Solaris (2002) Свали субтитрите
Много те обичам.
Не ме ли обичаш вече?
Имам прогрес и го осъзнавам.
Но жена ми... трябваше да започна да идвам тук.
Всичко ми напомня за нея. Например нещо по телевизията, в новините, когато пазарувам.
Когато видя някоя блуза на прозореца, целия прогрес отива на вятъра.
И аз съм отново с нея.
Аз чувствам точно обратното.
Когато гледам телевизия, когато съм в Интернет, не чувствам нищо.
По-скоро виждам образи, отколкото да чувствам, не знам каква е действителността.
Искам да кажа, че досега трябваше да почувствам нещо. Не е ли така?
Обажда се Крис Келвин по повод вашето обаждане.
Тази седмица имам две възможности.
В 7:00 сутринта във вторник или 18:15 в четвъртък.
Може да оставите съобщение, ако ви устройва. Благодаря.
Знам, че това не е вярно.
Знам, че и вие знаете, че не е вярно.
Добре, радвам се. Добре.
Да се уговорим за сряда.
Мога ли да ви помогна?
Търся доктор Крис Келвин.
Крис...
Не знам какво би си помислил, като чуеш подобно съобщение.
Извинявам се, ако ти изглежда мелодраматично,
но ти си единствения човек, на когото мога да се доверя... в тази ситуация.
Трябва ми помощта ти.
Трябва да дойдеш на Соларис.
Не знам как да ти опиша ставащото тук.
Дори самите ние не можем да осъзнаем какво става...
или какво да направим.
Предполагам, че най-разумно е да си тръгнем, но никой от нас не иска.
Затова отправям към теб тази странна молба.
Казах истината, богатият ти опит те прави идеалния кандидат да ни помогнеш.
Не се тревожи, няма да усложнявам повече.
Но това е истина. Съжалявам за притеснението.
Надявам се да дойдеш на Соларис.
Мисля, че трябва да го видиш... да видиш какво означава това.
Ще ми се да можех да съм по-конкретен за всичко това, но...
Не мога. Отвратително нещо.
Можете да си представите какво безпокойство предизвика това съобщение.
Как го е изпратил през зоната за сигурност.
Ние го направихме.
Загубихме контакт, когато наближихме Соларис.
Трябва да са имали някаква бордова система за сигурност.
Изключили са я.
Компанията се надяваше да разреши проблема без да въвлича цивилни, но...
очевидно се отнася за изключително странни обстоятелства.
Трябва да се подготвят някои неща, но не би трябвало да имате проблеми.
През по-голямата част от пътуването ще бъдете заспал.
Ако мислите, че можете да се справите, може да преговаряте за условията.
Всички ли го искат?
Разбира се.
Сноу.
Келвин, нали?
Да.
Келвин! Съжалявам за това, Келвин, имената просто...
Искаш ли да влезеш?
Какво? Чия е тази кръв по пътя към лабораторията?
Да, кръв.
Това ли?
Системата за сигурност изключи и така.
Какво се е случило с Джибариян?
Самоуби се.
Кой го намери?
Аз.
Какво се е случило с Рийс?
Да, Рийс... не знам точно, защото нещата са сложни.
Изчезна.
Изчезна?
- Изчезна.
Как изчезна?
Точно така.
Не знам. Но знам, че вече не е на кораба.
Къде е доктор Гордън?
Доктор Гордън, тя е в другата стая, но няма да те покани.
Ще ми кажеш ли какво става тук?
Бих могъл да ти кажа какво става,
но при положение, че знаех какво става.
Просто искам да поговоря с теб.
Но не се и опитвай да влезеш!
Добре.
Какво се е случило с Джибариян?
Не си ли говорил със Сноу?
Исках да чуя твоята версия.
Няма друга версия. Самоуби се.
Защо се криеш, какво се е случило тук?
Какво откри?
От чие име идваш по-точно?
Аз съм последната надежда да спася тази мисия,
преди да зарежат кораба и всички на борда му.
Преди да се е случило и на теб, няма смисъл да го обсъждаме!
Кой друг е тук? Кой друг е тук?
Това... е Майкъл.
Как е възможно това?
Мисля, че точно затова си тук.
За да мога да продължа, ще ми трябва помощта на теб и Гордън.
Да, добре.
Колко спиш, Келвин?
Колко спя?
- Да.
Не мога да мисля, без да спя.
- Без паника.
Ще трябва добре да се наспя.
Открих, че спя много по-добре на заключена врата.
Проектът беше откраднат от НАСА, преди да бъде продаден на ДБА.
Аз съм физик и бях изпратена тук да определя икономическия потенциал на Соларис,
преди да стане търговска собственост като евентуален източник на енергия.
Все още събирах данни, когато това започна.
Направи ли тестове на храната и водата на кораба?
Проверих ги много пъти и нямаше и следа от психотропни компоненти.
Ами ти? Ти как се чувстваш?
Депресия, пристъпи на параноя, непрестанно безсъние.
Симптоми на агорафобия, маниакално разстройство, шок, отрицание.
Не е необичайно, предвид обстоятелствата.
Знам.
Добре, опитай се да ми кажеш какво става тук.
Просто искам да престане и искам аз да го спра.
Ако това нещо престане, значи аз съм по-умна от него.
Знаеш, че можеш да се прибереш.
Помогни ми със случая и ти го гарантирам.
Работата е, че аз съм склонен да го направя,
но Гордън... Гордън си е Гордън.
Какво мога да направя?
Когато се отправяме в космоса,
ние сме готови на всичко, на опасности и изтощение.
Смърт.
Ние сме горди от себе си, не мислим за това.
Ентусиазмът ни е голям.
Имаме си наши правила и ги спазваме.
Виждам, че вече си готов.
Как е малкия?
- Много добре.
Реве и се надрисква на всеки два часа.
- Значи е добре.
Кога заминаваш?
- Почти сме готови.
Какво ще правите?
- Все още не се знае точно.
Според слуховете правителството търси купувач.
Иска ми се да кажа на хората какво точно става.
Кажи на мен, аз съм лекар.
Е, докторе, ще проучим Соларис.
Най-интересното нещо е, че май реагира.
Наблюдава се нещо като хипноза, което не може да се обясни.
Слушаш ли ме изобщо?
Къде се беше отнесъл?
- Да, бях се отнесъл.
Нея ли гледаш? Казва се Рея. Малко е недостъпна, но си струва.
Може да й трябва психиатър?
На всички ни трябва.
Ням ли си?
Ти започни.
Вече го направих.
Нима?
Добре. Няма да ми устоиш, ако те поканя да излезем.
Никога ли не устояваш на импулсите?
- Не винаги.
Опитай се да помечтаеш.
Смъртта няма да има власт.
Нима? Това не е много щастлива мисъл.
Не беше много щастлива, когато те видях в метрото.
Не бях.
А довечера?
Много е рано.
По дяволите!
Буден съм.
Да.
Как така си тук?
Как така си тук?
Какво искаш да кажеш?
Къде си мислиш, че си?
Къде си мислиш, че си в момента?
Вкъщи.
Къде е това вкъщи?
При теб, където живееш.
Помниш ли да си била някъде другаде с мен?
Помниш ли да сме били заедно някъде другаде?
В нашия апартамент.
Опиши го.
Мрачен е, много, много мрачен.
Няма картини по стените.
Никъде няма снимки.
Дори на хладилника няма снимки, което е малко странно.
Помниш ли къде се видяхме за първи път?
В метрото.
Крис.
Толкова съм щастлива, че те виждам.
Толкова много те обичам.
Не ме ли обичаш вече?
Трябва да проверя нещо.
Не! Не! Не ме оставяй!
Защо?
Защо?
Не знам.
Не знам.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Защо седиш там?
Може ли да седна при теб?
Коя беше тя?
Какво ще кажеш сега?
Все още ли се чудиш?
Къде е твоят посетител?
Не знам.
Престанах да мисля.
Кой е твоят посетител?
Брат ми.
Коя беше тя?
Жена ми.
Как се е казвала?
Ще се върне ли?
Искаш ли?
Не.
- Напротив.
Не.
Примири се, че не са искали да я преиздадат.
Затова образованието не е на високо ниво.
Не, просто никой друг не я търси, освен теб.
Да.
- Видя ли?
Какво ще кажеш?
- Харесва ми.
Отива на очите ми.
Каза ли на баща си?
Да.
- И?
Хареса му.
- Какво каза?
Каза, че му харесва.
Мъжете приемат нещата по-лесно.
Какво ти каза?
- Да говорим за нещо друго.
Кога ще се оженим?
Всеки път, когато те попитам, мислиш, че се шегувам.
Не е така, съжалявам. За мен е доста трудно.
Все още? Мислиш, че не мога да се справя?
Не. Защо мислиш така?
- Защото го знам.
Ако продължаваш да отказваш, след 15-20 години може да престана да питам.
Това са много години.
Може да ме накараш да се омъжа за теб, ако си я чел.
Да, четях я вечерно време, след като веднъж ме удари с нея.
Не мисля така. Кой ти е любимия момент?
Любимия ми момент? Да, това е...
Това е най-известния, който започва с... млад мъж с шапка.
Знаех си. Няма да се омъжа за теб.
Ще се омъжиш за мен.
Какво ще кажеш да го направим сега?
Трябват ни свидетели.
Не мога да повярвам.
Когато бях малка, имах приятели на име Мик и Шели.
Играехме си в картонена къщичка насред стаята.
Отношенията между нас бяха прекрасни.
А после започнах да се карам и да се бия с тях.
Какво се случи в следващите няколко години.
Майка ми престана да говори с мен.
Не искаше да говори с мен, както Мик и Шели?
Късаше писмата ми и повече не сме си говорили.
Тя оставаше безмълвна.
Сега това ми се вижда странно, когато съм пораснала.
Ти си с правилния мъж.
- Знам това и много се радвам.
Рея.
Аз съм.
Аз съм.
Това не го помня.
Откога го имаш?
Получих го точно преди да дойда тук.
Бях ли при теб?
- Не.
Мисля, че не помня всичко.
Но помня теб.
Болна ли съм била?
Нещо такова.
Нямало ме е при теб?
- Да.
Колко време?
Няколко години.
Бил си сам?
- Да.
Трудно ли ти беше?
Винаги е по-леко, когато има някой друг.
Мислеше ли си за мен?
Да.
Какво е това?
Соларис.
Господи!
Не си спомням как съм стигнала дотук.
С теб ли дойдох?
Не знам как си дошла тук.
Какво искаш да кажеш?
Събудих се и ти беше тук.
Значи не ти е било неприятно?
Не.
Добре.
Ще се обличаш ли?
Хората ще забележат, ако те няма, Рея.
Хората ще забележат.
Разбирам, че има нещо, мога да го забележа.
Неспокойна си, вече цял месец не си на себе си.
Не искам да криеш нищо от мен.
Кога го направи?
Трябва ми помощ, защото не мога да продължа това сам.
Самата идея за бог е измислена от човека.
Дори той притежава човешки характеристики.
Не, говоря за висша интелигентна форма.
Не, почакай, отново говориш за човек с бяла брада.
Приписваш човешки черти на нещо, което не е човек.
На всички елементи във Вселената им идва времето.
Съществуванието ни е неизбежно.
Няма нищо по-мистериозно от дърветата, акулите, математическата вероятност.
Как може да се обясни как от милиардите същества на тази планета,
ние сме единствените, които осъзнават смъртта.
Не може да се обясни, има много теории.
С това се занимава религията.
Извинете.
Къде беше?
Далеч от тези ужасни хора.
Те са ми приятели.
Да.
Крис, трябва да поговорим.
Какво има?
Не разбирам какво става.
По-точно разбирам какво става, но не мога да го понеса.
Какво искаш да кажеш?
Искам да кажа...
Искам да кажа...
Не съм тази, която помня.
Не съм сигурна дали съм аз.
Помня някои неща,
но не помня да съм била там.
Не помня да съм преживяла тези неща.
Но наистина се опитвам да разбера...
тези странни неща, които стават в главата ми,
а не знам откъде идват.
Уплашена съм.
Не знам какво става. Какво мислиш, че става?
Трябва ти почивка.
- Не.
Изпий това.
- Не, не разбираш.
Не мисля, че мога да живея с това.
Трябва да разбера какво става.
Например това, имам спомени за него, но...
Не помня някога да съм го взимала.
Не помня някога да съм била...
Това е успокоително, против стрес.
Това е успокоително, затова го взимаш.
Добре.
Всичко ще бъде наред. Ще говоря с Гордън и Сноу и се връщам.
Всичко ще бъде наред.
Сега се връщам.
Добре.
- Всичко наред ли ще бъде?
Да.
Да.
Може да заключиш отвътре.
Добре.
- Тук е напълно безопасно.
Добре.
Сигурна ли си, че ще се оправиш?
Вече ме попита. Да, ще се оправя.
Стой тук.
Толкова се тревожех, човече... за това приятелче.
Но ти ми показа, че не трябва да се тревожа, след като изхвърли първата.
Да, хубава е. Хубава е и си заслужава.
Тя никога не трябва да разбере за това. Ясно ли ти е?
Вече не си бременна.
Защо идваш?
Внимавай!
Тя ми каза.
Нима има разлика?
- Така ли?
Крис, трябваше. Налагаше се и ти знаеше.
Не знаех, че ще реагираш така!
Изслушай ме.
Каква разлика има? Какво искаш?
Знаеш какво искам. Искам дете.
Ето какво искам!
Плашиш ме! Не!
Престани! Престани!
Не! Не го прави!
Какво правиш? Не знаех, че ще реагираш така. Не можеш да живееш без мен!
Остави ме! Пусни ме!
Не!
Не си отивай! Не!
Искаш да промениш мнението на Гордън? Имаме Гордън и жена ти.
Имаш хубава жена. Нали е хубава? Разбира се, хубава е.
Трябва да ги съберем заедно.
Защото си мисля, жени, знаеш ги.
Сега имаме жена и жена.
Когато ги съберем какво става? Знаеш какво става.
Можеш да си обясниш хиляди глупости.
Можеш да разрешиш мистериозни, но хубави неща.
Това е плана ми. Какво мислиш?
Трябва да помисля.
Смъртта няма да има власт.
Голият мъртвец ще бъде едно
с вятъра и с луната.
Когато костите се оголят и после се превърнат в прах,
ще поеме път към звездите,
за да стане свят,
и да се възправи отново от морето.
Тялото ще изчезне, но любовта няма.
И смъртта няма да има власт.
Ти си ме намерил.
Върнах се за теб.
Върнах се същия ден.
Съжалявам.
Добре, трябва да разберем.
Дали посетителите поизлизат от първообраза.
Не съм сигурен.
- Какво мислиш?
Мисля, че вероятно е така.
Стабилизирани с какво?
Предположи.
Не знам, може би с Х-поле.
Създават негативно Х-поле около магнитното поле на хората.
Може би. Сигурно изисква много енергия.
Да намалим до критични функциите на кораба.
Това е само теория, може да е грешна.
Да разберем.
Да се върнем на земята.
Ами ако ни последват?
Ами ако това, което става тук, се случи и на земята в огромни размери?
Не виждате ли, че има проблем?
Мисля, че е голяма грешка да го подценяваме.
Знаем, че ни подлудява и ни кара да се избиваме.
Затова ли мислиш, че се появяват?
Може да е всичко, включително и за да ни унищожи.
Нямаме време за губене.
Какво ще правиш?
- Ще спра това.
Недей и се откажи!
Ще загубиш още една ли?
Много тежко ли ще бъде?
Няма да понесеш подобно нещо ли?
Крис, за какво говори тя?
За нищо.
Кислородът намалява.
- Може би не й трябва.
Те за какво говорят?
Не й ли каза?
Какво да ми кажеш?
Какво да ми кажеш?
Ти се появи и преди това.
- Той се отърва от теб.
Какво си направил?
Пуснах те в космоса.
Господи!
Господи!
Добре ли си?
Не ме докосвай!
Рея, не разбирах.
Рея?
Как точно мислиш да сложиш край на това?
Келвин.
Грешка е да се обвързваш емоционално с един от тях.
Манипулират те.
Ако беше грозна, нямаше да й обърнеш внимание, затова не е грозна.
Тя е резултат на отразен импулс от мозъка ти.
Тя е жива!
- Тя не е човек!
Опитай се да го разбереш, ако изобщо можеш да разбереш нещо!
Ами твоят посетител? Готова си да го унищожиш без колебание.
Кой е? Какво е?
Може ли да чувства? Може ли да докосва? Може ли да говори?
В настоящата ситуация, това не е морално.
Жена ти е мъртва.
Откъде знаеш?
Как може да си толкова сигурна и нищо да не разбираш?
Тя е копие!
На нещо съществувало и все ще се появява.
Ти си луд!
Няма да те вземем обратно с нас!
Не пали лампата!
Мислиш, че си ме повикал?
Ти не си Джибариян.
Не.
Много далече от това.
Кукла?
- Нима ти не си?
Може би ти си моята кукла?
Но както всички кукли си мислиш, че си истински човек.
Това е мечтата на всички кукли, да са хора.
Защо се самоуби?
Тогава ми изглеждаше добра идея.
Сега мисля, че направих грешка.
Заради сина ти ли?
- Не заради него. Той е на земята.
Ами жена ти? Ти я привика на Соларис. Помниш ли?
Какво иска от нас Соларис?
Защо мислиш, че иска нещо?
След като жена ти почина, ти не преставаше да вярваш, че има изход.
Намери ли го тук?
Не мога да я оставя.
Не мога да си го помисля.
Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
Няма отговори, само избор.
Рея?
Рея?
Рея?
Гордън?
Какво се е случило?
Пила е втечнен кислород.
Мъртва е.
Не.
Никога не бих помислила за това, възстановяване.
Не.
Не.
Защо го направи?
Рея.
Не ме наричай така.
Това са двата компонента,
високоенергиен протонен ускорител и метафазен модулатор.
Успях да настроя честотите на 90 гигахерца и на 160 гигахерца.
Използвах ги в съзнанието им.
Какво се случи?
Изчезнаха. Върнаха се там, откъдето са дошли.
Точно това иска тя.
Няма да го направя.
Тя ще дойде при мен, когато заспиш.
Тогава няма да заспивам.
Не разбираш ли, че произлизам от спомена ти за нея.
В това е проблема, аз не съм същия човек.
Споменът ти контролира всичко.
Ако помниш нещо лошо, предопределено е да го понеса.
Самоубивам се, защото така ме помниш.
Гласът ми звучи така, защото такъв го помниш.
Не вярвам, че е предопределено да изживеем отново миналото.
Мисля, че можем да избираме, за да бъде по-различно.
Когато те напуснах, не исках да те чуя, защото бях ядосан.
Това е моят шанс да поправя тази грешка и трябва да ми помогнеш.
Но нима съм истинската Рея?
Вече не знам.
Виждам само теб.
Виждам само теб.
Ти ме създаде.
Трябва добре да осъзнаеш това.
Трябва да имаш нужда от мен.
Трябва да знаеш какво става с мен.
Не искам да бъда един вид...
украса, не искам да съм...
неизказано недоразумение,
защото не съм истинско човешко същество.
Няма, Рея.
Крис.
Крис, нека използват устройството върху мен.
После се върни на земята и разкажи на всички за Соларис.
Няма.
Това е единственото смислено решение.
Никога няма да можем да живеем заедно на земята, Крис.
Знаеш това.
Ще бъде невъзможно.
Какъв живот ще бъде това?
Определено това не е живот.
Дори не знам как да го нарека.
Но с това разполагаме.
За мен това е достатъчно.
Трябва да си починеш.
Ще се разболееш.
Не ме интересува.
Просто полегни за малко.
Моля те, Крис, трябва да си починеш.
Крис, не обвинявай Гордън.
Вината не е нейна, аз я помолих да го направи.
Така е по-добре.
Намерих предсмъртното писмо.
Беше сред нещата ти, страницата от произведенията на Набуков.
Осъзнах...
че не съм тя, не съм Рея.
Знам, че ме обичаш. Знам го и го чувствам.
И аз те обичам.
Иска ми се да живеем с това чувство завинаги.
Може би има място, където можем.
Но знам, че то не е на земята, нито на този кораб.
Какво друго да ти кажа?
Ти я уби!
- Не тя, а то.
Това е убийство.
- Тя ме помоли. За всички беше мъчително.
Тя ще се върне!
- Не, няма.
Защо й позволи да го направи?
Те не са хора!
Може да са всичко друго, но не и хора и съм убедена в това!
Сега ще видиш какво могат хората.
Ти прави каквото искаш.
Какво правиш?
Прибирам се вкъщи!
Гордън?
Гордън?
Знаех си.
Откъде си знаела, че е мъртъв?
Безпокоеше ме хладината му.
Той ме нападна.
И ето ме мен, по някакъв начин съм тук,
и не мога да кажа как и кой съм аз или какво става,
но преди всичко това, какво виждам тук?
Човек, който какво опитва да направи?
Разбирам, опитва се да ме убие.
Обърках се. Както ви казах, обърках се.
Дали това не е моето посрещане и същевременно изпращане?
И всичко е някак между другото.
След това осъзнах...
че оцелях в първите 30 секунди на този... живот, както искате го наречете,
като убих някого.
И по-точно като убих някого, който би трябвало да съм аз.
Повечето хора в това положение, биха направили...
Ами не знам. Както и да е.
Това е невероятна възможност.
Това е дар. Аз съм дар.
Да използваме устройството за него.
Не мисля, че има време.
Защо казваш това?
Когато използвате прочутото устройство,
Соларис ще окаже по-силно въздействие.
Май не сте забелязали колко се е приближил.
Това е така, заради така нареченото гравитационно поле.
Между другото, устройството може да даде обратен резултат.
Може ли да предложа нещо?
Предлагам ви да ме оставите тук и да заключите след вас.
Както решите.
Крис.
Дори и думата сега ми звучи странно.
Непознато.
Колко дълго ме е нямало?
Кога съм се върнал?
Има ли значение?
Опитах се да попадна в ритъма на света, в който живеех преди.
Следвах настоящия.
Бавно и внимателно.
Успявах ли да се впиша успешно?
Не. Засега не успявах.
Правех милиони жестове, присъщи за живота на земята.
Изучавах тези жестове, докато отново не се превърнаха в рефлекси.
Бях преследван от мисълта, че съм я запомнил погрешно.
Но по някакъв начин съм грешал за всичко.
Рея!
Рея!
Крис!
Крис!
Жив ли съм или мъртъв?
Вече не се налага да мислим за това.
Сега сме заедно.
Всичко, което сме сторили, е простено.
Всичко.
С О Л А Р И С