BBC Space (2001) (BBC Documentary Space Episode 2 - Staying Alive.sub) Свали субтитрите
Тя е чудесно място.
Но не го приемайте за чиста монета. Защото един ден тя просто може да изчезне.
Завинаги.
Това е историята на Вселената, в която живеем.
И опасностите, пред които се изправяме тук.
Ще полетим с кометите и астероидите, които заплашват целия живот на планетата ни.
Тук на Земята, ще пресъздадем стремителното движение на Слънцето около галактиката
и многото бедствия, които могат да означават край за всички нас.
Нашата планета е под заплаха.
Мисията ни
е да останем живи.
- К О С М О С Ъ Т -
- К О С М О С Ъ Т - със Сам Нийл
Ако сте комарджия,
тогава това е планетата за вас.
Защото само това, че сме тук, подлага всички ни на риск.
А шансовете не са на наша страна.
Чувствате ли се щастлив? Би трябвало.
Може би не осъзнавате, но всички ние сме победители.
Ние хората, сме невероятно щастливи да бъдем тук, защото Вселената се опитва да ни премахне.
Опитва се
и не успява.
Ние сме оцелели през всяко бедствие, което Вселената ни е поднесла.
Поне досега...
Но аз знам, че късмета не трае вечно.
И когато той свърши, планетата ни и всички видове на нея ще престанат да съществуват.
Освен ако не направим нещо по въпроса.
Възможно ли е цялата планета да е в опасност?
Какво може да застраши земно кълбо с диаметър 13000 км или 6 милиарда души?
За да разберете заплахата, първо трябва да видите поне половината от нея.
Искам да ви покажа планетата Земя в най-ранните й дни.
Ето така е започнало всичко.
Щастливи сме, че тук изобщо има планета на която да живеем,
защото тя почти е щяла да изчезне преди живота да се появи.
Това е планетата Земя преди милиарди години, в началото на нейния живот.
Както виждате, тя е под постоянна атака.
Това са астероиди.
Големи парчета останали от създаването на планетите.
Някои са по-големи, а един от тях е на път да се сблъска със Земята.
Този сблъсък почти е разрушил Земята.
Били сме ударени от топка разтопена скала, с размера на Марс движеща се с огромна скорост.
Удара откъснал големи парчета от планетата ни.
По някакъв начин тя оцеляла.
Но какво ли ще е бъдещето?
Малки парчета скала и до днес летят в Слънчевата система.
Наричаме ги "астероиди".
И те могат да сложат край на човешката цивилизация.
Големината на астероидите варира от камъчета до планини, и даже повече.
A опасността идва от голямата им скорост.
За да добиете представа за щетите, които могат да нанесат, просто идете на пътешествие до Луната.
"Е, няма много за казване. Какво може да се каже за гледка като тази?"
През 1969г., за пръв път, човешко същество стъпва на друг свят.
Луната.
И що за свят е било това? Без атмосфера, пуст и неприветлив.
И показващ обезпокоителните факти за ужасяваща заплаха.
Луната е покрита с кратери.
Следите от безброй астероиди, които са се сблъскали с нея.
Луната е под непрестанни удари.
И пътувайки в Космоса наблизо е друга планета.
Наричаме я, "Наш дом".
И така, защо не поемаме същите удари?
Има прост отговор на това.
Правим го!
"Този кратер е създаден само за няколко секунди преди около 49000 години."
"Той е с диаметър почти 1,2 км, и е почти 200 м дълбок.
Обекта, който го е направил е бил астероид с диаметър около 40 м,
летящ със скорост около 25 км/сек,
и експлоадирал със силата на 15 мегатонна водородна бомба."
Това е кратер от метеор в Аризона.
Геолога Джеф Уин мисли, че това което се е случило тук,
може да се случи отново.
Скоро.
"Локалния ефект би бил разрушителен, очевидно всичко
в околността на кратера ще загине."
"Ако бяхте животно, пасящо на няколко километра вероятно щяхте да бъдете убити от ударната вълна.
Ако бяхте по-надалеч, зависи накъде е духал вятъра,
идващите остатъци можеше да ви убият,
и това е само един прост пример за това, какво може да се случи ако едно от тези неща ни удари."
Геолозите постоянно откриват нови факти за удари на астероиди върху Земята.
Кратер от метеор трудно може да остане незабелязан.
Други удари са по-трудни за откриване.
Но ние сме ги видели.
Фотографирали сме ги от Космоса.
Това са останки от гигантски слбъсъци. Някои от тях - 20 или 30 км в диаметър.
Земята постоянно е под удари.
Сиберия 1908г., цялата гора е била изравнена.
Имало в удар в Саудитска Арабия през 1933г.
Това е записано от камера в Канада през 1972г.
Ако се разминем с астероид, той полита обратно с Космоса.
Ако се сблъска със Земята, ще експлоадира с по-голяма сила от атомна бомба.
Невероятно, но във всички такива случаи, нито един от нас не е бил убит.
Но даже и ако астероида не ни удари, той може да направи нещо далеч по-опасно.
Може да удари океана.
Ако голям астероид се падне в океана,
той може да създаде смъртоносна вълна, която може да изравни цели градове.
"Аз мисля, че има реална опасност нещо като това да причини сериозни проблеми
на човешката цивилизация в следващите един-два века."
Въпреки, че това не е привлекателно разсъждение,
заплахата е истинска.
Цели градове могат да бъдат запратени в Космоса.
Дали това ще е вашия град зависи от късмета, но преди да се почуствате голям късметлия замислете се над това.
Без значение е в кой град живеете.
Навън има неща, които могат да унищожат целия живот на планетата.
Космосът крие опасности, които правят астероидите да изглеждат незначителни.
Нашите телескопи са заснели снимки на наистина огромни бедствия.
Тази снимка показва звезда стотици пъти по-голяма от Слънцето,
изхвърляща нагорещен газ в Космоса.
А това е черна дупка, която засмуква невероятно гореща материя със скоростта на светлината.
Ако тези бяха близо до нас, почти нямаше шанс да оцелеем.
По всичко личи, че това от което зависи съдбата ни е далеч.
Далеч, но за колко дълго време?
Професор Майкъл Рампино мисли, че шансовете за продължаване на живота на Земята за дълго са малки.
"Късмета е играл голяма роля за продължаването на живота.
Трябва да разберем, че галактиката е много опасно място.
И ако изгубим са миг късмета си, това може да сложи край на по-висшия живот на планетата."
Това е проблема.
Може да не знаем, но планетата Земя постоянно се движи.
Докато сме тук на Земята, тя се движи в галактиката с 230 км/сек.
А високата скорост означава и висок риск.
Може да не го осъзнаваме, но ние сме на ръба на живота си.
"Мисля, че земната орбита е като пътуване със скоростно влакче.
Докато се движим в тази орбита, ние преминаваме през облаци газ.
Mожем да се приближим до черни дупки,
можем да се приближим до звезди,
можем да се приближим до експлозии на Супернова.
Всеки един от тези обекти може да причини катастрофа на Земята."
Звучи невероятно? Но е много реално.
Живота на Земята е можело да бъде унищожен в 20 различни случая.
И за да направим нещата по-лоши, това ще се случва отново.
След всичко това, помнете както се е случило с динозаврите.
Летенето в Космоса е опасна работа.
Не това, че се движим, а това къде отиваме.
Планетата Земя постоянно лети през някои от най-опасните места в галактиката.
"Ако някой може да увеличи скоростта, орбитатата на Земята в галактиката, и около нея,
би изглеждала като много бърза вътрележка.
Слънцето и планетите се движат бързо нагоре-надолу,
и в същото време около галактиката.
Ние правим една обиколка около галактиката веднъж на всеки 250 милиона години.
Но също, минаваме през най-плътната част от галактиката всеки 30 милиона години.
Това е опасната зона."
На всеки 30 милиона години нашата планета преминава през област с много звезди.
И също така, на всеки 30 милиона години
живота на Земята е застрашаван от изчезване.
Съвпадение?
Това е нашата галактика, голяма плоскост от 400000 милиона звезди, въртящи се наоколо.
Най-ярките участъци са местата с най-много звезди.
Това са и най-опасните зони.
А тази звезда... е нашето Слънце.
В момента, то е някъде тук, още една топлийка забита в облака от звезди, от който е изградена галактиката.
Но погледнете по-отблизо и вижте как се движи.
То не само обикаля около галактиката, а се движи нагоре-надолу.
А където е Слънцето, там е и Земята.
Така че, на почти равни интервали, ние минаваме през опасната зона.
И всеки път, Земята и ние сме застрашени.
Ето как става.
Това е нашето Слънце, а всяка от другите точки е звезда.
И докато Слънцето се движи нагоре-надолу в галактиката,
ние минаваме покрай милиони звезди.
А където звездите са най-гъсто, опасността е най-голяма.
Причината другите звезди да са толкова опасни е силната им гравитация върху Слънчевата система.
Летейки далеч от Слънцето, Земята и другите планети,
може да се натъкнете на тези,
трилиони парчета лед, образуващи огромен облак.
Ако друга звезда се приближи до тях, гравитацията й изкривява облака.
И катапултира ледените парчета срещу Слънцето.
С диаметър над 10 км, движещи се със скорост 40 км/сек,
те започват дългото си милиони години пътешествие към сърцето на Слънчевата система.
Ние познаваме тези огромни снежни топки под друго име.
Това е комета.
И докато тя се носи срещу Слънцето, се затопля и изхвърля газове и прах.
А огромните облаци образуват следи след нея.
Това е опашката на кометата.
Но тази комета не удря Слънцето.
Тя се плъзга около него.
Минава покрай Меркурий,
и гравитацията на планетата отново променя нейния път.
Най-накрая, тя минава покрай Луната,
и се сблъсква със Земята.
Това се е случило с динозаврите преди 65 милиона години.
Колко време ни остава?
"Досега сме били късметлии. Ако погледнете историята за живота на Земята,
средния живот на видовете е само няколко милиона години.
Хората са тук от няколко милиона години също.
Това не говори добре за бъдещето, в което ще съществува живота на Земята."
За последно сме минали през опасната зона преди един милион години,
но това не означава, че сега сме в безопасност.
Защото милиони години е времето, което отнема на кометите да се върнат в Слънчевата система.
И през Юли 1994г. една от тях се удари директно в Юпитер,
привлечена от огромната му гравитация.
Тези тъмни снимки разкриват силата на експлозията.
Тя покрива област по-голяма от цялата ни планета.
Ако Юпитер не беше препречил пътя на тази комета,
и тя удареше Земята,
това можеше да сложи край на живота ни.
Казах ви, че сме били късметлии.
А Юпитер не ни е спасил само преди шест години, той ни е спасявал хиляди пъти.
Това се е случвало от създаването на Слънчевата система.
Без Юпитер, живота на Земята никога не би бил възможен.
Помните всички тези астероиди в ранната Слънчева система.
Връщайки се обратно, тогава около нас са летели толкова много от тях, че живота никога не би започнал.
Юпитер е променил всичко това.
Огромната му гравитация привлича всичко, което се приближи.
Гледате милиони години в секунда.
Юпитер е направил живота на Земята възможен.
Той прихващал астероидите и е защитавал планетата ни.
И днес той все още се сблъсква с астероиди.
Но за нещастие, астероидите са безброй.
Рано или късно късмета ни ще изневери, както е станало с динозаврите.
Юпитер не може да ги хване всички.
Тази например.
Въпроса е, какво може да направим ние на Земята?
Изглежда имаме проблем.
Този астероид е огромен, с диаметър 15 км, 100 милиарда тона скали обградени от облак прах.
Движи се със скорост 40 км/сек и се носи право към нас.
Какво ще направим по въпроса?
Американската отбрана е в тревога.
Човекът, който отговаря за системата за откриване на астероиди е сержант Роб Медрано.
"Днес, кометите и астероидите представляват най-голямата заплаха от Космоса.
Те постоянно удрят Земята, но в повечето случаи говорим за много малки обекти."
"Това, което ни притеснява са тези обекти, с големи размери, които навлизат в земната атмосфера.
И говорейки за това, средно ние откриваме около четири такива на месец."
Астероидът минава покрай Марс.
Той е на 45 дни път от Земята.
Времето за всички нас свършва.
Откриването на заплахата не е достатъчно.
Целта е, да направим нещо.
"Имаме няколко възможности.
Едната е да изстреляме ядрена ракета, за да го взриви на парчета.
Друга възможност е да изстреляме химически ракети и буквално да го разтопим.
Всичко това изисква да имаме много време, за да изпълним такъв проект,
и да направим нещо с астероида."
"Има две възможности за хората да оцелеят за напред в далечното бъдеще.
Едната е някакъв вид планетарна защита.
Другата е застраховка, преселване на други планети.
Така че, ако се случат катастрофи на тази планета, това няма да унищожи хората изцяло."
"Рискът астероид да удари Земята още съществува,
което неминуемо ще унищожи живота както знаем."
"От гледна точка на защитата, днес предсказването, къде точно ще попадне астероида
е всичко, което може да направим."
Засега, ние сме оцелели.
Но в бъдеще?
За да се предпазим, ние трябва да реагираме сега.
Един ден късмета ще изневери на нашата планета, това е въпрос на време.
Ние трябва да открием технология, която да ни защитава.
Защото ако не сме подготвени,
един ден човешката раса може да престане да съществува.
Превод:Spark spark@bgbest.net