Trapped (2002) Свали субтитрите
Добре,добре.Преброи ли ги? Добре.
Да, току що говорих с него.Добре е..
-Къде е Питър?
Убил си го, нали?
Убил си го. Ще убиеш и мен.
-Уха, каза го много примамливо.
Чуй, Мери, искам да знаеш
...че наистина прекарах чудесно през последните 24 часа.
Това включва и малката ни тайна.
Марвин, на мястото ли си?
Отлично.
Изчакай минута и го направи.
-Ти каза направи го?
-Не искаш да провалиш всичко, нали? Толкова далеч стигнахме заедно.
Помниш ли за какво си говорихме?
-Помня. Няма да кажа. Обещавам. Няма да кажа. Няма да кажа на никого.
-Познай?
Той е на площадката точно зад мен.
-Къде? Къде?
-Сбогом, Мери.
Питър.
Питър.
Питър.Питър ! Ела тук.
-23 часа и 20 минути Джоуи.
-Да, добре се справи, Марвин.
-Трябва ли да го правим отново?
-Чудя се ще ми липсва ли сплотяването на семейства?
Чарлийз Терон
Къртни Лав
Стюарт Таунсенд
и Кевин Бейкън
във филма
В КАПАН
-Взе ли го?
Ела тук. Не отивай.
-Това е за двама ни, нали? И за Аби.
-Расте толкова бързо. Не искам да изпускаш такива важни моменти.
-Знам. Знам. Почти свърши. За последен път.
-Кога ще ме повозиш?
-Ами..
...Наех хижа при Уислър този уикенд.
-Супер!
-Наистина ли?
-Да.
-Добре.
-Аби, добре ли си?
-Да, само гледах раците.
Тати не се притеснявай толкова за мен.
-Да, Тати, не се притеснявай толкова. Ще се оправим.
-Ще се грижиш за мама, нали?
-Да.
-Ще размашаш ли крила след като излетиш?
-Само гледай.
Машай с крила? Махай с крила е, не машай.
Направи го. Той маша с крилата.
-Аз ще го направя. Така ли?
-Добре. Вземи ненужната поща вместо мен.
Всичката поща, която получаваме.. Винаги e боклук.
-Само боклук. Само боклук?
Само боклук. Сложи я там.
-Искаш ли сладолед?
-Мм.
-Ще си помисля . Добре.
-Аби, донеси ми дрехите докато си там.
-Карен, вкъщи ли си?Аз съм Джоан.
Сигурно не си там. Тази вечер сам свободна.
Били не е вкъщи. Обади ми се!
-Аби, можеш да ми донесеш дрехите.
-Хванах я.
-Какво правиш?
-Не са толкова нервни когато са с нещо от вкъщи.
-Първо обаждане след 30мин. Както винаги. Върви. Върви.
-Добре ли си? Имаш ли нужда от помощ?
Избраната единица е изпробвана. Можем да премахнем електрода.
Може да повиши умствените ви способности или да ви убие.
Увеличи способностите ми да убивам!
Аби, няма ли да ми помогнеш с прането?
Приятелю, къде се губиш? Претърпях ужасна процедура.
Много е силно. Да увелича коефициента си.
Наистина ли? Аби.
-Г-жо Дженингс, успокойте се. Аби не е тук, но всичко е наред.
Името ми е Джо и ще ти помогна през всичко това.
Аби, къде си?
-Добър вечер.
Д-р Дженингс.
-Да, докторе.
Мога ли да кажа, че някои от гостите очакват с нетърпение вашата реч.
-Радвам се да го чуя.
-Къде е детето ми?
-Не искате да ме застреляте, Г-жо Дженингс.
-Къде е тя?
-Аби е с братовчед ми. Той има клетъчен телефон.
Ако не му звъня всеки 30 минути той ще я убие.
По същия начин както аз ти казвам че си готина. Сядай !
Виж, Г-жо Дженингс!
Нищо няма да се случи на Аби докато нищо не се случва на мен, разбра ли?
Можеш да разчиташ на Марвин. Винаги прави това, което му се казва.
Поне докато аз му казвам.
-Какво искаш?
-Ти си умна жена. Много бързо схващаш нещата. Наистина
Това е отвличане с цел откуп.
Но то не е като другите. Това отвличане е перфектно.
Знам го. Правил съм го 4 пъти преди и още не са ме хванали.
-Заведи ме при нея, кучи син!
-Знам. Знам. Знам какво си мислиш.
Какво се е случило с другите деца ? Всяко едно от тях...
...сега гледа Барни, плува в басейна си, язди понито си...
...всичко, което богатите деца правят. Защото дадох на техните родители властта...
...да ги запазят живи.
Да така е.Просто следваха правилата.
И ми даваха да се обаждам на Марвин за да го пазя.
-Сега, Карен...
-Господи..
-Надявам се че нямаш нищо против да те наричам Карен
Можеш да задържиш пистолета, ако искаш...
..ако с него се чувстваш по-добре Но ще ти кажа нещо за този пистолет.
Убива двама души с един куршум.
Мен..
...и Аби.
Може ли?
Благодаря.
Добро местенце сте си намерили.
Благодаря ви.
Особена чест е сред нас да е млад физик, когото за пръв път срещнах..
...като ирландски студент изследващ успокоителното действие на бирата "Гинес"
...Доколкото си спомням.
От тогава няблюдавам прогреса му в областта на науката..
...и накрая създаде свой собствен патент както знаете.
Дами и Господа, нашият вундеркинд Д-р Уилям Дженингс.
-Не мога ли да изтегля парите от сметката ни и да ти ги дам веднага?
-Първо, банките са затворени.
Второ, ще изглежда малко подозрително.
Виж, за разлика от мен повечето похитители са глупаци.
Всичките ги хващат, когато взимат парите.
Винаги пробват разни сложни методи...
...факт е че ФБР проследяват всички откупи.
Виж статистиката, на пръст се броят успешните похищения. Знаеш ли защо ?
Заради взимането на откупа. Ето защо няма да взимам никакъв откуп.
Не е ли чудесно ?
-Не може ли Аби да бъде тук сега ?
-Не, това е машина, ясно.
Машина задвижвана от страха.
Страх те е за Аби, нали ?
Заради нея не натискаш спусъка. Прав ли съм ?
Досега физиците не можеха да използват парализиращи успокоителни...
... заради фатални странични ефекти или скъпи съдебни процеси. Тези дни отминаха.
Сега инжектирам на пациентите "Ресторейс"
...Създаден от мен и фармацевтичната компания "Браян Адамс"
...Изпробвана върху моите пациенти в болница "Асториа Мемориал", Портланд.
Този вариант на атропин противодейства на ефектите от сукцинилхолина...
...възвръща нервната проводимост и функцията на мускулите.
-Не изпитваш ли нищо към децата, които нараняваш ?
-Едно дете може да понесе всичко за 24 часа.
Преживял съм повече лоши неща с години.
-Какво говориш, 24 часа ?
-Шоуто отнема точно 24 часа.
Ден работа, ден плащане, 250 големи зелени.
-О, Господи! Слушай !
Утре може да е късно. Аби може да умре.
-Не, не, не. Ти ме слушай.
Движим се по разписание. Да си изясним това.
Никакви отклонения, излючения или изненади!
-Тя има астма в много остра форма. Може да получи пристъп по всяко време.
-Добър опит.
-Отвори шкафа, на който седиш !
Отвори го !
-Мамка му !
-Всичко може да възбуди астмата и.
Алергени, цигарен дим, стрес.
Моля те кажи ми че братовчед ти не пуши Трябва всичко да обмисля.
Всяко проклето нещо. Пуши ли ?
Млъквай !
Къде си ?
Почти стигнахме, подрани с обаждането. Какво има ?
Чуй ме ! Вгледай се в детето !
Дай телефона, дай го !
Имаме специален случай, Марвин. Искаш да се "погрижа " за нея ли ?
Не сега ! Минаха 30 секунди.
По - добре затваряй ! Искам да направиш това !
Погледни детето, сложи си ръката на гърдите и. Диша ли ?
Задръж така.
- По различен начин, някак повърхностно.
- Направи това !
Вкарай я вътре и затвори прозорците. Не и давай да тича. ясно !
Ако има проблем с дишането дай и кафе. Кофеинът разширява дробовете и.
- Джо искаш ли да го направя ?
- Да.
Обади ми се ако възникне проблем, разбра ли ?
-Трябва да си благодарна..
...ако помогна на момиченцето ти, нали ?
- Да.
- Не чух.
-Да.
-Ще ми покажеш ли как ?
Първо ме заведи при нея..
...след това ще ти покажа.
Как всички жени го знаят.. Как да бъдат курви ?
"Дайте парите на касата"
Все едно си в магазина и пазаруваш.
Никой не те учи как да защитаваш детето си. Щеше да знаеш ако имаше такова.
-Хей, Марвин, аз съм.
-Почти стигнахме. Тя все още спи.
-Да, добре. Ще ти се обадим.
Още не са пристигнали.
Бих искал да видя спалнята !
Хайде.
Хайде.
-Хей, Д-р Дженингс! Здравейте.
-Мога ли да Ви помогна.
-Картата ми не работи. Чудех се дали мога да звънна от стаята Ви.
-Има телефони на етажа. До асансьора.
-Да. Вярно.
- Трябва да е много вълнуващо.
-Кое ?
-Да стоиш там и всички да искат да са на твое място.
Млад мъж с големи идеи и голямо бъдеще.
Възбудих се докато те гледах.
-Поласкан съм.
Но съм женен.
-Тогава ще правим неща, които не се броят.
Защото аз ще ги правя не ти.
-Съжалявам, скъпа, но не съм сигурен че ще се получи.
Ще намериш някой. Ще намериш 50. Само че...
Аз няма да съм от тях.
Лека нощ !
-50 не ме устройва, Д-ре, защото Аби няма 50 бащи.
-Какво каза ?
-Дъщеря ти е отвлечена.
Ако искаш да живее ме пусни веднага в стаята!
-Ще се обадя в полицията.
-Недей, звъннеш ли на ченгетата вкъщи...каквото и да правиш..
...Може да струва живота на дъщеричката ти.
Трябва да звънна до 5 минути. Ако нещо ме спре...Детето ти е мъртво.
-Какво да направя за да върна момиченцето си?
-Навлизаш в нов свят, Д-р Дженингс.
-Партньорът ми е при жена ти
-При жена ми ?
-А момиченцето ти е на съвсем различно място.
-Къде ?
-Когато се успокиш, ще телефонирам. После ще има обаждане на всеки 30 мин.
Ако кажа че нещо не е наред по-добре да купиш ковчег.
-Къде е момичето ми ?
-Не знам.
На място, което полицията няма да открие за времето между обажданията.
-Не е достатъчно.
-Сядай !
-Пропусна частта, когато си връщаме Аби обратно
-Утре сутринта жена ти ще трансферира $250,000 в местната банка.
Ти ще вземеш парите.
След като ми ги дадеш жена ти и детето ще са свободни.
-Какво ще каже в банката?
-Ще каже на брокера ти че пак си се заплеснал по някоя картина...
...и трябва да я прибавиш към отвратителната си колекция.
Всичко е измислено. Разбра ли? Фасулска работа.
Следвай правилата и ще си върнеш Аби. Виж колко е лесно.
-Вярвам ли според теб... след като съм видял лицето ти?
-Правим го за пети път. Всички родители са виждали лицата ни.
Никой от тях не отиде в полицията. Искаш ли да знаеш защо ?
Ако го направиш ще разберем че ни търсят.
Партньорът ми ще се върне и ще убие детето ти.
-Здрасти.
-Марвин, всичко наред ли ?
Марвин !
-Да. Тя е заспала.
-Ще ти звънна след половин час.
Мамо ?
-Майка ти не е тук сега. Аз съм Марвин. Помоли ме да се грижа за теб.
-Къде е тя ?
-Само за тази вечер е.
-Къде е тя ?
-Тя отиде на купон.
-Искам си мама!
-Всичко е наред. Хей. Хей. Хей.Всичко е..
...наред. Ще си прекараме чудесно вечерта.
Ще мине много бързо.
-Мама. Искам си мама.
-Не плачи. Кажи Марвин.
-Мама.
-Престани.
Не обичам момиченца да плачат.
Ако си послушна и обещаеш да не избягаш...
...можеш да си играеш с нея.
-Скъпа, къде си ?
-При мен е в стаята.
-Какво те забави ?
-Проблеми.
-Какви проблеми ?
-Доста е корав.
Той не е, не е като другите.
Не е схванал.
-Добре, добре.
Дай ми го. Ще му разясня всичко.
-Добре.
-Телефонен разговор за вас, Д-р Дженингс.
-Ало!
-Д-р Уил Дженингс.
-Аз съм Д-р Дженингс. С кого говоря ?
-Наричай ме Джо.
-Жена ми там ли е ?
-Да, тук е. Тук с мен.
Трябва да видиш лицето и. Започва да и се изяснява картинката.
Искаш ли да говориш с нея ?
-Да
-Добре, но кратко и сладко.
Любимата ми част е, когато щастливото семейство разговаря.
-Уил.
-Карен, добре ли си?
-Отвлякоха Аби.
-Знам. Всичко ще се оправи.
-Добре ли си ? Къде си ?
-Имате страхотна спалня, докторе. Гледката е невероятна..
...навън и интериора.
Гледам снимка на Аби в момента. Да ти кажа никъкъв не те виждам на нея.
Поразяващо копие на жена ти е. Кара те да се чудиш, нали ?
-Джо, имаме трудна ситуация. Кажи ми какво искаш ?
Ще го направя бързо. Каквото кажеш.
-Обноски като към болен, прав ли съм ? Говориш на пациентите като на идиоти.
След това си отиваш вкъщи и правиш каквото си искаш.
Ще ти кажа нещо. Не съм ти шибан пациент, ясен ли съм ?
-Знам че те разстроих, Джо, но трябва да знаеш.
Дъщеря ми има астма.
-Кажи нещо дето да не го знам.
-Три минути и половина без въздух и мозъкът на Аби ще спре.
Аби има нужда от Карен или от лекарството си.
Това ще върне контрола обратно в ръцете ти.
-Обратно в ръцете ми ?
Аз съм докторът тази вечер.
Аз решавам дали момиченцето ти ще живее или ще умре.
Не ме карай да го докажа. Дай ми обратно партньорката ми !
-Защо не сме разбрали за астмата ? Как си могъл да го пропуснеш ?
Не ми харесва.
-Боли ме кура дали ти харесва.
Продължавай да го наглеждаш ! Разбра ли ?
Дочуване.
-Кой е той ?
-Съпругът ми.
Чудя се дали знае какво има !
Вземи ключовете за колата !
Време е да вървим.
Хайде, скачай .
Наметни това като излезем.
Парното не работи
Когато се върнем от малкото ни пътуване..
...можеш да погледаш телевизия защото беше послушна.
-Какво има ?
-Цялото е в прах.
-Какво ?
-Не мога...
-Прах ?
-Прах ?- Ето..
виж няма го, няма го.
-Въздух. Дробовете ми. Не мога да дишам.
-Помпичката ми.
-Кое ?
-Лекарството ми. Мама не ме оставя...
Кафе. Те казаха че кафето помага. Кафе ?
Мамо.
Дръж се, миличко.
Добре. Време е за това.
-Хайде, слагай го на очите си !
-Почти 9 часа е.
-Дръж се, Кейти !
-Помогни ми... Марвин !
-Ето ти.
Помогни ми ! Мамо ?
-Говори ми ! Харесвам гласа ти.
-За какво искаш да говорим.
-Защо не ми кажеш как срещна Д-р Уил ?
Не ти се говори за това, а ? Неприятна тема ?
Нека позная...
Била си сестра, учила си в медицинския...
... и си напуснала за да родиш.
-Откъде знаеш ?
-Ами, просто познавам характера на хората.
-Пристигнахме ли ?
-Скоро и Марвин ще е тук.
Не показвай много емоции. Недей да откачаш.
Даваш на детето лекарството и си тръгваме.
-Разбрах. Дано да си!
Ще съм насочил пистолета към теб през цялото време.
Аби ще запищи като си тръгнеш. Трябва да се справиш с това.
Все едно е първият учебен ден. Запомни това, нали ?
Ако изгубиш самообладание или побегнеш, ще те застрелям.
Няма да застрелям нея.
А теб с пистолета на собствения и баща.
Ще сънува кошмари до края на живота си.
Взимай торбата !
-Мамо , мамо !
-Аби !
-Мамо !
О, Боже !
Господи !
-Добре ли си ?
Мама е тук.
Дай да видя.
-Получих пристъп.
-Наистина ли ?
Хайде, скъпа.
-Нямаше лекарство.
-Нося ти го.
-Къде беше ?
-Ето.
Едно, две, три.
Още веднъж. Готово.
Ще се оправиш. Всичко е наред, скъпа.
Дай да те видя. Добре.
-При теб как е ?
-Почти умря Джоуи.
Уплаши ме.
-Взе си лекарството. Сега е добре.
-Точно като Кейти е.
-Не, не е !Не е !
Тя е друго момиченце.
Дете на доктор, даваш и хапче и всичко е наред. Разбра ли ме ?
-Звучи по същия начин.
-Не, Марвин.
-Ето ти малко вода.
Нарани ли те ?
-Не.
-Не е ли ?
-Не. Искам да се прибирам вкъщи.
-Знам, миличко. Знам че искаш вкъщи.
Малко остава. Ще дойда да те взема.
-Добре.
-Облечи си нещо топло.
-Той мил ли, Аби ?
-Да.
-Къде те държи ?
-В бунгало.
-Бунгало ?
-Да.
-Далеч от тук ли е ?
-Не много.
-Не ли ? Има ли оръжие ?
-Не.
-Няма ?
Чуй ме ! Прави каквото ти казва. Но само ако е мил.
Ако ходиш до тоалетна, бъди сама. Да не идва с теб.
-Имахме малко препятствие, но вече всичко е по плана.
Като последните четири пъти. Ясно ли е ?
-Не, различно е. Лекарството...
-Не, не е !
Минали сме през това 100 000 пъти. Двиижим се пак по график.
Звъня на всеки половин час ! Край! Добре ли си ?
-Пак ли ме оставяш ?
-Трябва, миличко. Само до сутринта.
-Хайде. Време е да вървим, Марвин!
-Умолявам ви ! Нека остана с нея До сутринта ! Моля ви !
-Виж колко мило ти говоря. Това е добре за нея.
Не искаш да се промени това, нали ?
-Да.
-Хайде !
-Скъпа, всичко ще е наред
-Не ! Мамо ! Мамо !
-Обичам те, мило ! Лекарството и ! Лекарството !
-Мамо !
-Обичам те !
О, Боже, не !Не правете това ! Това е детето ми !
Исусе !
Мамка му !
Да го еба !
Искаш да преебеш всичко ли ?
Мислиш че живееш в свят, в който не убиват момиченца ли ?
Мамка му !
Сложи това !
Ти си като шибана госпожичка. Ето ти това !
Всеки има право на една единствена грешка.
А ти направи своята.
-Скъпа, дай ми докторчето !
-Какво правихте ?
-Детето взе лекарството си. Дай доктора !
-Каъде си ти ?
-Връщаме се. Дай ми шибания доктор ! Дай ми шибания доктор !
За теб е.
-Ало !
-Уил. Как я караш ?
Имам новини за теб. Ето ти женичката.
-Уил !
-Мила, добре ли си ?
-Какво става ?
-Видях Аби. Имала е пристъп.
-Тя добре ли е ?
-Засега да.
Оставих и лекарството, но е на километри от болницата.
-Успокой се колежанче. Детето малко се разстрои, това е всичко.
Мама я успокои. Текоха малко сълзи, имаше писъци.Знаеш как е. Всичко е наред.
Така че се забавлявай !
Искаш ли кърпичка, мили ?
Шибаняк !
Как смееш ?
-Какво ти се е случило ?
-Обичам да са по груби понякога.
Ти не можеш да се забавляваш така.
-Това не е от забавления.
-От бой е. И то не веднъж.
-Наистина ли ?
Ще ме закараш ли до женския приют ?
-Сложи това ! Сложи го !
-Добре, Татенце .
-Ще те питам нещо ?
-Начукай си го !
Наистина ли си свързана с отвличането ?
Защото мисля, че Джо те използва за всичко.
-Как можа да си помислиш че ще го предам ?
Не се опитвай да ме засегнеш. А остави всичко да става както предишните пъти.
-Това не е преди ! Аби е болна и вие не знаехте.Джо осра всичко.
Ами ако умре ? Мислихте ли за това ? Защото аз мисля през цялото време.
-Да му кажа ли, че си насочил пищова към мен, като се обади ?
-Коя е Кейти ?
-Кейти ?
-Така ме нарече когато получих пристъпа.
-Тя беше малко момиче като теб.
Сега е на Небето.
-Котката ми е на Небето.
Ти татко и ли беше ?
-Тя ми беше семейство..
...и приятел.
Умря преди две години.
Знаеш ли, че като умреш оставаш на същата възраст ?
Така че тя винаги ще бъде на шест.
Хей, може да познава котето ти.
Ще бъде съвпадение.
-Да.
-Здрасти, захарче !
Почти се върнахме. Всичко наред ли е ?
-Не, не е.
Той откачи.
-Какво направи ?
-Удари ме.
-Дай ми го !
-Съжалявам ! Изгубих си ума. Няма да се повтори.
-С какво я удари ?
-С телефона. Не силно.
-Слушай това !
-Какво правиш ?
Господи ! Карен !
-Дееба ! Нацапах си телефона с кръв.
Квит ли сме ? Разбра ли как се получава ?
-Моля те, не наранявай жена ми !
-Задник.
Така.Направих добрината си за деня.
Не знам за теб, но аз съм гладен на вълк.
Имам идея ! Защо не поседнеш...
... а аз ще сготвя вечерята. Как ти звучи ?
Малка увертюра на никой не вреди. Така.Да видим какво имаме тук.
Нямате съобщения ?
Това им е най-доброто на анестезиолозите.
Не трябва да се разправят с досадни пациенти.
Пвечето доктори като се приберат ги очакват милиони обаждания.
Уил всичко е измислил, нали ?
Прибира се. Има много свободно време да разпусне..
...да прекара романтична вечер с красивата си жена.
Съжалявам че...
Трябваше да се случи така.
Имам идея.
Имаш ли някакъв грим тук ?
Ще те пооправя малко.
Ето така.
Като нова си.
-Карен !
-Почти полунощ е !
Коя е тая ?
-Съседката ми.
Карен ?
-Хайде отваряй вратата и се преструвай. Разбра ли ?
-Само не върши дивотии
-Зависи само от теб.
-Здрасти.
-Здрасти.
-Джоан, късно е. Трябваше да се обадиш.
-Видях че свети. Знам че е късно отивам да взема Били.
Нещо като тръгне на зле, скъпа занаеш какво имам предвид..
Тъй като съм излязла реших да взема онзи диск. Здравей, Уил !
Извинявай, мислех че е Уил.
-Не Джоан, това е...
-Казвам се Джо. Негов приятел съм.
-Приятно ми е да се запознаем.
-На мен също.
-Та къде е Уил ?
-Пак на конференция. Къде другаде да е ? Ще ти донеса диска.
-Можеше да предупреди Джо. Нямаше да бие път.
-Ние с Карен ще се справим и без Уил.
-Как се запознахте с Уил ?
-Работим заедно в "Нортсайд Дженерал"
-Имаше предвид "Асториа Мемориъл"
-Уил не работи в "Нортсайд" повече от година.
-Да, там го срещнах.
-Да.
-Джоан...
...Джо е мой приятел не на Уил.
Така че...
...Ще съм ти благодарна...
...ако не го споменаваш на никого, разбираш ли ме ?
-Разбира се. Не бих...
-Разбира се, че няма.
-Мерси.
-Ще отворя бутилка вино.
-О, Господи !
-Боже, Карен !
-Знаеш ли какво правиш ?
-Аби не е тук, нали ?
-Горе е. Спи.
-Не казвай на никого за това !
-Няма.
-Нямах представа че имате проблеми. Добре ли си ?
-Да, добре съм.
-Изглеждаш изтощена.
-Добре съм. Не може да говорим сега.
-Ще вечеряме. По-късно ще си поговорим. Ето ти диска.
-До теб съм !
-Чао, Уил !
-Исках да кажа...Чао, Джо !
-Чао !
-Приятно ми беше.
-И на мен.
-Лека нощ !
-Малко е страшничък. Харесва ми.
-Наблюдава ни през прозореца.
Върза се. Не се съпротивлявай ! Няма да изглежда добре.
Хайде...
...дай най-доброто от себе си.
Добра си.
Но можеш и по-добре.
Кълна се че ни гледаше.
-Да.
Имаш дете, нали ?
-За какво по дяволите говориш ?
-Белегът от цезаревото сечение.
-Не. Оперираха ми яйчник.
-Остава друг белег. Аз съм доктор. Знам какво виждам.
Как можеш да го правиш, като имаш собствено дете.
За Бога ! Прекрати това.
О, скъпа !
Това беше добре според мен.
Трябва да се храниш. Да възстановиш силите си.
Смърдя като пор.
Какво ли мога да взема от големия Уил да облека...
Секси ризка, а ?
За събота сутрин да се захващаме за работа...
...или ризка.. отново на 21.
Ще позная.
Правите го....
... и свършвате облечени с това, нали ? Прав ли съм ?
Добре ли изглеждам ?
-Как избираш жертвите ?
-Ами, трябва да са богати.
Да имат деца на подходящата възраст.
И майките им трябва да са красиви.
-И трябва да са доктори, нали ?
Откъде намираш имената им ?
Откъде намираш имената им ? Откъде знаеш за "Нортсайд Дженерал" ?
Работил ли си там ? От там ли познаваш Уил ?
Къде отиваш ?
Какво правиш ?
-Ела тук.
Хвърли един поглед.
Ето защо няма да имаме проблеми докато играем на семейство.
Ела тук.
-Жена ти знае ли че това е част от плана ти ?
-Нямам тайни от нея.
Остави на мен.
В банята.
Срам ли те е ?
Как жена като теб може да е срамежлива.
-Добре ли си ?
-Да, само минутка.
-Добре.
-Не се ли измори вече ?
-Хапчетата ме държат будна.
Гладна съм.
-Да. Аз също.
Да видим... Има супа в микровълновата.
О ! И пуканки.
-Ще ги хапнем докато гледаме филма.
-Добре.
-Ходи ми се до тоалетна.
-Изплаши ме.
-Ухаа.
Красива жена си.
-Какво искаш да правим ?
-Кажи ми какво правите с Уил
...и ще правим нещо различно.
-Имаш ли нещо против да не говорим за него ?
-Не се обиждай, но като го видях..
...Ще се учудя ако знае какво да прави с теб.
-По - добър ли си ?
-Ще ти кажа нещо.
Нека ти сама да прецениш.
Уха.
-Не си като другите мамчета.
-Затвори очи !
-Обичам да гледам.
-Не мърдай ! Нито сантиметър.
-Какво е това ?
-Скалпел, Джо.
Ще ти отрежа пишката толкова лесно че дори няма да усетиш.
-Мили, Боже !
-Вземи телефона и се обади на Марвин.
-Не ти стиска.
-Ще те кастрирам все едно...
...Прерязвам врата на пиле.
-Направи го !
-Добре. Добре.
Успокой се.
-Набери номера.
-Какво искаш да кажа ?
Кажи на Марвин че си взел парите.
Кажи му да докара Аби с камиона.
-Звъни ли ?
-Свържи се.
-Звъни ли ?
Аби, готово е.
Мамка му ! Не отговаря.
Аби ?
Не бягай от мен !
Аби !
Аби, не бягай !
-Набрал си грешен номер.
-Не кълна се Бога.
-Защо не вдига ?
Аби, казах ти да не бягаш
-Защо не отговаря ?
-Откъде да знам ?
Включи се гласовата. Чуй.
...абонатът не отговаря моля оставете съобщение.
-Номерът който набрахте...
-О, Господи
...не отговаря.
-Къде е дъщеря ми ?
-Къде е дъщеря ми ? Ти...
Поряза ме.
Ти ме поряза.
Детето ти е мъртво, курво.
Хей, пропусна го !
Пропусна го !
-Мамо !
-Аби, къде си ?
-Не знам. В гората. Избягах навън.
Мамо ела да ме вземеш.
-Аби, слушай ме. Слушай мама.
Бягай. Колкото можеш по - бързо. Намери път, спри някоя кола и се обади на полицията.
Измъквай се. Не се оставяй да те хване.
-Страх ме е.
-Ще се оправиш. Идвам при теб. Бягай.
-Отвори шибаната врата.
-Аби.
-Мамо.
-Отвори шибаната врата.
Мамо !
-Пусни ме !
-Не трябваше да бягаш.
-Отвори шибаната врата !
-Дай телефона обратно на детето ми.
Кажи му да не наранява детето ми.
Кажи му.
Марвин.
Ако чуеш изстрел, застреляй хлапето.
Току що направи втората си грешка.
-Трябва да използвам банята.
Надявам се че ще увехнат и ще окапят.
Разбрах всичко г-н Донъли. Не ми обяснявайте. Ще го преживея.
Но понякога малко се притеснявам.
Прочети това.
Съобщение от жена ми.
-Къде е Аби, Шерил ?
-Не знам.
-Така ли ? Правили сте го четири пъти досега.
-Аз не трябва да знам.Част от плана е.
-Това е сукцинилхолин. Ще те парализирам, ако те убода.
Ще виждаш, чуваш, и мислиш, но няма да можеш да мърдаш и да дишаш.
-Какво си мислиш че правиш ?
-Убийците се превръщат в бебета от това. Но ти имаш избор.
Кажи ми къде Джо държи Аби или разбери какво е да умреш.
-Ако дръпна спусъка ти ще умреш.
-Дръпни го.
Не. Не. По дяволите.
Не се бори, Шерил.
Знам че ме чуваш. опитваш се да го пребориш.
Казваш на ръцете ти да мърдат, но те не искат.
Искаш да дишаш, но не можеш. Докато не ти дам антидота.
Като живата смърт, нали ?
Сигурно си изплашена почти колото момиченцето ми.
Ще го правим отново и отново докато не ми кажеш къде е.
или докато не успея да те върна
Помниш ли какво казах на Джо ?
Три минути и половина без въздух и мозъка почва да умира.
Малко ти остава, Шерил. Помни какво е чувството.
По дяволите.
-Къде е Аби ?
Къде е ?
-Това ли е чувствало детето ми ?
-Какво ?
-Това ли е чувствало детето ми когато я уби ?
-За какво говориш ?
-Извади ми портфейла.
Отвори го.
О, Боже !
-Кейти Хики
-Да. Кейти Хики.
Мислиш че аз съм я убил ?
-Знам че си. хирургът ми каза.
-Какво ти каза ?
-Не сте я съживили, нали ?t. Не сте спрели кръвотечението.
Не сте следили наляганети и.
-Кейти имаше тумора на Уилмс. Хирургът не се справяше добре.
Навлезе в артерия.
Каза че е добре, и че операцията е минала успешно.
Излъга.Каза че е умряла докато се възстановява за да се предпази.
За да не мислите че е негова грешка
Господи. За това ни преследвате.
Джо иска отмъщение.
-Никое от децата не е наранено.
-Шерил, трябва да ми кажеш къде е дъщеря ми.
-В бунгало на изток от тук някаде при каскадата.
-Добре.
-Време е да се обадим.
-Мислиш че си по- умна...
...от останалите майки...
...но не си.
Защото те не ме нараниха.
И децата им са все още живи.
Мисли си за Марвин сега.
Седи си там...
...гледайки часовника.
Чака.
Време е.
Време е за игра.
Но първо.. трябва да затвориш очи.
Джо...
...тя ми е дъщеря.
Малкото ми момиче.
-Добре. Ето какво ще направим...
...мисли си за нещо хубаво.
Красиво.
-Мисля си за мама.
-Точно така. Тя е красива.
Тя е красива и те обича.
Сега, недей да мърдаш.
-Джоуи ?
-А ти кой си помисли че е ?
-Закъсня, Джоуи. Не трябва да закъсняваш.
-Знам. Но всичко е наред.
Скоро ще свърши.
-Като миналите пъти.
Нали ?
-Да, като миналите пъти.
-Ще следвам плана ти.
Не се тревожи за мен.
Ще си получиш и парите.
-Мислила ли си, че може да не заради парите.
Тоест..
...минавало ли ти е през ума ?
Че мъж като мен може да е мотивиран от друго а не алчност
-Ханк ? Ставай. Спешно е.
-Какво се е случило ?
-Детето ми е в опасност, но можеш да помогнеш. Не звъни в полицията.
-Не разбирам.
-Дъщеря ми е отвлечена. Ако отида в полицията ще я убият.
-Разбираш ли ?
-Да.
-Използват клетъчни телефони.
Надявам се. Моля се че вицепрезидента на "Уайърсел" може да ги проследи.
-Мога ли да си ходя вкъщи, сега ?
-Много скоро.
Ще се прибереш и ще видиш мама.
Трябва само да се обадят.
След това тръгваме.
Такива са правилата.
-Не е ли странно, че винаги рисуват едно и също...
...с облаците, и слънцето и цветята.
Има ръце на майстор, въпреки че сещаш се.
Понякога имат проблеми с това, но има талант.
Гаден ден е, нали ?
-Знам.
Знам, че имаш деца, Джо.
-Не мисли, че ме познаваш.
Хайде, да тръгваме.
Усмихни се. Време е за шоу.
-Дъщеря ми е в пикап на шосе №5 Ще я убият.
Трябва да преградите пътя.
-Ние сме във вертолета зад вас.
Наземния екип е на 20 минути път. Твърде късно е.
Затегни си колана.
Ето го пътя. Някъде долу са.
Гледай долу за пикапа на Марвин.
Каво прави тоя, по дяволите.
Това е Уил, нали ?
Тва е шибания доктор. Отговори ми ?
-Ето го Марвин. Трябва да е той. Сигурна ли си ?
Кафяв пикап.
Мамка му.
Какво правиш ?
-Какво става, Джоуи ? Не си точен.
-Виждаш ли го тоя шибаняк.
Виждаш ли самолет ?
-Не.
Тъпа курва.
Внимавай !
-Какво ще правиш ?
Шерил, скачай !
Скачай.
Аби.
Аби, бягай. Бягай бързо.
Тате.
Тате.
Тате.
Не
Къде е момиченцето ми ?
-Къде е Аби ?
-Не знам.
-Как така не знаеш ?
-Защото не знам.
ФБР, Сър пуснете пистолета.
Джоуи
Джоуи.
-Познай какво, докторче
Няма да умреш днес...
защото искам да прекараш остатъка от мизерния ти живот...
...чувствайки се както мен.
-Грешиш за смъртта на Кейти Не съм я убил аз.
-Джоуи.
-Вземи кола.
-Не го прави !
Моля те, не ме наранявай !
Аби.
Аби !
Аби ? Аби !
Къде си съкровище.
Татко е добре. Изпрати ме да те намеря.
Аби.
Аби !
-Ето те. Хей.
-Тате.
-Ето го моето момиче.
-Татко !
-Взех парите, Джоуи.
-Бебче, помниш ли какво ти казах, че имам изненада за теб ?
-Да.
-Ето я
-Какво значи това ?
-Пак ще сме семейство. Ти, аз и тя.
-Не, скъпи. Ще я оставим тук при родителите и.
-Взимаме я с нас.
-Ще си имаме наши деца.
-Марвин ! Какъв глупачка си. Вярваш на него, а не на мен.
-Тя е невинна, също като Кейти.
-Идваш ли с мен ?
Или не ? Имам нужда от теб. Трябваш ми. Ти си майката.
-Влизай в камиона !
-Джо, Джоуи.
-Какво ?
-Какво ?
-Още един пристъп.
-Мамка му ! Къде е лекарството и ?
Лекарството. В пикапа. В пикапа е.
Къде по дяволите отиваш ?
В пикапа. Лекарството е в пикапа.
-Марвин, не.
-Не, Джоуи.
-Джоуи, недей !
-Джоуи !
Назад.
-Остави я долу.
-Вземи колата.
-Марвин, дай ми я.
Лекарството.
-Болна е.
-Аби.
Остави я за да и дам лекарството.
Аби, не диша. Дай ми я.
Мамо.
-Карен, къде е лекарството и ?
-Мамо.
В торбата е.
-Марвин, моля те ! Марвин. Мамо.
Аби. Уил. Уил.
-Аби, седни ! Аби.
-Хайде, скъпа, дишай !
Не, Аби, дишай.
-Ще го направя още веднъж.
-Готова ли си ? Вдишай. Поеми дълбоко.
Искаш ли още ? Хайде, още веднъж.
Хайде, миличко.
Тати ?
ПРЕВОД И СУБТИТРИ : КАПИТАНА