
с почти 3/4 милиона километра в час.
Слънчевата лодка може да достигне най-близките звезди само след няколко десетилетия.
Това е наистина впечатляващ старт, но дали е достатъчен?
Нашата галактика е много голяма.
За да стигнете от единия край до другия, даже използвайки супермощната слънчева лодка,
все пак би отнело 2,5 млн. години.
А нашата галактика е само една от милиардите които образуват Вселената.
А това е последната граница.
Който иска да бъде истински звезден пътешественик, ще трябва да предприеме напълно различен подход.
Ще трябва да се научим как да манипулираме самата същност на Космоса.
Някои учени вярват, че може да има бърз начин за привдижване във Вселената.
Един от тях е чрез космически кодове.
"Когато човека е започнал да изследва околната среда,
той се е натъквал на огромни масиви минавайки през планините.
Планините не са лесни за прекосяване ако се изправите пред стена като тази.
Вие нямате друг шанс освен да заобиколите върха."
"В днешни дни, същото е и с космическите пътешествия.
Ако искам да изследвам и колонизирам нашата галактика, разстоянията, които трябва да пропътувам са огромни."
"Така че, ако става въпрос за космически пътешествия, ние сме все още в Каменната ера."
Отговорът е, че трябва да намерим пряк път.
Не заобикаляйте препятсвието, минете през него.
"Ако пътувате в Космоса, вие сте ограничени от скоростта на светлината.
Но е възможно законите на физиката да имат някакъв вид вратички,
което ни позволява да пътуваме по-бавно от скоростта на светлината, но да изминаваме големи разстояния за малко време.
И начина по-който това може да стане, е чрез дупка."
"Дупката е, образно казано тунел, който е пряк път в космическото време.
Да кажем, че от тук до най-близката звезда можем да се свържем с много къс тунел."
Дупките може да звучат като научна фантастика, но създаването им може да е възможно.
За начало трябва да имаме силите на избухваща звезда и да ги използваме за да направим дупка в Космоса.
Трябват ни екзотични форми енергия, за да държим тунела отворен.
Но науката е безпогрешна.
Поне на теория е възможно да се създаде тунел, с помощта на който можем да прекосим Вселената.
Експериментите вече са започнали и е построена първата малка дупка.
На теория, дупките ще ви отведат от единия край на Вселената до другия,
буквално в същия момент.
Мигновенно пътуване...
до всяка точка.
Дупката може лесно да ме преведе през половината галактика.
Но в цялата Вселена, как ще решим къде искаме да отидем?
За това ни е нужна карта.
Космосът както знаем е огромен.
Но проф. Браян Бойл и неговия екип от австралийски астрономи може би са започнали да отговарят на въпроса.
Те създават най-голямата карта. Карта на нашата Вселена.
"Обикновено, астрономите разглеждат Вселената като плоска карта на нощното небе."
"Можете да мислите за нея като карта на Земята. За туриста, плоската карта е неизползваема.
Плоската карта не може да ви каже дали там има планина или висока скала.
По същия начин на туристите от бъдещето ще им е нужна триизмерна карта, за да ги води."
За да създадат триизмерна карта, Бойл и екипът му трябва да разработят уникална апаратура.
Разработвано 10 години и тежащо над 3 тона, устройството използва над 600 фиброоптични камери.
Всички са внимателно управлявани в позиция подобна на най-големия телескоп в света.
"Всичко е свързано, готови сме да започваме.
Всичко е в позиция и това, което ще направим е да преместим телескопа нагоре и да чакаме появяването на звездите."
Всяка нощ, телескопа гледа към нова част от нощното небе.
И за всяка точка, която види, роботът поставя фиброоптична камера.
Светлината от обекта се измерва, и се изчислява точното разстояние до Земята.
Досега неуморния робот е засякъл позициите на десетки хиляди звезди в галактиките.
Парче по парче, всичко се събира заедно и оформя обща картина на Вселената.
А това е резултата.
За пръв път можем да видим Вселената триизмерна.
"Когато картата беше създадена за пръв път аз бях изпълнен със смесени чувства.
Тук със собствените си очи можех да видя, разкриването на структурата на Вселената.
Огромни архипелази от галактики разпростиращи се на стотици милиони светлинни години в Космоса."
"Предния ден аз бях тук.
Отивам на плажа оттук към океана.
Всичко, което знам е океана и сателитите над главата ми,
но като гледам сателитите си мисля, че утре може да съм там."
"Мисля, че това е все едно не знаеш къде ще се намираш утре
не знаеш какво ще се случи и не знаеш как ще свърши всичко това.
Съсредоточаваш се върху пътешествието и това е единственото, което те вълнува."
Това е един от начините за изследване и един ден човечеството може да го направи.
Нашите деца, децата на нашите деца, един ден ще стигнат до звездите.
Затова следващия път когато погледнете нощното небе,
помнете, че Космосът е по-странен и по-красив отколкото изобщо можем да си представим.
И не на последно място, помнете това.
Там в Космоса е нашето бъдеще.
Превод:Spark spark@bgbest.net