BBC Space (2001) (BBC Documentary Space Episode 5 - New Worlds.sub) Свали субтитрите
Поразителен, мощен, извор на живот.
Но това е историята как един ден Слънцето,
ще стане наш враг.
Ако искаме да оцелеем, ще трябва да напуснем Земята.
Ще трябва да търсим нашия нов дом на удивителни места.
И да променим други светове като пресъздадем Земята, която сме оставили зад себе си.
В далечното бъдеще, Слънцето ще се превърне в чудовище.
Ще изгори всичко живо на планетата,
ще унищожи цели светове.
И най-накрая ще се самоунищожи.
Това ще се случи.
Един ден Слънцето ще умре, и когато това се случи,
ние ще го последваме.
Време е да помислим за бъдещето.
- К О С М О С Ъ Т -
- К О С М О С Ъ Т - със Сам Нийл
От пет милиарда години, Слънцето е хранило Земята.
То е осигурявало енергията необходима на растенията.
То е направило живота ни възможен.
Но това ще се промени.
Бавно, непрестанно, Слънцето става все по-горещо.
Отдавна то е дарило живот на всички нас,
но както може да дава ...
така може и да отнема.
Ако ние хората искаме да имаме дълго бъдеще,
ние трябва да напуснем планетата и да търсим нови места за живот.
Един ден, нашите домове ще бъдат там.
Някъде в Космоса.
В далченото бъдеще, това може да е нашия дом.
Тук в Космоса ние трябва да търсим нашето бъдеще в нови светове, където да се установим и живеем.
И причината за това е,
че трябва да се спасим от Слънцето.
Някои светове може да са трудни за адаптиране.
Други могат да бъдат като нашия.
Но кое е това, което прави планетата ни толкова специална?
И защо тя е толкова зависима от Слънцето?
Тук е Слънцето, в днешни дни,
в центъра на слънчевата система.
Земята се върти около него тук.
Ето и другите планети.
Причината нашата планета да е единствената с живот на нея,
е това, че тя е единствената на подходящо разстояние от Слънцето.
Малко по-близо, бихме се сварили,
по-далеч, бихме замръзнали.
Ние живеем в един вид безопасна зона, която е перфектна за живот.
Проблема е, че тази зона се движи.
Слънцето става по-горещо и заедно с това местата подходящи за живот,
се изместват по-далеч.
Накрая, безопасната зона ще остане зад Земята.
И когато това се случи, ще бъдем в голяма беда.
Нашата планета ще загине.
Ето какво ще се случи.
Докато Слънцето изгаря ядрената си енергия, то ще става все по-горещо.
По времето когато стане с 5% по-горещо, целия растителен живот ще загине.
10% по-горещо, и животните ще започнат да измират.
15% по-горещо, реките и океаните ще се изпарят създавайки огромни облаци, задържащи още повече топлина.
В далечно бъдеще, живота на Земята ще е невъзможен.
И ние нищо не можем да направим.
Какво ще се случи с нас?
Астро-инжинерът Робърт Зубрин вярва, че има отговор на това.
Той иска да открие ново място за живот.
"Единствения избор, който имаме е да се разрастваме, разширяваме, да станем една космически разнообразна цивилизация,
или да изчезнем."
"Не само ние ще изчезнем,
но докато не станем космически разнообразна цивилизация, и не разпространим живота от Земята във Вселената,
целия земен живот ще изчезне."
Целта на Робърт Зубрин е да направи наш дом на Марс.
Днес, Марс е студен и безжизнен,
температурите редовно падат до 200 градуса под нулата,
а атмосферата е 200 пъти по-разредена от нашата.
Човек стоящ незащитен на повърхността на Марс, би умрял за секунди.
Но и сега, някои учени смятат, че един ден ще може да го наричаме наш дом.
"Марс е единствената друга планета в слънчевата система, която има
всички ресурси нужни за живот,
има вода, замразена във формата на лед точно тук.
Има водородна атмосфера. Има азот в атмосферата.
И ако човек отиде на Марс и открие начин как да използва тези ресурси,
тогава ще направим от Марс място, където хората могат да се заселят.
Можем да изградим нов свят за нашите поколения."
"Нито един вид не може да оцелее много дълго ако стои на едно и също място.
В този ред на мисли, вие и аз не сме създадени за Земята.
Не сме създадени за американци. Не сме създадени даже за Европа.
Създадени сме за друго.
Ето защо животните са с дълги и тънки крайници и козина.
Но хората са способни да живеят тук.
И това е благодарение на факта, че сме градивни и изобретателни.
Така сме се справили с Ледената епоха и така ще се справим и с Марс и другите планети."
В отдалечена част на Канада, изследователите вече се подготвят за живот като пионери на Марс.
Живота в Космоса е труден, но те се справят.
Зубрин е оптимист.
"Готови сме да започнем.
И откровено ако не се справим с изпитанието, това ще означава,
че не сме хората, които сме искали да бъдем."
"На нас се разчита много повече.
Те са изпратили хора на Марс, на Луната през 1961г., когато Джон Кенеди стартирал програмата.
"Вярвам, че тази нация ще постигне
целта да изпрати човек на Луната и той да се върне невредим на Земята."
- Дж. Ф. Кенеди -
"Осем години по-късно ние сме тук.
Тук няма нищо, което не е наша технология.
Въпроса е да се покаже какво можем."
Според Зубрин, липсва не технология, а желание.
Но технологията и желанието отделно може да не са достатъчни.
Погледнете какво сме оставили зад себе си.
Това е нашата живото-поддържаща система.
Растения, които доставят кислород, безброй видове животни.
Как ще успеем без тях?
Нашето оцеляване зависи от живите същества, с които си споделяме планетата.
Въздуха, който дишаме, храната която ядем, всичко това е благодарение на другите форми на живот.
Ако искаме Марс да е наш дом, той трябва да бъде дом и за всички останали.
Преди 15 години мислехме, че сме намерили отговор.
Това е Биосфера II, огромен стъклен дом, покриващ три акра от пустинята в Аризона,
напълно отделен от останалата част от света.
Теорията била, че хората могат да оцелеят там,
защото цялата околна среда била самоподдържаща се.
Дърветата доставяли кислород,
изкуствените облаци и океани регулирали климата.
Но експеримента се провалил.
Храната внезапно привършила, трябвало да бъде вкаран допълнителен въздух.
На Марс, този провал би унищожил всички.
Ако някога ще наричаме Марс наш дом, определено нещо трябва да се промени.
И най-лесното нещо, което да се промени,
може да бъде самият Марс.
Това е идея наречена тераформинг.
Целта е да се трансформира цяла планета от място, където не бихме оцелели, в подходящо за живот.
Ученият от НАСА Крис МакКей вярва, че можем да превърнем Марс в нещо учудващо подобно на Земята.
"Когато мислим за излизане в Космоса, трябва да се концентрираме върху хората.
Но всъщност, изглежда че е по-лесно за растенията и микроорганизмите да отидат първи на Марс.
Те ще бъдат първите марсианци."
В Долината на смъртта в Калифорния, Крис МакКей търси най-издръжливите същества на планетата.
Същества, които могат да оцелеят на Марс.
Тези зелени петна са микроскопични организми алгае,
които могат да виреят даже и в най-суровия и променлив климат в Долината на смъртта.
И те биха могли да виреят също и на Марс.
Засмуквайки негодната за дишане атмосфера от въглероден двуокис,
и отделяйки кислород на негово място,
ако освен Марс не се окаже смъртоносен и за тях.
"Първата стъпка да направим Марс подходящ за живот, даже и за най-издръжливите алгае,
е да го затоплим малко.
Сега той е прекалено студен и сух за всяко същество от Земята.
Затоплянето на планета е нещо, което знаем как да правим. Ние сега го правим на Земята."
"Замърсяването на Земята, ще бъде лекарство за Марс."
Това е неочакван обрат.
Най-добрия начин да направим от Марс място подходящо за живот, е да го замърсим.
Ето как ще стане това.
Първо, космическия кораб ще свали машини за замърсяване.
Работата на машините е да засмукват смес от прах и атмосферата
и да го превръщат в нови химикали.
Тогава те разпръскват тези зелени газове, за да затоплят планетата,
и да задържат топлината от Слънцето.
Ако изпратим достатъчно машини, за кратко Марс ще се затопли достатъчно, за да може алгае да оцелеят.
А алгае ще започнат да доставят кислород в атмосферата на Марс.
Но за да ускорим процеса ще са ни нужни по ефикасни производители на кислород.
А най-добрите, за които знаем са растенията и дърветата.
"Целта, която трябва да постигнем, за да можем да дишаме на Марс е да могат да растат дървета там.
Дърветата ще са тези, които ще направят обитаем този свят.
И тогава нещата ще са вече по-лесни.
След като нивото на кислорода се покачи, насекомите, може би малки и евентуално по-големи животни
и може би хора биха оцелели там."
Бихме могли да променим Марс.
"Ако трябва да направя график на времето, бих казал че след 15 години хората ще стъпят на Марс,
и след това алгае и бактериите ще бъдат на Марс.
И може би 30 години по-късно ще има дървета на Марс, и тогава хората ще се върнат, но този път за да се заселят там,
ако е подходящо за живот.
И тогава ще се научим да живеем живот на две планети.
Не само хората, но всички живи същества."
Това е смел и удивителен план.
Ако това проработи, бихме могли да превърнем Марс в планета много подобна на Земята.
Но дори Марс не е вечен.
Дори там, не бихме могли да се спасим от силата на Слънцето.
Докато Слънцето става все по-горещо, безопасната зона за живот се премества все по-далеч.
Това е Марс.
Сега Земята е мъртва, това е нашия дом.
Благодарение на тераформинг, той изглежда почти като Земята.
И благодарение на по-горещото Слънце, сега той е в безопасната зона.
Единствения проблем е че... Слънцето става все по-горещо.
Рано или късно, безопасната зона ще остави Марс зад себе си.
И заедно с Марс ще измрем и ние.
Още веднъж, хората ще търсят нов дом.
И още веднъж, ще трябва да се преместим по-далеч от все по-яркото Слънце.
Но на по-далечните планети живота е невъзможен.
Гиганти от газ като Юпитер и Сатурн не са места, които даже бихме се надявали да променим.
Ако искаме да оцелеем в тези чужди светове, това което трябва да променим не са планетите.
Трябва да променим себе си.
Дейвид Брин е писател на научна фантастика. Той си представя новите светове за живот.
"В огромната Вселена, Земята има много особена околна среда.
Но няма да успеем да намерим много планети като Земята.
Ако искаме да се разпространим в галактиката, тогава трябва да се адаптираме към Вселената.
А това не е много лесно за хората даже да привикнат към идеята,
защото сме свикнали да променяме околната среда според нуждите си."
Докато Слънцето става по-горещо, нови светове ще стават подходящи за живот.
Това е Европа, една от най-големите луни на Юпитер.
Сега тя е замръзнала планета, без атмосфера, с твърда като желязо обвивка от лед.
Но в бъдеще, ще се промени изцяло.
Ледът ще се стопи. Европа ще се превърне в един голям океан.
След Марс, вероятно ще се преместим тук, и ще направим това нашия нов дом.
Можем да живеем в градове на дъното на океана.
Дейвид Брин мисли, че живота под стъкло може би не е решение.
"Сега си мислим за други планети.
В началото пристигаме в космически костюми, домове за живеене, носейки земната околна среда със себе си.
Но хората които искат да излязат от тези домове,
ще трябва да се променят, за да се впишат в новата околна среда."
Нашите предци са живели на Земята.
Но наследниците им ще трябва да се променят. За бъдещето им на нови светове.
"Хората са били много изобретателни през последните 20 милиона години. Другите същества също.
Птиците имат бели дробове, през които въздуха минава от едната страна в другата, така че целите дробове се използват.
Ние използваме само половината капацитет на белите си дробове.
Ако бяхме генни инжинери бихме направили белите си дробове точно като тези на птиците.
Помислете за разредената атмосфера в която може да живеем."
"Няма ли да е велико ако можем да спим зимен сън като мечките.
Бихме могли да пътуваме до далечни планети, даже звезди.
И ако те са с нулева гравитация, бихме могли да имаме втори чифт ръце вместо крака,
сваляйки 1/3 от теглото си от тези неизползваеми крака, които се ползват рядко за избутване от стени.
Защо са ви крака ако има нулева гравитация, когато можем да имаме още две допълнителни ръце?
Няма ли да е по-функционално да подскачаме като гибоните?
Може ли генното инжинерство да постигне тези неща? Кой знае...
Ние сме само в началото на това велико приключение.
Но това е твърде лесна версия на утрешния ден, за който би трябвало да си мислим.
Не може ли да бъде по-привлекателно?
Ако сме щастливи, ако сме градивни, ако сме продуктивни, ако сме част от велика цивилизация.
Може само да гадаем за бъдещето.
Как ли ще изглеждат нашите наследници?
Ще трябва да почакаме, за да видим.
И къде ще живеят? Защото единственото сигурно нещо е,
че тук няма да е възможно.
Причина за това не е само Слънцето, което ще направи живота невъзможен.
Самата планета Земя няма повече да съществува.
Всичко, което познаваме ще бъде разрушено.
Защото в далечното бъдеще, Слънцето ще се превърне в чудовище.
Ще погълне слънчевата система.
Първата му жертва ще е най-близката планета - Меркурий.
След това, Венера ще се превърне в разтопена топка.
И най-накрая, ще се изпари.
А Слънцето все още расте.
То е 160 пъти по-голямо от предишния си размер, 2000 пъти по-горещо.
И следващата жертва е Земята.
Дълго време след опустошението от Слънцето,мястото което сме наричали свой дом ще се стопи, и ще бъде погълнато.
След седем милиарда години, Земята ще изчезне.
Днес за нас въпроса остава.
Дали бъдещето на нашата планета е и наше бъдеще?
Можем ли да оцелеем след смъртта на планетата Земя?
"Вижте къде сме днес. Вижте откъде сме дошли.
Сравнени със света от преди 100 години, ние живеем във Вселената на научната фантастика с небостъргачи от над 100 етажа.
Кой може да повярва, поглеждайки назад в миналото преди 100 години?
Това ще е нов клон от човешката цивилизация на Марс.
Погледнете сега 1000 години назад.
Света е имал само огъня.
Кой може да каже, че сега сме 1000 години след това?
Ще има стотици клонове от човешки цивилизации,
населяващи светове около стотици звезди в цялата галактика."
"Някои хора си мислят, че живеем в края на историята.
Не мога да се съглася с това.
Мисля, че живеем в началото на времето. Ние сме много градивни.
Живеем във велико време."
"От това което знаем, може да сме единствената форма на живот в галактиката, във Вселената.
Ако това е истина, мисля че от огромно значение е разпространяването на живота извън Земята.
Ако ние сме единствената искрица живот, не бихме искали тя да угасне."
Учените вече си представят странните и далечни дни за нашия вид.
И ако оцелеем, вероятно ще сме там, за да станем свидетели на края на Слънцето.
В началото то е било извор на живота, а след това разрушител на светове.
А сега, то също е обречено.
Това е Слънцето в края на живота му.
Слой след слой, то се разпръсква на парчета.
Огромни облаци от звезден материал се разхвърча в Космоса.
Това е бавен процес, траещ милиони години.
И това което следва неизбежно e смъртта на Слънцето.
То отделя последния слой и искрата му угасва завинаги.
Така че, Слънцето един ден ще изчезне.
Ще бъде ли това от огромно значение за нашите наследници след милиарди години?
Аз мисля, че те ще са изследвали този феномен в безброй други звезди много преди това да настъпи.
Но ако това се случи, помислете за следното,
те ще отбележат с гордост, че предците им не са стояли на този малък свят очаквайки съдбата си.
А вместо това са се разпространили във Вселената и са направили живота им възможен."
Никой не знае бъдещето ни, но бъдещето на Слънцето е сигурно.
Ще дойде време, когато ще трябва да напуснем Земята.
Нашата планета ще изчезне.
Нашия дом ще бъде в Космоса.
Превод:Spark spark@bgbest.net