BBC Space (2001) (BBC Documentary Space Episode 3 - Black Holes.sub) Свали субтитрите
Ние живеем, не мислейки, че в дълбокия Космос може да съществуват невидими чудовища.
Те са достатъчно силни, да разрушат даже Слънцето,
и да направят от Земята един разрушен и изгорен свят.
Ще навлезете в света на най-страшния убиец във Вселената.
Ще бъдем там, където се създава чудовището, в сърцето на умираща звезда.
Ще търсим неговите следи в тъмнината на дълбокия Космос.
Това е историята за силата, която може да разруши всички нас.
"Черната дупка".
- К О С М О С Ъ Т -
- К О С М О С Ъ Т - със Сам Нийл
Както е добре известно, каквото хвърлите нагоре, пада обратно долу.
Това не винаги е истина.
Ако хвърлите нещо достатъчно силно, то може никога да не падне.
Ако то се движи достатъчно бързо, може да напусне Земята.
Ако все още се движи бързо, може да избяга от влиянието на Слънцето, чиито сили държат планетите наоколо.
Всъщност, ако пътувате достатъчно бързо може да избегнете влиянието на милиардите звезди образуващи,
галактиката "Млечен път".
Но има обект, чиято сила е толкова мощна, че никой не може да избяга,
без значение колко бързо се движи, дори и със скоростта на светлината.
Запознайте се с чудовището.
Това е черна дупка в действие.
Тя разкъсва звезда, която е прекалено близо.
Всичко, което се приближи, бива разрушено.
Трудно е да се повярва, че има нещо толкова силно, че да разруши планета или звезда,
но такава е истината.
Нека погледнем по-отблизо.
Сложете черна дупка близо до нещо, и тя веднага започва да го разкъсва.
Тази звезда, лесно може да бъде нашето Слънце, и тя е разкъсвана от черна дупка.
В този мащаб, нашата Земя няма да е по-голяма от камъче.
Не бихме имали никакъв шанс.
Учудващото нещо е колко малка всъщност е черната дупка.
Самата черна дупка е в центъра на диска. Тя е много малка.
Тя е милиони пъти по-малка от звезда.
Но само вижте какво може да причини.
Но какво прави черната дупка толкова мощна?
Отговорът е - гравитацията.
Тя е силата, която държи всички нас на планетата.
Ако нещо е достатъчно тежко, тя го привлича към себе си,
а планетата Земя е тежка.
Толкова тежка, че да избягате от нея, трябва да направите това.
Всичко това, само за да избягате от нашата малка планета.
И ако земната гравитация ви изглежда голяма,
представете си тази на Слънцето.
Слънцето е с диаметър милиони километри и е с най-голямо тегло в Слънчевата система.
Но ако мислите, че Слънцето е голямо,
помислете пак.
Има звезди, които са огромни.
Тяхната гравитация е чудовищна.
Но сравнена с черна дупка, даже тази звезда е слаба.
Черната дупка тежи колкото звезда, но тя е събрана в парче с големината на грахово зърно.
Гравитацията на черната дупка е умопомрачителна,
нищо не може да избяга.
Какво може да създаде такова чудовище, едновременно толкова тежко и малко?
Събития достатъчно мощни, за да създадат черна дупка, могат лесно да бъдат видяни във Вселената.
И в последно време може да сме станали свидетели на такова събитие.
Такива са били и екипа на проф. Браян Бойл в Австралия.
Първата следа, която ни води до това заключение идва от радиационните,
гама лъчи, които са невидими за човешкото око.
"Нещо красиво, което не можем да видим със собствените си очи. Това е само част от картината.
Светлината достига до нас в много различни форми,
от нискоенергийни радиовълни до най-високоенергийната форма на светлината,
като гама лъчите - формата на светлината с най-голяма сила."
"Всяка нощ в небето на гама лъчите е като нощ със фойерверки."
Засичали сме големи разпръсквания на гама лъчи през десетилетията, но никога не сме видели какво ги причинява.
Трябва да е било забележително събитие. Но от какъв вид?
Проблема е, че избухването на гама лъчи трае само няколко секунди.
И за да направим нещата по-трудни, най-добрия начин за тяхното откриване е от Космоса.
По време на рутинно изследване, обсерваторията за гама лъчи открива огромни потоци енергия в дълбокия Космос.
Какво я е причинило?
Екипът на Браян Бойл, воден от космическата обсерватория,
обръща техните наземни оптически телескопи към потока, с надеждата да го видят преди да е изчезнал.
"Информацията беше наистина неочаквана, а оптическите телескопи бяха насочени така, че
да се опитаме да разберем откъде произлиза тази енергия.
И това което открихме, беше нещо което не сме очаквали, тази светлина всъщност идваше от Супернова."
Това, което са видели с телескопите си е било експлоадираща звезда.
Но експлозията била доста по-голяма от всяка друга, която са виждали преди.
И в центъра на това имало друга експлозия.
Учените разбрали, че нещо удивително и ужасяващо се било случило.
В масата на умряла звезда, се било родило чудовище.
"Това, на което сме станали свидетели, е било раждането на черна дупка."
Това, което екипа на Бойл е видял е смъртта на звезда толкова тежка,
че когато експлоадирала, цялата маса се свила навътре вместо да излети навън в Космоса.
Тази звезда определено е огромна.
Тя е стотици пъти по-голяма от Слънцето, хиляди пъти по-ярка.
Но тя не само експлоадира.
Докато външните й пластове изхврърчат навън, ядрото й се смачква навътре.
Центъра на звездата сам се деформира.
Милиарди тонове звездна маса се смачкват и стават все по-малки,
докато цялата звезда се смачква до една микроскопична точка.
И от остатъците на умираща звезда,
се ражда черна дупка.
В нашата галактика, звезда експлоадира и създава нова черна дупка на всеки 1000 години,
което не е често, докато не си спомните, че галактиката е тук от много дълго време.
Ускорявайки историята, можете да видите звездите да гърмят като фишеци.
А когато се роди черна дупка, тя никога не умира.
Всяка черна дупка, която някога е била създадена все още е там.
Затова, би трябвало да има около 10 милиона от тях.
Въпроса е,
къде?
Допреди време, черните дупки оставали невидими в дълбините на Космоса.
Но нещо толкова смъртоносно като черна дупка не може да остане скрито завинаги.
Като повечето хищници, те оставят следи от разрушението.
И учените са започнали да различават тези следи.
Един ловец на черни дупки е Джана Левин.
"Това, че черните дупки са тъмни, и невидими, не означава, че нямат въздействия.
Те са изключително силни вихри
и цялата материя е в тези въртящи се като торнадо ветрове."
"И като торнадото, може да не го видите докато не се превърне в такова торнадо,
усукващо газовете около него и внезапно
виждате присъствието на този вихър, силен въртящ се вятър."
Вие виждате не вятъра или торнадото, а опустошението, което създава.
По същия начин откриваме и черните дупки. По разрушенията, които те нанасят.
"Въпреки, че торнадото е невероятно мощно, вие не го виждате, докато не засмуче предмети в себе си.
Докато не видите носещи се люлки, къщи, коли, пушек и дим.
Същото е и с черните дупки. Не ги виждате, докато не завъртят материя около тях."
Това е което търсят астрономите.
Не самата черна дупка, а звездите хванати в невероятното й гравитационно поле.
Тази тук разкъсва звезда, която е дошла прекалено близо.
Хранеща се черна дупка е всичко друго, но не и черна.
Цялата звезда се деформира, докато чудовището я придърпва.
Газовете от звездата се въртят около дупката.
Това оформя горещ диск от звездна материя с диаметър около 100000 км.
Тази смъртоносна прегръдка ще продължи милиони години.
И това, което черната дупка не може да погълне, се изхвърля навън.
Огромни струи от звездни остатъци се разпиляват в Космоса.
"Някои от най-огромните черни дупки, които някога сме виждали са толкова мощни,
че засмукват толкова много материя и се въртят толкова бързо, че създават тези големи струи,
оргомни фунии от материя."
"Те са тънки, но невероятно дълги.
А самите струи прекосяват почти цялата галактика. Те са изключително огромни."
Унищоженията от черна дупка върху звезда могат лесно да бъдат видяни във Вселената.
След като астрономите знаят какво да търсят, те започват лов на хранещи се черни дупки.
Използвайки мощни космически телескопи, ние сме прихванали много от тях.
И това са снимките показващи черни дупки разкъсващи всичко, което срещнат.
Повечето от тях са отдалечени, те са в далечни краища на Вселената.
И ние ги открихме само защото те се хранят.
Но какво става с черните дупки, които не се хранят?
Къде са милионите черни дупки, които се скитат из нашата галактика?
Те остават скрити в тъмното пространство на Космоса.
За щастие, има начин за проследяване даже на най-черните черни дупки.
Това, което ги издава е ...
...светлината.
Гравитацията на черните дупки е толкова голяма, че оказва влияние на всичко наоколо.
Тя изкривява даже светлината.
Затова, когато черна дупка минава пред далечна звезда, светлината от тази звезда е изкривена.
И черните дупки сами се разкриват.
Откриването на звезда в точния момент, когато светлината й е изкривена е трудна задача.
Но това не спира един много търпелив астроном, опитващ се да види невидимото.
Тим Акселрод е посветил години от живота си в преследване на скритите обекти във Вселената.
"През последните осем години, гледаме в една и съща област в небето,
наблюдавайки всяка нощ яркостта на 20 милиона звезди."
"Причината да правим това е, че ние търсим микрооптически събития.
Тези събития са изключително редки,
но те се случват когато огромен обект мине през зрителната ни линия до далечна звезда."
Акселрод разказа за търсенето си, което той нарича гравитационна микрооптика,
когато звездната светлина е изкривена от огромен обект като черна дупка.
Но шансовете не са на негова страна.
Най-добрия шанс да намери правилната звезда са едно на милион.
"Този факт е доста обезкуражаващ, затова повечето хора мислят, че бихме се провалили. Напълно разбираемо."
Неразколебани от мащаба на такава задача, и мнението не своите колеги,
Акселрод разказва, че е гледал една следа от светлина между 20 милиона звезди,
всяка вечер в продължение на осем години.
И една вечер, той ударил джакпота.
"Тук виждаме огромен облак, синия квадрат показва полето, което виждаме през телескопа.
Сега приближаваме малко към звездата, която ни интересува точно тук в центъра.
Увеличаваме отново и отново,
все едно търсим игла в купа сено.
И това, което видяхме след известен период от време,
беше това.
Ние бяхме шокирани.
Всеки, който видя това веднага се съгласи, че това е гравитационна микрооптика,
и ние я бяхме открили.
Далеч в Космоса ние видяхме невъзможното,
огромен, тежък обект като черната дупка минаващ бавно пред далечна звезда.
След това, Акселрод се обръща към нашата галактика.
Това, което видял било обезпокоително.
Не една или две черни дупки,
а стотици.
Но дали това е нещо, за което да се притесняваме тук на Земята?
Може ли нашата крехка планета някога да се срещне с тези невидими чудовища?
Ако срещнем черна дупка тя би ни разкъсала на парчета.
Но едно нещо е сигурно.
Небето изглежда, че е пълно с тях.
А нашата галактика все още има една последна тъмна тайна,
и беше необходим най-мощния телескоп в Хавай, за да бъде разкрита.
Един от астрономите, които го използват е Андреа Гез.
"Този телескоп е един от най-добрите, които могат да се ползват.
Той е такъв, защото е голям. Това е случай, в който голямото е по-добро.
Той може да събира повече фотони, така че можете да видите много красиви неща.
И не на последно място - с много по-финни детайли."
Огромното огледало на телескопа позволява на Андреа Гез да изучава центъра на галактиката ни с по-голяма точност.
И това, което астрономите видели е черна дупка милиони пъти по-голяма от нормалното.
"Това е една от картинките, които заснехме миналата нощ.
Ние всъщност виждаме по-слабите звезди в центъра на изгледа ни,
а тези звезди са изключително важни.
Движението на тези звезди ни разкрива присъствието на черната дупка."
В центъра на нашата галактика има черна дупка,
която е толкова мощна, че завърта цели звезди около себе си, с невероятна скорост.
"Скоростта, с които се въртят е хиляди километри в секунда. А теглото е над два милиона пъти повече от теглото на Слънцето."
Това не е обикновена черна дупка.
Тази черна дупка е гигантска, два милиона пъти по-тежка от Слънцето.
И те не е далеч в краищата на Вселената,
но тази черна дупка е точно в центъра на галактиката ни.
Внезапно идеята, че един ден Земята може да стане жертва на черна дупка
не изглежда толкова невероятна.
Ако един ден срещнем такава, какво ли ще се случи?
Действието започва в Космоса отвъд най-далечните планети.
Черната дупка се вижда под облаците на кометите, които обикалят около нас и Слънчевата система.
Тя ги засилва срещу нас с невероятна скорост.
Тези удари са първото предупреждение да съдбата ни.
След като черната дупка се приближи, следващата й жертва е Юпитер - гиганта в Слънчевата система.
Даже от толкова далеч, гравитацията от черната дупка се усеща тук на Земята.
Нашия свят се разклаща.
Но черната дупка още не е привършила.
Тя се движи право към сърцето на Слънчевата система - Слънцето.
Въпреки че е малка в сравнение с него, тя го разкъсва на парчета.
Влачейки слънцето със себе си, черната дупка се носи към нас.
Земята сега е много по-близо до Слънцето.
Всичкия живот на Земята престава да съществува.
И планетата ни започва да се топи.
Тихомълком, нашия смачкан свят изчезва. И бива погълнат.
И всичко, което е останало, бавно се носи с черната дупка в Космоса.
Земята изядена от черна дупка, звучи малко невероятно.
Но както знаем, има милиони от тези чудовища в Космоса.
Превод:Spark spark@bgbest.net