Alien 4 - Resurrection (1997) (ALIEN4_2.SUB) Свали субтитрите
Да. Същият.
Тук не е безопастно. Да продължаваме.
Махнете се от мен!
Махнете се!
Махнете се от мен! Махнете се от мен!
- Пусни лоста.
- Махнете се от мен!
Пусни го!
Махнете се от мен.
Махнете се от мен.
Кои сте вие бе, хора?
Какво става тук?
Успокой се.
Ще те измъкнем от тоя шибан призрачен кораб.
Кораб?
Какъв кораб?
Къде съм?
Бях в криогенна камера.
На път за Зарем.
Нали така? Бях в работен екипаж за никеловите рафинерии.
Сибудих се...
Само знам, че нищо не разбирах.
O, Господи. Видях...
Видях ужасни неща.
Виж, идваш с нас. Тук е твърде опасно за теб.
Оставете го.
Майната ти! Няма да го изоставим.
В него има едно.
Надушвам го.
Вътре в мен?
Вътре в мен? Какво има вътре в мен?
Не ща някое от ония да са излюпи в близост до гъза ми.
Много е рисковано.
Какво има вътре в мен?
- Не можем да го изоставим.
- Не дойде ли тук, за да ги онищожиш.
- Какво има вътре в мен?
- Няма ли начин да забавиш процеса?
Нямаме време за това.
Лабораторията не действа.
Мога да го гръмна. В главата.
Безболезнено. На-добрия вариянт е.
Какво има вътре в мен?
Трябва да има и друг начин.
- Ами ако го замръзим?
- Какво, по дяволите, има в мен?!
Има чудовище в гърдите ти.
Тия момчета са отвлекли кораба ти,
и са продали криогенната ти камера
на тоя... човек.
А той пък е вкарал в теб извънземно.
Направо е отвратително.
След няколко часа
то ще излезе, разцепвайки гръдния ти кош.
И ти ще умреш.
Някакви въпроси?
Коя си ти?
Майката на чудовището.
Вижте, ако го замръзим на "Бети",
по-късно докторите ще могат да го изкарат от него.
Доста са разрушенията долу. Това ли е единствения път?
Врийс!
Ще трябва да оставим количката ти.
Знам.
Маневрата Кауленг, нали?
Да. Също като едно време.
Да.
Това трябва да са охлаждащите резервоари.
Сигурно някой е отворил вентилите.
Гадините не биха могли, нали?
Намираме се на дъното на кораба.
Трябва да минем през кухнята. Това е към 27 метра.
Асансьорът е от другата страна.
Не ми харесва.
Какво има за харесване?
Загубена работа!
Рен, сигурен ли си за разстоянието?
Да!
Готов ли си да се намокиш, партньоре?
Да.
Хей, Кристи, направи ми една услуга.
Като стигнем повърхността,
не плувай по гръб, става ли?
Исусе Христе!
Това е проклет капан.
Това е проклета засада!
Дистефано!
Не мога да го счупя. Дай си оръжието.
Наистина си много доверчива.
Не!
Не!
Ти я уби!
Копеле такова!
Ще те хвана!
"Баща", заключи вратата!
Кристи!
Качвай се!
Качвай се! Давай!
Давай!
Побързай!
Настига ни!
Разкарай се!
Джонър!
Помогни ми!
Джонър!
Умри, копеле!
O, човече!
Страшен купон, нали?
Кристи!
Кристи!
Кристи!
Не!
Кристи!
Кристи!
Какво правиш?!
Не го прави!
Недей!
Ще се успеем!
Не!
По дяволите!
Насам!
Хайде!
Така се радвам да те видя!
Мислих, че оня задних те е застрелял. Ранена ли си?
Добре съм.
Да не си с броня?
Да бе. Хайде.
Простреля те в гърдите. Видях го.
Ти си робот?
Кучка такава!
- Малката Кол била пълна с изненади.
- Трябваше да се досетя.
Никой човек не е толкова човечен.
Мислех, че "синтетичните" действат логично.
Но ти си истинска откачалка!
Ти си робот?
Ти си от Второ поколение, нали?
Ти си "АУТОН"?
Робот създаден от роботи, нали?
Спомням си.
Искаха да съживят индустрията за производство на "синтетични".
Вместу това я погребаха.
"Синтетичните" не обичаха да им се казва какво да правят.
Затова правителството нареди всички да бъдат изключени.
Последното което чух е...
че само няколко са успели да се измъкнат.
Човече, не съм си и мислил, че някога ще видя такъв!
Чудно. Тя е тостер.
Може ли да тръгваме вече?
Колко остава до кацането?
По-малко от 2 часа.
Врийс, да носиш инструменти? Може да има нужда от смяна на маслото.
Съжалявам. Достъпа забранен.
А аз почти не си легнах с нея.
Май с робот няма да се чукаш!
Ако Рен се добере до компютъра много сериозно може да ни прецака.
- Трябва да намерим терминал.
- На това ниво няма.
Трябва да се върнем.
Не можем да се върнем.
- Не зная кодовете за достъп на Рен.
- Помогни ми.
Кол...
Не.
Не мога.
Верно. Ти си дроид нов модел. Можеш да предаваш данни от разстояние.
Не, не мога. Изгорих модема си. Всички го направихме.
Кол,
все пак можеш да ги въвеждаш ръчно. Знаеш го.
Има конектори горе в параклиса.
Кол...
Програмирана ли си за това?
Не ме карай да го правя.
Не ме карай да те карам.
Не изкам да прониквам вътре.
Сякаш е втечнено е като във вътрешностите ми. Не е истинско.
Преодолей го. Трябва да взривиш този кораб преди да достигне
Земята и да избиеш гадините.
Само преди това ни дай време да се измъкнем.
По дяволите!
Има ли нещо?
Изчакай.
Пробив в сектор 7, сектор 3.
Сектор 9 - нестабилен.
86 минути до кацане на Земята.
Изразходвали сме прекалено много енергия.
Не мога да достигна критична маса. Не мога да го взривя.
Тогава го разбий.
Добре съм. Добре съм.
Наистина.
Чувствам се прекрасно.
Пренастройка на данните за кацане.
Време до сблъсъка
43 минути и 8 секунди.
Опитай да освободиш пътя до "Бети".
И запали двигателите й.
Моля изчакайте.
Претоварване в конзола 45V, ниво 1.
Това е Рен. Почти е на "Бети".
"Баща", локализирай изтичането на енергия и докладвай.
"Баща"?
"Баща"?!
"Баща"-та е мъртъв, задник.
Нарушител в ниво 1.
Моля всички извънземни да се отправят към ниво 1.
Ама и тебе си те бива.
По дяволите!
- Нека погледна.
- Неме пипай.
Хайде де.
Да не мислиш, че е забавно.
Напоследък доста неща изглеждат забавни.
Но аз не смятам, че са такива.
От къде намираш сили за всичко?
Как живееш като знаеш какво си преживяла?
Нямам голям избор.
В крайна сметка част от теб е човешка.
Аз просто...
Виж ме само.
Отвратителна съм.
Защо дойде тук?
За да те убия. Забрави ли?
Преди да ни наредят да се изключим,
влязох в базата данни.
Всички скрити операции на правителството бяха там.
Тази също, ти, извънземните,
дори и екипажа на "Бети". Знаех, че ако успеят, това щаще да е краят им.
Тогава защо те е грижа какво ще стане с тях?
Защото така съм програмирана.
Програмирана си да бъдеш шматка?
Да не си от новите модели шматки които излязоха наскоро?
Я стига!
Май сме готови.
Малко остана!
- Много се уморих!
- Ше почиваш кат' пукнеш!
O, не. Това е лошо, нали?
Мисля, че сме близо до гнездото.
- Ще минем по друг път.
- Нямаме време.
- Имаме 90 минути.
- Вече не.
Как така?
- К'во си направила ма, роботке?
- Хайде. Да вървим.
Хей! Ако искаш да умреш тука,
с фамилията си, ник'ви кахъри.
Ама аз се каня да живея и след днешния ден.
Ако т'ва парче пластмаса направи още някоя тъпотия,
ще я убия!
Убия!
Т'ва мойш ли да го сметнеш?! Или да ти драсна една схемичка?
Хей!
Искаш ли друго сувенирче?
Колко далеч са доковете?
Към 430 метра.
Рипли?
Рипли?!
Хайде!
Рипли, трябва да вървим.
Чувам ги. Чувам ги. Толкова са близо.
- Рипли...
- Кралицата.
Боли я.
Рипли!
Рипли!
Чакайте!
O, Господи.
Трябва да вървим.
Най-доброто което можем да направим е да се молим да умре бързо.
Хайде.
Хайде.
Не е честно.
Това си го повтарям цял ден.
Кол, трябва да се свържеш с кораба и да отвориш вратата на трюма.
Джонър, трябва веднага да пъхнем Първис в замръзителя.
Хайде, малки приятелю.
Време е за сън.
Никой да не мърда или ще присна мозъка на дроида.
Дистефано, вземи им оръжията.
С цялото си уважение, сър, да ви го начукам!
Добре. Тогава ще я убия,
вие ще убиете мен, всички ще умрем,
и никой няма да се прибере у дома!
Хвърлете оръжията!
Сега тази синтетична кучка ще се свърже с "Аурига"
и ще ни приземи читави в базата на Земята,
по стандартни продцедури при спешност.
Не, няма!
Да не си полудял? Да не искаш да закараш тия неща на Земята?
- Да не би това да е целта ти?
- Ти си владеел и интелектуална реч!
- Чуй, ако...
- Абе ти никога ли не млъкваш?
Защо никой не ме слуша?
Казах ти, в началото всичко вървеше нормално.
Кралицата снесе яйцата си.
Но после започна да се променя. Влезе в друг цикъл...
Само че...
този път не й трябваше приемник.
Нямаше вече яйца.
Разви утроба
със зародиш вътре в нея.
Това й е дар от Рипли:
Човешка репродуктивна система.
Заради теб започна да ражда, Рипли.
И сега е перфектна!
Ти... си...
прекрасна,
прекрасна
като пеперуда.
Не!
Не! Не...
Виж само,
твоето красиво, малко бебче.
Виж, то мисли, че ти си неговата майка.
Ела.
Ела.
Ела.
Имате връзка с цивилния кораб. Задействано е отлитане по спешност.
Двигателите са запалени. Отварям шлюзовете. Освободете държащите клапи.
Добре, трябва само да намеря... дюзите за... вертикалната тяга.
- Сигурен ли си, че можеш да пилотираш това нещо?
Да!
Задействан режим на изстрелване!
Не!
Рипли!
Хей.
- Мислех те за мъртва.
- Да, напоследък ми стана навик.
- Защо сме още тук?
- Ами... аз само...
търся ъ... ръчното включване за извеждане.
- За Бога!
- Здрасти, Рипли.
А, помниш ми името. Извини ме.
- Рипли се върна, човече.
- От тук ли е?
Не.
Ама и такива ли можеш да пилотираш?
Шегуваш ли се? Тая барака е по-стара и от мен.
ВНИМАНИЕ - товарен хангар отворен Дявола го взел!
Още сме на дока. Вратата на хангара.
Затворих я.
- Мамка му, сто пъти я оправях!
- Аз ще я оправя.
Наближаваме земната атмосвера. Имате 46 секунди за отделяне.
Кол?
Трябва да потегляме.
Кол.
Трябва да се махаме от тук.
Имате 20 секунди за отделяне.
Хвани се за нещо, Кол. Махаме се.
Хайде, скъпа.
Това чудо ще се разпадне!
Налягането е нестабилно!
Иди помогни на Кол. Включи спомагателните помпи!
Дистефано?
Хайде! Помогни нещо!
Хей! Не аз съм механика тук, глупако!
Основно съм по убиването!
Мамка му!
Кол!
Кол, върни се тук!
Кол! Кол!
Рипли!
Хей, Рипли!
Джонър, къде си, копеле! Сядай там, мелез такъв!
Какво трябва да правя?
Хващай лостовете!
Пусни я.
Рипли!
Съжалявам.
Бойният кораб "Аурига" ще се разбие след
5 секунди. 4,
3,
2,
1.
Благодарим ви.
- Какво гори?
- Ние!
Мамка му! Прав си!
Ти успя.
Спаси Земята.
Звучиш разочарована.
Прекрасна е.
Да.
Не го очаквах.
Сега какво ще правиш?
Не знам.
Самата аз съм чужденец тук.